РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

23 януари 2014 година

Дело T‑174/13 P

Европейска комисия

срещу

BO

„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители — Социално осигуряване — Възстановяване на разноски за транспорт — Разноски за транспорт по езикови причини — Член 19, параграф 2 от Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности — Дял II, глава 12, точка 2.5 от Общите разпоредби за изпълнение относно възстановяването на медицински разноски“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 януари 2013 г. по дело BO/Комисия (F‑27/11), насочена към отмяната на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и тези на BO, направени в рамките на настоящото производство.

Резюме

Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Разноски за транспорт, направени по езикови причини — Възстановяване — Изключване — Възстановяване на разноски за транспорт, свързани с медицински грижи, налагащи използването на език, който пациентът владее — Допустимост — Условия

(член 19 от Правилата за осигуряване за рисковете злополука и професионално заболяване)

От член 19 на Общите правила за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности и от дял II, глава 12, точка 2.5 от Общите изпълнителни разпоредби относно възстановяването на медицински разноски следва, че поемането на медицинските разноски от общата здравноосигурителна схема на институциите на Съюза не поражда последващо право на поемане на съответните разноски за транспорт.

По този начин в хипотезата, в която изглежда, че разноските за транспорт са били направени като последица от избор, безспорно съобразен с принципа на предвидения в член 19 от посочените общи правила свободен избор на лекар, изразяващ предпочитанието на бенефициера на горепосочената здравноосигурителна схема да се ползва от услугите на лекар или от лечение на език, който владее, при все че въпросният език не е съставна част от лечението и че необходимите грижи са достъпни по мястото на пребиваване или мястото на работа на бенефициера, чисто езиковите съображения, ръководили избора на лекар, изключват поемането на съответните разноски за транспорт или за придружител.

Обратно, това не е така в хипотезата, в която разноските за транспорт са направени поради съображения, които не са част от избора за удобство, а са абсолютно необходими, за да позволят на бенефициера да следва лечение или да се ползва от грижи, които не са достъпни по мястото на неговото пребиваване или работа, като е установено, че езикът, на който лечението или въпросните грижи се предоставят, представлява съществено условие за същите. Това е така, когато ползването на говорим език от бенефициера е присъщо и неразривно свързано със самото лечение, по-конкретно в рамките на детската психотерапия.

(вж. точки 37—41)