Дело T‑120/14

PT Ciliandra Perkasa

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на биодизел с произход от Индонезия — Окончателно антидъмпингово мито — Член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Нормална стойност — Производствени разходи“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 15 септември 2016 г.

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Прибягване до конструираната стойност —Изчисляване на производствените разходи въз основа на счетоводните книги — Дерогиране — Разходи, които са свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването, и не са били достоверно отразени в тези книги — Доказване в тежест на институциите — Съдебен контрол — Обхват

(съображение 4 от Регламент № 1972/2002 на Съвета и член 2, параграф 3, втора алинея и параграф 5, първа и втора алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2.      Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Възможност за отделяне на оспорваните разпоредби — Разпоредба от регламент, налагащ окончателни антидъмпингови мита — Отмяна, водеща до изменение на същността на регламента

(член 263 ДФЕС; член 1 от Регламент № 1194/2013 на Съвета)

1.      С член 2, параграф 5, първа и втора алинея от основния антидъмпингов Регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, се цели разходите, свързани с производството и продажбата на сходния продукт и взети предвид при определянето на нормалната стойност на посочения продукт, да отразяват разходите, които производителят би направил на вътрешния пазар на страната на износа.

Освен това от текста на член 2, параграф 5, първа алинея от основния антидъмпингов регламент следва, че счетоводните книги, водени от разследваното лице, са най-важният източник на сведения при определянето на разходите за производство на сходния продукт и че поначало се използват данните от тези книги и само по изключение тези данни се адаптират или заменят с такива от друг приемлив източник. Това изключение трябва да се тълкува ограничително.

В съображение 4 от Регламент № 1972/2002, който изменя предходния основен антидъмпингов Регламент № 384/96 и включва в него разпоредбата, съответстваща на член 2, параграф 5, втора алинея от основния антидъмпингов регламент, е предвидена възможността да се приложи член 2, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент например когато поради деформация продажбите на сходния продукт не позволяват надлежно сравнение. От това съображение следва също, че до подобно положение може да се стигне в частност когато съществува особена пазарна ситуация като споменатата в член 2, параграф 3, втора алинея от основния антидъмпингов регламент, при която цените на разглеждания продукт са изкуствено занижени, като въпросните ситуации не се свеждат до случаите на пряко регулиране от страната износител на цените на сходния продукт или на използваните за него суровини.

За сметка на това взета от публичните органи на страната износител мярка дава основание на институциите да не вземат предвид, при определянето на нормалната стойност на сходния продукт, посочените в счетоводните книги на разследваните лица цени на суровините само когато съществено изкривява тези цени. Всъщност различно тълкувание на изключението по член 2, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент би било прекалено отстъпление от принципа, че посочените книги са най-важният източник на сведения при определянето на разходите за производство на въпросния продукт.

Освен това, що се отнася до тежестта да се докаже наличието на основания за прилагането на член 2, параграф 5, първа алинея от основния антидъмпингов регламент, институциите са длъжни — когато преценят, че трябва да не вземат предвид посочените в счетоводните книги на разследваното лице разходи за производство и вместо тях да използват друга цена, която смятат за разумна — да се основат на преки или най-малкото на косвени доказателства, сочещи съществуването на фактора, с оглед на който се извършва корекцията. Ето защо, доколкото при определянето на нормалната стойност на сходния продукт посочените в счетоводните книги на разследваното лице разходи за производството на въпросния продукт не се вземат предвид по изключение, институциите са длъжни — когато твърдяното от тях изкривяване не е непосредствена последица на държавната мярка, довела до него, а на ефекта, който тази мярка трябва да предизвика на пазара — да обяснят функционирането на съответния пазар и да посочат конкретния пазарен ефект от тази мярка, без в това отношение да се основават на прости предположения.

В това отношение контролът на Общия съд, свеждащ се до проверка дали данните, на които институциите на Съюза основават констатациите си, подкрепят направените от тях изводи, не е в разрез с широкото им право на преценка в областта на търговската политика.

(вж. т. 47—49, 59, 61—63 и 76)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 80—82)