РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
8 октомври 2015 година
Съединени дела F‑106/13 и F‑25/14
DD
срещу
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
„Публична служба — Персонал на FRA — Срочно нает служител — Доклад за развитие на кариерата — Вътрешно обжалване — Обвинения в дискриминация — Обвинения в преследване по смисъла на Директива 2000/43 — Административно разследване — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Забележка — Членове 2, 3 и 11 от приложение IX към Правилника — Прекратяване на договор за неопределено време — Член 47, буква в), подточка i) от Условията за работа на другите служители — Право на изслушване — Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която DD оспорва забележката, наложена му като наказание от директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), както и решението на същия директор за прекратяване на договора му за срочно нает служител за неопределено време и иска FRA да бъде осъдена да поправи вредите, които претърпял в резултат на тези актове
Решение: Отменя решението от 20 февруари 2013 г., с което директорът на Агенцията на Европейския съюз за основните права налага на DD наказание „забележка“. Отменя решението от 13 юни 2013 г., с което директорът на Агенцията на Европейския съюз за основните права прекратява договора на DD за срочно нает служител за неопределено време. Отхвърля в останалата част жалбите по съединени дела F‑106/13 и F‑25/14. Агенцията на Европейския съюз за основните права понася собствените си разноски и е осъдена да заплати разноските, направени от DD.
Резюме
1. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Зачитане на правото на защита — Образуване на дисциплинарно производство и приемане на решение за налагане на санкция при едно и също изслушване — Липса на предварително съобщаване на изводите от предварителното разследване, на които се основават решението за образуване на дисциплинарното производство и приемането на санкцията — Нарушение на правото на защита
(членове 2, 3 и 11 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Законосъобразност — Зачитане на правото на защита — Нарушение — Последици — Отмяна — Условия
(член 41, параграф 2, буква а) от Харта на основните права на Европейския съюз; член 9 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Провеждане, когато няма общи разпоредби за прилагане в тази област — Липса на последици
(член 110 от Правилника за длъжностните лица и член 2 от приложение IX към него)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Приемане на решението, без предварително да бъде дадена възможност на заинтересованото лице да изложи становището си — Нарушение на правото на изслушване — Последици
(член 47 от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Прекратяване на договор за неопределено време — Приемане на решението, без предварително да бъде дадена възможност на заинтересованото лице да изложи становището си — Нарушение на правото на изслушване — Възможност за отстраняване на нередностите a posteriori при обжалването по административен ред — Изключване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 47 от Условията за работа на другите служители)
6. Жалби на длъжностните лица — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Съдебно решение за отмяна на решение за прекратяване на договор на срочно нает служител — Искане за обезщетяване на жалбоподателя за претърпените имуществени вреди — Преждевременност на искането
(член 266 ДФЕС)
1. Член 2, параграф 2 и член 3 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица задължават органа по назначаването, когато смята да образува дисциплинарно производство въз основа на изготвен в резултат на административно разследване доклад, преди това да запознае съответното длъжностно лице с изводите в доклада за разследването, както и с всички доказателства по преписката, за да може то, като разполага с разумен срок, за да подготви защитата си, да направи всички относими възражения.
В това отношение, когато органът по назначаването се основава на доклада от административното разследване, за да образува дисциплинарно производство и да приеме веднага дисциплинарно наказание в едно-единствено изслушване, не е достатъчно съответното длъжностно лице да бъде запознато устно с изводите в този доклад от разследването по време на това изслушване, за да се гарантира спазването на разпоредбите от Правилника за длъжностните лица, след като такова запознаване не е могло да гарантира подходящо информиране на това длъжностно лице и да му позволи да упражни ефективно правото си на изслушване.
Освен това, за да има полезен ефект правото на изслушване, гарантирано от член 11 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица, когато смята да наложи санкцията писмено предупреждение или забележка, администрацията е длъжна да даде възможност на съответното длъжностно лице или съответния друг служител да подготви защитата си, което предполага то/той да разполага своевременно с цялата отнасяща се до него информация, която се съдържа в преписката, по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение IX към Правилника. Следователно, когато администрацията реши да образува дисциплинарно производство и след това да наложи наказание след едно-единствено изслушване, нарушаването на предвидените в членове 2 и 3 от приложение IX към Правилника изисквания представлява нарушение на гарантираното от член 11 от приложение IX към Правилника право на изслушване.
При това положение, като не запознава длъжностно лице с изводите от административното разследване преди изслушването му, чиято цел е именно то да бъде изслушано относно тези изводи, и по време на което се взима решение за налагане на наказание, без да му е дадена възможност да подготви защитата си, администрацията нарушава задълженията, които има по силата на членове 2, 3 и 11 от приложение IX към Правилника.
(вж. т. 57—60, 62 и 63)
2. За да може нарушение на правото на изслушване да доведе до отмяна на решение за налагане на дисциплинарно наказание, трябва освен това да се провери дали при липсата на тази нередност производството би могло да приключи с друг резултат. В това отношение, с оглед на основното значение на зачитането на закрепеното в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз право на изслушване, именно органът по назначаването, който е приел решението за налагане на наказание и поради това най-добре познава обстоятелствата, довели до приемането на това решение, трябва да докаже, че дори ако заинтересованото лице е било изслушано според правилата, той не би могъл да приеме друго решение.
Когато обаче администрацията реши да образува дисциплинарно производство, за да наложи наказание след едно-единствено изслушване, без да запознае съответното длъжностно лице с изводите от административното разследване, да се приеме, че администрацията би приела същото решение като това, което е прието, дори след изслушване на заинтересованото лице относно изводите в този доклад, както и относно проекта за наказание, не би означавало нищо друго, освен да се обезсмисли напълно основното право на изслушване, доколкото самото съдържание на това право предполага заинтересованото лице да има възможност да влияе на съответния процес на взимане на решение.
(вж. т. 65 и 67)
Позоваване на:
Съд — решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 79
Съд на публичната служба — решение от 14 май 2014 г., Delcroix/ЕСВД, F‑11/13, EU:F:2014:91, т. 44
3. В дисциплинарните производства обстоятелството, че административно разследване е проведено от агенция на Съюза, без преди това тя да е приела общи разпоредби за прилагане на член 2 от приложение IX към Правилника и да е определила по този начин процедурните правила за разследването, не може да доведе до нередовност на това разследване. Безспорно член 2, параграф 3 от приложение IX към Правилника задължава органа по назначаването на всяка институция да приеме общите разпоредби за прилагане на посочения член в съответствие с член 110 от Правилника. Въпреки това, когато не са приети такива разпоредби, липсата им сама по себе си не е пречка за образуването и провеждането на административно разследване, тъй като при всички положения то трябва да се проведе при спазване на разпоредбите на приложение IX към Правилника и общите принципи на правото, като принципа на зачитане на правото на защита.
(вж. т. 75)
4. Когато става въпрос за решение за прекратяване на договор на срочно нает служител, прието без преди приемането му администрацията да е уведомила изрично заинтересованото лице, че обмисля тази възможност, и без да го е поканила да изложи всички възможни възражения по този въпрос, не може валидно да се поддържа, че заинтересованото лице е било надлежно изслушано, тъй като вече е било запознато с фактите, за които е упреквано, и е имало възможност да изложи надлежно становището си във връзка с инцидентите, довели до приемането на решението за прекратяване на договора. Наистина, правото на изслушване трябва точно да даде възможност на заинтересованото лице не само да даде обяснения във връзка с поведението си и причините за него, но също и да изложи доводите си относно предвижданата по отношение на него мярка.
При това положение администрацията трябва да докаже, че дори ако правото на изслушване е било уважено, решението за прекратяване на договора все пак е щяло да бъде прието. Във връзка с това само довод, изведен от загуба на доверие към заинтересованото лице, изобщо не позволява да се изключи възможността, че ако правото на изслушване на заинтересованото лице не беше нарушено от администрацията, дадените евентуално от него обяснения биха могли да убедят този орган да се откаже от прекратяване на договора на заинтересованото лице.
Освен това решение за прекратяване на договор е акт с особено важно значение за съответния служител, който по този начин остава без работа, а кариерата му би могла да бъде неблагоприятно засегната за много години напред. Освен че правото на този служител да бъде изслушан, преди приемането на индивидуална мярка, която би могла да има неблагоприятни последици за него, е негово основно право, отговорност за упражняването от него на правото да изложи надлежно становището си относно решението за обмисляното прекратяване на договора, носи органът, оправомощен да сключва договори, и той трябва стриктно да я изпълнява.
(вж. т. 90, 91, 93 и 95)
5. Не би могло валидно да се поддържа, че правото на защита на служител, което е нарушено преди приемането на решение за прекратяване на договора му, все пак е било зачетено a posteriori, тъй като заинтересованото лице е могло да изложи доводите си срещу това решение при обжалването по административен ред, предвидено в член 90, параграф 2 от Правилника. Наистина, жалба по административен ред, подадена по силата на член 90, параграф 2 от Правилника, не спира изпълнението на оспорваното решение, така че въпреки подадената от заинтересованото лице жалба срещу решението за прекратяване на договора, това решение е имало незабавно отрицателни последици за положението на заинтересованото лице, което не е било в състояние да повлияе на това решение. Така се установява, че приемането на решението за прекратяване на договора, без преди това да е било изслушано заинтересованото лице, очевидно е от такова естество, че е засегнало основното съдържание на неговото право на защита.
(вж. т. 97 и 98)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — определение от 22 ноември 2006 г., Milbert и др./Комисия, T‑434/04, EU:T:2006:359, т. 42
6. Отмяната на акт води до заличаване с обратна сила на отменения акт от правния ред и когато той вече е бил изпълнен, заличаването на последиците от него налага да се възстанови правното положение, в което се е намирал жалбоподателят преди приемането му. Освен това според член 266 ДФЕС институцията, издала отменения акт, трябва да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда, чийто адресат е тя.
Когато става въпрос за решение за отмяна на решение за прекратяване на договор на срочно нает служител поради незачитане от администрацията на правото на заинтересованото лице да бъде изслушано преди приемането на увреждащ го акт, когато не е изключено, че ако на заинтересованото лице е била дадена възможност да изложи становището си относно подготвяното решение за прекратяване на договора, то би могло да убеди администрацията да не приема решението за прекратяване на неговия договор, съдът на Съюза не може да предвиди какво ще бъде решението, което ответната агенция ще трябва да приеме с оглед на решението за отмяна. Поради това искането за осъждане на ответната агенция да поправи имуществените вреди, които засегнатият служител е понесъл поради незаконността на решението за прекратяване на договора, трябва да се отхвърли като преждевременно.
(вж. т. 103 и 104)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение от 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, EU:F:2006:112, т. 92 и цитираната съдебна практика