Дела T‑389/10 и T‑419/10

(публикувани откъси)

Siderurgica Latina Martin SpA (SLM)
и
Ori Martin SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Едно-единствено комплексно продължено нарушение — Погасителна давност — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Вменяване на отговорността за нарушението на дружеството майка — Пропорционалност — Принцип на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 15 юли 2015 г.

1.      Конкуренция — Административно производство — Погасителна давност във връзка с налагането на санкции — Начален момент — Продължено или повтарящо се нарушение — Дата на прекратяване на нарушението — Прекъсване — Искане за информация — Обхват

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Липса на обратно действие на наказателните разпоредби — Приложно поле — Глоби, наложени поради нарушение на правилата на конкуренция — Включване — Евентуално нарушение поради прилагането на насоките за определяне на размера на глобите към извършено преди приемането им нарушение — Предвидимост на въведените изменения в насоките — Липса на нарушение

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; известия 98/C 9/03 и 2006/C 210/02 на Комисията)

3.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Определяне на стойността на продажбите — Изчисляване въз основа на стойността на продажбите на участващите в нарушението предприятия в съответния географски район

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 13 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

4.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Метод на изчисление, определен в приетите от Комисията насоки — Индивидуализиране на наказанието на различни етапи от определянето на размера

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 22, 27, 29, 36 и 37 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Определяне на основния размер — Тежест на нарушението — Входна такса — Фактори, които трябва да се вземат предвид — Изискване за индивидуализиране на санкцията на първоначалния етап от определянето на основния размер — Липса

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 19—23 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

6.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства — Съвкупност от улики — Съдебен контрол — Обхват — Решение, което оставя съмнение у съда — Спазване на принципа на презумпцията за невиновност

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Примерен характер на обстоятелствата, съдържащи се в насоките

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

8.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Ограничена продължителност на участието на предприятие в нарушението — Вземане предвид — Граници

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Коригиране на основния размер — Смекчаващи обстоятелства — Поведение, отклоняващо се от договореното в рамките на картела — Ограничено участие — Условия

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; т. 29, трета алинея от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Спазване на принципите на пропорционалност и на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Задължение за индивидуализиране на наказанието в зависимост от конкретните форми на участие на всяко обвинено предприятие — Липса на достатъчно индивидуализиране — Последици

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11.    Конкуренция — Административно производство — Задължения на Комисията — Спазване на разумен срок — Нарушение — Последици — Отмяна на решението, с което се установява нарушение поради прекомерна продължителност на производството — Условие — Накърняване на правото на защита на съответните предприятия

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12.    Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Отчитане при спазване на принципа на индивидуализиране на наказанията

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

13.    Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Нарушение на принципа на ограничена отговорност, произтичащ от дружественото право в Съюза — Липса

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

14.    Жалба за отмяна — Допустимост — Физически или юридически лица — Предприятие, което е адресат на изложение на възраженията и което не е оспорило фактическите и правните констатации в него в хода на административното производство — Ограничаване на упражняването на правото на жалба — Липса

(член 6, параграф 1 ДФЕС, член 101 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

15.    Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Доказателствени задължения на дружеството, което иска да обори тази презумпция — Недостатъчно доказателства за оборването на презумпцията

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

16.    Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Глоби — Нарушение, извършено умишлено или поради небрежност — Отговорност на предприятието за действията на неговите органи — Условия

(член 101 ДФЕС; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

17.    Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Акт, който произвежда задължително правно действие — Непроизнасяне на Комисията по искане за заплащане на лихви върху надвнесената част от глоба, която вече е платена след първоначално решение и впоследствие е възстановена въз основа на решение за изменение — Липса на компетентност

(член 261 ДФЕС и член 263 ДФЕС; Регламент № 1/2003 на Съвета)

18.    Конкуренция — Глоби — Размер — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол — Обхват —Намаляване на размера на глоба, наложена в нарушение на принципа на пропорционалност — Вземане предвид на принципа на индивидуализиране на наказанията

(член 261 ДФЕС; член 23, параграфи 2 и 3 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 76—81)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 92—107 и 109)

3.      При определянето на размера на налаганите глоби за нарушаване на правилата за конкуренция, когато е налице едно-единствено нарушение, по смисъла на комплексно нарушение, което обединява съвкупност от споразумения и съгласувани практики на отделни пазари, в които извършват дейност не всички нарушители или те могат да знаят само отчасти за общия план, санкциите трябва да бъдат индивидуализирани, в смисъл че трябва да са съобразени с поведението и с присъщите на съответните предприятия характерни особености.

Така, от една страна, при определянето на размера на глобата с оглед на тежестта и продължителността на извършеното от дадено предприятие нарушение стойността на продажбите, реализирани в държава, която не е била предмет на обсъжданията, проведени в негово присъствие, не може да се вземе предвид за цялата продължителност на участието му в картела.

От друга страна, при определянето на размера на глобата с оглед на тежестта и продължителността на извършеното нарушение от това предприятие, когато пазарите на определени държави членки са били предмет на обсъждане в присъствието на предприятието, стойността на продажбите, реализирани в тези държави, в които посоченото предприятие първоначално не е било представено, тъй като по-специално не е имало разрешение да предлага стоките си на пазара, не може да се вземе предвид за цялата продължителност на участието му в картела.

Следователно, когато участието на дадено предприятие в едно-единствено нарушение е само със закъснял и постепенен характер, като на първо време се ограничава главно до постигнатите договорки за пазара в дадена държава членка, при изчисляване на размера на глобата Комисията трябва да вземе предвид липсата на одобрения, позволяващи на посоченото предприятие да продава стоки в други държави членки преди определена дата, и липсата на доказателства, позволяващи да се приеме, че участието на това предприятие е било възможно дори преди да започне да участва в срещите.

(вж. т. 140, 174, 178 и 327)

4.      В контекста на едно-единствено нарушение на правилата за конкуренция принципът на пропорционалност изисква наложената от Комисията глоба да бъде определена съразмерно на елементите, които трябва да се вземат предвид както за преценката на обективната тежест на самото нарушение, така и за преценката на относителната тежест на участието в нарушението на санкционираното предприятие.

Комисията трябва да се погрижи по-специално да индивидуализира наказанията във връзка с нарушението, като вземе предвид конкретното положение на всеки нарушител. На практика индивидуализирането на наказанието с оглед на нарушението може да се извърши на различни етапи от определянето на размера на глобата.

Първо, Комисията може да признае спецификата на участието на дадено предприятие в нарушението на етапа на преценката на обективната тежест на единственото нарушение по смисъла на точка 22 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003.

Второ, Комисията може да признае тази специфика на етапа на преценката на смекчаващите обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките във връзка с общата оценка на всички релевантни обстоятелства (вж. т. 27 от споменатите насоки).

Трето, Комисията може да признае тази специфика на етап, следващ този на преценката на обективната тежест на нарушението или на смекчаващите обстоятелства, изтъкнати от съответните предприятия. Така точка 36 от Насоките посочва, че Комисията може в някои случаи да наложи символична глоба и че също така може, както е посочено в точка 37 от тези насоки, да се отклони от представената обща методология за определяне на размера на глобите предвид по-специално на особеностите на дадения случай.

(вж. т. 141—146 и 314)

5.      В рамките на определянето на основния размер на глобите, налагани за нарушаване на правилата за конкуренция, отчетените елементи за преценката на степента на тежест на нарушението, също като елементите, въз основа на които Комисията включва в глобата специфична сума, която не зависи от продължителността на нарушението, с цел дори да възпре предприятията от включване в незаконосъобразни дейности, се отнасят до нарушението като цяло. С оглед на общата методология, изложена в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията следва да коригира едва на по-късен етап основния размер, за да отчете евентуалните смекчаващи обстоятелства, включително това относно индивидуалната роля на всяко предприятие. Така, когато Комисията взема предвид четирите фактора, дадени като примери в точка 22 от насоките, към нея не могат да се отправят критики за това, че е счела за уместно да включи в основния размер на глобата специфична сума, която не зависи от продължителността на нарушението. В това отношение, доколкото съображенията от анализа на мотивите във връзка с дела, използван за определянето на стойността на продажбите с цел преценка на тежестта на нарушението, се отнасят и за преценката на мотивите, изложени с цел да се обоснове делът, използван за определянето на допълнителния размер с възпираща цел, самото препращане към анализа на използваните за преценката на тежестта фактори е достатъчно като мотиви относно дела от стойността на продажбите, използван във връзка с допълнителния размер.

(вж. т. 186, 193 и 261—264)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 215—219, 223—227, 233, 240—249 и 251)

7.      В точка 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, само се посочват примерно, а не изчерпателно някои смекчаващи обстоятелства, които може да се вземат предвид, както е видно от използвания в тази разпоредба израз „като например“.

(вж. т. 271)

8.      В рамките на определянето на размера на глобите, налагани за нарушение на член 101 ДФЕС, ограничената продължителност на участието на дадено предприятие в нарушението е елемент, вече отчетен на етапа на определянето на основния размер на глобата, където се взема предвид продължителността на участието на всяко предприятие в нарушението.

Следователно, въпреки че не е изключено в определени хипотези значителната разлика в продължителността на участие на различните засегнати предприятия да може да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство, не е такъв случаят, когато продължителността на участието на дадено предприятие в нарушението е достатъчно показателна.

(вж. т. 283 и 285)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 287, 288 и 297—300)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 314—320, 323, 324 и 326—328)

11.    Що се отнася до административното производство в областта на конкуренцията, разумният характер на продължителността на това производство трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства във всеки случай, и по-специално от контекста на същия, от поведението на страните в хода на производството, от значението на случая за различните заинтересовани предприятия и от степента му на сложност, а при необходимост и от информацията или обосновката, която Комисията може да представи във връзка с извършените в хода на административното производство действия по разследване.

В това отношение, продължителността на такова производство може да се обясни с редица фактори. Те могат да включват по-специално продължителността на картела, изключително широкия му географски обхват, организацията на картела в географски мащаб и във времето, броя на проведените срещи, броя на засегнатите предприятия, броя на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и изключително големия обем предоставени в тази връзка или получени в хода на проверките документи, които са били изготвени на различни езици и които е трябвало да бъдат анализирани от Комисията, разнообразните допълнителни искания за предоставяне на информация, изпратени от Комисията до различните засегнати дружества в хода на разкриването на картела, броя на адресатите на изложението на възраженията, броя на езиците на производството, както и различни искания във връзка със способността за плащане.

В случай че продължителността на дадено административно производство представлява нарушение на принципа на разумния срок, това нарушение може да има два вида последици. От една страна, когато нарушението на изискването за разумен срок се е отразило на резултата от производството, такова нарушение може да доведе до отмяна на обжалваното решение. В това отношение при прилагането на правилата в областта на конкуренцията превишаването на разумния срок може да бъде основание за отмяна само на решения, с които се установяват нарушения, и ако е било доказано, че нарушаването на този принцип е довело до накърняване на правото на защита на засегнатите предприятия. Извън тази конкретна хипотеза неизпълнението на задължението за произнасяне в разумен срок няма последици по отношение на законосъобразността на административното производство по реда на Регламент № 1/2003. Същевременно, тъй като спазването на правото на защита има съществено значение в административните производства в областта на конкуренцията, е важно да се избегне непоправимото застрашаване на това право поради прекомерната продължителност на фазата на разследване и възможността тази продължителност да попречи на представянето на доказателства с цел да се обори твърдението за наличие на поведение, което може да ангажира отговорността на засегнатите предприятия. Поради това разглеждането на евентуалното възпрепятстване на упражняването на правото на защита не трябва да се ограничава до самата фаза, в която това право има пълно действие, а именно втората фаза на административното производство. Преценката относно причината за евентуалното отслабване на ефикасността на правото на защита трябва да обхване цялото това производство, като се има предвид общата му продължителност.

От друга страна, когато нарушението на изискването за разумен срок няма отражение върху резултата от производството, наличието на такова нарушение може да накара съда на Съюза при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол да поправи адекватно произтичащото от превишаването на разумния срок на административното производство нарушение, като при необходимост намали размера на наложената глоба.

(вж. т. 336, 338—342, 354 и 355)

12.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 372—384, 386 и 387)

13.    В областта на конкуренцията, за целите на вменяването на отговорността за нарушението на дадено дружество майка Комисията може да се позове на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние — предвид факта, че дружеството майка притежава целия или почти целия капитал на извършилото нарушението дъщерно дружество — без да е необходимо да посочва други доказателства по този въпрос.

В това отношение, като приема за солидарно отговорно дружеството майка, Комисията не нарушава принципа на ограничената отговорност, произтичащ от дружественото право в Съюза. Всъщност ограничената отговорност на дружествата служи главно за установяване на праг на финансовата им отговорност, а не за да се възпрепятства възможността предприятие, извършило нарушение на правото в областта на конкуренцията, да бъде санкционирано посредством съставляващите го правни субекти, а именно извършилото нарушението дружество и неговото дружество майка, по-специално ако последното притежава почти целия капитал на дъщерното си дружество и не може да обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху дъщерното дружество.

(вж. т. 385 и 388)

14.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 391—393)

15.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 394—400 и 407—409)

16.    Във връзка с нарушаване на правилата за конкуренция вменяването на отговорност на дадено предприятие за нарушение на член 101 ДФЕС не предполага действие, нито дори узнаване от страна на основните съдружници или управители на засегнатото от това нарушение предприятие, а действието на лице, което е упълномощено да действа за сметка на предприятието.

Така, когато представителите на дъщерно дружество в рамките на картел са били надлежно оправомощени от посоченото дъщерно дружество да поемат задължения от името на предприятието, фактът, че тези представители не са изпълнявали никакви функции в дружеството майка, е без значение, след като са били оправомощени да поемат задължения от името на дъщерното дружество, участвало в нарушението. Следователно фактът, че тези лица действат самостоятелно, не може да освободи дъщерното дружество и съответно дружеството майка от тяхната отговорност.

(вж. т. 410 и 411)

17.    При липса на каквото и да било произнасяне на Комисията по искане на дадено предприятие да му бъдат заплатени лихви върху надвнесената част от глобата — частта, платена след първоначално решение, която впоследствие е възстановена въз основа на решение за изменение — съдът на Съюза няма правомощия да се произнесе по искането за издаване на разпореждане, направено в това отношение от посоченото предприятие в становището му по решението за изменение, тъй като това правомощие по-специално не произтича от член 263 ДФЕС или от член 261 ДФЕС, разглеждан във връзка с член 31 от Регламент № 1/2003.

Такъв е именно случаят, когато в решението за изменение, с което се намалява размерът на наложената глоба на дадено предприятие, не се обсъжда въпросът за възстановяването на надвзетата сума ведно с лихвите, ако заинтересованото лице поиска това, когато посоченото предприятие не е подало искане в този смисъл до Комисията и когато последната не е взела отношение по такова искане в акт, който може да има неблагоприятни последици за него.

(вж. т. 428—430)

18.    Предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му в приложение на член 261 ДФЕС с член 31 от Регламент № 1/2003, съдът на Съюза е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкциите, наложени за нарушаване на правилата за конкуренция, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени, по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му.

По естеството си определянето на глоба от съда на Съюза не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, съдът на Съюза не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай. В това отношение при определянето на размера на глобата, предназначена да санкционира участието в едно-единствено нарушение, в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 освен тежестта на нарушението трябва да се вземе предвид и неговата продължителност, а съгласно принципа на индивидуализиране на наказанията при налагането на санкцията трябва да се вземе предвид в какво положение се намира всеки нарушител по отношение на нарушението. Това по-специално следва да се направи, когато нарушението е комплексно и с дълга продължителност от вида на установеното от Комисията в обжалваното решение нарушение, което се характеризира с разнородност на участниците.

(вж. т. 432, 436 и 437)