Съединени дела T‑440/03, T‑121/04, T‑171/04, T‑208/04, T‑365/04 и T‑484/04

Jean Arizmendi и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

„Извъндоговорна отговорност — Митнически съюз — Производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка — Мотивирано становище — Премахване във френското законодателство на монопола на организацията на брокерите преводачи и морските пилоти — Достатъчно съществено нарушение — Причинно-следствена връзка“

Резюме на решението

1.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Незапочване от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка

(член 226 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)

2.      Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна — Предмет

(член 226, първа алинея EО и член 288, втора алинея ЕО)

3.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти

(член 226 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие

(член 226 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)

5.      Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет

(член 226 ЕО)

1.      Иск за обезщетение, основан на бездействие на Комисията, която не започва производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 226 ЕО, е недопустим. Всъщност, доколкото Комисията не е длъжна да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 226 ЕО, решението ѝ да не започне такова производство при всички положения не представлява нарушение, така че не е от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Общността. Така, след като Комисията не е длъжна да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, бездействието ѝ не може да ангажира отговорността на Общността.

(вж. точка 62)

2.      Искът за обезщетение е самостоятелен способ за съдебна защита и има особена задача в рамките на системата от способи за съдебна защита. Той има за предмет искане за поправяне на вредата, причинена с незаконосъобразен акт или поведение, за които е отговорна дадена институция.

При това положение, независимо дали представлява обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна, всеки акт на институция, дори да е приет от нея при упражняване на дискреционна власт, по принцип може да бъде предмет на иск за обезщетение. Всъщност дискреционната власт, с която разполага дадена институция, не води до освобождаване от задължението ѝ да действа както съобразно правните норми от по-висок ранг като Договора и общите принципи на общностното право, така и съобразно съответното вторично законодателство. След като с иск за обезщетение се оспорва законосъобразността на този акт, тя може да се преценява с оглед на задълженията, възложени на съответната институция. Противен подход би бил в разрез с концепцията за правова Общност и би лишил иска за обезщетение от полезното му действие, доколкото би попречил на съда да прецени законосъобразността на акт на институция по повод на такъв иск.

Следователно, ако в рамките на правомощията, които черпи от член 226 ЕО, Комисията преценява свободно дали да започне или не производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, без да е необходимо да обосновава избора си, и ако при това положение може при същите условия да изпрати на съответната държава членка мотивирано становище в рамките на правомощията си, не е възможно да се изключи хипотезата при изключителни обстоятелства дадено лице да може да докаже, че такова мотивирано становище е опорочено от неправомерност, представляваща достатъчно съществено нарушение на правна норма, което може да му причини вреди.

Фактът, че мотивирано становище на Комисията, прието на основание член 226, първа алинея ЕО, не представлява акт, предназначен да произведе задължително правно действие по отношение на трети лица, и оттам, че посоченото становище не е акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна, не засяга тези съображения.

(вж. точки 64—69)

3.      Когато се оспорва законосъобразността на правен акт, ангажирането на извъндоговорната отговорност на Общността е подчинено на наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Що се отнася до това условие, решаващ критерий, за да се приеме, че нарушение на общностното право е достатъчно съществено, е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от дадена институция на границите, които са наложени на нейното право на преценка.

В рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предвидено в член 226 ЕО, единствено Съдът е компетентен да установи, че държава членка не е изпълнила задълженията си, произтичащи от общностното право. Така, макар Комисията да преценява свободно възможността да започне производство за неизпълнение на задължения от държава членка, тя не може с правно задължителна сила да установи, че е налице такова неизпълнение на задължения. Доколкото в мотивирано становище Комисията се ограничава да вземе позиция относно това, дали е налице неизпълнение от страна на държава членка на задълженията ѝ по общностното право, приемането на становището не би могло да доведе до достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти. Следователно дори изразяването на неправилна позиция относно обхвата на общностното право в мотивирано становище на Комисията не може да представлява достатъчно съществено нарушение, което да ангажира отговорността на Общността.

За разлика от това, ако формулираните в мотивирано становище преценки излизат извън пределите на определянето на наличие на неизпълнение на задължения от държава членка или ако други действия на Комисията във връзка с производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка превишават предоставените ѝ правомощия, например неправомерно разгласяване на търговски тайни или на информация, увреждаща доброто име на дадено лице, тези преценки или действия могат да представляват нарушение, което да ангажира отговорността на Общността.

(вж. точки 74—78)

4.      В контекста на иск за обезщетение се приема, че е налице причинно-следствена връзка, когато съществува достатъчно пряка връзка на причина и следствие между поведението, в което се упреква институцията, и посочените вреди, която връзка ищецът трябва да докаже. Така поведението, в което се упреква институцията, трябва да е основната причина за вредата.

В рамките на производство за установяване на неизпълнения на задължения, започнато от Комисията на основание член 226 ЕО, фактът, че в мотивираното становище Комисията приема, че националното законодателство е несъвместимо с общностното право — и че евентуално е допуснала грешка в това отношение, — всъщност е ирелевантен, при положение че с мотивираното становище държава членка не се задължава да измени законодателството си. Всъщност в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения само решение на Съда би могло да има подобно задължително действие.

Така, тъй като мотивираното становище на Комисията, в което същата твърди, че е налице неизпълнение от страна на държава членка на нейни задължения, произтичащи от общностното право, няма задължително действие, то не може да се приеме за основната причина за вредите, претърпени поради изменението на разглежданото национално законодателство в съответствие с посоченото мотивирано становище.

(вж. точки 85, 90, 92 и 93)

5.      Целта на досъдебната процедура по член 226 ЕО е да се даде възможност на съответната държава членка да изпълни задълженията си, произтичащи от общностното право или пълноценно да изтъкне доводите си в своя защита срещу отправените от Комисията твърдения за нарушения. Така държавата членка не е длъжна да изпълни това мотивирано становище, а ако счете, че Комисията неоснователно я обвинява в неизпълнение на задължения, може да не се съобрази него.

(вж. точка 87)