РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

6 октомври 2009 година

Дело T-102/08 P

Asa Sundholm

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата в изпълнение на Решение на Първоинстанционния съд — Процедура за оценяване за 2001/2002 г. — Отсъствия поради основателна причина — Задължение за мотивиране“

Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 декември 2007 г. по дело Sundholm/Комисия (F?27/07, все още непубликувано в Сборника) за отмяна на това решение.

Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 13 декември 2007 г. по дело Sundholm/Комисия (F‑27/07, все още непубликувано в Сборника). Отменя решението от 2 юни 2006 г., с което апелативният оценяващ приема доклада за развитите на кариерата на г‑жа Asa Sundholm за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г. Отхвърля подадената в първоинстанционното производство жалба в останалата ѝ част. Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски както в производството пред Съда на публичната служба, така и в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Отсъствия поради основателна причина

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда

(член 91от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар в контекста на оценяването на длъжностно лице да не е възможно то да бъде санкционирано за отсъствия поради основателна причина, оценката за неговата производителност може така да бъде повишена, че да отчита условията, в които то е изпълнявало задълженията си, независимо че в резултат на своето отсъствие длъжностното лице реално е разполагало с по-малко работно време. Отчитането на подобен фактор като елемент от общата оценка, свързан с производителността, обаче не е автоматично, тъй като то представлява само една възможност за съставителите на доклада за развитие на кариерата, която трябва да се предвиди от тях, когато обстоятелствата оправдават това.

При положение, че оценяващият и валидиращият нямат причина да смятат, че отсъствията на длъжностно лице поради основателна причина са имали съществено влияние върху производителността му по време на обхванатия от доклада за развитите на кариерата период, няма основание те бъдат упрекнати, че нито са посочили, нито са взели предвид подобно обстоятелство във включените в доклада за развитие на кариерата коментари за производителността.

(вж. точки 29, 39 и 40)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recueil FP, стр. I‑A‑57 и II‑243, точка 83 и цитираната съдебна практика

2.      Отмяната на обжалван от длъжностно лице акт на администрацията представлява сама по себе средство, което е подходящо и по принцип достатъчно за поправяне на неимуществените вреди, когато в посочения акт не се съдържат изрично негативни преценки за способностите на жалбоподателя, които могат да го засегнат.

(вж. точка 47)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точка 205 и цитираната съдебна практика