Дело T‑334/12
Plantavis GmbH
и
NEM, Verband mittelständischer europäischer Hersteller und Distributoren von Nahrungsergänzungsmitteln & Gesundheitsprodukten eV
срещу
Европейска комисия
и
Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)
„Защита на потребителите — Здравни претенции за храните — Регламент (ЕС) № 432/2012 — Жалба за отмяна — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Възражение за незаконосъобразност — Регистър на здравните претенции“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 12 юни 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Жалба, насочена срещу автора на обжалвания акт — Искане за отмяна на акт на Комисията, насочено срещу орган на Съюза — Недопустимост
(член 263 ДФЕС)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Регламент на Комисията, с който се създава списък на разрешените здравни претенции за храни — Включване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент (ЕО) № 432/2012 на Комисията)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Регламент на Комисията, с който се създава списък на разрешените здравни претенции за храни — Липса на точно посочване от страна на жалбоподателя на претенциите, които могат да засегнат правното му положение — Липса на пряко засягане — Недопустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 432/2012 на Комисията)
4. Възражение за незаконосъобразност — Искане в хода на производството —Недопустима главна жалба — Недопустимост на възражението
(член 277 ДФЕС)
5. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Регистър на Комисията на хранителните и здравните претенции относно храни — Акт с чисто информативен характер — Изключване
(член 263 ДФЕС; съображение 31 и член 20 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване — Научно становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), предоставено по искане на Комисията с цел оценка на здравни претенции — Акт, който не е предназначен да породи правни последици — Изключване
(член 263 ДФЕС; член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 20)
2. Понятието за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея, in fine ДФЕС трябва да бъде тълкувано като обхващащо актове с общо приложение, с изключение на законодателните актове. Регламент № 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, представлява подзаконов акт.
Всъщност посоченият регламент е приет от Комисията при упражняване на изпълнителните ѝ правомощия съгласно процедурата по регулиране с контрол, поради което не представлява законодателен акт. Освен това Регламент № 432/2012 има общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда задължителни правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно.
(вж. т. 24—27)
3. Условието за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС изисква, на първо място, оспорената мярка пряко да поражда последици в правното положение на жалбоподателя, и на второ място, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от спорната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
Що се отнася до жалбата, подадена срещу Регламент № 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, за да докаже, че е пряко засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, жалбоподателят трябва да посочи здравните претенции, засегнати от посочения регламент, които накърняват правното му положение. По-специално, жалбоподателят е длъжен да докаже, че при подаване на жалбата си в търговските си съобщения относно своите стоки е използвал претенции, забранени вследствие на приемането на Регламент № 432/2012. В това отношение съдът на Съюза не е длъжен да издирва и идентифицира претенциите, които евентуално биха могли да обосноват допустимостта на жалбата, по-специално когато става въпрос за около 2000 здравни претенции, от които 222 разрешени и 1719 забранени претенции.
Всъщност, при положение че претенциите, които засягат жалбоподателя, са част от списъка на претенциите във висящо положение, доколкото те все още се намират в процес на оценяване и доколкото Комисията не се е произнесла окончателно относно тяхното разрешаване или забрана, те не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. Действително претенциите, които остават във висящо положение, продължават да се ползват от правния режим, който се е прилагал за тях преди приемането на Регламент № 432/2012. Следователно засегнатите от тези претенции предприятия могат да продължат да ги използват в рамките на дейностите си за търговия с храни съгласно член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните.
(вж. т. 28, 30, 32 и 36)
4. Вж. текста на решението.
(вж. т. 50 и 51)
5. Мерките, пораждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение, са актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС. За да се определи дали даден акт или решение поражда такива последици, следва да се разгледа неговата същност.
Сам по себе си не представлява правен акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС, Регистърът на разрешените здравни претенции, създаден от Комисията съгласно член 20 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните. Действително, както следва от съображение 31 от Регламент № 1924/2006, Регистърът на разрешените здравни претенции представлява средство за комуникация за целите на прозрачността и информацията с оглед на това да се избегнат заявления относно претенции, които вече са били предмет на оценка. Независимо че посоченият регистър предоставя информация относно правните актове, приети в областта на хранителните и здравните претенции, това не отменя факта, че той не води до пораждането на правни последици по отношение на трети лица.
(вж. т. 56, 58 и 59)
6. Становищата и препоръките на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза са изрично изключени от приложното поле на член 263 ДФЕС и следователно не могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. Освен това, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се извършва на няколко етапа, обжалваеми актове по принцип са само мерките, които окончателно определят становището на институцията в края на процедурата, но не и междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение.
Що се отнася до научните становища на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), публикувани вследствие на оценки, извършени съгласно процедурата, предвидена в член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, съгласно посочената разпоредба те представляват междинни етапи от процедурата, които не могат да породят последици в правното положение на трети лица. Действително ЕОБХ предоставя становища, когато релевантната правна уредба предвижда това. В такива случаи обаче ЕОБХ не е в състояние да приема актове, които биха произвели правни последици, като единствено обжалваеми са актовете, които съдържат окончателното решение, с което Комисията разрешава или забранява разглежданите претенции. Следователно извършените от ЕОБХ оценки съгласно процедурата по член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 не могат да бъдат предмет на обжалване по член 263 ДФЕС.
(вж. т. 61—64)