Language of document : ECLI:EU:F:2014:39

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


5 март 2014 година


Дело F‑77/13


DC

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Инвалидност — Обезщетение за инвалидност — Изчисляване на лихвите — Искане за обезщетение — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която DC иска по същество Европейската полицейска служба (Европол или по-нататък „Службата“) да бъде осъдена да му заплати лихвите, които според него трябва да бъдат начислени върху сумите, изплатени му, поради това че се намира в състояние на частична трайна инвалидност

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда DC да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Европейската полицейска служба.


Резюме

1.      Съдебно производство — Допустимост на исковете и жалбите — Подаване на възражение за недопустимост — Възможност на съда да приеме определение на основание член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба

(членове 76 и 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Обезщетение за инвалидност поради злополука — Нарушения при обработването на преписката относно служител на Европол — Искане за обезщетителни лихви — Приложими правила

(член 57 от Правилника за персонала на Европол)

3.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Справка за сумите, дължими на жалбоподателя поради инвалидността му — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 57 от Правилника за персонала на Европол)

4.      Жалби на длъжностните лица — Предварително обжалване по административен ред — Жалба, подадена по съдебен ред, преди да изтече срокът за отговор по жалбата, подадена по административен ред — Недопустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 93, параграф 2 от Правилника за персонала на Европол)

1.     Дори ответникът да е направил възражение за недопустимост с отделна молба на основание член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба и жалбоподателят да е изложил становище по това възражение, Съдът на публичната служба може, ако счете, че жалбата е явно недопустима, да приеме определение на основание член 76 от посочения правилник.

(вж. точка 27)


Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 октомври 2008 г., Ortega Serrano/Комисия, F‑48/08, точка 23

2.     Искането за изплащане на обезщетителни лихви върху главницата, платена на основание член 57 от Правилника за персонала на Европол, което служител на Европол е подал с оглед поправянето на вредите, които твърди, че е претърпял поради нарушения на Европол при обработването на преписката относно инвалидизирането му и поради последвалото забавяне, следва да се разглежда като искане за обезщетение, което се преценява по общите правила за реализирането на извъндоговорната отговорност.

(вж. точка 30)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точка 99

3.     Справката за сумите, дължими на основание член 57 от Правилника за персонала на Европол поради частичната трайна инвалидност на служител на Европол, която справка има чисто осведомителна цел и е представена под формата на обикновена таблица, изходяща от орган, за който не е установено, че е действал от името на директора на Европол, всъщност не може да се счита за акт с неблагоприятни последици, годен да промени съществено правното положение на този служител.

(вж. точка 37)


4.     Съгласно разпоредбите на член 93, параграф 2 от Правилника за персонала на Европол жалбата по съдебен ред е допустима само ако жалбата по административен ред, с която жалбоподателят иска отмяна на съответното решение, преди това е била отхвърлена изрично или мълчаливо, поради което жалба, подадена по съдебен ред преди подобно отхвърляне, е преждевременна и като такава недопустима.

(вж. точка 39)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 февруари 1991 г., Tagaras/Съд, T‑18/89 и T‑24/89, точки 50 и 51