Language of document : ECLI:EU:C:2013:639

Дело C‑121/12 P

Bernhard Rintisch

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Обжалване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 74, параграф 2 — Регламент (ЕО) № 2868/95 — Правило 50, параграф 1, първа и трета алинея — Възражение от притежателя на по-ранната марка — Съществуване на марката — Доказателства в подкрепа на възражението, представени след изтичане на определения срок — Невзимане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав — Разпоредба в обратен смисъл — Обстоятелства, които не допускат вземането предвид на допълнителни или допълващи доказателства“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 3 октомври 2013 г.

1.        Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав — Липса на разпоредба в противоположен смисъл

(член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 20, параграф 1 и правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2.        Марка на Общността — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав

(член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 на Съвета; член 1, правило 19, параграф 2, буква а),точка ii) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

3.        Обжалване — Основания — Липса на точно насочена критика по отношение на обособена част от мотивите на Общия съд, както и на правни доводи в подкрепа на жалбата — Недопустимост

(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

1.        Член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността предвижда, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, или доказателствата, които те не са представили навреме. От текста на посочената разпоредба следва, че при липса на разпоредба в обратния смисъл общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94, и че в никакъв случай не е забранено Службата да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства. Като уточнява, че тя „може“ в подобен случай да реши да пренебрегне такива доказателства, посочената разпоредба всъщност предоставя на Службата широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос.

Макар първата алинея на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 да установява принципа, че за производствата по обжалване се прилагат, mutatis mutandis, разпоредбите относно производства пред отдела, който е взел решението, срещу което е заведена жалбата, третата алинея на същата разпоредба е специална разпоредба, която изключва този принцип. Тази специална разпоредба е относима само към производството по обжалване на решенията на отдела по споровете и урежда режима пред апелативния състав на фактите и доказателствата, представени след изтичане на сроковете, определени в първоинстанционното производство. Следователно на този конкретен етап от производството по обжалване на решенията на отдела по споровете трябва да се приложи правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, а не разпоредбите относно производството пред посочения отдел, сред които е правило 20, параграф 1 от Регламент № 2868/95.

Съгласно правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95, когато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела по споровете, апелативният състав ограничава разглеждането на жалбата до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела по споровете, освен ако не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94. Следователно Регламент № 2868/95 предвижда изрично, че когато разглежда жалба срещу решение на отдела по споровете, апелативният състав разполага с право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и от член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, така че може да реши дали да вземе предвид, или да пренебрегне допълнителните или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, определени от отдела по споровете.

(вж. точки 22—24, 29, 30, 32 и 33)

2.        Член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността предвижда, че Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, или доказателствата, които те не са представили навреме. От текста на посочената разпоредба следва, че при липса на разпоредба в обратния смисъл общото правило е, че представянето на факти и доказателства от страните е възможно след изтичане на сроковете, на които е подчинено това представяне съгласно разпоредбите на Регламент № 40/94, и че в никакъв случай не е забранено Службата да вземе предвид такива късно посочени факти и късно представени доказателства. Като уточнява, че тя „може“ в подобен случай да реши да пренебрегне такива доказателства, посочената разпоредба всъщност предоставя на Службата широко право на преценка, за да реши дали следва да ги вземе предвид, или да ги пренебрегне, като мотивира решението си по този въпрос.

Вземането предвид от Службата на късно представени факти или доказателства при произнасяне в процедура по възражение може да бъде оправдано в частност ако службата счете, от една страна, че късно представените факти и доказателства могат на пръв поглед да бъдат от значение за изхода на висящата пред нея процедура по възражение, а от друга — че стадият на процедурата, в който е извършено късното представяне, и съпътстващите го обстоятелства допускат вземането предвид на фактите и доказателствата.

В рамките на процедура по възражение, основана на регистрирана национална марка, доказателствата за съществуването, валидността и обхвата на защита на тази марка, които трябва да се представят в хода на производството по възражение, са изброени конкретно и изчерпателно в правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94. Следователно още преди да подаде възражение, се предполага, че всеки жалбоподател знае кои са конкретните документи, които трябва да представи в подкрепа на това възражение. При тези обстоятелства апелативният състав трябва да се ограничи в упражняването на правото си на преценка и може да допусне късното представяне на такива доказателства само ако съпътстващите го обстоятелства могат да оправдаят забавата на жалбоподателя при представянето на изискващите се от него доказателства.

Освен това апелативният състав не е длъжен, упражнявайки правото си на преценка по член 74, параграф 2 от Регламент № 40/94, да разгледа и трите посочени по-горе критерия, когато само един от тези критерии е достатъчен, за да се установи, че той не трябва да вземе предвид късно представените доказателства.

(вж. точки 22—24, 39, 40 и 45)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 50)