Language of document : ECLI:EU:T:2020:434

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

23 септември 2020 година(*)

„Държавни помощи — Помощ, предоставена от испанските органи в полза на някои обединения по икономически интерес (ОИИ) и на техните инвеститори — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг за придобиването на плавателни съдове (испанска система „лизинг срещу данък“) — Решение, с което помощта се обявява за частично несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното частично възстановяване — Селективен характер — Задължение за мотивиране — Възстановяване на помощта — Равно третиране — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност“

По съединени дела T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV

Кралство Испания, за което се явява S. Centeno Huerta, в качеството на представител,

жалбоподател по дело T‑515/13 RENV,

Lico Leasing, SA, установено в Мадрид (Испания),

Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA, установено в Мадрид,

за които се явяват M. Merola и M. Sánchez, адвокати,

жалбоподатели по дело T‑719/13 RENV,

подпомагани от

Bankia, SA, установено във Валенсия (Испания), и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложението(1), за които се явяват J. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, адвокати,

встъпили страни по дело T‑719/13 RENV,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват V. Di Bucci, E. Gippini Fournier и P. Němečková, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2014/200/ЕС на Комисията от 17 юли 2013 година относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (ОВ L 114, 2014 г., стр. 1),

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, C. Iliopoulos, R. Barents, J. Passer и G. De Baere, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 октомври 2019 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        От май 2006 г. Европейската комисия е получила редица жалби срещу испанската система „лизинг срещу данък“ (Spanish Tax Lease system, наричана по-нататък „STL“). По-специално две национални федерации на корабостроителници и една независима корабостроителница са посочили факта, че тази система позволява на корабоплавателните предприятия да закупуват плавателни съдове, построени от испански корабостроителници, на цени, намалени с 20—30 %.

2        След като Комисията изпраща до испанските органи редица искания за предоставяне на информация и след провеждането на срещи между тези страни, Комисията започва официална процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС с Решение C(2011) 4494 окончателен от 29 юни 2011 г. (ОВ C 276, 2011 г., стр. 5, наричано по-нататък „решението за започване на официалната процедура по разследване“).

3        На 17 юли 2013 г. Комисията приема Решение 2014/200/ЕС относно Държавна помощ SA.21233 C/11 (ex NN/11, ex CP 137/06), приведена в действие от Испания — Система за данъчно облагане, приложима за някои споразумения за финансов лизинг, известна като испанска система „лизинг срещу данък“ (ОВ L 114, 2014 г., стр. 1, наричано по-нататък „обжалваното решение“). С това решение Комисията приема, че някои данъчни мерки, съставляващи STL, „представляват държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, неправомерно приведена в действие от Кралство Испания от 1 януари 2002 г. в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Тези мерки са счетени за частично несъвместими с вътрешния пазар. Разпоредено е възстановяване при определени условия единствено от инвеститори, които са се ползвали от разглежданите предимства, без да се предвижда възможност тези получатели да прехвърлят тежестта от възстановяването към други лица.

 Правна и финансова структура на STL

4        От обжалваното решение е видно, че STL предполага за всяка поръчка за построяване на плавателен съд участието на различни правни субекти, а именно корабоплавателно предприятие, корабостроителница, лизингово (leasing) дружество, банка, обединение по икономически интерес (ОИИ), създадено от банката, и инвеститори, които придобиват дялово участие в посоченото ОИИ.

5        Според Комисията STL е схема за данъчно планиране (възпроизведена в диаграмата по-долу), която най-общо се организира от банка с цел получаване на данъчни облекчения за инвеститори в прозрачно по отношение на данъците ОИИ и с цел прехвърляне на част от тези данъчни облекчения към корабоплавателно предприятие под формата на отстъпка от цената на плавателен съд, като останалата част от облекченията се запазват от инвеститорите в ОИИ като възнаграждение за тяхната инвестиция.

Image not found

6        В рамките на STL посочените в точки 4 и 5 по-горе правни субекти сключват няколко договора, чиито основни елементи, както следват от обжалваното решение и от решението за започване на официална процедура по разследване, са обяснени по-долу.

 Първоначален договор за корабостроене

7        Корабоплавателното предприятие, което желае да закупи плавателен съд, се споразумява с корабостроителницата относно плавателния съд, който трябва да се построи, и покупната цена, в която е отразена отстъпката от цената (наричана по-нататък „нетна цена“). Корабостроителницата прави искане до банка за организиране на споразуменията по STL.

 Подновен договор за корабостроене (новация)

8        Банката участва чрез лизингово дружество, което посредством договор за новация замества корабоплавателното предприятие и сключва с корабостроителницата нов договор за покупко-продажба на плавателния съд за цена, в която не е отразена отстъпката от цената (наричана по-нататък „брутна цена“).

 Създаване на ОИИ от банката и привличане на инвеститори

9        Банката създава ОИИ и продава акции на инвеститорите, които обикновено са големи испански данъкоплатци, които инвестират в ОИИ и очакват възвръщане на инвестициите под формата на намалена данъчна основа и които като цяло не извършват корабоплавателни дейности.

 Договор за лизинг

10      Лизинговото дружество отдава плавателния съд на лизинг на ОИИ за три или четири години с опция за покупка по брутната цена. ОИИ се задължава предварително да упражни опцията за покупка на плавателния съд при изтичане на този срок. Договорът предвижда заплащането на много високи лизингови вноски на лизинговото дружество, което води до значителни загуби за ОИИ. В замяна на това цената за упражняването на опцията за покупка е много ниска.

 Договор за беърбоут чартър с опция за покупка

11      На свой ред ОИИ отдава плавателния съд на лизинг за кратък срок на корабоплавателното предприятие в рамките на договор за беърбоут чартър (а именно договор за наемане на плавателен съд, което не включва нито екипажа, нито снабдяването, за които носи отговорност наемателят на плавателния съд). Корабоплавателното предприятие се задължава предварително да закупи плавателния съд от ОИИ при изтичане на предвидения срок въз основа на нетната цена. Обратно на договора за лизинг, посочен в точка 10 по-горе, наемната цена по договора за беърбоут чартър е занижена. В замяна на това е висока цената за упражняване на опцията за покупка. Датата, предвидена за упражняване на опцията за покупка, е определена на няколко седмици след тази, на която ОИИ закупува плавателния съд от лизинговото дружество.

12      Следователно от правната структура на STL е видно, че в рамките на продажбата на плавателен съд от корабостроителница на корабоплавателно предприятие банката въвежда двама посредници, а именно лизингово дружество и ОИИ. В рамките на договор за лизинг последното се задължава да закупи плавателния съд на брутната цена, която лизинговото дружество прехвърля на корабостроителницата. В замяна на това, когато препродава плавателния съд на корабоплавателното предприятие в рамките на договора за беърбоут чартър с опция за покупка, ОИИ получава само нетната цена, в която е отчетена първоначално договорената от корабоплавателното предприятие отстъпка от цената.

 Данъчна структура на STL

13      Съгласно обжалваното решение целта на STL е да осигури облекчения от определени данъчни мерки в полза на ОИИ и на участващите в тях инвеститори, които на свой ред ще прехвърлят част от тези облекчения на корабоплавателните предприятия, които придобиват нов плавателен съд.

14      Съгласно текста на обжалваното решение комбинираното въздействие от данъчните мерки позволява на ОИИ и неговите инвеститори да постигнат данъчно облекчение от приблизително 30 % от първоначалната брутна цена на плавателния съд. Част от това данъчно облекчение — първоначално получено от ОИИ и неговите инвеститори — се задържа от инвеститорите (10—15 %), а друга част от него се прехвърля към корабоплавателното предприятие (85—90 %), което в крайна сметка става собственик на плавателния съд, като получава намаление от 20 % до 30 % от първоначалната брутна цена на плавателния съд.

15      Според Комисията при операциите със STL се комбинират отделни — но все пак взаимосвързани — данъчни мерки с цел реализиране на данъчно облекчение. Тези мерки са предвидени в редица разпоредби на Real Decreto Legislativo 4/2004, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Кралски законодателен указ 4/2004 от 5 март 2004 г. за одобрение на консолидирания текст на Закон за корпоративното данъчно облагане (BOE бр. 61 от 11 март 2004 г., стр. 10951, наричан по-нататък „Закон за корпоративното данъчно облагане“) и на Real Decreto 1777/2004, por el que se aprueba el Reglamento del Impuesto sobre Sociedades (Кралски указ 1777/2004 от 30 юли 2004 г. за одобрение на Наредбата за корпоративно данъчно облагане (BOE бр. 189 от 6 август 2004 г., стр. 28377, наричан по-нататък „Наредбата за корпоративно данъчно облагане“). Става въпрос за следните пет мерки, описани в съображения 21—42 от обжалваното решение: ускорена амортизация на активите, предмет на лизинг (мярка 1), дискреционно прилагане на ранната амортизация на активите, предмет на лизинг (мярка 2), обединения по икономически интереси (ОИИ) (мярка 3), система за данък върху тонажа (мярка 4) и член 50, параграф 3 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане (мярка 5).

16      По-специално, що се отнася до мярка 2, следва да се уточни, че съгласно член 115, параграф 6 от Закона за корпоративното данъчно облагане ускорената амортизация на закупения в рамките на лизинг актив започва от датата, на която активът става оперативен, т.е. не преди активът да бъде доставен на лизингополучателя и той да започне да го ползва. Въпреки това съгласно член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане Министерството на икономиката може да определи по-ранна начална дата на амортизацията с оглед на специфичните характеристики на договорния период и специфичното естество на икономическата употреба на вещта. Процедурата за подаване на заявление за получаване на одобрение е подробно уредена в член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане. Предвид факта, че съгласно приложимата правна уредба началната дата на ускорената амортизация може да предхожда датата на въвеждане в експлоатация на вещта, обжалваното решение се позовава на „ранна“ амортизация.

 Преценка на Комисията

17      Според Комисията фактът, че STL се състои от различни мерки, като не всички от тях са предвидени в испанското данъчно законодателство, не пречи тя да го счита за система, тъй като различните данъчни мерки, използвани в рамките на STL, са правно или фактически свързани помежду си.

18      Във всеки случай Комисията е анализирала мерките не само като система, а е извършила и индивидуална оценка. Според нея тези подходи се допълват и водят до последователни заключения.

19      Що се отнася до съществуването на предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, съгласно съображение 126 от обжалваното решение всички страни, ангажирани в операции със STL, са предприятия, тъй като техните дейности се състоят в предлагане на стоки и услуги на пазара. По-специално корабостроителниците строят кораби, предприятията за лизинг предлагат инструменти за финансиране, ОИИ чартират или продават плавателни съдове, инвеститорите предлагат стоки и услуги на широк кръг пазари, освен ако не са физически лица, които не извършват стопанска дейност, като в този случай не попадат в обхвата на решението, корабоплавателните предприятия предлагат услуги за морски транспорт, а банките предлагат услуги по посредничество и финансиране.

20      Относно селективността Комисията приема, че дискреционното прилагане на ранната амортизация (мярка 2), системата за данък върху тонажа (мярка 4) и член 50, параграф 3 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане (мярка 5) предоставят селективни предимства на някои предприятия.

21      По-специално, що се отнася до дискреционното прилагане на ранната амортизация на активите, предмет на лизинг (мярка 2), Комисията отбелязва, че съгласно общото испанско данъчно законодателство относно амортизацията разходите за даден актив по принцип трябва да се разпределят през целия му икономически живот — следователно от момента на използването му за стопанска дейност. Член 115, параграф 6 от Закона за корпоративното данъчно облагане по принцип позволява в рамките на лизинговите операции ускорената амортизация, считано от датата, на която активът е влязъл в експлоатация. Член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане обаче позволява ускорената амортизация да започне преди началото на експлоатацията на актива, което води до ранна амортизация. Съгласно обжалваното решение тази възможност представлява изключение от общото правило, установено в член 115, параграф 6 от посочения закон, и подлежи на дискреционно одобрение от испанските органи, което следователно я прави селективна. Според Комисията предвидените критерии за предоставяне на разрешение са неясни и е необходимо тълкуване от страна на данъчната администрация, която не е публикувала насоки в това отношение. Също така Комисията приема, че текстът на член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане потвърждава селективния характер на мярката. Освен това Комисията приема, че Кралство Испания не е доказало необходимостта от система за предварително одобрение вместо единствено да се извърши последваща верификация на ясните и обективни критерии като тази, която съществува например по отношение на нормалната амортизация.

22      Комисията също така приема, че когато STL се разглежда като цяло, то е селективно, тъй като предимството подлежи на дискреционни правомощия, предоставени на данъчната администрация чрез процедурата на задължителното предварително одобрение и с оглед на неточното формулиране на приложимите условия. Освен това е налице браншова селективност, тъй като данъчната администрация одобрява единствено операции със STL за финансирането на мореплавателни съдове. Според Комисията фактът, че всички корабоплавателни предприятия, включително и предприятията, установени в други държави членки, евентуално имат достъп до операции за финансиране със STL, не променя заключението, че схемата поставя в по-благоприятни условия определени дейности, а именно придобиването на мореплавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба.

23      Съгласно обжалваното решение предимството е предоставено на ОИИ и — поради прозрачността — на неговите инвеститори. В действителност ОИИ е правният субект, който прилага всички данъчни мерки, и когато е приложимо, подава искания за одобрения към данъчната администрация. От данъчна гледна точка ОИИ е прозрачен по отношение на данъците субект и облагаемите му приходи или подлежащи на приспадане разходи се прехвърлят автоматично към инвеститорите.

24      Освен това Комисията приема, че в рамките на операция със STL при икономически условия значителна част от данъчното облекчение, получено от ОИИ, се прехвърля на корабоплавателното предприятие посредством отстъпка от цената, без да се засягат изложените по-долу съображения за приписване. Макар с обжалваното решение да се приема, че другите участници в сделките със STL, по-конкретно корабостроителниците, предприятията за лизинг и другите посредници, да се възползват от непрякото въздействие на това предимство, Комисията счита, че предимството, което е първоначално предоставено на ОИИ и техните инвеститори, не се прехвърля на другите посочени участници.

25      Съгласно обжалваното решение, предвид загубата на данъчни приходи, произтичаща от STL, е налице прехвърляне на държавни ресурси към ОИИ, което чрез данъчна прозрачност ги прехвърля на своите инвеститори.

26      Що се отнася до приписването на мерките, Комисията приема, че отговорност за селективното предимство, предоставено на ОИИ и на техните инвеститори, може ясно да се вмени на Кралство Испания, тъй като то произтича от данъчните правила и одобренията, предоставени от данъчната администрация по-специално за прилагането на ранната амортизация и на системата за данък върху тонажа. За сметка на това съгласно обжалваното решение случаят не е такъв, що се отнася до корабоплавателните предприятия и a fortiori до корабостроителниците и посредниците, тъй като приложимите правила не задължават ОИИ да прехвърлят част от данъчното предимство на тези оператори, независимо от факта, че Комисията признава, че подадените до данъчната администрация искания за одобрение по принцип включват подробна информация относно разпределянето на данъчното предимство между инвеститорите от ОИИ и корабоплавателното предприятие.

27      Съгласно обжалваното решение разглежданото предимство заплашва да наруши конкуренцията и да окаже въздействие върху търговията между държавите членки. По-специално Комисията отбелязва, че инвеститорите, а именно членовете на ОИИ, извършват дейност във всички сектори на икономиката, и по-специално в сектори, отворени за търговия между държавите членки. Освен това посредством операциите, които са свързани със STL, те извършват дейност чрез ОИИ на пазари за беърбоут чартър и придобиване и продажба на мореплавателни съдове, които са отворени за търговия между държавите членки.

28      В рамките на анализа си на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар Комисията приема, че макар Насоките на Общността относно държавните помощи за морския транспорт от 5 юли 1997 г. (ОВ C 205, 1997 г., стр. 5), изменени на 17 януари 2004 г. (ОВ C 13, 2004 г., стр. 3), наричани по-нататък „Насоките за морския транспорт“), да не се прилагат стриктно в конкретния случай, те могат да се приложат по аналогия, за да се определи размерът на помощта, получена от ОИИ или техните инвеститори, която би могла да бъде съвместима. Според Комисията над този размер помощта е несъвместима с вътрешния пазар.

29      Накрая, Комисията отхвърля съображенията, че принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания не допускат възстановяването на помощта. За сметка на това тя счита, че принципът на правна сигурност не допуска възстановяването на помощта от момента на влизането в сила на STL през 2002 г. до 30 април 2007 г., а именно дата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на нейното Решение 2007/256/ЕО от 20 декември 2006 година относно режима за помощи, който се прилага във Франция съгласно член 39 CA от Общия кодекс за данъците — Държавна помощ C 46/2004 (ex NN 65/2004) (ОВ L 112, 2007 г., стр. 41, наричано по-нататък „решението относно френската GIE Fiscaux“).

30      Освен това в обжалваното решение се приема, че всяка договорна клауза, по силата на която корабостроителниците са били длъжни да компенсират другите страни, ако в крайна сметка не е възможно да бъдат получени очакваните данъчни предимства, би била в противоречие с правилата за държавните помощи, които налагат възстановяване на помощта от действителния получател.

 Предходните производства пред Общия съд и пред Съда

 Предходно производство пред Общия съд

31      На 25 септември 2013 г. Кралство Испания подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на обжалваното решение, регистрирана под номер T‑515/13.

32      На 30 декември 2013 г. Lico Leasing, SA (наричано по-нататък „Lico“) и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA (наричано по-нататък „PYMAR“) подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на обжалваното решение, регистрирана под номер T‑719/13. Lico и PYMAR са дружества, които имат за предмет съответно извършването на сделки за финансов лизинг и подпомагането на дейностите на малки и средни корабостроителници.

33      Срещу обжалваното решение са подадени и няколко други жалби.

34      Комисията изтъква, че жалбите трябва да се отхвърлят като неоснователни, като изразява и резерви относно процесуалната легитимация на Lico и PYMAR по дело T‑719/13.

35      Устните състезания на страните по дела T‑515/13 и T‑719/13 и отговорите им на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебните заседания съответно на 9 и 10 юни 2015 г.

36      С определение, прието на 17 декември 2015 г., председателят на седми състав на Общия съд съединява дела T‑515/13 и T‑719/13 за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството, на основание член 68 от Процедурния правилник на Общия съд.

37      С решение от 17 декември 2015 г., Испания и др./Комисия (T‑515/13 и T‑719/13, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“, EU:T:2015:1004), Общият съд приема, че подадената от Lico и PYMAR жалба е допустима. Що се отнася до съществото на спора, Общият съд уважава жалбите, подадени от жалбоподателите въз основа на основанието, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 296 ДФЕС, и отменя обжалваното решение. Освен това Общият съд приема, че не е необходимо да се разглеждат другите основания и доводи, изтъкнати в рамките на двете жалби.

 Предходно производство пред Съда

38      На 29 февруари 2016 г. Комисията подава в секретариата на Съда жалба срещу първоначалното съдебно решение, заведена под номер C‑128/16 P. В нея тя изтъква две основания, изведени от грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд неправилно е тълкувал и приложил член 107, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до понятията „предприятие“ и „селективно предимство“, и член 296 ДФЕС.

39      Другите жалби, подадени срещу обжалваното решение, които са висящи пред Общия съд, са спрени до постановяване на решението, с което се слага край на производството по дело C‑128/16 P.

40      С определения от 21 декември 2016 г., Комисия/Испания и др. (C‑128/16 P, непубликувано, EU:C:2016:1006), и от 21 декември 2016 г., Комисия/Испания и др. (C‑128/16 P, непубликувано, EU:C:2016:1007), Bankia, SA и 32 други дружества и обединения (наричани по-нататък „Bankia и др.“), както и Aluminios Cortizo SAU са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Lico и PYMAR.

41      С решение от 25 юли 2018 г., Комисия/Испания и др. (C‑128/16 P, наричано по-нататък „съдебното решение, постановено в производството по обжалване“, EU:C:2018:591), Съдът отменя първоначалното съдебно решение.

42      На първо място, Съдът приема, че Общият съд е тълкувал и приложил неправилно член 107, параграф 1 ДФЕС. В това отношение Съдът отбелязва, че според Общия съд ОИИ не могат да бъдат получатели на държавна помощ, защото поради данъчната прозрачност на тези обединения инвеститорите, а не самите ОИИ, са тези, които са ползвали данъчните и икономическите предимства, произтичащи от тези мерки. Съдът обаче приема, че ОИИ извършват стопанска дейност, а именно придобиване на мореплавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба, от което следва, че те представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, както се посочва в обжалваното решение.

43      Макар получените от ОИИ данъчни предимства да се прехвърлят изцяло и автоматично към техните членове, Съдът отбелязва, че разглежданите данъчни мерки са приложени по отношение на ОИИ и те са преките получатели на произтичащите от тези мерки предимства. Тези предимства благоприятстват извършваната от ОИИ дейност по придобиването на мореплавателни съдове посредством договори за лизинг, и по-специално с оглед на техния беърбоут чартър и последваща препродажба. При това положение е имало прехвърляне на публични ресурси под формата на загубени данъчни приходи към ОИИ. Следователно според Съда разглежданите мерки могат да представляват държавни помощи в полза на ОИИ. Обстоятелството, че Комисията е разпоредила възстановяване на несъвместимите помощи само от инвеститорите в ОИИ — въпрос, чиято законосъобразност не е разгледана от Съда в съдебното решение, постановено в производството по обжалване — е прието за ирелевантно за този извод. С оглед на гореизложеното Съдът уважава първото оплакване на Комисията.

44      На второ място, що се отнася до селективния характер на предимството, произтичащо от дискреционното правомощие на данъчния орган да одобри механизма на STL, и по-специално ранната амортизация, Съдът приема, че Общият съд неправилно е изключил селективния характер на системата поради възможността всяко предприятие да участва в тези операции и да получи достъп до предимствата, което според него означава, че инвеститорите не са се ползвали от селективно предимство. Според Съда съображенията на Общия съд се основават на погрешната постановка, че само инвеститорите, а не ОИИ, могат да се разглеждат като получатели на предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, и че следователно именно от гледна точка на инвеститорите, а не на ОИИ, следва да се прецени дали условието за селективност е изпълнено. Следователно, като не е разгледал въпроса дали системата за одобрение на ранната амортизация предоставя на данъчната администрация дискреционни правомощия, чрез които тя може да постави в по-благоприятно положение дейностите, извършвани от ОИИ, които участват в STL, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото. Поради това Съдът уважава второто оплакване, изтъкнато от Комисията.

45      На трето място, като се позовава на решението от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981), Съдът приема, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че предимствата, получени от инвеститорите, които са участвали в операциите по STL, не биха могли да бъдат селективни, понеже тези операции са били отворени без разлика за всички предприятия, и не е проверил дали Комисията е доказала, че данъчните мерки въвеждат диференцирано третиране между операторите, макар от гледна точка на преследваната с посочения данъчен режим цел операторите от и извън кръга на лицата, ползващи се от данъчните предимства, да се намират в сходно фактическо и правно положение. Поради това Съдът уважава третото оплакване, изтъкнато от Комисията.

46      На четвърто място, що се отнася до задължението за мотивиране, Съдът посочва, че всички съображения на Общия съд се основават на погрешната постановка, че само инвеститорите, а не ОИИ, могат да бъдат считани за получатели на предимствата, произтичащи от разглежданите мерки, и че поради това следва да се прецени дали предимствата, които инвеститорите, а не ОИИ, са получили, имат селективен характер и могат да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки и дали обжалваното решение е достатъчно мотивирано, що се отнася до анализа на тези критерии. Според Съда в обжалваното решение Комисията е дала указания, позволяващи да се разберат причините, поради които счита, че предимствата, произтичащи от разглежданите мерки, са селективни и могат да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията, и е изложила в посоченото решение достатъчно и непротиворечиви в това отношение мотиви, изпълнявайки изискванията по член 296 ДФЕС. С оглед на гореизложеното Съдът уважава последното оплакване на Комисията.

47      След като констатира, че фазата на производството не позволява да се постанови окончателно решение по делото, тъй като Общият съд е разгледал само част от основанията, изтъкнати от Кралство Испания, Lico и PYMAR, Съдът решава да върне за ново разглеждане дела T‑515/13 и T‑719/13 на Общия съд, за да се произнесе последния по тях, и да не се произнася по съдебните разноски, с изключение на тези, които са свързани с встъпването.

 Производство и искания на страните

48      След съдебното решение, постановено в производството по обжалване, дела T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV са разпределени на осми състав на Общия съд.

49      На 5 октомври 2018 г. Кралство Испания и Комисията представят писмени становища по дело T‑515/13 RENV в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник.

50      С определения от 21 септември и 8 октомври 2018 г. председателят на осми състав на Общия съд уважава искането за поверително третиране, подадено от Lico и PYMAR по отношение съответно на Bankia и др. и на Aluminios Cortizo по дело T‑719/13 RENV.

51      На 28 септември 2018 г. Aluminios Cortizo и на 5 октомври 2018 г. Lico, PYMAR, Комисията и Bankia и др. представят на основание член 217, параграф 1 от Процедурния правилник писмени становища по дело T‑719/13 RENV.

52      По предложение на осми състав Общият съд решава да възложи делото на разширен съдебен състав съгласно член 28 от Процедурния правилник.

53      По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят на някои писмени въпроси. Наред с други въпроси Общият съд приканва страните да представят становищата си относно евентуалното включване към преписката по делото на две приложения към двете жалби срещу обжалваното решение, съдържащи поредица от статии в печата. Страните отговарят в определените срокове. Предвид становищата на страните Общият съд решава да не добавя посочените приложения към преписката по настоящите дела.

54      С решение на председателя на осми състав на Общия съд от 12 септември 2019 г. след изслушване на страните дела T‑515/13 RENV и T‑719/13 RENV са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебния акт, с който се слага край на производството.

55      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 октомври 2019 г.

56      По дело T‑515/13 RENV Кралство Испания иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

57      По дело T‑515/13 RENV Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

58      По дело T‑719/13 RENV Lico и PYMAR искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени разпореждането за възстановяване,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени разпореждането за възстановяване в частта, в която се изчислява размерът на подлежащата на възстановяване несъвместима помощ,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

59      По дело T‑719/13 RENV Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Lico и PYMAR да заплатят съдебните разноски.

60      По дело T‑719/13 RENV Bankia и др. искат от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени разпореждането за възстановяване,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени разпореждането за възстановяване в частта, в която се изчислява размерът на подлежащата на възстановяване несъвместима помощ.

61      По дело T‑719/13 RENV Aluminios Cortizo иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По встъпването на Bankia и др. и Aluminios Cortizo

62      В самото начало следва да се отбележи, че в становището си относно по-нататъшния ход на производството по дело T‑719/13 RENV Комисията оспорва възможността Bankia и др. и Aluminios Cortizo да представят писмени становища и да имат качеството на встъпили страни в производството по връщане на делото за ново разглеждане от Общия съд по няколко причини. Най-напред, това противоречало на текста на член 217, параграф 1 от Процедурния правилник. По-нататък, това на практика означавало в първоинстанционното производство да се позволи встъпване на страни, които не могат да бъдат допуснати да встъпят, тъй като са подали жалби, които все още са висящи. Освен това според Комисията настоящото положение се различава от това, което е в основата на решението от 23 март 1993 г., Gill/Комисия (T‑43/89, EU:T:1993:24), в което Общият съд е допуснал на етапа на връщане на делото за ново разглеждане встъпването на страна, встъпила само в производството по обжалване, поради факта че Съдът не се е произнесъл по нейните съдебни разноски. Комисията обаче отбелязва, че в настоящия случай Съдът се е произнесъл по съдебните разноски на Bankia и др. и на Aluminios Cortizo в съдебното решение, постановено в производството по обжалване. Накрая, Комисията изтъква, че настоящият случай се различава от случая, в който страна подава молба за встъпване, но Общият съд се произнася по делото, без да се произнесе по тази молба. В тази хипотеза, при която евентуално делото се връща за ново разглеждане, Комисията счита, че молбите за встъпване остават в сила и че Общият съд следва да се произнесе по тях (вж. в този смисъл определение от 2 септември 2014 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия, T‑203/10 RENV, непубликувано, EU:T:2014:792, т. 47).

63      Bankia и др. считат, че страната, която е допусната да встъпи в производството по обжалване пред Съда, запазва автоматично качеството си на встъпила страна в производството по връщане на делото за ново разглеждане от Общия съд.

64      В това отношение, независимо от обстоятелствата, довели до постановяване на посочените от Комисията съдебни решения, следва да се припомни, че сред жалбите, подадени срещу обжалваното решение, дела T‑515/13 и T‑719/13 са избрани като пилотни дела и по тях е било постановено първоначалното съдебно решение. В този контекст Bankia и др. и Aluminios Cortizo не са били изслушани като встъпили страни пред Общия съд, а са допуснати да встъпят в производството пред Съда в рамките на жалбите, подадени срещу първоначалното съдебно решение.

65      Тъй като Съдът е върнал делата на Общия съд, за да се произнесе последният по някои основания, повдигащи правни въпроси от интерес за Bankia и др. и Aluminios Cortizo, Общият съд счита, че в случая в интерес на доброто правораздаване е да се допуснат встъпилите пред Съда страни като встъпили страни в производството по връщане на делото за ново разглеждане, за да се осигури доброто разглеждане на висящия спор пред Общия съд и да се насърчи приемствеността при устните състезания, още повече че производството по другите жалби, подадени срещу обжалваното решение, е било спряно с решения на председателя на осми състав на Общия съд от 21 ноември 2018 г., което Комисията не е оспорила. Освен това, противно на твърденията на Комисията, текстът на член 217, параграф 1 от Процедурния правилник не изключва непременно това, тъй като в него не се определят „страните в производството пред Общия съд“. По-специално тази разпоредба не изключва възможността встъпилите пред Съда страни да придобият по този начин качеството на „страни в производството пред Общия съд“ при връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо следва да се отхвърлят възраженията на Комисията относно допускането на Bankia и др. и на Aluminios Cortizo като встъпили страни.

 По същество

66      В самото начало, с оглед на съдебното решение, постановено в производството по обжалване, следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство по връщане на делото за ново разглеждане Общият съд трябва да се произнесе по всички основания за отмяна, повдигнати от Кралство Испания, Lico и PYMAR, като същевременно е обвързан от правните въпроси, по които Съдът се е произнесъл относно получателите на предимството и неговия селективен характер по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, както и относно мотивите на обжалваното решение.

67      В подкрепа на жалбата по дело T‑515/13 RENV Кралство Испания изтъква четири основания. Първото основание е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради това че в обжалваното решение се установява наличието на държавна помощ. При условията на евентуалност Кралство Испания изтъква три основания в подкрепа на искането за отмяна на разпореждането за възстановяване: нарушение на принципа на равно третиране, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания и нарушение на принципа на правната сигурност.

68      В жалбата си Lico и PYMAR изтъкват три основания: първото — нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и на член 296 ДФЕС, тъй като в обжалваното решение се установява наличието на държавна помощ, второто — нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, що се отнася до разпореждането за възстановяване, и третото — нарушение на общите принципи, приложими при възстановяването на помощите с оглед на възприетия в обжалваното решение метод за изчисляване на размера на несъвместимата помощ.

 По нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС

69      В рамките на първото си основание, разгледано в светлината на съдебното решение, постановено в производството по обжалване, Кралство Испания изтъква, че не е изпълнено едно от условията за наличието на държавна помощ, тъй като, независимо дали STL се разглежда в неговата цялост или дали мерките се разглеждат поотделно, не е налице селективност, независимо от използвания метод на анализ.

70      Що се отнася до метода на общодостъпност, Кралство Испания твърди, че съгласно съдебната практика фактът, че само данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за прилагане на дадена мярка, могат да се ползват от нея, не можел сам по себе си да ѝ придаде селективен характер (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 59). В това отношение Кралство Испания отбелязва, че съдебната практика съдържа примери, в които е прието, че данъчно предимство, приложимо само за активи, придобити по договор за лизинг, е мярка с общ характер (решение от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия, T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029).

71      Що се отнася до метода на референтната система, Кралство Испания твърди, че Комисията е трябвало най-напред да установи общия данъчен режим и след това да докаже, че разглежданата мярка представлява изключение от него, приложимо към стопански субекти, които се намират в сходно правно и фактическо положение. В това отношение Кралство Испания изтъква, че Комисията дори не е установила референтната система в настоящия случай. Във всеки случай според Кралство Испания по отношение на референтната система няма селективност.

72      Що се отнася до нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС, разгледано във връзка със съдебното решение, постановено в производството по обжалване, Lico и PYMAR припомнят, че за квалифицирането на данъчна мярка като селективна е необходимо да се извърши проверка на три етапа: първо, следва да се установи и анализира общият данъчен режим на държавата членка, за да се определи референтната система, второ, следва да се прецени дали мярката има селективен характер, като се провери дали тя дерогира от общия режим, доколкото въвежда диференциране между оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение, и трето, следва да се провери дали държавата членка е установила, че мярката е обоснована от естеството или от структурата на системата, в която тя се вписва. Ето защо следвало да се провери дали Комисията е изпълнила тези изисквания по отношение на ОИИ. Според Lico и PYMAR нито при индивидуалното разглеждане на мерките, нито при разглеждането на STL като цяло е бил направен анализ на референтната система, на твърдяната дерогация от референтната система, на операторите, намиращи се в сходно фактическо и правно положение, на въведеното диференциране между тези оператори, нито пък на липсата на обосновка, основана на преследваната от данъчния режим цел.

73      Най-напред, Lico и PYMAR изтъкват, че възприета от данъчнозадължените лица обикновена стратегия за данъчно оптимизиране не може сама по себе си да се счита за държавна помощ. Всъщност намаляването на облагането се получавало вследствие на решението на частните оператори да съчетаят и приложат ефективно данъчните правила. Според Lico и PYMAR стратегиите за данъчно оптимизиране на предприятията не представляват държавни помощи, освен ако са резултат от предвидени в националния правен ред или произтичащи от практиката на данъчните органи дерогации, водещи до дискриминация между оператори, които от гледна точка на преследваната от референтната данъчна система цел се намират в едно и също фактическо и правно положение.

74      Що се отнася до индивидуалния анализ на мерките, Lico и PYMAR твърдят по-специално че ранната амортизация по договорите за лизинг може да се прилага от всички данъчнозадължени лица, които се облагат с корпоративен данък, а не само от ОИИ. Също така Lico и PYMAR отбелязват, че мярката се прилага към всички активи, които отговарят на определени обективни условия. Освен това според тях, дори да се изисква одобрение за мярката, то се предоставя въз основа на обективни и неподлежащи на преценка критерии.

75      Що се отнася до цялостната преценка на мерките, Lico и PYMAR поддържат, че дори съчетанието от мерки, които Комисията нарича STL, да се прилага само за плавателни съдове, а не и за други активи, от това не може да се заключи, че STL е селективна. В това отношение Lico и PYMAR отбелязват, че съгласно съдебната практика мярка, от която се ползва само даден сектор на дейност или част от предприятията в този сектор, не е по необходимост селективна (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 58). При това положение, противно на твърдяното от Комисията, не било достатъчно разглежданите мерки да благоприятстват придобиването на плавателни съдове посредством договори за лизинг с оглед на техния беърбоут чартър и тяхната последваща препродажба.

76      Освен това Lico и PYMAR твърдят, че обжалваното решение не доказва надлежно, че помощта, за която се твърди, че е предоставена, нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. По-конкретно Lico и PYMAR поддържат, че предвид факта, че ОИИ са били обикновени финансови посредници, които не развиват никаква действителна дейност в сектора на морския транспорт, не може да се приеме, че те извършват дейност на пазара на придобиване и продажба на мореплавателни съдове с оглед на техния беърбоут чартър. Следователно, що се отнася до този пазар, помощта не би могла да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

77      В становището си относно по-нататъшния ход на производството по дело T‑719/13 RENV, първо, Bankia и др. оспорват твърдението, че мерките са селективни поради дискреционното правомощие на администрацията да одобрява STL, тъй като според тях това правомощие е обвързано от обективни критерии. Освен това те твърдят, че става въпрос за същите критерии като тези, които Комисията е приела за „обективни“, когато е стигнала до заключението, че „новата STL“, разгледана в Решение C(2012) 8252 final от 20 ноември 2012 година относно държавна помощ SA.34736 (2012/N) — Испания — Ранна амортизация на някои активи, придобити чрез финансов лизинг (ОВ C 384, 2012 г., стр. 2, наричано по-нататък „решението относно новата STL“), не е селективна. Тази преценка била потвърдена с решение от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия (T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029). Те добавят, че предвид факта, че данъчната администрация никога не е отхвърляла заявление за получаване на одобрение, на практика няма разлика между одобрението в първоначалната STL и известяването, предвиденото в рамките на новата STL.

78      Второ, с оглед на съдебното решение, постановено в производството по обжалване, Bankia и др. посочват, че селективността следва да се разгледа по отношение, от една страна, на ОИИ, и от друга страна, на други предприятия, които се намират в сходно положение както от фактическа, така и от правна страна, с оглед на преследваната от законодателя цел. Предвид принципите, посочени в решението от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др. (C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981), Bankia и др. твърдят, че Комисията изобщо не е доказала, че с мерките се въвеждат различия между стопански субекти, които се намират в сходно фактическо и правно положение. Всъщност в обжалваното решение само се посочва, че е налице секторна селективност на мерките, с единствения аргумент, че получателите им осъществяват дейност в определена област, а именно придобиване на мореплавателни съдове посредством договори за лизинг, беърбоут чартър и последваща препродажба на тези плавателни съдове. В обжалваното решение обаче не се определяла референтната система и не се посочвала преследваната от системата цел.

79      Комисията иска доводите относно нарушението на член 107, параграф 1 ДФЕС да бъдат отхвърлени. Тя счита, че мерките са селективни както когато STL се разглежда в нейната цялост, така и когато мерките се разглеждат поотделно.

80      Съгласно постоянната съдебна практика квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. съдебното решение, постановено в производството по обжалване, т. 35 и цитираната съдебна практика).

81      Що се отнася до условието да е налице селективно предимство, за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което съответното предприятие не би получило в нормални пазарни условия. Така за помощи се считат по-специално мерките, които облекчават под различна форма бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици. Член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните мерки в зависимост от техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици и следователно независимо от използваните техники (вж. съдебното решение, постановено в производството по обжалване, т. 36 и цитираната съдебна практика).

82      Що се отнася по-специално до националните мерки, с които се предоставя данъчно предимство, следва да се припомни, че мярка от такова естество, която, макар да не се състои в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно положение в сравнение с останалите данъкоплатци, може да предостави селективно предимство на получателите и поради това представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. За сметка на това, данъчно предимство, произтичащо от обща мярка, приложима без разграничение към всички стопански субекти, не представлява такава помощ по смисъла на посочената разпоредба. Освен това понятието „държавна помощ“ не се отнася до държавните мерки, които въвеждат диференциране между предприятията и следователно са селективни a priori, когато тази диференциация произтича от естеството или от структурата на системата, в която те се вписват (вж. съдебното решение, постановено в производството по обжалване, т. 37 и цитираната съдебна практика).

83      В този контекст, за да квалифицира национална данъчна мярка като „селективна“, Комисията трябва, на първо място, да установи приложимата в съответната държава членка обща или „обичайна“ система на данъчно облагане, и на второ място, да докаже, че разглежданата данъчна мярка дерогира от посочената обща система, доколкото въвежда диференциране между оператори, които от гледна точка на преследваната от тази обща система цел се намират в сходно фактическо и правно положение. На трето място, понятието „държавна помощ“ обаче не се отнася до мерките, въвеждащи диференциране между предприятия, които от гледна точка на преследваната от разглеждания правен режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение и следователно са селективни a priori, когато съответната държава членка успее да докаже, че това диференциране е обосновано, тъй като произтича от естеството или от структурата на системата, в която се вписват тези мерки (вж. решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 57 и 58).

84      Освен това следва да се припомни, че фактът, че само данъчнозадължените лица, отговарящи на условията за прилагане на дадена мярка, могат да се ползват от нея, не може сам по себе си да ѝ придаде селективен характер (решение от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 59).

85      Предвид тези съображения в настоящия случай следва да се разгледа дали STL е селективна по отношение на ОИИ.

86      Що се отнася до селективността на STL като цяло, следва да се отбележи, че Кралство Испания, Lico и PYMAR поддържат, че Комисията не е установила референтна система и освен това не е доказала, че STL дерогира от общия режим, като въвежда диференциране между оператори, които се намират в сходно фактическо и правно положение.

87      Налага се изводът, че в обжалваното решение не е извършен, или поне не изрично, посоченият в точка 83 по-горе тристепенен анализ. В съображение 156 от обжалваното решение обаче Комисията отбелязва, че STL, разглеждана като цяло, е селективна, от една страна, поради дискреционното правомощие на данъчната администрация да издава задължително одобрение за ранната амортизация въз основа на неточно формулирани условия, и от друга страна, поради факта че данъчната администрация одобрява единствено операции посредством STL за финансирането на мореплавателни съдове. В съдебното заседание Комисията изтъква, че дискреционното правомощие на данъчната администрация да издава одобрение само по себе си е достатъчно, за да направи селективна STL, разглеждана в нейната цялост.

88      Що се отнася до въпроса за дискреционното правомощие на данъчната администрация, следва да се припомни, че съществуването на система за одобрение само по себе си не означава, че дадена мярка е селективна. Такъв е случаят, когато правото на преценка на компетентния орган е ограничено до проверката на установени с оглед на определяема данъчна цел условия, а критериите, които този орган трябва да прилага, са присъщи на естеството на данъчния режим (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., P, C‑6/12, EU:C:2013:525, т. 23 и 24). За сметка на това, дискреционно правомощие, което позволява на компетентния орган да променя финансовата помощ в зависимост от различни съображения като избора на получателите, размера на помощта или условията на предоставената мярка, не може да се разглежда като правомощие с общ характер (вж. в този смисъл решения от 26 септември 1996 г., Франция/Комисия, C‑241/94, EU:C:1996:353, т. 23 и от 29 юни 1999 г., DM Transport, C‑256/97, EU:C:1999:332, т. 27). При това положение, ако компетентните органи разполагат с широки дискреционни правомощия да определят получателите и условията на предоставяната мярка, упражняването на тези правомощия трябва да се разглежда като поставящо в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки спрямо други, които биха се оказали от гледна точка на преследваната цел в сходно фактическо и правно положение (вж. в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., P, C‑6/12, EU:C:2013:525, т. 27, съдебното решение, постановено в производството по обжалване, т. 55 и решение от 20 септември 2019 г., Port autonome du Centre et de l’Ouest и др./Комисия, T‑673/17, непубликувано, EU:T:2019:643, т. 188). Освен това, дори когато схемата за помощ е изпълнена посредством индивидуални решения, предполагащи дискреционни правомощия, Комисията все пак не е длъжна да разглежда поотделно решенията за предоставяне и да преценява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията за прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение от 28 ноември 2008 г., Hotel Cipriani и др./Комисия, T‑254/00, T‑270/00 и T‑277/00, EU:T:2008:537, т. 97).

89      В случая, както отбелязва Комисията, от член 115 от Закона за корпоративното данъчно облагане и от член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане следва, че разглежданата система се основава по-скоро на получаването на предварително одобрение, а не на обикновено уведомление, въз основа на неясни критерии, изискващи тълкуване от страна на данъчната администрация, която не е публикувала съответни насоки.

90      Най-напред, съгласно член 115, параграф 6 от Закона за корпоративното данъчно облагане подлежащата на приспадане сума се определя, „като се има предвид датата, от която вещта е пусната в експлоатация“.

91      Член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане обаче гласи следното:

„Министерството на икономиката може да определи в съответствие с установената регулаторна процедура датата, посочена в параграф 6, като вземе предвид специфичните характеристики на договорния период или срока на строителство на вещта и специфичното естество на икономическата употреба на вещта […]“.

92      Член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане установява приложимата регулаторна процедура. По-специално в този член се установява, че процедурата започва с подаването на заявление от данъчнозадълженото лице, в което трябва да се съдържа поне следната информация: идентифициране на вещта, датата преди пускането в експлоатация, от която се иска да се извършва приспадане, доказателства, свързани със специфичните характеристики на договорния период или срока на строителство на вещта, и доказателства, свързани със специфичното естество на икономическата употреба на стоката. Финансовата дирекция, отговаряща за тези процедури в Министерството на икономиката, може да изиска всякаква необходима информация и документи. След приключване на процедурата финансовата дирекция може да уважи или отхвърли заявлението или да определи началото на ранната амортизация на дата, различна от тази, която данъчнозадълженото лице е предложило.

93      От гореизложеното следва, че член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане въвежда неясни критерии, които не могат да се считат за обективни, както правилно отбелязва Комисията в съображение 133 от обжалваното решение. По-специално от член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане следва, че данъчната администрация може да определи началната дата на амортизацията с оглед на „специфичните характеристики на договорния период“ или на „специфичното естество на икономическата употреба на вещта“, които представляват неясни по естеството си критерии и чието тълкуване предоставя значителна свобода на преценка на данъчната администрация, както отбелязва Комисията в съображение 133 от обжалваното решение.

94      Както е видно от съображение 136 от обжалваното решение, и член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане предоставя значителна свобода на преценка на данъчната администрация. От една страна, възможността на данъчната администрация да поиска всякаква информация и документи, които счита за уместни, в съчетание с неясния характер на критериите, предоставящи по този начин на данъчната администрация значителна свобода на преценка по отношение на естеството на информацията и документите, които могат да бъдат поискани, обяснява факта, че преписките по заявленията съдържат документи, в които подробно се описват положителните последици за икономиката и заетостта в Испания, произтичащи от договорите за строителство на плавателни съдове. Както отбелязва Комисията в съображение 136 от обжалваното решение, тези съображения нямат очевидна връзка със спазването на критериите, предвидени в член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане. От друга страна, както подчертава Комисията в писменото си становище, от член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане следва, че данъчната администрация може не само да издаде одобрение или да го отхвърли, но и да определи началния момент на амортизацията на дата, различна от предложената от данъчнозадълженото лице, без да прави други уточнения.

95      Освен това система за предварително одобрение, съчетана с неясния характер на предвидените критерии, вместо последваща проверка въз основа на обективни критерии, засилва дискреционния характер на системата, както правилно отбелязва Комисията в съображение 133 от обжалваното решение.

96      Макар в съдебното заседание Кралство Испания да поддържа, че данъчната администрация не разполага с никаква свобода на преценка, що се отнася до проверката на условията, установени в член 115 от Закона за корпоративното данъчно облагане и в член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане, се налага изводът, че анализът на тези разпоредби оборва тази теза, както следва от точки 89—95 по-горе.

97      Освен това в съдебното заседание Lico и PYMAR твърдят, че разпоредбата, предвидена в член 49, параграф 6 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане, има за цел единствено да предотврати измамите, като се избегне възможността амортизацията да се прилага преди строителството на вещта. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съображение 133 от обжалваното решение в хода на административната процедура Кралство Испания не е доказало, че текстът и условията, въведени с член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане, са били необходими за предотвратяване на злоупотребите. Противно на твърденията на Lico и PYMAR, достатъчно е да се отбележи, че текстът на член 49, параграф 6 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане, доколкото с него се позволява на данъчната администрация да определи началния момент на амортизацията на дата, различна от предложената от данъчнозадълженото лице, без да прави други уточнения, не позволява да се гарантира, че той ще се използва единствено в случаи на борба с измамите.

98      Следва да се отхвърли и доводът на Bankia и др., че разглежданите критерии са идентични с критериите, които Комисията е приела за обективни в решението относно новата STL. Противно на твърденията на Bankia и др., от прочита на решението относно новата STL следва, че Кралство Испания е изменило значително въпросната система. По-конкретно мерките, за които е направено уведомление, предвиждат значителни изменения на член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане, както и отмяната на член 49 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане. С новата редакция на член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане Кралство Испания възнамерява да въведе система за уведомяване от страна на данъчнозадълженото лице вместо система за предварително одобрение, по силата на която данъчнозадълженото лице може да определи, че ранната амортизация започва на началната дата на строителството на вещта, при условие че са изпълнени три кумулативни условия: първо, редовните плащания във връзка с лизинга трябва да бъдат извършени в голяма степен преди края на строителството на вещта, второ, периодът на строителството трябва да бъде най-малко дванадесет месеца, и трето, трябва да става въпрос за вещи, чието строителство не е серийно. Предвид тези съображения в съображения 34—36 от решението относно новата STL Комисията стига до заключението, че посочената система вече не предоставя дискреционно правомощие на данъчната администрация. Налага се изводът, че описаните по-горе характеристики на тази нова система са много различни от тези на разглежданата в обжалваното решение система.

99      Освен това, противно на твърденията на Bankia и др., тази констатация се потвърждава от решение от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия (T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029), относно решението за новата STL. Всъщност в това решение се потвърждава, че новата редакция на член 115, параграф 11 от Закона за корпоративното данъчно облагане се различава значително от редакцията на тази разпоредба, която е в сила в настоящия случай (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия, T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029, т. 81—83 и 93). Поради това доводът на Bankia и др. не може да бъде приет.

100    От посоченото следва, че наличието на посочените дискреционни аспекти е от естество да постави получателите в по-благоприятно положение спрямо други данъчнозадължени лица, които се намират в сходно фактическо и правно положение. По-специално от тези дискреционни аспекти следва, че е възможно други ОИИ при същите условия да не могат да се ползват от ранната амортизация. Също така поради посочените дискреционни аспекти други предприятия, които извършват дейност в различен сектор или които имат друга форма, но се намират в сходно фактическо и правно положение, е можело да не се ползват непременно от нея при същите условия. Предвид дискреционния характер de jure на разпоредбите, посочени в точка 89 по-горе, е без значение дали прилагането им е било дискреционно или не de facto, което Кралство Испания, Lico и PYMAR оспорват, като твърдят, че на практика одобрението е било предоставено на всички поискали го ОИИ, действащи във въпросния сектор.

101    Както твърди Комисията, тъй като една от мерките, позволяващи възползването от STL като цяло, е селективна, а именно одобрението на ранната амортизация, тя не е допуснала грешка, като е приела в обжалваното решение, че като цяло системата е селективна.

102    С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, що се отнася до селективността на мерките, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от Кралство Испания, Lico и PYMAR по този въпрос.

103    Що се отнася до доводите на Lico и PYMAR относно условията, свързани с опасността от нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки, доколкото тези доводи могат да се тълкуват като целящи да поставят под въпрос основателността на извършените от Комисията преценки, следва да се отбележи, че в съображение 172 от обжалваното решение Комисията приема, че ОИИ извършват дейност на пазара на придобиване и продажба на мореплавателни съдове, по-специално с оглед на техния беърбоут чартър, който е бил отворен за търговия между държавите членки. Освен това съгласно същото съображение инвеститорите в ОИИ извършват дейност във всички сектори на икономиката, включително в сектори, отворени за търговия между държавите членки. В същото съображение от обжалваното решение освен това се добавя, че предимствата, които произтичат от STL, укрепват „тяхната позиция на съответните пазари“, като по този начин нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията.

104    За целите на квалификацията на национална мярка като държавна помощ следва да се провери дали помощта може да засегне търговията между държавите членки и да наруши конкуренцията. По-специално, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на предприятие спрямо други конкурентни предприятия в рамките на търговията между държавите членки, последната трябва да се счита за повлияна от помощта (решение от 10 януари 2006 г., Cassa di Risparmio di Firenze и др., C‑222/04, EU:C:2006:8, т. 140 и 141).

105    В това отношение следва да се припомни, че съгласно точка 42 от съдебното решение, постановено в производството по обжалване, основателно в обжалваното решение се стига до извода, че ОИИ извършват дейност на пазара на придобиване и продажба на мореплавателни съдове, по-специално с оглед на техния беърбоут чартър. Макар изложените в обжалваното решение съображения по този въпрос да са кратки, следва да се отбележи, че този пазар безспорно е отворен за търговия между държавите членки, което се потвърждава от присъствието на клиенти в други държави членки, както следва например от приложение 4 към жалбата по дело T‑719/13, отнасящо се до плавателен съд, управляван от корабоплавателното предприятие, установено в друга държава от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Следователно условието, свързано със засягането на търговията между държавите членки, трябва да се счита за изпълнено в конкретния случай.

106    Що се отнася до опасността от нарушаване на конкуренцията, не може да се отрече, че намаление от 20 % до 30 % от цената на плавателен съд, предвид високия размер на сумата, която това намаление може да представлява, най-малкото създава опасност от нарушаване на конкуренцията на пазара на придобиване и продажба на мореплавателни съдове, по-специално с оглед на техния беърбоут чартър, на който ОИИ осъществяват дейност.

107    Ето защо следва да се отхвърлят доводите на Lico и PYMAR относно опасността от нарушаване на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки.

108    Следователно с оглед на гореизложеното основанието, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, следва да се отхвърли.

 По нарушението на задължението за мотивиране

109    В писменото си становище в първоинстанционното производство по дело T‑515/13, както и в становището си след постановяване на съдебното решение в производството по обжалване Кралство Испания твърди, че обжалваното решение не отговаря на изискванията, свързани със задължението за мотивиране, по-специално що се отнася до твърдяната селективност на мерките и нарушаването на конкуренцията.

110    Освен това Lico и PYMAR твърдят, както в писменото си становище в първоинстанционното производство по дело T‑719/13, така и в становището си след постановяване на съдебното решение в производството по обжалване, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради липсата на редица мотиви.

111    Първо, Lico и PYMAR изтъкват оплакването, че липсват мотиви във връзка с извода, че на ОИИ е предоставена помощ, но не и на корабоплавателните предприятия, докато и в двата случая става въпрос за сделки между частни оператори. Според тях в обжалваното решение не се обяснява защо предимството, задържано от ОИИ за посредничеството им в STL, представлява държавна помощ, макар че те просто участват в предимството, получено от корабоплавателните предприятия, което не се счита за помощ.

112    Второ, обжалваното решение било опорочено от липса на мотиви относно причините, поради които разпореждането за възстановяване се отнася до инвеститорите в ОИИ, макар че получателите на помощта са ОИИ. В това отношение според Lico и PYMAR твърдението, че инвеститорите и ОИИ образуват една стопанска единица, което Комисията изтъква в рамките на производството по обжалване, не е било възприето от Съда.

113    Освен това Lico и PYMAR критикуват липсата на мотиви относно разпореждането за възстановяване на цялото данъчно предимство, което е било предоставено на инвеститорите, макар че в самото обжалвано решение се признава, че част от посоченото предимство е било прехвърлено на корабоплавателните предприятия.

114    Освен това Lico и PYMAR твърдят, че е неестествено да се изготви фиктивен сценарий, като се изчисли пропорцията, в която полученото от корабоплавателното предприятие предимство би било съвместимо, ако представлява държавна помощ, за да се приеме, че получено от ОИИ предимство е съвместимо. Има и противоречие в това, че Комисията прилага Насоките за морския транспорт по отношение на ОИИ, макар и mutatis mutandis, като същевременно ги разглежда като обикновени финансови посредници, а не като извършващи дейност в сферата на морския транспорт.

115    Както е видно от становищата им след постановяване на съдебното решение в производството по обжалване, Bankia и др. смятат, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви относно селективността на мерките. Всъщност според тях с обжалваното решение дори не се прави опит да се докаже, че разглежданите мерки въвеждат като конкретни последици диференцирано третиране между операторите, които от гледна точка на преследваната от посочения данъчен режим цел се намират в сходно фактическо и правно положение, както е прието в съдебното решение, постановено в производството по обжалване.

116    Що се отнася до Aluminios Cortizo, от становището му след постановяване на съдебното решение в производството по обжалване е видно, че то споделя и оплакването за непълнота на мотивите на обжалваното решение, що се отнася по-специално до факта, че разпореждането за възстановяване на цялата помощ се отнася единствено до инвеститорите, макар че в обжалваното решение се признава, че между 85 % и 90 % от предимството е било прехвърлено към корабоплавателните предприятия. Aluminios Cortizo допълва, че обжалваното решение също така не е мотивирано в достатъчна степен, що се отнася до твърдението, че не е възможно да се измери количествено предимството, за което се твърди, че е предоставено на корабостроителниците.

117    Комисията иска твърденията на Кралство Испания, на Lico и на PYMAR, както и на встъпилите страни Bankia и др. и Aluminios Cortizo да бъдат отхвърлени.

118    Съгласно член 296, втора алинея ДФЕС правните актове са мотивирани. Освен това съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на добра администрация включва задължението на администрацията да мотивира своите решения.

119    Съгласно постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е бил приет. Мотивите трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, така че, от една страна, да дадат възможност на съда на Европейския съюз да упражни контрол за законосъобразност, а от друга страна, да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано или не (вж. решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 278 и цитираната съдебна практика).

120    Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296, втора алинея ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 279).

121    По-специално Комисията не е длъжна да взема отношение по всички доводи, изложени пред нея от заинтересованите страни, а е достатъчно тя да изложи фактите и правните съображения, които имат съществено значение в структурата на решението (решение от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T‑228/99 и T‑233/99, EU:T:2003:57, т. 280).

122    Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика липсата или непълнотата на мотиви, които възпрепятстват съдебния контрол, посочен в точка 119 по-горе, представляват правни основания, свързани с обществения ред, които могат и дори трябва да бъдат служебно разгледани от съда на Съюза (вж. решение от 20 февруари 1997 г., Комисия/Daffix, C‑166/95 P, EU:C:1997:73, т. 24 и цитираната съдебна практика).

123    С оглед на тези съображения следва да се разгледа основанието, изтъкнато от Кралство Испания, Lico и PYMAR.

124    Следва да се отбележи, че в точка 101 от съдебното решение, постановено в производството по обжалване, Съдът е приел, че в обжалваното решение Комисията е дала указания, позволяващи да се разберат причините, поради които счита, че предимствата, произтичащи от разглежданите данъчни мерки, са селективни и могат да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията, и че с оглед на конкретните обстоятелства по настоящото дело е изложила в решението достатъчно и непротиворечиви в това отношение мотиви, изпълнявайки изискванията по член 296 ДФЕС, така както те са уточнени в съдебната практика.

125    Независимо от гореизложеното Кралство Испания, Lico, PYMAR, и встъпилите страни твърдят, че обжалваното решение е опорочено от редица непълноти в мотивите, които все още не са разгледани от съда на Съюза.

126    Първо, що се отнася до селективността, към Комисията се отправя упрек, че не е установила референтната система за целите на анализа на селективността на разглежданите данъчни мерки съгласно цитираната в точка 83 по-горе съдебна практика. В това отношение е достатъчно да се констатира, че в съображение 156 във връзка със съображения 132—139 от обжалваното решение Комисията надлежно обяснява причините, поради които STL е селективна с оглед по-специално на дискреционните правомощия на данъчната администрация да издава одобрение за ранната амортизация въз основа на неясни критерии, както бе посочено в точки 88—102 по-горе.

127    Второ, що се отнася до твърдяната липса на мотиви във връзка с извода, че помощта е предоставена на ОИИ, но не и на корабоплавателните предприятия, независимо от основателността на тази преценка, достатъчно е да се констатира, че в съображения 169 и 170 от обжалваното решение Комисията е обяснила, че този извод се основава на съображението, че помощта за ОИИ, предоставена под формата на данъчни предимства, се приписва пряко на държавата, при положение че приложимите правила не задължават да се прехвърли част от предимството на корабоплавателните предприятия.

128    Трето, що се отнася до твърдяната липса на мотиви относно причините, поради които разпореждането за възстановяване се отнася до инвеститорите в ОИИ, макар че получателите на помощта са именно ОИИ, от съображение 161 от обжалваното решение следва, че Комисията е стигнала до извода, че от предимството се ползват ОИИ, а поради тяхната прозрачност — и техните инвеститори. Съгласно същото съображение ОИИ са прозрачни от данъчна гледна точка и поради това техните подлежащи на приспадане разходи се прехвърлят автоматично към инвеститорите им.

129    Освен това, без да се засяга преценката относно основателността на разпореждането за възстановяване на цялата помощ от инвеститорите, въпреки констатацията, че между 85 % и 90 % от предимството е било прехвърлено на корабоплавателните предприятия, следва да се отбележи, че съгласно съображения 169 и 170 от обжалваното решение това решение произтича от констатацията, че приложимите правила не задължават ОИИ и инвеститорите да прехвърлят част от предимството към други оператори, каквито са корабоплавателните предприятия.

130    Що се отнася до твърдението, че прилагането на Насоките за морския транспорт спрямо ОИИ е неестествено или противоречиво, достатъчно е да се отбележи, че в съображение 201 от обжалваното решение се посочва, че е целесъобразно да се приложат по аналогия Насоките за морския транспорт, като по този начин се изпълнят изискванията, свързани със задължението за мотивиране.

131    Четвърто, доводът на Aluminios Cortizo относно непълнотата на мотивите по отношение на твърдението, съдържащо се в бележка под линия 102 от обжалваното решение (съответстваща на бележка под линия 101 от редакцията, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз), според което не е възможно да се измери количествено предимството, за което се твърди, че е предоставено на корабостроителниците, се основава на неправилен прочит на обжалваното решение. Всъщност от съображения 169 и 170 от обжалваното решение следва, че ако Комисията е приела, че не е налице помощ, предоставена на корабостроителниците, това е защото приложимите правила не задължават да се прехвърли част от предимството към корабостроителниците, а не защото е невъзможно да се измери количествено предоставеното им предимство. Във въпросната бележка под линия Комисията само припомня, че корабостроителниците не са получатели на помощта, че не е възможно да се измери количествено икономическият поток в тяхна полза, и че поради това съвместимостта на помощта не следва да се разглежда с оглед на правилата, приложими в сектора на корабостроенето.

132    С оглед на гореизложеното и без да е необходимо да се произнася по повдигнатите от Комисията възражения относно правния интерес на Lico и на PYMAR да оспорят част от мотивите на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2014 г., DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия, T‑533/10, EU:T:2014:629, т. 170), основанието, изведено от липсата на мотиви, трябва изцяло да се отхвърли по същество.

 По нарушението на принципа на равно третиране

133    В рамките на основанието, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, изтъкнато от Кралство Испания в жалбата му по дело T‑515/13, последното изтъква, че Комисията не е разпоредила възстановяване на помощта по две сходни предишни дела, а именно в Решение от 8 май 2001 г. относно държавна помощ, приведена в действие от Франция в полза на Bretagne Angleterre Irlande („BAI“ или „Brittany Ferries“) (ОВ L 12, 2002 г., стр. 33, наричано по-нататък „решението Brittany Ferries“), и в решението относно френската GIE Fiscaux.

134    В това отношение Кралство Испания отбелязва, че в обжалваното решение Комисията е посочила, че френската схема GIE Fiscaux е съпоставима със STL, тъй като „те имат редица общи основни характеристики и много сходни въздействия“. Единствените посочени разлики били: наличието на изрично освобождаване във френската система, докато в испанската система това освобождаване произтичало от прилагането на различни разпоредби, фактът, че Френската република е известила Комисията, преди да приложи системата, макар че не я е уведомила за нея, и обстоятелството, че Комисията все още не се е произнесла по този вид система. Тези предполагаеми различия обаче били неотносими.

135    Първо, Кралство Испания счита, че наличието на изрично освобождаване в решението относно френската GIE Fiscaux не може да бъде определящо, тъй като испанското освобождаване се основава главно на системата за данък върху тонажа, предвидена в Закона за корпоративното данъчно облагане, от която не може да се дерогира или която не може да бъде изменена с правни норми с по-нисък юридически ранг като член 50, параграф 3 от Наредбата за корпоративно данъчно облагане.

136    Второ, фактът, че френските органи са известили Комисията за тази схема, бил ирелевантен, тъй като писмото им, в което се посочва този механизъм, не представлявало уведомяване. Освен това Кралство Испания отбелязва, че също е изпратило писма, за да изясни някои въпроси вследствие на подадена до Комисията жалба.

137    Трето, според Кралство Испания фактът, че към датата на откриване на официалната процедура по разследване на STL Комисията вече се е произнесла по френската GIE Fiscaux, също е ирелевантен поради разликите между тези две системи. Следователно, тъй като предизвиканата от Комисията несигурност по-специално поради решението Brittany Ferries е продължила да съществува, Кралство Испания твърди, че не е трябвало въз основа на принципа на равно третиране да се налага възстановяване на помощите.

138    Комисията иска изтъкнатите от Кралство Испания доводи да бъдат отхвърлени.

139    Съгласно съдебната практика общият принцип на равно третиране в качеството си на общ принцип на Съюза изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 8 април 2014 г., ABN Amro Group/Комисия, T‑319/11, EU:T:2014:186, т. 110). Освен това тежестта да докаже наличието на сходство между положенията се носи от лицето, което се позовава на него (вж. в този смисъл решение от 8 април 2014 г., ABN Amro Group/Комисия, T‑319/11, EU:T:2014:186, т. 114).

140    Първо, що се отнася до довода, свързан с решението Brittany Ferries, следва да се отбележи, че Кралство Испания само се позовава на това решение, без обаче да обяснява подробно причините, поради които разглежданите положения са сходни. Освен това от съображение 251 от обжалваното решение и от съображение 193 от решение Brittany Ferries е видно, че в последното Комисията е посочила, че разглежданите данъчни предимства, произтичащи от учредяването на ОИИ, са общи мерки и следователно не са държавни помощи. При това положение, противно на твърденията на Кралство Испания, Комисията не се е отказала да разпореди възстановяване на помощта в решението Brittany Ferries, докато в настоящия случай е разпоредила такова възстановяване. Всъщност Комисията по-скоро стига до различни изводи, като приема в решението Brittany Ferries, че произтичащите за ОИИ данъчни предимства не представляват държавни помощи, докато съгласно обжалваното решение STL представлява държавна помощ.

141    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика в подкрепа на довода си жалбоподателят не може да се позовава на предходна практика на Комисията за вземане на решения, дори да се предположи, че същата е установена, което би противоречало на правилното тълкуване на разпоредбите на Договора (вж. в този смисъл решения от 30 септември 2003 г., Freistaat Sachsen и др./Комисия, C‑57/00 P и C‑61/00 P, EU:C:2003:510, т. 52 и 53 и от 12 септември 2013 г., Германия/Комисия, T‑347/09, непубликувано, EU:T:2013:418, т. 51). При това положение, независимо от разликите между разглежданите системи в решението Brittany Ferries и в обжалваното решение, във всички случаи следва да се приеме, че Кралство Испания не може в подкрепа на настоящото основание да се позовава на евентуална промяна в практиката на Комисията.

142    Второ, налага се констатацията, че съгласно съображение 214 от обжалваното решение френската схема GIE Fiscaux би могла да се счита за съпоставима със STL в редица аспекти, по-специално поради извършването на посредничество на прозрачно по отношение на данъците ОИИ и неговите инвеститори между строителя на актива и неговия купувач, сключването на договор за финансов лизинг, ускорената и ранна амортизация на активите от ОИИ, освобождаването от корпоративен данък на прираста на капитала в резултат на продажбата на актива и прехвърлянето на част от предимствата от ОИИ и неговите инвеститори на купувача на актива. В съображения 214 и 215 от обжалваното решение обаче Комисията добавя, че съществуват и някои разлики, а именно фактът, че във френската схема GIE Fiscaux освобождаването на прираста на капитала е изрично, докато в STL това освобождаване е резултат от съвместното прилагане на няколко разпоредби, фактът, че Френската република е известила Комисията за системата, макар да не я е уведомила за нея, и фактът, че към момента на приемане на обжалваното решение Комисията вече се е произнесла по подобна система, по-специално по френската схема GIE Fiscaux.

143    Следва да се отбележи, че доводите на Кралство Испания са в известна степен противоречиви, тъй като, от една страна, то оспорва съществуването или същественото значение на твърдените разлики между френската схема GIE Fiscaux и STL, и от друга страна, твърди, че Комисията не може да се основе на факта, че към момента на приемане на обжалваното решение тя вече се е произнесла по подобна система, а именно френската схема GIE Fiscaux, тъй като тези системи били твърде различни.

144    В това отношение е достатъчно да се констатира, че предвид наличието на значителни сходства между френската схема GIE Fiscaux и STL, които са установени в съображение 214 от обжалваното решение, в решението относно френската GIE Fiscaux, както и в настоящия случай, Комисията е ограничила задължението за възстановяване по-специално поради създадената с нейното решение Brittany Ferries несигурност, от което би могло да се предположи, че поради общия им характер този вид мерки не са държавни помощи. Ето защо от тази гледна точка следва да се констатира, че няма разлика в третирането между положението на френската схема GIE Fiscaux и STL.

145    Вярно е, че докато в решението относно френската GIE Fiscaux задължението за възстановяване започва да се прилага едва от датата на публикуване на решението за започване на официалната процедура по разследване, в настоящия случай Комисията е наложила това задължение от датата на публикуване на собственото си решение относно френската GIE fiscaux (преди датата на решението за започване на официалната процедура по разследване, довела до приемането на обжалваното решение). Тази разлика в третирането обаче е обективно обоснована от факта, че несигурността, произтичаща от решението Brittany Ferries, с която се обяснява частичното невъзстановяване, вече не е съществувала след публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, както Комисията правилно е посочила и както ще бъде обяснено по-подробно в точки 191—206 по-долу.

146    От всичко изложено по-горе следва, че доводът, изведен от нарушението на принципа на равно третиране поради решението относно френската GIE Fiscaux, трябва да се отхвърли.

147    При това положение посоченото основание следва да се отхвърли по същество.

 По нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания

148    В рамките на дело T‑515/13 Кралство Испания изтъква основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, с което се цели отмяната на разпореждането за възстановяване на помощта за периода до публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване, а именно 21 септември 2011 г., докато с обжалваното решение се разпорежда тя да бъде възстановена, считано от публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, а именно от 30 април 2007 г.

149    Кралство Испания се позовава на редица обстоятелства, които са породили тези оправдани правни очаквания, а именно решението Brittany Ferries, решението относно френската GIE Fiscaux, искане на Комисията от 21 декември 2001 г. до испанските органи за предоставяне на информация, Решение 2005/122/ЕО на Комисията от 30 юни 2004 година относно държавна помощ, която Нидерландия планира да приведе в действие в полза на четири корабостроителници с цел подпомагане на шест корабостроителни договори (ОВ L 39, 2005 г., стр. 48, наричано по-нататък „решението за нидерландските корабостроителници“), писмо от 9 март 2009 г. на член на Комисията, отговарящ за генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“, Известие на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (OB C 384, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 151) и Решение на Комисията C(2002) 582 окончателен от 27 февруари 2002 г. относно държавна помощ N 736/2001 — Схема за данъчно облагане на дружествата за морски транспорт според тонажа (данък върху тонажа) (ОВ C 38, 2004 г., стр. 5). Освен това то твърди, че Комисията за първи път е анализирала съвместно поредица от отделни мерки, които не са били предвидени като схема от националния законодател. Накрая, Кралство Испания оспорва обстоятелството, че с приемането на решението относно френската GIE Fiscaux са отпаднали оправданите правни очаквания, които то е имало въз основа на факта, че испанските мерки не представляват държавна помощ, тъй като двете схеми са много различни.

150    В жалбата си по дело T‑719/13 Lico и PYMAR изтъкват и основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, с което се цели отмяната на разпореждането за възстановяване на помощта.

151    Първо, що се отнася до актовете, които са породили оправдани правни очаквания, Lico и PYMAR се основават по-специално на решението за нидерландските корабостроителници и на писмото от 9 март 2009 г. на члена на Комисията, отговарящ за генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“.

152    Второ, Lico и PYMAR добавят, че операторите не могат да предвидят промяната в следвания  от Комисията подход, тъй като в писмото на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, се посочва, че Комисията вече е анализирала STL и не предвижда да предприеме допълнителни мерки. Освен това в решението Brittany Ferries Комисията е стигнала до извода, че система, аналогична на STL, не представлява държавна помощ.

153    Трето, Lico и PYMAR твърдят, че в обжалваното решение не се посочва висш интерес на Съюза, който да има превес над интереса на засегнатите оператори.

154    Комисията иска да се отхвърли твърдението за наличие на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

155    На първо място, следва да се припомни, че позоваване на оправданите правни очаквания в правомерния характер на една държавна помощ е възможно по принцип и ако не са налице изключителни обстоятелства, единствено в случаите, в които тази помощ е предоставена при спазване на предвидената в член 108 ДФЕС процедура (решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 134).

156    Така съдебната практика не изключва възможността получателите на помощ, неправомерна поради липса на уведомление за нея, да се позовават на изключителни обстоятелства, които са могли оправдано да обосноват оправданите им правни очаквания за правомерния характер на тази помощ, за да се противопоставят на нейното възстановяване (решение от 9 септември 2009 г., Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T‑30/01—T‑32/01 и T‑86/02—T‑88/02, EU:T:2009:314, т. 282).

157    От съдебната практика следва, че позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания може да бъде направено, когато са изпълнени три условия.

158    Първо, правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, като му е предоставила конкретни уверения. Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения (решение от 16 декември 2010 г., Kahla Thüringen Porzellan/Комисия, C‑537/08 P, EU:C:2010:769, т. 63). Освен това тези уверения трябва да произтичат от оправомощени и достоверни източници. Също така само уверения, които съответстват на приложимите норми, могат да са основание за оправдани правни очаквания (решение от 23 февруари 2006 г., Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T‑282/02, EU:T:2006:64, т. 77).

159    Второ, когато предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка на Съюза, от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета (решения от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 147 и от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 71).

160    Трето, когато институциите на Съюза са създали положение, което може да породи оправдани правни очаквания за правния субект, те все пак могат да бъдат пренебрегнати, когато въпросната институция докаже, че е налице по-висш обществен интерес, който надделява над засегнатите частни интереси (вж. в този смисъл решения от 26 юни 1990 г., Sofrimport/Комисия, C‑152/88, EU:C:1990:259, т. 16 и 19, от 17 юли 1997 г., Affish, C‑183/95, EU:C:1997:373, т. 57 и от 22 юни 2006 г., Belgique и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 164).

161    Конкретният случай следва да бъде разгледан именно с оглед на тези принципи.

162    Що се отнася до първото условие, необходимо е да се припомни, че в съображения 219—245 от обжалваното решение Комисията е разгледала редица данни, посочени от Кралство Испания, Lico и PYMAR, и е достигнала до заключението, че те не пораждат каквито и да било оправдани правни очаквания. Ето защо следва да се провери дали тези данни представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения.

163    На първо място, следва да се отбележи, че решението Brittany Ferries и решението относно френската GIE Fiscaux не могат да се разглеждат като предоставящи конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, тъй като в тях не се споменава пряко или косвено STL.

164    На второ място, следва да се отхвърли доводът, основан на искането на Комисията от 21 декември 2001 г. до испанските органи за предоставяне на информация, тъй като това искане и евентуалното последващо бездействие на Комисията през определен период не представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения относно законосъобразността на STL. Всъщност, както се посочва в съображение 222 от обжалваното решение, в това искане за предоставяне на информация Комисията се е ограничила до това да поиска допълнителна информация относно евентуалното съществуване на система „лизинг срещу данък“, приложима към плавателните съдове в Испания, за да може да я разгледа с оглед на правилата за държавните помощи. Освен това, с оглед на съдържанието на отговора, който испанските органи са дали, последващото бездействие на Комисията не може да представлява конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения. Всъщност този отговор е най-малкото двусмислен, тъй като испанските органи са потвърдили, че не съществува система „лизинг срещу данък“, различна от системата, която Комисията вече е одобрила с предварително решение.

165    На трето място, доводът, основан на Известието на Комисията за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (вж. т. 149 по-горе), в което се посочва, че правилата за обезценка и амортизация не представляват държавна помощ, когато се прилагат без разлика по отношение на всички предприятия и производството на всички стоки, не може да породи оправдани правни очаквания, тъй като, както се отбелязва в съображение 242 от обжалваното решение, STL не се прилага по отношение на всички предприятия и производството на всички стоки.

166    На четвърто място, Решение C(2002) 582 окончателен на Комисията от 27 февруари 2002 г. относно данъка върху тонажа (вж. т. 149 по-горе), с което се приема, че посочената схема е съвместима, не би могло да породи оправдани правни очаквания, тъй като се отнася до експлоатацията на собствени или отдадени под наем плавателни съдове, а не до дейностите по финансиране относно беърбоут чартър на плавателни съдове, какъвто е настоящият случай, както правилно се посочва в съображение 245 от обжалваното решение.

167    На пето място, дори да се предположи, че Комисията за първи път е анализирала съвместно поредица от отделни мерки, които не са били предвидени като схема от националния законодател, което впрочем Комисията оспорва, нито Кралство Испания, нито икономическите оператори биха могли да основават единствено на този факт съществуването на конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, че STL не представлява държавна помощ. Всъщност, както правилно отбелязва Комисията в съображения 238 и 239 от обжалваното решение, сам по себе си този факт не може да изключи възможността тя да извърши всеобхватна оценка на мерките, още повече че е разгледала тези мерки и поотделно.

168    На шесто място, следва да се отбележи, че решението за нидерландските корабостроителници не съдържа конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения относно законосъобразността на STL. Всъщност в решението за нидерландските корабостроителници Комисията не посочва конкретно, безусловно и непротиворечиво, че след извършването на цялостен и задълбочен анализ е стигнала до извода, че STL не представлява държавна помощ. От една страна, както се посочва в съображение 224 от обжалваното решение, предметът на решението за нидерландските корабостроителници не е STL, а нидерландската схема. Следователно то се позовава само инцидентно на испанските мерки. От друга страна, както е видно от съображение 225 от обжалваното решение, испанските мерки, които Нидерландия е възнамерявала да приравни, не са STL, а както се твърди, субсидии относно лихвения процент, предоставени в полза на испанските корабостроителници.

169    На седмо място, що се отнася до писмото от 9 март 2009 г. на член на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, следва да се отбележи, че то е изпратено в отговор на министъра на търговията и промишлеността на Кралство Норвегия, който, след като е предположил, че STL представлява схема за помощи за испанските корабостроителници, е поискал информация за планираните от Комисията действия. В отговора си членът на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, посочва, че Комисията е разгледала въпроса и че тъй като схемата е отворена за придобиване на плавателни съдове, построени от корабостроителници на други държави членки, и се прилага без дискриминация, тя не възнамерява да приема допълнителни мерки „на този етап“.

170    В това отношение, както правилно изтъкват Lico и PYMAR, се налага констатацията, че доводът в съображение 233 от обжалваното решение, че въпросното писмо не е официален акт на Комисията, не е от решаващо значение.

171    Всъщност, както отбелязват Lico и PYMAR, е прието, че възникването на отговорност на орган за изявленията на длъжностно лице зависи по-конкретно от това как тези изявления е можело да бъдат възприети от обществеността. Определящият фактор за възникване на отговорност на органа за изявленията на длъжностно лице е дали в дадения контекст адресатите на тези изявления могат основателно да предположат, че става въпрос за позиция, която длъжностното лице изразява по силата на своята длъжност. В това отношение следва да се прецени по-специално дали длъжностното лице е по принцип компетентно във въпросната област, дали разпространява писмените си изявления, като използва официалната бланка, в горната част на която е посочено наименованието на компетентната служба, дали дава телевизионни интервюта в помещенията на своята служба, дали не споменава за личния характер на своите изявления и не посочва, че те се различават от официалната позиция на компетентната служба, и дали съответните служби на компетентния орган не предприемат във възможно най-кратки срокове необходимите действия, за да разсеят у адресатите на изявленията на длъжностното лице впечатлението, че става въпрос за официална позиция на съответния орган (вж. по аналогия решение от 17 април 2007 г., AGM-COS.MET, C‑470/03, EU:C:2007:213, т. 56—58).

172    При това положение не може да се изключи, че писмо, изпратено от най-високопоставеното длъжностно лице на службите на Комисията в областта на конкуренцията в това му качество, както е видно от заглавната част на писмото и от подписа, до министъра на търговията и промишлеността на Кралство Норвегия, а именно до компетентния в тази област орган в посочената държава, по принцип може да породи оправдани правни очаквания в икономическите оператори във връзка с преценката на STL с оглед на правилата за държавните помощи.

173    Също така фактът, че въпросното писмо не е адресирано до позоваващите се на него икономически оператори, не е от решаващо значение, при условие че съдържанието му им е било съобщено. В конкретния случай изглежда, че от 2009 г. съдържанието на това писмо е било известно на икономическите оператори, участващи в STL, както е видно от писмо, изпратено от норвежко корабоплавателно предприятие до испанска корабостроителница през април 2009 г., и от писмо, изпратено от испанското министерство на промишлеността, в което се твърди, че всички заинтересовани оператори са били уведомени за това писмо по време на редовните им срещи.

174    За да може обаче писмото на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, действително да породи оправдани правни очаквания, е необходимо, с оглед на съдържанието му, освен това то да предоставя конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения. Както обаче правилно се посочва в съображения 235 и 236 от обжалваното решение, настоящият случай не е такъв. Следва да се констатира, че в това писмо не се посочва по конкретен, безусловен и непротиворечив начин, че след като е осъществила цялостен и задълбочен анализ, Комисията е стигнала до извода, че STL не представлява държавна помощ. Всъщност, доколкото в писмото на норвежките органи се изразяват притеснения, свързани с корабостроителниците в тази страна, в писмото на член на Комисията само се посочва, че не изглежда STL да води до дискриминация спрямо корабостроителниците в други държави членки. Освен това в посоченото писмо се добавя, че „на този етап“ не са предвидени допълнителни мерки, което показва, че тази позиция може да се промени, ако бъдат представени нови доказателства. Следователно Кралство Испания, Lico и PYMAR не могат въз основа на това писмо да обосноват каквито и да било оправдани правни очаквания.

175    Предвид изложените по-горе съображения относно първото от трите кумулативни условия, свързани с нарушението на принципа на защита на оправданите правни очаквания, не е необходимо да се разглеждат останалите условия.

176    С оглед на гореизложеното основанието, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се отхвърли по същество.

 По нарушението на принципа на правната сигурност

177    В жалбата си по дело T‑515/13 Кралство Испания сочи основание, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, в подкрепа на искането си за отмяна на разпореждането за възстановяване на помощта за периода до публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване, докато с обжалваното решение се разпорежда тя да бъде възстановена, считано от публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux.

178    Първо, Кралство Испания поддържа, че редица обстоятелства са довели до положение на правна несигурност във връзка с правомерния характер на STL. По-конкретно решението Brittany Ferries било позволило на икономическите оператори основателно да приемат, че разглежданите данъчни предимства са мерки с общ характер. Освен това писмото от 9 март 2009 г., изпратено от члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, до норвежките органи, било засилило положението на правна несигурност. Всъщност Кралство Испания твърди, че в това писмо изрично се посочва, че Комисията е знаела за съществуването на схемата и че след като я е анализирала, е приела, че тя не поражда никакви проблеми с оглед на правилата за държавните помощи. Следователно посоченото писмо е допринесло за това операторите, участващи в STL, да повярват, че тя е законосъобразна. Освен това Кралство Испания отбелязва, че в онзи момент пресата широко е разпространила съдържанието на писмото.

179    Второ, Кралство Испания отбелязва, че бездействието на Комисията е продължило след изтичане на разумния срок, въпреки че тя е знаела за съществуването на STL. С оглед на тази осведоменост бил неотносим фактът, че жалби от корабостроителници в други държави членки са били подадени единствено през 2006 г. Поради това то счита, че не следва да се иска възстановяване на помощта преди публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване в Официален вестник на Европейския съюз на 21 септември 2011 г.

180    В жалбата си по дело T‑719/13 Lico и PYMAR твърдят, че разпореждането за възстановяване на предоставените помощи нарушава принципа на правната сигурност.

181    Първо, що се отнася до обстоятелствата, довели до положение на правна несигурност, Lico и PYMAR се позовават по-специално на решението Brittany Ferries.

182    Противно на Комисията, Lico и PYMAR поддържат, че решението относно френската GIE Fiscaux не е прекратило тази правна несигурност, тъй като съществували значителни разлики между френската система и STL. На първо място, френската система произтича от разпоредба на Общия кодекс за данъците, докато STL се основава на съвместното прилагане на няколко разпоредби. Освен това при френската система част от предимството е трябвало задължително да бъде прехвърлено към корабоплавателното предприятие, докато в STL то произтича от частни споразумения между страните. Също така Комисията приема, че френската система представлява помощ за транспорта, докато в настоящия случай стига до заключението, че става въпрос за предоставена на инвеститорите помощ. С оглед на тези разлики Lico и PYMAR поддържат, че икономическите оператори не са могли да предвидят, че изводите на Комисията относно френската система трябва да бъдат приложени към STL. Освен това в решението относно френската GIE Fiscaux не се посочвало изрично, че съдържанието на решението Brittany Ferries е неправилно или че Комисията е възприела друга позиция.

183    Lico и PYMAR поддържат, че други обстоятелства са допринесли за създаването на положение на правна несигурност, а именно решението за нидерландските корабостроителници и писмото от 9 март 2009 г. на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“.

184    Що се отнася до решението за нидерландските корабостроителници, Lico и PYMAR твърдят, че от него може да се стигне до заключението, че Комисията е знаела за съществуването на STL и че въз основа на получената информация е приела, че схемата не представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. При това положение, макар да не се приема, че това решение е засилило оправданите правни очаквания, Lico и PYMAR поддържат, че посоченото решение най-малкото е увеличило съществуващата несигурност относно законосъобразността на STL. Всъщност с оглед на задължението на Комисията за провеждане на надлежно и безпристрастно разследване, изявления като съдържащите се в публикуваното решение за нидерландските корабостроителници биха могли лесно да наведат на мисълта, че STL е законосъобразна.

185    Lico и PYMAR също така твърдят, че макар да не се приема, че писмото на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, би могло да породи оправдани правни очаквания, следва поне да се признае, че то е засилило неяснотата относно законосъобразността на STL. В това отношение Lico и PYMAR припомнят контекста, в който е изпратено това писмо. По-специално те отбелязват, че през 2008 г. испанските органи и службите на Комисията са разменили кореспонденция и са провели срещи относно STL. Според тях при тази размяна на кореспонденция е било постигнато съгласие STL да не се счита за държавна помощ, ако испанските органи възприемат обвързващо становище, с което се уточнява, че STL се прилага по отношение на плавателни съдове, построени във всички корабостроителници в ЕИП. Освен това испанските органи били изпратили проект на становището на Комисията, която го е преразгледала и е предложила редакционни промени, включени в окончателната редакция. Службите на Комисията са се съгласили, че съдържанието на обвързващото становище било „безупречно“. Според Lico и PYMAR именно в този контекст е било изпратено писмото на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“.

186    Второ, Lico и PYMAR твърдят, че Комисията е знаела за съществуването на STL от момента на нейното прилагане, както се установява от изпращаните до испанските органи от 2001 г. искания за предоставяне на информация. Освен това одобряването на мерките, съставляващи STL, било публикувано в Boletín Oficial del Estado (Държавният вестник на тази държава) и било широко разпространено в пресата. Въпреки това Комисията не е предприела действия в продължение на почти десет години и не е започнала официална процедура по разследване, което представлявало прекомерно дълъг срок. Освен това Lico и PYMAR твърдят, че е налице противоречие между отказа да бъдат възстановени помощите, предоставени между 2002 г. и 2006 г., поради нарушение на принципа на правната сигурност, и същевременно твърдението, че този период не може да се вземе предвид, за да се извърши проверка дали Комисията не е предприела действия през прекалено дълъг срок. Във всеки случай, дори да се предположи, че следва да се провери дали едва от 2006 г. Комисията е действала в рамките на разумен срок, Lico и PYMAR считат, че отговорът трябва да бъде отрицателен по аналогия с решение от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия (223/85, EU:C:1987:502), в което на Комисията е отнело 26 месеца, за да приеме решението си. Освен това те отбелязват, че както твърди Комисията, макар и STL също така да е подобна на схемата, посочена в решението относно френската GIE Fiscaux, quod non, то петте години, изтекли до решението за започване на официалната процедура по разследване в настоящия случай, очевидно представляват прекомерно дълъг срок. С оглед на гореизложеното Lico и PYMAR считат, че положението на правна несигурност е съществувало до публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване през 2011 г.

187    В становището си относно по-нататъшния ход на производството по дело T‑719/13 RENV Bankia и др. поддържат, че противно на това, което, както изглежда, Комисията твърди, наличието на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания не зависи от нарушението на принципа на правната сигурност. Според тях нарушението на принципа на правната сигурност е продължило до публикуването на обжалваното решение в Официален вестник на Европейския съюз.

188    Освен това Bankia и др. отбелязват, че писмото на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, е изпратено след решението относно френската GIE Fiscaux. Следователно това решение не би могло да прекрати положението на правна несигурност.

189    Накрая, Bankia и др. считат, че ако случаят с френската GIE Fiscaux е подобен също на разглеждания в настоящия случай, както твърди Комисията, петгодишният период, изтекъл между решението относно френската GIE Fiscaux и решението за започване на официалната процедура по разследване, е прекомерно дълъг.

190    Комисията иска изтъкнатите от Кралство Испания, Lico и PYMAR доводи да бъдат отхвърлени.

191    С настоящото основание Кралство Испания, Lico и PYMAR изтъкват нарушение на принципа на правната сигурност, с което искат отмяна на разпореждането за възстановяване за целия период до публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване, а именно 21 септември 2011 г., докато в обжалваното решение се разпорежда възстановяване от момента на публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, а именно от 30 април 2007 г.

192    В самото начало следва да се припомни, че исканията на встъпилата страна могат да се отнасят само до подкрепа или отхвърляне на исканията на една от главните страни по спора и че следователно встъпилата страна няма възможност да измени по какъвто и да е начин предмета на жалбата (вж. в този смисъл определение от 6 февруари 1995 г., Auditel/Комисия, T‑66/94, EU:T:1995:20, т. 27). В случая Bankia и др. искат отмяната на разпореждането за възстановяване и за периода от 21 септември 2011 г. — датата на публикуване на решението за започване на официалната процедура по разследване — до 16 април 2014 г., датата на публикуване на обжалваното решение в Официален вестник на Европейския съюз, докато Lico и PYMAR искат отмяна на разпореждането за възстановяване само до публикуването на решението за започване на официалната процедура по разследване на 21 септември 2011 г. При това положение искането на Bankia и др. за отмяна на разпореждането за възстановяване за посочения допълнителен период надхвърля обхвата на подадената от Lico и PYMAR жалба и трябва да се отхвърли като недопустимо.

193    Съгласно съдебната практика премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение, е логична последица от установяването на нейната неправомерност. Само ако са налице изключителни обстоятелства би било неподходящо да се разпореди възстановяването на помощта (решение от 8 декември 2011 г., Residex Capital IV, C‑275/10, EU:C:2011:814, т. 33 и 35). По-специално съдебната практика не изключва възможността получателите на помощ, неправомерна поради липса на уведомление за нея, да се позовават на изключителни обстоятелства, като нарушението на принципа на правната сигурност, за да се противопоставят на нейното възстановяване (вж. в този смисъл решение от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 106 и 107).

194    Освен това принципът на правна сигурност предполага законодателството на Съюза да бъде сигурно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти (решение от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 77), за да могат те да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (решение от 22 февруари 1989 г., Комисия/Франция и Обединено кралство, 92/87 и 93/87, EU:C:1989:77, т. 22). Изискването за правна сигурност се налага с особена сила, когато става дума за правна уредба, която може да доведе до финансови последици, за да се позволи на заинтересованите лица да знаят с точност обхвата на задълженията, които им налага правната уредба (вж. решение от 21 септември 2017 г., Eurofast/Комисия, T‑87/16, непубликувано, EU:T:2017:641, т. 97 и цитираната съдебна практика).

195    Следва да се отбележи, че в областта на държавните помощи жалбите, с които се оспорва задължението за възстановяване на основание нарушение на принципа на правната сигурност, се уважават само при съвсем изключителни обстоятелства. Един от редките примери за такъв вид жалба, която е била уважена, е този, по който е постановено решение от 1 юли 2004 г., Salzgitter/Комисия (T‑308/00, EU:T:2004:199). Това решение обаче е отменено в производство по обжалване с решение от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter (C‑408/04 P, EU:C:2008:236), и след връщането на делото от Съда в крайна сметка Общият съд приема в решение от 22 януари 2013 г., Salzgitter/Комисия (T‑308/00 RENV, EU:T:2013:30), че не са изпълнени условията за установяване на нарушение на принципа на правната сигурност.

196    От съдебната практика следва, че трябва да се разгледат редица обстоятелства, за да се установи наличието на нарушение на принципа на правната сигурност, и по-специално липсата на яснота на приложимата правна уредба (вж. в този смисъл решение от 14 октомври 2010 г., Nuova Agricast и Cofra/Комисия, C‑67/09 P, EU:C:2010:607, т. 77) и/или неоснователно бездействие на Комисията за продължителен период от време (вж. в този смисъл решения от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия, 223/85, EU:C:1987:502, т. 14 и 15 и от 22 април 2008 г., Комисия/Salzgitter, C‑408/04 P, EU:C:2008:236, т. 106 и 107). Що се отнася до последния елемент, необходимо е да се припомни, че Комисията е длъжна да действа в разумен срок в рамките на процедура по разследване на държавни помощи и че на тази институция не е разрешено да запазва състояние на бездействие през фазата на предварителното разглеждане. Следва да се добави, че разумният характер на срока на процедурата трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са неговата сложност и поведението на страните (решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11—P-C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 81 и 82).

197    Ето защо следва да се провери дали съществуват такива изключителни обстоятелства, които в конкретния случай да не допускат да бъде разпоредено възстановяването на помощта.

198    В това отношение е важно да се припомни, че в съображения 251, 261 и 262 от обжалваното решение Комисията признава, че принципът на правна сигурност не допуска възстановяване на помощите до публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux. Всъщност Комисията не оспорва факта, че решението Brittany Ferries от 2001 г. би могло да накара икономическите оператори да приемат, че разглежданите данъчни предимства са мерки с общ характер и следователно не представляват държавни помощи. Тя обаче поддържа, че това положение на правна несигурност е изчезнало към датата на публикуване на решението относно френската GIE Fiscaux — на 30 април 2007 г. По тази причина при разглеждане на обосноваността на настоящото основание са ирелевантни посочените от страните обстоятелствата, които предхождат тази дата, като твърдяното бездействие на Комисията, след като през 2001 г. е направено искане за предоставяне на информация, или решението за нидерландските корабостроителници от 2004 г.

199    Що се отнася до последиците от публикуването през април 2007 г. на решението относно френската GIE Fiscaux, следва да се отбележи, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че с това решение се прекратява всякаква правна несигурност, тъй като то е трябвало да накара даден предпазлив и съобразителен икономически оператор да приеме, че схема, подобна на STL, би могла да представлява държавна помощ. В това отношение следва да се отбележи, че от решението относно френската GIE Fiscaux е видно, че системата за строителство на мореплавателни съдове и предоставянето им на разположение на корабоплавателни предприятия чрез посредничеството на ОИИ и използването на договори за финансов лизинг, които пораждат определени данъчни предимства, може да представлява схема за държавни помощи. Макар да е вярно, че схемата, разглеждана в решението относно френската GIE Fiscaux, и STL не са идентични, нито едно доказателство не позволява да се установи, че разликите между тях са по-ясно изразени от тези, които съществуват между STL и схемата, разглеждана в решението Brittany Ferries, както твърдят Кралство Испания, Lico и PYMAR в подкрепа на настоящото основание.

200    Освен това обстоятелствата, настъпили след публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, на които се позовават Кралство Испания, Lico и PYMAR, допускат възможността с това публикуване да се прекрати положението на правна несигурност, както основателно твърди Комисията.

201    Първо, както следва от съображение 257 от обжалваното решение, писмото от 9 март 2009 г. на члена на Комисията, отговарящ за ГД „Конкуренция“, не може да допринесе за създаването или запазването на положение на правна несигурност с оглед на изложените в точка 174 по-горе съображения. Всъщност в писмото само се посочва, че STL не създава дискриминация по отношение на корабостроителниците в други държави членки, като се добавя, че Комисията не е предвиждала допълнителни мерки „на този етап“.

202    Второ, що се отнася до твърдението за продължителния период на бездействие на Комисията след публикуването на решението относно френската GIE Fiscaux, независимо от това дали става въпрос само за един от елементите, които позволяват да се установи наличието на нарушение на принципа на правната сигурност, или за необходимо и кумулативно условие, както твърди Комисията, трябва да се констатира, че при всички положения в настоящия случай бездействието на Комисията не е продължило в рамките на неразумен период от време.

203    Всъщност предвид факта, че проверката трябва да се ограничи до периода след публикуването през април 2007 г. на решението относно френската GIE Fiscaux, тъй като преди тази дата Комисията е признала, че е съществувало положение на правна несигурност, следва да се отбележи, че в настоящия случай решението за започване на официалната процедура по разследване е публикувано през септември 2011 г., а именно почти четири години и половина след това.

204    В това отношение от съображения 259 и 261 от обжалваното решение е видно, че от осемте искания за информация, изпратени от Комисията до испанските органи, шест са били изпратени през периода, посочен в точка 203 по-горе, и че разглежданите мерки са били сложни, което не би могло да се оспори. Поради тези причини и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай Комисията не може да бъде упрекната, че без основание е бездействала в рамките на неразумно дълъг период от време.

205    Що се отнася до решение от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия (223/85, EU:C:1987:502, т. 12 и 14), на което Lico и PYMAR се позовават в подкрепа на искането си и в което необоснован срок от 26 месеца е бил счетен за прекомерно дълъг, следва да се отбележи, че изключителните обстоятелства по делото са били от решаващо значение за възприетото от Съда решение, така че то не може просто да бъде приложено по отношение на други конкретни случаи. По-конкретно Комисията е била уведомена официално за помощта, във връзка, с която е постановено решение от 24 ноември 1987 г., RSV/Комисия (223/85, EU:C:1987:502), макар и след предоставянето ѝ. Освен това тя се е отнасяла до допълнителни разходи, свързани с предварително разрешени от Комисията помощи. Накрая, за разследването на съвместимостта на помощта не е било необходимо задълбочено проучване (решение от 13 декември 2018 г., Comune di Milano/Комисия, T‑167/13, обжалвано, EU:T:2018:940, т. 158). Всички тези изключителни обстоятелства обаче ясно се различават от обстоятелствата в основата на настоящото дело, в което за спорните помощи изобщо не е правено уведомление, Комисията е изпратила няколко искания за предоставяне на информация до испанските власти през въпросния период, а мерките са се характеризирали със значителна сложност. Следователно Lico и PYMAR не могат надлежно да се позовават на решението, възприето в горепосоченото съдебно решение.

206    С оглед на гореизложеното основанието, изведено от нарушение на принципа на правната сигурност, следва да се отхвърли по същество.

 По нарушението на принципите, приложими при възстановяването на помощите поради метода за изчисляване на размера на несъвместимата помощ

207    В жалбата си по дело T‑719/13 Lico и PYMAR изтъкват при условията на евентуалност основание, изведено от нарушение на принципите, приложими за възстановяване на помощите поради метода за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване несъвместима помощ. Според тях обжалваното решение би могло да доведе до изискване за възстановяването на сума, която е по-голяма от помощта, действително получена от инвеститорите.

208    Lico и PYMAR считат, че изготвянето на метода за изчисляване на размера на помощите е объркващо и двусмислено. По-специално те оспорват обжалваното решение, доколкото с него, изглежда, се разпорежда възстановяване на цялата помощ от инвеститорите, въпреки че част от данъчното предимство е прехвърлено на корабоплавателните предприятия. Всъщност от разпореждането за възстановяване следвало да се изключи частта от помощта, която е действително прехвърлена на други оператори, макар и приложимата правна уредба да не изисква прехвърлянето на част от помощта.

209    Lico и PYMAR поддържат, че размерът на икономическото предимство, получено от получателя, не трябва непременно да бъде равен на размера на държавните ресурси, използвани във всички случаи, макар и често случаят да е такъв.

210    Освен това възстановяването на сума, по-голяма от действително получената от инвеститорите помощ, поставяло последните в по-неблагоприятно положение в сравнение с техните конкуренти, вместо да се възстанови положението преди предоставянето на помощта.

211    В становището си относно по-нататъшния ход на производството по дело T‑719/13 RENV Bankia и др. поддържат, че разпореждането за възстановяване на цялата помощ от инвеститорите, при положение че са получили само 10—15 % от предимството, е незаконосъобразно. Те посочват, че целта на възстановяването не е да се наложи санкция, а само да се премахне нарушаването на конкуренцията, възникнало от предоставянето на помощта. Възстановяването на сума, по-голяма от действително полученото предимство, обаче би довело до нарушаване на конкуренцията в полза на конкурентите на получателите.

212    Освен това Bankia и др. отбелязват, че в обжалваното решение Комисията признава, че ОИИ и инвеститорите действат като посредници, които прехвърлят предимството на корабоплавателните предприятия. Освен това Комисията била приела, че редът и условията за разпределение на предимството са били предварително съобщени на испанските органи — към датата на подаване на заявлението за получаване на одобрение за ранна амортизация. Също така предварителното подписване на договора, с който се определят редът и условията за разпределяне между страните, било необходимо условие за достъп до STL.

213    Bankia и др. добавят, че обжалваното решение е противоречиво, тъй като Комисията е приела, че не е налице предоставена на корабоплавателните предприятия държавна помощ, понеже прехвърлянето на предимството произтича от частни договори, и в същото време е обявила за нищожни клаузите, съдържащи се в тези частни договори, позволяващи на инвеститорите да възстановят предимството на действителните получатели, и по-специално на корабостроителниците.

214    В становището си относно по-нататъшния ход на производството по дело T‑719/13 RENV Aluminios Cortizo твърди, че обжалваното решение е противоречиво в частта, в която Комисията е разпоредила възстановяването на цялата помощ от инвеститорите, макар самата тя да признава, че между 85—90 % от предимството е било прехвърлено към корабоплавателните предприятия.

215    Aluminios Cortizo отбелязва също, че от проект на обжалваното решение е видно, че Комисията възнамерява да разпореди възстановяването на помощта от корабоплавателните предприятия.

216    Комисията оспорва тези доводи.

217    Съгласно съдебната практика премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логичната последица от установяването на нейната неправомерност и има за цел възстановяване на предишното положение. Тази цел е постигната, когато въпросните помощи, увеличени в случая с лихвите за забава, бъдат възстановени от получателя, или, с други думи, от предприятията, които реално са се възползвали от тях. С възстановяването на помощта получателят всъщност губи предимството, с което се е ползвал на пазара в сравнение с конкурентите си, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение. От това следва, че основната цел при възстановяването на неправомерно изплатена държавна помощ е да се премахне нарушението на конкуренцията, причинено с конкурентното предимство, което е предоставено с неправомерната помощ (решение от 29 април 2004 г., Германия/Комисия, C‑277/00, EU:C:2004:238, т. 74—76; в този смисъл вж. също решение от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑303/88, EU:C:1991:136, т. 57).

218    В рамките на настоящото основание Lico и PYMAR, подкрепяни от Bankia и др. и Aluminios Cortizo, оспорват по същество факта, че с обжалваното решение се разпорежда възстановяването на цялата помощ от инвеститорите, докато, както се посочва в обжалваното решение, 85—90 % от предимството систематично се прехвърля на корабоплавателните предприятия.

219    Като се има предвид факта, че в случая Комисията е решила, че корабоплавателните предприятия не са получатели на помощта, като този извод не е предмет на настоящия спор, следователно разпореждането за възстановяване се отнася единствено и изцяло до инвеститорите, които съгласно обжалваното решение са единствените получатели на цялата помощ поради прозрачността на ОИИ. Ето защо, следвайки собствената си логика, обжалваното решение не е допуснало грешка, като е разпоредило възстановяване на цялата помощ от инвеститорите, въпреки че те са прехвърлили част от предимството на други оператори, тъй като последните не се считат за получатели на помощта. Всъщност съгласно текста на обжалваното решение именно инвеститорите действително са се ползвали от помощта, тъй като приложимата правна уредба не ги задължава да прехвърлят част от помощта към трети лица.

220    Ето защо разпореждането за възстановяване не може да се разглежда като санкция за инвеститорите или като мярка, която нарушава конкуренцията в полза на техните конкуренти, както твърдят Bankia и др.

221    С оглед на гореизложеното настоящото основание следва да се отхвърли по същество, а с него и цялата жалба.

 По съдебните разноски

222    В първоначалното съдебно решение Комисията е била осъдена да заплати съдебните разноски. В решението, постановено в производството по обжалване, Съдът не се е произнесъл по съдебните разноски, свързани с главните страни. Ето защо съгласно член 219 от Процедурния правилник Общият съд следва да се произнесе в настоящото решение по всички съдебни разноски, свързани с отделните производства.

223    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

224    Тъй като Кралство Испания е загубило дело T‑515/13 RENV, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски, включително тези, които са направени в рамките на първоначалното производство пред Общия съд и в производството пред Съда, в съответствие с исканията на Комисията.

225    Тъй като Lico и PYMAR са загубили дело T‑719/13 RENV, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, включително тези, които са направени в рамките на първоначалното производство пред Общия съд и в производството пред Съда, в съответствие с исканията на Комисията.

226    Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да реши встъпила страна, различна от посочените в параграфи 1 и 2 от този член, да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая следва да се постанови, че Bankia и др. и Aluminios Cortizo понасят направените от тях съдебни разноски, свързани с производството по връщане на делото за ново разглеждане.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия пред Съда в рамките на дело C128/16 P и пред Общия съд в рамките на дела T515/13 и T515/13 RENV.

3)      Lico Leasing, SA и Pequeños y Medianos Astilleros Sociedad de Reconversión, SA понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията пред Съда в рамките на дело C128/16 P и пред Общия съд в рамките на дела T719/13 и T719/13 RENV.

4)      Bankia, SA и другите встъпили страни, чиито имена са посочени в приложението, както и Aluminios Cortizo, SAU понасят съдебните разноски, направени от тях в производството по връщане на делото за ново разглеждане от Общия съд.

Collins

Iliopoulos

Barents

Passer

 

      De Baere

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 септември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: испански.


1       Списъкът на другите встъпили страни е приложен само към варианта, който е връчен на страните.