ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н N. JÄÄSKINEN
представено на 1 март 2012 година(1)
Дело C‑522/10
Doris Reichel‑Albert
срещу
Deutsche Rentenversicherung Nordbayern
(Преюдициално запитване,
отправено от Sozialgericht Würzburg (Германия))
„Социална сигурност на работниците мигранти — Координация на системите за социална сигурност — Член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 — Разглеждане на правото на пенсия за старост — Отчитане на периодите за гледане на малко дете — Периоди, завършени в друга държава членка — Условия — Член 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 — Принцип на равно третиране на фактите“
I – Въведение
1. Sozialgericht Würzburg (Германия) отправя запитване до Съда относно тълкуването на член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(2) в рамките на спор между г‑жа Reichel‑Albert, германска гражданка, която е родила и отгледала децата си в Белгия, и институцията, на която е поверена законоустановената схема за осигуряване за старост в Германия, а именно Deutsche Rentenversicherung Nordbayern (наричана по-нататък „DRN“).
2. Преюдициалното запитване се отнася по-конкретно до условията, при които с оглед изчисляването на бъдеща пенсия за старост, периоди за гледане на малко дете, завършени в държава членка, трябва да се вземат предвид от друга държава членка, която — в приложение на стълкновителните норми на дял II на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(3) — вече няма компетентност спрямо родителя. В това отношение се изтъква, че германското законодателство поставя отчитането на такива периоди в зависимост от условието съответното лице да е осъществявало дейност като наето или самостоятелно заето лице и да е плащало задължителни осигурителни вноски по време на отглеждането или непосредствено преди раждането на детето.
3. Отправените преюдициални въпроси не са задавани досега и са първите въпроси, отнасящи се до тълкуването на разпоредбите на Регламент № 987/2009, и по-конкретно на член 44 от същия. В по-ранната правна уредба за координиране, която представляват Регламент (ЕИО) № 1408/1971 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността(4), и регламентът за неговото прилагане — Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71(5), не се съдържа никаква разпоредба с равнозначно на посочения член съдържание. Създаването на член 44 от Регламент № 987/2009 показва, че той е въведен от законодателя на Съюза в отговор на практиката на Съда, установена във връзка с Решение по дело Elsen(6) и Решение по дело Kauer(7), чийто обхват се оказва необходимо да се определи(8).
4. В самото начало бих искал да посоча, че с оглед на фактите по спора в главното производство Съдът отбелязва наличието на проблем при прилагането във времето на посочените в акта за преюдициално запитване разпоредби на правото на Съюза(9). Всъщност се поставя въпросът за това дали главното производство, както и разглежданите обстоятелства могат да бъдат уредени от настоящата правна уредба за координация на националните системи за социална сигурност, която произтича от регламенти № 883/2004 и № 987/2009, или от следващата от регламенти № 1408/1971 и № 574/72 предишна уредба.
5. Ако този първи проблем бъде разрешен от Съда в смисъл, че член 44 от Регламент № 987/2009 е приложим, тогава на този член трябва да се даде тълкуване, което позволява да се прецени дали посочените в преюдициалното запитване национални разпоредби са съвместими с тази разпоредба. Това обаче предполага предварително да се определи дали по силата на относимите стълкновителни норми положението на г‑жа Reichel‑Albert трябва да се уреди именно от германското законодателство и дали по отношение на нея всички поставени в член 44 от Регламент № 987/2009 материални условия са действително изпълнени.
6. В настоящото заключение ще бъдат изложени различни хипотези: една главна и други при условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме първите ми предложения за отговор.
II – Правна уредба
А – Право на Съюза
1. Регламент № 883/2004
7. Регламент № 883/2004 има за цел да координира националните схеми за социална сигурност. Считано от 1 май 2010 г.(10), той заменя Регламент № 1408/71, който е изменян многократно. Целта му е предходната правна уредба да стане по-кратка и ясна, както и да се вземе предвид практиката на Съда в тази област(11).
8. Член 5 от посочения регламент, озаглавен „Равно третиране на обезщетения, доходи, факти и събития“, гласи:
„Освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент […]:
[…]
б) когато, съгласно законодателството на компетентната държава членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава членка, като настъпили на нейната територия“.
9. Член 11, параграфи 1 и 3 от Регламент № 883/2004, чийто предмет са „Общи правила“ и който се съдържа в дял II, отнасящ се до „Определяне на приложимото законодателство“, гласи следното:
„1. Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.
[…]
3. [При спазване на] членове 12?16:
a) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;
[…]
д) всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат [други] разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки“.
10. Член 87 от същия регламент, в който са установени „Преходни разпоредби“, гласи:
„1. Не се придобиват права съгласно настоящия регламент за периода, предхождащ датата на прилагане.
2. Всеки осигурителен период и когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент.
3. В съответствие с параграф 1, право по настоящия регламент се придобива дори когато то се отнася до осигурителен случай, настъпил преди датата на прилагането му в съответната държава членка.
[…]
8. Ако в резултат на настоящия регламент, лице […] е подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II на Регламент (ЕИО) № 1408/71, това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остане непроменено, освен ако съответното лице поиска да бъде подчинено на законодателството, приложимо съгласно настоящия регламент. Искането се подава в тримесечен срок от датата на прилагане на настоящия регламент до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо съгласно настоящия регламент, [за да може съответното лице да бъде подчинено на законодателството на тази държава членка от] датата на прилагане на настоящия регламент. Ако искането е подадено след изтичане на посочения срок, промяната настъпва на първия ден от следващия месец. […]“
2. Регламент № 987/2009
11. Регламент № 987/2009 установява процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004.
12. Член 44 от посочения регламент се отнася до „Отчитане на период за гледане на малко дете“ и предвижда следното:
„1. За целите на настоящия член, „период за гледане на малко дете“ [означава] всеки период, който се зачита по силата на пенсионното законодателство на държава членка или който осигурява добавка към пенсията изрично по причина, че лицето е отглеждало малко дете, независимо от метода, използван за изчисляване на тези периоди, и дали те се натрупват по време на гледането на малко дете или са признати с обратна сила.
2. Когато съгласно законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от основния регламент, периодът за отглеждане на малко дете не се отчита, институцията на държавата членка, чието законодателство съгласно дял II от основния регламент е било приложимо към съответното лице, тъй като то е осъществявало дейност като заето или самостоятелно заето лице към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да се отчита периодът за отглеждане на малко дете, продължава да отговаря за отчитането на този период като период за отглеждане на малко дете съгласно собственото си законодателство, така както ако отглеждането на детето е било осъществено на собствената ѝ територия. […]“
13. Член 93 от Регламент № 987/2009, озаглавен „Преходни разпоредби“, гласи следното: „[ч]лен 87 от основния регламент се прилага в случаите, обхванати от регламента по прилагане“.
Б – Национално право
14. Член 56 от Книга VI от Sozialgesetzbuch (наричан по-нататък „SGB VI“), озаглавен „Периоди за гледане на малко дете“, гласи:
„1) Периодите за гледане на малко дете са периодите на отглеждане на дете през първите три години от живота му. Период за гледане на малко дете се зачита по отношение на един от родителите на детето (член 56, параграф 1, първо изречение, точка 3 и параграф 3, точки 2 и 3 от Книга I), ако
1. периодът на отглеждане следва да се отнесе към този родител,
2. отглеждането е осъществено на територията на Федерална република Германия или може да бъде приравнено на такова отглеждане и
3. възможността за зачитане не е изключена за този родител.
[…]
3) Отглеждането е осъществено на територията на Федерална република Германия, ако отглеждащият родител обичайно е пребивавал там с детето. На отглеждане на територията на Федерална република Германия се приравнява случаят, при който отглеждащият родител е пребивавал обичайно в чужбина с детето си и по време на отглеждането на детето или непосредствено преди раждането му е плащал задължителни осигурителни вноски като заето или самостоятелно заето там лице. При съвместно пребиваване на съпрузите или партньорите в чужбина това се прилага и в случай че съпругът или партньорът на отглеждащия родител е плащал такива задължителни осигурителни вноски или не е плащал, само защото принадлежи към кръга от лица по член 5, параграфи 1 и 4 или е освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски.
[…]
5) Периодът за гледане на малко дете започва да тече с изтичането на месеца, следващ неговото раждане, и завършва след 36 календарни месеца. […]“
15. Член 57 от SGB VI, отнасящ се до „Периоди, които трябва да се вземат предвид“, гласи следното: „Периодът за отглеждане на дете до навършване на десетгодишната му възраст е период, който трябва да се вземе предвид по отношение на един от родителите, ако през този период са изпълнени и условията за признаване на период за гледане на малко дете. […]“
16. Член 249, параграф 1 от SGB VI, който се отнася до „Периодите, през които са правени вноски във връзка с отглеждането на малко дете“, гласи, че „[з]а дете, родено преди 1 януари 1992 г., периодът за гледане изтича дванадесет календарни месеца след края на месеца на раждането му“.
III – Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
17. Г‑жа Reichel‑Albert осъществява дейност като заето лице във Федерална република Германия и живее там до 30 юни 1980 г. След това тя получава обезщетение за безработица от тази държава, чието изплащане е преустановено на 10 октомври 1980 г.
18. От 1 юли 1980 г. до 30 юни 1986 г. тя пребивава в Белгия със съпруга си, който осъществява там дейност като заето лице. Двамата имат две деца, родени в Белгия, съответно на 25 май 1981 г. и на 29 октомври 1984 г.
19. Считано от 1 януари 1984 г., тя плаща доброволно осигурителни вноски в рамките на законоустановената схема за осигуряване за старост в Германия.
20. На 1 юли 1986 г. г‑жа Reichel‑Albert, съпругът ѝ и техните деца официално са обявени за пребиваващи в Германия.
21. С решения от 12 август 2008 г. и от 28 октомври 2008 г. DRN отхвърля искането на г‑жа Reichel‑Albert за отчитане и признаване на завършените по време на нейното пребиваване в Белгия периоди за отглеждане на децата и „периодите, които трябва да се вземат предвид“, с довода, че отглеждането на децата в този период се е осъществило в чужбина. Само периода след 1 юли 1986 г., когато съответното семейство отново официално се установява в Германия, е признат като период, който трябва да бъде взет предвид като период за отглеждането на децата. На 1 декември 2008 г. г‑жа Reichel‑Albert подава жалба по административен ред, която е отхвърлена от DRN с решение от 29 януари 2009 г.
22. В решенията на DRN се посочва, че по време на нейното пребиваване в Белгия необходимата връзка с професионалния живот в Германия не е запазена нито чрез собствено трудово правоотношение на г‑жа Reichel‑Albert, нито чрез нейния съпруг, тъй като между края на дейността на г‑жа Reichel?Albert като заето или самостоятелно заето лице — на която се приравнява периодът на безработица — и началото на периода на отглеждане е изтекъл повече от един пълен месец.
23. На 13 февруари 2009 г. г‑жа Reichel‑Albert сезира Sozialgericht Würzburg с жалба за отмяна на приетото на 29 януари 2009 г. решение във връзка с подадената по административен ред жалба, като иска DRN да бъде задължена да вземе предвид периодите от 25 май 1981 г. до 30 юни 1986 г. за първото от нейните деца и от 29 октомври 1984 г.до 30 юни 1986 г. по отношение на второто. В подкрепа на жалбата си тя се позовава на Решение по дело Elsen и Решение по дело Kauer, посочени по-горе, и отбелязва, че тогава не е била напуснала напълно Германия, за да се установи в Белгия.
24. Страните не приемат предложението на запитващата юрисдикция да се споразумеят относно признаването на периодите за гледане на малко дете, които започват да текат, считано от 1 януари 1984 г., датата, от която г‑жа Reichel‑Albert доброволно прави вноски в рамките на законоустановената схема за осигуряване за старост в Германия.
25. Sozialgericht Würzburg приема, че систематичното тълкуване на член 56, параграф 3 от SGB VI във връзка с член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 не позволява спорните периоди за отглеждане на децата на г‑жа Reichel‑Albert да ѝ бъдат признати нито в Германия, нито в Белгия, доколкото тя не осъществявала никаква дейност като заето или самостоятелно заето лице към датата, на която посочените периоди започнали да бъдат отчитани за всяко от съответните деца, и така заинтересованото лице щяло да бъде поставено в неблагоприятно положение поради упражняването на правото, което то черпи от член 21 ДФЕС, свободно да се движи и пребивава на територията на Съюза. В този контекст той решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която периодът за гледане на малко дете, завършен в друга държава — членка на Европейския съюз, следва да се признава като завършен на националната територия само когато отглеждащият родител обичайно е пребивавал в чужбина с детето си и по време на отглеждането или непосредствено преди раждането на детето е плащал задължителни осигурителни вноски като заето или самостоятелно заето там лице или когато при съвместно пребиваване на съпрузите или партньорите в чужбина съпругът или партньорът на отглеждащия родител е плащал такива вноски или не е плащал само защото принадлежи към кръга от лица по член 5, параграфи 1 и 4 от SGB VI или по силата на член 6 от SGB VI е освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски (член 56, параграф 3, второ и трето изречение и членове 57 и 249 от SGB VI)?
2) Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009], независимо от съдържанието ѝ, да се тълкува в смисъл, че в изключителни случаи периодът за гледане на малко дете трябва да се вземе предвид дори когато не се осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице, ако такъв период иначе не би бил взет предвид съгласно съответните разпоредби нито на компетентната държава членка, нито на друга държава членка, в която съответното лице е пребивавало обичайно при отглеждането на детето?“.
26. Отправеното от Sozialgericht Würzburg преюдициално запитване е заведено в секретариата на Съда на 9 ноември 2010 г.
27. Писмени становища са представени на Съда от г‑жа Reichel‑Albert, жалбоподателка в главното производство, DRN, ответник в главното производство, както и от Федерална република Германия, Република Австрия и Европейската комисия.
28. С писмо, изпратено на 27 октомври 2011 г., Съдът поставя следния въпрос за целите на съдебното заседание, на който трябва да бъде даден писмен отговор:
„Страните в главното производство и другите заинтересовани лица се приканват да представят становището си относно приложимостта на член 44 от Регламент [№ 987/2009] по отношение на ситуация като разглежданата в главното производство, свързана с искане за вземане предвид на периоди за гледане на малко дете, протекли по време на действието на Регламент № 1408/71.
В това отношение следва да се посочи, че в точка 21 от становището си Федерална република Германия изтъква, че разпоредбите на Регламент № 883/2004 — влязъл в сила на същата дата като Регламент № 983/2004 — не са се прилагали по отношение на периода, през който г‑жа Reichel‑Albert е отглеждала своите деца“.
29. Г‑жа Reichel‑Albert, DRN, германското правителство и Комисията представят становища в отговор на поставения от Съда въпрос.
30. На проведеното на 12 януари 2012 г. съдебно заседание се явяват само представители на германското правителство и на Комисията.
IV – Анализ
А – Предварителни бележки
31. Следва да се отбележи, че относимото германско законодателство предвижда два механизъма за отчитане на периода за гледане на малко дете в рамките на законоустановената пенсионна схема за старост:
– първият се изразява в отчитане на периодите за гледане на малко дете („Kindererziehungszeiten“) като периоди, през които са плащани задължителни осигурителни вноски в рамките на законоустановената схема за осигуряване за старост, което дава възможност посочените периоди да се отчетат при изчисляване на минималния период на осигуряване, необходим за придобиване на право на пенсия за старост,
– вторият се изразява в периоди, които трябва да се вземат предвид („Berücksichtigungszeiten“), като те не пораждат никакво право на пенсия, но се включват при изчисляването на някои минимални срокове на осигуряване, необходими за придобиването на право на пенсия, запазват защитата, призната на лицата с ограничена способност да покриват нуждите си, и имат положителен ефект върху значението, което се придава на периодите, в които не са плащани осигурителни вноски.
32. В самото начало бих искал да посоча, че няма да следвам стъпка по стъпка подхода, присъщ за двата поставени на Съда преюдициални въпроса, на които трябва да бъде даден отговор. Всъщност, струва ми се, че запитващата юрисдикция е пропуснала да разгледа въпроса за приложимостта на Регламент № 987/2009, чието решаване според мен е от съществено значение, преди да се пристъпи към разглеждането на делото по същество.
Б – По приложимостта ratione temporis на Регламент № 987/2009
33. В това отношение възникват последователно два въпроса. На първо място, следва да се определи дали с оглед на действието във времето на посочения регламент главното производство може да попадне в неговото приложно поле, и при утвърдителен отговор, на второ място, е важно да се определи какво е положението с оглед на фактите, които могат да породят спорното социално предимство, а именно отчитането на периоди за гледане на малко дете по смисъла на член 44 от Регламент № 987/2009(12).
34. Бих искал да обърна внимание, че според австрийското правителство поставените на Съда два въпроса препращат само към член 44 от Регламент № 987/2009, докато главното производство е започнало преди влизането в сила на този текст на 1 май 2010 г. Всъщност г‑жа Reichel‑Albert подава на 13 февруари 2009 г. жалбата си срещу решенията на DRN, с които са отхвърлени нейните искания, последното от които е от 29 януари 2009 г.
35. От своя страна германското правителство отбелязва, че разпоредбите на Регламент № 883/2004, към който препраща член 44 от Регламент № 987/2009, не се прилагат за периода, през който г‑жа Reichel‑Albert е отглеждала своите деца, като се напомня, че спорният период се простира от 1981 г. до 1986 г., тъй като този основен регламент започва да се прилага едва от 1 май 2010 г. след влизането в сила на регламента за неговото прилагане.
36. Съдебната практика редовно припомня ясното разграничение, което съществува между функциите на Съда и тези на националните юрисдикции, които отправят преюдициално запитване до него. Това разграничение забранява на Съда да се произнася относно конкретното прилагане на правото на Съюза за решаване на даден случай(13). Когато обаче се окаже, че разпоредба на правото на Съюза не е била приложима към момента на настъпване на фактите в спора по главното производство, не следва да се дава отговор на въпрос, отнасящ се до тълкуването на тази разпоредба(14).
37. Що се отнася до въведената с регламенти № 883/2004 и № 987/2009 нова правна уредба, тя по принцип се прилага незабавно, считано от 1 май 2010 г., като отменя регламенти № 1408/1971 и № 574/72 за в бъдеще, а не с обратно действие. Това се установява от член 87 от Регламент № 883/2004(15) и от член 93 от Регламент № 987/2009, който препраща към тази първа разпоредба.
38. Въпреки че Регламент № 883/2004 вече се прилага, някои ситуации продължават да се уреждат от Регламент № 1408/71 по силата на специални преходни разпоредби като посочените в член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004 относно съдържащите се в дял II стълкновителни норми и тези, предвидени в член 94 от Регламент № 987/2009 относно отпускането на пенсии(16). Целта на тези преходни разпоредби е да позволят отчитането до известна степен на отминали събития, които ще породят последици в дългосрочен план, тъй като е известно, че действието на свързаните с обезщетения права, като пенсиите за старост, е отложено във времето, в резултат на което между периода, в който са настъпили пораждащите правото на пенсия факти, и периода, в който ще бъдат действително предоставени свързаните с тях права, може да изминат много години и дори десетилетия. Тук донякъде става въпрос за „евентуални права“, понятие, което е добре познато в германското социално право („Anwartschaftsrecht“).
39. От член 87, параграф 3 от Регламент № 883/2004 се установява, че ако осигурителният случай, обосноваващ изплащането на осигурителни обезщетения, настъпи в периода на прилагане на посочения регламент, право за получаването им се поражда и за събитията, предхождащи началния момент на неговото прилагане. Този принцип важи по аналогия и за Регламент № 987/2009 в съответствие с член 93 от същия. Това следва и от постоянната съдебна практика, според която принципът за недопускане на обратно действие не е пречка нова правна норма да се прилага незабавно по отношение на бъдещите последици от съществуваща ситуация, породена при действието на старата норма(17). На практика това би означавало, че считано от 1 май 2010 г., г‑жа Reichel‑Albert е могла да се позове на разпоредбите на Регламент № 987/2009, за да поиска при определянето на нейните права на пенсия за старост да бъдат отчетени периодите, през които е отглеждала своите деца. Ако се възприеме този начин на разсъждение, Регламент № 987/2009 не би имал обратно действие, но тези обстоятелства ще бъдат отчетени при оценката на бъдещите права на пенсия за старост на заинтересованото лице, въпреки че са настъпили преди влизането в сила на посочения регламент(18).
40. Според мен, какъвто и подход да се възприеме, след като регламенти № 883/2004 и № 987/2009 се прилагат едва от 1 май 2010 г., т.е. не само след настъпването на фактите, пораждащи социалното предимство, което се иска, но и след дните, в които г‑жа Reichel‑Albert получава отрицателни решения на DRN, и след деня, в който запитващата юрисдикция е сезирана от заинтересованото лице с жалба срещу тези решения, то посочените регламенти не би трябвало да се прилагат ratione temporis по отношение на спора в главното производство(19).
41. Поради неприложимостта на Регламент № 987/2009 ми се струва, че преюдициалните въпроси, с които се иска тълкуването на член 44, са хипотетични, тъй като това няма да даде възможност за решаването на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция. Поради това смятам, че Съдът не следва да отговаря на тези въпроси.
42. Въпреки всичко смятам при условията на евентуалност да дам насоки за отговор на преюдициалното запитване, за да обхвана хипотезата, при която Съдът не споделя моя анализ по този предварителен въпрос и приеме, че разглежданата ситуация попада в приложното поле ratione temporis на Регламент № 987/2009.
В – По евентуалната приложимост на член 44 от Регламент № 987/2009
1. Водещите принципи при тълкуването
43. Безспорно е, че целта на регламенти № 883/2004 и № 987/2009(20) е не да хармонизират, нито дори да сближат, а само да координират приетите от държавите членки системи за социална сигурност, и следователно запазват изцяло тяхната компетентност в тази област обаче при условие че те действат в съответствие с правото на Съюза, и по-конкретно в съответствие с целта на посочените регламенти и на разпоредбите на Договора ЕО относно свободното движение на лицата(21).
44. Един от основополагащите принципи на системата за координиране на националните схеми за социална сигурност е принципът на едно-единствено приложимо законодателство, както е определен в член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004. Целта е да се избегнат проблемите, произтичащи от взаимодействието между законодателствата на държавите членки, независимо дали става въпрос за положителни конфликти в случай на повече от едно приложимо право по отношение на определена ситуация(22) или на отрицателни конфликти — при липсата на право, което може да се приложи.
45. Освен това един от централните принципи, които трябва да са водещи при тълкуването на регламенти № 883/2004 и № 987/2009, в съответствие с постоянната съдебна практика в областта на социалната сигурност, е, че осигурените лица не могат да претендират преместването им в друга държава членка да не се отрази на вида или нивото на обезщетенията, които са могли да искат в тяхната държава по произход(23). Фактът, че упражняването на свободата на движение може да не остане без последици в тази област, а именно според случая да бъде повече или по-малко благоприятно, дори неблагоприятно, следва пряко от това, че съществуващата между законодателствата на държавите членки разлика е била запазена.
46. Бих искал да добавя, че не е възможно тълкуване на регламенти № 883/2004 и № 987/2009, при което да се държи сметка за съответния резултат, който би произтекъл по спора в главното производство от прилагането на материално право, указано от стълкновителна норма, освен ако това разглеждане на конкретното отражение не е предвидено в единия или в другия от тези регламенти, по-специално ако разпоредба позволява на заинтересованите лица да изберат приложимото по отношение на техния случай право. Правото, указано като приложимо по силата на тези регламенти, в определен случай може да доведе до благоприятни последици за съответното лице и от друга страна, да има отрицателни последици за лица, намиращи се в други фактически ситуации.
47. Според възприетия по-рано от Съда подход, по-конкретно в посоченото по-горе Решение по дело Kauer, методът на разсъждение, който следва да се спазва и който обхваща две последователни и отделни фази, е следният. В първия етап се прилагат разпоредбите на правото на Съюза, които се отнасят до определянето на компетентната държава членка и на приложимото законодателство, без да се вземат предвид резултатите от прилагането на законодателството на съответните различни държави членки. Вторият етап на анализа се състои в проверката дали условията за предоставянето на обезщетение или предимство, като отчитането на период за гледане на малко дете, съответстват на правото на Съюза, по-точно дали съответстват на разпоредбите на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 и/или на основните свободи. Едва на този последен етап има смисъл да се приложи член 5 от Регламент № 883/2004, установяващ принципа за равно третиране на обезщетения, доходи, факти или събития.
48. От това следва, че в настоящото дело въпросът за това дали германското законодателство по същество е в съответствие или не с правото на Съюза, и по-конкретно със съответните регламенти, трябва да се постави едва на един следващ етап, т.е. след като сме се произнесли относно приложимото право.
2. Определянето на компетентната държава членка и на приложимото право
49. В самото начало бих искал да обърна внимание на липсата на яснота и дори на последователност в преюдициалното запитване особено при съпоставянето на съдържанието на втория въпрос с придружаващите го доводи. Всъщност запитващата юрисдикция не посочва точно дали според нея би трябвало да се приложи белгийското или германското законодателство, тъй като, от една страна, тя отбелязва, че според нея по силата на дял II на Регламент № 883/2004 се прилагало белгийското законодателство, а след това обаче основава втория си преюдициален въпрос на хипотезата, според която съгласно същите тези разпоредби Кралство Белгия не било компетентната държава членка.
50. Във всеки случай съществуват само тези две възможности за приложимо законодателство, които са алтернативни, в съответствие с прогласения в член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004 принцип на едно-единствено приложимо право.
51. Що се отнася до отчитането на периода за гледане на малко дете, член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009, чието тълкуване се иска в настоящото дело, препраща във връзка с отчитането на периодите за отглеждане на малко дете към „законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от основния регламент“, а именно към член 11 и сл. от Регламент № 883/2004. Така направеното от този член препращане към съдържащите се в Регламент № 883/2004 стълкновителни норми налага в конкретния случай да се определи преди всичко кое законодателство — белгийското или германското — трябва да урежда отчитането на завършените в Белгия от г‑жа Reichel Albert периоди за гледане на малко дете, при положение че тя никога не е работила там и е спряла да работи в Германия преди много месеци(24).
52. Тъй като член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, който предвижда, че лице, което не работи, е подчинено на законодателството на държавата по пребиваването си, без да се засяга прилагането на разпоредби от посочения регламент, които биха били по-благоприятни за заинтересованото лице, считам, че ситуацията на г‑жа Reichel‑Albert би трябвало да се урежда от белгийското законодателство в приложение на посочения регламент поради съображения, които ще бъдат изложени по-долу.
53. Бих искал обаче да припомня, че член 87, параграф 8 от Регламент № 883/2004, който се прилага по аналогия и за ситуациите, уредени от Регламент № 987/2009(25), съдържа конкретни преходни разпоредби, що се отнася до стълкновителните норми в дял II от първия от тези регламенти. Посоченият текст предвижда преходен период, през който за всяко лице, подчинено на законодателството на държава членка, различно от определеното в съответствие с дял II на Регламент № 1408/71, това законодателство продължава да се прилага, докато съответното положение остане непроменено. Това принципно разрешение се налага по отношение на г‑жа Reichel‑Albert, тъй като тя не е подала искане за дерогация в предвидения тримесечен срок, считано от 1 май 2010 г., пред компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага по силата на Регламент № 883/2004. Ето защо според мен нейното положение попада в приложното поле на правото на държавата членка, определена в приложение на дял II от Регламент № 1408/71.
54. Независимо от това ми се струва, че прилагането на съдържащите се в новия основен регламент стълкновителни норми би довело до посочване на същото законодателство, т.е. това на държавата, в която преустановилото работата си лице е пребивавало към момента на настъпване на спорните факти, тъй като двете относими според мен разпоредби, съответно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71(26) и член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, по същество имат еднакво съдържание.
55. Разбира се, възможно е да се постави въпросът за приложимостта в рамките на настоящото дело на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71 поради времеви съображения. Всъщност посочената буква е) е въведена едва през 1991 г.(27), докато разглежданите периоди за гледане на малко дете са изтекли преди това, а именно на 30 юни 1986 г., датата, на която г‑жа Reichel-Albert и нейното семейство са се върнали в Германия. Точка 31 от Решение по дело Kauer, посочено по-горе, във връзка със становището на генералния адвокат Jacobs по това дело(28), би могла да наведе на мисълта, че би трябвало да се приложи редакцията на Регламент № 1408/71, която е била в сила към момента на отглеждането на съответните деца.
56. Според мен обаче, като посочва, че „[д]ори да се предположи, че трябва да се държи сметка за съществуването на член 13, параграф 2, буква е), включен в Регламент № 1408/71 с Регламент № 2195/91, т.е. много години след завършването на периодите, през които г‑жа Kauer отглежда децата си в Белгия“, като следва да се припомни, че те са родени между 1966 г. и 1969 г., Съдът обръща внимание на значителната разлика от двайсетина години, която съществува в посоченото дело между относимите периоди и въвеждането на новата стълкновителна норма. За сметка на това в настоящото дело, както в посоченото по-горе дело Elsen, рождените дати на децата, които са през 1981 г. и 1984 г., са по-близки до преразглеждането на Регламент № 1408/71. В Решение по дело Elsen обаче Съдът не изключва формално относимостта на член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, но набляга на факта, че заинтересованото лице остава под действието на законодателството на държавата на заетост, за да обоснове изключването на тази специална разпоредба, както впрочем според мен е обосновал това и в Решение по дело Kauer. Бих искал да припомня, че в действителност съдържащата се в посочената буква е) стълкновителна норма е субсидиарна, доколкото тя може да се приложи, за да укаже законодателството на държавата по пребиваване, само когато не е приложимо никое друго законодателство, и по-специално това на държавата по заетост, какъвто е принципът. Целта е, за да се избегне празнота в правото, свързана с отрицателен конфликт на законодателства, който би довел до лишаване от закрила в областта на социалната сигурност, съответното осигурено лице, възползвало се от свободата си на движение в рамките на Съюза, да попада под действието на схемата за социална сигурност на една от държавите членки, когато не се прилага схемата на друга държава членка(29).
57. Според мен член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71, т.е. в редакцията на този текст от 1991 г., може да се приложи ratione temporis по отношение на ситуацията на г‑жа Reichel‑Albert, при условие че посочените в него материални условия са изпълнени. Струва ми се обаче, че по смисъла на тази разпоредба г‑жа Reichel‑Albert е „лице, за което [е престанало] да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за него да стане приложимо законодателството на друга държава членка в съответствие с някое от правилата по предходните алинеи [на посочения член 13] или в съответствие с предвидените в членове от 14 до 17 [от Регламент № 1408/71] изключения или особени разпоредби“, за разлика от случая по дело Elsen и не толкова ясно, по дело Kauer, посочени по-горе.
58. Всъщност в тези две предходни дела положението на заинтересованите лица все още се урежда от законодателството на държавата, в която те са работили по време на раждането, а след това — и на отглеждането на техните деца. Що се отнася до г‑жа Elsen, за нея е продължавало да се прилага германското законодателство, като право на държавата на заетост, въпреки че тя е прехвърлила мястото на пребиваването си във Франция три години преди раждането на детето си, тъй като е запазила професионалната си дейност в Германия като трансграничен работник. Що се отнася до г‑жа Kauer, тя действително е спряла да работи в Австрия много преди раждането на трите си деца, но е останала подчинена на законодателството на посочената държава членка(30) в периодите, през които не е упражнявала никаква професионална дейност, за да може да отглежда трите си деца, тъй като тя се е установила в Белгия едва след раждането на последното си дете. Съдът приема, че съществува „тясна“ връзка в Решение по дело Elsen (точка 26) и дори просто „достатъчна“ връзка в Решение по дело Kauer (точка 32) между разглежданите периоди на отглеждане и завършените осигурителни периоди поради упражняването на професионална дейност в държавата членка, в която се претендира добавката към пенсията за старост.
59. За сметка на това, що се отнася до г‑жа Reichel-Albert, струва ми се, че няма достатъчна връзка, от една страна, между осъществените от нея осигурителни периоди в Германия до загубата на нейната работа на 30 юни 1980 г., като се направи уточнението, че до октомври 1980 г. заинтересованото лице е получавало обезщетение за безработица, изплащано от тази държава членка, и от друга страна, периодите, през които тя е отглеждала децата си, родени на 25 май 1981 г. и на 29 октомври 1984 г., като се има предвид, че от 1 юли 1980 г. тя и съпругът ѝ са се установили в Белгия, страната, в която са родени двете деца и където съпругът ѝ е внасял осигурителни вноски като заето лице(31). Тъй като според мен законодателството на държавата членка, в която преди това тя е упражнявала професионална дейност, а именно Федерална република Германия, вече не е било приложимо спрямо нея в момента, в който тя е започнала да отглежда своите деца, на свой ред следва да се приложи законодателството на държавата членка, в която тя е прехвърлила мястото на пребиваването си, а именно Кралство Белгия, и следователно евентуалното отпускане на спорната добавка към пенсията за старост трябва да бъде уредено съгласно това законодателство.
60. Бих искал да уточня, че що се отнася до прилагането на тези стълкновителни норми, според мен е без значение, че г‑жа Reichel‑Albert е плащала доброволни осигурителни вноски в Германия, считано от 1 януари 1984 г., т.е. преди раждането на второто ѝ дете. Всъщност, тъй като социалната сигурност е област, в която съответните лица не разполагат свободно с правата си и поради това не могат да изберат националната схема, която се прилага по отношение на тях, проявите на воля от тяхна страна не биха могли да повлияят върху определянето на приложимото право в това отношение(32), освен ако такава възможност е предвидена по изключение в регламента(33).
61. Ето защо считам, че при обстоятелствата в конкретния случай Кралство Белгия е „държавата членка, която е компетентна съгласно дял ІІ от основния регламент“ по смисъла на член 44, параграф 2 in limine от Регламент № 987/2009.
3. Задълженията, които може да произтичат от член 44 от Регламент № 987/2009
62. Ако се предположи, че според Съда регламенти № 883/2004 и № 987/2009 са относими за разглеждането на настоящото дело, което за мен не е така, би трябвало да се постави и въпросът за конкретното действие на разпоредбите на член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 по отношение на решенията на институция за социално осигуряване на държава членка, изправена пред положение като поставеното за разглеждане на DRN. Бих искал да припомня, че Съдът за първи път трябва да тълкува посочените разпоредби, което не е лесно предвид тяхната донякъде сложна формулировка.
63. Според мен член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 не е същинска стълкновителна норма, тъй като той препраща в това отношение към съдържащите се в дял II от Регламент № 883/2004 норми от този вид, а по-скоро е материална норма, чиято цел, както указва заглавието на този член, е да благоприятства „отчитането на периода за гледане на малко дете“. Този текст е включен в новата уредба за координация на националните системи за социална сигурност, за да се вземе предвид практиката на Съда, установена по-конкретно в Решение по дело Elsen и Решение по дело Kauer, посочени по-горе. Действието на член 44 се изразява във въвеждането в полза на държава членка, която не е компетентна по силата на общите норми, на компетентност, която е само субсидиарна, за да се даде възможност за отчитането на периодите за гледане на малко дете, при условие че установените в посочения член условия са изпълнени.
64. Бих искал да отбележа, че в неговата първа редакция(34) въпросният текст е гласял следното: „[б]ез да се засяга компетентността на държавата членка, определена по силата на разпоредбите на дял ІІ от Регламент [№ 883/2004], институцията на държавата членка, в която лицето, получаващо пенсията, е пребивавало през най-дълъг период в рамките на дванадесетте месеца, следващи раждането на детето, трябва да вземе предвид периодите за гледане на малко дете в друга държава членка, стига законодателството на друга държава членка да не стане приложимо по отношение на съответното лице поради осъществяването на дейност като заето или самостоятелно заето лице“ [неофициален превод]. Така този текст предвижда задължение за отчитане на периодите за гледане на малко дете главно в тежест на институцията на държавата по заетост и субсидиарно на институцията на държавата по пребиваване, при условие че съответното лице е пребивавало минимален период от време в последната държава.
65. Прилагането на член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 в настоящата му редакция предполага на първо място, че периодите за гледане на малко дете не се отчитат в приложение на законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от Регламент № 883/2004. Само в тази хипотеза, при която липсват правни последици, породени в резултат на посочените периоди съгласно приложимото по принцип законодателство, институцията за социално осигуряване на друга държава членка(35) може да бъде задължена да го вземе предвид.
66. В конкретния случай според мен по отношение на искането на г‑жа Reichel Albert за добавка към пенсията за старост би трябвало да се приложи законодателството на белгийската държава. От представената на Съда преписка не се установява ясно, че белгийското законодателство не би предоставило посоченото предимство на лице, намиращо се в положение като това на г‑жа Reichel‑Albert. Германското и австрийското правителство, както и Комисията отбелязват, че в белгийското право съществува възможност за извличане на полза от периодите на отглеждане на нейните деца, като двете правителства се позовават на акта за преюдициално запитване.
67. Всъщност запитващата юрисдикция посочва, че „Белгия предвижда в законодателството си отчитането на периода за гледане на малко дете, така че евентуално признаване в Германия на периода за гледане на малко дете и на периоди, които следва да се вземат предвид, не може да се наложи, поради факта че другата държава членка не предвижда отчитането на такива периоди“. Тя добавя, че „[в] това отношение въпросът не е да се установи дали конкретно периодът за гледане на малко дете действително ще бъде признат, важно е само законодателството на държавата членка по принцип да предвижда отчитането на периода за гледане на малко дете при преценката на положението на заинтересованото лице с оглед правото на пенсия“. Споделям последните съображения, според които е достатъчно компетентната държава членка по смисъла на дял II от Регламент № 883/2004, а именно Кралство Белгия в конкретния случай, да предлага възможността за отчитане на такъв период. Без значение е, че in concreto заинтересованото лице не се ползва от това предимство поради личното си положение.
68. На второ място, член 44 от Регламент № 987/2009 изисква освен това законодателството на друга държава членка — в случая евентуално германското право — да е могло да се приложи в съответствие с дял II от Регламент № 8//3/2004 по отношение на заинтересованото лице поради упражняването от страна на последното на дейност като заето или самостоятелно заето лице, и то към датата, на която съгласно това законодателство за съответното дете е започнал да бъде отчитан периодът за гледане на малко дете.
69. В конкретния случай обаче през спорния период г‑жа Reichel‑Albert вече не е упражнявала дейност като заето или самостоятелно заето лице във връзка с германската територия при посочените в член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 условия. По това положението на заинтересованото лице е твърде различно от положението, предмет на случая, по който е постановено посоченото по-горе Решение по дело Elsen, при което точно преди раждането на отглежданото от нея дете майката е осъществявала дейност като трансграничен работник на територията на държавата членка, от която иска социално предимство, свързано с този период на отглеждане.
70. Само ако тези два посочени по-горе критерия са спазени, институцията на държавата членка, чието законодателство е било приложимо като закон по местоизвършване на професионална дейност от съответното лице, е длъжна да отчете при условията на собственото си законодателство завършения на територията на другата държава членка период на гледане на малко дете по същия начин, както ако детето беше отглеждано на нейната собствена територия.
71. Поради това смятам, че член 44, параграф 2 от Регламент № 987/2009 не е приложим в рамките на спора в главното производство не само ratione temporis, но и както подчертават германското правителство и Комисията, като се има предвид, че личното положение на г‑жа Reichel‑Albert не отговаря на посочените в този текст условия. Следователно DRN не може да бъде задължена на основание член 44 от Регламент № 987/2009 да вземе предвид в съответствие с германското законодателство съгласно посочения член завършените от г‑жа Reichel Albert периоди за гледане на малко дете на белгийска територия по такъв начин, както ако те бяха завършени на германска територия.
72. От тази констатация за неприложимост на член 44 от Регламент № 987/2009 Комисията стига до извода, че отговорът на преюдициалните въпроси би трябвало да се даде не с оглед на посочения регламент, а въз основа на първичното право, и по-конкретно на членове 21 ДФЕС и 45 ДФЕС. Не споделям това схващане.
Г – По преценката на съвместимостта с правото на Съюза на националните разпоредби, които са предмет на преюдициалното запитване
73. Ако, обратно на моето становище, Съдът приеме, че германското законодателство би трябвало да уреди социалното предимство, предмет на спора в главното производство, на основание продължаване на прилагането във времето на правото на държавата по заетост чрез прилагането на дял II от Регламент № 883/2004 във връзка с член 44 от Регламент № 987/2009 или по аналогия с посочените по-горе Решение по дело Elsen и Решение по дело Kauer, следва да се разгледа съответствието с изискванията на правото на Съюза на разпоредбите на законодателството на държава членка, като тези на SGB VI, които са посочени в преюдициалните въпроси.
74. В това отношение следва да се различават две хипотези в зависимост от подхода, възприет от Съда спрямо разрешените преди това въпроси.
75. От една страна, в случай че Съдът приеме, че член 44 от Регламент № 987/2009 е приложим в рамките на настоящото дело, според мен, както и според Комисията, член 5 от Регламент № 883/2004 ще наложи на Федерална република Германия да отчете завършените от съответното лице периоди за гледане на малко дете в друга държава членка, както и платените осигурителни вноски в полза на системата за социална сигурност на друга държава членка, по същия начин, както ако тези факти или събития бяха настъпили в Германия, т.е. като им придаде едни и същи правни последици. Германското правителство обаче не оспорва, че осъществените в друга държава членка периоди за гледане на малко дете няма да бъдат отчетени във връзка с пенсиите за старост по същия начин за деца, отгледани в Германия, и в ситуация като тази на г‑жа Reichel‑Albert. Същото се отнася и за плащаните от съпруга на заинтересованото лице осигурителни вноски в полза на системата за осигуряване за старост в Белгия.
76. Бих искал да уточня, че тъй като с член 5 от Регламент № 883/2004 се кодифицира общият принцип на равно третиране, който не е от значение за определянето на компетентната държава членка и на приложимото право(36), то не е необходимо да се поставя въпросът за евентуалната несъвместимост на разглежданата германска правна уредба с разпоредбите на членове 21 ДФЕС и 45 ДФЕС(37).
77. От друга страна, в случай че Съдът възприеме предложеното от мен разрешение, според което разпоредбата на член 44 от Регламент № 987/2009 не е относима в конкретния случай, прилагането на установената във връзка с тълкуването на Регламент № 1408/71 съдебна практика би довело до същия резултат. Всъщност Съдът е извел принцип за равно третиране на фактите, настъпили в друга държава членка, който по същество е равностоен на съдържащия се вече изрично в член 5 от Регламент № 883/2004(38).
78. Ето защо, независимо кое от тези правни основания ще бъде възприето, според мен би трябвало да се стигне до извода, че спорните материалноправни разпоредби не са съвместими с изискванията на правото на Съюза, в случай че Съдът приеме, че в рамките на спора в главното производство се прилага германското право.
V – Заключение
79. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Sozialgericht Würzburg преюдициални въпроси по следния начин:
‑ Главно:
„Тъй като член 44, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност не е приложим ratione temporis спрямо главното производство и дори спрямо обстоятелствата, разглеждани по делото в главното производство, отправените преюдициални въпроси са без предмет. Ето защо на това основание на тях не следва да се отговаря“.
‑ При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че посоченият регламент е приложим, предлагам на Съда да постанови, че:
„Когато периодите за гледане на малко дете не са отчетени в приложение на законодателството на държавата членка, която е компетентна съгласно дял II от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, член 44, параграф 2 от Регламент №°987/2009 допуска институцията на друга държава членка, чието законодателство продължава да е субсидиарно приложимо по отношение на заинтересованото лице при посочените във въпросния член 44 условия, да не вземе предвид съответния период като период за гледане на малко дете, така както ако детето е било отглеждано на собствената ѝ територия, когато предвидените в нейното собствено законодателство критерии за отчитане не са изпълнени в съответната ситуация. Фактът, че такива периоди се отчитат от правна гледна точка, но не конкретно с оглед разглежданото положение нито в държавата членка, която по принцип е компетентна, нито в тази друга държава членка, сам по себе си не се отразява на тълкуването на член 44 от Регламент № 987/2009“.
‑ При условията на евентуалност спрямо предходното, в хипотезата, при която разпоредбите на германското право, предмет на преюдициалните въпроси, трябва да уреждат ситуация като разглежданата в главното производство с оглед на дял II от Регламент № 883/2004 и на член 44 от Регламент № 987/2009, предлагам на Съда да приеме, че:
„Член 5 от Регламент № 883/2004 задължава държава членка, когато е компетентна съгласно дял II на Регламент № 883/2004 или когато има предвиденото в член 44, параграф 2 in fine от Регламент № 987/2009 задължение, да признае на периодите за гледане на малко дете, осъществени в друга държава членка, и на платените в друга държава членка осигурителни вноски правни последици по същия начин, както ако тези факти или събития бяха настъпили на собствената ѝ територия“.