Дело C‑277/11

M.

срещу

Minister for Justice, Equality and Law Reform и др.

(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Ирландия)

„Преюдициално запитване — Обща европейска система за убежище — Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 4, параграф 1, второ изречение — Сътрудничество на държавата членка с молителя при преценката на релевантните за молбата му доказателства — Обхват — Законосъобразност на националното производство, следвано при разглеждане на молба за субсидиарна закрила след отхвърляне на молба за предоставяне на статута на бежанец — Зачитане на основните права — Право на изслушване“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 22 ноември 2012 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Национална правна уредба, с която се въвеждат две отделни и последователни производства за разглеждането на молбата за убежище и на молбата за субсидиарна закрила — Задължение да се гарантира правото на изслушване в рамките на всяко от тези производства

(член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 на Съвета)

Изискването държава членка да оказва сътрудничество на кандидат за убежище, така както е предвидено в член 4, параграф 1, второ изречение от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, не може да се тълкува в смисъл, че когато един чужденец иска да се ползва от статута на субсидиарна закрила, след като му е бил отказан статутът на бежанец, и компетентният национален орган възнамерява да отхвърли и втората молба, този орган е длъжен на това основание, преди да приеме решението си, да уведоми заинтересованото лице за отрицателния отговор, който смята да даде на тази молба, както и да му съобщи доводите, с които възнамерява да я отхвърли, така че да позволи на молителя да изрази становището си в това отношение.

Що се отнася обаче до национална система, която се характеризира с наличието на две отделни и последователни производства за разглеждане съответно на молбата за получаване на статута на бежанец и на молбата за субсидиарна закрила, запитващата юрисдикция е тази, която трябва да следи за спазването, в рамките на всяко от тези производства, на основните права на молителя, и по-специално на правото му на изслушване, в смисъл че той трябва да може да изложи надлежно становището си преди приемането на всяко решение, с което се отказва предоставянето на исканата защита. При такава система обстоятелството, че заинтересованото лице вече е било надлежно изслушано при разглеждането на молбата за предоставяне на статута на бежанец, не означава, че това формално изискване може да бъде пренебрегнато в рамките на производството по молбата за субсидиарна закрила.

Всъщност правото на изслушване във всяка процедура, предвидено в членове 41, 47 и 48 от Харта на основните права на Европейския съюз, трябва да се прилага към всяко производство, което може да доведе до приемането на увреждащ акт и зачитането му е наложително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова формално изискване. Следователно това право трябва да се прилага напълно в процедурата по разглеждане на молба за предоставяне на международна закрила, провеждана от компетентния национален орган на основание на правилата, приети в рамките на общата европейска система за убежище. Когато държава членка е решила да установи две отделни и последователни производства за разглеждането на молба за убежище и на молба за субсидиарна закрила, е важно, предвид основния характер, който има това разглеждане, правото на изслушване на заинтересованото лице да е напълно гарантирано в рамките на всяко от тези две производства.

(вж. точки 74, 82, 85, 86, 89, 91 и 95 и диспозитива)