Language of document : ECLI:EU:T:2021:221

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

28 април 2021 година(*)

„Публична служба — Персонал на ЕИСК — Срочно наети служители — Отказ от прекласиране — Жалба за отмяна — Срок за обжалване по административен ред — Тежест на доказване на пропускането на срока — Акт с неблагоприятни последици— Допустимост — Равно третиране — Правна сигурност — Иск за обезщетение — Неимуществена вреда“

По дело T‑843/19

Paula Correia, с местожителство във Волюве-Сент-Етиен (Белгия), за която се явяват L. Levi и M. Vandenbussche, avocates,

жалбоподател,

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК), за който се явяват M. Pascua Mateo, X. Chamodraka и K. Gambino, в качеството на представители, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat,

ответник,

с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на ЕИСК — прието на неизвестна на жалбоподателката дата, с което последната се е запознала на 12 април 2019 г. — за отказ да бъде прекласирана в степен AST 7 в рамките на процедурата по прекласиране за 2019 г., и от друга страна, за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на това решение,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: S. Gervasoni, председател, P. Nihoul и R. Frendo (докладчик), съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства по спора

1        Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е консултативен орган, представляващ организациите на работодателите, на работниците и други представителни структури на гражданското общество, по-конкретно в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област. Той е съставен от три групи, а именно група „Работодатели“ (наричана по-нататък „група I“), група „Работници“ и група „Многообразие Европа“. Всяка от тези групи разполага със собствен секретариат, в който са назначени срочно наети служители съгласно член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“).

2        На 11 юли 2000 г. жалбоподателката, г‑жа Paula Correia, е назначена в група I като срочно нает служител от степен C 3 (понастоящем AST 4) и встъпва в длъжност на 1 септември 2000 г. с безсрочен договор по смисъла на член 2, буква в) от УРДС.

3        На 9 януари 2008 г. жалбоподателката е прекласирана от степен AST 4, стъпка 5 в степен AST 5, стъпка 1, считано от 1 януари 2007 г. На 18 януари 2016 г. тя е прекласирана от степен AST 5, стъпка 3 в степен AST 6, стъпка 1, считано от 1 януари 2016 г.

4        На 26 март 2019 г. се провежда среща между жалбоподателката и председателя на група I (наричана по-нататък „срещата от 26 март 2019 г.“). На 28 март 2019 г. жалбоподателката има среща с временно изпълняващата длъжността директор на дирекция E „Човешки ресурси и финанси“ на ЕИСК (наричани по-нататък съответно „срещата от 28 март 2019 г.“ и „дирекцията по персонала“).

5        На 12 април 2019 г. жалбоподателката има разговор с началника на отдела си във връзка с процедурата по атестиране за 2018 г. (наричан по-нататък „срещата от 12 април 2019 г.“).

6        На 10 юли 2019 г. жалбоподателката подава жалба по административен ред (наричана по-нататък „жалбата по административен ред“) на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) срещу решението да не бъде прекласирана в степен AST 7 през 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“). В тази жалба по административен ред тя посочва по-специално, че не ѝ е известна датата, на която е прието това решение.

7        На 21 октомври 2019 г. ЕИСК изпраща на жалбоподателката писмо, с което я уведомява, че органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа в ЕИСК (наричан по-нататък „ООСД“), няма да може да отговори на жалбата ѝ по административен ред в срока по член 90, параграф 2 от Правилника.

8        На 10 ноември 2019 г. жалбата по административен ред получава мълчалив отказ.

9        На 16 януари 2020 г. ЕИСК уведомява жалбоподателката за решението си да отхвърли жалбата ѝ по административен ред (наричано по-нататък „решението по жалбата по административен ред“).

 Производство и искания на страните

10      На 12 декември 2019 г. жалбоподателката подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд. Писмената защита, репликата и дупликата са представени съответно на 16 март, 30 юни и 17 юли 2020 г.

11      Жалбоподателката моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди ЕИСК да ѝ изплати обезщетение за причинените ѝ с това решение неимуществени вреди, определени по справедливост на 2000 EUR,

–        да осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.

12      ЕИСК моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

13      С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 5 януари 2021 г., жалбоподателката внася две бележки по доклада за съдебното заседание, едната от които се отнася до съществуването на срещата от 28 март 2019 г.

14      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 13 януари 2021 г.

15      Колкото до писмото, посочено в точка 13 по-горе, в съдебното заседание жалбоподателката посочва, че се отказва да оспорва съществуването на срещата от 28 март 2019 г., но че оспорва нейния предмет. В отговор на бележките на жалбоподателката по доклада за съдебното заседание, в съдебното заседание ЕИСК представя електронно писмо от 15 март 2019 г., изпратено от председателя на група I до генералния секретар на ЕИСК (наричан по-нататък „генералният секретар“), чиято цел е да се определят редът на провеждане и съдържанието на срещата от 28 март 2019 г. (наричано по-нататък „електронното писмо от 15 март 2019 г.“). Жалбоподателката твърди, че този документ е недопустим, тъй като е представен със закъснение. Общият съд прилага този документ към преписката, което обаче не засяга разглеждането на неговата допустимост.

 От правна страна

 По допустимостта на жалбата

16      В писмената си защита ЕИСК повдига възражение за недопустимост, тъй като жалбоподателката не била подала жалбата по административен ред срещу обжалваното решение в тримесечния срок по член 90, параграф 2 от Правилника. В това отношение той твърди, че на срещата от 26 март 2019 г. председателят на група I уведомил жалбоподателката за решението си да не предложи на генералния секретар прекласирането ѝ в рамките на процедурата за 2019 г. Само това решение можело да има неблагоприятни последици за жалбоподателката, тъй като я лишавало от всякакъв шанс да бъде прекласирана през 2019 г., така че подадената на 10 юли 2019 г. жалба по административен ред била недопустима, както според него е недопустима и настоящата жалба.

17      Жалбоподателката възразява срещу повдигнатото от ЕИСК възражение за недопустимост, като изтъква по същество, че срещата от 26 март 2019 г. се отнасяла само до кариерното ѝ развитие, а не до решението да не бъде прекласирана. В съдебното заседание тя добавя, че доколкото срещата била неформална, тя не можела да се счита за повод за връчване на индивидуално решение по смисъла на член 25, втора алинея от Правилника. Освен това, доколкото решенията за прекласирането на срочно наетите служители в ЕИСК не се публикували, жалбоподателката нямало как да знае на коя дата е прието обжалваното решение. Тя изтъква, че се е запознала с него случайно на срещата от 12 април 2019 г. във връзка с процедурата по атестиране за 2018 г.

18      Поради това жалбата по административен ред срещу обжалваното решение, подадена на 10 юли 2019 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника, не можела да се счита за подадена след изтичане на срока, и следователно обжалването било допустимо.

19      В писмената си реплика жалбоподателката подчертава, че в решението по жалбата по административен ред, което ѝ е изпратено на 16 януари 2020 г., или след подаването на настоящата жалба, ЕИСК не установява недопустимост на жалбата ѝ по административен ред. С това ЕИСК негласно приемал, че жалбоподателката е можела да бъде уведомена за обжалваното решение едва на срещата от 12 април 2019 г.

20      В това отношение следва в самото начало да се отбележи, че независимо от възражението за недопустимост, което повдига в писмената защита, в точка 5, шеста алинея от решението по жалбата по административен ред ЕИСК изрично приема, че обжалваното решение е доведено до знанието на жалбоподателката на срещата от 12 април 2019 г., както самата тя твърди.

21      Впрочем съгласно постоянната съдебна практика и както изтъква ЕИСК в съдебното заседание, предвидените в членове 90 и 91 от Правилника срокове за подаване на жалби по административен и по съдебен ред са императивни и не могат нито да бъдат уговаряни от страните, нито да бъдат определяни от съда, който следва да провери, включително служебно, дали те са спазени (вж. решения от 8 септември 2008 г., Kerstens/Комисия, T‑222/07 P, EU:T:2008:314, т. 53 и цитираната съдебна практика и от 12 декември 2019 г., Feral/Комитет на регионите, T‑529/16, непубликувано, EU:T:2019:851, т. 34 и цитираната съдебна практика).

22      По силата на член 90, параграф 2 от Правилника, приложим по отношение на срочно наетите служители на основание член 46 от УРДС, срокът за подаване на жалбата е три месеца, считано от „датата на съобщаване на решението на засегнатото от него лице, но не по-късно от датата на получаване на уведомителното писмо, когато актът е от индивидуален характер“, както е в случая.

23      Освен това съгласно трайно установената съдебна практика страната, която се позовава на пропускане на срока, а именно в случая ЕИСК, трябва да докаже на коя дата е започнал да тече съответният срок (вж. определение от 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, EU:T:2005:301, т. 53 и решение от 9 юли 2020 г., Комисия/HM, C‑70/19 P, непубликувано, EU:C:2020:544, т. 123 и цитираната съдебна практика).

24      Пак според постоянната съдебна практика други обстоятелства освен официалното съобщаване на дадено индивидуално решение могат да бъдат доказателство за момента, в който заинтересованото лице се е запознало с него. В това отношение, макар само улики, даващи основание да се счита, че дадено решение е получено, да не са достатъчни, доказателство за това може да бъде електронно писмо от заинтересованото лице, от което по безспорен начин да личи, че същото се е запознало надлежно с посоченото решение преди твърдяната дата (вж. в този смисъл решение от 15 февруари 2012 г., AT/EACEA, F‑113/10, EU:F:2012:20, т. 39 и цитираната съдебна практика).

25      В това отношение ЕИСК се основава, от една страна, на размяна на електронни писма между жалбоподателката и дирекцията по персонала и от друга страна, на извлечение от електронния календар на тази дирекция. В съдебното заседание последният изразява желанието си да изтъкне и още едно обстоятелство, а именно електронно писмо от 15 март 2019 г.

26      Що се отнася, на първо място, до разменените електронни писма, приложени към писмената защита, от преписката е видно, че на 26 март 2019 г. жалбоподателката е изпратила искане до дирекцията по персонала, формулирано по следния начин:

„[Председателят на група I] току-що ме уведоми, че вследствие на последния Ви разговор с него трябва да се свържа с Вас, за да договорим час за среща. Причината за това искане е да потърсим начин за постигане на напредък в кариерното ми развитие и в прекласирането ми“.

27      ЕИСК изтъква, че жалбоподателката нямало до поиска този спешен разговор, ако същия ден не била научила, че досието ѝ няма да бъде предложено за прекласиране в рамките на процедурата за 2019 г.

28      В писмената си реплика жалбоподателката уточнява, че е изпратила посоченото електронно писмо след разговор с председателя на група I в кабинета му. В присъствието на друг колега той я посъветвал да се свърже с дирекцията по персонала по темата за кариерното ѝ развитие. Колкото до споменаването на „прекласирането“ в това електронно писмо, в съдебното заседание жалбоподателката отбелязва, че процедурата по кариерно развитие неизбежно води до прекласиране в степен.

29      На 27 март 2019 г. дирекцията по персонала отговаря на електронното писмо на жалбоподателката, посочено в точка 26 по-горе, както следва:

„Във връзка с искането Ви бихте ли посочили кога можем да се видим, за да обсъдим ситуацията с Вашата кариера […]“.

30      С оглед на цитираната в точка 24 по-горе съдебна практика трябва обаче да се констатира, че сама по себе си тази размяна на електронни писма изобщо не разкрива съдържанието на срещата от 26 март 2019 г. Следователно тя не може да докаже, че обжалваното решение е било доведено до знанието на жалбоподателката на тази среща, както твърди ЕИСК.

31      Всъщност, видно от обяснението, дадено от жалбоподателката в съдебното заседание (вж. т. 28 по-горе), само позоваването на прекласирането, което същата прави в електронното си писмо от 26 март 2019 г., не позволява да се заключи по безспорен начин, че тя се е запознала с обжалваното решение на твърдяната от ЕИСК дата. Това важи с още по-голяма сила, като се има предвид, че в това електронно писмо жалбоподателката се вълнува само от „постигане[то] на напредък“ в прекласирането ѝ, а не от отказа да ѝ се предостави такова, което е напълно разбираем подход в контекста на искане за кариерно развитие.

32      На второ място, в допълнение към тази размяна на електронни писма ЕИСК представя извлечение от електронния календар на дирекцията по персонала, като целта е да се докаже провеждането на близо едночасова среща между жалбоподателката и тази дирекция на 28 март 2019 г. На тази среща последната уведомила жалбоподателката за мотивите на обжалваното решение, с което същата се била запознала на 26 март 2019 г. Още в начало обаче следва да се отбележи, че това твърдение противоречи на решението по жалбата по административен ред, както е видно от точка 20 по-горе.

33      Освен това посоченото твърдение не е подкрепено с доказателства. По-специално в извлечението от електронния календар, посочено в точка 32 по-горе, не се съдържа никакво уточнение относно предмета на срещата от 28 март 2019 г. и ЕИСК не представя нито протокол от тази среща, нито дори изявление на дирекцията по персонала, които да дават насоки относно обсъжданите на тази среща теми.

34      На трето място, ЕИСК се позовава на електронното писмо от 15 март 2019 г., което представя в съдебното заседание и с което председателят на група I предлага прекласирането на двама служители в секретариата на посочената група. Според ЕИСК от това следвало, че жалбоподателката със сигурност се е запознала с обжалваното решение на срещата от 26 март 2019 г.

35      В това отношение следва да се отбележи, че член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда по-специално, че страните могат да правят доказателствени искания преди приключване на устната фаза на производството, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

36      В случая обаче ЕИСК не е мотивирал късното представяне на посоченото в точка 34 по-горе доказателствено искане. Тази констатация се налага с още по-голяма сила поради факта, че още на етапа на писмената реплика жалбоподателката оспорва твърдението на ЕИСК относно съдържанието на срещата от 28 март 2019 г., което твърдение е включено в писмената му защита. От това следва, че електронното писмо от 15 март 2019 г. трябва да се счита за късно представено съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник, поради което това доказателство трябва да се отхвърли като недопустимо.

37      Във всеки случай се налага изводът, че електронното писмо от 15 март 2019 г. е само предложение за прекласиране, направено от председателя на група I, което — бидейки подготвителен акт — не представлява решението, с което генералният секретар, в качеството си на ООСД, отказва прекласирането на жалбоподателката.

38      В това отношение следва да се припомни, че актове или решения, срещу които може да се подаде жалба за отмяна, са само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, променяйки съществено правното му положение. При изготвяни на няколко етапа актове или решения, по-специално чрез вътрешна процедура — като например тази във връзка с процедурата по прекласиране на срочно наетите служители — обжалваеми актове са само мерките, определящи окончателно позицията на институцията в края на процедурата. От друга страна обаче, междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, не са с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника и могат да се оспорват само инцидентно в рамките на жалба срещу отменимите актове (вж. по аналогия решения от 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, EU:T:2003:52, т. 32 и цитираната съдебна практика и от 21 септември 2015 г., Anagnostu и др./Комисия, F‑72/11, EU:F:2015:103, т. 38).

39      Впрочем, налага се изводът, че дори ако неспоменаването на жалбоподателката в електронното писмо от 15 март 2019 г. може да се анализира като решение на председателя на група I да не предложи прекласирането ѝ на генералния секретар, този акт е само един от последователните етапи на процедурата по прекласиране, която приключва с решението за евентуално прекласиране на други срочно наети служители — решение, което впрочем би трябвало да бъде публикувано по смисъла на член 25, трета алинея от Правилника, приложим по отношение на срочно наетите служители на основание член 11 от УРДС. Правното положение на отговарящите на условията за прекласиране срочно наети служители може да бъде засегнато едва в момента на съставянето на надлежно публикувания списък на срочно наетите служители. Следователно предложенията на председателя на група I са подготвителни актове за решението на ООСД, с което се утвърждава списъкът на прекласираните срочно наети служители (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, EU:T:2003:77, т. 73 и цитираната съдебна практика и от 21 септември 2015 г., Anagnostu и др./Комисия, F‑72/11, EU:F:2015:103, т. 39).

40      Доколкото обаче е безспорно, че взетите от генералния секретар решения относно прекласирането на срочно наетите служители не са публикувани в съответствие с член 25, трета алинея от Правилника и че в съдебното заседание ЕИСК заявява, че не е запознат с датата, на която генералният секретар, в качеството му на ООСД, е приел решението относно включените в електронното писмо от 15 март 2019 г. предложения за прекласиране, жалбоподателката още по-малко е можела да знае в кой момент е взето обжалваното решение. Следователно ЕИСК няма основание да поддържа, че жалбоподателката се е запознала надлежно с посоченото решение най-късно на 26 март 2019 г., поради което жалбата по административен ред не е просрочена.

41      Ето защо повдигнатото от ЕИСК възражение за недопустимост следва да се отхвърли и настоящата жалба да се обяви за допустима.

 По искането за отмяна

42      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателката посочва четири основания. Предвид съдържанието на жалбата обаче те всъщност са пет. Първото е изведено по същество от нарушение на задължението за мотивиране на обжалваното решение. Другите четири основания са изведени съответно, второто — от нарушение на принципа на равно третиране, третото — от нарушение на принципа на правна сигурност, четвъртото — от явна грешка при преценката, и петото — от нарушение на задължението за полагане на грижа.

43      При обстоятелствата в случая Общият съд счита за уместно да разгледа най-напред и едновременно второто и третото основание, изведени съответно от нарушение на принципите на равно третиране и на правна сигурност.

44      По същество жалбоподателката упреква ЕИСК, че е нарушил принципа на равно третиране, по силата на който той бил длъжен да определи обективни и прозрачни критерии, позволяващи на срочно наетите служители да се запознаят с условията за тяхното прекласиране, и поддържа, че липсата на ясна, точна, предвидима и прозрачна процедура в тази област накърнява принципа на правна сигурност.

 По допустимостта на второто и третото основание

45      ЕИСК повдига възражение за недопустимост на второто и третото основание с мотива, че жалбоподателката не обяснявала с какво липсата на писмени правила за прекласиране на срочно наетите служители я засяга лично, така че доводите, изтъкнати в рамките на тези основания, били изтъкнати единствено в интерес на закона и следователно трябвало да се приемат за недопустими.

46      В това отношение следва да се отбележи, че макар съгласно постоянната съдебна практика длъжностно лице да няма право да предприема действия в интерес на закона или на институциите и да може да изтъква в подкрепа на жалба за отмяна единствено твърдения за нарушения, които го засягат лично, все пак е достатъчно твърдяното нарушение да е породило последици за правното му положение, за да се приеме, че жалбоподателят твърди нарушение, засягащо го лично (решение от 10 ноември 2011 г., Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, EU:F:2011:180, т. 63). Впрочем в случая жалбоподателката твърди именно че липсата на ясни и точни критерии за прекласиране на срочно наетите служители по време на процедурата по прекласиране за 2019 г. засяга личното ѝ правно положение, като нарушава принципите на равно третиране и на правна сигурност. От това следва, че второто и третото основание са допустими.

 По основателността на второто и третото основание

47      Принципът на правна сигурност цели да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, произтичащи от правото на Съюза (решение от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 233), и изисква всеки акт на администрацията, който произвежда правни последици, да бъде ясен и точен, за да могат заинтересованите лица да разберат недвусмислено правата и задълженията си и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решение от 27 януари 2016 г., DF/Комисия, T‑782/14 P, EU:T:2016:29, т. 45 и цитираната съдебна практика). Това изискване важи в частност когато съответният акт може да има неблагоприятни последици за заинтересованите лица (вж. в този смисъл решение от 11 май 2017 г., Deza/ECHA, T‑115/15, EU:T:2017:329, т. 135).

48      В този контекст следва да се отбележи, че с Решение № 114/16 A за приемане на правилата за повишаване в длъжност ЕИСК установява кодифицирани писмени правила за прекласирането на договорно наетите служители и на длъжностните лица.

49      Безспорно е обаче, че ЕИСК не е приел сходно по естество решение за прекласиране на срочно наетите служители. Така липсва обвързващ текст или друг документ, в който да се уточняват критериите за анализ, с оглед на които тези служители могат да получат право на прекласиране, или връзката, която може да съществува между въведения от ЕИСК механизъм за оценка на срочно наетите служители и възможностите за прекласиране, или пък гаранциите, съпътстващи разглеждането на индивидуалните случаи преди приемането на решенията в тази област.

50      Независимо от това, ЕИСК се позовава на съществуването на трайно установена практика за прекласиране на срочно наетите служители, която била известна на последните и отговаряла на изискванията на УРДС и на съдебната практика. Жалбоподателката оспорва наличието на такава практика и във всеки случай счита, че тя не спазва нито принципа на равно третиране, нито принципа на правна сигурност.

51      В член 80, параграф 3 от Правилника за дейността на ЕИСК се уточнява, че правомощията на ООСД при прилагането по-специално на член 10, параграф 3 от УРДС, който урежда прекласирането на срочно наетите служители, се упражняват от генералния секретар въз основа на предложенията на председателите на трите групи в ЕИСК. Самите тези предложения произтичат от предложенията, които началниците на отдели изготвят за срочно наетите служители на тяхно подчинение, и впрочем зависят от бюджетните наличности.

52      От уточненията, направени от ЕИСК в съдебното заседание, става ясно, че изтъкнатата от него практика се отнася по-специално до процесуалноправното провеждане на процедурата по прекласиране на срочно наетите служители, която от материалноправна гледна точка се извършвала въз основа на съпоставяне на заслугите и при спазване на принципа на равно третиране. ЕИСК впрочем подчертава, че неговата специфика, и по-специално „подчертано политическият“ характер на състава му, не му позволява да установи основана на преценката на заслугите система за прекласиране на срочно наетите служители, която да е сравнима с приложимата за длъжностните лица по силата на член 45 от Правилника. В това отношение той добавя, че критериите, релевантни за процедурата по прекласиране на срочно наетите служители, са „коренно различни“ от критериите, които се вземат предвид при повишаването на длъжностните лица.

53      В писмените си изявления ЕИСК изтъква и че при прекласирането на срочно наетите служители в трите групи, които го съставляват, той взема предвид по-специално наличието на бюджетни позиции, както и ставките за повишаване в длъжност, установени в приложение I.Б към Правилника, така че да се отчете прослуженото време на служителите в тяхната степен (при средна продължителност на стажа в дадена степен от четири години).

54      Съгласно съдебната практика институциите имат свобода на избор в областта на организацията и управлението на персонала и вследствие на това, по-специално нямат задължение да приемат конкретна система за оценяване и прекласиране (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2007 г., Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, EU:T:2007:50, т. 132 и цитираната съдебна практика), стига да спазват общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципа на равно третиране.

55      Освен това в УРДС не е предвидена специална разпоредба за прекласирането на срочно наетите служители, като съдържащите се в приложимия за длъжностните лица член 45 от Правилника. В това отношение ЕИСК правилно изтъква, че правилата, приложими за прекласирането на срочно наети служители, не могат да са идентични с тези, които се прилагат по отношение на длъжностните лица. Всъщност срочно наетите служители нямат същото право на кариерно развитие в рамките на тяхната институция като това на длъжностните лица (относно правото на кариерно развитие на длъжностните лица, вж. решение от 2007 г., Silva/Комисия, F‑21/06, EU:F:2007:116, т. 70, 71 и 76). Освен това преценката на професионалните заслуги на срочно наетите служители, които, подобно на жалбоподателката, са назначени на основание член 2, буква в) от УРДС, може да се основава на критерии за анализ, отчитащи спецификата на трудовото правоотношение, което ги свързва с институцията, и по-специално наличието на отношение на доверие от особено естество и евентуално политическия контекст, в който упражняват функциите си.

56      Това не променя факта, че всяка процедура по прекласиране трябва да се провежда при спазване на общите принципи на правото, които обвързват всички органи, служби, агенции и институции на Съюза, като принципа на равно третиране, закрепен и в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и принципа на правна сигурност (вж. решения от 13 юли 2018 г., K. Chrysostomides & Co. и др./Съвет и др., T‑680/13, EU:T:2018:486, т. 440 и от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 233 и цитираната съдебна практика). ЕИСК впрочем не оспорва това.

57      Постоянната съдебна практика в това отношение е, че равното третиране е общ и основен принцип на правото на Съюза, който изисква сходни положения да не се третират по различен начин, освен ако това различно третиране е обективно оправдано, и положения, които не са сходни, да не се третират по еднакъв начин. Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато спрямо две категории лица, чието фактическо и правно положение не се различават съществено, се прилага различно третиране или когато различни положения се третират по идентичен начин (вж. в този смисъл решение от 20 февруари 2009 г., Комисия/Bertolete и др., T‑359/07 P—T‑361/07 P, EU:T:2009:40, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).

58      Спазването на посочения принцип изисква институцията, органът, службата или агенцията на Съюза да разполага със съвкупност от критерии за анализ, каквито са атестационните доклади, на които да основе преценката си на заслугите, за да се избегне опасността от произвол и да се осигури равно третиране на кандидатите, отговарящи на условията за повишение (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 декември 2015 г., Bonazzi/Комисия, F‑88/15, EU:F:2015:150, т. 61 и цитираната съдебна практика).

59      По-нататък, макар съгласно цитираната в точка 54 по-горе съдебна практика институциите да разполагат с право на преценка, Съдът на Съюза все пак трябва да провери дали съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза, в случая ЕИСК, спазва принципите на равно третиране и на правна сигурност при организирането на процедурата по прекласиране на срочно наетите служители, и по-специално при сравнителния анализ в рамките на тази процедура (вж. в този смисъл решения от 13 юли 2018 г., K. Chrysostomides & Co. и др./Съвет и др., T‑680/13, EU:T:2018:486, т. 440 и от 3 юли 2019 г., PT/ЕИБ, T‑573/16, EU:T:2019:481, т. 233 и цитираната съдебна практика).

60      Както обаче следва от точка 49 по-горе, що се отнася до прекласирането на срочно наетите служители, ЕИСК не е въвел критерии за анализ, позволяващи да се извърши съпоставка на заслугите, които да спазват принципа на равно третиране. Само условията, посочени в точка 53 по-горе, не са достатъчни за категоризирането на кандидатстващите за прекласиране срочно наети служители. Следователно практиката, която ЕИСК прилага в тази област, не гарантира, че всички началници на отдели и председатели на групи изготвят предложенията за прекласиране въз основа на общи стандарти и че решенията на генералния секретар в качеството му на ООСД спазват принципа на равно третиране.

61      Тази липса на критерии за анализ е още по-оспорима, доколкото — съгласно посоченото в точка 40 по-горе — решенията за прекласиране не се публикуват в рамките на ЕИСК в съответствие с член 25, трета алинея от Правилника, което нарушава и принципа на правна сигурност.

62      В това отношение следва да се припомни, че задължението за прозрачност произтича от принципа на равно третиране, тъй като цели да гарантира подходящо равнище на публичност, което да позволи контрола за безпристрастност и за липса на произвол от страна на администрацията (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 15 април 2011 г., IPK International/Комисия, T‑297/05, EU:T:2011:185, т. 124).

63      От това следва, че непубликуването на решенията за прекласиране от страна на ЕИСК не само противоречи на разпоредбите на Правилника, но може да накърни и правата на срочно наетите служители към секретариатите на различните групи в ЕИСК, доколкото възпрепятства контрола за безпристрастност от страна на администрацията в хода на процедурата по прекласиране.

64      В тази връзка жалбоподателката изтъква, че за разлика от колегите ѝ, които също като нея са назначени към секретариатите на трите групи в ЕИСК, тя напредва твърде бавно в кариерата си. Всъщност за 19 години класирането ѝ е променяно само два пъти, считано съответно от 1 януари 2007 г. и от 1 януари 2016 г.

65      В подкрепа на доводите си тя представя сравнителна таблица, която е изготвила, за да докаже, че кариерата на нейните колеги — срочно наети служители в трите групи в ЕИСК, се е развивала по-бързо от нейната.

66      От изготвената от жалбоподателката сравнителна таблица впрочем не личи да са прилагани критерият за четирите години прослужено време при прекласирането на срочно наетите служители и принципът на равно третиране, на които ЕИСК се позовава (вж. т. 53 по-горе). Всъщност тази таблица показва наличието на значителни разминавания в ритъма на прекласиране между различните срочно наети служители към секретариатите на трите групи в ЕИСК. Например, що се отнася до група I, в която е назначена жалбоподателката, от тази таблица следва, че един срочно нает служител е напреднал с три степени (от AST 2 до AST 5) едва за две години, докато друг отбелязва сравним напредък (от AST 3 до AD 6) за почти шест години. Същото се отнася и за срочно наетите служители към секретариата на група „Работници“, при които разликите в кариерното развитие са още по-драстични. За сведение в последната група се оказва, че един срочно нает служител е напреднал с две степени (от AST 4 до AST 6) за шест години, докато друг е напреднал с три степени (от AST 4 до AST 7) за деветнадесет години.

67      ЕИСК не представя никакъв довод, който да опровергава съдържанието на тази таблица или доводите на жалбоподателката относно разминаванията в ритъма на кариерно развитие между срочно наетите служители към секретариатите на групите в ЕИСК, и по-специално към секретариата на група I. В частност, ЕИСК не представя никакви данни, позволяващи да се заключи, че прилагането на критериите, въз основа на които той претендира, че извършва прекласирането на срочно наетите служители, а именно по-специално наличието на свободни места и правилото за прослужено време в степента, се извършва при спазване на принципа на равно третиране.

68      При съвкупност от достатъчно непротиворечиви косвени доказателства в подкрепа на доводите на жалбоподателя институцията ответник трябва да докаже наличието на съответстваща на посочения принцип практика с обективни данни, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 ноември 2018 г., RA/Сметна палата, T‑874/16, непубликувано, EU:T:2018:757, т. 56).

69      Следва обаче да се отбележи, че когато описва начина, по който е организирана процедурата по прекласиране за 2019 г., ЕИСК посочва доста уклончиво какъв е следваният от ООСД метод за съпоставяне на заслугите на кандидатстващите за прекласиране срочно наети служители. Всъщност дадените от ЕИСК обяснения не позволяват да се определи нито по какъв начин, нито на каква основа ООСД и дори председателят на група I извършва на практика това съпоставяне на заслугите въз основа на критерии за анализ, отразяващи структурата, нуждите и специфичната организация на ЕИСК (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 8 ноември 2018 г., RA/Сметна палата, T‑874/16, непубликувано, EU:T:2018:757, т. 57).

70      Другите изтъкнати от ЕИСК доводи не поставят под въпрос тези съображения.

71      На първо място, ЕИСК изтъква, че не може да прилага режим за прекласиране на срочно наетите служители, подобен на този за повишаването на длъжностните лица, който да се основава единствено на система за съпоставяне на заслугите, доколкото прекласирането на срочно наетите служители в ЕИСК се извършва по отделни съображения. В това отношение той изтъква различни вътрешноприсъщи ограничения.

72      Първо, според ЕИСК прекласирането на срочно нает служител предполага специфично изменение на изпълняваните от него задачи. Второ, той отбелязва, че бюджетната линия за срочно наетите служители в ЕИСК е различна от тази за длъжностните лица, тъй като същите са на непостоянни длъжности. На това основание всяко класиране зависело от наличието на ежегодно отпускан бюджет. Трето и като следствие от това, тъй като броят на местата, предвидени за срочно наетите служители, бил установен в зависимост от бюджетните ограничения, прекласирането на срочно нает служител можело да се осъществи само ако се е налице свободна длъжност, която да съответства на новата степен. В това отношение ЕИСК отбелязва по-специално, че режим на прекласиране, основан на съпоставянето на заслугите, като този за повишаването на длъжностните лица, не позволява да се осигури равномерно разпределение на функциите, съответстващи на степени AST 1—AST 9 в рамките на ЕИСК, по-специално в отделите с много ограничен състав, каквито са секретариатите на съставящите го групи.

73      Налага се обаче изводът, че сами по себе си изтъкнатите от ЕИСК ограничения не са нито специфични за структурата и организацията на секретариатите на посочените групи, нито непреодолими и не могат да се считат за пречка пред въвеждането на ясни, обективни и прозрачни сравнителни критерии за анализ в рамките на процедурата по прекласиране на срочно наетите служители, позволяващи да се осигури спазването на принципите на правна сигурност и на равно третиране.

74      Що се отнася до изтъкнатите от ЕИСК съображения от бюджетно естество, следва да се подчертае, че самите те не могат да обосноват липсата на процедура или на вътрешни правила за прекласиране на срочно наетите служители, които да са ясни, точни и недискриминационни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 юли 2016 г., RN/Комисия, F‑104/15, EU:F:2016:163, т. 72).

75      На второ място, в съдебното заседание ЕИСК изтъква, че доколкото представлява орган с „подчертано политически“ характер, заслугите, които следва да се вземат предвид при прекласирането на срочно наетите му служители, са различни от тези, които следва да се вземат предвид при повишаването на длъжностните лица, уредено с член 45 от Правилника.

76      Наистина, както следва от точки 54 и 59 по-горе, институциите са свободни да определят критериите за анализ в съответствие със собствените нужди на службите им и съответните им организационни специфики и не са длъжни да прилагат правилата, приложими за повишаването на длъжностните лица, към прекласирането на срочно наетите служители.

77      В това отношение ЕИСК отбелязва, че макар съгласно член 16, първа алинея от УРДС разпоредбите на член 45 от Правилника да се прилагат само по отношение на срочно наетите служители към политическите групи в Европейския парламент, но не и по отношение на срочно наетите служители към групите в ЕИСК, критериите в посочения член 45 относно съпоставянето на заслугите и отчитането на прослуженото време в степента са принципи, присъщи на всички вътрешни правила, приложими по отношение на персонала на ЕИСК.

78      Въпреки това, първо, това твърдение от общ характер не позволява нито да се разбере как установените в член 45 от Правилника критерии се прилагат към прекласирането на срочно наетите служители на ЕИСК, нито да се провери дали те действително са приложени в случая.

79      Второ и във всеки случай, това твърдение изглежда в противоречие с довода, изтъкнат от ЕИСК в съдебното заседание, че неговият „подчертано политически“ характер не му позволявал да въведе режим за прекласиране на срочно наетите служители, основан на съпоставянето на заслугите, по подобие на системата за повишаване по член 45 от Правилника. Освен това е достатъчно да се отбележи, че доколкото тази разпоредба, разглеждана във връзка с член 16, първа алинея от УРДС, предвижда система за повишаване, основана по-специално на заслугите на срочно наетите служители към политически групи в Парламента, които са политически групи в истинския смисъл на думата, ЕИСК няма основание да твърди, че политическото естество на групите, които го съставят, му пречи да установи система за съпоставянето на заслугите на срочно наетите служители към посочените групи.

80      Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза са длъжни, в рамките на упражняването на организационната си свобода, посочена в точки 54 и 59 по-горе, да определят предварително сравнителните критерии за анализ, така че да спазят принципите на равно третиране и на правна сигурност, като вземат предвид специфичните нужди на службите си. От това следва, че ЕИСК няма основание да се позовава на уж присъщата си невъзможност да приеме прозрачни, предвидими и недискриминационни критерии за анализ на заслугите, които да позволят на служителите му да преценят законосъобразността на решенията за прекласиране, а на Общия съд — да упражни контрол за тази законосъобразност с оглед на принципите на правна сигурност и на равно третиране.

81      При тези обстоятелства второто и третото основание следва да се уважат и съответно обжалваното решение да се отмени, тъй като нарушава принципите на равно третиране и на правна сигурност, без да е необходимо да се разглеждат останалите основания, които жалбоподателката е изложила в рамките на искането си за отмяна.

 По искането за обезщетение

82      Жалбоподателката счита, че е претърпяла неимуществени вреди поради несигурното положение, в което се намира, що се отнася до кариерното ѝ развитие, и което било следствие от неприемането от ЕИСК на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии за прекласиране на срочно наетите служители. Тя смята, че винаги ще остане съмнение по отношение на оценката на заслугите, които тя е могла да покаже, ако предварително са били определени ясни и точни критерии. Поради това тя иска ЕИСК да бъде осъден да ѝ заплати обезщетение, определено по справедливост на 2000 EUR.

83      ЕИСК счита, че доводите, изтъкнати от жалбоподателката в рамките на искането за обезщетение, са неоснователни. Първо, ЕИСК не бил действал неправомерно, така че да причини вреда на жалбоподателката. Второ, тъй като обжалваното решение било взето в познат за жалбоподателката контекст, тя не можела да се позове на наличието на несигурност, що се отнася до кариерното ѝ развитие, за да основе искането си за обезщетение.

84      В самото начало следва да се припомни, че отговорността на институция, служба, орган или агенция на Съюза може да се ангажира при наличието на съвкупност от условия, а именно неправомерност на поведението, в което те са упрекнати, реално наличие на твърдяната вреда и наличие на причинно-следствена връзка между укоримите действия и твърдяната вреда, като тези три условия са кумулативни (вж. решение от 3 октомври 2019 г., DQ и др./Парламент, T‑730/18, EU:T:2019:725, т. 47 и цитираната съдебна практика).

85      В случая трите кумулативни условия, посочени в точка 84 по-горе, а именно неправомерните действия на ЕИСК, претърпяната от жалбоподателката вреда и причинно-следствената връзка между тези два елемента, са изпълнени.

86      Съгласно съдебната практика отмяната на незаконосъобразния акт, какъвто е обжалваното решение, може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които може да са били причинени с този акт, освен когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделни от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъдат напълно поправени с тази отмяна (вж. решения от 19 май 2015 г., Brune/Комисия, F‑59/14, EU:F:2015:50, т. 80 и цитираната съдебна практика и от 16 юли 2015 г., Murariu/ЕОЗППО, F‑116/14, EU:F:2015:89, т. 150 и цитираната съдебна практика).

87      В случая обаче отмяната на обжалваното решение сама по себе си не може да компенсира напълно претърпените от жалбоподателката неимуществени вреди.

88      Несъмнено, по силата на член 266 ДФЕС ЕИСК е длъжен да изпълни настоящото решение, като основе процедурата по прекласиране на срочно наетите служители на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии за анализ. Въпреки това незаконосъобразността, произтичаща от липсата на посочените критерии за анализ преди подаването на настоящата жалба, не би могла лесно да бъде поправена със задна дата. Всъщност е невъзможно да се предвидят характеристиките на критериите за анализ, които ЕИСК е могъл да приеме, както е трудно да се определи начинът, по който работата на жалбоподателката е щяла да бъде оценена въз основа на тях. Така, независимо от съдържанието на приетите от ЕИСК правила, ще е налице съмнение по отношение на перспективата за прекласиране на жалбоподателката със задна дата и евентуално по отношение на резултатите, които тя е могла да покаже, ако критериите за анализ на прекласирането са били изначално определени. Това съмнение е съставна част на вреда, произтичаща пряко от неправомерните действия на ЕИСК, и несигурността на жалбоподателката, що се отнася до кариерното ѝ развитие, не може да бъде поправена с мерките за изпълнение на решението, които ще бъдат приети от ЕИСК (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 12 май 2011 г., AQ/Комисия, F‑66/10, EU:F:2011:56, т. 110).

89      При тези обстоятелства Общият съд, като определя по справедливост така претърпените от жалбоподателката вреди, счита, в съответствие с нейните искания, че сумата от 2000 EUR е подходящо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени поради допуснатата от ЕИСК незаконосъобразност.

 По съдебните разноски

90      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като ЕИСК е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателката.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя решението на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), с което се отказва прекласирането на гжа Paula Correia в рамките на процедурата по прекласиране за 2019 г.

2)      Осъжда ЕИСК да изплати на гжа Correia сума в размер на 2000 EUR за претърпените от нея неимуществени вреди.


3)      Осъжда ЕИСК да понесе съдебните разноски.

Gervasoni

Nihoul

Frendo

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 април 2019 година.

Секретар

 

Председател

E. Coulon

 

M.Van der Woude


*      Език на производството: френски.