Language of document : ECLI:EU:T:2010:461

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

10 ноември 2010 година

Дело T-260/09 P

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

срещу

Manuel Simões Dos Santos

„Обжалване — Насрещна жалба — Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2003 г. — Зануляване и ново изчисляване на броя на събраните точки за заслуги — Изпълнение на решение на Общия съд — Сила на пресъдено нещо — Нормативна основа — Забрана за прилагане с обратна сила — Оправдани правни очаквания — Имуществени вреди — Пропусната възможност за повишаване — Неимуществена вреда“

Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 5 май 2009 г. по дело Simões Dos Santos/СХВП (F‑27/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑113 и II‑A‑1‑613), с която се иска отмяна на това решение. Насрещна жалба, подадена от г‑н Simões Dos Santos

Решение: Отменя точки 2—5 от диспозитива на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 5 май 2009 г. по дело Simões Dos Santos/СХВП (F‑27/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑113 и II‑A‑1‑613). Отхвърля жалбата и насрещната жалба в останалата им част. Връща делото за ново разглеждане от Съда на публичната служба. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Отнемане на точки за заслуги, придобити при старата система — Нарушаване на забраната за прилагане с обратна сила, на принципа за защита на оправданите правни очаквания и на принципа на правната сигурност

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Отнемане на точки за заслуги, придобити при старата система — Необходимост от изрична, точна и недвусмислена нормативна основа

(членове 45, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Повишаване — Приемане на нова система за повишение — Отнемане на точки за заслуги, придобити при старата система — Длъжностно лице с голям остатък от точки за заслуги поради дългогодишния му стаж

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение

(член 233, първа алинея ЕО)

5.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Служебно осъждане на институцията ответник да заплати обезщетение за вредата, причинена с допуснато от нея нарушение

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Обхват — Граници — Спазване на принципа на състезателност

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

7.      Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в пропусната възможност — Оценка — Критерии

(член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Забраната за прилагане с обратна сила, принципът на правната сигурност и принципът за защита на оправданите правни очаквания не могат да се тълкуват дотолкова разширително, че изобщо да препятстват прилагането на новата норма спрямо бъдещите последици от фактически положения, възникнали при действието на старата норма. За сметка на това, общностните материалноправни норми следва да се тълкуват в смисъл, че се отнасят до заварени при влизането им в сила положения само доколкото от текста, целта или системата им ясно следва, че трябва да имат именно такова действие. Освен това тези принципи не допускат началото на срока на действие на акт на Съюза да се определя към момент отпреди публикуването му, освен по изключение, когато поставената цел го изисква и когато оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени. Освен това целта, която оправдава обратното действие на акт с общо приложение, не следва нито да се изчерпва със самото обратно действие на този акт, което може да бъде само една от последиците му, нито само да отразява волята на автора на последващия акт да отстрани със задна дата нередовност на първоначалния акт, тъй като в противен случай средствата за защита пред юрисдикциите на Съюза срещу допуснатото с обжалвания акт нарушение на забраната за прилагане с обратна сила, на принципа на правната сигурност и на принципа за защита на оправданите правни очаквания биха били лишени от всякакво полезно действие.

Въпреки че, упражнявайки дискреционните си правомощия във връзка с въвеждането и изменянето на системата за оценяване и повишаване на длъжностните лица, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) има право да не отчете изцяло и еднакво точките за заслуги, присъдени при действието на старата система за оценяване и повишаване, тази служба не може да се обоснове с целите, преследвани с реформата на тази система, предприета за да се отстранят нейните слабости, дължащи се на прекомерно присъждане на точки за заслуги поради дългогодишен стаж вместо присъждане на точки за настоящи заслуги на съответните длъжностни лица, щом като не обяснява защо да не е възможно, вместо да отнема с обратна сила остатъка от точките за заслуги при действието на старата система, да ги преобразува с незабавно действие в точки за заслуги по новата система за оценяване и повишаване, без това да засегне посочените цели. В този случай целта да се отстранят слабостите на старата система за оценяване и повишаване сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае прилагането на решението за отнемане на получените точки за заслуги с обратна сила.

Освен това подобно решение представлява нарушение на оправданите правни очаквания на съответното длъжностно лице, когато същото може основателно да очаква — в съответствие със съдебното решение за отмяна на решението за отнемане на точки поради липсата на правно основание, — че събраните при действието на старата система точки за заслуги няма да бъдат отнети с обратна сила, без да изключва възможността за промяна на въпросните точки с незабавно действие и за в бъдеще.

(вж. точки 48, 52, 54, 60, 62 и 63)

Позоваване на:

Съд — 25 януари 1979 г., Weingut Decker, 99/78, Recueil, стр. 101, точка 8; 11 юли 1991 г., Crispoltoni, C‑368/89, Recueil, стр. I‑3695, точка 17; 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, Сборник, стр. I‑9465, точки 43 и 44; 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, Сборник, стр. I‑1951, точка 2 и цитираната съдебна практика;

Общ съд — 14 февруари 2007 г., Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑61 и II‑A‑2‑427, точка 100; 7 октомври 2009 г., Vischim/Комисия, T‑380/06, Сборник, стр. II‑3911, точка 82 и цитираната съдебна практика

2.      Приетата от институция или агенция на Съюза вътрешна правна уредба, с която се въвежда нова система за оценяване и повишаване на длъжностните лица и се предвижда отнемане на получените при действието на старата система точки за заслуги, трябва да съдържа конкретно правило, което да служи като нормативна основа за постигането на преследваната с тази реформа цел, тоест изрично и достатъчно ясно и точно правило за премахване на точките за заслуги, натрупани от длъжностните лица на въпросната институция или агенция при действието на старата система.

Липсата на подобна нормативна основа представлява незаконосъобразност, която не може да бъде отстранена чрез последващ акт с обратно действие.

Всъщност тази нередовност не се свежда само до неспазване на формата, което би могло да бъде отстранено с обратна сила, посредством тълкувателен акт, а представлява тежко и непоправимо нарушение на принципите на законност и на правна сигурност. Освен това, ако не беше така, не би било възможно да се осигури полезното действие на способите за защита, чрез които да се постигне отмяна на акта или обявяването му за незаконосъобразен поради липса на нормативна основа, тъй като съответната институция или агенция би могла да отстрани с обратно действие последиците от отмяната или обявяването на акта за незаконосъобразен и така да установи правно положение в миналото, все едно изобщо не е било допуснато тежко и непоправимо нарушение, което би означавало, че тя може изменя a posteriori предмета на спора, довел до отмяна или констатиране на незаконосъобразност. Това с още по-голямо основание е така, когато законосъобразността на общата правна уредба, за която се предполага, че представлява нормативната основа на отменения акт, сама по себе се не е поставена под въпрос в производството по жалба срещу този акт и следователно с решението на Общия съд.

Освен това, дори да се приеме, че липсата на нормативна основа се свежда само до неспазване на формата, констатацията за незаконосъобразност, съдържаща се в основаното на това нарушение отменително решение, има действие от датата на влизане в сила на отменения акт, без да се засяга възможността за възобновяване на производството, за да се замести подобен акт на етапа, в който е допуснато нарушението, и евентуалната действителност на по-рано приетите подготвителни актове. От тези принципи обаче не следва, че актът, приет впоследствие, за да замени отменения поради неспазване на формата акт, може да отстрани това нарушение с обратна сила.

(вж. точки 56, 57, 59, 71 и 72)

Позоваване на:

Съд — 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 72—75; 29 ноември 2007 г., Италия/Комисия, C‑417/06 P, непубликувано в Сборника, точки 51—53;

Общ съд — Simões Dos Santos/СХВП, посочено по-горе, точки 139—146

3.      В рамките на вътрешна правна уредба на институция или агенция на Съюза, с която се въвежда нова система за оценяване и повишаване на длъжностните лица, решение, което има обратно действие и с което се отнемат получени при действието на старата система точки за заслуги, не може да бъде обосновано с принципа на равно третиране, при положение че съответното длъжностно лице е единственото, което разполага с особено голям остатък от точки за заслуги поради дългогодишния си стаж и е предприемало многократно действия за запазване на този остатък.

При тези обстоятелства Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) няма основание да твърди, че това длъжностно лице се намира в положение, което е сходно или еднакво с това на другите длъжностни лица на тази служба и е основание за наличието на неравно третиране в ущърб на последните.

(вж. точка 61)

4.      За да се съобрази с отменителното решение и да го изпълни изцяло, институцията, издала отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, които представляват неговата необходима основа, доколкото без тях не може да се определи точният смисъл на постановеното в диспозитива. Фактически именно мотивите, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга — разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт.

Освен това член 233 ЕО задължава съответната институция да направи необходимото, така че актът, приет за да замени отменения акт, да не страда от същите пороци като установените в отменителното решение. Тези принципи се прилагат на още по-голямо основание, когато отменителното решение се ползва със сила на пресъдено нещо.

Ако институцията, издала отменения акт, вместо да приеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Общия съд и да отстрани допуснатото нарушение, има право да изменя с обратно действие правното основание на посочения акт, за да постигне същия резултат като санкционирания от съда на Съюза, би се стигнало до застрашаване, дори до противоречие с целта на жалбите за отмяна и полезното действие на член 233, първа алинея ЕО.

(вж. точки 70 и 72)

Позоваване на:

Съд — 26 април 1988 г., Asteris и др./Комисия, 97/86, 99/86, 193/86 и 215/86, Recueil, стр. 2181, точка 27; 14 септември 1999 г., Комисия/AssiDomän Kraft Products и др., C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363, точки 54 и 56; 13 юли 2000 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, C‑8/99 P, Recueil, стр. I‑6031, точка 20; Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 50

5.      Член 91, параграф 1, второ изречение от Правилника предоставя на юрисдикциите на Съюза неограничена компетентност по спорове от финансов характер, в рамките на която последните са оправомощени, ако е необходимо, да осъдят служебно ответната институция или агенция да заплати обезщетение за причинените по нейна вина вреди и в такъв случай, като вземат предвид всички обстоятелства по делото, да оценят претърпяната вреда ex aequo et bono. Всъщност тази компетентност на юрисдикциите на Съюза им възлага задачата да решават изцяло отнесените пред тях спорове и им позволява, дори да не е направено редовно искане за това, не само да отменят съответния акт, но и да осъдят служебно ответната институция или агенция, ако има основание за това, да заплати обезщетение за неимуществените вреди, причинени с допуснатото от нея нарушение.

Предвид тези принципи няма основание да се поддържа, че в производство по жалба на длъжностно лице срещу решение на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Съдът на публичната служба се произнася ultra petita, когато предоставя на заинтересованото лице, при липсата на изрично искане в този смисъл от негова страна, обезщетение за неимуществените вреди, които са му причинени с допуснатото от Службата нарушение.

(вж. точки 83—85)

Позоваване на:

Съд — 17 декември 2009 г., Réexamen M/EMEA, C‑197/09 RX‑II, Сборник, стр. I‑12033, точка 56 и цитираната съдебна практика; 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C‑583/08 P, Сборник, стр. I‑4469, точка 44 и цитираната съдебна практика;

Общ съд — 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точка 232 и цитираната съдебна практика

6.      Не може да се приеме, че предоставената на юрисдикциите на Съюза неограничена компетентност при решаване на имуществените спорове между институциите и техните служители овластява тези юрисдикции при такива спорове да не прилагат процесуалните норми, свързани с принципа на състезателност. Този принцип, за чието спазване следят юрисдикциите на Съюза, е част от правото на защита и се прилага за всяко производство, което може да приключи с решение на институция или агенция, което засяга значително интересите на дадено лице.

Като общо правило той включва правото на страните по даден процес да изложат становище по фактите и документите, на които ще бъде основано съдебното решение, както и да оспорят представените пред съда доказателства и становища, и разгледаните служебно от съда правни основания, на които той ще основе решението си. Наистина, за да бъдат спазени свързаните с правото на справедлив процес изисквания, е важно страните да могат да разискват при условията на състезателност както фактическите, така и правните обстоятелства, които имат решаващо значение за изхода на производството. Следователно юрисдикциите на Съюза по принцип не могат да основават решението си на правно основание, което са разгледали служебно, дори ако то е абсолютна процесуална предпоставка, без предварително да поканят страните да представят становищата си по него.

В това отношение, когато Съдът на публичната служба преценява съществуването и обхвата на неимуществените вреди, претърпени от длъжностно лице на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), както и дали тези вреди подлежат на обезщетяване, без преди това да е дал възможност на Службата да представи надлежно гледната си точка по тези въпроси, той нарушава принципа на състезателност и правото на защита на Службата.

(вж. точки 86, 87, 91 и 92)

Позоваване на:

Съд — 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, Сборник, стр. I‑11245, точки 50—57; Réexamen M/EMEA, посочено по-горе, точки 40—42 и цитираната съдебна практика, и точка 58;

Общ съд — 12 май 2010 г., Bui Van/Комисия, T‑491/08 P, точка 88

7.      Органът по назначаването разполага с широко право на преценка при избора на подлежащите на повишаване длъжностни лица. Следователно, дори когато е установено, че в ущърб на заинтересованото лице посоченият орган е допуснал нарушения в процедурата по повишаване, само по себе си това не е достатъчно, за да се приеме, че при липсата на подобни нарушения въпросното лице действително е щяло да бъде повишено и че поради това имуществената вреда действително е настъпила и продължава да съществува, тъй като обратното би означавало да се отрече широкото право на преценка във връзка с повишаването. Всъщност Правилникът не предоставя право на повишаване дори в полза на длъжностните лица, които отговарят на всички условия за това. Следователно възможностите за кариерно развитие на заинтересованото лице не могат да бъдат определени достатъчно точно от юрисдикциите на Съюза, за да могат последните, без да заменят със своя преценката на посочения орган, да приемат, че в това отношение въпросното лице е претърпяло имуществена вреда. Поради това, при липсата на субективно право за повишаване, твърдяната от жалбоподателя имуществена вреда не може да се изразява в загуба на допълнителното възнаграждение, което същият би получил, ако беше повишен.

Както обаче се приема в съдебната практика, действителна и сигурна, и поради това подлежаща на обезщетяване вреда може да настъпи и в случаите на пропусната възможност, например за повишаване. При наличието обаче на редица достатъчно точни и надеждни данни (подкрепени с подробни изчисления), от които е видно, че независимо от широкото право на преценка на органа по назначаване длъжностното лице жалбоподател е имало конкретна и сериозна възможност да бъде повишено, ако събраните при старата система за оценяване и повишаване точки за заслуги бяха преобразувани в точки за заслуги по новата система, Съдът на публичната служба няма основание да приеме, че дори сериозната възможност за повишаване не може да обоснове наличието на имуществена вреда, изразяваща се в загуба на доходи. Напротив, подобна евентуална загуба е от значение, когато се преценява обхватът на обезщетението, дължимо за вредата, произтичаща от пропуснатата възможност.

(вж. точки 102—106)

Позоваване на:

Съд — 21 февруари 2008 г., Комисия/Girardot, C‑348/06 P, Сборник, стр. I‑833, точка 54 и сл. и точка 67;

Общ съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точка 97 и цитираната съдебна практика; 31 януари 2007 г., C/Комисия, T‑166/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑9 и II‑A‑2‑49, точки 65 и 66