Language of document : ECLI:EU:F:2013:52

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)


24 април 2013 година


Дело F‑96/12


Laurent Demeneix

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Невключване в списъка с резерви — Условие относно професионалния опит — Обхват на правото на преценка“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Demeneix иска отмяната на решението на конкурсната комисия по конкурсите на общо основание EPSO/AD/206/11 (AD 5) и EPSO/AD/207/11 (AD 7) да не го включи в списъка с резерви за назначаване на администратори от степен AD 7 в областта на одита, и обезщетяването на неимуществените вреди, претърпени вследствие на така допуснатата незаконосъобразност

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑н Demeneix понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Европейската комисия.



Резюме


1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Определяне с обявлението за конкурса — Оценка на конкурсната комисия за професионалния опит на кандидатите — Съдебен контрол — Граници

(член 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностни лица — Жалба, насочена срещу решение за невключване в списъка с резерви на конкурс — Възможност да се изтъкне нередовност на обявлението за конкурс, за да се оспори невписването — Условия

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Конкурсната комисия носи отговорността да направи оценка във всеки отделен случай дали професионалният опит, представен от всеки кандидат, отговаря на изискваното равнище в обявлението за конкурс. В това отношение тази комисия разполага с право на свободна преценка в рамките на разпоредбите от Правилника относно конкурсните процедури, що се отнася до оценката както на естеството и продължителността на предходния професионален опит на кандидатите, така и на по-тясната или по-отдалечената му връзка с изискванията на длъжността за заемане. В този смисъл в рамките на контрола за законосъобразност Съдът на публичната служба трябва да провери само дали упражняването на това право не е било опорочено от явна грешка. В рамките на този контрол съдът на Съюза трябва да отчита това, че кандидатът в конкурс е длъжен да представи на конкурсната комисия всички сведения и документи, които счита за полезни при разглеждането на неговата кандидатура, с цел да позволи на конкурсната комисия да провери дали той отговаря на условията, поставени в обявлението за конкурс, като той е длъжен да направи това на още по-голямо основание, ако е бил изрично и официално поканен за това. Следователно, за да се произнесе по допускането или отстраняването на кандидатите конкурсната комисия може да разгледа само формулярите за кандидатстване и приложените към тях документи.

Освен това с оглед на признато на конкурсната комисия широко право на преценка, за да се докаже, че последната е допуснала явна грешка при преценката на фактите, която може да обоснове отмяната на взетото решение, доказателствата, които жалбоподателят трябва да представи, трябва да бъдат достатъчни, за да лишат от правдоподобност възприетата от администрацията преценка.

(вж. точки 42—45)


Позоваване на:

Съд — 12 юли 1989 г., Belardinelli и др./Съд, 225/87, точки 13 и 24

Първоинстанционен съд — 20 юни 1990 г. Burban/Парламент, T‑133/89, точки 31 и 34; 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, точка 59; 13 март 2002 г., Martínez Alarcón/Комисия, T‑357/00, T‑361/00, T‑363/00 и T‑364/00; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, точка 37; 12 февруари 2008 г., BUPA и др./Комисия, T‑289/03, точка 221

Съд на публичната служба — 25 ноември 2008 г., Йорданова/Комисия, F‑53/07, точка 34 и цитираната съдебна практика; 13 юни 2012 г., Macchia/Комисия, F‑63/11, точка 49, предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑368/12 P

2.      Макар и жалбоподателят да има право да обжалва пряко в предвидения срок обявление за конкурс, когато същото представлява решение с неблагоприятни за него последици на органа по назначаване по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника, правото му да обжалва решението да не бъде допуснат до конкурса не се погасява на единственото основание, че не е обжалвал своевременно обявлението за конкурс. Всъщност кандидат в конкурс не би могъл да бъде лишен от правото да оспори по всички въпроси, включително определените в обявлението за конкурс, основателността на индивидуалното решение, прието спрямо него в изпълнение на определените в това обявление условия, доколкото единствено това решение за прилагане индивидуализира неговото правно положение и му позволява да узнае със сигурност как и в каква степен неговите частни интереси са били накърнени. Следователно жалбоподател може по повод на жалба, насочена срещу последващи актове, да се позове на нередовност на тясно свързани с тях по-рано приети актове.

За сметка на това, ако липсва тясна връзка между самите мотиви на обжалваното решение и основанието, изведено от твърдяната нередовност на необжалваното своевременно обявление за конкурс, това основание трябва да се обяви за недопустимо в приложение на общите правила относно сроковете за обжалване, дерогирането от които в подобна хипотеза би накърнило принципа на правна сигурност.

(вж. точки 59 и 60)


Позоваване на:

Съд — 11 март 1986 г., Adams и др./Комисия, 294/84, точка 17; 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точка 17 и цитираната съдебна практика

Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/92, точки 21 и 23 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2005 г., Pyres/Комисия, T‑256/01, точка 19; 31 януари 2006 г., Giulietti/Комисия, T‑293/03, точка 42