Language of document : ECLI:EU:F:2013:5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)


28 януари 2013 година


Дело F‑92/12


Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Член 34, параграф 1 от Процедурния правилник — Жалба, подадена по факс в срока за обжалване и подписана с печат, възпроизвеждащ подписа на адвокат или посредством друг начин на възпроизвеждане — Просрочване на жалбата — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Marcuccio иска по-специално отмяна на решението на Европейската комисия да извърши удръжки от обезщетението му за инвалидност за октомври, ноември и декември 2011 г., както и връщане на удържаните суми заедно с лихви. Преди подаването на жалбата по пощата е бил изпратен по факс, на 5 септември 2012 г., документ, представен за препис на същата

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателя да понесе направените от него съдебни разноски.


Резюме


Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Саморъчен подпис на адвокат — Съществено изискване, което се прилага стриктно — Жалба, подадена по факс — Подпис на адвокат, положен с печат или посредством друг начин на възпроизвеждане — Дата на получаване на факса, която не може да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът за обжалване — Подаване на надлежно подписаната жалба след предвидения срок — Явна недопустимост на жалбата

(член 21 от Статута на Съда; член 34, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба; член 91, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

Изискването за саморъчен подпис, който може да бъде положен само от представителя на страната, по смисъла на член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба цели да гарантира с оглед на правната сигурност автентичността на жалбата и да изключи риска тя всъщност да не е изготвена от упълномощено за тази цел лице. Ето защо това изискване трябва да се счита за съществено изискване за форма и да се прилага стриктно, така че неговото неспазване да води до недопустимост на жалбата. В това отношение непрекият и механичен способ за „подписване“ чрез поставяне върху жалбата на печат, възпроизвеждащ подписа на упълномощения от жалбоподателя адвокат, сам по себе си не позволява да бъде установено, че именно адвокатът е подписал съответния материал по делото.

Следователно жалба, подадена по факс и подписана с печат, възпроизвеждащ подписа на адвокат, или посредством друг начин на възпроизвеждане, не съдържа оригинала на подписа на адвоката на жалбоподателя, в противоречие на предвиденото в член 34, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Съда на публичната служба и поради това трябва да се обяви за недопустима.

От това следва, че датата на получаване на документа по факс не може да се вземе предвид за целите на преценката дали е спазен срокът на обжалване, предвиден в член 91, параграф 3 от Статута, и че в това отношение може да се вземе предвид единствено жалбата, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба, която съдържа саморъчния подпис на адвоката на жалбоподателя.

Когато последната жалба е постъпила в секретариата след изтичането на срока за обжалване, тя трябва да се приеме за просрочена и следователно е недопустима.

(вж. точки 25, 26, 29 и 30)


Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 23 май 2007 г., Парламент/Eistrup, T‑223/06 P, точки 51 и 52