РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
18 ноември 2015 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „PORT CHARLOTTE“ — По-ранни наименования за произход „porto“ и „port“ — Основания за недействителност — Член 52, параграф 1, буква а), член 53, параграф 1, буква в) и параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 7, параграф 1, букви в) и ж) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Член 118м, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 491/2009“
По дело T‑659/14
Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP, установен в Peso de Régua (Португалия), за който се явява P. Sousa e Silva, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява Ó. Mondéjar Ortuño, в качеството на представител,
ответник,
другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Bruichladdich Distillery Co. Ltd, установено в Argyll (Обединено кралство), за което се явява S. Harvard Duclos, адвокат,
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4), отнасящо се до производство за обявяване на недействителност между Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP и Bruichladdich Distillery Co. Ltd,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka и V. Kreuschitz (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 15 септември 2014 г.,
предвид писмения отговор на СХВП, подаден в секретариата на Общия съд на 17 декември 2014 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 17 декември 2014 г.,
като има предвид, че в едномесечния срок от уведомяването на страните за приключването на писмената фаза на производството не е постъпило искане от тях за насрочване на съдебно заседание, и след като поради това въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. взе решение да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 27 октомври 2006 г. встъпилата страна, Bruichladdich Distillery Co. Ltd, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Словният знак „PORT CHARLOTTE“ (наричан по-нататък „оспорената марка“) е марката, за която се отнася поисканата регистрация.
3 Стоките, за които е поискана регистрация, спадат към клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки“.
4 На 18 октомври 2007 г. оспорената марка е регистрирана под номер 5421474 и е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 60/2007 от 29 октомври 2007 г.
5 На 7 април 2011 г. жалбоподателят, Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP, подава до СХВП искане за обявяване на недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, член 53, параграф 2, буква г) и член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009, доколкото марката обозначава посочените в точка 3 по-горе стоки.
6 В отговор на искането за обявяване на недействителност встъпилата страна свежда списъка с продуктите, за които е регистрирана оспорената марка, до продуктите, съответстващи на описанието: „Уиски“.
7 В подкрепа на своето искане за обявяване на недействителност жалбоподателят посочва наименованията за произход „porto“ и „port“, които, от една страна, били защитени във всички държави членки от редица разпоредби на португалското право и от член 118м, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ L 154, стр. 1) и от друга страна, били регистрирани и защитени във Франция, Италия, Кипър, Унгария, Португалия и Словакия по ревизираната и изменена Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31 октомври 1958 г. (наричана по-нататък „Лисабонската спогодба“).
8 С решение от 30 април 2013 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност.
9 На 22 май 2013 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна.
10 С решение от 8 юли 2014 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата.
11 На първо място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, с основния довод, че защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Европейския съюз, тъй като се урежда единствено от Регламент № 491/2009. Макар действително защитата по реда на този регламент да се определя от националното законодателство, защитата на географските указания била ограничена до тези от тях, които са изброени в „списъка с качествени вина, произведени в определен район“ (наричан по-нататък „списъкът v.q.p.r.d.“), публикуван в съответствие с член 54, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на вино (ОВ L 179, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 190). Освен това член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009 закрилял понятията „porto“ и „port“ като географски указания единствено ако те са равностойни на понятието „oporto“ (т. 14—18 от обжалваното решение).
12 Освен това тези географски указания били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 491/2009. Тъй като жалбоподателят се позовава на известността на тези наименования за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от същия регламент, апелативният състав е приел, че оспорената марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не било необходимо да се проверява дали те са известни. Съществувал само един град, наречен Порто — на португалски Oporto, за разлика от голям брой градове със съставни имена, включващи „porto“ или „port“, като Porto Allegre или Port Louis. Също така не било възможно да се направи връзка между, от една страна, знака „PORT CHARLOTTE“, двете части на който обозначават пристанище с името на лице Шарлот, като географско място или крайбрежен град, и от друга страна, географските указания „porto“ или „port“. Португалският потребител знаел, че „географското понятие всъщност е Oporto или Porto, а Port е само съкратената му форма, която се използва върху етикетите на бутилките за вино за обозначаването на вида защитено от това географско указание вино“ (т. 19—26 от обжалваното решение).
13 Във връзка с това апелативният състав отхвърля довода на жалбоподателя, че закрилата по член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009 трябва да обхваща всеки знак, „включващ“ понятието „port“. Също така нямало „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от същия регламент, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение. Поради това според апелативния състав, без да е необходимо да се преценява дали оспорената марка е известна или не, жалбата не следва да бъде уважена въз основа на разпоредбите на правото на Съюза за закрила на географските указания за вина (т. 27—29 от обжалваното решение).
14 На второ място, апелативният състав отхвърля основанието, което е изведено от нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009, с оглед на твърдените наименования за произход „porto“ и „port“, регистрирани при Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) на 18 март 1983 г. под номер 682 в съответствие с Лисабонската спогодба. Тази регистрация закриляла единствено понятието „porto“, което не e част от оспорената марка, но това не се отнасяло до Португалия (т. 31—33 от обжалваното решение).
15 На трето място, апелативният състав отхвърля основанията, които са изведени от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, букви в) и ж) от Регламент № 207/2009. От една страна, оспорената марка не се отнасяла паралелно до място с наименование Port Charlotte, независимо дали съществуващо или не, и до „град Oporto (Порто)“. Жалбоподателят се позовал на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент „едва при обжалването“ и пропуснал да посочи твърдението, че място или град с името Port Charlotte е познато на съответния среден потребител. Поради това „в производствата по отмяна“ жалбоподателят не се е позовавал изобщо на нарушение на тази разпоредба и нямал право да повдига това основание в жалбата си (т. 35—38 от обжалваното решение). От друга страна, оспорената марка не можела да заблуди обществеността относно географския произход на продукта, за който се отнася по смисъла на член 7, параграф 1, буква ж) от посочения регламент. Понятието „port“ не означавало географски регион и оспорената марка не можела да се асоциира с регион, в който се произвеждат продуктите на жалбоподателя. Още по-малка била вероятността потребителят да се заблуди, след като той би разпознал лесно, че уискито е продукт с различни характеристики от тези на посочените продукти (т. 34 от обжалваното решение).
Искания на страните
16 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да измени обжалваното решение, като обяви оспорената марка за недействителна,
– да осъди СХВП да заплати разноските, включително тези, които са направени пред нея и апелативния състав.
17 СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
Кратко изложение на основанията за отмяна
18 Жалбоподателят изтъква едно фактическо и пет правни основания в подкрепа на своята жалба.
19 С първото основание жалбоподателят оспорва твърдението в обжалваното решение, че португалското име на град Порто е Oporto, а не Porto.
20 С второто основание жалбоподателят упреква апелативния състав за невземането под внимание на обстоятелството, че понятията „porto“ и „port“ са защитени от португалското право като наименования за произход и представляват географски указания по смисъла по-конкретно на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009.
21 С третото основание жалбоподателят упреква апелативния състав, че неправилно е възприел защитата на наименованията за произход за вина като уредена изключително от Регламент № 491/2009, а не и от националното право.
22 С четвъртото основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, тъй като наименованията за произход „porto“ и „port“ предоставят на техния притежател правото да забрани използването на дадена по-късно регистрирана марка както съгласно португалското право, така и съгласно правото на Съюза.
23 С петото основание жалбоподателят твърди, че е нарушен член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009.
24 С шестото основание жалбоподателят твърди, че е нарушен член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.
25 Общият съд счита за необходимо да разгледа заедно първото, второто и третото основание, които се припокриват.
По първото, второто и третото основание, изведени от фактическа грешка относно името Oporto, от обстоятелството, че понятията „porto“ и „port“ са защитени като географски указания per se, а не като „равностойни понятия“, и от това, че защитата на наименованията за произход за вината се урежда не само от Регламент № 491/2009, но и от националното право
Кратко изложение на доводите на страните
26 В рамките на първото основание, изведено от наличието на фактическа грешка, жалбоподателят оспорва с редица доказателства точки 18, 23 и 26 от обжалваното решение, в които по същество се посочва, че името на града, дал наименованието за произход „porto“, е Oporto. Това име се използвало само от англоезичните и испаноезичните за обозначаване на град Порто, както всеизвестно той се нарича на португалски език. Фактическата грешка довела апелативния състав до погрешни изводи, които Общият съд следва да измени и които се оспорват с изложените правни основания.
27 В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, че допуснатата от апелативния състав фактическа грешка е в основата на погрешния извод, че понятията „porto“ и „port“ са защитени като географски указания само въз основа на тяхната равнозначност с понятието „oporto“ (вж. т. 14, 17 и 18 от обжалваното решение). Член 1, параграф 2 от Decreto-Lei № 166/86, de 26 de Junho de 1986 (португалски Декрет-закон № 166/86 от 26 юни 1986 г.) обаче предвиждал по-конкретно, че „се потвърждават като наименования за произход […] наименованията „Vinho do Porto“, „Vin de Porto“, „Port Wine“, „Porto“, „Port“ (или равностойните на тях наименования на други езици), които могат да се използват само във връзка с лозаро-винарски продукти за произведеното в ограничената област „Douro“ ликьорно вино, на което традиционно е дадено това наименование“. При всички случаи на 1 август 2009 г., тоест преди образуването на производството за обявяване на недействителност пред СХВП, списъкът v.q.p.r.d. е бил заменен от електронния регистър по член 118н от Регламент № 491/2009, наречен E‑Bacchus (по-нататък наричан „базата данни E‑Bacchus“). При надлежното вписване в базата данни E‑Bacchus по отношение на географското указание „porto“ се посочвали изразите и равностойните понятия „oporto“, „vinho do porto“, „vin de porto“, „port“, „port wine“, „portwein“, „portvin“ и „portwijn“ и се правело позоваване на приложимото португалско законодателство, сред което е Decreto-Lei № 166/86, заменен с Decreto-Lei № 173/2009, de 3 de Agosto de 2009 (португалски Декрет-закон № 173/2009 от 3 август 2009 г.). Жалбоподателят уточнява, че установената от Общността с Регламент № 1493/1999 защита на наименованията за вино се основава на определени от националното законодателство наименования при спазване на приложимите разпоредби от този регламент, поради което дори погрешната публикация на защитено по списъка v.q.p.r.d. наименование за произход не би нанесла вреда. Така понятията „porto“ и „port“ не били защитени само като „равностойни“, а напротив, ползвали се със защита като наименования за произход по силата на приложимото португалско законодателство и поради това представлявали географски указания по смисъла по-специално на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009.
28 В рамките на третото основание жалбоподателят оспорва точки 14 и 15 от обжалваното решение, съгласно които по същество защитата на наименованията за произход за вината е в изключителната компетентност на Съюза и се урежда единствено от Регламент № 491/2009. С този подход апелативният състав отстранил неправомерно приложимите португалско законодателство и съдебна практика и не изпълнил задължението си за мотивиране. Въпреки съдебната практика, признаваща, че целта на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 93, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 71, стр. 114) е въвеждането на еднакъв и изчерпателен режим на закрила за подобни географски указания, посоченият регламент не бил приложим нито спрямо продуктите от лозаро-винарския сектор, нито спрямо спиртните напитки (член 1, параграф 1, втора алинея от този регламент). Всъщност еднаквият и изчерпателен режим на закрила по Регламент № 510/2006 допускал прилагането на режим на закрила на географските означения, попадащ извън неговото приложно поле, което се потвърждавало от работен документ от октомври 2008 г. на Европейската комисия за подготовката на Зелена книга относно качеството на селскостопанските продукти и от „Насоките [на СХВП] относно производството по възражение — Права по силата на член 8, параграф 4“. От това жалбоподателят прави извод, че закрилата на наименованията за произход на вината се урежда не само от Регламент № 491/2009, но и от националното право, поради което Общият съд следва да има предвид приложимите разпоредби от португалското право, за да установи дали наименованието за произход „porto“ или „port“ предоставя на своя притежател правото да забрани използването на дадена по-късно регистрирана марка.
29 Според СХВП и встъпилата страна без значение за правомерността на обжалваното решение е обстоятелството, че апелативният състав настоява неправилно, че португалското име на разглеждания град е Oporto, а не Porto, или се позовава погрешно на списъка v.q.p.r.d., където като защитено географско указание е посочено „oporto“, а не на базата данни E‑Bacchus, в която като защитено географско указание е посочено „porto“. Всъщност апелативният състав не само се основал на географското указание „porto“ или „oporto“, но също така взел под внимание равностойното понятие „port“ (вж. т. 22 от обжалваното решение), като неговите изводи по същество нямало да бъдат по-различни, ако бе посочил изрично, че понятието „port“ само по себе си представлява защитено географско указание, а не равностойно понятие.
30 Що се отнася до второто и третото основание, СХВП, подкрепена от встъпилата страна, посочва в отговор, че приложимият към дадения случай Регламент № 491/2009 е единствената приложима норма, която определя предоставената за наименованието за произход „porto“ закрила. Системата на закрила на наименованията за произход и на географските указания за вината наподобявала системата по Регламент № 510/2006. Съдебната практика обаче установила, че системата на закрила по Регламент № 510/2006 е „изчерпателна по естество“, което mutatis mutandis се отнасяло и за системата на закрила на наименованията за произход и на географските указания за вината по Регламент № 491/2009. Така в случая обхватът на закрилата на наименованието за произход „porto“, чието наличие всъщност било признато от португалското право, се уреждал изключително от Регламент № 491/2009.
По твърдението за невземане под внимание на португалското наименование за произход „porto“ или „port“
31 Най-напред следва да се посочи, както признават СХВП и встъпилата страна, че апелативният състав явно е сгрешил, от една страна, приемайки, че понятието „oporto“ е португалското обозначение на намиращия се в северна Португалия пристанищен град Порто, и от друга страна, като се е позовал на вписването на това понятие като защитено географско указание в списъка v.q.p.r.d. (вж. т. 17 и 18 от обжалваното решение), а не на съответното вписване — включително на „Porto“ — в базата данни E‑Bacchus. Всъщност безспорно е, че португалското обозначение на посочения град е Порто и че още преди подаването на искането за обявяване на недействителност посочената база данни, съдържаща това вписване, е заменила списъка v.q.p.r.d.
32 Въпреки това, противно на твърдението на жалбоподателя, от тези грешки все пак не следва, че апелативният състав е нарушил релевантните правила, приложими в областта на закрилата на наименованията за произход или на защитените географски указания (вж. т. 34—42 по-горе). Поради това, без да се засяга преценката относно второто и шестото основание, посочената грешка не е достатъчна сама по себе си да обоснове отмяната на обжалваното решение (вж. т. 51 по-долу).
33 Освен това в рамките на второто и третото основание жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е отказал неправилно при преценката на условията за прилагане по член 53, параграф 1, буква в) и по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 да вземе под внимание прилаганите от португалските съдилища и органи релевантни правила на португалското право, тъй като по същество обхватът на предоставената закрила за наименованието за произход „porto“ или „port“ бил определен единствено от разпоредбите на Регламент № 491/2009.
34 Във връзка с това следва да се посочи, че за страните понятията „porto“ или „port“ безспорно са защитени като наименование за произход или географско указание с оглед както на португалското право, така и на Регламент № 491/2009, което по същество се признава от апелативния състав в точки 17 и 18 от обжалваното решение, въпреки погрешното позоваване на понятието „oporto“ и на списъка v.q.p.r.d. Освен това преценката на апелативния състав не се ограничава само до това понятие, а всъщност се отнася и до понятията „porto“ и „port“ (вж. по-специално т. 22, 24, 26—28, 31, 32 и 34 от обжалваното решение).
35 Също така следва да се припомни неточното твърдение на апелативния състав в точка 14 от обжалваното решение, че по същество, макар „защитата“ по Регламент № 491/2009 да се определя от националното законодателство, „защитата“ на разглежданите наименования за произход или географски указания е изключително в обхвата на този регламент и следователно е от изключителна компетентност на Съюза. В случая с оглед на този извод апелативният състав е ограничил контрола си до прилагане на релевантните норми от правото на Съюза, без да вземе под внимание тълкуваните в решения на португалските съдилища и органи разпоредби от португалското право, на които жалбоподателят се е позовал и които е представил в хода на производствата пред двете инстанции на СХВП.
36 За да прецени правомерността на тези съображения, Общият съд счита за подходящо най-напред да разгледа точния обхват на предоставената с Регламент № 491/2009 защита на наименованията за произход и на географските указания, което основно съответства на предмета на второто основание. По-нататък следва да се прецени дали тази защита е изчерпателна, или апелативният състав е трябвало извън приложното поле на този регламент поне по силата на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4, както и на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009 да приложи релевантните разпоредби от португалското право, което пък по същество съответства на предмета на третото основание.
По обхвата на защитата, предоставена с Регламент № 491/2009 в това му качество
37 По отношение на обхвата на защитата, предоставена с Регламент № 491/2009 в това му качество, от член 118т, параграф 1 от този регламент ясно следва, че наименованията на вино, които са защитени в съответствие по-конкретно с членове 51 и 54 от Регламент № 1493/1999, „се ползват автоматично със закрила по [посочения] регламент“ и че „Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 118н от [… Р]егламент“ № 491/2009, тоест в базата данни E‑Bacchus. Съгласно установената съдебна практика, от автоматичния характер на закрилата на наименования на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1493/1999, следва, че не се изисква тези наименования на вина да са вписани в базата данни E‑Bacchus, за да се ползват от закрила в Съюза, тъй като това вписване е само последица от автоматичния преход на вече съществуваща закрила от един правен режим към друг, а не е условие за тази закрила (вж. в този смисъл решение от 8 ноември 2012 г., Унгария/Комисия, T‑194/10, EU:T:2012:587, т. 21, потвърдено с решение от 13 февруари 2014 г., Унгария/Комисия, C‑31/13 P, Сб., EU:C:2014:70, т. 58). Както обаче посочва в случая СХВП, апелативният състав правилно е изходил от принципа, че ако тази „автоматична“ закрила се основава пряко на релевантното национално законодателство, тя не би предполагала непременно задължение за СХВП по силата на Регламент № 491/2009 да спазва разпоредбите на това законодателство или предвидените в него условия за закрила. Всъщност изразите „защитени наименования за произход“ и „защитени географски указания“ в член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 491/2009 са само повторение на изразите, използвани в член 118н от същия регламент, който се позовава само на изброените в базата данни E‑Bacchus наименования за произход и географски указания, включително тези, които следват от националното законодателство, без обаче да предвижда прилагане на установените от релевантните правила на това законодателство условия за защита.
38 Напротив, в съответствие с духа и със системата на единната регулаторна среда на Общата селскостопанска политика (съображение 1 от Регламент № 491/2009; вж. в този смисъл също и по аналогия с Регламент № 510/2006 решение от 8 септември 2009 г., Budĕjovický Budvar, C‑478/07, Сб., EU:C:2009:521, т. 107 и сл.), що се отнася до приложното поле на Регламент № 491/2009, точните условия и обхват на тази защита са определени изключително в член 118м, параграфи 1 и 2 от същия регламент.
39 Съгласно този член по-специално:
„1. Защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да се използват от всеки оператор, предлагащ на пазара вино, което е било произведено в съответствие със съответната спецификация на продукта.
2. Защитените наименования за произход и защитените географски указания и вината, използващи тези защитени наименования в съответствие със спецификацията на продукта, се ползват със закрила срещу:
a) всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование:
i) от сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на защитеното наименование; или
ii) доколкото подобно използване води до използване на репутацията на наименованието за произход или географското указание;
б) всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;
[…]
г) всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите относно истинския произход на продукта“.
40 В случая е безспорно, че наименованията за произход „porto“ или „port“ са защитени въз основа на Decreto-Lei № 173/2009 и Decreto-Lei № 212/2004, de 23 de Agosto de 2004 (португалски Декрет-закон № 212/2004 от 23 август 2004 г.) и от португалския Кодекс на интелектуалната собственост, което е довело до тяхното вписване най-напред в списъка v.q.p.r.d, а впоследствие в базата данни E‑Bacchus (вж. член 118т, параграф 1, последно изречение във връзка с член 118н от Регламент № 491/2009). Всъщност съгласно член 54, параграф 2, буква а) от Регламент № 1493/1999 v.q.p.r.d. обхващат „качествените ликьорни вина, произведени в определени райони (v.l.q.p.r.d.), които отговарят на определението за ликьорно вино“, и за които в съответствие с член 54, параграф 4 от същия регламент държавите членки предоставят на Комисията списъка с признатите от тях v.q.p.r.d., като посочват за всяко от тях препратка към националните разпоредби относно производството на тези вина. Следователно с оглед прилагането на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009 СХВП е следвало да вземе предвид обстоятелството, че тези наименования за произход са защитени по националното право, нещо, което апелативният състав в случая е направил (вж. т. 17 и 18 от обжалваното решение). Освен това тази преценка не се опровергава от довода за едновременното наличие на режими за защита на национално равнище и на равнище на Съюза, който жалбоподателят извежда по-специално от някои подготвителни документи на Комисията (вж. т. 28 по-горе), нямащи отношение нито към обхвата, нито към конкретните условия на тази защита.
41 Поради това следва да се приеме, че по отношение на приложното поле на Регламент № 491/2009 член 118м, параграфи 1 и 2 въвеждат еднообразна и изключителна уредба както за разрешенията, така и за границите и дори забраната за търговска употреба на защитените по правото на Съюза наименования за произход и географски указания по такъв начин, че в дадения контекст апелативният състав не е могъл да приложи специфичните разпоредби за условията за защита по португалското право, на които се основава вписването на наименованията за произход „porto“ или „port“ в базата данни E‑Bacchus.
42 Поради това второто основание на жалбоподателя не може да бъде прието, доколкото съгласно изразеното с него твърдение апелативният състав пренебрегнал обстоятелството, че понятията „porto“ и „port“ са наименования за произход, защитени по португалското право по смисъла на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009.
43 Този извод обаче не засяга повдигнатия по-конкретно в рамките на третото основание въпрос дали закрилата по член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 491/2009 може да бъде допълнена с друг режим на закрила по правото на Съюза, който от своя страна включва защита, основана на национално право.
По обхвата на защитата по член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 и по член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009
44 Що се отнася до твърдението за изчерпателния характер на защитата по член 118м, параграфи 1 и 2 от Регламент № 491/2009, както той е признат от апелативния състав и е посочен от СХВП, трябва да се отбележи, че нито от разпоредбите на Регламент № 491/2009, нито от тези на Регламент № 207/2009 следва, че защитата по Регламент № 491/2009 трябва да се разбира като изчерпателна в смисъл, че тя не може да бъде допълнена извън самото негово приложно поле от друг режим на защита. Напротив, от еднозначния текст на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, както и от този на член 53, параграф 2, буква г) от същия регламент следва, че основанията за недействителност могат да се извеждат алтернативно или кумулативно от по-ранно право „съгласно законодателството на [Съюза] или съгласно националното законодателство, уреждащо защитата“. Следователно закрилата на (защитени) наименования за произход и географски указания по Регламент № 491/2009 би могла да се допълни от предоставящо допълнителна защита релевантно национално право, при условие че те представляват „по-ранни права“ по смисъла на посочените по-горе разпоредби от Регламент № 207/2009.
45 Всъщност вече е установено от съдебната практика, че както от член 8, параграф 4, приложим по силата на член 53, параграф 1, буква в), така и от член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва, че ясно трябва да се различават две хипотези в зависимост от това дали по-ранното право е защитено от правната уредба на Съюза, „или“ от национално право (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, Сб., EU:C:2011:452, т. 48 и от 7 май 2013 г., macros consult/СХВП — MIP Metro (makro), T‑579/10, Сб., EU:T:2013:232, т. 57 и 60). Освен това макар лицето, поискало обявяване на недействителност, да е длъжно да докаже, че е оправомощено да отстоява по-ранно право по силата на приложимото национално законодателство, а това предполага той да представи не само доказателства за изпълнение на предвидените от това законодателство изисквания за постигне въз основа на по-ранното право за забрана за използването на марка на Общността, но това лице е длъжно да представи и доказателства за съдържанието и обхвата на националното законодателство, то така или иначе на първо място компетентните служби на СХВП трябва да преценят тежестта и значението на тези доказателства (вж. в този смисъл решения Edwin/СХВП, посочено по-горе, EU:C:2011:452, т. 49—51 и makro, посочено по-горе, EU:T:2013:232, т. 59, 60 и 62).
46 Също така, по силата на член 53, параграф 1, буква в) от във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 наличието на знак, различен от марка, допуска обявяване на недействителност на марка на Общността, ако знакът отговаря едновременно на четири условия: той трябва да бъде използван в процеса на търговия; трябва да има обхват, по-голям от местния; правата по отношение на този знак трябва да са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Общността съгласно законодателството на държавата членка, където знакът е бил използван; този знак трябва да предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка. Ако първите две условия, свързани с използването и с обхвата на посочения знак, като този обхват не трябва да бъде само местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и затова трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза, от изречението „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което регламентира този знак“ следва, че другите две условия по-нататък в член 8, параграф 4, букви а) и б) представляват установени в същия регламент условия, които се преценяват с оглед на критериите, определени от уреждащото посочения знак право (вж. в този смисъл решение makro, т. 45 по-горе, EU:T:2013:232, т. 54—56 и цитираната съдебна практика).
47 Всъщност въпросът в каква степен защитен в дадена държава членка знак предоставя правото да се забрани използването на по-късно регистрирана марка, трябва да се разгледа с оглед на приложимото национално право. Във връзка с това следва да се има предвид по-конкретно националната правна уредба, на която е направено позоваване, и постановените в съответната държава членка съдебни решения. На тази основа възразяващият трябва да установи, че разглежданият знак попада в приложното поле на законодателството на държавата членка, на което той се позовава, и че този знак позволява да се забрани използването на по-късно регистрирана марка (решения от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, Сб., EU:C:2011:189, т. 190, от 10 юли 2014 г., Peek & Cloppenburg/СХВП, C‑325/13 P и C‑326/13 P, EU:C:2014:2059, т. 47, от 18 април 2013 г., Peek & Cloppenburg/СХВП — Peek & Cloppenburg (Peek & Cloppenburg), T‑507/11, EU:T:2013:198, т. 20 и 21 и от 10 февруари 2015 г., Infocit/СХВП — DIN (DINKOOL), T‑85/14, EU:T:2015:82, т. 63).
48 В случая от материалите по делото следва, че както в хода на производството пред СХВП, така и в настоящото производство жалбоподателят се позовава многократно на различни доказателства в подкрепа на приложимите норми от португалското право, които уреждат защитата на наименованията за произход „porto“ и „port“, както и на съответната практика на вземане на решения от португалските органи и съдилища. Освен това нито апелативният състав, нито СХВП не твърдят, че жалбоподателят не се е съобразил с падащата му се в това отношение доказателствена тежест. При тези условия предвид задължението му за служебно разглеждане на обстоятелствата по член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и предвид задължението му за полагане на дължима грижа (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2011 г., Zino Davidoff/СХВП — Kleinakis kai SIA (GOOD LIFE), T‑108/08, Сб., EU:T:2011:391, т. 19 и цитираната съдебна практика) апелативният състав не е имал право да отклони тези доказателства и да откаже да приложи даденото португалско законодателство с довода, че защитата на тези наименования за произход или географски указания се урежда изключително от Регламент № 491/2009 и дори са в изключителната компетентност на Съюза (т. 14 от обжалваното решение).
49 Следователно този подход на апелативния състав е следствие от явно незачитане на обхвата на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, както и обхвата на член 53, параграф 2, буква г) от същия регламент, което опорочава с незаконосъобразност обжалваното решение.
50 Поради това третото основание следва да бъде уважено, без да е необходимо произнасяне по доводите на страните, които се основават на неприложимия в случая Регламент № 510/2006.
51 От друга страна, това основание трябва да се отхвърли предвид несъстоятелността на изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на първото основание, съгласно което апелативният състав приел погрешно, че понятията „porto“ и „port“ са защитени само като понятия, равностойни на понятието „oporto“, за да заключи, че обжалваното решение е опорочено от незаконосъобразност (вж. т. 34 по-горе).
52 Накрая, по изложените в точки 37—42 по-горе съображения второто основание трябва също да бъде отхвърлено.
53 Общият съд счита обаче, че е необходимо да се разгледат четвъртото, петото и шестото основание.
По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009
Кратко изложение на доводите на страните
54 В рамките на настоящото основание най-напред жалбоподателят упреква апелативния състав, че неправомерно е отклонил представени от него доказателства за нарушаване с оспорената марка на приложимите разпоредби от португалското право, защитаващи наименованието за произход „porto“ или „port“, тъй като следвало да се отхвърлят in limine основаните на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 оплаквания. На второ място, по този начин апелативният състав пренебрегнал обхвата на защитата, която посочените разпоредби предоставят на това наименование за произход. На трето място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е несъвместимо с по-ранната практика на СХВП на вземане на решения по подобни производства по възражение относно виното порто. На четвърто място, дори да се приеме, че португалската правна уредба не му предоставя правото да забрани използването на оспорената марка, подобно тълкуване следвало от член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 491/2009, тъй като уискито било продукт, сравним с виното в процес на ферментация, каквото е виното порто. Освен това, макар разглежданите продукти да не били „сходни“, тази разпоредба забранявала използването с оспорената марка на известността на наименованието за произход „porto“ или „port“. Също така член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009 защитавал жалбоподателя срещу използването на оспорената марка, тъй като думата „port“ предполагала „имитация или позоваване“ на наименованието за произход „porto“ или „port“. Предвид известността на посоченото наименование за произход, даден средностатистически потребител, виждайки на бутилка с алкохолна напитка израза „port charlotte“, щял да помисли, че напитката е свързана с виното порто, или поне щял да се запита дали не става дума за него, а това означавало позоваване на това наименование за произход.
55 Според СХВП, подкрепена от встъпилата страна, апелативният състав основателно е приел, че оспорената марка не се отнася до никоя от хипотезите по член 118м, параграф 2, букви а)—в) от Регламент № 491/2009, поради което настоящото основание следва да се отхвърли.
По съответните потребители
56 Най-напред следва да се припомни, че в обжалваното решение апелативният състав най-малкото мълчаливо и отчасти взема под внимание възприятието на средния португалски потребител (вж. т. 26 от обжалваното решение). Тази преценка се оспорва от жалбоподателя и от встъпилата страна, които считат, че в случая трябва да се вземе под внимание средният потребител в Съюза.
57 Този довод следва да бъде уважен, като се има предвид, че както виното порто, така и уискито са стоки за широко потребление, които се търгуват във всички държави — членки на Съюза, и всички потребители в тези държави биха могли да разпознаят наименованията и особените качества на тези продукти.
58 Въпреки това от обжалваното решение не следва непременно, че поради неправилно определяне на съответните потребители то е опорочено от незаконосъобразност. Такъв би бил случаят само ако резултатът от преценката на апелативния състав е могъл да се промени в зависимост от произхода или езиковите умения на съответните потребители, което следва да се разгледа за всяко основание поотделно.
59 Поради това трябва да се заключи, че съответните потребители, които следва да се вземат под внимание по-специално в рамките на настоящото основание, се състоят от средните потребители в Съюза.
60 Това основание се състои по същество от две части, първата от които е изведена от обстоятелството, че апелативният състав не е приложил относимите правила на португалското право, а втората — от неправилно прилагане на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009.
По първата част, изведена от обстоятелството, че апелативният състав не е приложил португалското право
61 По отношение на първата част на основанието, изведена по-конкретно от неприлагане на относимите правила на португалското право и правилата за разглеждане на представените в подкрепа на това доказателства, която в голяма степен се припокрива с третото основание, е достатъчно да се посочат изложените в точки 44—50 по-горе основания, като се констатира, че противно на изискванията, следващи от член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, апелативният състав е свел в случая своята преценка до условията по член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009, пренебрегвайки тези правила на португалското право и тези доказателства. По този начин неправомерно той не се е произнесъл по обхвата на възможно предоставената по съответното португалско право защита на „по-ранно право“, а именно на наименованията за произход „porto“ или „port“, чието прилагане въпреки всичко е следвало по силата на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
62 Първата част на основанието трябва само с оглед на тези доводи да бъде уважена, без да е необходимо да се преценява дали в случая са били изпълнени условията за защита съгласно приложимото португалско право (вж. също т. 109 и 110 по-долу).
По втората част, изведена от нарушение на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009
63 В рамките на втората част най-напред следва да се разгледа дали регистрацията или използването на оспорената марка представлява „пряка или непряка търговска употреба“ на наименованието за произход „porto“ или „port“ за сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на това наименование за произход по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 491/2009.
64 Във връзка с това следва да се припомни твърдението по същество на апелативния състав, че географските указания по смисъла на тази разпоредба били защитени единствено по отношение на вината и следователно за стоки, които не са нито идентични, нито сходни със стока, носеща наименование „уиски“, а именно спиртна напитка с различен вид и алкохолен градус, която не е в съответствие със спецификацията на продукта за вино (т. 20 от обжалваното решение).
65 Това не е неправилна преценка, тъй като спиртната напитка, произведена от алкохолна ферментация на зърнени култури, каквато е уискито, по определение не отговаря на условията от спецификацията на продукта за вино по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) във връзка с член 118в, параграф 2 от Регламент № 491/2009, тъй като виното се произвежда от алкохолната ферментация на грозде.
66 Във връзка с това не може да бъде приет доводът на жалбоподателя, че позоваването на „спецификация“ се отнася само до защитените, а не до разглежданите продукти, които можело да бъдат сходни, както спиртните напитки. Всъщност член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 491/2009 изисква ясно „сходни продукти“ да бъдат тези, за които „не е спазена спецификацията на продукта“, а това не е възможно за спиртна напитка като уискито, но е възможно единствено за виното или за ликьорното вино (вж. приложение IV, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008, и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и № 1439/1999 (ОВ L 148, стр. 1). Както основателно отбелязва СХВП, това е вярно още повече и с оглед на обстоятелството, че съгласно относимите разпоредби на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, стр. 16), за спиртните напитки е в сила режим на защита, различен от този за вината, които следва да отговарят на различни изисквания, за да се ползват от подобна защита (вж. член 5 от този регламент).
67 Следователно първото оплакване, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 491/2009, трябва да се отхвърли, без на този етап да е необходимо произнасяне по това дали ликьорните вина, каквото е портото, имат сходство с уискито.
68 На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 491/2009, следва да се припомни приетото по същество от апелативния състав, че оспоренатата марка не е „използва[ла]“, нито се е „позова[ла]“ на географските указания „porto“ или „port“, поради което не било необходимо да се проверява дали те са известни. Освен това тези понятия били неразделна част от съставни имена на значителен брой градове, като Porto Allegre или Port Louis. Също така не било възможно да се направи връзка между, от една страна, знака „PORT CHARLOTTE“, двете части на който обозначават пристанище с името на лице Шарлот, като географско място или крайбрежен град, и от друга страна, географските указания „Porto“ или „Port“, за които португалският потребител би разпознал, че става дума за защитеното от това географско указание вино.
69 Съгласно член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 491/2009 съответните наименования за произход и географски указания се ползват със закрила срещу всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование, ако тази употреба води до използване на тяхната репутация.
70 Във връзка с това трябва да се посочи, от една страна, че притежаваното от жалбоподателя защитено наименование за произход, което е вписано в базата данни E‑Bacchus, съдържа наименованията „oporto“, „portvin“, „portwein“, „portwijn“, „vin de porto“, „port wine“, „port“, „vinho do porto“ и „porto“. Тоест става дума за наименования, които на различни езици съдържат словосъчетание, състоящо се от два елемента — „port“ или „porto“ и „vin“, или само от един елемент, а именно „oporto“ или „porto“. От друга страна, както отбелязва СХВП, следва да се има предвид обстоятелството, че оспорената марка също съдържа израз, състоящ се от два елемента — „port“ и „charlotte“, които подобно на израза „port wine“ трябва да бъдат разбирани като образуващи логическа и концептуална единица (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2008 г., Torres/СХВП — Vinícola de Tomelloso (TORRE DE GAZATE), T‑286/06, EU:T:2008:601, т. 55).
71 За разлика обаче от защитения в случая израз на наименованието за произход, изразът на оспорената марка не се отнася изрично до вино, а до женското име Шарлот, което се асоциира пряко с думата „port“, чието първо значение в редица европейски езици, включително английски и португалски, е пристанище, тоест място на брега на море или река. Следователно, както правилно е установил апелативният състав в точка 24 от обжалваното решение, разгледан като цяло в качеството на логическа и концептуална единица, знакът „PORT CHARLOTTE“ би се възприел от съответните потребители като означаващ пристанище, носещо името на лице Charlotte, без да бъде пряко свързван с наименованието за произход „porto“ или „port“ или с виното порто. Както отбелязва встъпилата страна, това е вярно още и поради това че понятието „charlotte“ е най-важният и отличителен елемент от оспорената марка, който привлича веднага вниманието на съответните потребители. Те не биха възприели думата „port“ отделно или различно от думата „charlotte“, а като пряко свързано с нея епитет, който предава идеята, че оспорената марка се отнася до място, разположено на морския бряг или край река. Тази преценка важи за всеки среден потребител в Съюза с поне основни познания по английски или някой романски език.
72 Поради това апелативният състав не е допуснал грешка в точка 22 от обжалваното решение, като е приел, че оспорената марка не е използвала, нито се е позовала на посоченото наименование за произход, поради което не било необходимо да се проверява дали тя е известна.
73 Следователно оплакването, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 491/2009, трябва да бъде отхвърлено.
74 На трето място, що се отнася до твърдението за нарушение на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009, следва да се припомни приетото по същество от апелативния състав, че няма „позоваване“ на вино от Порто по смисъла на тази разпоредба, тъй като уискито е различен продукт и никой елемент от оспорената марка не съдържа указание, което е възможно да бъде невярно или да въвежда в заблуждение (т. 28 от обжалваното решение).
75 В това отношение следва да се посочат изложените в точка 71 по-горе съображения, с помощта на които се установява, че използването на оспорената марка не предполага „злоупотреба, имитация или позоваване“ на наименованието за произход „porto“ или „port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009.
76 Този извод не се опровергава от доводите на жалбоподателя. Преди всичко той няма основание да изтъква съдебната практика, където, от една страна, понятието „позоваване“ обхваща хипотезата, в която използвано за обозначаването на продукт понятие включва част от защитено наименование, така че онова, което потребителят си представя, когато срещне наименованието на продукта, е ползващата се от разглежданото наименование стока (вж. решение от 14 юли 2011 г., Bureau national interprofessionnel du Cognac, C‑4/10 и C‑27/10, Сб., EU:C:2011:484, т. 56 и цитираната съдебна практика), и от друга страна, може да има позоваване на наименование за произход, когато няма изобщо вероятност от объркване на съответните продукти (вж. решение от 26 февруари 2008 г., Комисия/Германия, C‑132/05, Сб., EU:C:2008:117, т. 45 и цитираната съдебна практика). Напротив, с оглед на посочените в точка 71 по-горе доводи, в дадения случай, макар понятието „port“ да е неразделна част от оспорената марка, дори средният потребител да предположи, че то произлиза от или е на португалски език, при съпоставянето му с уиски със същата марка няма да я асоциира с тази на виното порто, което носи разглежданото наименование за произход. Тази преценка се потвърждава от различията, които не са незначителни, между съответните характеристики на виното порто и на уискито по отношение по-конкретно на съставките, съдържанието на алкохол и вкуса, които са добре известни на средния потребител и са правилно припомнени от апелативния състав в точки 20 и 34 от обжалваното решение (вж. също т. 65 по-горе).
77 Следователно оплакването, изведено от нарушение на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 491/2009, трябва също да бъде отхвърлено.
78 Накрая, следва да се отхвърли оплакването на жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на практиката на СХВП на вземане на решения по подобни производства по възражение (вж. т. 54 по-горе). Съгласно установената съдебна практика решенията, които апелативните състави приемат по силата на Регламент № 207/2009, спадат към упражняването на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност. Поради това законосъобразността на решенията на апелативните състави трябва да се преценява единствено въз основа на този регламент, според неговото тълкуване от съда на Съюза, а не въз основа на по-ранната практика по вземане на решения на апелативните състави или на СХВП (вж. в този смисъл и по аналогия определения от 13 февруари 2008 г., Indorata-Serviços e Gestão/СХВП, C‑212/07 P, EU:C:2008:83, т. 43 и от 15 февруари 2008 г., Brinkmann/СХВП, C‑243/07 P, EU:C:2008:94, т. 39 и цитираната съдебна практика), без да се засяга нейното задължение за вземане под внимание при разглеждането на искане за обявяване на недействителност на вече постановените решения по подобни заявки и с особено внимание да разгледа въпроса дали трябва да се произнесе по същия начин (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, Сб., EU:C:2011:139, т. 74 и от 12 декември 2014 г., Wilo/СХВП (Pioneering for You), T‑601/13, EU:T:2014:1067, т. 41).
79 Дори да се приеме, че с даденото оплакване се твърди нарушение на това задължение при разследването или на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че това задължение и този принцип трябва да се съвместят със спазването на законността, която налага никой да не може да се позовава в своя полза на допусната по отношение на друго лице неправомерност, за да постигне постановяване на идентично решение. По този начин лице, което иска обявяване на недействителността на марка на Общността, не може да се позовава пред СХВП в своя полза на практика на вземане на решения, която е в противоречие с установените от Регламент № 207/2009 изисквания или която би довела СХВП до приемането на незаконосъобразно решение (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 12 февруари 2009 г., Bild digital и ZVS, C‑39/08 и C‑43/08, EU:C:2009:91, т. 18 и решения Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, т. 78 по-горе, EU:C:2011:139, т. 75 и 76 и Pioneering for You, т. 78 по-горе, EU:T:2014:1067, т. 42).
80 Ето защо това последно оплакване не може да бъде прието.
81 От всички изложени по-горе съображения следва, че втората част на настоящото основание трябва да бъде изцяло отхвърлена.
По петото основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009
82 В подкрепа на това основание жалбоподателят припомня по същество, че средният потребител в Португалия и в други държави членки, включително Обединеното кралство, познава отнасящото се до вината от Порто наименование „port“, при което сравнително често марките на виното порто се състоят от две думи, едната от които е „port“ („DOW’S PORT“, „FERREIRA PORT“, „GRAHAM PORT“), като понякога тя е поставена в началото („PORT FOR TWO“). Този потребител също така привикнал да вижда посочената дума с открояващи се букви върху етикетите на бутилките с вино порто. Поради това, като се има предвид, че цветът на бялото порто прилича на цвета на уискито, имало голяма вероятност средният потребител за заключи, виждайки на бутилката с уиски марката „PORT CHARLOTTE“, че става дума за бутилка с вино порто. Следователно оспорената марка, съдържаща думата „port“, щяла да въведе в заблуждение потребителя относно географския произход, създавайки в него впечатлението, че продуктите с тази марка съдържат вино порто или са свързани по някакъв начин с виното порто.
83 Отговорът на СХВП, подкрепена от встъпилата страна, е, че основанието за отказ по член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 предполага наличието на действително заблуждение или на достатъчно сериозна опасност от заблуждение на потребителя, което в дадения случай не било налице.
84 По силата на член 7, параграф 1, буква ж) във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 се отказва регистрацията или се обявяват за недействителни марките, „които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на [съответните] стоки[…]“.
85 Във връзка с това апелативният състав е приел, че оспорената марка не може да заблуди обществеността относно географския си произход, тъй като понятието „port“ не означава географски регион и оспорената марка не може да се асоциира с регион, в който се произвеждат продуктите на жалбоподателя. Още по-малка била вероятността потребителят да се заблуди, след като той би разпознал лесно, че уискито има различни характеристики от тези на посочените продукти (т. 34 от обжалваното решение).
86 Общият съд счита, че тази преценка не е опорочена от грешка.
87 Всъщност, както отбелязва СХВП, съгласно постоянната съдебна практика случаите на отказ за регистрация и основанията за недействителност по член 7, параграф 1, буква ж) във връзка с член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 предполагат да се установи наличието на действително заблуждение или на достатъчно сериозна опасност от заблуждение на потребителя (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 5 май 2011 г., SIMS — École de ski internationale/СХВП — SNMSF (esf école du ski français), T‑41/10, EU:T:2011:200, т. 49 и цитираната съдебна практика). Поради посочените обаче в точки 71 и 76 по-горе причини съответните потребители, независимо от техния произход и езикови умения, не биха могли да асоциират единствено понятието „port“ в оспорената марка с наименованието за произход „porto“ или „port“ или с носещо това наименование ликьорно вино. Следователно трябва да се приеме, че те още по-малко биха могли да бъдат подведени относно естеството, качеството или географския произход на уиски, което се търгува с тази марка. Както твърди встъпилата страна, това е така също и поради това, че за разлика от Шотландия, Португалия или поне областта на град Порто не са известни на съответните потребители като области, произвеждащи уиски.
88 Ето защо настоящото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По шестото основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
Кратко изложение на доводите на страните
89 Жалбоподателят твърди, че макар искането за обявяване на недействителност да не се основава на абсолютно основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, той не знаел за съществуването на мястото Port Charlotte до подаването на 17 октомври 2011 г. на становището на встъпилата страна, при което, в отговор, в становището си от 20 декември 2011 г., той се позовал на този довод пред отдела по отмяна. Във връзка с това обаче апелативният състав не разгледал съществено важния въпрос дали е налице обществен интерес от свободното използване на подобни описателни понятия за географски произход. Според встъпилата страна, ако част от съответните потребители разбират, че марката „PORT CHARLOTTE“ се отнася до „автентично и предполагаемо като източник за доставката на уиски място“, то това абсолютно основание за отказ следвало да бъде приложено, тъй като оспорената марка е съставена изключително от един знак, който в търговията може да служи за обозначаване на географския произход на дадения продукт.
90 Според СХВП настоящото основание е недопустимо. Макар по въпроса жалбоподателят да е изложил доводи в хода на производството за обявяване на недействителност, основанието не е било предмет на искането за обявяване на недействителност. Поради това апелативният състав квалифицирал правилно това основание като недопустимо разширение на основанията за отмяна. На по-силно основание не би трябвало да се допуска жалбоподателят да повдига това основание пред Общия съд. Встъпилата страна добавя по същество, че изразът „port charlotte“ не е добре известен на потребителите на уиски и че жалбоподателят също така не е доказал възможната известност на оспорената марка, така че апелативният състав с право е констатирал недоказването от жалбоподателя на неговите доводи.
По допустимостта на настоящото основание
91 По същество СХВП твърди, че настоящото основание е недопустимо, тъй като противоречието на регистрацията на оспорената марка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 не е било изтъкнато в искането за обявяване на недействителност, поради което то не е част от предмета на спора пред отдела по отмяна.
92 Това възражение за недопустимост не би могло да се приеме.
93 Първо, макар действително да е безспорно, че искането за обявяване на недействителност, както то е подадено до отдела по отмяна, не се отнася до абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, въпреки това, позовавайки се на решение от 4 май 1999 г., Windsurfing Chiemsee (C‑108/97 и C‑109/97, Rec, EU:C:1999:230), жалбоподателят е изтъкнал подобно основание пред същата инстанция в рамките на своите съображения относно писмения отговор на встъпилата страна, в който тя по същество твърди, че изразът „port charlotte“ се отнася до „известно място с конкретна спиртоварна на остров Islay“.
94 Второ, в точки 40—49 от своето решение отделът по отмяна е взел отношение изрично по това основание, отхвърляйки го като неоснователно по-специално с довода, че представените доказателства не установяват средният потребител на уиски да е бил запознат с мястото Port Charlotte към момента на подаване на заявката за регистрация на оспорената марка (т. 48 от решението на отдела по отмяна).
95 Трето, в жалбата си пред апелативния състав жалбоподателят излага изрично основание, което извежда от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, твърдейки, че преценката на отдела по отмяна в това отношение е погрешна. Освен това в точка 35 от обжалваното решение, въпреки констатацията, че жалбоподателят се е позовал на това основание „едва при обжалването“, апелативният състав действително е преценил и е отхвърлил това основание по същество, приемайки, от една страна, че доводите на жалбоподателя са противоречиви, тъй като се отнасят паралелно до място с наименование Port Charlotte (независимо дали съществуващо или не) и до „град Oporto (Порто)“, и от друга страна, че отделът по отмяна е отбелязал правилно непредставянето от жалбоподателя на доказателства за осведомеността на средния потребител относно място или град, наречен Port Charlotte. Поради това предвид текста на точка 35 от обжалваното решение твърдението на СХВП, че апелативният състав квалифицирал основанието само като „недопустимо разширение на основанията за отмяна“, е неправилно. Накрая тази преценка не се опровергава от погрешния извод в точка 38 от обжалваното решение, че изведеното от член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 основание не било изобщо изтъкнато в хода на производството за обявяване на недействителност и жалбоподателят нямал право да го повдига при обжалването пред апелативният състав.
96 Следователно трябва да се приеме, че съгласно член 135, параграф 1 от Регламент № 207/2009, вследствие на подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на отдела по отмяна, апелативният състав е бил сезиран с предмета на спора, както той е определен в това решение заедно с изложените в негова подкрепа основания, и се е произнесъл по него най-малкото за изчерпателност. Във връзка с това СХВП не може основателно да се позове на решение от 13 януари 2011 г., Park/СХВП — Bae (PINE TREE) (T‑28/09, EU:T:2011:7, т. 46), от което следва единствено че искането за обявяване на недействителност не може да бъде изложено за първи път пред апелативния състав — обстоятелство, което не е налице в дадения случай. Напротив, това съдебно решение потвърждава, че отделът по отмяна трябва да се произнесе като първа инстанция по искането за обявяване на недействителност, както то е формулирано в различните искания и процесуални актове на страните (вж. в този смисъл решение PINE TREE, посочено по-горе, EU:T:2011:7, т. 46 и цитираната съдебна практика), сред които в случая са подадените до отдела по отмяна становища на жалбоподателя по писмения отговор на встъпилата страна.
97 По този начин, тъй като изведеното нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 е основание, повдигнато и разгледано пред двете инстанции на СХВП, което е изтъкнато от жалбоподателя пред Общия съд, последният е сезиран с него по силата на член 65 от същия регламент и следва да се произнесе по неговата основателност.
98 От това следва, че настоящото основание трябва да бъде обявено за допустимо.
По основателността на настоящото основание
99 Следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1, буква в), приложим на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, регистрацията се отказва за марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености.
100 Тези знаци или описателни означения се считат за негодни да осъществят основната функция на марката, а именно да установяват търговския произход на стоката или услугата, за да дадат възможност на потребителя, който придобива обозначената с марката стока или услуга, при едно последващо придобиване да направи същия избор, ако опитът му се окаже положителен, или да направи друг избор, ако опитът се окаже отрицателен (решение от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, Rec, EU:C:2003:579, т. 30; вж. също решение от 13 септември 2013 г., Fürstlich Castell’sches Domänenamt/СХВП — Castel Frères (CASTEL), T‑320/10, Сб. (Откъси), EU:T:2013:424, т. 40 и цитираната съдебна практика).
101 Освен това залегналият в основата на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 обществен интерес се състои в осигуряването на възможността знаци, описващи една или повече характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, да могат да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги (вж. в този смисъл решения СХВП/Wrigley, т. 100 по-горе, EU:C:2003:579, т. 31 и Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, т. 78 по-горе, EU:C:2011:139, т. 37).
102 Що се отнася до знаците или означенията, които могат да служат за указване на географския произход на категориите стоки, за които се иска регистрация на марка, особено по отношение на географските имена, налице е обществен интерес да се запази възможността за тяхното свободно ползване, по-специално поради способността им да служат евентуално не само като признак за качеството и другите свойства на съответните категории стоки, но също и да повлияят по различен начин на предпочитанията на потребителите, например като свържат стоките с дадено място, което може да предизвика положителни емоции (вж. решение CASTEL, т. 100 по-горе, EU:T:2013:424, т. 43 и цитираната съдебна практика).
103 Изключена е, от една страна, регистрацията като марки на географските имена, означаващи определени географски места, които са вече известни или познати за съответната категория стоки и които поради това заинтересованите среди свързват с нея, и от друга страна, е изключена регистрацията на географски имена, които могат да бъдат използвани от предприятията и които също трябва да бъдат оставени за свободно ползване от тези предприятия като указания за географския произход на съответната категория стоки (вж. решение CASTEL, т. 100 по-горе, EU:T:2013:424, т. 44 и цитираната съдебна практика).
104 Въпреки това поначало член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 допуска регистрацията на географски имена, които не са познати на заинтересованите среди или поне не са познати като обозначение на дадено географско място, или също имена, по отношение на които, поради характеристиките на мястото, което обозначават, е малко вероятно заинтересованите среди да могат да приемат, че съответната категория стоки или услуги произхожда от това място или води началото си оттам (вж. решение CASTEL, т. 100 по-горе, EU:T:2013:424, т. 45 и цитираната съдебна практика).
105 Поради това, за да се прецени дали за заинтересованите среди даден знак може да обозначава географския произход на съответната категория стоки, следва да се определи дали географското наименование обозначава място, което за тези заинтересовани среди понастоящем е свързано със съответната категория стоки или може разумно да се допусне, че такава връзка може да се установи в бъдеще. При тази проверка трябва да се вземе предвид познаването в по-голяма или по-малка степен от заинтересованите среди на разглежданото географско име, както и характеристиките на обозначеното от него място и на съответната категория стоки (вж. решение CASTEL, т. 100 по-горе, EU:T:2013:424, т. 46 и цитираната съдебна практика).
106 Както се посочва от апелативния състав в точка 35 от обжалваното решение и както твърдят СХВП и встъпилата страна, трябва да се приеме, че в случая, освен неподкрепения извод на встъпилата страна, че изразът „port charlotte“ се отнася до „известно място с конкретна спиртоварна на остров Islay“, жалбоподателят не доказва този израз да обозначава вече известно или познато за заинтересованите среди във връзка с уискито географско място, както и необходимостта този израз да бъде оставен за свободно ползване от други производители на уиски със същия произход в качеството на обозначение за географски произход. Напротив, самият жалбоподател признава, че първоначално се е отказал да се позове на абсолютното основание за отказ по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тъй като нямал представа, че оспорената марка се отнася до такова конкретно място. Също така жалбоподателят не доказва, че оспорената марка може да се използва като обозначение на географско място за други видове уиски или че независимо от произхода и езиковите умения на съответните потребители заинтересованите среди могат евентуално в бъдеще да я асоциират с тази категория стоки. Поради това не е установено наличието на обществен интерес от запазването за свободно ползване на израза „port charlotte“ за обозначаване на други видове уиски, различни от произвежданите от встъпилата страна, нито необходимостта за други производители на уиски да разполагат свободно с подобно наименование.
107 При тези условия настоящото основание следва да се отхвърли като неоснователно.
Междинно заключение
108 С оглед на всички изложени по-горе съображения и предвид установените при преценката на третото и четвъртото основание неправомерности, основаващи се на неприлагането от апелативния състав на относимите норми на португалското право (вж. т. 50 и 62 по-горе), обжалваното решение следва да бъде отменено.
По искането за изменение на обжалваното решение
109 Що се отнася до втората част от исканията на жалбоподателя да бъде изменено обжалваното решение, достатъчно е да се припомни, че упражняваният на основание член 65 от Регламент № 207/2009 контрол на Общия съд е контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на СХВП, при което той може да отмени или измени оспореното решение само ако към момента на постановяването му то е опорочено и е налице някое от основанията за отмяна или за изменение, посочени в член 65, параграф 2 от този регламент. Поради това признатото на Общия съд правомощие за изменение на решението на апелативния състав не означава, че той може да замени със своя преценката на апелативния състав и още по-малко да извърши преценка по въпрос, по който посоченият състав не е взел още становище. Следователно упражняването на правото да измени решението трябва по принцип да се ограничи до положенията, при които Общият съд, след като е осъществил контрол върху направената от апелативния състав преценка, въз основа на установените фактически и правни обстоятелства е в състояние да определи решението, което апелативният състав е трябвало да приеме (решение Edwin/СХВП, т. 45 по-горе, EU:C:2011:452, т. 71 и 72).
110 Следователно в случая, при прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, Общият съд няма правомощие да направи самостоятелна преценка дали жалбоподателят може да се позовава на специфично по-ранно право, основано на нормите на португалското право. Във връзка с това следва да се припомни, че както наличието, така и обхватът на национално право са фактически въпроси, които се уреждат от принципа на доказателствената тежест и събирането на доказателства и принципа на свободна преценка на доказателствата от съда (вж. в този смисъл и по аналогия решения Edwin/СХВП, т. 45 по-горе, EU:C:2011:452, т. 49—51 и makro, т. 45 по-горе, EU:T:2013:232, т. 62—65). По този начин Общият съд не би могъл да замени със собствено тълкуване на португалското право тълкуването, което апелативният състав е трябвало да направи въз основа на различните доказателства, в частност на относимите решения на португалските юрисдикции, които жалбоподателят е представил в хода на производствата пред двете инстанции на СХВП, тоест преди приемането на обжалваното решение.
111 Следователно искането за изменение на обжалваното решение трябва да бъде отхвърлено.
По съдебните разноски
112 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
113 Освен това съгласно член 190, параграф 2 от Процедурния правилник само необходимите разходи, направени от страните във връзка с производството пред апелативния състав, подлежат на възстановяване. От друга страна, разходите, направени от страните във връзка с производството пред отдела по отмяна, не подлежат на възстановяване, така че с оглед на това искането на жалбоподателя не може да се приеме.
114 Тъй като СХВП е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати разноските, включително тези, които са направени в хода на производството пред апелативният състав, в съответствие с искането на жалбоподателя.
115 Встъпилата страна понася направените от нея разноски в съответствие с член 138, параграф 3 от Процедурния правилник.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 8 юли 2014 г. (преписка R 946/2013‑4), отнасящо се до производство за обявяване на недействителност между Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, IP и Bruichladdich Distillery Co. Ltd.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда СХВП да заплати направените от нея разноски, включително тези, които са направени в производството пред апелативния състав.
4) Bruichladdich Distillery понася направените от него разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 ноември 2015 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Искания на страните
От правна страна
Кратко изложение на основанията за отмяна
По първото, второто и третото основание, изведени от фактическа грешка относно името Oporto, от обстоятелството, че понятията „porto“ и „port“ са защитени като географски указания per se, а не като „равностойни понятия“, и от това, че защитата на наименованията за произход за вината се урежда не само от Регламент № 491/2009, но и от националното право
Кратко изложение на доводите на страните
По твърдението за невземане под внимание на португалското наименование за произход „porto“ или „port“
По обхвата на защитата, предоставена с Регламент № 491/2009 в това му качество
По обхвата на защитата по член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 и по член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009
По четвъртото основание, изведено от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009
Кратко изложение на доводите на страните
По съответните потребители
По първата част, изведена от обстоятелството, че апелативният състав не е приложил португалското право
По втората част, изведена от нарушение на член 118м, параграф 2 от Регламент № 491/2009
По петото основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009
По шестото основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009
Кратко изложение на доводите на страните
По допустимостта на настоящото основание
По основателността на настоящото основание
Междинно заключение
По искането за изменение на обжалваното решение
По съдебните разноски