РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

18 октомври 2023 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазарът на модафинил — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС — Споразумение за доброволно уреждане на спорове във връзка с патенти — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Квалифициране — Ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата — Условия за освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС — Глоби“

По дело T‑74/21

Teva Pharmaceutical Industries Ltd, установено в Петах Тиква (Израел),

Cephalon Inc., установено в Уест Честър, Пенсилвания (Съединени щати),

представлявани от D. Tayar, S. Ortoli и A. Richard, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от G. Conte, T. Franchoo и C. Sjödin,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: F. Schalin (докладчик), председател, M. Jaeger, P. Škvařilová-Pelzl, I. Nõmm и D. Kukovec, съдии,

секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 14 декември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите — Teva Pharmaceutical Industries Ltd (наричано по-нататък „Teva“) и Cephalon Inc. — искат да се отмени Решение C(2020) 8153 final на Европейската комисия от 26 ноември 2020 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39686-CEPHALON) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) и при условията на евентуалност да се отмени или намали размерът на глобите.

I.      Обстоятелствата по спора

2        Cephalon е биофармацевтично дружество със седалище в Съединените щати, което доставя както оригинални, така и генерични фармацевтични продукти в целия свят. Основните дейности на Cephalon включват научноизследователска и развойна дейност, както и предлагане на пазара на лекарствени продукти с особен акцент върху нарушенията на централната нервна система, включително нарушения на съня, болката, онкологията, възпалителните заболявания и регенеративната медицина.

3        Teva е мултинационално фармацевтично дружество, което осъществява дейност в областта на разработването, производството и търговията с генерични лекарствени продукти, както и с иновативни и специализирани фармацевтични продукти, активни фармацевтични съставки и лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание.

4        През октомври 2011 г., след като Комисията одобрява нотифицираната концентрация с Решение C(2011) 7435 final (дело COMP/M. 6258 — Teva/Cephalon) от 13 октомври 2011 г. на основание член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), Cephalon е придобито от Teva.

А.      Разглежданият продукт и свързаните с него патенти

5        Разглежданият в настоящото дело продукт съответства на лекарствените продукти, съдържащи активната фармацевтична съставка (по-нататък „АФС“), наречена „модафинил“. Модафинилът е дългосрочно стимулиращ агент, който се използва за лечението на някои нарушения на съня.

6        През 1976 г. модафинилът е открит от лаборатория Lafon — френско фармацевтично предприятие. На 24 юни 1992 г. Lafon първоначално регистрира своя продукт модафинил с марката „Modiodal“ във Франция, а след това с марките „Provigil“, „Vigil“ или „Modasomil“ в други страни.

7        През 1993 г. Cephalon придобива изключителните права върху модафинил от Lafon, а през 2001 г. в крайна сметка придобива цялото дружество Lafon. През 1997 г. Cephalon започва да продава модафинил с марката „Provigil“ в Обединеното кралство. През 2005 г. то продава модафинил в няколко държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП).

8        По отношение на ЕИП срокът на действие на различните национални патенти за молекулата на Cephalon за АФС на модафинил са изтекли най-късно през 2003 г., докато срокът на защита на данните относно тази АФС е изтекъл най-късно през 2005 г.

9        Въпреки че срокът на действие на патентите за молекулата на модафинил е изтекъл, Cephalon все още притежава вторични патенти за размера на частиците и други патенти, свързани с модафинил, чийто срок на действие изтича през 2015 г. в ЕИП.

10      Лекарственият продукт „Provigil“ е най-важният продукт в портфолиото на Cephalon по отношение на продажбите. С оглед на навлизането на пазара на генерични продукти в близко бъдеще и за да защити дейността си в разглежданата област, Cephalon работи върху продукт от второ поколение, наречен „Nuvigil“, основан на АФС на модафинил, който то възнамерява да пусне на пазара, за да замени постепенно „Provigil“, считано от 2006 г., първо в Съединените щати, а след това и в ЕИП. Освен това Cephalon предвижда пускането на пазара на друг лекарствен продукт на основата на модафинил, наречен „Sparlon“. В крайна сметка Cephalon не пуска в продажба нито „Nuvigil“, нито „Sparlon“ в ЕИП. Освен това последният продукт не получава разрешение в Съединените щати.

11      В края на 2002 г., когато четири дружества от сектора на генеричните лекарствени продукти, сред които Teva, подават заявление за издаване на регулаторното разрешение за пускане на пазара в Съединените щати на техните генерични продукти с модафинил, Cephalon започва производство за установяване на нарушение на патент в Съединените щати.

12      През юни 2005 г. Teva пуска на пазара в Обединеното кралство своя генеричен продукт с модафинил.

13      На 6 юли 2005 г. след размяна на писма Cephalon започва съдебно производство във връзка с патенти срещу Teva пред High Court of Justice (England & Wales) (Висш съд (Англия и Уелс), Обединеното кралство) и иска временно съдебно разпореждане, за да попречи на Teva да продава своя генеричен продукт с модафинил в Обединеното кралство. След това Teva предявява насрещен иск за обявяване на недействителност.

14      Преди съдебното заседание по разглеждането на искането за временно разпореждане, насрочено за 11 юли 2005 г., Teva се съгласява да преустанови продажбата на генерични продукти с модафинил в Обединеното кралство. В замяна на това Cephalon се съгласява да предостави гаранция в размер на 2,1 милиона британски лири (GBP) (или около 3,07 милиона евро), в случай че Teva спечели съдебното производство и има право да претендира обезщетение за пропуснати ползи.

15      В края на ноември 2005 г. започват преговорите за споразумение за доброволно уреждане на спора.

Б.      Спорното споразумение

16      На 8 декември 2005 г. Cephalon и Teva сключват Споразумение за доброволно уреждане на спорове (наричано по-нататък „Споразумението за уреждане на спорове“). Споразумението за уреждане на спорове е сключено и за техните дъщерни дружества и влиза в сила на 4 декември 2005 г.

17      Съгласно Споразумението за уреждане на спорове се предвижда по-специално, че по силата на член 2 Teva се задължава да не навлиза самостоятелно, нито да се конкурира с Cephalon, на пазара на модафинил (наричана по-нататък „клаузата за неконкуриране“) и да не оспорва патентите за модафинил на Cephalon (наричана по-нататък „клаузата за неоспорване“) (наричани по-нататък заедно „ограничителните клаузи“).

Членове 2.2—2.6 от Споразумението за уреждане на спорове включват съвкупност от сделки, свързани с:

–        лиценз, издаден от Teva на Cephalon относно правата на интелектуална собственост на Teva,

–        лиценз, издаден от Cephalon на Teva за използване на данни, наречени CEP1347, съвместно разработени от Cephalon, в рамките на изследвания относно лечението на болестта на Паркинсон,

–        доставка на АФС на модафинил от Teva на Cephalon,

–        плащания от Cephalon на Teva за избегнатите съдебни разноски,

–        дистрибуция на продуктите на Cephalon от Teva в Обединеното кралство.

18      Освен това в член 3 от Споразумението за уреждане на спорове се предвиждат генерични права в полза на Teva. Съгласно този член Cephalon предоставя на Teva неизключителен лиценз за пускане на пазара на генеричния му продукт с модафинил, включително в ЕИП, считано от 2012 г. (или по-рано, в случай че някой субект пусне на пазара генеричен продукт с модафинил).

19      В съответствие с член 4 от Споразумението за уреждане на спорове Teva и Cephalon се задължават да прекратят незабавно съдебните си спорове във връзка с модафинил в Съединените щати и в Обединеното кралство.

20      Споразумението за уреждане на спорове включва и сумите или лицензионните възнаграждения, включени в различните сделки, посочени в точки 17 и 18 по-горе.

В.      Обжалваното решение

21      На 26 ноември 2020 г. Комисията приема обжалваното решение.

22      Комисията приема, че жалбоподателите са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като са участвали във Споразумението за уреждане на спорове във фармацевтичния сектор срещу обратно плащане. Нарушението засяга Германия, Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Исландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Норвегия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Обединеното кралство, Словакия и Швеция и е продължило от 4 декември 2005 г. до 12 октомври 2011 г., с изключение на България и Румъния, където нарушението е започнало на 1 януари 2007 г., както и Унгария, където нарушението е преустановено на 14 юни 2011 г. (член 1 от обжалваното решение).

23      За посоченото по-горе нарушение Комисията налага на Cephalon и на Teva глоби в размер съответно на 30 480 000 евро и 30 000 000 евро (член 2 от обжалваното решение).

II.    Искания на страните

24      Жалбоподателите искат от Общия съд:

–        да отмени изцяло обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да отмени наложените им глоби,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, що се отнася до Teva, да намали значително наложената му глоба,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

III. От правна страна

А.      По исканията за отмяна или частична отмяна на обжалваното решение

26      Жалбоподателите изтъкват четири основания. Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и фактическа грешка от страна на Комисията, доколкото тя е квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, доколкото Комисията е квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е неправилно прилагане на член 101, параграф 3 ДФЕС. Накрая, с четвъртото основание, също изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите искат отмяна на наложените им глоби или поне значителна частична отмяна на наложената на Teva глоба.

1.      По първото основание: грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, доколкото Комисията е квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

27      С първото си основание жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, като е квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

28      Жалбоподателите твърдят, че Комисията е изопачила двата кумулативни критерия, уточнени в решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52). От посоченото решение следвало, че споразумение за доброволно уреждане на спорове, което предвижда прехвърляне на средства, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта само ако, от една страна, прехвърлянето на средства „се обяснява само с търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител да не осъществяват основана на качествата конкуренция“ и от друга страна, споразумението не поражда „доказани положителни последици върху конкуренцията, което може да породи оправдани съмнения, че [то] явно вреди на конкуренцията“.

29      Това основание се състои от четири части. В рамките на първата част жалбоподателите твърдят, че първият критерий, посочен в точка 28 по-горе, трябва да се разбира като критерий, който препраща към факта, „че всяка търговска сделка има правдоподобно обяснение, различно от подялбата на пазара“. Жалбоподателите обаче упрекват Комисията, че е заменила този критерий със съпоставителен критерий, който се състои в това да се определи дали жалбоподателите биха сключили същите сделки при същите условия, в случай че Споразумението за уреждане на спорове не беше сключено. В рамките на втората част жалбоподателите упрекват Комисията, че не е изпълнила този критерий, тъй като не е опровергала представените от тях доказателства в хода на административното производство, от които е видно, че всяка сделка се обяснява с фактори, различни от интереса на страните да не се конкурират въз основа на качествата. Освен това в рамките на третата част, която се отнася до втория критерий, посочен в точка 28 по-горе, жалбоподателите твърдят, че Споразумението за уреждане на спорове е имало „доказани положителни последици за конкуренцията“, тъй като предвижда ранно навлизане на Teva на пазара. Накрая, в рамките на четвъртата част жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешки в преценката на контекста и условията на Споразумението за уреждане на спорове.

а)      По първата част на първото основание, свързана с неприлагането на подходящия правен критерий

30      Според жалбоподателите Комисията е изопачила критерия, установен в решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‐307/18, EU:C:2020:52), потвърдено с решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‐591/16 P, EU:C:2021:243), в два аспекта, а именно, на първо място, като се е отклонила от изричния извод в решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), че разумно възнаграждение, платено от производителя на оригинални лекарствени продукти на производителя на генерични лекарствени продукти за предоставените услуги или стоки, изключва установяването на нарушение с оглед на целта, и на второ място, като приема и прилага съпоставителен критерий, който спада към анализа с оглед на резултата.

31      Според жалбоподателите — като по този начин се позовават на доводите си, изтъкнати в рамките на втората част от настоящото основание — всяка търговска сделка, за която се отнася Споразумението за уреждане на спорове, е обоснована независимо от ограничителните клаузи и има „правдоподобно“ обяснение, което не е „единствената“ насрещна престация за забавеното навлизане на Teva на пазара на модафинил.

32      Освен това прилагането на съпоставителен анализ при оценката на твърдяно ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не било в съответствие със съдебната практика. Потенциално възможният сценарий бил сложна задача, която трябвало да отчита не само правния и икономически контекст на дадено споразумение към момента на сключването му, но и всяка последваща оценка. Освен това съпоставителният анализ бил част от преценката на споразуменията като ограничения на конкуренцията с оглед на резултата. Съдът не бил приложил съпоставителен критерий в решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), а приложил обикновен фактически критерий, който изисква правдоподобно обяснение за действително сключените търговски споразумения.

33      Комисията допуснала грешка и като оценила търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, като „едно цяло“, „независимо от точното количествено определяне и действителния принос на всяка сделка за общото прехвърляне на средства“. Поради това Комисията пренебрегнала извода на решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), че всяко твърдяно прехвърляне на средства трябвало да се преценява, за да се намери правдоподобно обяснение, различно от единствената насрещната престация за ограничителните клаузи.

34      В писмената реплика жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, като е основала обжалваното решение само на субективни доказателства, при положение че от съдебната практика следвало, че нарушение с оглед на целта може да се установи само въз основа на обективни фактори. Комисията пренебрегнала обективно разумния характер на възнаграждението, търговската цел и контекста на договаряне на търговските споразумения.

35      Накрая, Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, що се отнася до тежестта на доказване, като изисквала от страните да представят субективни доказателства, че биха извършили разглежданите сделки в потенциално възможния сценарий на липсата на Споразумението за уреждане на спорове и продължаването на съдебното производство. Комисията обаче носела тежестта на доказване. Освен това представените пред Комисията доказателства от времето на настъпване на фактите и експертните доклади давали правдоподобно обяснение за търговските споразумения, което Комисията не можела да отхвърли при липсата на значителен опит в обратен смисъл.

36      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

37      От съдебната практика следва, че понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ може да се прилага единствено по отношение на определени форми на съгласуване между предприятията, които по самото си естество разкриват в достатъчна степен вреда за доброто функциониране на нормалната конкуренция, за да може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‐307/18, EU:C:2020:52, т. 67 и цитираната съдебна практика).

38      Що се отнася по-специално до споразумения за доброволно уреждане на спорове — подобни на Споразумението за уреждане на спорове — в рамките на спорове относно патент върху процес за производство на станала достъпна за свободно използване АФС, които са сключени между производител на оригинални лекарствени продукти и няколко производители на генерични лекарствени продукти и водят до отлагане на навлизането на генерични лекарствени продукти на пазара, като за тази цел първият производител е прехвърлил парични или непарични средства на вторите производители, Съдът е приел, че такива споразумения не може при всички положения да се приемат за „ограничения с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84 и 85).

39      Споразумение за доброволно уреждане на спор обаче следва да бъде квалифицирано като „ограничение с оглед на целта“, когато от неговия анализ е видно, че предвиденото в него прехвърляне на средства се обяснява само с търговския интерес както на притежателя на съответния патент, така и на предполагаемия нарушител да не осъществяват основана на качествата конкуренция, доколкото споразуменията, с които конкуренти съзнателно заменят рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество помежду си, очевидно трябва да бъдат квалифицирани като „ограничение с оглед на целта“ (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 83 и 87).

40      За целите на тази проверка във всеки конкретен случай следва да се преценява дали нетното положително салдо от средствата, прехвърлени от производителя на оригинални лекарствени продукти на производителя на генерични лекарствени продукти, е достатъчно съществено, за да може действително да накара производителя на генерични лекарствени продукти да се откаже да навлиза на съответния пазар, а оттам и да осъществява основана на качествата конкуренция с производителя на оригинални лекарствени продукти, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да е по-голямо от печалбите, които този производител на генерични лекарствени продукти би реализирал, ако беше спечелил делото за патента (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 93 и 94).

41      От това следва, че квалифицирането като „ограничение с оглед на целта“ на споразумения — като Споразумението за уреждане на спорове — предполага да се преценят техните собствени характеристики, от които трябва да се изведе евентуалната конкретна вреда за конкуренцията, при необходимост след подробен анализ на посочените споразумения, на техните цели и на икономическия и правен контекст, в рамките на който размерът на прехвърлянето на средства е от особено значение (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‐307/18, EU:C:2020:52, т. 89).

42      В случая от раздел 5 от обжалваното решение, и по-специално от съображения 544—580, е видно, че Комисията е обяснила какъв анализ трябва да извърши въз основа на съществуващата съдебна практика, част от която е цитираната в точка 37 и сл. по-горе съдебна практика. В раздел 6 от обжалваното решение в съответствие със съдебната практика и принципите, посочени в раздел 5, тя разглежда дали сделките, предвидени в рамките на Споразумението за уреждане на спорове, и свързаните с тях прехвърляния на средства, са стимул за Teva да приеме ограничителните клаузи.

43      Така от цитираната в точка 37 и сл. по-горе съдебна практика е видно, че следва да се извърши цялостна преценка, която включва интересите и стимулите на съответните страни, за да се провери дали търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, като посочените в точка 17 по-горе, може да имат други обяснения освен търговския интерес както на притежателя на патента, така и на предполагаемия нарушител, да не извършват основана на качествата конкуренция.

44      В това отношение следва да се отбележи, което впрочем не се оспорва от жалбоподателите, че прехвърлянето на стойност на производителя на генерични лекарствени продукти може да приеме различни форми, като например пряко плащане или непряко плащане, които са включени в търговски сделки между производителя на оригинални лекарствени продукти и производителя на генерични лекарствени продукти. Следователно такава търговска сделка може да предостави на производителя на генерични лекарствени продукти предимства, които той не би имал при нормални пазарни условия, било защото такава сделка не би била осъществена при нормални пазарни условия, било защото тази сделка би била реализирана при по-благоприятни от нормалните пазарни условия. Освен това трябва да се отбележи, че при нормални пазарни условия не е обичайно насрещната престация по сделка да се състои от ангажимент за неконкуриране и за неоспорване.

45      Следователно Комисията е била длъжна да провери дали търговските сделки, посочени в Споразумението за уреждане на спорове, също биха могли да бъдат сключени при толкова благоприятни условия при липсата на ограничителните клаузи. Всъщност, ако Комисията е в състояние да констатира, че въпросните сделки не биха били сключени или не биха били сключени при такива благоприятни условия при липсата на посочените клаузи, от това може да се заключи, че посочените сделки не могат да имат друго обяснение освен търговския интерес на притежателя на съответния патент и на предполагаемия нарушител да не извършват основана на качествата конкуренция.

46      За да определи дали всяка от търговските сделки е имала за единствено правдоподобно обяснение целта да се насърчи Teva да приеме ограничителните клаузи и по този начин да се откаже от основана на качествата конкуренция с Cephalon, или дали тези сделки при всички положения биха били сключени при нормални пазарни условия, Комисията е трябвало да сравни това, което действително се е случило с това, което би се случило при липсата на ограничителните клаузи. Следователно доводът, че Комисията е приложила погрешен сравнителен анализ, трябва да се отхвърли като неоснователен.

47      Също така, противно на твърденията на жалбоподателите, приложеният от Комисията правен критерий не е равнозначен на сравнителен анализ, който спада към преценката на споразуменията като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

48      Комисията само е разгледала дали съответните търговски сделки биха били сключени без ограничителните клаузи, за да провери дали те представляват стимул за Teva да се откаже от основана на качествата конкуренция с Cephalon.

49      Както следва от цитираната в точка 37 и сл. по-горе съдебна практика, преценката, която трябва да се извърши, за да се определи дали дадено споразумение попада в обхвата на квалификацията „ограничение с оглед на целта“, няма за цел да се установят или определят количествено антиконкурентните последици от дадена практика, а само да се определи обективната тежест на тази практика, която може да обоснове именно че последиците от нея не трябва да се преценяват (вж. в този смисъл Решение от 25 март 2021 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия, C‑601/16 P, непубликувано, EU:C:2021:244, т. 86).

50      Фактът, че тази преценка трябва да се извърши при необходимост след подробен анализ на съответното споразумение — и по-специално на стимулиращия ефект на предвиденото в него прехвърляне на средства — но също и на неговите цели, както и на икономическия и правния контекст, в който то се вписва, не предполага също преценка на антиконкурентните последици от това споразумение за пазара. Той предполага единствено да се извърши цялостна и обстойна преценка на самите сложни споразумения, за да се изключи не само квалифицирането им като „ограничение с оглед на целта“, когато е налице съмнение относно достатъчната им вреда за конкуренцията, но и да се предотврати възможността споразуменията да избегнат тази квалификация единствено поради тяхната сложност и въпреки че обстойният им анализ би показал, че обективно са достатъчно вредни за конкуренцията (решение от 25 март 2021 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия, C‑601/16 P, непубликувано, EU:C:2021:244, т. 87).

51      Що се отнася до довода на жалбоподателите, че критерият за ограничение с оглед на целта, приложен от Комисията в обжалваното решение, противоречал на решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‐307/18, EU:C:2020:52), поради това че всяка акцесорна сделка имала разумно възнаграждение, платено от производителя на оригинални лекарствени продукти на производителя на генерични лекарствени продукти за предоставените услуги или стоки, следва да се припомни, че в посоченото решение Съдът действително не е изключил, че в определени случаи дадено споразумение за уреждане на спорове, съчетано с прехвърлянето на парични или непарични средства, не попада в квалификацията „ограничение с оглед на целта“. Такъв би бил случаят, ако посоченото прехвърляне на средства може да се окаже обосновано, а именно присъщо и строго необходимо с оглед на легитимните цели на страните по споразумението. Налага се обаче изводът, че този въпрос трябва да се разгледа в рамките на втората част от настоящото основание, с която жалбоподателите твърдят, че сделките, сключени в рамките на Споразумението за уреждане на спорове, са имали правдоподобно обяснение, различно от това да служат единствено като насрещна престация за ограничителните клаузи.

52      Що се отнася до твърдението, че при преценката си в обжалваното решение Комисията се основала единствено на субективното намерение на страните, следва да се припомни, че за да се прецени дали дадено споразумение съдържа ограничаване „с оглед на целта“, следва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическия и правния контекст, в които то се вписва. От съдебната практика следва също, че макар и намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на дадено споразумение, няма забрана органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и юрисдикциите на Европейския съюз да го вземат предвид (вж. решение от 2 април 2020 г., Budapest Bank и др., C‐228/18, EU:C:2020:265, т. 53 и цитираната съдебна практика). Въпросът дали при преценката си Комисията се е основала единствено на субективни фактори, ще бъде разгледан в рамките на втората част от настоящото основание.

53      Що се отнася до тежестта на доказване, Комисията трябва да докаже, че в релевантния контекст клаузите за неконкуриране и за неоспорване, сключени в рамките на съответното споразумение за доброволно уреждане на спорове, са довели до споразумение, което ограничава конкуренцията с оглед на целта, и съответно да докаже, че видно от анализа на това споразумение, предвиденото в него прехвърляне на средства се обяснява единствено с търговския интерес както на притежателя на съответния патент, така и на предполагаемия нарушител да не осъществяват основана на качествата конкуренция (вж. съдебната практика, цитирана в т. 39 по-горе).

54      Въпреки това, противно на твърдяното от жалбоподателите, Комисията може да се основава само на правните и икономическите елементи, взети предвид от тях при преговорите, довели до Споразумението за уреждане на спорове, включително търговските сделки. Елементите, които са последващи на сключването на Споразумението за уреждане на спорове, не могат да бъдат част от релевантната рамка, тъй като страните не биха могли да ги вземат предвид, когато са решили да сключат това споразумение.

55      Доколкото жалбоподателите твърдят, че към момента на приемане на обжалваното решение липсва практика в правото на Съюза, за да се квалифицира разглежданото споразумение като „ограничение с оглед на целта“, достатъчно е да се направи позоваване на решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‐307/18, EU:C:2020:52), както и на решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‑591/16 P, EU:C:2021:243). Всъщност в първото решение Съдът посочва при какви условия споразумение за доброволно уреждане на спорове трябва да се квалифицира като „ограничение с оглед на целта“. Във второто решение Съдът уточнява в точка 130, че изобщо няма изискване същият вид споразумения вече да е бил санкциониран от Комисията, за да може те да се считат за ограничение на конкуренцията с оглед на целта, макар и да са сключени в специфичен контекст като този на правата върху интелектуална собственост. Ето защо този довод не може да бъде приет.

56      Що се отнася до довода, че Комисията оценила търговските сделки „като едно цяло“, на този етап е достатъчно, на първо място, да се посочи, че търговските сделки, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, са сключени като спадащи към едно цяло. Фактът, че Споразумението за уреждане на спорове и свързаните с него сделки са сключени едновременно или че съществува договорна връзка между тях, е показателен за факта, че тези споразумения са част от един и същ договорен пакет. При това положение съществува риск чрез свързването на търговско споразумение със споразумение за доброволно уреждане на спорове, съдържащо клаузи за неконкуриране и за неоспорване, които сами по себе си ограничават конкуренцията, в действителност да се цели — под прикритието на търговска сделка, приела евентуално формата на сложна договорна схема — стимулиране на дружеството производител на генерични лекарствени продукти да приеме тези клаузи посредством предвидено в акцесорното споразумение прехвърляне на средства. В този контекст, както вече бе посочено в точка 45 по-горе, въпросът дали такава сделка би била сключена и при нормални пазарни условия е част от оценката, която Комисията трябва да извърши. На второ място, следва да се посочи, че след такава оценка от значение е нетното положително салдо на прехвърлянията на средства, извършени в рамките на всички сделки, както следва от цитираната в точка 40 по-горе съдебна практика.

57      От гореизложеното следва, че с изключение на някои доводи, които ще бъдат разгледани в рамките на втората част от настоящото основание, първата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

б)      По втората част от първото основание

58      В рамките на втората част от първото основание жалбоподателите твърдят, че сделките, сключени в рамките на Споразумението за уреждане на спорове, имат правдоподобно обяснение, различно от това да служат единствено като насрещна престация за ограничителните клаузи.

59      Всяка от сделките се дължала не на развитието на преговорите относно навлизането на модафинил на Teva на пазара на генеричните лекарствени продукти, а по-скоро на законните, добре документирани и вече съществуващи търговски нужди на двете страни. За всяка сделка Teva или Cephalon било или единствената страна, с която било възможно да има търговски взаимоотношения (както в случая с правата на интелектуална собственост на Teva, отнасящи се до модафинил и клиничните данни на Cephalon), или потенциален партньор с уникален и подходящ опит (какъвто е случаят с производствения капацитет на АФС на модафинил на Teva или на дистрибуторската платформа на Teva в Обединеното кралство).

60      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

61      С оглед на оплакванията, формулирани от жалбоподателите, най-напред следва да се провери дали за всяка от търговските сделки, предвидени в Споразумението за уреждане на спорове, Комисията е допуснала грешка в преценката, като е заключила, че посочената сделка има за цел да послужи за прехвърляне на средства от Cephalon на Teva в замяна на ангажимента на Teva да не навлиза самостоятелно на пазарите на генерични лекарствени продукти и да не се конкурира с Cephalon относно модафинил.

1)      По лиценза за правата на интелектуална собственост на Teva за модафинил

62      Съгласно член 2.2 от Споразумението за уреждане на спорове Cephalon се съгласява да закупи от Teva (неизключителен) лиценз за правата върху интелектуална собственост на Teva (наричани по-нататък „ПИС“) за общата сума в размер на 125 милиона щатски долара (USD), или около 92,9 милиона евро.

63      В съображение 864 от обжалваното решение Комисията заключава, че Teva е получило значителна стойност, като е предоставило лиценз върху своите ПИС на Cephalon. Що се отнася до Cephalon, Комисията уточнява, че то не е било заинтересовано от придобиването на ПИС от Teva, не е имало никаква реална нужда да ги придобива преди Споразумението за уреждане на спорове и нямало никакъв интерес да плаща значителни суми за лиценз за ПИС, който не е имал или е имал само ограничена стойност за него. Поради това според Комисията фактите силно навеждат на мисълта, че Cephalon изобщо не би сключило тази сделка или при всички положения, че то не би я сключило при същите условия, ако нямаше Споразумение за уреждане на спорове, и че целта на сделката е била да послужи за прехвърляне на средства от Cephalon на Teva в замяна на ангажимента на Teva да не навлиза самостоятелно на пазара на модафинил и да не се конкурира с Cephalon въз основа на качествата. Комисията също така приема, че други, предоставени от страните, обяснения за сделката не са правдоподобни. Следователно лицензът за ПИС на Teva предполагал необосновано прехвърляне на средства на Teva, които Teva нямало да може да получи при липсата на Споразумението за уреждане на спорове.

64      Жалбоподателите оспорват преценката на Комисията в обжалваното решение, че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове Cephalon не счита ПИС на Teva за сериозна заплаха и преди това никога не е проявявало и най-малкия интерес за тяхното придобиване.

65      Според жалбоподателите научните доказателства показват, че продуктите с модафинил на Cephalon могат да се считат за противоречащи на заявката за американски патент на Teva за модафинил „от форма III“ (кристална форма на модафинил, въведена през 2000 г. и публикувана през 2002 г.).

66      Всъщност заместник-управителят на Cephalon, г‑н M., който отговарял и за химичните научни изследвания и развойна дейност на световно равнище, проявил веднага интерес към заявките на Teva относно полиморфите на модафинил, след като се запознал с посочените заявки. След това Cephalon поръчало проучване на Crystallics BV, приключило през март 2003 г., получило резултати от проучване, проведено от професор C. от Руанския университет (Франция) през 2004 г., и предварителни резултати от проучване, проведено от Solid State Chemical Information, Inc. (SSCI) през януари 2006 г.

67      С посочените проучвания Cephalon искало да разбере дали неговите собствени методи създават претендираните от Teva полиморфи и каква е вероятността количества от форма III да продължат да съществуват по време на търговския производствен процес.

68      Според жалбоподателите събраните от Cephalon научни доказателства от 1995 г. до 2005 г. са довели до прогресивни изводи, които са показали риск от нарушение.

69      Освен това жалбоподателите изтъкват, че Cephalon е ползвало и експертизата на професор M. от Massachusetts Institute of Technology (MIT), който е стигнал до извода, че Cephalon е изложено на риск форма III — предмет на заявките за патент на Teva — да бъде открита в крайния му продукт. Жалбоподателите твърдят по-специално следното:

–        Teva имало големи шансове да спечели всяко съдебно производство или производство за „намеса“ пред United States Patent and Trademark Office (Ведомство за патентите и марките в Съединените щати), което би поставило под въпрос патентните му права върху форма III, така че Комисията не трябвало да поставя под въпрос търговската преценка на Cephalon, за да отстрани този риск,

–        фактът, че Cephalon е пуснало „Provigil“ на пазара в Съединените щати преди приоритетната дата на заявката за патент на Teva, не е намалил риска за Cephalon, както неправилно твърди Комисията,

–        твърдението на Комисията, че не съществува никакъв риск от нарушение, тъй като Cephalon действително не е открило през декември 2005 г. форма III в крайния си продукт, не отчита състоянието на науката,

–        що се отнася до липсата на документи, в Съединените щати е обичайна практика да не се документират опасенията за нарушение поради страха, че тези документи ще бъдат използвани по време на съдебния процес, за да се установи не само нарушението, но и умишлено нарушение, което може да утрои обезщетението,

–        лицензионните възнаграждения, дължими от Cephalon по силата на споразумението за лиценз за ПИС на Teva, са разумни и Комисията не е доказала обратното.

70      Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

71      Видно от обжалваното решение, в подкрепа на извода си, че лицензът за ПИС на Teva е довел до необосновано прехвърляне на средства в полза на Teva (вж. т. 63 по-горе), Комисията се е основала по-специално, от една страна, на доказателствата от времето на сключване на Споразумението за уреждане на спорове, които показват, че Cephalon не се е чувствало наистина застрашено от ПИС на Teva и никога преди това не е проявявало интерес към тяхното придобиване, и от друга страна, на липсата на разумна дължима грижа от страна на Cephalon.

72      Както е видно от преписката, от 2002 г. Cephalon е знаело, че Teva е подало заявка за патент за форма III, че някои остатъчни количества от формите евентуално могат да бъдат открити в крайния продукт на Cephalon, че форма III би могла да се слее между два кристала от форма I (тогава става въпрос за „тунинг“ на форми I и III на модафинил) и че форма III е предмет на патентоване. Въпреки това няма никаква сериозна индикация, че към момента на настъпване на фактите Cephalon действително е било загрижено за евентуалните последици от заявката за патент на Teva за форма III.

73      Всъщност от 1999 г. Cephalon е знаело, че модафинил от форма III се създава по време на производствения процес, но след това се превръща в модафинил от форма I по време на този процес (според научните проучвания на Lafon).

74      Безспорно е вярно, че след като узнава за заявката за патент на Teva за модафинил от форма III и преди сключването на Споразумението за уреждане на спорове, Cephalon е възложило извършването на проучвания.

75      На първо място, става въпрос за искане към Crystallics за проучване, което има за цел да се разбере по-добре влиянието на условията на различните полиморфи и контрола върху процеса. Резултатът от това проучване, приключило през 2003 г., показва, че при по-голямата част от условията на кристализация полученият модафинил е смес от форми I и III.

76      На второ място, през 2004 г. Cephalon получава резултатите от проучване, проведено от професор C. от Руанския университет, което обаче не е било поискано от Cephalon. От това проучване е видно, че форма I и форма III на модафинил са много сходни и че двете полиморфни форми имат склонност да растат като кристали близнаци.

77      От преписката обаче е видно, че тези проучвания или резултатите от тях не са предизвикали особена загриженост у Cephalon.

78      Всъщност от една вътрешна презентация от 2003 г., в която се посочват заявките на Teva относно кристалните форми на модафинил, е видно, че Cephalon е предполагало, че вероятно ще има „процедура за намеса“ между него и Teva, но че то има по-ранни права, така че няма основание за безпокойство.

79      Също така във вътрешно електронно писмо от август 2005 г. д‑р H, главен консултант по патентите на Cephalon, заявява, че познава добре и отдавна „патентното пространство“ в Съединените щати и в Европа относно модафинил и че няма никаква причина за безпокойство от „потенциални проблеми, свързани с нарушение“.

80      На трето място, що се отнася до проучването, извършено от SSCI, поискано от Cephalon преди сключването на Споразумението за уреждане на спорове, следва да се констатира, че предварителните резултати са получени от Cephalon едва след сключването на посоченото споразумение, а именно на 6 януари 2006 г. Следователно тези резултати не са могли да бъдат взети предвид от Cephalon, за да се оцени рискът от нарушение при сключването на Споразумението за уреждане на спорове и не позволяват да се определи дали Cephalon е имало интерес към ПИС на Teva.

81      На четвърто място, същият извод се налага и по отношение на доклада M. от 2018 г. (т.е. становище на професор M. от MIT), поискано от жалбоподателите в хода на административното производство.

82      Доводът на жалбоподателите, че ставало въпрос за „постепенен процес на научаване“, не е убедителен, както и доводът, че Cephalon е било силно обезпокоено „в края на 2005 г.“. В това отношение трябва да се констатира, че Cephalon не е предприело никакви действия по отношение на Teva между 2003 г. и 2005 г., въпреки че не са му липсвали необходимите познания, за да го направи. Поради това решението относно патентоспособността, взето от Ведомството за патентите и марките на Съединените щати през септември 2005 г., не обяснява твърдяното внезапно безпокойство, като се има предвид, че през 2003 г. самото Cephalon е искало да патентова модафинил от форма III, което потвърждава, че поне през 2003 г. (вж. т. 72 по-горе) то е знаело, че става въпрос за обект, който може да бъде патентован. Освен това към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове Cephalon не е било открило никакви следи от полиморфна форма III на модафинил нито в своя АФС на модафинил, нито в крайния продукт „Provigil“.

83      Също така няма никакви писмени доказателства за евентуална загриженост от страна на Cephalon. Доводът на жалбоподателите, че липсата на доказателства от времето на настъпване на фактите се обяснява с американското процесуално право, трябва да се отхвърли.

84      В това отношение, на първо място, доколкото даден документ попада в обхвата на правилото „legal privilege“ („правна тайна“), той е защитен и не може да бъде оповестен пред американските юрисдикции.

85      На второ място, напротив, от преписката е видно, че някои доказателства от времето на настъпване на фактите потвърждават обстоятелството, че Cephalon е считало, че неговите продукти не нарушават ПИС на Teva. Освен това, подобно на Комисията, следва да се приеме, че ако Cephalon действително е виждало опасност от нарушаване на ПИС на Teva, то е щяло да предприеме действия, за да отстрани тази опасност, което то не е направило. Освен това дори в момента, в който Teva се свързва с Cephalon през юли 2005 г., за да обсъди лиценз за своите ПИС, Cephalon не е проявило интерес към такъв лиценз извън рамките на Споразумението за уреждане на спорове.

86      Накрая, липсата на разумна дължима грижа от страна на Cephalon в това отношение може да бъде обяснена, ако се приеме, че предоставянето на лиценз за ПИС от Teva на Cephalon по същество е имало за цел да насърчи Teva да приеме ограничителните клаузи. По-специално от изложеното по-горе следва, че Cephalon не е проявило реален интерес за получаването на лиценз извън рамките на Споразумението за уреждане на спорове. Освен това твърдението на Cephalon, че е бил добре запознат с положението в областта на патентите по отношение на модафинил, не е убедително. Всъщност то не позволява да се обясни защо Cephalon е приело да закупи лиценза за ПИС на Teva, без да извърши оценка на размера на дължимите лицензионни възнаграждения и защо Cephalon е платило незабавно, безусловно, съществена част от тези лицензионни възнаграждения, без да е сигурно, че заявката за патент на Teva действително ще бъде уважена. Накрая, следва да се отбележи, че в лицензионното споразумение дори не са предвидени стандартни разпоредби за защита на интересите на Cephalon.

87      Ето защо следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията правилно е заключила, че размерът на прехвърлянето на средства, извършено чрез лиценза за ПИС на Teva, може да се обясни единствено с факта, че представлява насрещна престация за приемането от страна на Teva на ограничителните клаузи.

2)      По споразумението за доставка на АФС модафинил

88      Съгласно член 2.4 от Споразумението за уреждане на спорове Teva и Cephalon се задължават да сключат споразумение за доставки, съгласно което, на първо място, Teva ще доставя на Cephalon минимално количество от 10 000 kg АФС модафинил годишно в периода 2007—2011 г. (т.е. най-малко общо 50 000 kg) и на второ място, Cephalon в замяна ще заплати на Teva фиксирана минимална цена — изрично замислена така, че да отразява приблизителните производствени разходи на Teva плюс 30 % — в общ размер от 28 милиона USD в периода 2007—2011 г. Вследствие на това на 7 ноември 2006 г. Teva, чрез дъщерното си дружество Plantex, и Cephalon сключват договор за прилагане на условията по член 2.4 от Споразумението за уреждане на спорове (наричано по-нататък „Споразумението за доставка на АФС модафинил“).

89      В съображение 781 от обжалваното решение Комисията заключава, че за Teva условията на Споразумението за доставка на АФС модафинил представляват гарантиран стабилен поток от приходи в продължение на пет години, който то не би могло да получи, без да приеме ангажиментите за неконкуриране и за неоспорване, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове. Що се отнася до Cephalon, в обжалваното решение Комисията заключава, че то не би приело да сключи Споразумението за доставка на АФС модафинил при липсата на тези ангажименти, тъй като това не би било разумно от икономическа гледна точка, като се има предвид положението му в областта на доставките и търсенето по това време, и условията на това споразумение.

90      Жалбоподателите оспорват извода на Комисията по отношение на Cephalon. Последното било изправено пред риск от недостатъчни доставки на АФС модафинил, което било видно и от документите от времето на настъпване на фактите, като електронното писмо от 29 декември 2005 г. Освен това жалбоподателите упрекват Комисията, че е основала решението си на избирателно и небалансирано разглеждане на преписката относно капацитета на Cephalon за обезпечаване на доставките и ценовите условия, договорени с Teva.

91      В този контекст жалбоподателите обясняват, че в края на ноември 2005 г., след като Food and Drug Administration (FDA, Агенция по храните и лекарствата, Съединени щати) е обявила, че „Sparlon“ може да бъде одобрено, Cephalon е увеличило вътрешните си прогнози за нуждите от АФС на модафинил за производството на своите лекарствени продукти „Provigil“, „Nuvigil“ и „Sparlon“ — тъй като пускането в продажба на последните два лекарствени продукта е предвидено в близко бъдеще — като преминава от 96 000 kg на 138 500 kg или 148 000 kg, докато капацитетът за обезпечаване на доставките бил оставил малко марж за справяне с увеличаване на търсенето или неочаквано намаляване на производството. В това отношение жалбоподателите отбелязват, че що се отнася до двата завода на Cephalon, разположени в Митри-Мори (Франция), единият (а именно завод C‑1) бил стар, а другият (а именно завод C‑2), макар и нов, все още имал нужда от административно разрешение, както и че било съмнително дали външният му доставчик Helsinn ще може да увеличи производството си.

92      Следователно най-предпазливият и най-сигурен начин за покриване на риска от недостатъчни доставки бил да се сключи договор с Teva. Според Cephalon Teva е логичен партньор, като се има предвид, че то разполагало със силен капацитет за производство на модафинил благодарение на собствените си усилия за пускане на пазара на продукти, на основата на модафинил. Освен това общата сума, която трябвало да се плати по това споразумение, представлявала само малка част от загубите, които Cephalon щяло да понесе, ако доставките му на АФС били недостатъчни.

93      Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

94      На първо място, следва да се отбележи, че жалбоподателите не поставят по въпрос интереса на Teva и тяхната критика се отнася само до интереса, който Cephalon е имало от сключването на Споразумението за доставка.

95      На второ място, твърдението, че Комисията поставила под въпрос търговската преценка на Cephalon или извършила избирателен и небалансиран преглед на преписката, не може да се приеме. В това отношение следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията основава заключението си на документи от времето на настъпване на фактите, повечето от които произхождат от самото Cephalon. След това Комисията само проверява правдоподобността на твърденията на жалбоподателите с оглед на фактите, които произтичат от доказателствата.

96      От въпросните доказателства обаче действително следва, че прогнозният капацитет на Cephalon за обезпечаване на доставките, считано от 2007 г., е бил достатъчен, за да се задоволи предвиденото от него търсене.

97      В това отношение е видно (вж. т. 91 по-горе), че веригата на доставки на Cephalon се състои от неговите заводи в Митри-Мори, а именно съществуващия завод C‑1 и новия завод C‑2, както и от външен доставчик — Helsinn.

98      От документите на Cephalon от времето на настъпване на фактите, е видно, че в края на 2005 г. последното е оценило търсенето си на АФС модафинил:

–        за 2006 г. — между 115 000 kg и 148 000 kg, въпреки че е могло да има достъп до общо около 146 000 kg (а именно 37 000 kg от завод C‑1, 29 400 kg от завод C‑2 и 80 000 kg от неговия доставчик Helsinn),

–        за 2007 г. — между 117 000 kg и 146 000 kg, въпреки че може да има достъп до общо около 230 000 kg (а именно 37 000 kg от завод C‑1, 74 000 kg от завод C‑2 и 120 000 kg от Helsinn),

–        за 2008 г. — между 137 000 kg и 160 000 kg, въпреки че може да има достъп до общо около 230 000 kg (а именно 37 000 kg от завод C‑1, 74 000 kg от завод C‑2 и 120 000 kg от Helsinn).

99      Въз основа на тези данни може да се заключи, що се отнася до 2007 г. и 2008 г., че прогнозният капацитет на Cephalon за обезпечаване на доставките надхвърля прогнозното търсене и следователно не се е поставял въпрос за недостатъчност на доставките в дългосрочен план. Следователно Комисията правилно е можела да направи извод, че опасенията, свързани с недостатъчност на доставките, не са правдоподобно обяснение за сключването на споразумението от Cephalon.

100    Освен това в преписката няма никакви данни за безпокойство от страна на Cephalon относно евентуален недостатъчен капацитет за обезпечаване на доставките на АФС модафинил в дългосрочен план.

101    Несъмнено от електронно писмо от 29 декември 2005 г., на което се позовават жалбоподателите, е видно, че съществуват опасения във връзка с доставките. Посочените опасения обаче се отнасят само за началото на 2006 г., а не за следващия период. Поради това сключеното с Teva Споразумение за доставка на АФС модафинил не може да преодолее тези опасения за 2006 г., тъй като се отнася до обезпечаването на доставките за периода 2007—2011 г. В допълнение, от това електронно писмо е видно, че за преодоляване на посочения проблем за първото шестмесечие на 2006 г. е имало вътрешно разрешение, а именно да се забави или да се спре производството на R-модафинил (т.е. АФС на „Nuvigil“) за период от два до три месеца с цел да се създаде известен запас от модафинил, за да се отговори на евентуалното увеличаване на търсенето на „Provigil“ и на евентуалното увеличаване на прогнозите за продажбите на „Sparlon“ след пускането му на пазара.

102    Впрочем електронното писмо от 29 декември 2005 г. е изпратено след подписването на Споразумението за уреждане на спорове. Ако съществуваше реална загриженост във връзка с възможен проблем относно недостатъчност на доставките в дългосрочен план, тази загриженост е щяла да бъде спомената в посоченото електронно писмо, както и изборът на Teva като нов източник на доставки.

103    Що се отнася до критиката на жалбоподателите във връзка с анализа на ценообразуването, по което Cephalon и Teva са се споразумели (съображения 404—407, 749, 750 и 765 от обжалваното решение), достатъчно е да се отбележи, че от гореизложеното следва, че сключването от Cephalon на Споразумението за доставка на АФС модафинил не е било мотивирано от истинска загриженост за недостатъчността на доставките на АФС модафинил в дългосрочен план. Като се има предвид, че доводите относно ценообразуването се основават на предпоставката, че Cephalon правилно е търсило допълнителен източник на доставки, за да се защити от риска от недостиг, те могат да бъдат отхвърлени като неотносими.

104    При всички положения от извършения от Комисията анализ в обжалваното решение, основан на доказателствата по преписката, е видно, че цените на АФС на модафинил, предвидени в Споразумението за доставка на АФС модафинил, са били с 100—300 % по-високи от цените, плащани на Helsinn или от вътрешните цени, които Cephalon би платило, ако използва собствените си производствени съоръжения в Митри-Мори. Също така цените на Teva са били още по-високи от цените, предлагани от Helsinn в алтернативните му предложения за евентуално ново споразумение за доставка на АФС модафинил или от други алтернативни доставчици. Освен това Споразумението за доставка на АФС модафинил, така както е сключено, представлява за Cephalon негъвкав ангажимент „take or pay“ („вземай или плащай“), с който то се задължава да закупува фиксирани количества АФС модафинил в момент, в който бъдещото търсене на неговите кандидатстващи лекарствени продукти на основата на модафинил (а именно „Nuvigil“ и „Sparlon“) е несигурно, тъй като то все още не разполага с регулаторни одобрения.

105    От гореизложеното следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че мотивите, които Cephalon изтъква, за да обоснове сключването на Споразумението за доставка на АФС модафинил, не съответстват нито на най-предпазливия път, нито на най-сигурния път за покриване на риска от недостатъчни доставки.

106    От гореизложеното следва също, че Комисията правилно е заключила, че Споразумението за доставка на АФС модафинил е допринесло за насърчаването на Teva да приеме ограничителните клаузи.

3)      По Споразумението CEP-1347

107    В съответствие с член 2.3 от Споразумението за уреждане на спорове Cephalon предоставя на Teva лиценз за клинични данни и данни за безопасност, разработени съвместно от Cephalon в рамките на изследвания относно лечението на болестта на Паркинсон (наричани по-нататък „данните за CEP-1347“), от които Teva се нуждае, за да пусне на пазара своя лекарствен продукт „Azilect“ (който няма връзка с модафинил), срещу сумата от 1 милион USD.

108    В съображение 810 от обжалваното решение Комисията констатира, че достъпът до данните за CEP-1347 на Cephalon е много ценен за Teva, тъй като то може да ускори пускането на пазара на лекарствения си продукт „Azilect“, от който може да очаква значителни допълнителни продажби и печалби. Що се отнася до Cephalon, Комисията констатира, че то не е оценило или договорило по независим начин цената за предоставяне на достъп до данните за CEP-1347 и че е използвало тези данни като лост в преговорите по Споразумението за уреждане на спорове, като е отказало да предостави лиценз до финализирането на посоченото споразумение. Ето защо в съображение 811 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че не е вероятно Cephalon да бе предоставилo достъп до данните за CEP-1347 през декември 2005 г. при липсата на ангажименти за неконкуриране и за неоспорване, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, или при всички положения при същите условия. Поради това Комисията заключава, че Споразумението CEP-1347 представлява необосновано прехвърляне на средства, което е допринесло за насърчаване на Teva да поеме тези ангажименти в по-широкия контекст на Споразумението за уреждане на спорове.

109    Жалбоподателите изтъкват, че Споразумението CEP-1347 не е допринесло за необосновано прехвърляне на средства и дори не е послужило за незаконно обратно плащане, тъй като Cephalon е прехвърлило данните за CEP-1347 на пазарна цена.

110    Жалбоподателите оспорват и направеното от Комисията в съображение 789 от обжалваното решение изчисление, че едногодишно забавяне на пускането на пазара на лекарствения продукт „Azilect“ би довело до загуба на приходи от порядъка на 200 милиона USD за Teva. В писмената реплика жалбоподателите изтъкват по този въпрос, че тази оценка е завишена, тъй като Комисията се основава на неправилно тълкуване на регулаторния процес в Съединените щати. Комисията неправилно приела, че забавяне на одобрението на „Azilect“ от FDA би лишило Teva от една година изключителни права върху „Azilect“ и че следователно това щяло да доведе до загуба на приходи за една година.

111    Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

112    Безспорно е, че Teva се е свързвало с Cephalon, за да получи правото да използва данните за CEP-1347. В това отношение не се оспорва фактът, че Teva се е нуждаело от посочените данни, за да получи през 2006 г регулаторни одобрения в Съединените щати, Канада и Австралия за иновативния си лекарствен продукт „Rasagiline“, еквивалент на „Azilect“. Всъщност през 2005 г. е в ход процедурата по окончателно одобрение за пускане на пазара на „Azilect“, започната от Teva пред FDA. В рамките на тази процедура по одобрение FDA е поставила въпроси относно профила на вторичните ефекти на „Azilect“ и е поискала извършването на други дерматологични тестове. В това отношение между FDA и Teva е предвидена среща на 7 декември 2005 г. Тъй като Teva не е било в състояние да извърши посочените тестове преди тази дата и е узнало, че Cephalon разполага с данни, които биха могли да са от значение за него, то на няколко пъти се свързва с Cephalon.

113    Освен това от доказателствата е видно, че Cephalon е било информирано за нуждите на Teva и че Teva е считало, че данните за CEP-1347 на Cephalon са „много полезни“ и „от решаващо значение“ както за предвидената с FDA среща, така и за одобрението на „Azilect“ в Австралия.

114    Безспорно е също, че Cephalon е отказало да предостави посочените данни на Teva поради висящите съдебни спорове във връзка с патентите, в които те участват.

115    В това отношение Teva посочва, че „Cephalon е взело очевидно неотменимо решение да не [му] предоставя никакви данни за срещата му с FDA, докато [то] и Cephalon не разрешат напълно и окончателно всички висящи съдебни спорове и други въпроси, свързани с модафинил“.

116    Както правилно отбелязва Комисията в обжалваното решение, това показва, че Cephalon е обвързало предоставянето на данните за CEP-1347 на Teva с разрешаването на висящия правен спор във връзка с патентите, за който ангажиментите за неконкуриране и за неоспорване са били от съществено значение.

117    Що се отнася до изчислението, направено от Комисията в съображение 789 от обжалваното решение, следва да се констатира, че то се основава на вътрешен документ на Teva от времето на настъпване на фактите, който съдържа прогнозите за продажбите на „Azilect“, направени от Teva за периода 2006—2009 г. Въз основа на тези оценки изчисляването на пропуснатите ползи в случай на забавяне на пускането на пазара на „Azilect“ може лесно да се извърши, както е видно от обжалваното решение и от допълнителните обяснения, дадени от Комисията в писмените ѝ изявления. От това следва, че подобно забавяне би довело до загуба на приходи от порядъка на 200 милиона USD и че дори забавяне от една седмица би имало значителни последици. Това показва, че за Teva е било важно да има възможно най-бързо достъп до данните за CEP-1347.

118    Що се отнася до довода, изтъкнат за първи път в писмената реплика, че Комисията разбрала неправилно американската правна уредба, той следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо да се разглежда допустимостта му от гледна точка на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

119    Всъщност освен факта, че нищо не сочи, че Комисията не е разбрала американската правна уредба, от тази правна уредба ясно следва, че патентът има ограничен срок на валидност и че той може да бъде възобновен само веднъж. В настоящия случай трябва да се вземе предвид възприятието на Teva към момента на настъпване на фактите. Като се има предвид, че още през 1994 г. Teva е подало заявка за патент за „Rasagiline“ (АФС на „Azilect“), то е съзнавало, че изключителните права са временни и че продължителността на процедурите, необходими за одобряването на лекарствения продукт „Azilect“, може да намали срока на тази закрила. Следователно за него е било от решаващо значение да разполага с необходимите данни възможно най-скоро, за да получи разрешение от FDA.

120    От гореизложеното следва, че Комисията основателно е могла да заключи, че сделката CEP-1347 е допринесла за насърчаване на Teva да приеме ограничителните клаузи.

4)      По Споразумението за дистрибуция в Обединеното кралство

121    В съответствие с член 2.6 от Споразумението за уреждане на спорове Cephalon се задължава, на първо място, да определи дъщерното дружество на Teva в Обединеното кралство като изключителен дистрибутор на всичките си продукти на основата на модафинил в Обединеното кралство за период от пет години, при марж на дистрибуция от 20 %, и на второ място, да заплати еднократно на Teva сумата в размер на 2,5 милиона евро при пускането на пазара от Teva на продукти на Cephalon на основата на модафинил.

122    В съображение 946 от обжалваното решение Комисията заключава, че Споразумението за дистрибуция е ценно за Teva, тъй като в рамките на посоченото споразумение Teva очаква да получи минимална печалба в размер на 10,5 милиона евро поради определянето му като изключителен дистрибутор в Обединеното кралство (а именно еднократно плащане на сумата в размер на 2,5 милиона евро и 8 милиона евро печалба като дистрибутор) — печалба, която Teva не би могло да получи при нормални пазарни условия, поне не в пълния размер на сумата, при липсата на Споразумението за уреждане на спорове. Според Комисията фактите също така ясно показват, че от гледна точка на Cephalon единственото правдоподобно обяснение за сделката е било да насърчи Teva да сключи Споразумението за уреждане на спорове. Следователно сама по себе си сделката е допринесла за необоснованото прехвърляне на средства, което представлява насрещна престация за Teva, за да може то да поеме ангажиментите в по-широкия контекст на Споразумението за уреждане на спорове.

123    Жалбоподателите оспорват изводите на Комисията в това отношение, съдържащи се в обжалваното решение.

124    След като припомнят, че в края на 2005 г. Cephalon и Novartis са решили да не подновяват споразумението си за дистрибуция, в резултат на което Cephalon се нуждаело от нов партньор за дистрибуция на продуктите си на основата на модафинил в Обединеното кралство, жалбоподателите твърдят, че Teva, което вече било започнало да разпространява своя генеричен продукт с модафинил в Обединеното кралство, било очевидния избор. Жалбоподателите оспорват възражението на Комисията, че става въпрос за конкурент, с който е сключено Споразумението за дистрибуция, с мотива, че след като страните са решили да сключат споразумение за доброволно уреждане на спор, те вече не били конкуренти.

125    Що се отнася до търговските условия на Споразумението за дистрибуция в Обединеното кралство, жалбоподателите изтъкват, че те са разумни. В това отношение те упрекват Комисията, че се е съсредоточила върху сумата от 2,5 милиона евро като начална комисиона и че е наблегнала на факта, че десет години по-късно страните не са били в състояние да предоставят подробна счетоводна информация. Освен това твърдението на Комисията, че Cephalon не получило никаква стойност в замяна на еднократното плащане, било невярно. Всъщност, ако Cephalon беше приело например да включи сумата от 2,5 милиона евро в текущата комисиона, като по този начин увеличи комисионата на Teva от 20 % на 25 %, в преписката нямало нищо, което да позволи на Комисията да твърди, че компенсацията би била нерационална. Според жалбоподателите Cephalon е приело първоначалното плащане, както е видно от Споразумението за уреждане на спорове, „като признание за разходите и разноските, свързани с това пускане на пазара, подготвено от Teva“.

126    Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

127    В рамките на разглеждането на първата част от настоящото основание (вж. т. 45 по-горе) Общият съд отбелязва, че за да определи дали една от сделките, сключени между страните в рамките на Споразумението за уреждане на спорове, всъщност е насрещната престация за приемането от страна на Teva на ограничителните клаузи, или дали посочената сделка може да се обясни по друг начин, Комисията трябва да си зададе въпроса дали страните биха сключили тази сделка, или дали биха я сключили при същите условия, при липсата на тези клаузи.

128    В настоящия случай, както правилно изтъква Комисията в обжалваното решение, към момента на настъпване на фактите Teva вече е пуснало на пазара в Обединеното кралство своя генеричен продукт с модафинил и следователно е пряк конкурент на Cephalon на този пазар, какъвто би останало, ако не съществуваха Споразумението за уреждане на спорове и съдържащото се в него Споразумение за дистрибуция в Обединеното кралство. Тази констатация не е била поставена под въпрос от жалбоподателите.

129    При тези обстоятелства Комисията е могла да заключи в съображение 930 от обжалваното решение, че „възлагането на дистрибуцията на продуктите с модафинил [на Cephalon] на най-големия съперник на пазара води до конфликт на интереси“ и че „[п]ри липсата на клаузи за неконкуренция и за неоспорване от страна на Teva, които на практика прекратяват самостоятелната дейност на Teva в областта на модафинил в целия свят (включително в Обединеното кралство), за Cephalon не [би било] икономически рационално да предостави дистрибуцията на [своите] продукти […] с модафинил на Teva — най-близкият конкурент и съперник на пазара на модафинил в Обединеното кралство“.

130    В това отношение доводът на жалбоподателите, че вече не са конкуренти, веднъж след като са решили да сключат Споразумението за уреждане на спорове и следователно интересите им са били съгласувани, не може да се приеме. Всъщност Споразумението за дистрибуция е част от Споразумението за уреждане на спорове и е сключено в неговия контекст. Да се приемат съображенията на жалбоподателите обаче би означавало да се приеме, че Комисията не би могла да провери дали търговска сделка, като Споразумение за дистрибуция, представлява насрещна престация, най-малкото частична, за приемането на ангажименти за неконкуренция, съдържащи се в споразумение за доброволно уреждане на спорове, ако посочената сделка е част от посоченото споразумение. Тези съображения са в противоречие и с решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52). В точки 90 и 91 от това решение Съдът приема, че е важно да се вземат предвид всички прехвърлени между страните средства, независимо дали са парични или не, което може да означава да се вземат предвид непреки прехвърляния, произтичащи например от печалбите, които производителят на генерични лекарствени продукти ще извлече от договор за дистрибуция, сключен с производителя на оригинални лекарствени продукти, който позволява на първия производител да продава евентуално определено количество генерични лекарствени продукти, произведени от производителя на оригинални лекарствени продукти.

131    Следователно, както правилно изтъква Комисията, тя е била длъжна да провери дали страните са щели да сключат Споразумението за дистрибуция в Обединеното кралство при липсата на ангажименти за неконкуренция и за неоспорване.

132    Като се има предвид, че жалбоподателите не оспорват констатацията, че при липсата на такива ангажименти Teva е щяло да остане най-близкият конкурент на Cephalon на пазара на модафинил в Обединеното кралство, следва да се констатира, както прави Комисията, че е твърде малко вероятно Cephalon да избере най-близкия си конкурент — Teva — като свой изключителен дистрибутор в Обединеното кралство без Споразумението за уреждане на спорове.

133    С други думи, ако Teva е могло да сключи с Cephalon разглежданото споразумение за дистрибуция, което трябва да му донесе комисиона в размер на поне 8 милиона евро годишно, това е само поради факта, че то е приело ограничителните клаузи.

134    Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че Споразумението за дистрибуция е допринесло за увеличаване на нивото на прехвърляне на средства, извършено общо със Споразумението за уреждане на спорове, с цел да се предостави на Teva достатъчна насрещна престация, за да бъде то насърчено да приеме ограничителните клаузи.

135    Този извод се потвърждава и от вътрешните документи на Cephalon относно Споразумението за уреждане на спорове, посочени в съображение 944 от обжалваното решение, в които се посочва, че „насрещната престация в Обединеното кралство включва договор за дистрибуция и доставка […]“. (вътрешен документ от 8 декември 2005 г.) и че в „Обединеното кралство Teva ще разпространява „Provigil“ и […] в замяна, няма да пусне на пазара генеричен модафинил до 2012 г.“ (вътрешен документ от средата на 2006 г.)

136    По-нататък, що се отнася до еднократно плащане на сумата в размер на 2,5 милиона евро по договора за дистрибуция, следва да се констатира, че съгласно член 2.6, буква а), подточка i) от Споразумението за уреждане на спорове това плащане е предвидено като признаване на разходите и разноските, свързани с подготовката на Teva за пускането от него на пазара в Обединеното кралство на продукта на Cephalon на основата на модафинил, както и като възнаграждение за лиценза за ПИС.

137    В това отношение следва да се констатира, че в обжалваното решение Комисията не поставя под въпрос комисионата за Teva в размер на 20 % от продажната цена на продуктите на основата на модафинил в Обединеното кралство, а еднократното плащане. Според Комисията Cephalon не е получило никаква стойност, нито каквото и да е търговско предимство, в замяна на еднократното плащане.

138    На първо място, следва да се отбележи, че безспорно еднократното плащане се отнася само до твърдените разходи и разноски на Teva. В хода на административното производство жалбоподателите признават, че плащането не е извършено като насрещна престация за лиценз върху ПИС, въпреки че член 2.6, буква a), подточка i) от Споразумението за уреждане на спорове го посочва като една от причините за еднократното плащане.

139    На второ място, следва да се констатира, че нищо в доказателствата от времето на настъпване на фактите не показва как страните са определили „разходите и разноските на Teva, свързани с подготовката и/или пускането на пазара на продукта с модафинил на Cephalon“, които Cephalon е трябвало да компенсира, както и точния размер на тези разходи или какви услуги Cephalon е можело да очаква от Teva.

140    Всъщност от обжалваното решение е видно, че в хода на административното производство Комисията неколкократно е искала от жалбоподателите да обяснят причината за съществуването на еднократното плащане. Жалбоподателите обаче никога не са били в състояние да посочат услугите, които Cephalon е получило като насрещна престация за еднократното плащане, нито да обяснят как е изчислен размерът на това плащане, нито дори да докажат, че Cephalon е поискало уточнения относно разходите, направени от Teva, в хода на преговорите по Споразумението за уреждане на спорове.

141    Както изтъква Комисията, дистрибуторският модел на Teva в Обединеното кралство потвърждава, че то не е предоставяло услуги на Cephalon, свързани с пускането на пазара на продуктите на последното на основата на модафинил, както и че Teva не е понесло разходите за това пускане на пазара. Всъщност задачите на Teva в качеството му на дистрибутор по силата на Споразумението за дистрибуция се свеждат до приемането на поръчки от клиентите, предаването на поръчките на Cephalon, получаването на продуктите от Cephalon, складирането и съхранението на продуктите и гарантирането на транспортирането им до клиентите. Всички останали задачи, като транспортирането на продуктите до склада на Teva, опаковането на продуктите, дейностите по маркетинг, реклама и промоции, са били извършвани от Cephalon.

142    Следователно Комисията правилно е констатирала, че разглежданото споразумение е допринесло за неоснователното прехвърляне на средства.

5)      Относно плащанията, предназначени за избягване на съдебни разноски

143    В член 2.5 от Споразумението за уреждане на спорове се предвижда задължение за Cephalon да извърши две плащания в полза на Teva, като признание за икономиите, реализирани от Cephalon (чрез избягване на разходи, загуба на време и ресурси и др.) вследствие на прекратяването на висящите в Обединеното кралство съдебни спорове и предотвратяването на евентуални съдебни спорове относно модафинил между двете страни на други пазари, а именно:

–        плащане в размер на 2,1 милиона GBP (около 3,07 милиона евро) за прекратяване на висящия съдебен спор в Обединеното кралство (член 2, параграф 5, буква б) от Споразумението за уреждане на спорове),

–        плащане в размер на 2,5 милиона евро за предотвратяване на евентуални бъдещи съдебни спорове във връзка с патенти или други съдебни спорове на европейските пазари и на други пазари извън Съединените щати или Обединеното кралство (член 2, параграф 5, буква в) от Споразумението за уреждане на спорове).

144    Съгласно член 2, параграф 5, буква б) от Споразумението за уреждане на спорове освобождаването от разглежданото задължение отчита необходимостта да се избегнат бъдещите разходи, които Cephalon би направилo и които по този начин е могло да спести, а именно „разходи, загубата на време и ресурси, смущения и разноски, свързани с продължаването на такива съдебни спорове в Обединеното кралство“.

145    Съгласно член 4.2 от Споразумението за уреждане на спорове Cephalon и Teva понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с решаването на съдебния спор в Обединеното кралство.

146    Поради това в обжалваното решение Комисията заключава, че Споразумението за уреждане на спорове не предвижда обезщетение за Teva за действително направените съдебни разноски. Плащанията в размер на 5,57 милиона евро биха послужили за прекратяване на съдебен спор в Обединеното кралство и за избягване на всякакви бъдещи съдебни спорове между страните на други пазари извън Обединеното кралство и Съединените щати. Поради това в съображения 898 и 899 от обжалваното решение Комисията приема, че тези две плащания допринасят за необоснованото прехвърляне на средства в полза на Teva.

147    Жалбоподателите поддържат, че в решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‐307/18, EU:C:2020:52), Съдът никъде не посочва, че не са разрешени действителни плащания, които имат за цел да се избегнат съдебни разноски.

148    Освен това те се позовават на юрисдикциите на Обединеното кралство и на Съединените щати, които биха приели избягване на съдебни разноски.

149    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

150    В точка 86 от решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), Съдът приема, че в рамките на споразумение за доброволно уреждане на спорове прехвърляне на суми може да бъде обосновано, когато действително съответства на компенсирането на разходите или неудобствата, свързани със съдебен спор между страните. В същото решение обаче Съдът не е постановил, че тази обосновка може да се прилага и за всички разходи, свързани с евентуални бъдещи съдебни производства.

151    В случая е безспорно, че Teva е получило от Cephalon плащане на сума в размер на 5,57 милиона евро без никаква насрещна престация.

152    Освен това плащането на въпросната сума не е свързано с никакви разходи, направени от Teva.

153    В това отношение е безспорно, че жалбоподателите са се споразумели, че всеки от тях ще понесе направените от него съдебни разноски (вж. т. 145 по-горе).

154    Също така, ако Cephalon и Teva бяха продължили висящото съдебно производство в Обединеното кралство или ако бяха започнали ново съдебно производство пред други юрисдикции, и двамата щяха да понесат допълнителни съдебни разноски.

155    Освен това обаче е договорено, че Cephalon ще плати допълнителни суми на Teva (вж. т. 143 по-горе).

156    Както изтъква Комисията в писмените си изявления и както тя посочва в обжалваното решение, няма никаква логика Teva — освен да избегне бъдещи съдебни разноски, също както Cephalon — да получи и две плащания в брой, за които се твърди, че съответстват на избегнатите от Cephalon съдебни разноски.

157    Следователно посочените плащания в брой не биха могли да съответстват „действително на компенсирането на разходите или неудобствата, свързани със съдебния спор“, както изисква съдебната практика, цитирана в точка 150 по-горе.

158    Важно е също да се отбележи, подобно на Комисията, че жалбоподателите не оспорват факта, че преписката не съдържа никакво доказателство, че размерите на тези суми са били договорени въз основа на оценка от страните на избегнатите от Cephalon разходи. Всъщност от преписката е видно, че плащанията не са били свързани с какъвто и да е действителен или потенциален съдебен спор. По-конкретно жалбоподателите не оспорват, че плащането, свързано с избегнатите съдебни разноски, съответства на сума, изчислена въз основа на прогнозите за продажбите на модафинил в Обединеното кралство, установени от Teva в хода на съдебното производство (вж. т. 143, първо тире, по-горе) и че тази сума не е свързана с евентуални избегнати съдебни разноски. Те също така не оспорват, че когато размерът на сумата, която трябва да се плати за избегнатите съдебни разноски в други съдилища (вж. т. 143, второ тире, по-горе), е бил увеличен, еднократното плащане за Споразумението за дистрибуция в Обединеното кралство е било съответно намалено, което е довело до преразпределянето на въпросните суми на две очевидно независими плащания.

159    Що се отнася до довода, че пред други юрисдикции, като тези на Съединените щати, плащанията, съответстващи на спестени разходи, се приемат, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 150 по-горе съдебна практика по принцип само компенсациите, предоставяни от производителя на оригинални лекарствени продукти за действителни съдебни спорове или други разходи, понесени от производител на генерични лекарствени продукти, могат да се считат за обосновани и като такива не представляват обратни плащания.

160    Дори обаче да се предположи, че плащания, предназначени да се избегнат бъдещи съдебни разноски, могат в някои случаи да се считат за обосновани, това не променя факта, че страните не са представили доказателства относно изчисляването или оценката на избегнатите разходи, които могат да послужат за обосновка.

161    Ето защо Комисията правилно констатира, че получените от Teva плащания за избегнатите от Cephalon съдебни разноски нямат друго правдоподобно обяснение, освен да увеличат нивото на общото прехвърляне на средства в полза на Teva чрез Споразумението за уреждане на спорове, за да се предостави на Teva достатъчна насрещна престация, която да го насърчи да приеме ограничителните клаузи.

162    От гореизложените съображения следва, че в обжалваното решение Комисията е приложила подходящия правен критерий, като е установила, че всяка от търговските сделки, предвидени в Споразумението за уреждане на спорове, не е имала друга цел, освен да увеличи общото ниво на прехвърляне на средства в полза на Teva чрез Споразумението за уреждане на спорове, за да го насърчи да приеме ограничителните клаузи. В това отношение за всяка търговска сделка Комисията разглежда по-специално причината за съществуването на алтернативните обяснения, дадени от жалбоподателите, и интереса, както на Cephalon, така и на Teva, от осъществяване на прехвърлянето на средства в тази връзка. Освен това тя е могла правилно да констатира, че всички сделки са достатъчни, за да насърчат Teva да приеме ангажиментите за неконкуриране и за неоспорване.

163    Не се оспорва, че посочените сделки са били договорени едновременно и по взаимозависим начин. Следва също да се констатира, че Споразумението за уреждане на спорове е сключено като едно-единствено правно обвързващо споразумение, което представлява основата на всички сключени от жалбоподателите актове. Освен това от хода на преговорите, както е анализиран от Комисията в обжалваното решение въз основа на доказателствата, е видно, че както Cephalon, така и Teva са се опитали да намерят комбинация от сделки с определена обща стойност, която е достатъчно изгодна за последното, за да приеме то ограничителните клаузи.

164    В този контекст следва да се припомни, че както следва от цитираната в точка 40 по-горе съдебна практика, за да се провери дали може да се приеме квалификацията „ограничение с оглед на целта“ по отношение на споразумение за доброволно уреждане на спорове между производители на оригинални лекарствени продукти и производители на генерични лекарствени продукти, е важно именно нетното положително салдо на прехвърлянията на средства, извършени в рамките на всички сключени между тях сделки.

165    Следователно доводът, с който жалбоподателите упрекват Комисията, че е оценила търговските споразумения, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, като „едно цяло“, „независимо от точното количествено определяне и действителния принос на всяка сделка за общото прехвърляне на стойност“, трябва да се отхвърли.

166    От всичко изложено по-горе следва, че както първата, така и втората част трябва да се отхвърлят в своята цялост.

в)      По третата част от първото основание

167    Третата част от първото основание се отнася до втория критерий, установен с решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‐307/18, EU:C:2020:52), според който наличието на положителни последици за конкуренцията, които са доказани, релевантни и присъщи на съответното споразумение и достатъчно съществени, така че да породят основателно съмнение по въпроса дали съответното споразумение е достатъчно вредно за конкуренцията, не допуска констатирането на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‐307/18, EU:C:2020:52, т. 107 и 111).

168    В раздел 6.9 от обжалваното решение, който съответства на съображения 974—1012 от същото решение, Комисията разглежда втория критерий от решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), за да стигне до заключението, че Споразумението за уреждане на спорове не може да доведе до положителни последици за конкуренцията, които са доказани, релевантни, достатъчно съществени и сигурни и които могат да породят основателно съмнение относно антиконкурентната цел на посоченото споразумение.

169    По-конкретно, в обжалваното решение Комисията отхвърля твърдените положителни последици за конкуренцията на генеричните права, предоставени на Teva от Cephalon, с мотива че става въпрос за забавено и контролирано навлизане на пазарите на модафинил (съображения 977—981 от обжалваното решение), че тези права са направили по-малко вероятно навлизането на тези пазари на други производители на генерични лекарствени продукти (съображения 982—992 от обжалваното решение), че стратегията на Cephalon относно „Nuvigil“ е компрометирала евентуалните твърдени положителни последици за конкуренцията (съображения 993—995 от обжалваното решение) и че генеричните права, предоставени на Teva, не са основния предмет на Споразумението за уреждане на спорове (съображения 996—1001 от обжалваното решение).

170    Жалбоподателите изтъкват, че Споразумението за уреждане на спорове има положителни последици за конкуренцията, като изключват възможността то да представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта. Посочените последици произтичали от предоставените на Teva генерични права, което му позволило да навлезе самостоятелно и рано на пазарите на модафинил поне три години преди изтичането на срока на действие на патентите на Cephalon за размера на частиците (с оглед на хипотезата, в която Teva не спечели съдебното производство срещу Cephalon). Положителните последици за конкуренцията, които произтичат от това ранно навлизане на пазарите на модафинил, били релевантни, сигурни и достатъчно значителни, както това следвало и от решението за разрешаване на концентрацията между Teva и Cephalon (вж. т. 4 по-горе). В това отношение жалбоподателите наблягат на факта, че в посоченото решение се установявало, че считано от октомври 2012 г., „Teva [било] свободно да пусне на пазара в ЕИП модафинил, без да бъде обект на съдебно преследване от страна на Cephalon“ (съображение 95 от това решение) и че поради генеричните си права „Teva […] е единственият конкурент, който имал гарантирано право да навлезе на пазарите в ЕИП между октомври 2012 г. и октомври 2015 г.“ (съображение 126 от това решение), което според Комисията направило Teva „най-вероятния конкурентен натиск, упражняван върху Cephalon, поне в периода от октомври 2012 г. до октомври 2015 г.“. От това следвало също, че положителни последици за конкуренцията били присъщи на Споразумението за уреждане на спорове.

171    Позицията на Комисията, изложена в обжалваното решение, че изводите ѝ в решението за разрешаване на концентрацията не са от значение за настоящия случай, не е достоверна според жалбоподателите. Всъщност в решението, с което се разрешава концентрацията, ясно се анализирали положителните последици за конкуренцията, свързани със сигурността на ранното навлизане на Teva на пазарите на модафинил, произтичащи пряко от Споразумението за уреждане на спорове, доколкото в него се разглеждала възможността за Teva да навлезе на пазарите на модафинил, без да бъде обект на съдебен иск, докато други производители на генерични лекарствени продукти винаги биха били изправени пред заплахата от такъв иск.

172    Освен това според жалбоподателите, ако Споразумението за уреждане на спорове не е имало такъв положителен за конкуренцията потенциал, Комисията нямало да изисква от Teva да прехвърли правата си, свързани с модафинил, на трето лице като условие за придобиването от него на Cephalon.

173    Жалбоподателите оспорват и другите констатации на Комисията, че генеричните права на Teva са довели до забавено и контролирано навлизане на пазара, направили са по-малко вероятно навлизането на пазара на други производители на генерични лекарствени продукти, били компрометирани от стратегията на Cephalon относно „Nuvigil“ и не представлявали основният предмет на споразумението.

174    Комисията отхвърля доводите на жалбоподателите.

175    Както следва от точка 18 по-горе, генеричните права на Teva са част от Споразумението за уреждане на спорове. Съгласно член 3 от Споразумението за уреждане на спорове Cephalon се задължава да предостави на Teva неизключително право по „изброените патенти“ да произвежда, използва, пуска на пазара и продава генеричния си продукт с модафинил в Съединените щати, както и на други пазари (включително на пазара на ЕИП), и да прави същото по отношение на доставката на АФС на модафинил за крайните фармацевтични продукти, които имат модафинил като АФС, считано от 2011 г. в Съединените щати и от 2012 г. — на други пазари, включително този на ЕИП. В член 3.1.1 от Споразумението за уреждане на спорове се посочва, че генеричните права на Teva се прилагат относно други пазари, включително този на ЕИП, не по-рано от 6 октомври 2012 г. или три календарни години преди датата на изтичане на срока на действие на патентите за изключителни права. Съгласно същата разпоредба Teva трябва да заплати на Cephalon лицензионно възнаграждение, равно на 10 % от всички нетни печалби от продажбите на генерични продукти с модафинил от Teva или неговите дъщерни дружества в Съединените щати и на други пазари, считано от датата на влизане в сила на тези генерични права.

176    Членове 3.1.2 и 3.1.3 от Споразумението за уреждане на спорове се отнасят по-специално до механизмите, които се задействат при евентуалното ранно навлизане на трети лица на пазарите на модафинил. Тези разпоредби позволяват на Teva да пусне на пазара своя собствен генеричен вариант на модафинил веднага след навлизането на пазара на някое друго дружество, произвеждащо генерични лекарствени продукти, независимо дали Cephalon е разрешило или не това навлизане. Ако в съответствие с посочените по-горе разпоредби Teva пусне своя генеричен продукт на пазара на модафинил преди действителната дата на влизане в сила на тези права, то ще бъде задължено да плаща увеличени лицензионни възнаграждения с 15 % (ако навлизането на пазара бъде разрешено от Cephalon) или с 20 % (ако това е рисково навлизане, без разрешение от Cephalon) през релевантния период. Хипотезите, разглеждани в разпоредбата, включват Cephalon, което изисква мярка за временна забрана или други коригиращи мерки. В тези случаи генеричните права на Teva щели да бъдат спрени (член 3, параграф 1.3.3, буква а) от Споразумението за уреждане на спорове) и Cephalon щяло да изкупи запасите на Teva на договорени цени (член 3, параграф 1.3.3, буква б) от Споразумението за уреждане на спорове).

177    Първо, следва да се констатира, както прави Комисията, че твърдението на жалбоподателите, че Споразумението за уреждане на спорове e ускорило самостоятелното навлизане на Teva на пазара в хипотезата, в която то не би спечелило съдебното производство срещу Cephalon, трябва да се отхвърли. От съдебната практика следва, че за да се определи дали положителни последици за конкуренцията не допускат да се установи ограничаване с оглед на целта, не е необходимо да се разглеждат други хипотези като тези, при които едната или другата страна би спечелила делото по съдебен спор във връзка с патенти. За да се квалифицира споразумението като ограничение с оглед на целта, достатъчно е Комисията да докаже, че то е достатъчно вредно за конкуренцията предвид съдържанието на неговите разпоредби, целите му, както и икономическия и правен контекст, в който се вписва (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 140 и 141).

178    Второ, безспорно е, че преди сключването на Споразумението за уреждане на спорове Teva е бил най-напредналият потенциален конкурент на Cephalon на пазара на модафинил. Teva е имало конкретни възможности за навлизане на посочения пазар много преди 2012 г. (по-конкретно през 2005 г.) като независим участник на пазара. Споразумението за уреждане на спорове премахва тази възможност.

179    Действително в Споразумението за уреждане на спорове и свързаните с него генерични права на Teva се предвижда навлизане на Teva на пазара на модафинил едва през 2012 г. Това навлизане не се осъществява поради свободната конкуренция, а поради концентрация между страните. Следователно не става въпрос за ранно навлизане, което има положителни последици за конкуренцията, както твърдят жалбоподателите. Става въпрос само за договорно предвидено навлизане, което Споразумението за уреждане на спорове е забавило със седем години и което е дало гаранция на Cephalon, че през този период то няма да бъде конкурирано по никакъв начин от страна на Teva.

180    Освен това навлизането на Teva на пазара на модафинил, считано от 2012 г., не може да се приравни на навлизането на посочения пазар на независим участник, който се конкурира пряко с Cephalon. От една страна, предвиденото навлизане на Teva на пазара на модафинил се основава на предоставен от Cephalon лиценз, а от друга страна, то е било обвързано със значителни лицензионни възнаграждения, които представляват 10—20 % от нетните печалби от продажбата на всички генерични продукти с модафинил на Teva. Поради това е малко вероятно да има силна ценова конкуренция между Teva и Cephalon.

181    Трето, доводите на жалбоподателите, изведени от решението за разрешаване на концентрацията между Teva и Cephalon, трябва да се отхвърлят.

182    На първо място, следва да се констатира, че референтната рамка на решението за разрешаване на концентрацията е различна от тази, на която се основава анализът на Споразумението за уреждане на спорове от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС. Докато в обжалваното решение Комисията е оценила ограничаването на конкуренцията в резултат на Споразумението за уреждане на спорове и е сравнила въздействието му с потенциално възможният сценарий, при който Споразумението за уреждане на спорове не е сключено, в решението относно концентрацията между Teva и Cephalon Споразумението за уреждане на спорове се приема за даденост и се оценява вероятното въздействие от концентрацията на страните върху конкуренцията в обозримо бъдеще с оглед на правилата на Съюза в областта на контрола върху концентрациите, считано от 2011 г.

183    На второ място, в този контекст не е изненадващо, че Комисията е взела предвид съществуването на Споразумението за уреждане на спорове и генеричните права на Teva, и е заключила, че последното има някои „предимства“, произтичащи от Споразумението за уреждане на спорове, като предимството, което се състои в пускането на пазара в ЕИП на генеричните продукти с модафинил, без да бъде обект на съдебно преследване от страна на Cephalon, докато останалите производители на генерични лекарствени продукти са лишени от тези предимства и са изправени пред висящи съдебни производства във връзка с патенти, които включват и съдебни разпореждания. Това обяснява защо в съображение 98 от решението, с което се разрешава концентрацията, Комисията поставя под съмнение факта, че между октомври 2012 г. и октомври 2015 г. производителите на генерични лекарствени продукти, различни от Teva, са били в състояние да упражняват значителен конкурентен натиск върху генеричния продукт с модафинил на Cephalon. Поради това фактът, че в решението за разрешаване на концентрацията Комисията приема, че след и въпреки сключването на Споразумението за уреждане на спорове Teva все още е най-вероятният конкурентен натиск, упражняван върху Cephalon, не означава, че тя е приела, че генеричните права на Teva имат положителни последици за конкуренцията.

184    Също така фактът, че Комисията е приела ангажименти на Teva в рамките на процедурата за контрол върху концентрациите, също не означава, че Комисията е направила извод за положителните последици за конкуренцията от Споразумението за уреждане на спорове и свързаните с него генерични права на Teva. Напротив, тези ангажименти имат за цел, както правилно изтъква Комисията, да възстановят конкурентния натиск върху Cephalon, който концентрацията е премахнала на пазара на модафинил.

185    Доколкото жалбоподателите упрекват Комисията, че в обжалваното решение не е взела предвид решение от 12 декември 2018 г., Krka/Комисия (T‑684/14, непубликувано, обжалвано, EU:T:2018:918), тъй като е приела, че навлизане на пазара с лиценз е равностойно на контролирано навлизане, този упрек не може да бъде приет. Всъщност делото, по което е постановено посоченото решение, се различава от настоящия случай. Докато по посоченото дело на производителя на генерични лекарствени продукти е било разрешено да навлезе незабавно на съответните пазари, в настоящия случай вредата за конкуренцията произтича от факта, че в Споразумението за уреждане на спорове се предвижда да се забави навлизането на Teva с близо седем години.

186    Накрая, следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателите, с които те оспорват съдържащите се в обжалваното решение изводи, че първо, генеричните права на Teva са направили по-малко вероятно навлизането на пазара на модафинил на други производители на генерични лекарствени продукти, след това, че стратегията на Cephalon относно „Nuvigil“ е компрометирала твърдените евентуални положителни последици за конкуренцията на тези генерични права на Teva и накрая, че посочените права не били основния предмет на Споразумението за уреждане на спорове.

187    В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е изисквала Teva да продължи съдебното производство. Комисията също така не е твърдяла, че фактът, че Teva би спечелило делото в рамките на съдебния спор във връзка с патенти, е щяло да позволи на останалите производители на генерични лекарствени продукти да навлязат незабавно на пазара на модафинил. Това не променя факта, че обявяването за недействителни на патентите на Cephalon би премахнало бариера за навлизане на посочения пазар, която е представлявала пречка както за Teva, така и за другите производители, и че в случай че Teva спечели делото, останалите производители също биха могли да се възползват от това.

188    Освен това жалбоподателите не могат да отрекат, че генеричните права на Teva са му позволили да бъде първото дружество, навлязло на пазара на генеричните лекарствени продукти с модафинил преди изтичането на срока на действие на патентите на Cephalon и без да рискува да бъде обект на съдебен иск. Това положение на първият навлязъл на пазара на генерични лекарствени продукти с модафинил може да даде възможност на Teva да засили позицията си, което впоследствие би му позволило да затрудни навлизането на всеки конкурент на този пазар, например чрез агресивна ценова стратегия, освен обстоятелството, че нов участник на пазара би могъл да се изправи пред съдебни искове от страна на Cephalon и дори да срещне други пречки.

189    Що се отнася до стратегията на Cephalon, насочена към пренасочване на пациентите, които използват „Provigil“ на основата на модафинил, към продукта си от второ поколение, „Nuvigil“, основан на армодафинил (стратегия, предназначена да компенсира изтичането на срока на действие на патентите, включваща конкуренцията на генеричните лекарствени продукти), Комисията правилно я е взела предвид, като отчита, че от гледна точка ex ante генеричните права на Teva са му позволили най-много да навлезе чрез лиценз на останалото все още от пазара на пациентите на модафинил до 2012 г. Следователно Комисията е можела да предположи, че дори предоставените на Teva генерични права да имат положителни последици за конкуренцията, тези последици са много ограничени и недостатъчни, за да поставят под въпрос квалифицирането на Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

190    Освен това в съображения 996—1001 от обжалваното решение Комисията правилно отхвърля твърдението на жалбоподателите, че генеричните права на Teva са основният предмет на Споразумението за уреждане на спорове и имат положителни последици за конкуренцията, докато ограничителните клаузи са само акцесорни за това споразумение. В това отношение доводът, че Споразумението за уреждане на спорове има основно положителни последици за конкуренцията, трябва да се отхвърли с оглед на изложените по-горе съображения, доколкото навлизането на Teva на пазарите на модафинил трябва да се квалифицира по-скоро като забавено, контролирано и ограничено навлизане на тези пазари, отколкото като ранно навлизане, както твърдят жалбоподателите (вж. т. 178—180 по-горе). Същото се отнася и за довода, основан на твърдения акцесорен характер на ограничителните клаузи, тъй като от съдебната практика следва, че изводът, че дадено споразумение трябва да се квалифицира като „ограничение с оглед на целта“, не може да бъде отхвърлен с мотива, че сключилите това споразумение предприятия се позовават на факта, че произтичащите от него ограничения имат само акцесорен характер (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 96).

191    Следователно третата част от първото основание трябва да се отхвърли по същество.

г)      По четвъртата част от първото основание

192    В рамките на четвъртата част, която се състои от две оплаквания, жалбоподателите считат, че Комисията е допуснала фактическа грешка и грешка при прилагане на правото при преценката си на икономическия и правен контекст на Споразумението за уреждане на спорове, от една страна, като е изопачила възприемането на правния спор от страните и от друга страна, като е приела, че ограничителните клаузи, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, са „изключени от приложното поле“.

193    Що се отнася до първото оплакване, жалбоподателите по същество упрекват Комисията, че е формулирала твърде голям брой предположения в обжалваното решение — и то въз основа на малко на брой доказателства — свързани с факта, че Teva било убедено, че патентите на Cephalon относно размера на частиците не са валидни и че неговият продукт не ги нарушава, и че в следствие на това е направила извода, че Teva не би приело ограничителни клаузи предвид възприятието му за стабилността на патента на Cephalon, или по-общо предвид шансовете му за успех, а поради стойността, която търговските сделки биха му прехвърлили в негова полза.

194    Що се отнася до второто оплакване, жалбоподателите твърдят, че изводът, изложен в съображения 667—678 от обжалваното решение, че обхватът на ангажимента за неконкуриране на Teva надхвърля обхвата на патентите на Cephalon, е погрешен и нелогичен. В това отношение жалбоподателите изтъкват факта, че както е видно от изследванията, за да се получи съществено сходство с „Provigil“, е било необходимо да се използват частици модафинил, принадлежащи към гамата на размерите, посочени в патентите на Cephalon. Поради това споразуменията за неконкуриране не надхвърляли потенциалния обхват на патентите.

195    Комисията оспорва твърдените от жалбоподателите грешки.

196    Що се отнася до първото оплакване, от обжалваното решение е видно, че Комисията се основава на няколко обстоятелства, за да заключи, че Teva е имало съмнения относно позицията на Cephalon по отношение на патентите.

197    В това отношение в обжалваното решение се посочва по-специално, че:

–        Teva е започнало да разработва своя генеричен вариант на модафинил, който е пуснало с риск в Обединеното кралство през 2005 г. (съображения 152, 158 и 610 от обжалваното решение),

–        Teva многократно е заявявало, че патентите на Cephalon за размера на частиците не са валидни или че генеричният му продукт с модафинил не нарушава посочените патенти (съображения 153—155 от обжалваното решение),

–        научният експерт на Teva заявява през април 2003 г., че „Teva [е успяло] да докаже биоеквивалентността [с модафинил на Cephalon], като е формулирало материал, който не попада в приложното поле на патента на Cephalon“ (съображения 157 и 611 от обжалваното решение),

–        изпитванията, извършени от лаборатория в Съединените щати, избрана от Cephalon, върху мострите с модафинил на Teva в хода на процедурата във връзка с патентите в Обединеното кралство, показват, че модафинилът на Teva не нарушава патентите за размера на частиците на Cephalon (съображения 159 и 611 от обжалваното решение).

198    Следователно твърдението на жалбоподателите, че Комисията не е подкрепила твърденията си в обжалваното решение с доказателства относно вътрешната позиция на Teva, е неоснователно. Освен това възприятието на Teva за положението на Cephalon в областта на патентите също е индикация, че не стабилността на патентите на Cephalon или несигурността относно изхода на съдебния спор, а финансовите стимули са изиграли роля при сключването на Споразумението за уреждане на спорове.

199    Що се отнася до второто оплакване, следва да се припомни, че съгласно разпоредбите на клаузата за неконкуренция Teva е поело ангажимент да не произвежда, да не пуска на пазара или да не внася крайни лекарствени продукти, съдържащи модафинил като АФС.

200    Ангажиментът да не се конкурира, гарантирал, че Teva ще преустанови всякакво производство и пускане на пазара на продукти на основата на модафинил, независимо дали процесът на производство и пускане на пазара се основава на технология, която нарушава съществуващите патенти на Cephalon.

201    Жалбоподателите не оспорват, че ангажиментът за неконкуриране обхваща всички продукти на основата на модафинил.

202    Като се има предвид, че става въпрос за ангажимент за „всеки краен лекарствен продукт“, а не за всеки краен продукт, който може да наруши притежаваните от Cephalon патенти за модафинил, Комисията правилно е приела, че ангажиментът на Teva е споразумение относно поведението му на пазара, а не само ангажимент да не нарушава патентите на Cephalon, още повече че е възможно да се разработи генеричен продукт с модафинил, който не попада в приложното поле на патентите на Cephalon. Както правилно изтъква Комисията, Cephalon никога не би могло законосъобразно да получи толкова широки ангажименти за неконкуриране, като успешно прилага патентите за размера на частиците. Следователно Комисията не е допуснала грешка, като е приела, че този ангажимент е изключен от приложното поле на патентите.

203    Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не е била длъжна да доказва, че Teva е могло да разработи или е разработило версия, която не нарушава права върху интелектуална собственост. Всъщност достатъчно е да се докаже, че Teva е разполагало с реални и конкретни възможности за навлизане на пазарите на модафинил и следователно е било потенциален конкурент. Впрочем, както вече бе посочено в точка 197 по-горе, Teva е считало, че е успяло да „докаже биоеквивалентността [с модафинил на Cephalon], като е формулирало материал, който не попада в приложното поле на патента на Cephalon“. Освен това тестовете, извършени върху мострата на Teva, които датират от 2005 г., не доказват нарушението на патентите на Cephalon.

204    На последно място, макар Споразумението за уреждане на спорове да не съдържа ангажименти, за които се твърди, че попадат „в приложното поле“ на патентите на Cephalon за модафинил, това не изключва констатацията за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. В настоящия случай целта на Споразумението за уреждане на спорове е да се задържи Teva извън пазарите на модафинил чрез прехвърляне на средства с общо ниво, което е достатъчно високо, за да го насърчи да отложи независимите си усилия да навлезе на тези пазари. Такова споразумение, което определя бъдещото поведение на потенциалните конкуренти на пазара, има за цел да ограничи конкуренцията, независимо дали Cephalon би могъл или не да получи същото изключване по силата на патентното право чрез съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2016 г., Lundbeck/Комисия, T‑472/13, EU:T:2016:449, т. 491—499).

205    От гореизложеното следва, че четвъртата част от първото основание също трябва да се отхвърли, а следователно и първото основание в своята цялост.

2.      По второто основание: грешка при прилагане на правото и фактическа грешка, доколкото Комисията е квалифицирала Споразумението за уреждане на спорове като ограничаване с оглед на резултата

206    С второто си основание, което се разделя на две части, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е заключила, че Споразумението за уреждане на спорове представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Въпреки че отхвърлянето на първото основание на жалбоподателите, с което те оспорват квалифицирането на Споразумението за уреждане на спорове като представляващо ограничaване на конкуренцията с оглед на целта, прави a priori излишно разглеждането на второто им основание (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2009 г., T‑Mobile Netherlands и др., C‑8/08, EU:C:2009:343, т. 28—30 и цитираната съдебна практика), Общият съд счита за уместно при обстоятелствата по настоящия случай да продължи разглеждането му.

207    В рамките на първата част жалбоподателите твърдят, че като се е позовала на решение от 12 декември 2018 г., Krka/Комисия (T‑684/14, непубликувано, обжалвано, EU:T:2018:918), Комисията е приложила погрешен правен критерий, основавайки се на потенциалните последици от Споразумението за уреждане на спорове, без да се стреми да докаже действителните му последици.

208    По-конкретно жалбоподателите оспорват подхода, следван от Комисията в съображение 1030 от обжалваното решение, съгласно който „за да се установи наличието на ограничителни последици за конкуренцията, е достатъчно да се определят потенциалните последици от споразумението за конкуренцията“. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че при преценката на споразумения, които не са били приложени, действително трябва да се вземат предвид потенциалните последици, които тези споразумения „биха могли“ да имат, докато при преценката на вече приложените споразумения трябва да се вземат предвид последиците, които тези споразумения „действително“ са имали за конкуренцията. Тъй като Споразумението за уреждане на спорове вече е приложено, Комисията е трябвало да анализира — както следвало от цитираната в точка 207 по-горе съдебна практика — действителните последици, които Споразумението за уреждане на спорове е имало за конкуренцията.

209    В рамките на втората част жалбоподателите поддържат, че Комисията не е доказала достатъчно съществени последици върху параметрите на конкуренцията на съответните пазари. На първо място, те оспорват по-конкретно приложения от Комисията потенциално възможен сценарий. На второ място, те посочват, че в обжалваното решение Комисията не доказвала никакви отрицателни последици от Споразумението за уреждане на спорове.

210    Що се отнася до потенциално възможния сценарий, въпреки че в съображение 1215 от обжалваното решение Комисията използвала като потенциално възможен сценарий продължаването на съдебното производство в Обединеното кралство между Teva и Cephalon, тя не определила коя страна би спечелила делото или кога би приключило съдебното производство. Тя също така не констатирала, че било постигнато по-малко ограничително доброволно уреждане на спора.

211    Освен това Комисията била длъжна да докаже наличието на разлика между цените, производството, иновациите, разнообразието или качеството на модафинил на пазара в зависимост от това дали страните са продължили съдебното производство или е сключено споразумение за уреждане на спора. Комисията обаче не доказала, че към момента на навлизане на генеричните продукти с модафинил на пазара е съществувала разлика в цените. Тя не доказала и разлики по отношение на другите параметри на конкуренцията между сценариите със или без Споразумението за уреждане на спорове.

212    Що се отнася до отрицателните последици, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е установила една-единствена отрицателна последица върху параметрите на конкуренцията в резултат на Споразумението за уреждане на спорове в сравнение с потенциално възможния сценарий на продължаването на съдебното производство между страните.

213    В този контекст жалбоподателите твърдят по същество, че Комисията е идентифицирала датите, на които Teva е получило разрешения за пускане на пазара на модафинил в пет страни, но че не е констатирала, че Teva всъщност е навлязло на пазара в тези страни, преди да получи разрешение за това със Споразумението за уреждане на спорове. Освен това Комисията не представила доказателства, от които да е видно, че друг доставчик на генерични лекарствени продукти е започнал „с разумна степен на вероятност“ продажбата на модафинил и не била доказала, че друго дружество, производител на генерични лекарствени продукти, е било засегнато от Споразумението за уреждане на спорове. Що се отнася до състоянието на пазара по време на „продължаването на съдебното производство“, тоест в положението, съответстващо на потенциално възможния сценарий на Комисията, жалбоподателите отбелязват, че Teva не би могло просто да навлезе на този пазар, тъй като в рамките на съдебния спор в Обединеното кралство е приело предварителното съдебно разпореждане да не продава модафинил в тази страна в очакване на производството пред Патентния съд на Обединеното кралство, както това е признато от Комисията. Следователно само по себе си Споразумението за уреждане на спорове не е имало никакви последици върху параметрите на конкуренцията на пазарите на модафинил. Според анализа на самата Комисията обаче без действителното навлизане на генерични продукти на пазарите цените на модафинил и всички други конкурентни параметри биха останали едни и същи при двата сценария на Споразумението за уреждане на спорове и на продължаването на съдебното производство между страните.

214    Комисията твърди, че двете части на настоящото основание са несъстоятелни и трябва да се отхвърлят.

215    С второто си основание, чиито две части следва да се разгледат заедно, жалбоподателите оспорват констатацията на Комисията в обжалваното решение, че Споразумението за уреждане на спорове представлява и ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

216    В самото начало следва да се отбележи, че в раздел 7 от обжалваното решение Комисията припомня общите принципи, уреждащи анализа, който трябва да се направи, за да се определи дали дадено споразумение, и по-конкретно споразумение за доброволно уреждане на спорове във връзка с патенти, представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и че в раздел 8 от същото решение Комисията ги е приложила към настоящия случай. В раздел 8 тя най-напред определя продуктовия пазар, както и неговия географски обхват (раздел 8.1 от посоченото решение), и определя структурата на пазара и позицията на Cephalon, Teva и други потенциални конкуренти на този пазар. От това следвало, че Cephalon е разполагало с пазарна мощ като единствен производител на модафинил и че Teva е било най-напредналият конкурент (раздел 8.2 от посоченото решение). След това Комисията представя анализа на ограничителните клаузи за неконкуриране и за неоспорване, както и начина, по който те са възникнали и са повлияли на поведението на Teva на пазара. От това следвало, че посочените клаузи са ограничили независимостта на Teva, като по този начин са му попречили да навлезе на пазара на модафинил с генерични продукти и са ограничили възможността му да продължи да оспорва патентите на Cephalon (раздел 8.3 от посоченото решение). В раздел 8.4 от същото решение Комисията посочва конкурентната ситуация, която би съществувала без Споразумението за уреждане на спорове, за да стигне в раздел 8.5 от същото решение до извода, че Споразумението за уреждане на спорове е ограничило конкуренцията с оглед на резултата.

217    Жалбоподателите не оспорват определянето на пазара, структурата на пазара или позицията на Teva или Cephalon на посочения пазар.

218    Следователно жалбоподателите не оспорват, че Teva е било потенциален конкурент на Cephalon.

219    Поради това второто основание се ограничава до въпроса дали, от една страна, доказването на потенциалните последици от Споразумението за уреждане на спорове върху конкуренцията на пазарите на модафинил е достатъчно, за да констатира Комисията в обжалваното решение, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата (първа част), и от друга страна, дали приложеният от Комисията в същото това решение потенциално възможен сценарий е подходящ и дали е позволил на последната да докаже отрицателните последици за конкуренцията на пазарите на модафинил, произтичащи от Споразумението за уреждане на спорове (втора част).

220    Следва да се припомни, че член 101 ДФЕС забранява споразуменията и съгласуваните практики, които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар.

221    Както припомня Комисията в съображение 1020 от обжалваното решение, съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени дали споразумение трябва да се приеме за забранено поради произтичащите от него нарушения на конкуренцията, същата следва да се разгледа в реалния контекст, в който би се проявила при липсата на посоченото споразумение (вж. решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‐382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 161 и цитираната съдебна практика).

222    За тази цел следва да се вземат предвид конкретните рамки на посочената практика, и по-специално икономическият и правният контекст на дейността на съответните предприятия, естеството на съответните стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на разглеждания пазар или разглежданите пазари (решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 165 и цитираната съдебна практика).

223    Сценарият, основаващ се на хипотеза, при която липсва разглежданото споразумение, трябва да е реалистичен. От тази гледна точка е допустимо, ако се налага, да се вземат предвид промените, които вероятно биха настъпили на пазара при липсата на споразумение (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 166).

224    Също съгласно постоянната съдебна практика ограничаващите конкуренцията последици могат да бъдат както реални, така и потенциални, но при всички положения трябва да бъдат достатъчно съществени (вж. решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 117 и цитираната съдебна практика).

225    В случая жалбоподателите упрекват Комисията, че в обжалваното решение е приложила погрешен правен критерий, тъй като се е основала единствено на потенциалните последици от Споразумението за уреждане на спорове.

226    С оглед на цитираната в точка 224 по-горе съдебна практика този довод не може да се приеме.

227    Всъщност от тази съдебна практика следва, че е възможно да се основе на потенциалната конкуренция, представлявана от потенциален нов участник на пазара, отстранен чрез въпросното споразумение, и на структурата на съответния пазар.

228    Както бе констатирано в точка 218 по-горе, жалбоподателите не оспорват, че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове Teva е било потенциален конкурент на Cephalon на пазарите на модафинил. Следователно, както отбелязва Комисията в съображения 1027—1032 и 1244—1257 от обжалваното решение, прилагането на Споразумението за уреждане на спорове е довело до премахване на потенциалната конкуренция, която е съществувала между Teva и Cephalon.

229    В това отношение от съдебната практика следва, че член 101 ДФЕС има за цел не само да защити съществуващата конкуренция, но и потенциалната конкуренция (решение от 14 април 2011 г., Visa Europe и Visa International Service/Комисия, T‑461/07, EU:T:2011:181, т. 68).

230    Освен това от обжалваното решение е видно, че Комисията е взела предвид начина, по който Споразумението за уреждане на спорове действително е приложено, и начина, по който пазарът се е развил впоследствие (вж. т. 247 по-долу).

231    По-нататък, доводът на жалбоподателите, че Комисията не е определила в потенциално възможния сценарий коя страна би спечелила делото в рамките на съдебното производство между Teva и Cephalon в Обединеното кралство или кога би приключило съдебното производство, трябва също да се отхвърли. Същото се отнася и за упрека им, че Комисията не е констатирала, че споразумение за доброволно уреждане на спор, което ограничава в по-малка степен конкуренцията в сравнение със Споразумението за уреждане на спорове, е можело да бъде сключено между страните.

232    Всъщност в обжалваното решение, като се има предвид икономическият и правният контекст, в който са осъществявали дейност жалбоподателите, и по-специално гледната точка, която са имали към момента на настъпване на фактите, относно съответното им положение във връзка с патентите, както и действителните условия на функциониране и структурата на пазарите на модафинил, включително положението на Teva като най-напреднала конкурентна заплаха за Cephalon, Комисията приема, че вероятният потенциално възможен сценарий при липсата на Споразумението за уреждане на спорове е продължаването на спора във връзка с патентите между жалбоподателите.

233    Следователно Комисията изхожда от постулата за запазване на потенциалната конкуренция между Teva и Cephalon и на реалните и конкретни възможности за навлизане на Teva на пазарите на модафинил. Поради това тя сравнява конкурентното положение, произтичащо от Споразумението за уреждане на спорове, с конкурентния сценарий, който вероятно би настъпил при липсата на Споразумението за уреждане на спорове.

234    В това отношение от съдебната практика следва, че в положение като разглежданото установяването на потенциално възможният сценарий не предполага никаква окончателна констатация относно шансовете за успех на производителя на генерични лекарствени продукти в делото за патента или относно вероятността за сключване на по-малко ограничително споразумение (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 119).

235    Единствената цел на потенциално възможния сценарий е да се установят реалистичните възможности за поведение на този производител на генерични лекарствени продукти при липсата на разглежданото споразумение. В този смисъл, макар посоченият сценарий да не е без значение, що се отнася до шансовете за успех на този производител в делото за патента или вероятността за сключване на споразумение, което ограничава в по-малка степен конкуренцията, отколкото действително сключеното споразумение между този производител и производителя на оригинални лекарствени продукти, тези обстоятелства все пак са само част от факторите, които трябва да се вземат предвид, за да се определи вероятното поведение на пазара, както и неговата структура при липсата на посоченото споразумение (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 120).

236    Следователно, за да установи, че споразумения за доброволно уреждане на спорове като разглежданото в случая споразумение за уреждане на спорове пораждат потенциални или реални съществени последици за конкуренцията, не е необходимо Комисията да констатира, че производителят на генерични лекарствени продукти, страна по тези споразумения, вероятно е щял да спечели делото за патента или че страните по тези споразумения вероятно са щели да сключат по-малко ограничително споразумение за доброволно уреждане на спора (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 121).

237    Накрая, твърдението на жалбоподателите, че в обжалваното решение Комисията не е установила последици от Споразумението за уреждане на спорове, които да са отрицателни за конкуренцията на пазарите на модафинил, трябва да се отхвърли.

238    Както вече бе установено в точки 223 и 235 по-горе, Комисията е била длъжна да установи реално какво би било възможното конкурентно положение на пазарите на модафинил без Споразумението за уреждане на спорове.

239    В това отношение, както правилно изтъква Комисията, премахването на важен източник на потенциална конкуренция в резултат на Споразумението за уреждане на спорове и произтичащото от това забавяне на навлизането на пазара могат сами по себе си да доведат до отрицателни последици върху параметрите на конкуренцията, по-специално върху цените.

240    Пример за отрицателните последици от Споразумението за уреждане на спорове върху конкуренцията на пазарите на модафинил се съдържа в съображения 1213—1253 от обжалваното решение.

241    В това отношение в обжалваното решение Комисията посочва, че Teva е най-напредналия потенциален конкурент на Cephalon на пазарите на модафинил и има реални и конкретни възможности за навлизане на тези пазари (раздели 8.2.2 и 8.4, и по-специално съображение 1216 и сл. от обжалваното решение). Както е видно от материалите по преписката, към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове Teva, което е предвиждало да навлезе на пазарите на модафинил в различни страни (като Германия, Испания, Франция, Нидерландия и Швеция), е поискало за тази цел разрешения за пускане на пазара в тези страни на генеричния си продукт с модафинил, които е получило между 2005 г. и 2009 г., и вече е пуснало с риск на пазара в Обединеното кралство посочения продукт веднага след като на 6 юни 2005 г. е получило разрешение за пускане на пазара в тази страна.

242    Следва обаче да се припомни, че ограничителните клаузи са преустановили навлизането на Teva на пазарите на модафинил. Клаузата за неконкуриране възпрепятства Teva да упражнява всякаква търговска дейност във връзка с генеричния модафинил, докато клаузата за неоспорване го елиминира като конкурентна заплаха (съображения 1200—1212 от обжалваното решение).

243    Освен това посочените ангажименти са поети в ситуация, в която Teva счита, че неговият генеричен продукт не нарушава патентите на Cephalon и че патентите на последното са недействителни, което означава, че ограничителните клаузи в Споразумението за уреждане на спорове не са резултат от действителна преценка, основана на възприятието за силата на патента, а се дължат на прехвърлянето на значителни средства, залегнало в сделките, посочени в член 2 от това споразумение (съображения 691—694, 1208 и 1209 от обжалваното решение).

244    В това отношение следва да се припомни, че оспорването на действителността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция във фармацевтичния сектор (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 81).

245    Следователно в съображение 1226 от обжалваното решение Комисията правилно е приела, че без Споразумението за уреждане на спорове Teva вероятно би продължило да защитава позицията си в рамките на съдебния спор във връзка с патенти между двете страни в Обединеното кралство и би продължило усилията си да навлезе на пазарите на модафинил, което би оказало влияние и върху вероятността други потенциални доставчици на генерични продукти с модафинил да навлязат на тези пазари.

246    В това отношение, както правилно изтъква Комисията в съображение 1245 от обжалваното решение, като премахва основния конкурентен натиск за Cephalon, Споразумението за уреждане на спорове вероятно е имало за последица да защити Cephalon от ценовата конкуренция на конкурентите — производители на генерични лекарствени продукти. Ако обаче Teva бе навлязло на пазара, то щеше да може, в съответствие с обичайния търговски модел на навлизащите участници на пазара, които произвеждат генерични продукти, да конкурира посредством цените производителите на оригинални лекарствени продукти като Cephalon.

247    В раздел 8.4.3 от обжалваното решение (съображения 1244—1253 от посоченото решение) Комисията илюстрира тази ценова конкуренция, като посочва разликите в цените преди и след навлизането на производителите на генерични лекарствени продукти на пазарите на лекарствени продукти в съответните страни.

248    В това отношение в обжалваното решение Комисията установява, че Teva е било не само потенциален конкурент на Cephalon на пазарите на модафинил, но и най-напредналата конкурентна заплаха за Cephalon на същите тези пазари. Поради това тя правилно заключава, че Споразумението за уреждане на спорове е премахнало риска от конкуренция и навлизане на Teva на пазарите на модафинил, което е имало отрицателни последици за конкуренцията на тези пазари. Такова навлизане на пазара вероятно би довело до намаляване на цените на модафинил. Анализът на развитието на пазарите на модафинил след навлизането на други производители на генерични лекарствени продукти няколко години по-късно потвърждава правилността на този анализ.

249    Съдържащите се в обжалваното решение таблици, и по-специално таблица № 21, действително илюстрират, че в края на периода на прилагане на споразумението, при навлизането на производители на генерични лекарствени продукти на пазара, средните цени на модафинил са паднали значително. Поради това е много вероятно да бе настъпил същият ефект, ако Teva не бе подписало Споразумението за уреждане на спорове и бе навлязло по-рано на пазарите на модафинил с генеричния си продукт.

250    Както изтъква Комисията, въздействието върху цените може да се наблюдава едва след действително навлизане на пазара, когато конкуренцията действително се осъществява, като се има предвид, че потенциалната конкуренция не води до намаляване цените.

251    Следователно не е било възможно Комисията да наблюдава действителните последици от Споразумението за уреждане на спорове върху конкуренцията на пазарите на модафинил, сравнявайки положението на потенциална конкуренция, което е съществувало на посочените пазари преди сключването на това споразумение, с положението на липса на потенциална конкуренция, което е преобладавало на същия пазар след сключването му.

252    В този контекст доводът на жалбоподателите, че Teva при всички положения не би могло да навлезе на пазара на модафинил, тъй като е приело да се съобрази с предварително съдебно разпореждане в рамките на съдебния спор във връзка с патентите, който тогава е бил висящ в Обединеното кралство, не може да се приеме. Следва да се отбележи — както прави това Комисията — че приемането на това разпореждане от Teva се отнася единствено до продължителността на разглеждания спор и че потенциално възможният сценарий, възприет от Комисията, не се основава на факта, че спорът би продължил безкрайно, а на факта, че при липсата на Споразумението за уреждане на спорове потенциалната конкуренция, която е съществувала между Teva и Cephalon, е щяла да се запази чрез продължаването на съдебното производство и чрез реалната и конкретна възможност Teva да навлезе на пазара на модафинил.

253    Също така доводът на жалбоподателите, че в обжалваното решение Комисията не е доказала, че Teva всъщност е навлязло на пазарите в страните, в които е получило разрешения за пускане на пазара, е ирелевантен. Фактът, че Teva е получило посочените разрешения, е пример за факта, че то е било потенциален конкурент на Cephalon на пазарите на модафинил и индиция за факта, че би навлязло на тези пазари, ако не беше сключило Споразумението за уреждане на спорове с Cephalon.

254    Що се отнася до доводите на жалбоподателите, отнасящи се до други производители на генерични продукти с модафинил, безспорно е вярно — както е видно от направения от Комисията анализ в обжалваното решение — че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове те все още не са били готови да навлязат на пазара на модафинил. Не се оспорва обаче, че те са били в процес на разработване на собствените си генерични продукти с модафинил, така че в крайна сметка да могат да навлязат на този пазар. Освен това основната последица от Споразумението за уреждане на спорове е премахването на потенциалната конкуренция, която е съществувала между Cephalon и Teva, което е представлявало основната конкурентна заплаха за Cephalon на пазарите на модафинил към момента на сключване на посоченото споразумение.

255    От гореизложеното следва, че второто основание трябва да се отхвърли по същество.

3.      По третото основание: неправилно прилагане на член 101, параграф 3 ДФЕС

256    В рамките на третото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите твърдят, че доколкото обжалваното решение съдържа преценка, че Споразумението за уреждане на спорове не отговаря на условията за освобождаване, предвидени в член 101, параграф 3 ДФЕС, то е опорочено от грешка в преценката.

257    Първо, според жалбоподателите Споразумението за уреждане на спорове е допринесло за подобряване на производството или разпространението на генерични лекарствени продукти. На първо място, от гледна точка ex ante посоченото споразумение било замислено, за да се ускори ранното навлизане на Teva на пазара на генеричните лекарствени продукти в реалистичната хипотеза, при която патентите за размера на частиците на Cephalon бъдат потвърдени. На второ място, Споразумението за уреждане на спорове позволило търговски сделки с добавена стойност.

258    Второ, Споразумението за уреждане на спорове и търговските сделки били от полза за потребителите и за обществото като цяло. В това отношение Споразумението за уреждане на спорове увеличило по-рано конкуренцията на генеричните лекарствени продукти. Освен това търговските сделки позволили по-бърз достъп до „Azilect“ в полза на пациентите, страдащи от болестта на Паркинсон, както и предоставянето на разположение на по-голям брой продукти, на основата на модафинил, благодарение на доставянето на допълнителни обеми на АФС, което избегнало риска от фалшифициране на трите лекарствени продукта, на основата на модафинил, с висока стойност.

259    Трето, Споразумението за уреждане на спорове не налагало никакво ограничение, което не било абсолютно необходимо за постигане на подобряването на ефективността и на посочените по-горе ползи.

260    Четвърто, Споразумението за уреждане на спорове не било дало възможност за елиминиране на конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки. Напротив, посоченото споразумение било предназначено да позволи навлизането на Teva на пазара. Освен това споразумението нямало никакво отражение върху усилията на другите производители на генерични лекарствени продукти да се конкурират на пазара.

261    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

262    Член 101, параграф 3 ДФЕС предвижда дерогация от разпоредбите на член 101, параграф 1 ДФЕС, съгласно която посочените в параграф 1 споразумения, които отговарят на условията по параграф 3, не са забранени.

263    Прилагането на член 101, параграф 3 ДФЕС предполага да са изпълнени четири кумулативни условия. Първо, съответното споразумение трябва да допринася за подобряване на производството или разпространението на съответните стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, второ, трябва да предоставя на потребителите справедлив дял от получените ползи, трето, да не налага на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими, четвърто, да не дава възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.

264    Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) „[п]редприятието или сдружението на предприятия, което ще се възползва от възможността по член [101, параграф 3 ДФЕС], носи тежестта на доказване, че условията на посочения параграф са изпълнени“.

265    Следователно тежестта на доказване се носи от предприятието, което иска да се ползва от освобождаване въз основа на член 101, параграф 3 ДФЕС. Фактическите обстоятелства обаче, на които се позовава това предприятие, могат да бъдат такива, че да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на които може да се заключи, че изискването във връзка с тежестта на доказване е удовлетворено (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др., C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 83 и цитираната съдебна практика).

266    В случая, както следва от съображение 1269 и сл. от обжалваното решение, Комисията е разгледала евентуалното прилагане на член 101, параграф 3 ДФЕС в настоящия случай.

267    Комисията правилно приема, че изтъкнатите от жалбоподателите доводи и доказателства не позволяват да се докаже, че Споразумението за уреждане на спорове, включително съпътстващите го търговски сделки, предполага достатъчно подобряване на ефективността.

268    Що се отнася до довода на жалбоподателите във връзка с първото условие, посочено в точка 263 по-горе, съгласно който Споразумението за уреждане на спорове би ускорило навлизането на Teva на пазара с три години и би позволило осъществяването на стойностни търговски сделки, този довод трябва да се отхвърли.

269    Както бе констатирано при разглеждането на първото основание, Споразумението за уреждане на спорове и генеричните права, предоставени от Cephalon на Teva в рамките на посоченото споразумение, не са ускорили, а напротив, са забавили навлизането на последното на пазарите на модафинил и следователно конкуренцията на тези пазари на производителите на генерични лекарствени продукти.

270    Като приема Споразумението за уреждане на спорове, Teva се отказва от опитите си за навлизане на пазара на модафинил като независим оператор, въпреки че вече е разработило генеричен продукт с модафинил, който според него не нарушава патентите на Cephalon, дори го е пуснало на пазара и също така е подало заявления за разрешение за пускане на пазара на този продукт в няколко страни. Фактът, че изходът от съдебното производство в връзка с патентите между Teva и Cephalon в Обединеното кралство не е бил сигурен, по никакъв начин не променя тази констатация. Всъщност, както бе посочено в точка 244 по-горе, във фармацевтичния сектор конкуренцията се характеризира и с оспорването на валидността на патентите за лекарствените продукти и тяхната АФС.

271    Що се отнася до търговските сделки, които се съдържат в Споразумението за уреждане на спорове, в съображения 1293—1298 от обжалваното решение Комисията обяснява причината, поради която те не са допринесли за подобряване на производството или разпространяването на генерични продукти с модафинил. Жалбоподателите не изтъкват никакъв довод, за да обяснят защо изложената от Комисията причина е погрешна.

272    При всички положения, дори различните сделки, съдържащи се в Споразумението за уреждане на спорове, да имат стойност или някаква търговска логика за жалбоподателите, те не предполагат непременно подобряване на ефективността, което може да обоснове освобождаването на това споразумение по член 101, параграф 3 ДФЕС. В това отношение, както следва от точка 49 от Насоките за прилагане на член [101, параграф 3 ДФЕС] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 97; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 165), подобряването на „ефективността не се оценява от субективната гледна точка на страните“, като могат да се вземат предвид само обективните ползи.

273    От гореизложеното следва, че Комисията правилно е приела, че в случая не е изпълнено първото условие за освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС. Тъй като четирите условия, предвидени в член 101, параграф 3 ДФЕС, са кумулативни, доводите на жалбоподателите относно останалите три условия трябва да се отхвърлят като неотносими.

274    Следователно третото основание трябва да се отхвърли.

4.      По четвъртото основание относно наложените на жалбоподателите глоби

275    В рамките на четвъртото основание, изтъкнато при условията на евентуалност, жалбоподателите твърдят, че с обжалваното решение Комисията е нарушила принципите на правна сигурност, на недопускане на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания, както и принципа nullum crimen sine lege и nulla poena sine lege (законоустановеност на престъплението и наказанието), като им налага значителни глоби. С първата част те искат посочените глоби да бъдат отменени изцяло. С втората част Teva иска значителна частична отмяна на размера на наложената му глоба.

а)      По първата част от четвъртото основание

276    Жалбоподателите твърдят, че посочените в точка 275 по-горе принципи задължават Комисията да не налага глоба, когато съответните предприятия не са могли разумно да предвидят към момента на извършване на предполагаемото нарушение, че разглежданото поведение нарушава правото на Съюза в областта на конкуренцията.

277    Според жалбоподателите това е така в настоящия случай. Всъщност към момента на сключване на Споразумението за уреждане на споровете те са действали в правна среда, в която член 101 ДФЕС никога не бил прилаган към този вид споразумения. Освен това при липсата на прецеденти в правото на Съюза в областта на конкуренцията и на указания от страна на Комисията относно законосъобразността на споразуменията за доброволно уреждане на спорове във връзка с патенти с оглед на това право, Teva е могло законосъобразно да се основе на наличните насоки в Съединените щати.

278    Жалбоподателите изтъкват също, че Споразумението за уреждане на спорове не е споразумение, предвиждащо плащане в брой от производителя на оригинални лекарствени продукти на производителя на генерични лекарствени продукти. Всяка от сделките, включени в посоченото споразумение, се основавала на собствени и независими търговски съображения, така че това споразумение не се основавало на единна и обща цел за разпределяне на пазари. Накрая, преценките на Комисията в обжалваното решение противоречали на собствените ѝ изводи, съдържащи се в Седмия доклад относно проследяването и контрола върху патентните споразумения, изготвен в рамките на разследването на фармацевтичния сектор, предприето въз основа на разпоредбите на член 17 от Регламент № 1/2003, с цел да се определят, от една страна, причините за спада на иновациите в посочения сектор, измерен чрез броя на новите продукти, навлизащи на пазарите на лекарствени продукти, и от друга страна, причините за късното навлизане на тези пазари на някои генерични лекарствени продукти. Всъщност в посочения доклад Комисията отбелязала, че оценката от гледна точка на правото в областта на конкуренцията на споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени между производителите на оригинални лекарствени продукти и производителите на генерични лекарствени продукти, била сложна.

279    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

280    От съдебната практика следва, че дадено предприятие може да бъде санкционирано за поведение, което попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, щом като то не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията. Следователно е достатъчно посоченото предприятие да е можело да определи, че поведението му е антиконкурентно с оглед на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 156—158).

281    От съдебната практика следва също, че макар принципите на правна сигурност и на законоустановеност на наказанията да предвиждат, че законодателството на Съюза трябва да бъде ясно и точно, за да могат съответните лица да се запознаят по недвусмислен начин с произтичащите от него права и задължения и да действат съобразно с тях, те не могат да се тълкуват в смисъл, че забраняват постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност чрез тълкувания в съдебната практика, стига тези тълкувания да са достатъчно предвидими (решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 166).

282    При разглеждането на първото основание бе отбелязано, че Споразумението за уреждане на спорове има за цел поне временно да изключи Teva от пазарите на модафинил като конкурент на Cephalon. Споразуменията за изключване от пазара обаче представляват крайна форма на подялба на пазара и на ограничаване на производството, които са изрично забранени с член 101, параграф 1 ДФЕС.

283    Следователно жалбоподателите не са могли да не знаят, че сключването на Споразумението за уреждане на спорове, доколкото то съдържа клаузи за неконкуриране и за неоспорване, е проблематично от гледна точка на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

284    Останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателите, не могат да поставят под въпрос тази констатация.

285    По-специално доводът на жалбоподателите, че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове правното становище на по-голямата част от американските съдилища е било, че споразуменията за доброволно уреждане на спорове във връзка с патенти не нарушават правилата на антитръстовото право, не е релевантен. Всъщност в случая е от значение само правото на Съюза в областта на конкуренцията, що се отнася до прилагането на член 101 ДФЕС, така че решенията на американските съдебни органи не следва да се вземат предвид. Освен това, както правилно отбелязва Комисията в съображение 1364 от обжалваното решение, към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове американската съдебна практика не е била единодушна, а Federal Trade Commission (Федерална агенция по конкуренцията, Съединени щати) оспорва от гледна точка на американското антитръстово право споразуменията за доброволно уреждане на спор срещу обратно плащане, така че при всички положения жалбоподателите не могат да се позовават на ясните насоки, които произтичали от американското антитръстово право.

286    Също така не може да се приеме доводът на жалбоподателите, че обжалваното решение противоречи на изводите в доклада относно проследяването и контрола върху патентните споразумения. Фактът, че в посочения доклад Комисията е констатирала, че преценката на споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени между производителите на оригинални лекарствени продукти и производителите на генерични лекарствени продукти, е сложна от гледна точка на правото в областта на конкуренцията, не означава, че за тези споразумения не се прилага това право или че те непременно са в съответствие с него. Освен това от този доклад ясно следва, че според Комисията споразуменията за доброволно уреждане на спорове, които предвиждат a priori ранното навлизане на генеричен лекарствен продукт на пазара, всъщност трябва да се разглеждат като ограничаващи посоченото навлизане, когато то не е незабавно и когато условията, уреждащи това навлизане, на практика отменят всички положителни последици от него за конкуренцията. Именно такъв е случаят със Споразумението за уреждане на спорове.

287    Освен това фактът, че към момента на сключване на Споразумението за уреждане на спорове Комисията все още не е била наложила глоби за подобни нарушения, не е релевантен. Всъщност вече бе постановено, че налагането на глоби, надхвърлящи символичен размер, не нарушава принципа на правна сигурност въпреки факта, че повдигнатите със споразуменията за доброволно уреждане на спорове въпроси са нови и сложни, и въпреки липсата на прецеденти (вж. в този смисъл решение от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 165).

288    Що се отнася до твърдяното от жалбоподателите нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице, намиращо се в положение, при което администрацията на Съюза е породила у него основателни надежди, като следва да се уточни, че никой не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, които са му били предоставени от администрацията (вж. решение от 8 септември 2010 г., Deltafina/Комисия, T‑29/05, EU:T:2010:355, т. 427 и цитираната съдебна практика).

289    В случая е достатъчно да се констатира, че жалбоподателите нито твърдят, нито a fortiori доказват, че Комисията им е предоставила такива уверения.

290    Що се отнася до довода на жалбоподателите, че принципът на недопускане на обратното действие бил нарушен, достатъчно е да се констатира, че той по никакъв начин не е подкрепен с доказателства.

291    Накрая, доводът на жалбоподателите, че Споразумението за уреждане на спорове не включва плащане в брой от Cephalon на Teva, е ирелевантен. При разглеждането на първото основание бе констатирано, че единственото правдоподобно обяснение за плащанията, предвидени в изпълнение на търговските сделки, включени в Споразумението за уреждане на спорове, е да насърчат Teva да приеме ограничителните клаузи на посоченото споразумение и по този начин да се откаже от основана на качествата конкуренция с Cephalon на пазарите на модафинил.

292    Следователно първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.

б)      По втората част от четвъртото основание

293    С втората част Teva упреква Комисията, че му е наложила глоба, която е напълно произволна и необоснована, тъй като прехвърлянето на парични средства не било достигнало достатъчно високо равнище, като е нарушила по този начин принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

294    Комисията оспорва доводите на Teva.

295    В самото начало следва да се припомни, че Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките относно метода за определяне на глобите“), се основават на отчитането на стойността на продажбите на съответните стоки или услуги, с които е свързано санкционираното нарушение, за да се определи основният размер на налаганите глоби. Точки 6 и 13 от тези насоки предвиждат, че стойността на тези продажби в комбинация с продължителността на нарушението следва да „отразява[…] икономическото значение на нарушението, както и относителната тежест на всяко предприятие в [това] нарушение[.]“.

296    Този метод обаче понякога може да се окаже неподходящ за конкретните обстоятелства по даден случай. Такъв е по-специално случаят, когато предприятие, за което е установено, че е отговорно за нарушение на член 101 ДФЕС, няма никакъв оборот на съответните пазари. В такъв случай Комисията има основание да използва метод за изчисляване, различен от описания в Насоките относно метода за определяне на глобите, и в съответствие с точка 37 от тях да определи общо основния размер на глобата, наложена на съответното предприятие (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., AC-Treuhand/Комисия, C‑194/14 P, EU:C:2015:717, т. 65—67).

297    В случая е безспорно, че поради самата цел на Споразумението за уреждане на спорове, което е споразумение за изключване от съответния пазар, Teva не е присъствало на него през периода на нарушението и следователно не е реализирало продажби на този пазар.

298    Следователно за Комисията е било невъзможно да вземе предвид стойността на продажбите, реализирани от Teva на съответния пазар по време на нарушението, като това особено обстоятелство ѝ позволява въз основа на точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите да се отклони от изложената в тези насоки методология.

299    Действително по други дела относно споразумения за доброволно уреждане на спорове във връзка с патенти, които нарушават член 101 ДФЕС и по които предприятията от сектора на генеричните лекарствени продукти не са реализирали никаква продажба на пазарите на посочените лекарствени продукти, Комисията е определила глобите, като е взела предвид стойността, която производителят на оригиналните лекарствени продукти е прехвърлил на производителя на генеричните лекарствени продукти като стимул да остане извън съответните пазари, без да оцени оборота на производителя на генеричните лекарствени продукти.

300    Комисията обаче не е обвързана от предходната си практика по вземане на решения, която при всички положения не съставлява правна уредба на изчисляването на размера на глобите (вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2005 г., Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, EU:T:2005:367, т. 153 и цитираната съдебна практика).

301    Освен това в съображения 1386—1391 от обжалваното решение Комисията обяснява причината, поради която глобата на Teva не може да се основава на прехвърлянето на средства, които то е получило въз основа на Споразумението за уреждане на спорове и на търговските сделки, включени в него. Всъщност прехвърлянето на средства е включено в посочените сделки. Освен факта, че е трудно да се оцени с точност стойността, прехвърлена на Teva по четири от петте сделки, посочени в член 2 от Споразумението за уреждане на спорове, това се оказва невъзможно, що се отнася до предоставянето на данните CEP-1347. Към момента на настъпване на фактите това предоставяне на данните представлява важен стимул за Teva, за да приеме ограничителните клаузи, което не може да бъде пренебрегнато от Комисията на етапа на определяне на размера на глобата, наложена на Teva, тъй като в противен случай би се накърнил възпиращият ефект на тази глоба.

302    С оглед на особеността, че прехвърлянето на средства на Teva не може да се оцени достатъчно точно и за да се постигне достатъчен възпиращ ефект, Комисията избира фиксирана сума на глобата, наложена на Teva.

303    Жалбоподателите обаче не могат да твърдят, че става въпрос за произволна сума.

304    Всъщност Комисията приема правилно като отправна точка за определянето на размера на наложената на Teva глоба размера на наложената на Cephalon глоба преди прилагането на ограничението от 10 % от неговия оборот. В това отношение, както следва от съображения 1393—1395 от обжалваното решение, Комисията приема, че:

–        тежестта и продължителността на нарушението са идентични за Teva и за Cephalon,

–        глобата, наложена на Teva, не следва да бъде по-висока от глобата, наложена на Cephalon, като се има предвид, че пропуснатата полза на Teva вероятно ще бъде по-малка по размер от реалната печалба на Cephalon,

–        трябва да се вземат предвид и други фактори, като например фактът, че Teva е по-голямо предприятие (през 2010 г., т.е. последната пълна година на нарушението и годината, предхождаща действителното придобиване на Cephalon от Teva, неговият световен оборот е в размер на 12,16 милиарда евро, докато световният оборот на Cephalon е около 2,12 милиарда евро) и че има силна позиция при воденето на преговори.

305    Доколкото жалбоподателите упрекват Комисията, че е нарушила принципа на правна сигурност, техният довод трябва да се отхвърли. Всъщност, както следва от цитираната в точка 300 по-горе съдебна практика, Комисията не е обвързана от предходната си практика. Що се отнася до твърдяното от жалбоподателите нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, достатъчно е да се констатира, че те дори не твърдят — в съответствие с цитираната в точка 288 по-горе съдебна практика — че Комисията им е дала по какъвто и да било начин конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения относно метода за изчисляване, който ще използва, за да определи размера на глобата, наложена на Teva.

306    От гореизложеното следва, че втората част от четвъртото основание, а следователно и четвъртото основание в частта, която се отнася до отмяната на наложените на жалбоподателите глоби, трябва да се отхвърлят.

307    С оглед на всички изложени по-горе съображения исканията на жалбоподателите за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърлят.

Б.      По искането за изменение на наложените на жалбоподателите глоби

308    С второто и третото си искане жалбоподателите молят Общия съд да отмени или намали размера на глобата.

309    В това отношение следва да се припомни, че що се отнася до съдебния контрол върху решенията на Комисията, с които се налага глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, контролът за законосъобразност се допълва с правомощието за пълен съдебен контрол, което е признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Тази компетентност оправомощава Съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или на периодичната имуществена санкция.

310    В рамките на правомощието си за пълен съдебен контрол обаче Общият съд счита, че нито едно от обстоятелствата, на които се позовават жалбоподателите в рамките на настоящото дело, нито съображение, свързано с обществения ред, обосновават упражняването на правомощието му за пълен съдебен контрол съгласно член 261 ДФЕС и член 31 от Регламент № 1/2003, за да намали размера на глобите, определен от Комисията.

311    Поради това искането за отмяна или намаляване на размера на наложените на жалбоподателите глоби трябва да се отхвърли, а следователно и жалбата в своята цялост.

IV.    По съдебните разноски

312    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Teva Pharmaceutical Industries Ltd и Cephalon Inc. да заплатят съдебните разноски.

Schalin Jaeger Škvařilová-Pelzl

Nõmm       Kukovec

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 октомври 2023 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.