РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
20 май 2010 година
Дело T-261/09 P
Европейска комисия
срещу
Antonello Violetti и др.
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Решение на OLAF да предаде на италианските съдебни органи информация относно физически лица — Акт, който не е увреждащ“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 април 2009 г. по дело Violetti и др./Комисия (F‑5/05 и F‑7/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑83 и II‑A‑1‑473) за частичната отмяна на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 28 април 2009 г. по дело Violetti и др./Комисия (F‑5/05 и F‑7/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑83 и I‑A‑1‑83), доколкото с него се обявяват за допустими исканията за отмяна на известието от 5 август 2003 г., с което Европейската служба за борба с измамите предава на италианските съдебни органи информация относно г‑н Antonello Violetti, г‑жа Nadine Schmit, както и относно дванадесет други длъжностни лица на Европейската комисия, чиито имена са посочени в приложението към обжалваното решение. Отхвърля исканията за отмяна, подадени до Съда на публичната служба от г‑н Violetti, г‑жа Schmit, както и от дванадесет други длъжностни лица на Комисията, чиито имена са посочени в приложението към решението. Г‑н Violetti, г‑жа Schmit, както и дванадесетте други длъжностни лица на Комисията, чиито имена са посочени в приложението към решението, понасят две трети от направените от тях съдебни разноски в производството пред Съда на публичната служба, както и тези, направени в настоящото производство. Що се отнася до производството пред Съда на публичната служба, Комисията понася направените от нея съдебни разноски и една трета от разноските на жалбоподателите в първоинстанционното производство, както и направените от нея съдебни разноски в настоящото производство. Съветът на Европейския съюз, встъпила страна в първоинстанционното производство в подкрепа на исканията на Комисията, понася направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение на OLAF за предаване на информация на националните съдебни органи — Изключване
(членове 90 и 90а от Правилника за длъжностните лица; член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение на OLAF за предаване на информация на националните съдебни органи — Изключване
(членове 90 и 90а от Правилника за длъжностните лица; член 8, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и член 4, параграф 2 от Решение 1999/396 на Комисията)
3. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение на OLAF за предаване на информация на националните съдебни органи — Изключване — Становище на дисциплинарния съвет — Включване
(член 90 от Правилника за длъжностните лица)
1. Увреждащи и следователно подлежащи на оспорване актове са единствено мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на длъжностно лице, като изменят по характерен начин неговото правно положение.
По-конкретно, решение на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да изпрати информация относно съответното длъжностно лице на националните съдебни органи не би могло да се разглежда като увреждащ акт, доколкото то не изменя по характерен начин правното положение на заинтересованото лице, а в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), посочените органи остават свободни да преценят в рамките на техните собствени правомощия съдържанието и значението на посочената информация и вследствие на това какви действия да бъдат предприети.
Фактът, че информацията е предадена в нарушение на разпоредбите, целящи да защитят правото на защита на длъжностното лице, за което се отнася тази информация, не се отразява по никакъв начин на квалифицирането на решението за предаване на информация като увреждащ акт.
Този извод няма за цел да направи напълно невъзможно оспорването от страна на длъжностното лице, засегнато от това нарушение. Всъщност всяка допусната от OLAF незаконосъобразност, която не е свързана с увреждащ акт, може да бъде санкционирана в рамките на иск за обезщетение.
Впрочем, в случай че решат да започнат разследване, националните органи следва да преценят последиците, които трябва да се изведат от тази незаконосъобразност, а тази преценка може да бъде оспорена, с всички предвидени във вътрешното право гаранции, включително гаранциите, произтичащи от основните права, с помощта на националните правни средства за защита.
(вж. точки 46, 47, 58 и 59)
Позоваване на:
Съд — 19 април 2005 г., Tillack/Комисия, C‑521/04 P(R), Recueil, стр. 3103, точки 32 и 34
Общ съд — 15 юли 1993 г., Camara Alloisio и др./Комисия, T‑17/90, T‑28/91 и T‑17/92, Recueil, стр. II‑841, точка 39; Общ съд — 19 октомври 1995 г., Obst/Комисия, T‑562/93, Recueil FP, стр. I‑A‑247 и II‑737, точка 23; 13 юли 2004 г., Comunidad Antónoma de Andalucía/Комисия, T‑29/03, Recueil, стр. II‑2923, точка 29; 15 октомври 2004 г., Tillack/Комисия, T‑193/04 R, Recueil, стр. II‑3575, точки 43 и 44; 4 октомври 2006 г., Tillack/Комисия, T‑193/04, Recueil, стр. II‑3995, точка 70
2. Решение на OLAF за предаване на информация на националните съдебни органи няма задължителни правни последици нито върху кариерата, нито върху материалното положение на длъжностното лице, за което се отнася тази информация.
От една страна, следва да се установи, че Регламент № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), предвижда единствено в член 8, параграф 2, втора алинея, че информацията относно вътрешните разследвания не може да бъде съобщавана на други лица извън тези, чиито функции изискват от тях да са информирани, нито би могла да се използва за цели, различни от предотвратяване на измама, корупция или други незаконни действия. Образецът за решение, приложен към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 година между Европейския парламент, Съвета и Комисията, а що се отнася до длъжностните лица на Комисията, Решение 1999/396, и двете, предвиждащи условията за провеждане на вътрешни разследвания във връзка с предотвратяването на измами, корупция и всякаква незаконна дейност, която уврежда интересите на Общностите, изискват единствено в член 4, параграф 2 от тях, че генералният секретар на институцията дава съгласието си за отлагане на спазването на задължението за изслушване на заинтересованото лице, когато това е необходимо за целите на разследването. От това следва, че приложимите разпоредби не предвиждат, че преките началници, натоварени с оценяването на съответното длъжностно лице, се информират за решението за предаване на информация. От друга страна, в хода на това оценяване евентуално отчитане на факта, че някои сведения са предадени на националните органи, би представлявало незаконосъобразност, която е от естество да обоснове отмяната на доклада за развитието на кариерата и не представлява задължителна правна последица на решението за предаване на информация.
При тези обстоятелства самата възможност, че предаването на информация на националните органи може погрешно да бъде съобщено на преките началници, натоварени с оценяването на съответното длъжностно лице и че може незаконно да бъде взета предвид при това оценяване, не би могла да се разглежда като последица на решението за предаване на сведения, която е релевантна за квалифицирането на това решение като увреждащ акт.
(вж. точки 62—64)
Позоваване на:
Съд — 8 март 2007 г., Strack/Комисия, C‑237/06 P, непубликувано в Сборника, точка 66
Общ съд — 22 март 2006 г., Strack/Комисия, T‑4/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑83 и II‑A‑2‑361, точка 49
3. Следва да се отхвърли аналогията между решението на OLAF да предаде информация за длъжностно лице на националните съдебни органи и становището на дисциплинарния съвет, което представлява увреждащ акт. Всъщност, когато дисциплинарният съвет се произнася по евентуално неизпълнение на задълженията от съответното длъжностно лице с оглед по-специално на задълженията по Правилника, и по-общо, на задълженията за спазване на правото на Съюза, неговото становище е предназначено да задвижи процедурата по приемане на решение от страна на институцията, към която спада посоченото длъжностно лице, като това решение може да е благоприятно или неблагоприятно за последния, докато решението за предаване на информация е напълно различно, тъй като в този случай OLAF се ограничава да предаде на националните съдебни органи информация, чието преценяване от гледна точка на наказателното право е от изключителната компетентност на тези органи.
(вж. точка 70)
Позоваване на:
Съд — 29 януари 1985 г., F./Комисия, 228/83, Recueil, стр. 275