РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
23 септември 2015 година(*)
„Извъндоговорна отговорност — Дъмпинг — Внос на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове с произход от Китай — Регламент (ЕО) № 1355/2008, обявен за невалиден от Съда — Вреди, които ищецът твърди, че е претърпял в резултат от приемането на регламента — Иск за обезщетение — Изчерпване на вътрешноправните средства за защита — Допустимост — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 1225/2009) — Изискване за полагане на дължимата грижа — Причинно-следствена връзка“
По дело T‑205/14
I. Schroeder KG (GmbH & Co.), установено в Хамбург (Германия), за което се явява K. Landry, адвокат,
ищец,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явява J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган първоначално от D. Geradin и N. Tuominen, впоследствие от N. Tuominen, адвокати,
и
Европейска комисия, за която се явяват T. Maxian Rusche и R. Sauer, в качеството на представители,
ответници,
с предмет иск за обезщетение за вредите, за които се твърди, че са претърпени поради приемането на Регламент (ЕО) № 1355/2008 на Съвета от 18 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35), обявен за невалиден с решение от 22 март 2012 г., GLS (C‑338/10, Сб., EU:C:2012:158),
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. E. Martins Ribeiro, председател, S. Gervasoni (докладчик) и L. Madise, съдии,
секретар: C. Heeren, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 март 2015 г.,
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Член 2, параграф 7, буква а) от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заменен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20), предвижда:
„В случай на внос от страни без пазарна икономика […] нормалната стойност се определя на основата на цената или изградената стойност в трета страна с пазарна икономика или цената от такава трета страна към други страни, включително Общността, или ако това не е възможно, на всяка друга разумна основа, включително и цената, действително платена или платима в Общността за подобни продукти, подходящо коригирана, ако е необходимо, за да се включи разумен марж на печалба.
Избира се подходяща трета страна с пазарна икономика по неподлежащ на съмнение начин, като се взема предвид всяка надеждна информация, [налична] в момента на избора. Вземат се предвид и времевите ограничения; когато е уместно, се използва трета страна с пазарна икономика, обект на същото разследване.
Страните по разследването следва да бъдат информирани след започването му относно предвидената трета страна с пазарна икономика и да им се предоставят 10 дни за изразяване на становище“.
Обстоятелства, предхождащи спора
2 На 20 октомври 2007 г. Комисията на Европейските общности публикува Известие за образуване на антидъмпингова процедура относно вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ C 246, стр. 15).
3 На 2 ноември 2007 г. ищецът, I. Schroeder KG (GmbH & Co.), иска от Комисията да го включи в предвидената в посоченото известие представителна извадка на независимите вносители.
4 На 4 юли 2008 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 642/2008 относно налагането на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 178, стр. 19).
5 На 18 декември 2008 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 1355/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т. н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 350, стр. 35).
6 Ищецът плаща установените с този регламент антидъмпингови мита за своя внос на съответния продукт и твърди, че е заплатил такива и за вноса, извършен чрез посредничеството на четирима други вносители (наричани по-нататък „четирите други дружества“).
7 С решение от 22 март 2012 г., GLS (C‑338/10, Сб., EU:C:2012:158, т. 36) Съдът обявява Регламент № 1355/2008 за невалиден, по съображение че Комисията и Съветът са нарушили изискванията, произтичащи от член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, буква а) от Регламент № 1225/2009), доколкото са определили нормалната стойност на разглеждания продукт въз основа на действително платените или платими цени в Европейския съюз за сходен продукт, без да са положили цялата дължима грижа, за да определят тази стойност въз основа на цените за същия продукт в трета страна с пазарна икономика.
8 Вследствие на решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158), ищецът и четирите други дружества искат възстановяване на събрани по силата на Регламент № 1355/2008 мита. Германските главни митнически служби възстановяват събраните без основание мита.
9 Ищецът и четирите други дружества освен това искат, от една страна, митническите служби на Хамбург-град, Дуисбург и Крефелд (Германия) да им изплатят върху платените антидъмпингови мита 0,5‑процентна месечна лихва за периода от датата на плащането на тези мита до датата на възстановяването им. Тези искания, с дати от 6 и 7 ноември 2012 г., са отхвърлени с решения на съответните главни митнически служби на 8 и 23 ноември, 18 декември 2012 г. и 3 април 2013 г. Ищецът и четирите други дружества обжалват тези решения по административен ред. В отговор на поставен от Общия съд въпрос ищецът уточнява в съдебното заседание, че всички тези процедури са спрени в очакване на решението на Finanzgericht Hamburg (Хамбургски финансов съд) по делото между Hüpeden & Co. (GmbH & Co.) KG и митническите власти.
10 От друга страна, с писма от 10 декември 2013 г. ищецът иска от Съвета и Комисията обезщетение за вреди в размер на 345 644 EUR, равняващи се на лихвите по заемите, които е трябвало да сключи поради Регламент № 1355/2008. Тези искания са отхвърлени с писмо на Съвета от 31 януари 2014 г. и с писмо на Комисията от 14 февруари 2014 г.
11 Вследствие на решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158), Комисията освен това решава да възобнови антидъмпинговата процедура, като с това цели единствено да се съобрази с посоченото решение. След приключването на тази процедура Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 158/2013 от 18 февруари 2013 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои приготвени или консервирани цитрусови плодове (по-специално мандарини и т.н.) с произход от Китайската народна република (ОВ L 49, стр. 29), считано от 23 февруари 2013 г. На Съда са поставени два преюдициални въпроса във връзка с валидността на този регламент (съединени дела C‑283/14, CM Eurologistik и C‑284/14, GLS).
Производство и искания на страните
12 На 27 март 2014 г. ищецът подава искова молба в секретариата на Общия съд.
13 Комисията иска спиране на производството, от една страна, до окончателното произнасяне на националните органи по посочените в точка 9 по-горе жалби, както и от друга страна и при условията на евентуалност, до произнасянето на Съда по преюдициалните въпроси относно валидността на Регламент № 158/2013, поставени по упоменатите по-горе съединени дела C‑283/14 и C‑284/14. Ищецът и Съветът не повдигат възражения по повод на тези искания за спиране на производството.
14 Ищецът моли Общия съд:
– да осъди Съюза да му изплати обезщетение за вреди в размер на 345 644 EUR, заедно с лихви при годишен лихвен процент от 8 %, считано от деня на връчването на решението, или да признае за установено, че ищецът има право на обезщетение,
– да осъди Комисията и Съвета да заплатят съдебните разноски.
15 В съдебното заседание ищецът иска от Общия съд, при условията на евентуалност, за което е направено отбелязване в протокола от съдебното заседание, да констатира с междинно решение, че искът му е допустим и че Съветът и Комисията са допуснали нарушение, обуславящо отговорността на Съюза, след което да спре производството до постановяването на окончателно решение по посоченото в точка 9 по-горе дело пред Хамбургския финансов съд.
16 Съветът и Комисията молят Общия съд:
– да отхвърли иска като недопустим или, при условията на евентуалност, като неоснователен,
– да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта на иска
17 Съветът и Комисията изтъкват в писмените си изявления, че настоящият иск трябва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като ищецът не е изчерпал вътрешноправните средства за защита, чрез които може да се постигне поправяне на твърдените вреди.
18 Съгласно постоянната съдебна практика искът за обезщетение на основание член 268 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС трябва да се преценява от гледна точка на цялата система за съдебна защита на частноправните субекти, създадена с Договора. Следователно, когато дадено лице смята, че е претърпяло вреда от законосъобразно прилагане на правна уредба на Съюза, която според него е незаконосъобразна, и за настъпването на вредоносния факт следователно отговорност носи единствено Съюзът, допустимостта на такъв иск за обезщетение може в някои случаи все пак да е обусловена от изчерпването на вътрешноправните средства за защита. Затова обаче е нужно тези национални средства да осигуряват ефективна защита на правата на съответните лица и поправяне на твърдените вреди (вж. решения от 30 май 1989 г., Roquette frères/Комисия, 20/88, Rec, EU:C:1989:221, т. 15 и цитираната съдебна практика и от 23 ноември 2004 г., Cantina sociale di Dolianova и др./Комисия, T‑166/98, Rec, EU:T:2004:337, т. 115 и цитираната съдебна практика).
19 Дори да се допусне, че изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита е приложимо в конкретния случай, в който пред национален съд са предявени искове за лихви върху възстановените антидъмпингови мита, а пред съда на Съюза — иск за обезщетение за вредите, претърпени поради плащането на банкови лихви по заеми, които са сключени заради загубата на ликвидни средства, дължаща се на плащането на тези мита, и независимо от решение от 18 септември 2014 г., Holcim (Romania)/Комисия (T‑317/12, Сб., обжалвано пред Съда, EU:T:2014:782, т. 73—77), с което се ограничават случаите на недопустимост поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, при всяко положение следва да се приеме, че неизчерпването от ищеца на националните средства за защита не води до недопустимост на предявения от него иск.
20 Всъщност висящите или възможните административни и съдебни производства пред националните органи в случая не може да се считат за осигуряващи ефективна защита на правата на ищеца по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 18 по-горе, и следователно не е нужно да бъдат изчерпани за целите на допустимостта на настоящия иск.
21 Имайки предвид по необходимост проспективния анализ на ефективността на националните средства за защита, доколкото въпросното възражение за недопустимост по дефиниция бива противопоставяно на ищеца, който не е изчерпал националните средства за защита, съдът на Съюза е отхвърлил подобно възражение за недопустимост, когато резултатът от използването на вътрешноправните средства за защита е бил „много несигурен“ (решение от 30 май 1984 г., Eximo Molkereierzeugnisse Handelsgesellschaft/Комисия, 62/83, Rec, EU:C:1984:197, т. 15; в този смисъл вж. и решение от 26 февруари 1986 г., Krohn Import-Export/Комисия, 175/84, Rec, EU:C:1986:85, т. 28) или когато използването на тези средства е било „изключително трудно“ (решение Cantina sociale di Dolianova и др./Комисия, точка 18 по-горе, EU:T:2004:337, т. 117). Следователно тежестта на доказване, която пада върху ищеца, на когото е противопоставено възражение за неизчерпване на националните средства за защита, се свежда до това да се представят данни, годни да породят сериозни съмнения в ефективността на защитата, гарантирана чрез предвидените в националното право средства (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 26 октомври 1993 г., Caronna/Комисия, T‑59/92, Rec, EU:T:1993:91, т. 35 и от 9 март 2005 г., L/Комисия, T‑254/02, RecFP, EU:T:2005:88, т. 148).
22 В случая обаче ищецът представя такива данни.
23 Ищецът подробно излага приложимите разпоредби и изтъква факта, потвърден и от Съвета в писмената защита, че тези разпоредби не дават основание за възстановяване на исканите в случая лихви.
24 Всъщност член 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен (наричан по-нататък „Митническият кодекс на Общността“), приложим към момента на настъпване на фактите в случая, както потвърждават Съветът и Комисията в съдебното заседание, гласи:
„Възстановяването от митническите органи на размери на вносни или износни сборове, както и на [кредитни] лихви или лихви за забава, събрани при плащането на сборовете, не е основание за изплащане на лихви от тези органи. Въпреки това, лихва се изплаща […] когато:
– решение, удовлетворяващо молба за възстановяване, не бъде изпълнено в срок от три месеца, считано от приемането на това решение,
– националните разпоредби предвиждат това.
[…]“.
25 В случая обаче в преписката няма данни, нито пък някоя от страните сочи, че решението, с което е постановено възстановяване, не е изпълнено в срока, предвиден в член 241, първа алинея, първо тире от Митническия кодекс на Общността. Освен това националната разпоредба, приложима по смисъла на член 241, първа алинея, второ тире от Митническия кодекс на Общността, а именно член 236 от Abgabenordnung (германския данъчен кодекс), предвижда плащане на лихви само когато възстановяването на съответните мита е било постановено с решението на национален съд, което не е така в случая.
26 Освен това ищецът изпраща, в приложение към исковата молба и към писмо-отговор на поставен от Общия съд въпрос, решенията на националните органи, в които без изключение се отхвърля на основание на посочените в предходната точка разпоредби искането за лихви, както и писмо на председателя на четвърти състав на Хамбургския финансов съд от 5 февруари 2015 г., с което след предварителна проверка този отказ е потвърден по делото, определено за „пилотно“ измежду националните дела във връзка с плащането на лихви върху възстановените антидъмпингови мита (вж. точка 9 по-горе).
27 Във всички тези решения се приема за неприложимо в случая възприетото в решение от 27 септември 2012 г., Zuckerfabrik Jülich и др. (C‑113/10, C‑147/10 и C‑234/10, Сб., EU:C:2012:591, т. 65—67; вж. и решение от 18 април 2013 г., Irimie, C‑565/11, Сб., EU:C:2013:250, т. 21 и 22). Съгласно това решение правните субекти, които имат право да им бъдат върнати платени без основание суми, представляващи определени с невалиден регламент налози върху производството в сектора на захарта, имат също така право на лихви върху тези суми (решение Zuckerfabrik Jülich и др., посочено по-горе, EU:C:2013:250, т. 67), тъй като Съдът закрепва в тази област принципа, че държавите членки са длъжни да върнат с лихвите сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза (решение Zuckerfabrik Jülich и др., посочено по-горе, EU:C:2012:591, т. 66).
28 В този смисъл, дори, както подчертава Комисията, да не може напълно да се изключи възможността, на основание на решение Zuckerfabrik Jülich и др., точка 27 по-горе (EU:C:2012:591), използването на националните средства за защита да доведе до плащането на исканите лихви, данните, приведени от ищеца в случая, са достатъчни, за да поставят под сериозно съмнение подобен резултат.
29 От всичко посочено по-горе следва, че ищецът е доказал в достатъчна степен неефективността на националните средства за защита и не е нужно да се изчака изходът на образуваните национални производства.
30 Следователно възражението за недопустимост поради неизчерпването на националните средства за защита трябва да бъде отхвърлено, както и искането на Комисията производството по настоящото дело да бъде спряно до приключването на въпросните национални производства.
По основателността на иска
31 От постоянната съдебна практика следва, че извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерно поведение на неговите органи възниква при изпълнението на определени кумулативни условия, а именно противоправно поведение на институциите, настъпването на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и твърдяната вреда (вж. решения от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, Сб., EU:C:2012:216, т. 80 и цитираната съдебна практика и от 16 май 2013 г., Gap granen & producten/Комисия, T‑437/10, EU:T:2013:248, т. 16 и цитираната съдебна практика).
Относно противоправността на поведението на институциите
32 Ищецът изтъква, че видно от решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158), Комисията и Съветът са нарушили задължението си за старание и принципа на добра администрация, тъй като в разрез с изискванията по член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент са определили нормалната стойност на разглеждания продукт въз основа на действително платените или платими цени в Съюза за сходен продукт, без да са положили цялата дължима грижа, за да определят тази стойност въз основа на цените за същия продукт в трета страна с пазарна икономика.
33 В решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158, т. 36), Съдът приема, че доколкото Комисията и Съветът са определили нормалната стойност на разглеждания продукт въз основа на действително платените или платими цени в Съюза за сходен продукт, без да са положили цялата дължима грижа, за да определят тази стойност въз основа на цените за същия продукт в трета страна с пазарна икономика, те са нарушили изискванията по член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.
34 От това решение следва, първо, че невалидността на Регламент № 1355/2008 и в този смисъл твърдяното противоправно поведение в случая се свързват както с Комисията, провела антидъмпинговата процедура и приела временния антидъмпингов регламент, така и със Съвета, приел окончателния антидъмпингов регламент, утвърждаващ временния регламент.
35 От същото решение следва, второ, че тези две институции са упрекнати в нарушение на изискването за полагане на дължимата грижа, което по същество съответства на задължението за старание и на принципа на добра администрация, които според ищеца са нарушени при прилагането на разпоредбите на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, определящи метода за изчисляване на нормалната стойност.
36 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само при наличието на достатъчно сериозно нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти, за Съюза възниква извъндоговорна отговорност и че за да се прецени наличието на достатъчно сериозно нарушение на правна норма, следва да се има предвид свободата на преценка, с която разполага институцията, издала акта. Така, когато институциите разполагат с право на преценка, решаващият критерий, за да се приеме, че нарушението на правото на Съюза е достатъчно сериозно, е критерият за явното и сериозно нарушение на пределите на това право. За сметка на това, когато те имат само значително ограничено право на преценка или изобщо нямат такова, самото нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи съществуването на достатъчно сериозно нарушение (вж. решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Rec, EU:C:2000:361, т. 42—44 и цитираната съдебна практика и от 2 март 2010 г., Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, Сб., EU:T:2010:54, т. 141 и цитираната съдебна практика).
37 Поради това преди всичко следва да се установят пределите на свободата на преценка, с която разполагат институциите при прилагането на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.
– Относно свободата на преценка на институциите
38 За да се установят пределите на свободата на преценка, с която разполагат институциите, първо следва да се определи точно в какво при прилагането на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент са упрекнати тези институции и каква е конкретната незаконосъобразност, дала основание за обявяването на Регламент № 1355/2008 за невалиден. Този подход се налага, поради факта че прилагането на дадена разпоредба може да изисква различни правни действия, за които прилагащата я институция не разполага непременно със същата свобода на преценка. Именно такъв е случаят с разпоредбите относно метода за изчисляване на дадена стойност, като например нормалната стойност, вземана предвид при определянето на дъмпинговия марж (вж. във връзка с подобен подход, що се отнася до метода за изчисляването на вносните цени в сектора на зърнените култури, решение Gap granen & producten/Комисия, точка 31 по-горе, EU:T:2013:248, т. 30—41).
39 В случая, противно на поддържаното от ищеца, незаконосъобразността, която се твърди, че са допуснали институциите, не се състои в това, че са избрали допълнителния метод за изчисляване, основан на цените в Съюза, вместо този, основан на цените в трета страна с пазарна икономика, избор, за който те не разполагат с никаква свобода на преценка (вж. в този смисъл решение GLS, точка 7 по-горе, EU:C:2012:158, т. 26 и заключението на генералния адвокат Bot по дело GLS, C‑338/10, Сб., EU:C:2011:636, т. 97).
40 Противно на това, което, от друга страна, твърди в съдебното заседание ищецът, Комисията не е упрекната и в това, че напълно е пренебрегнала данните, предоставени от Евростат за целите на изчисляването на нормалната стойност на съответния продукт. Всъщност Съдът упреква Комисията, видно от решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158, т. 34—36; вж. и заключението на генералния адвокат Bot по дело GLS, точка 39 по-горе, EU:C:2011:636, т. 107—119), в това, че не е проверила с цялата дължима грижа данните на Евростат, тоест в това, че не е използвала тези статистически данни в достатъчна степен и не е продължила да търси трета страна с пазарна икономика на базата на въпросните данни.
41 Комисията обаче разполага в това отношение със свобода на преценка, както що се отнася до анализа на данните на Евростат, така и що се отнася до по-нататъшните си проучвания на базата на този анализ.
42 От една страна, за свободата на преценка на институциите при анализа на данните на Евростат свидетелства фактът, подчертан от Комисията, че данните, събрани, за да се определи трета страна с пазарна икономика по смисъла на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, са по необходимост икономически данни, основа за сложни оценки, като например тази дали в посочената страна се произвежда съответният или сходният продукт и доколко е съществено това производство (вж. в този смисъл решения от 22 октомври 1991 г., Nölle, C‑16/90, Rec, EU:C:1991:402, т. 11—17, от 29 май 1997 г., Rotexchemie, C‑26/96, Rec, EU:C:1997:261, т. 10 и от 28 септември 1995, Ferchimex/Съвет, T‑164/94, Rec, EU:T:1995:173, т. 66).
43 От друга страна, за свободата на преценка на институциите при по-нататъшните проучвания на основата на извършените първи анализи, свидетелстват разпоредбите на основния регламент, които възлагат на Комисията да определи трета страна с пазарна икономика на базата на „наличната надеждна информация“ (член 2, параграф 7, буква а), втора алинея от основния регламент), като ѝ оставят едновременно свобода на преценка при определянето на наличните данни, тъй като способите за разследване са предвидени като факултативни и в случая са още по-трудно приложими, доколкото става въпрос за данни относно трети страни (член 6, параграф 4 от основния регламент), и свобода на преценка по въпроса за надеждността на събраните данни, като единственото изискване в това отношение е проверката за достоверността им да е „възможно най-задълбочена“ (член 6, параграф 8 от основния регламент).
44 Тези съображения не се обезсилват от констатацията на Съда в точка 32 от решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158; вж. и заключението на генералния адвокат Bot по дело GLS, точка 39 по-горе, EU:C:2011:636, т. 101 и 102), че Комисията е длъжна да проучи служебно цялата налична информация, тъй като нейната роля в антидъмпинговите разследвания не е на арбитър, чиято компетентност би се ограничила до вземането на решение единствено с оглед на сведенията и доказателствата, предоставени от страните в процедурата по разследване. Всъщност с тази констатация Съдът уточнява източниците на „наличните данни“, на които Комисията трябва да основе анализа си и които не се свеждат до предоставените от страните, и няма намерение да ограничи свободата на преценка на Комисията при определянето на наличните от тези източници данни, и то още повече че Съдът споменава, в същата точка от решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158), правомощията за разследване, предвидени с член 6, параграф 4 от основния регламент.
45 Ето защо, щом като Комисията разполага в случая с право на преценка, ищецът трябва да установи, че е налице явно и сериозно нарушение на пределите на това право, за да ангажира отговорността на Съюза.
– Относно явното и сериозно нарушение от страна на институциите на пределите на правото им на преценка
46 От самото начало следва да се уточни, че неполагането на дължимата грижа е един от критериите, съобразно които съгласно съдебната практика се приема, че допуснатата от институцията нередност или грешка е достатъчно сериозно нарушение на правото на Съюза (вж. решение Gap granen & producten/Комисия, точка 31 по-горе, EU:T:2013:248, т. 28 и цитираната съдебна практика). В това отношение неспазването на изискването за полагане на дължимата грижа „квалифицира като сериозно“ нарушението на друг принцип или друга норма от правото на Съюза. За сметка на това, в случая, изискването за полагане на дължимата грижа е принципът, чието нарушаване се твърди пред Съда и се констатира от него.
47 В това отношение от съдебната практика следва, че за да бъде нарушението на изискването за полагане на дължимата грижа определено като явно и сериозно нарушение на пределите на правото на дадена институция на преценка, това изискване трябва изобщо да не е изпълнено, като неправилната преценка на обхвата на задълженията, произтичащи от това изискване, сама по себе си не е достатъчна (вж., що се отнася до принципите на добра администрация и старание, решение от 18 септември 1995 г., Nölle/Съвет и Комисия, T‑167/94, Rec, EU:T:1995:169, т. 89 и цитираната съдебна практика).
48 Ето защо следва да се определи дали в случая поведението на Комисията е равнозначно на пълно нарушение на задълженията, произтичащи от изискването за полагане на дължимата грижа, или само на лоша преценка на обхвата на въпросните задължения.
49 Видно от точка 40 по-горе, в решение GLS, точка 7 по-горе (EU:C:2012:158), Съдът обявява Регламент № 1355/2008 за невалиден, тъй като Комисията е нарушила изискването за полагане на дължимата грижа, като не е продължила проучванията си на базата на данните на Евростат относно вноса на съответния продукт в Съюза от трети страни с пазарна икономика.
50 По този начин обаче институциите не са напълно нарушили задълженията си, произтичащи от изискването за полагане на дължимата грижа.
51 Всъщност Комисията не е пропуснала — при положение че съответните страни не са предложили трета страна с пазарна икономика — да извърши действия по разследване, за да открие такива страни, поведение, което би представлявало явно и сериозно нарушение на изискването да положи дължимата грижа (вж. по аналогия решения Nölle/Съвет и Комисия, точка 47 по-горе, EU:T:1995:169, т. 88 и от 16 септември 2013 г., ATC и др./Комисия, T‑333/10, Сб., EU:T:2013:451, т. 88 и 91).
52 Както е видно от съображение 40 от Регламент № 642/2008 и както Комисията уточнява в съдебното заседание, тя служебно е провела разследване по време на антидъмпинговата процедура. По-точно, предвид факта, че тази процедура е започната по жалба на испанско сдружение, тя е поискала от испанските власти да извършат нужните инспекции и проверки, за да се определят третите страни с пазарна икономика, изнасящи съответния продукт към Съюза. Благодарение на това разследване Комисията е установила съществуването на двама тайландски производители на съответния продукт, на които е изпратила въпросници.
53 Както подчертава генералният адвокат Bot, Комисията не трябва да бъде упреквана, че като е действала по този начин, не е успяла да положи дължимата грижа, що се отнася до въпросните две предприятия. Условията, при които тя им е отправила запитването, и срокът, в който последните са били поканени да попълнят формуляра, са щели всъщност да им позволят да дадат отговор, така че отговорността за бездействието им е изцяло тяхна, още повече че Комисията не разполага с никакво средство за оказване на натиск върху предприятия от трети страни, с което да ги застави да сътрудничат (заключението на генералния адвокат Bot по дело GLS, точка 39 по-горе, EU:C:2011:636, т. 115 и 116).
54 За сметка на това, след като не получава отговор от двете тайландски предприятия, Комисията е трябвало да продължи проучванията си, още повече че е разполагала с нужното време за това, доколкото неуспешните ѝ опити да получи информация от посочените предприятия датирали от декември 2007 г., а временният регламент е бил приет през юли 2008 г. Като не е продължила проучванията си, Комисията не е положила сериозни и достатъчни усилия (вж. в този смисъл решение GLS, точка 7 по-горе, EU:C:2012:158, т. 34 и заключението на генералния адвокат Bot по дело GLS, точка 39 по-горе, EU:C:2011:636, т. 117 и 119; вж. по аналогия също и решение Nölle/Съвет и Комисия, точка 47 по-горе, EU:T:1995:169, т. 88).
55 Следователно Комисията неправилно е преценила обхвата на задълженията си, произтичащи от изискването да положи дължимата грижа, но не е напълно нарушила въпросните задължения.
56 От всичко посочено по-горе следва, че в случая институциите не могат да бъдат упрекнати в действия или бездействия, годни да обосноват отговорността на Съюза.
57 Следователно за Съюза не би могла да възникне отговорност, тъй като е достатъчно едно от трите условия за възникването на тази отговорност да не е изпълнено, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение, без да е необходимо да се преценява дали другите две условия са налице (решение от 20 февруари 2002 г., Förde-Reederei/Съвет и Комисия, T‑170/00, Rec, EU:T:2002:34, т. 37; в този смисъл вж. и решение от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, Rec, EU:C:1994:329, т. 81).
58 Все пак за изчерпателност следва да се прецени дали съществува достатъчно пряка и несъмнена причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и твърдяната вреда.
Относно причинно-следствената връзка между противоправността и вредата
59 Съгласно постоянната съдебна практика твърдяната вреда трябва да е достатъчно пряка последица от укоримото поведение, като същото трябва да представлява основната причина за вредата, щом като липсва задължение да се отстрани всяка, дори и опосредена, вредоносна последица от незаконното положение (решение от 4 октомври 1979 г., Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, Rec, EU:C:1979:223, т. 21; вж. и решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, Rec, EU:T:2006:121, т. 130 и цитираната съдебна практика). В тежест на ищеца е да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда (вж. решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, Rec, EU:T:1998:228, т. 101 и цитираната съдебна практика).
60 В случая обаче ищецът не доказва подобна причинно-следствена връзка.
61 Всъщност от представените от ищеца доказателства не може да се установи, че лихвите, за които той твърди, че съставляват причинената му вреда, са по заеми, сключени заради загубата на ликвидни средства, дължаща се на плащането на спорните антидъмпингови мита.
62 Единственото представено доказателство, а именно приложение A4 към исковата молба, озаглавено „Справка за направените допълнителни разходи за лихви“, представя под формата на таблица сумите на дължимите по периоди лихви (графа „Gesamtzinsen“, тоест „Общ размер на лихвите“), като уточнява лихвените проценти (графа „Zinssatz“) и сумите, към които се отнасят (графа „Betrag“). Следва да се посочи, че това приложение — извън факта, че изобщо не уточнява естеството на тези суми, ако не се брои отбелязването „акт за установяване на данъчно задължение“ („Steuerbescheid“), следвано от номер — е изготвено от ищеца за целите на настоящия иск, както той потвърждава в съдебното заседание. Следователно само по себе си то не е достатъчно, за да се установи — при липсата на доказателство от външен източник или на друг официален документ, годен да потвърди тези суми — твърдяната връзка между лихвите, заемите и неоснователно наложените с Регламент № 1355/2008 антидъмпингови мита (що се отнася до слабата доказателствена стойност на изготвен от ищеца документ, вж. определение от 3 септември 2014 г., Diadikasia Symvouloi Epicheiriseon/Комисия, T‑261/12, EU:T:2014:755, т. 38).
63 Освен това, дори да се предположи, че приложения C2 и C3 към писмената реплика могат да бъдат допуснати като доказателства, макар да са били късно представени без оправдание за това, те също не биха могли да докажат твърдяната причинно-следствена връзка.
64 Без съмнение приложение C2 — чрез данните, които съдържа (извлечения от банкови сметки, издадени от митническите органи актове за установяване на задължения и за възстановяване на суми, митнически декларации и искания за възстановяване, направени от ищеца и четирите други дружества) — свидетелства за плащането и възстановяването на антидъмпинговите мита и съответните суми. Приложение C3, съдържащо свидетелства на банката на ищеца относно основните условия на договорите му за кредит (заетите суми, лихвените проценти, сумите на лихвите, срока), сочи, от друга страна, плащането на лихви. Може да се приеме освен това, след анализ, доста затруднен обаче от неясното представяне на множеството документи в приложение C2, че някои суми или някои сборни суми, споменати в приложение C2, съответстват на някои суми, споменати в приложение A4 като заети суми, и че лихвените проценти в приложение C3 съответстват на цитираните в приложение A4.
65 Същевременно общият анализ на въпросните три приложения сам по себе си не налага извода, че ищецът е сключил заемите поради недължимо платените антидъмпингови мита, а не само за да финансира по принцип дейността си независимо от въпросните антидъмпингови мита. От една страна, така както Съветът правилно подчертава в съдебното заседание, приложения C2 и C3 нямат никаква връзка помежду си, след като заетите суми, така както са посочени в приложение C3, са доста по-високи от сумите на недължимо платените антидъмпингови мита съгласно приложение C2. От друга страна, приложения C2 и C3 предоставят в най-добрия случай данни с доказателствена стойност, тъй като произтичат от външни източници и/или се съдържат в официални документи, отнасящи се до сумите на въпросните антидъмпингови мита и до лихвите проценти (вж. точка 64 по-горе), но не компенсират недостатъчната доказателствена сила на приложение A4 (вж. точка 62 по-горе) и в този смисъл не са достатъчни, дори в съчетание с това приложение A4, за да докажат връзката между недължимо платените антидъмпингови мита, сключените заеми и плащането на съответните лихви (вж. в този смисъл решение от 1 февруари 2001 г., T. Port/Комисия, T‑1/99, Rec, EU:T:2001:36, т. 72 и 73).
66 Нуждата за ищеца да сключи посочените по-горе заеми заради спорните антидъмпингови мита е съмнителна и поради това че същият признава в писмената реплика, както подчертават Съветът и Комисията, че е включил тези мита в цените за клиентите си. В този смисъл ищецът е бил най-много принуден да прибегне до заема, за да финансира покупките си в очакване на продажбата на продуктите си и съответното включване на антидъмпинговите мита в цените за клиентите си, но съвсем не е бил заставен да заема въпросните суми за видните от приложение A4 към исковата молба много по-дълги периоди, а именно за времето от плащането на въпросните антидъмпингови мита до възстановяването им от митническите власти. Нещо повече, Съветът подчертава, без в това отношение да е опроверган от ищеца, че дейността, обложена с въпросните антидъмпингови мита, е била най-много 6 % от оборота на вносителите, обект на антидъмпинговото разследване, сред които и ищецът, поради което е неправдоподобно — доколкото ищецът не представя доказателства, нито дори доводи в обратен смисъл — твърдението за загуба на ликвидни средства, дължаща се на плащането на спорните антидъмпингови мита и причина за прибягването до заем.
67 От всичко изложено по-горе следва, че ищецът не доказва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и твърдяната вреда.
68 Следователно това условие за възникването на отговорност за Съюза не е изпълнено и няма основание за произнасяне по твърденията на Съвета и Комисията за прекъсването на тази причинно-следствена връзка поради небрежното поведение на ищеца и повторното въвеждане на спорните антидъмпингови мита с Регламент № 158/2013. От това следва също така, че няма основание да се уважи искането за спиране на настоящото производство, което Комисията е направила поради двете преюдициални запитвания относно валидността на Регламент № 158/2013 (съединени дела C‑283/14, CM Eurologistik и C‑284/14, GLS), висящи понастоящем пред Съда.
69 Следователно настоящият иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен, включително що се отнася до направените при условията на евентуалност искания, без да е нужно произнасяне, от една страна, по твърдението за недопустимост на иска в частта относно лихвите по кредитите, сключени поради антидъмпинговите мита, които са платени за извършения чрез посредничеството на четирите други дружества внос, и от друга страна, по възражението за недопустимост поради злоупотреба с процесуални права, доколкото с иска всъщност се целяла отмяна на решенията на националните митнически органи.
По съдебните разноски
70 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като ищецът е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Съвета и на Комисията съгласно исканията на последните.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля иска.
2) Осъжда I. Schroeder KG (GmbH & Co.) да заплати съдебните разноски.
Martins Ribeiro | Gervasoni | Madise |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 септември 2015 година.
Подписи