ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑ЖА E. SHARPSTON
представено на 16 май 2013 година(1)
Дело C‑120/12 P
Дело C‑121/12 P
Дело C‑122/12 P
Bernhard Rintisch
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Обжалване — Марка на Общността — Възражение — Доказателство за съществуването и валидността на по-ранна марка — Доказателства и преводи, представени след изтичане на определения от СХВП срок — Право на преценка на апелативния състав“
1. Жалбите по посочените три дела са подадени срещу три решения на Общия съд, постановени в един и същ ден, със сходно съдържание и основани на едно и също тълкуване на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94(2), както и на правило 20, параграф 1 и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 (наричан по-нататък „регламентът за прилагане“)(3). В жалбите са изведени две идентични основания.
2. По всяко от делата един и същ притежател на марка, г‑н Rintisch, подава възражение срещу регистрацията на три различни марки като марки на Общността, на основание че съществува вероятност от объркване с някои марки, на които твърди, че е притежател. В подкрепа на възражението си той се позовава по-специално на по-ранни германски марки. За да възрази срещу регистрацията, той трябва да докаже и съществуването и валидността на тези по-ранни марки. Въпреки това г‑н Rintisch не представя пред отдела по споровете на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (наричана по-нататък „СХВП“ или „Службата“) в определения от нея срок всички необходими за тази цел доказателства ведно с преводите на съответните документи на езика на производството, който за всяко от делата е английски. Поради това отделът по споровете отхвърля възраженията. При обжалването г‑н Rintisch обаче представя допълнителни документи и преводи на писмените доказателства. По всяко от делата апелативният състав на СХВП отказва да ги вземе предвид, тъй като няма право на преценка в това отношение. Общият съд отхвърля подадените жалби срещу решенията на апелативния състав.
3. В настоящите производства по обжалване Съдът трябва да разгледа въпроса дали Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че апелативният състав няма право на преценка дали да вземе предвид доказателство за съществуването и валидността на по-ранни марки, както и преводите на писмени доказателства, представени след изтичането на определения от отдела по споровете срок.
Право на ЕС в областта на марките
4. Член 42 от Регламент № 40/94, озаглавен „Възражение“, предвижда:
„1. В срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на Общността може да бъде направено възражение срещу регистрацията на марка на основание, че не може да бъде регистрирана съгласно член 8[(4)]:
[…]
3. Възражението трябва да бъде направено писмено и трябва да уточнява основанията, на които е направено. […] В срока, определен от службата, възразяващият може да предостави в подкрепа на този случай факти, доказателства и аргументи“.
5. Член 74, озаглавен „Проверка на фактите от страна на службата“, гласи:
„1. В хода на процедурата, службата пристъпва към служебна проверка на фактите; в процедурата, свързана с относителни основания за отказ на регистрация, проверката на службата се ограничава в дейността си до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, предоставени от страните и търсеното решение.
2. Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали и доказателствата, които те не са представили навреме“.
6. Регламентът за прилагане предвижда необходимите правила за прилагането на Регламента(5). Тези правила „трябва да гарантират правилното и ефикасно протичане на процедурите пред Службата“(6).
7. Правило 18 описва началото на производството по допустимо възражение(7):
„1. Когато възражението е прието за допустимо съгласно правило 17, Службата изпраща съобщение до страните, в което ги информира, че производството по възражението започва два месеца след получаването на съобщението. […]“.
8. Съгласно правило 19:
„1. Службата предоставя на възразяващата страна възможност да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си или да допълни фактите, доказателствата и аргументите, които вече е подала съгласно правило 15, параграф 3, в определен от Службата срок […].
2. В рамките на срока, посочен в параграф 1, възразяващата страна също така трябва да подаде доказателство за съществуване, валидност и обхват на [защита] на по-ранна марка и[ли] по-ранно право, както и доказателство, доказващо нейното право да подаде възражение. По-специално възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства:
a) ако възражението се основава на марка, която не е марка на Общността, доказателство за нейното подаване или регистрация, като се предостави:
[…]
(ii) ако марката е регистрирана, копие от релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на запазване на марката продължава след периода, посочен в параграф 1, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката;
[…]
3. Информацията и доказателствата, посочени в параграфи 1 и 2, се предоставят на езика на производството или са придружени от превод. Преводът трябва да бъде предаден в срока, уточнен за подаване на оригиналния документ.
4. Службата няма да вземе предвид писмени показания или документи или техни части, ако не са подадени или преведени на езика на производството в срока, посочен от Службата“.
9. Правило 20, озаглавено „Разглеждане на възражението“, предвижда:
„1. Ако до изтичането на периода, посочен в правило 19, параграф 1[(8)], възразяващата страна не е доказала съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка или по-ранното право, както и своето право да подава възражение, възражението се отхвърля като неоснователно.
2. Ако възражението не е отхвърлено съгласно параграф 1, Службата съобщава на заявителя за подаването на възражение от възразяващата страна и го приканва да представи своите съображения в срок, уточнен от Службата.
3. Ако заявителят не представи никакви съображения, Службата базира своето решение за възражението на доказателствата, с които разполага.
4. Съображенията, представени от заявителя, се съобщават на възразяващата страна, която се приканва от Службата, ако сметне това за необходимо, да отговори в срок, уточнен от Службата.
5. Правило 18, параграфи 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis след датата, на която се предвижда да започне производството по възражението.
6. В подходящи случаи Службата може да прикани страните да ограничат съображенията си до конкретни въпроси, в който случай дава възможност на страната да повдигне останалите въпроси на по-късен етап от производството. Службата не се задължава да информира страните кои факти и доказателства биха могли [да бъдат] или не са представени.
[…]“
10. Първата и третата алинея на правило 50, параграф 1, озаглавено „Разглеждане на жалби“, гласят:
„Ако не е предвидено друго, за производствата по обжалване се прилагат, [mutatis mutandis], разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата.
[…]
Когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете], [апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член 74, параграф 2 от регламента“.
Производството пред СХВП
Дело C‑120/12 P
11. На 17 март 2006 г. Bariatrix Europe Inc. SAS (наричано по-нататък „Bariatrix“) подава заявка за регистрация на словна марка „PROTI SNACK“ като марка на Общността за стоки от класове 5, 29 и 32 от Ницската спогодба(9).
12. На 9 март 2007 г. г‑н Rintisch подава възражение срещу регистрацията на тази марка на основанието, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена). По-ранните марки, на които се основава възражението му, включват германските словни марки „PROTIPLUS“ и „PROTI“ и германската фигуративна марка „PROTIPOWER“.
13. Заедно с възражението си г‑н Rintisch представя документи, за да докаже съществуването и валидността на всяка от посочените по-ранни марки. По-специално, той представя пред отдела по споровете: i) удостоверения за регистрация, издадени от Deutsches Patent- und Markenamt (германското ведомство по патенти и марки или „DPMA“)(10) и ii) извлечения от онлайн регистъра на DPMA. Представени са и преводи на английски на оригиналните удостоверения за регистрация, но не и на извлеченията от онлайн регистъра.
14. На 26 април 2007 г. отделът по споровете съобщава на г‑н Rintisch датата на започване на състезателната фаза от производството по възражение. Отделът посочва, че е необходимо да бъде представено удостоверение за подновяване по отношение на марките, регистрирани преди повече от 10 години, както и че съществуването и валидността им трябва да бъдат доказани с официални документи, преведени на езика на производството. Ако доказателствата не бъдели представени до 27 август 2007 г., възражението щяло да бъде отхвърлено съгласно правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане, без да бъде разглеждано по същество.
15. На 25 септември 2007 г., почти един месец след изтичането на посочения срок, г‑н Rintisch представя пред СХВП за всяка по-ранна марка: i) извлечение от онлайн регистъра на DPMA и ii) декларация от DPMA, удостоверяваща, че регистрацията на марките е подновена преди датата на подаване на възражението. Той представя и превод на английски език на тази декларация.
16. На 31 март 2008 г. отделът по споровете отхвърля възражението, тъй като г‑н Rintisch не е доказал в определения срок съществуването и валидността на по-ранните марки, на които се основава възражението. На първо място, представените с възражението оригинални удостоверения за регистрация не са достатъчни, за да се установи продължаващата валидност на по-ранните марки към 27 август 2007 г. — срокът, определен от СХВП. Съгласно германското право закрилата на германските марки се прекратява с изтичането на срок от 10 години от датата на заявката. На второ място, съгласно правило 19, параграф 4 от регламента за прилагане онлайн извлеченията от DPMA не могат да бъдат взети предвид като доказателство за датите на подновяване на по-ранните марки, тъй като не са преведени на езика на производството. На трето място, на основание правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане отделът по споровете отказва да вземе предвид документите, представени на 25 септември 2007 г., тъй като са подадени след изтичане на определения срок.
17. На 8 май 2008 г. г‑н Rintisch подава жалба срещу това решение. Той иска от апелативния състав да откаже да регистрира „PROTI SNACK“, поради това че съществува вероятност от объркване. Жалбоподателят твърди, че смисълът на непреведените извлечения от DPMA е очевиден и че тези извлечения са достатъчни, най-малкото за да се установи, че по-ранните марки „PROTIPLUS“ и „PROTI POWER“ са били подновени. Той подава отново документите, подадени до отдела по споровете на 25 септември 2007 г., ведно с преводи, и иска от апелативния състав да ги вземе предвид.
18. На 15 декември 2008 г. апелативният състав отхвърля жалбата. Той постановява, че отделът по споровете правилно е приел, като е приложил правило 19, параграфи 2, 3 и 4 и правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане, че г‑н Rintisch не е удостоверил надлежно съществуването и валидността на по-ранните марки. Апелативният състав се съгласява с мотивите на отдела по споровете за решението му да не вземе предвид удостоверенията за регистрация (неудостоверяване на подновяването на марките) и извлеченията от онлайн регистъра на DPMA (липса на превод), представени на 9 март 2007 г., и документите, подадени на 25 септември 2007 г. (неподаване в срок). Освен това той установява, че съгласно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 както апелативният състав, така и отделът по споровете нямат право на преценка дали да вземат предвид документите, подадени след изтичане на определения от СХВП срок. Апелативният състав посочва още, че дори да имаше такова право на преценка, не би го упражнил в полза на г‑н Rintisch. Заявителят не е действал ненадлежно, нито е имал участие в просроченото представяне на доказателствата от страна на г‑н Rintisch.
19. На 13 февруари 2009 г. г‑н Rintisch подава жалба срещу това решение пред Общия съд.
Дела C‑121/12 P и C‑122/12 P
20. На 6 януари 2006 г. дружеството Valfleuri Pâtes Alimentaires SA (наричано по-нататък „Valfleuri“) подава заявка за регистрация на словни марки „PROTIVITAL“ и „PROTIACTIVE“ като марки на Общността за стоки по-специално от класове 5, 29 и 30 от Ницската спогодба.
21. На 24 октомври 2006 г. г‑н Rintisch подава възражение срещу двете регистрации на основанията по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Възражението му обхваща стоките, по отношение на които са направени заявките. В подкрепа на възражението си г‑н Rintisch се основава по-специално на по-ранни германски марки, включващи словните марки „PROTI“ и „PROTIPLUS“, и фигуративната марка „PROTI POWER“.
22. На 16 януари 2007 г., с цел установяване на съществуването и валидността на тези по-ранни марки, в контекста на двете производства по възражение г‑н Rintisch подава: i) DPMA удостоверения за регистрация и ii) извлечения от онлайн регистъра на DPMA. Той представя превод на английски единствено на удостоверенията за регистрация на всяка от марките.
23. На 23 януари 2007 г. отделът по споровете съобщава на г‑н Rintisch датата на започване на състезателната фаза на производството по възражение във връзка с регистрацията на марката „PROVITAL“. На 13 март 2007 г. отделът по споровете изпраща съответното съобщение в производството във връзка с марката „PROTIACTIVE“. Отделът по споровете изрично посочва, че г‑н Rintisch трябва да докаже съществуването и валидността на по-ранните марки, като представи официални документи, преведени на езика на производството. Той му препоръчва да представи удостоверения за подновяване за марките, регистрирани преди повече от 10 години. Срокът за представяне на доказателства е 4 юни 2007 г. в производството във връзка с „PROVITAL“ и 26 май в производството във връзка с „PROTIACTIVE“. Отделът по споровете предупреждава г‑н Rintisch, че ако съответните доказателства не бъдат представени в тези срокове, ще отхвърли възраженията, без да ги разглежда по същество.
24. На 19 септември 2007 г. в производството във връзка с „PROVITAL“ и на 24 септември 2007 г. в производството във връзка с „PROTIACTIVE“ отделът по споровете отхвърля възражението, на основание че г‑н Rintisch не е доказал в срок съществуването и валидността на правата върху по-ранните марки. Удостоверенията за регистрация установяват първоначалната регистрация на по-ранните марки, но не доказват, че тези марки продължават да са валидни към датата, на която изтича определеният от отдела по споровете срок. Сами по себе си посочените документи всъщност удостоверяват, че валидността на марките е изтекла. Освен това отделът по споровете констатира, че съгласно правило 19, параграф 4 от регламента за прилагане не може да вземе предвид извлеченията от онлайн регистъра на DPMA като доказателство за датите на подновяване на по-ранните марки, тъй като не са представени преводи на английски език.
25. На 23 октомври 2007 г. г‑н Rintisch подава жалба срещу двете решения и иска от апелативния състав да откаже да регистрира заявените марки поради съществуването на вероятност от объркване. С жалбата си той представя извлеченията от онлайн регистъра на DPMA и декларация от DPMA, ведно с превод на английски, удостоверяващи, че регистрацията на по-ранните марки е подновена преди датата на подаване на възражението.
26. Съответно на 21 януари и 3 февруари 2009 г. апелативният състав отхвърля жалбите по двете производства. Той приема, че отделът по споровете правилно е отхвърлил възражението, тъй като г‑н Rintisch не е установил в определения срок съществуването и валидността на по-ранните марки. Удостоверенията за регистрация, подадени на 16 януари 2007 г., не са достатъчни сами по себе си, за да удостоверят, че по-ранните марки се ползват със защита към датата на подаване на възражението. Освен това отделът по споровете правилно не е взел предвид извлеченията от онлайн регистъра на DPMA, тъй като те не са преведени на английски език. Накрая, както отделът по споровете, така и самият апелативен състав нямат право на преценка дали да вземат предвид документи, подадени след определения от СХВП срок. Правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане изрично предвижда, че в тези случаи жалбата следва да се отхвърли. Дори да имаше такова право на преценка, апелативният състав не би го упражнил в полза на г‑н Rintisch: другата страна не е действала ненадлежно и не е имала никакво участие в просрочването на доказателствата.
Резюме на решенията на Общия съд
Дело T‑62/09(11) (предмет на обжалване по дело C‑120/12 P)
27. В жалбата срещу решението на апелативния съвет от 15 декември 2009 г. са изведени три правни основания: i) нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 от страна на отдела по споровете, ii) нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 от страна на апелативния състав и злоупотреба с власт и iii) нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 от страна на апелативния състав.
28. На 16 декември 2011 г. Общият съд отхвърля жалбата.
29. В точка 24 от решението си Общият съд отхвърля първото правно основание като недопустимо, тъй като не е насочено срещу решение на апелативния състав.
30. Общият съд отхвърля второто правно основание като необосновано. В точки 27 и 28 от решението си Общият съд първо прави обобщение на разпоредбите на правило 19, параграфи 1—3 от регламента за прилагане и датите, на които г‑н Rintisch е представил доказателства.
31. По-нататък в точки 29—32 Общият съд разглежда разпоредбата на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 и съдебната практика, според която i) общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно и след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94, ii) дадена страна не разполага с безусловно право представените факти и доказателства след изтичане на сроковете да бъдат взети предвид от СХВП и iii) възможността за страните в производството пред СХВП да представят факти и доказателства след изтичане определените за тази цел срокове е обусловено от липсата на разпоредба в обратния смисъл.
32. След като изяснява разпоредбата на правило 20, параграф 1 и на правило 50, параграф 1, първа и трета алинея от регламента за прилагане, Общият съд разглежда въпроса дали последната разпоредба представлява „разпоредба в обратния смисъл“, която изключва прилагането на правило 20, параграф 1 в производството пред апелативния състав:
„38 Следва да се отбележи от самото начало, че тъй като възражението е подадено на 9 март 2007 г., приложимият текст на [регламента за прилагане] по настоящото дело е текстът, който е в сила след изменението, направено с Регламент (ЕО) № 1041/2005 на Комисията […] По-специално, съгласно съображение 7 от посочения регламент, една от целите на това изменение е да се преформулират напълно разпоредбите относно производството по възражения, за да се посочат ясно по-специално правните последици от процесуалните нередовности.
39 Освен риска от прилагане на тавтологични мотиви към въпросните разпоредби, да се приеме предлаганото от жалбоподателя тълкуване би довело до значително ограничаване на обхвата на правило 20, параграф 1 от [регламента за прилагане], изменен.
40 Ако доказателствата, насочени към установяване на съществуването, валидността и обхвата на закрила на по-ранна марка — които съгласно новата редакция на правило 20, параграф 1 от [регламента за прилагане], приложим по настоящото дело, не могат да бъдат взети предвид от отдела по споровете, когато са просрочени — въпреки това можеха да бъдат вземани предвид от апелативния състав по силата на правото му на преценка по член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, изрично предвидената в Регламент № 1041/2005 правна последица за този вид нередовност, а именно отхвърлянето на възражението, в определени случаи би се оказала лишена от полезно действие.
41 Следователно следва да се приеме, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че при обстоятелствата в разглеждания случай съществува разпоредба, която не допуска вземането предвид на доказателства, които жалбоподателят е представил пред СХВП след определения срок, и следователно че апелативният състав не разполага с никакво право на преценка по силата на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94“.
33. На следващо място Общият съд разглежда довода на г‑н Rintisch във връзка с твърдението на апелативния съвет, че при всички положения би упражнил своето право на преценка в негова вреда:
„43 В това отношение следва да се констатира, че макар апелативният състав да е приел, че обстоятелствата в разглеждания случай при всички положения не допускат упражняването на правото на преценка, предвидено в член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, в полза на жалбоподателя, от точка 39 от обжалваното решение следва, че тази констатация е изцяло при условията на евентуалност и е направена с оглед на обстоятелството, че Решението по дело CORPO livre[(12)] […], на което се основават мотивите на апелативния състав, е предмет на обжалване пред Съда.
44 Следва обаче да се отбележи, че в определението си по дело K & L Ruppert Stiftung/СХВП[(13)] […] Съдът не поставя под въпрос подхода на Общия съд по дело CORPO livre […]. Освен това, доколкото съгласно извода в точка 41 по-горе апелативният състав не разполага с право на преценка по член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, не е необходимо да бъдат разглеждани доводите на жалбоподателя, с които се иска обявяване на неправилността на обжалваното решение в тази му част в контекста на условията, установени в решението по дело СХВП/Kaul(14) […]
[…]
46 Следователно апелативният състав не е нарушил член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, като е отказал да вземе предвид в обжалваното решение документите, които жалбоподателят е представил пред отдела по споровете след определения срок, за да докаже съществуването и валидността на по-ранните марки“.
34. В точка 47 от решението си Общият съд обявява за недопустимо оплакването относно твърдяната злоупотреба с власт от страна на апелативния състав, тъй като жалбата не отговаря на минималните изисквания за допустимост, по-специално изискването относно наличието на доводи в подкрепа на оплакването, предвидено в член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд, като последните разпоредби са приложими по делата в областта на интелектуалната собственост съгласно член 130, параграф 1 и член 132, параграф 1 от същия правилник.
35. В точка 62 от решението си Общият съд отхвърля и третото правно основание като необосновано, тъй като, след като стига до извода, че съществуването и валидността на по-ранните марки не са установени надлежно от възразяващата страна, липсват основания за разглеждане на възражението по същество или за анализиране, по-специално на съществуването на вероятност от объркване между спорните марки.
Дело T‑109/09(15) и дело T‑152/09(16) (предмет на обжалване, съответно по дело C‑121/12 P и дело C‑122/12 P)
36. Жалбите на г‑н Rintisch срещу решенията на апелативния състав от 21 януари 2009 г. и 3 февруари 2009 г. се основават на същите три правни основания, изведени от него по дело T‑62/09.
37. На 16 декември 2011 г. Общият съд отхвърля жалбите.
38. По двете дела, T‑109/09 и T‑152/09, Общият съд отхвърля трите правни основания с мотиви, които по същество съвпадат с мотивите, довели до отхвърляне на идентичните правни основания по дело T‑62/09 (понастоящем предмет на обжалване по дело C‑120/12 P).
Резюме на жалбите и направените в тях искания
39. С всяка от жалбите г‑н Rintisch иска от Съда да отмени решението на Общия съд и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
40. В жалбите са изведени две основания: i) нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, доколкото Общият съд неправилно приел, че апелативният състав не разполага с право на преценка, когато констатира, че възразяваща страна не е доказала по-ранните марки, и ii) злоупотреба с власт.
Резюме на доводите на страните по трите жалби
Нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94
41. Г‑н Rintisch твърди, че Общият съд тълкува неправилно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 и правило 50, параграф 1 от регламента за прилагане. Общият съд неправилно приел, че апелативният състав няма право на преценка, за да реши дали документите, подадени след изтичане на определения от отдела по споровете срок, могат да бъдат взети предвид при постановяване на решението му. Общият съд допуснал грешка и като пропуснал да установи, че апелативният състав незаконосъобразно е упражнил правото си на преценка, предоставено съгласно член 74, параграф 2.
По въпроса притежава ли апелативният състав право на преценка
42. Г‑н Rintisch се позовава на Решение по дело Henkel/СХВП — LHS (UK) (Kleencare), в което Общият съд е приел, че „[о]т принципа на функционална приемственост следва, че когато са налице предпоставките за прилагане на член 74, параграф 1, in fine […], апелативният състав е длъжен да основе своето решение на всички фактически и правни обстоятелства, изтъкнати от съответната страна било в процедурата пред произнеслия се като първа инстанция отдел, било, с изключение единствено на уредената в член 74, параграф 2 хипотеза, в процедурата по обжалване“(17). Следователно апелативният състав трябвало да вземе предвид представените пред отдела по споровете просрочени документи, например преводи на документи, доказващи подновяването на марките.
43. Макар г‑н Rintisch да приема, че по дело СХВП/Kaul(18) Съдът е постановил, че правото на преценка по член 74, параграф 2 е обусловено от липсата на разпоредба в обратния смисъл, той твърди, че самата разпоредба не съдържала подобно условие. Не съществувало и никакво друго правило, което да изключва упражняването на това право на преценка от апелативния състав. Следователно жалбоподателят очевидно оспорва и валидността на принципа, установен в Решение по дело СХВП/Kaul.
44. Г‑н Rintisch твърди, че макар да е вярно, че правило 20, параграф 1 се прилага в производството по възражение, Общият съд пропуснал да вземе предвид обстоятелството, че правило 50, параграф 1 имало предимство пред правило 20, параграф 1, тъй като предоставяло право на преценка на апелативния състав. Общият съд пренебрегнал факта, че третата алинея на правило 50, параграф 1, което представлява специална разпоредба относно разглеждането на жалби, изрично предвиждала приложимост на член 74, параграф 2. В това отношение Общият съд пропуснал да направи разграничение между изцяло нови факти и просрочването на „допълнителни или допълващи“ факти и доказателства. Общият съд трябвало също да приеме, че съгласно член 74, параграф 2 апелативният състав бил длъжен да вземе предвид подадените след определения срок преводи.
45. СХВП твърди, че поставеният в първото основание за обжалване въпрос може да бъде разрешен въз основа на две съображения. На първо място, правило 20, параграф 1 трябвало да се тълкува съобразно историческия му контекст. В по-старата му редакция това правило не посочвало последиците от неспазването на сроковете по правило 19, параграф 1. Правило 20, параграф 1, изменено с Регламент № 1041/2005, понастоящем изрично предвиждало, че възражението се отхвърля като неоснователно, ако възразяващата страна не е доказала съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранната марка преди изтичането на срока, посочен в правило 19, параграф 1. На второ място, правило 19, параграф 3 ясно посочвало, че доказателствата в производството по възражение трябва да бъдат представени на езика на производството или да бъдат придружени от превод на този език. Този принцип се основавал на необходимостта от спазване на правилото audi alteram partem и от гарантиране на равни процесуални възможности на страните в производство inter partes. Следователно съдържащите се в удостоверения за регистрация доказателства можели да бъдат събрани само ако отговарят на изискванията на правило 19, параграф 3. Ето защо Общият съд правилно приел, че правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане изключва всякакво право на преценка относно това дали да бъдат взети предвид просрочени доказателства и преводи.
46. СХВП по-нататък разглежда евентуалния паралелизъм между правило 20 и правило 22, параграф 2. По отношение на последното и последиците от представянето на доказателства след изтичането на определения от СХВП срок съгласно това правило, Общият съд по-рано правел разграничение между първоначални и допълнителни доказателства. Според СХВП тази съдебна практика се отнасяла до представянето на доказателства на по-късен етап в производството по възражение. По отношение на доказателствата за реално използване СХВП приема, че може да има различни тълкувания относно качеството на представените доказателства, а оттам и необходимост от гъвкавост. В контекста на доказването на съществуването и валидността на по-ранни права обаче никога не можело да съществува съмнение относно достатъчността на представените документи. Вследствие на това разграничението било ирелевантно в този контекст.
47. За разлика от Bariatrix по дело C‑120/12 P, Valfleuri встъпва по дела C‑121/12 P и C‑122/12 P. Дружеството застъпва тезата, че при обстоятелствата по настоящите жалби СХВП нямала право на преценка. Доводът му се основава на редакцията на правила 19 и 20 от регламента за прилагане и на факта, че и двете разпоредби не допускали възможността СХВП да предоставя допълнителен срок на възразяващата страна за доказване на съществуването, валидността и обхвата на закрила на по-ранната марка. Дружеството освен това оспорва позоваването от страна на г‑н Rintisch на съдебната практика, която не била свързана с прилагането на правила 19 и 20 от регламента за прилагане, изменен с Регламент № 1041/2005. Valfleuri отбелязва, че в разглежданите дела г‑н Rintisch е разполагал с необходимите писмени доказателства преди изтичането на определения от СХВП срок; въпреки това той не изложил каквито и да било причини за задържането на документите до октомври 2007 г.
Упражняване на преценка от апелативния състав
48. Г‑н Rintisch твърди, че Общият съд трябвало да установи, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че ако притежаваше право на преценка по член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, е щял да го упражни в негова вреда. В това отношение Общият съд трябвало да разгледа доводите му относно отказа на апелативния състав да прецени дали е било обосновано вземането предвид на просрочени доказателства, тъй като, от една страна, на пръв поглед материалите изглеждали релевантни за изхода на производството по възражението, и от друга страна, фазата на производството, на която било допуснато просрочването, и съпътстващите го обстоятелства не изключвали това.
49. СХВП твърди, че това основание е релевантно единствено ако Съдът установи, че апелативният състав действително притежава право на преценка. При всички обстоятелства апелативният състав обяснил по какъв начин е щял да упражнил тази преценка във връзка с фактите по случая.
Злоупотреба с власт
50. С второто си основание за обжалване г‑н Rintisch изглежда твърди злоупотреба с власт от страна на Общия съд. Въпреки това не са посочени конкретни доводи в подкрепа на това основание.
51. СХВП изразява съмнения дали това основание е възпроизведено в жалбата. При всички положения поради липсата на доводи това основание следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
Преценка
Право на преценка на апелативния състав и упражняване на това право
52. Първото основание за обжалване може да бъде разделено на две части. Първата част се отнася до въпроса дали апелативният състав има право на преценка дали да вземе предвид доказателства за съществуването и валидността на по-ранни марки и преводи на тези доказателства, представени след изтичане на определения от отдела по споровете срок. Втората част се отнася до упражняването на това право на преценка, в случай че то съществува.
По въпроса дали апелативният има състав право на преценка
53. В заключението си по дело New Yorker SHK Jeans/СХВП (C‑621/11 P), също представено днес, обясних, че изходната точка на анализа относно обхвата на преценката на СХВП при събирането на доказателства във всички видове производства трябва да бъде, че СХВП, включително отделът по споровете и апелативният състав, обикновено притежава право на преценка дали да вземе предвид просрочени доказателства.
54. Жалбата по дело New Yorker SHK Jeans/СХВП засяга въпроса дали отделът по споровете притежава право на преценка, за да реши дали да вземе предвид втора партида доказателства, представени след изтичане на определения от СХВП срок за доказване на реалното използване в производство по възражение.
55. Настоящите производства се отнасят до i) доказателства за съществуването и валидността на марки, на които се позовава възразяващата страна, и ii) преводи на тези доказателства. Това са доказателствата, които трябва да бъдат представени в отговор на първоначалните изисквания в производството по възражение. Ако не е налице съществуваща и валидна по-ранна марка, не може да става въпрос за подаване на възражение срещу заявка за регистрация на нова марка.
56. Въз основа на общото правило на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 ми се струва очевидно, както се е сторило и на Общия съд(19), че отправната точка тук също е фактът, че апелативният състав притежава право на преценка.
57. Съдържа ли Регламент № 40/94 или регламентът за прилагане изключение, което да е приложимо в контекста на трите разглеждани жалби?
58. На първо място ще разгледам този въпрос във връзка с представянето на доказателства; отделно ще се спра на въпроса за преводите.
59. С изключение на член 74, параграф 2, Регламент № 40/94 не съдържа изрично правило относно правото на преценка на апелативния състав да реши дали да вземе предвид доказателства за съществуването и валидността на марки, представени след изтичането на определения от отдела по споровете срок(20).
60. Член 42, параграф 1 от Регламент № 40/94 обаче ясно посочва, че единствено притежателите на (по-ранни) марки могат да подават възражение срещу регистрацията на марка. Следователно възразяващата страна трябва да представи информация относно марката, на която се позовава, и относно правата си върху нея. Относимите доказателства относно тези факти, а именно съществуването и валидността на марката, могат да бъдат представени по-късно пред отдела по споровете(21).
61. Макар да не е необходимо относимите доказателства да бъдат представени едновременно с възражението, данните относно съществуването и валидността на марката се отнасят до допустимостта на възражението. Следователно отделът по споровете трябва да ги провери, преди да разгледа възражението по същество. Изискването за процесуална икономия, добро администриране и правна сигурност ме карат да заключа, че в този контекст член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 трябва да се тълкува в смисъл, че изключва възможността апелативният състав да разглежда доказателства, които, без да са представяни в по-ранна фаза от самото производство по възражение, са представени пред него в подкрепа на елемент, отнасящ се до допустимостта на възражението, например (именно) доказателство за съществуването и валидността на (по-ранни) марки.
62. Правило 50, параграф 1, трета алинея от регламента за прилагане потвърждава това становище.
63. Първата част на правило 50, параграф 1, трета алинея определя общото правило, приложимо към обжалването на решения на отдела по споровете. Аз тълкувам това правило, и по-специално израза „ограничава“, в смисъл, че апелативният състав може да разглежда единствено факти и доказателства, които са представени в сроковете, „посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила“. Макар текстът да не прави разграничение между доказателствата за съществуването и валидността на по-ранни марки и други доказателства, представянето на тези два вида доказателства се урежда от различни правила в Регламент № 40/94 и регламента за прилагане. Правила 19 и 20 от регламента за прилагане уреждат представянето на доказателства за съществуването и валидността на по-ранни марки и на преводите на всички представени документи.
64. Следователно обратно на довода, изтъкнат от г‑н Rintisch, първата част на правило 50, параграф 1, трета алинея няма „предимство пред“ правило 20, параграф 1. По-скоро то „препраща“ към тази разпоредба и изключва по отношение на факти и доказателства, различни от „допълнителни или допълващи факти и доказателства“, възможността апелативният състав да разглежда факти и доказателства, представени след срока, посочен или определен от отдела по споровете в съответствие с Регламент № 40/94 и регламента за прилагане. Апелативният състав, както и отделът по споровете(22), нямат право на преценка да решават дали да вземат предвид тези доказателства.
65. Във втората част се съдържа квалификация на правилото, определено в първата част на изречението: настоящото правило се прилага „освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член 74, параграф 2“, който определя общото правило за правото на преценка.
66. Следователно въпросът дали апелативният състав има право на преценка зависи от това дали доказателствата за съществуването и валидността на по-ранни марки могат да се определят като „допълнителни или допълващи“(23). Макар за целите на настоящите жалби да не намирам за необходимо да давам изчерпателно определение на този израз, е безспорно, че за да могат доказателствата да бъдат характеризирани по този начин, е необходимо в предходната фаза на производството да са били представени други доказателства.
67. В случаите, в които Регламентът за прилагане определя i) абсолютните формални изисквания за допустимост на доказателствата за установяване на факт и ii) срока за представяне на тези доказателства, смятам, че възразяващата страна не може да представи недостатъчни доказателства в определения срок и по-късно, евентуално едва при обжалването, да предостави доказателства, които всъщност са необходими, под формата на „допълнителни или допълващи“ доказателства.
68. Независимо от основанието на възражението, възразяващата страна трябва винаги да представи доказателство за съществуването, валидността и обхвата на закрила на по-ранните марки, на които се позовава. Правило 19, параграф 2 от регламента за прилагане гласи: „възразяващата страна трябва да предостави следните доказателства“. В параграф 2, буква a), подточка ii) са определени необходимите писмени доказателства, когато възражението се основава на марка, която не е марка на Общността, а именно релевантното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, най-новото удостоверение за подновяване.
69. След изменението му с Регламент № 1041/2005 текстът на правило 20, параграф 1 е ясен по отношение на последиците от непредставяне от възразяващата страна на съответното удостоверение за регистрация (и в зависимост от случая, на удостоверение за подновяване) преди изтичане на определения от отдела по споровете срок: „възражението се отхвърля като неоснователно“.
70. Макар да е вярно, че това изречение е сходно по съдържание с изречението „Службата отхвърля възражението“ в правило 22, параграф 2 от регламента за прилагане, смятам, че двете изречения трябва да се тълкуват различно.
71. В заключението си по дело C‑621/11 P New Yorker SHK Jeans/СХВП стигнах до извода, че съгласно правило 22, параграф 2, второ изречение от регламента за прилагане отделът по споровете е длъжен да отхвърли възражението, ако не са представени доказателства за реално използване на марката до изтичане на определения от СХВП срок(24). Посочих също така, че изключението от общото правило на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 престава да се прилага, ако възразяващата страна, която трябва да докаже реалното използване на марката, добросъвестно е представила достоверни първоначални доказателства, доказващи това използване(25). Макар правило 22, параграф 3 да описва предмета на доказване, а правило 22, параграф 4 да изброява доказателствените средства, не съществува изчерпателен списък на необходимите писмени доказателства, които трябва да бъдат представени с оглед изпълнение на изискването за доказване на реалното използване. В зависимост от обстоятелствата, например вида на марката и пазара, на който се използва, качеството и количеството на доказателствата може да варира и достатъчността на представените първоначални доказателства може законосъобразно да бъде оспорена от заявителя в производството inter partes.
72. Моето тълкуване на правило 20, параграф 1 не е същото. В правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) законодателят по същество е определил доказателствен минимум: по отношение на регистрираните марки, които не са марки на Общността, възразяващата страна трябва да представи копие от съответното удостоверение за регистрация и в зависимост от случая, на най-новото удостоверение за подновяване, показващо, че срокът на закрила на марката продължава след периода, определен от отдела по споровете, и всяко негово удължаване, или еквивалентни документи, издадени от администрацията, към която е регистрирана марката.
73. Възразяващата страна или е представила съответното удостоверение за регистрация (и в зависимост от случая удостоверение за подновяване), или не е представила тези документи. Следователно съм съгласна със СХВП, че няма основания за оспорване на достатъчността на доказателствата или за разискване на въпроса дали става въпрос за допълнителни или допълващи доказателства спрямо представените преди това. Необходимите писмени доказателства не могат да бъдат допълнителни или допълващи други писмени доказателства (последните обаче могат да бъдат допълнителни или допълващи първите).
74. За разлика от г‑н Rintisch не намирам основание за разграничаване на документите, подадени пред отдела по споровете след изтичане на срока, и документите, подадени пред апелативния състав след тази дата. Според моето тълкуване на правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) и правило 20, параграф 1 от регламента за прилагане, отделът по споровете няма право на преценка дали да вземе предвид удостоверения за регистрация или удостоверения за подновяване, представени след изтичане на определения срок. Съгласно принципа за функционална приемственост и освен ако съществува разпоредба в обратния смисъл, няма основание да се допусне апелативният състав да вземе предвид просрочени необходими доказателства, които отделът по споровете не може да вземе предвид. Приемствеността предполага последователност в прилагането на едни и същи правила(26).
75. Според мен същият извод важи и за просрочените преводи на съответните удостоверения за регистрация (и в зависимост от случая на удостоверения за подновяване).
76. Правило 19, параграф 3 от регламента за прилагане ясно посочва, че документите, описани в правило 19, параграф 2, се представят на езика на производството или са придружени от превод. Същото правило предвижда, че преводът трябва да бъде „предаден в срока, уточнен за подаване на оригиналния документ“. Съгласно правило 19 , параграф 4 СХВП „няма да вземе предвид“ документи, които не са представени или преведени в определения срок. В контекста на тези недвусмислени изрази ми се струва, че отделът по споровете не може да има право на преценка да реши дали да вземе предвид подадени след изтичане на определения срок преводи на описаните в правило 19, параграф 2, буква a), подточка ii) документи. Такава възможност няма и апелативният състав.
77. Предвид тези съображения смятам, че Общият съд правилно е приел, че апелативният състав не е допуснал грешка, като е констатирал, че няма право на преценка дали да вземе предвид доказателства за съществуването и валидността на по-ранни марки, представени след изтичането на определения от отдела по споровете срок.
Упражняване на правото на преценка от апелативния състав
78. Ако апелативният състав няма право на преценка дали да вземе предвид i) доказателства, което не са допълнителни, нито допълващи, и ii) преводи, подадени след изтичането на определения от отдела по споровете срок, не са налице основания да се разглежда въпросът как апелативният състав би могъл или би трябвало да упражни това право.
79. Поради това съм съгласна със СХВП, че това основание за обжалване би било релевантно единствено ако Съдът установи, че Общият съд е допуснал грешка в тълкуването на член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, и стигне до извода, че по отношение на спорните доказателства и преводи в трите производства по обжалване апелативният състав има право на преценка да реши дали да вземе предвид тези документи. Предвид заключението, до което стигнах във връзка с първата част на това основание, няма да се спирам по-подробно на втората част от него.
Злоупотреба с власт
80. Съгласна съм със СХВП, че предвид липсата на обосновани доводи в подкрепа на второто основание за обжалване, това основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо.
Разноски
81. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 184, параграф 4 предвижда, че Съдът може да реши встъпилата в първоинстанционното производство страна, ако участва в производството пред Съда, да понесе направените от нея съдебни разноски.
82. По всяко от делата СХВП е направила искане за присъждане на разноски, а Valfleuri е направило искане за разноски по дело C-121/12 P и дело C-122/12 P. Съгласно направената от мен преценка г-н Rintisch се явява загубила страна по всички дела.
Заключение
83. В заключение, предлагам на Съда следното:
– да отхвърли жалбите в тяхната цялост,
– да осъди г‑н Rintisch да заплати направените от СХВП съдебни разноски и съдебните разноски, направени от встъпилата страна по дело C‑121/12 P и дело C‑122/12 P.