Дело T‑210/15
Deutsche Telekom AG
срещу
Европейска комисия
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи в производство по прилагане на правилата на конкуренцията — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение във връзка със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит — По-висш обществен интерес — Консултиране на трети лица — Прозрачност — Липса на отговор на потвърдително заявление в определения срок“
Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 28 март 2017 г.
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Обхват — Възможност за позоваване на общи презумпции, приложими за определени категории документи
(член 296 ДФЕС; член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Защита на търговските интереси — Прилагане към административните преписки в производства за злоупотреба с господстващо положение — Обща презумпция за засягане на свързаните с такова разследване интереси от оповестяването на посочените документи — Запазване на презумпцията след приключване на производството
(член 15, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС; член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; член 27, параграф 2 и член 28 от Регламент № 1/2003 на Съвета; членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент № 773/2004 на Комисията)
3. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Задължение за предоставяне на частичен достъп до данните, които не попадат в обхвата на изключенията — Прилагане за документите от категория, която попада в обхвата на обща презумпция за отказ на достъп — Изключване
(член 4, параграф 2 и член 6 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Защита на търговските интереси — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документите — Понятие — Интерес от запознаване с дейността на Комисията в областта на конкуренцията — Включване — Граници
(член 102 ДФЕС; съображение 6 и член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 1/2003)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документите — Понятие — Частен интерес на заявителя — Изключване
(член 15 ДФЕС; съображения 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Отхвърляне на първоначално заявление за достъп до документи на институция — Изключване
(член 263 ДФЕС; член 8 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ, основан на няколко изключения — Допустимост
(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
8. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Документи, изхождащи от трети лица — Задължение за предварително консултиране със съответните трети лица — Обхват
(член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Отказ за предоставяне на достъп — Възможност за позоваване на общи презумпции, приложими за определени категории документи — Задължение за индивидуално разглеждане на всички документи, до които се отнася общо искане за достъп — Липса
(член 4 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Основни права — Право на публичен достъп до документите на институциите на Съюза — Граници — Жалба срещу отказ за предоставяне на достъп — Преценка на законосъобразността с оглед на актовете от вторичното право, уреждащи условията за достъп
(член 15, параграф 3 ДФЕС; член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
11. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Защита на търговски интереси — Обосноваване със съображения от обществен интерес — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
12. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Определен срок за отговор на потвърдително заявление за предоставяне на достъп — Просрочие — Имплицитно решение за отказ, подлежащо на съдебно обжалване — Отговор на съответната институция след срока, но преди подаването на жалбата — Обстоятелства, които могат да обосноват отмяната на отказа за предоставяне на достъп — Изключване
(член 263 ДФЕС; член 8, параграфи 1—3 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. т. 27—29 и 87)
2. Комисията правилно се е позовала на обща презумпция, изведена от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, за да откаже на жалбоподателя достъп до документите в преписката в производството за злоупотреба с господстващо положение, считайки, че оповестяването на тези документи ще бъде в състояние по принцип да накърни защитата на търговските интереси на предприятията, участващи в такова производство, както и защитата на целите на дейностите по разследване във връзка с него.
Що се отнася до производствата за прилагане на член 102 ДФЕС, такава обща презумпция може да произтича от разпоредбите на регламенти № 1/2003 и № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 101 и 102 ДФЕС, които уреждат конкретно правото на достъп до документи, съдържащи се в преписките на Комисията в тези производства. В това отношение член 27, параграф 2 и член 28 от Регламент № 1/2003, както и членове 6, 8, 15 и 16 от Регламент № 773/2004 уреждат по рестриктивен начин използването на документите, съдържащи се в преписката в производство по прилагане на член 102 ДФЕС, като ограничават достъпа до преписката до засегнатите страни и жалбоподателите, чието оплакване Комисията предвижда да отхвърли, при спазване на изискването да не се оповестява търговска тайна и друга поверителна информация на предприятията, както и на вътрешните документи на Комисията и на органите по конкуренцията на държавите членки и доколкото оповестените публично документи се използват само за целите на съдебните или административните производства с предмет прилагането на член 102 ДФЕС. От предходното следва не само че страните в производство за прилагане на член 102 ДФЕС не разполагат с неограничено право на достъп до документите, съдържащи се в преписката на Комисията, но и че третите лица, с изключение на жалбоподателите, също не разполагат в рамките на това производство с право на достъп до документите от преписката на Комисията.
При тези условия всеобщият достъп по силата на Регламент № 1049/2001 до документите, разменяни в рамките на производство за прилагане на член 102 ДФЕС между Комисията и засегнатите от това производство страни или трети лица, би могъл да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в регламенти № 1/2003 и № 773/2004 между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения. В това отношение административната дейност на Комисията не изисква същия обхват на достъпа до документи като този относно законодателната дейност на институциите на Съюза.
Освен това, като се има предвид естеството на защитените интереси, наличието на обща презумпция се налага независимо от това дали заявлението за достъп се отнася до вече приключило, или висящо производство по разследване. Всъщност публикуването на чувствителна информация относно икономическата дейност на участващите в концентрацията предприятия може да засегне търговските им интереси, без значение дали има висящо производство за разследване или не. Освен това перспективата за такова публикуване след приключването на производството за разследване би рискувала да навреди на склонността на предприятията да сътрудничат, докато такова производство е висящо.
(вж. т. 32, 37, 38, 41, 42, 45 и 53)
3. Вж. текста на решението.
(вж. т. 46, 54, 55 и 107)
4. Обществеността трябва да има възможност да се запознае с дейността на Комисията в областта на конкуренцията, за да може, от една страна, да установи достатъчно точно действията, за които могат да бъдат наложени санкции на икономическите оператори, и от друга страна, да е наясно с практиката на Комисията при вземане на решения, тъй като тя има основно значение за функционирането на вътрешния пазар, което засяга всички граждани на Съюза в качеството им на икономически оператори или потребители. Следователно налице е по-висш обществен интерес от предоставяне на възможност на обществеността да се запознае с някои основни аспекти от дейността на Комисията в областта на конкуренцията. При все това наличието на този обществен интерес не задължава Комисията да предоставя всеобщ достъп, на основание Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, до всички данни, събрани в производство за прилагане на член 102 ДФЕС.
Всъщност такъв всеобщ достъп би могъл да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури в Регламент № 1/2003, между задължението на засегнатите предприятия да съобщават евентуално чувствителни търговски данни на Комисията и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения. Освен това съгласно съображение 6 от Регламент № 1049/2001 интересът на обществеността от запознаване с документ на основание на принципа на прозрачност няма същото значение в зависимост от това дали документът е свързан с административно производство, или с процедура, в която институцията на Съюза действа като законодател.
(вж. т. 64—67)
5. Вж. текста на решението.
(вж. т. 68, 69 и 71)
6. Вж. текста на решението.
(вж. т. 80 и 81)
7. Вж. текста на решението.
(вж. т. 82 и 84)
8. Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, по отношение на документи, произхождащи от трети лица, институцията се консултира с третото лице, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в член 4, параграф 1 или параграф 2, освен ако не става ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен. От това следва, че член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 не налага на институциите да консултират при всички случаи третите лица.
(вж. т. 96 и 97)
9. Вж. текста на решението.
(вж. т. 105)
10. Съгласно член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 15, параграф 3 ДФЕС правото на достъп до документи е гарантирано, при условие че бъдат спазени принципите и условията, уредени чрез регламентите от Парламента и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно при наличие на жалба срещу отказ за предоставяне на достъп контролът на Общия съд трябва да е насочен към законосъобразността на това решение в светлината единствено на Регламент № 1049/2001, а не към законосъобразността на последния с оглед на Хартата на основните права, доколкото не е повдигнато възражение за незаконосъобразност на самия регламент.
(вж. т. 113 и 114)
11. Вж. текста на решението.
(вж. т. 118 и 119)
12. Предвиденият в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията срок от петнадесет работни дни, в който институцията трябва да отговори на потвърдителното заявление и който може да бъде удължен, е императивен. Все пак изтичането на този срок няма за последица да лиши институцията от правомощието да приеме решение. Всъщност законодателят е определил последиците от неспазването на срока по член 8, параграфи 1 и 2 от посочения Регламент № 1049/2001, указвайки в член 8, параграф 3 от него, че незачитането от институцията на този срок дава право на съдебно обжалване.
Така, в случай че Комисията е отговорила на заявлението за достъп след изтичането на срока, но преди жалбоподателят да се е възползвал от липсата на отговор в срок, съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, подавайки жалба пред съд, колкото и да е жалко пропускането на сроковете, съгласно практиката на Съда това просрочие не може да опорочи обжалваното решение по начин, който да доведе до неговата отмяна.
(вж. т. 126—129)