Иск, предявен на 17 август 2017 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-498/17)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

да се установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че депата, получили разрешително за продължаване на дейността, са в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в приложение I, точка 1 към посочената директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, буква б), второ изречение и член 14, буква в) от посочената директива по отношение на депата в: 1) Авиляно (н.м. Сѐре Ле Брече); 2) Ферандина (н.м. Венита); 3) Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела); 4) Латронико (н.м. Торе); 5) Лаурия (н.м. Карпинето); 6) Маратеа (н.м. Монтескуро); 7) Молитерно (н.м. Тампа ла Гуарела); 8) Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета: депо, за което е предвидено да бъде затворено през септември 2016 г.); 9) Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депо, за което е посочено, че никога не е било използвано; 10) Рапола (н.м. Алберо ин Пиано); 11) Роканова (н.м. Сѐре); 12) Сант’Анджело ле Фрате (н.м. Фаризи); 13) Кампотосто (н.м. Репердузо); 14) Капистрело (н.м. Трасолеро); 15) Франкавила (Вале Анцука); 16) Акуила (н.м. Понте деле Гроте); 17) Андрия (D’Oria G.& C. s.n.c); 18) Каноза (CO.BE.MA); 19) Бисчелие (CO.GE.SER); 20) Андрия (F.lli Acquaviva); 21) Трани (BAT-Igea s.r.l.); 22) Торвискоза (Società Caffaro);

Да се установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, буква б), второ изречение по отношение на депата в: 23) Атела (н.м. Кафаро); 24) Корлето Пертикара (н.м. Темпа Масконе); 25) Мариско Ново (н.м. Галайно); 26) Матера (н.м. Ла Мартинела); 27) Пескопагано (н.м. Домакия); 28) Ронеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло); 29) Саландра (н.м. Пиано дел говерно); 30) Сан Мауро Форте (н.м. Прияти); 31) Сенизе (н.м. Паломбара); 32) Тито (н.м. Ая деи Монаки); 33) Тито (н.м. вале дел Форно); 34) Capestrano (н.м. Терасеньо); 35) Кастелалто (н.м. Коле Коку); 36) Кастелвекио Калвисио (н.м. Термине); 37) Корфинио (н.м. Кануче); 38) Корфинио (н.м. Казе кверчето); 39) Мосчано Сантанджело (н.м. Санта Асунта); 40) Сантомеро (н.м. Фикаденти); 41) Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти); 42) San Bartolomeo in Galdo (н.м. Сера Пасторе); 43) Тривигано (предишно Кава Дзоф); 44) Торвискоза (н.м. Ла Валета);

да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Член 14 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци урежда положението на т.нар. „съществуващи“ депа, т.е. депа, които вече са разполагали с разрешително или са били в експлоатация до 16 юли 2001 г. — срока, в който Директива 1999/31/ЕО е трябвало да бъде транспонирана в националното право съгласно член 18, параграф 1 от посочената директива. За тези депа в член 14 от Директива 1999/31/ЕО предвижда, че до 16 юли 2009 г. компетентните органи на държавите членки трябва или да извършат необходимите подобрения в съответното депо, за да то приведат в съответствие с изискванията на директивата (член 14, буква в от Директивата), или да го закрият (член 14, буква б), второ изречение от Директивата).

Комисията счита, че от данните, предоставени от Италианската република в рамките на досъдебната фаза на производството, е видно, че нито едно от посочените две задължения не е изпълнено по отношение на 44 съществуващи депа, като в резултат на това по отношение на въпросните депа Италианската република не е изпълнила своите задължения по член 14, буква б), второ изречение и по член 14, буква в) от Директива 1999/31/ЕО.

____________