Дело T-427/08

Confédération européenne des associations d’horlogers-réparateurs (CEAHR)

срещу

Европейска комисия

„Картели — Злоупотреба с господстващо положение — Решение за отхвърляне на жалба — Отказ на швейцарските производители на часовници да доставят резервни части на независимите часовникари, поправящи часовници — Общностен интерес — Релевантен пазар — Първичен пазар и следпродажбен пазар — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Определяне на приоритети от Комисията

(членове 81 ЕО, 82 ЕО и 85 ЕО)

2.      Конкуренция — Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Първичен пазар и следпродажбен пазар

(член 82 ЕО)

3.      Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Отчитане на интереса на Общността, свързан с разследването на определен случай — Критерии за преценка

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

4.      Конкуренция — Административно производство — Разглеждане на жалбите — Решение за прекратяване на производството, мотивирано от възможността за жалбоподателя да се обърне към националния съд — Законосъобразност — Условие

(членове 81 ЕО и 82 ЕО)

1.      Комисията, на която член 85, параграф 1 ЕО възлага да осигури прилагането на членове 81 и 82 ЕО, следва да определи и приложи политиката на Съюза в областта на конкуренция, като за целта разполага с право на преценка при разглеждането на жалби.

Когато при упражняване на това право на преценка Комисията решава да предостави различни степени на приоритет на жалбите, с които е сезирана, тя може не само да определи поредността на разглеждането им, а също и да отхвърли някои от тях поради липса на достатъчен общностен интерес от продължаване на разглеждането на преписката.

Правото на преценка на Комисията все пак не е неограничено. Тя следва да вземе предвид всички релевантни правни и фактически обстоятелства, за да реши дали да продължи разглеждането на жалбата. По-специално тя е задължена да разгледа внимателно в тяхната цялост представените ѝ от жалбоподателя правни и фактически обстоятелства. Също така тя е обвързана от задължение за излагането на мотиви при отказ да продължи разглеждането на жалба, които трябва да бъдат достатъчно точни и подробни, за да дадат възможност на Общия съд да осъществи ефективен контрол върху упражняването от страна на Комисията на правото ѝ на преценка при определянето на приоритети.

Контролът на Съда на Европейския съюз върху упражняването от страна на Комисията на признато ѝ при разглеждането на жалбите право на преценка не следва да води до замяна на преценката на самата Комисия с неговата преценка за общностния интерес, а цели да потвърди, че спорното решение не почива на неотговарящи на действителността факти и че не е опорочено от никаква грешка при прилагане на правото, нито пък от явна грешка в преценката или злоупотреба с власт.

(вж. точки 26—28 и 65)

2.      В рамките на производство за злоупотреба с господстващо положение понятието за релевантен пазар предполага, че между продуктите или услугите, включени в него, може да съществува ефективна конкуренция, което предполага достатъчна степен на взаимозаменяемост между всички продукти или услуги, които са част от един и същ пазар, с оглед на тяхната еднаква употреба. Взаимозаменяемостта или заместимостта не се преценява само с оглед на обективните характеристики на разглежданите продукти и услуги, но също така следва да се имат предвид условията на конкуренция и структурата на търсенето и предлагането на пазара.

От Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция е видно, че съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които са считат за взаимозаменяеми или заместващи от потребителя поради техните характеристики, цени и целта на тяхната употреба.

Съгласно посоченото известие оценката на заместимостта на търсенето налага да се определи диапазонът от продукти, които се възприемат като заместими от потребителя. Един от начините за извършване на това определяне може да бъде спекулативният експеримент, който предвижда хипотетично малка, но продължителна промяна в относимите цени и оценка на вероятните реакции на потребителите. В параграф 17 от това известие се уточнява, че въпросът, на който трябва да се отговори, е дали клиентите на страните биха преминали към наличните заместители в отговор на хипотетично малкото (в границите от 5 % до 10 %), но постоянно относително увеличение на съответните цени на продуктите и в пространствата, които се изследват. Ако заменяемостта е такава, при която увеличените цени не носят печалба поради спад в продажбите, това означава, че съответният пазар включва заместители.

Освен това, съгласно параграф 56 от посоченото известие съществуват определени области, в които прилагането на горепосочените принципи следва да се предприема внимателно. Такъв е случаят при разглеждане на първичния и вторичния пазар, по-специално когато поведението на предприятията в даден момент следва да бъде анализирано съгласно член 82 ЕО. Методът за дефиниране на пазарите е същият, т.е. преценяване на реакциите на потребителите въз основа на техните покупателни решения, свързани с относителната промяна в цените, но като се отчитат също така и ограниченията, налагани поради условията в свързаните пазари. Може да се стигне до една по-тясна дефиниция на пазар за вторични продукти, например резервни части, когато съвместимостта с основния продукт е от значение. Проблемите, свързани с намирането на вторични продукти, съвместими с наличието на високи цени и дълъг живот на основните продукти, могат да доведат до относително увеличаване на цените на вторичните продукти, което да носи печалба. Различната дефиниция на пазара може да се приеме, ако заместимостта на вторичните продукти е възможна в значителна степен или ако характеристиките на основните продукти позволяват бързи и директни реакции от страна на потребителите по отношение на относителното увеличение на цените на вторичните продукти.

С оглед на посоченото Комисията е могла с основание да приеме, че пазар за резервни части за първичните продукти на дадена марка може да не представлява отделен релевантен пазар в две хипотези: първо, когато потребителят може да се насочи към произведените от друг производител резервни части; второ, когато потребителят може да се насочи към друг първичен продукт, за да избегне увеличаване на цената на пазара на резервни части. Този извод е валиден при условие че се докаже, в случай на умерено и постоянно увеличаване на цената на вторичните продукти, че достатъчен брой потребители биха се насочили към другите първични или вторични продукти, което да направи подобно увеличаване нерентабилно. Следователно чисто теоретичната възможност за преминаване към друг първичен продукт не би могла да бъде достатъчно доказателство с оглед на определянето на релевантния пазар.

Освен това от гореизложеното следва също така, че единствено възможността на потребителя да избира между множеството съществуващи марки на първични продукти не е достатъчна, за да се разглеждат първичният пазар и следпродажбените пазари като цялостен пазар, ако не се докаже, че този избор се упражнява именно в зависимост от условията на конкуренцията на вторичния пазар. Освен това, ако някои икономически оператори са специализирани и осъществяват дейност само на следпродажбения за даден първичен пазар, това само по себе си представлява сериозен показател за съществуването на специфичен пазар.

(вж. точки 67—70, 79, 80, 102, 105 и 108)

3.      За да прецени общностния интерес от продължаване на разглеждането на дадена преписка, Комисията трябва да вземе предвид обстоятелствата в конкретния случай и преди всичко правните и фактически обстоятелства, които са ѝ представени в подадената до нея жалба. От нея зависи преди всичко да претегли значимостта на твърдяното нарушение за функционирането на общия пазар, вероятността да докаже неговото извършване и обхвата на необходимите мерки за разследване, така че да може да изпълни при най-подходящи условия ролята си по надзор на спазването на членове 81 и 82 ЕО.

(вж. точка 158)

4.      Когато претендираните в жалбата нарушения имат действие по същество само на територията на една държава членка и производства относно тези нарушения са били образувани от жалбоподателя пред юрисдикции и компетентни административни органи на тази държава членка, Комисията е в правото си да отхвърли жалбата поради липса на общностен интерес, при условие все пак че правата на жалбоподателя могат да се защитят по задоволителен начин от националните органи, което предполага, че те са в състояние да установят фактите, за да определят дали разглежданите практики представляват нарушение на посочените разпоредби от Договора.

Въпреки това единствено съображението, че националните органи и юрисдикции са подходящи да разглеждат евентуалните изведени в дадена жалба нарушения, не е достатъчно, за да подкрепи заключението за липса на достатъчен общностен интерес, когато оспорваната практика се открива в поне пет държави членки и евентуално дори във всички държави членки и може да бъде вменена на предприятия със седалища и място на производство извън Съюза, което показва, че действие, предприето на равнище на Съюза, може да се окаже по-ефикасно от множеството действия, предприети на национално равнище.

(вж. точки 173 и 176)