Language of document : ECLI:EU:T:2021:240

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (седми състав)

5 май 2021 година(*)

„Държавни помощи — Пощенски сектор — Компенсация за изпълнение на задължението за универсална услуга — Решение да не се повдигат възражения — Изчисляване на компенсацията — Метод на нетните избегнати разходи — Отчитане на нематериалните ползи, свързани с универсалната услуга — Използване на средствата, отпуснати като компенсация — Публична гаранция за изплащане на обезщетения при уволнение в случай на несъстоятелност — Освобождаване от ДДС на някои сделки, извършвани от доставчика на универсална услуга — Счетоводно разпределение на разходите, които са общи за дейностите, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и за тези, които не са обхванати от нея — Капиталова вноска от публично предприятие, за да се избегне обявяването в несъстоятелност на дъщерното му дружество — Жалба от конкурент — Решение, с което в края на фазата на предварителната проверка се констатира, че не е налице държавна помощ — Съществуваща помощ — Периодично предоставяне на предимства — Възможност за вменяване в отговорност на държавата — Критерий за частния инвеститор“

По дело T‑561/18

ITD, Brancheorganisation for den danske vejgodstransport A/S, установено в Падборг (Дания),

Danske Fragtmænd A/S, установено в Обихой (Дания),

представлявани от L. Sandberg-Mørch, адвокат,

жалбоподатели,

подпомагани от

Jørgen Jensen Distribution A/S, установено в Икаст (Дания), представлявано от L. Sandberg-Mørch и M. Honoré, адвокати,

и от

Dansk Distribution A/S, установено в Карлслунде (Дания), представлявано от L. Sandberg-Mørch и J. Buendía Sierra, адвокати,

встъпили страни,

срещу

Европейска комисия, представлявана от K. Blanck и D. Recchia,

ответник,

подпомагана от

Кралство Дания, представлявано от J. Nymann-Lindegren и M. Wolff, подпомагани от R. Holdgaard, адвокат,

встъпила страна,

с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС, с която е поискана отмяна на Решение C(2018) 3169 окончателен на Комисията от 28 май 2018 година относно държавна помощ SA.47707 (2018/N) — Държавни компенсации, предоставени на PostNord за осигуряването на универсална пощенска услуга — Дания,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: R. da Silva Passos (докладчик), председател, V. Valančius и L. Truchot, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 октомври 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

I.      Обстоятелства, предхождащи спора

1        ITD, Brancheorganisation for den danske vejgodstransports A/S (наричано по-нататък „ITD“), е професионално сдружение, обединяващо дружества по датското право, действащи на национално и международно равнище на пазарите на услуги за автомобилен превоз на стоки и логистични услуги.

2        Danske Fragtmænd A/S е учредено по датското право дружество, присъстващо по-специално на датския пазар на услуги за автомобилен превоз на стоки и доставка на колетни пратки.

3        Postloven, lov nr. 1536 (Закон № 1536 за пощите) от 21 декември 2010 г. (Lovtidende 2010 A), изменен, определя Post Danmark A/S за доставчик на универсалната услуга за доставка на пощенски пратки в Дания. На основание на този закон на 30 май 2016 г. датското министерство на транспорта приема акт за възлагане на обществена услуга, с който натоварва Post Danmark със задължение за предоставяне на универсална услуга (наричано по-нататък „ЗУИ“) за периода от 1 юли 2016 г. до 31 декември 2019 г. (наричан по-нататък „актът за възлагане на универсална услуга“). Сто процента от капитала на Post Danmark се притежава от PostNord AB, 40 % от чийто дружествен капитал е собственост на Кралство Дания, а 60 % — на Кралство Швеция, чиито права на глас в управителния съвет се разпределят в размер на 50 % за всяка от двете държави акционери.

4        Съгласно точка 2 от акта за възлагане на универсална услуга, тази услуга трябва да се осигурява както на национално, така и на международно равнище и да бъде гарантирана не по-малко от пет работни дни в седмицата. Тя включва следните услуги:

–        събирането, сортирането, транспортирането и доставката на пощенски пратки до 2 kg, включващи писма, периодични издания (ежедневници, седмични и месечни) и рекламни пратки (каталози и проспекти),

–        събирането, сортирането, транспортирането и доставката на колетни пратки до 20 kg, доставяни до дома или точка на самообслужване, като пратките между търговци, обхванати от договор за доставка, не са включени в универсалната услуга,

–        услуги относно препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност,

–        безплатна пощенска услуга за незрящи лица в рамките на пратки до 7 kg.

5        Що се отнася по-специално до ЗУИ за пратките от и до международни дестинации, в акта за възлагане на универсална услуга се уточнява, че те се уреждат от Всемирната пощенска конвенция.

6        От началото на първото десетилетие след 2000 г. общото използване на електронни пратки води до намаляване на пощенските пратки с писма до такава степен, че главно по тази причина оборотът на Post Danmark намалява с 38 % между 2009 г. и 2016 г. В този контекст на 23 февруари 2017 г. PostNord увеличава капитала на Post Danmark с един милиард датски крони (около 134 милиона евро) (наричано по-нататък „увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.“).

7        Като имат предвид последиците от цифровизирането на кореспонденцията, на 20 октомври 2017 г. Кралство Дания и Кралство Швеция също така сключват споразумение за преобразуване на производствения модел на Post Danmark (наричано по-нататък „споразумението от 20 октомври 2017 г.“), разработен от PostNord и формализиран в предложение на управителния му съвет от 29 септември 2017 г.

8        Съгласно споразумението от 20 октомври 2017 г. договарящите страни се съгласяват, че е необходимо да се възприеме този нов производствен модел, за да се „преодолее предизвикателството от цифровизацията в Дания“ и да се осигури икономическата жизнеспособност на Post Danmark. Според същото споразумение изготвеният от PostNord нов производствен модел трябва да се основава на увеличения на капитала на Post Danmark и намаляване на персонала с около 4000 негови служители, като всички тези разходи се оценяват на около 5 милиарда шведски крони (около 491 милиона евро).

9        По-специално прилагането на новия производствен модел на Post Danmark предполага изплащането на специални обезщетения за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark, станали негови служители в момента на преобразуването му от самостоятелно публично предприятие в дружество с ограничена отговорност. В това отношение споразумението от 20 октомври 2017 г. предвижда, че Кралство Дания трябва да покрие тези разходи с вноска в капитала на PostNord от 1 533 милиарда шведски крони (около 150 милиона евро).

10      Новият производствен модел на Post Danmark трябва да се приложи чрез три отделни мерки, а именно:

–        компенсация за предоставянето на универсална услуга в Дания, изплащана от датските власти на Post Danmark чрез PostNord, с която ще се финансират част от специалните обезщетения при уволнение на бивши държавни служители на PostNord,

–        увеличаване на капитала на Post Danmark с 667 милиона шведски крони (около 65 милиона евро) от Кралство Дания и Кралство Швеция,

–        собствени средства на PostNord в полза на Post Danmark в размер на около 2,3 милиарда датски крони (около 309 милиона евро).

11      На 3 ноември 2017 г. датските власти изпращат предварително уведомление на Европейската комисия за първата от тези три мерки, а именно предоставянето на компенсация от 1533 милиарда SEK, изплатена на Post Danmark чрез PostNord за предоставянето на универсална пощенска услуга в Дания между 2017 г. и 2019 г., като тази сума е предназначена за финансиране на част от разходите за уволнение, описани в точка 9 по-горе.

12      На 27 ноември 2017 г. ITD подава до Комисията жалба, в която твърди, че с различни по-ранни или бъдещи мерки датските и шведските органи са предоставили или ще предоставят неправомерни държавни помощи на Post Danmark.

13      Според жалбата тези помощи са резултат от:

–        първо, наличието на гаранция, че в случай на несъстоятелност на Post Danmark Кралство Дания се ангажира да плати на последното без насрещна престация разходите, свързани с уволнението на бивши държавни служители, съответстващи на три годишни трудови възнаграждения за всеки държавен служител (наричана по-нататък „разглежданата гаранция“),

–        второ, датска административна практика, която позволява освобождаване от данък върху добавената стойност (ДДС) в полза на клиентите на дружества за продажби по пощата, когато последните са избрали за доставките си Post Danmark, което води до увеличаване на търсенето в полза на последното,

–        трето, лошо счетоводно разпределение между 2006 г. и 2013 г. на общите разходи за ЗУИ и за дейностите, които не са включени в него, довело до изкуствено увеличаване на разходите по ЗУИ и до изкуствено намаляване на разходите за търговската дейност на Post Danmark и представляващо, съответно, кръстосано финансиране на търговските дейности на Post Danmark от ЗУИ,

–        четвърто, увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., тъй като отговорността за него носят датската и шведската държава и тази мярка не отговаря на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика,

–        пето, компенсационната мярка, за която Кралство Дания е направило предварително уведомление на 3 ноември 2017 г. (вж. т. 11 по-горе),

–        шесто, неколкократните увеличавания на капитала на Post Danmark от Кралство Дания, Кралство Швеция и PostNord, предвидени в споразумението от 20 октомври 2017 г.

14      На 30 ноември 2017 г. Комисията изпраща жалбата на ITD на датските и шведските органи, които представят съвместно становище по някои от оплакванията, съдържащи се в нея, на 20 декември 2017 г. На 21 декември 2017 г. датските органи представят становище по останалите оплаквания в посочената жалба.

15      На 8 февруари 2018 г. датските органи уведомяват Комисията за предоставянето на Post Danmark на компенсация в размер на 1533 милиарда шведски крони за предоставянето на универсална пощенска услуга в периода 2017—2019 г. (наричана по-нататък „разглежданата компенсация“).

16      На 7 май 2018 г. датските органи посочват, че в крайна сметка разглежданата компенсация ще бъде в максимален размер от 1683 милиарда шведски крони (около 160 милиона евро).

17      На 28 май 2018 г. Комисията приема Решение C(2018) 3169 окончателен относно държавна помощ SA.47707 (2018/N) — Държавни компенсации, предоставени на PostNord за осигуряването на универсална пощенска услуга — Дания (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

18      В обжалваното решение, на първо място, Комисията уточнява, че проверката ѝ се отнася, от една страна, до разглежданата компенсация, и от друга страна, до оплакванията, изложени от ITD в жалбата му, с изключение обаче на увеличенията на капитала, предвидени в споразумението от 20 октомври 2017 г. (т. 73 от обжалваното решение), които ще бъдат предмет на последващо решение.

19      На второ място, що се отнася до разглежданата компенсация, Комисията най-напред приема, че тази компенсация не отговаря на четвъртия от критериите, изведени в решение от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg (C‑280/00, EU:C:2003:415), тъй като не е предоставена в рамките на конкурентна процедура за възлагане и размерът ѝ не е определен въз основа на разходите на добре управлявано средно предприятие. Поради това Комисията стига до извода, че тази мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и следва да се разгледа съвместимостта на тази помощ с член 106, параграф 2 ДФЕС съобразно правилата за неговото прилагане, изложени в Съобщението на Комисията относно рамката на Европейския съюз, приложима за държавните помощи под формата на компенсации за обществена услуга (2011) (ОВ C 8, 2012 г., стр. 15, наричана по-нататък „Рамката за УОИИ“).

20      По-нататък, при преценката на съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар Комисията по-специално проверява изчисляването от датските органи на нетните разходи, необходими за изпълнението на ЗУИ, като използва методиката на нетните избегнати разходи (наричани по-нататък „НИР“). В методиката си за изчисляване датските органи предвиждат фактически сценарий, съгласно който, осигурявайки изпълнението на ЗУИ през периода 2017—2019 г., Post Danmark очаква, първо, значително увеличаване на пратките от предприятия до потребители поради увеличаването на онлайн търговията, второ, непрекъснато намаляване на изпращаните писма вследствие на нарастващата цифровизация на обмена, трето, значително намаляване на пратките от вестници и списания, и четвърто, прилагане на нов производствен модел, включващ уволнение на служители. Според предложения от датските органи условен сценарий, ако Post Danmark не е натоварено със ЗУИ през същия период, това би довело, първо, до отпадането на нерентабилни дейности като доставката на вестници и списания, неадресирани пратки и международни пощенски пратки, второ, до оптимизиране на доставката на бизнес кореспонденция, за която доставките на адрес ще бъдат на разположение само в най-големите градове, трето, до отпадане на доставката на колетни пратки на адрес в някои селски райони, и четвърто, до намаляване на броя на пощенските станции.

21      На тази основа датските органи определят избегнатите разходи в отсъствието на ЗУИ, калкулирани въз основа на разходите, по-специално за персонал, свързани, първо, с поддържането на мрежа от пощенски кутии, покриваща цялата територия на страната, както и с производството на марки, второ, с функционирането на центъра за международни пратки в Копенхаген (Дания), който щял да бъде затворен след преустановяване на международните пощенски пратки, трето, с центровете за сортиране на писма и платформите за доставка, които щели да бъдат затворени след оптимизиране на доставката на бизнес кореспонденция, четвърто, с доставката на адрес на пощенски пратки в определени райони, и пето, с дейността на пощенските станции, които ще бъдат затворени.

22      В замяна на това датските органи приспадат от избегнатите разходи, от една страна, приходите, свързани с отпадналите или оптимизирани услуги на Post Danmark в отсъствието на ЗУИ, и от друга страна, ползите от увеличаване на търсенето поради освобождаването му от ДДС, от което се ползва в качеството си на доставчик на универсална услуга, както и от свързаните със ЗУИ активи, представляващи интелектуална собственост, и по-специално с рекламата във връзка с неговата видимост в пунктовете за контакт и върху пощенските кутии.

23      Комисията приема, че предложената от датските органи методика е надеждна, и отбелязва, че съгласно тази методика НИР за изпълнението на ЗУИ са в размер на 2571 милиарда датски крони (около 345 милиона евро), т.е. сума, значително по-висока от разглежданата компенсация, установена в размер на не повече от 1192 милиарда датски крони (около 160 милиона евро).

24      Накрая, след като отхвърля оплакванията на ITD в жалбата му, насочени конкретно срещу разглежданата компенсация, Комисията заключава, че компенсацията е съвместима с вътрешния пазар.

25      На трето място, що се отнася до останалите оплаквания, изложени в жалбата на ITD, Комисията приема, първо, че разглежданата гаранция може да представлява държавна помощ. В този смисъл тя приема, че тази гаранция може да донесе предимство, макар и съвсем непряко, тъй като е позволила на Post Danmark в момента на преобразуването си в дружество с ограничена отговорност през 2002 г. да запази част от своя персонал. Комисията обаче счита, че дори да се предположи, че разглежданата гаранция представлява държавна помощ, последната е била предоставена през 2002 г., тъй като се отнася само до служителите, които са се отказали от статута си на държавни служители към посочената дата. Така разглежданата гаранция била предоставена повече от десет години преди Комисията да бъде уведомена за тази мярка с жалбата на ITD и следователно представлявала съществуваща помощ съгласно член 1, буква б), подточка iv) и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

26      Второ, що се отнася до датската административна практика, довела до освобождаване от ДДС на клиенти на Post Danmark, Комисията приема, че тази мярка може да осигури непряко предимство на Post Danmark. Комисията обаче счита, че разглежданото освобождаване произтича от член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), който прави задължително освобождаването на услуги, обхванати от ЗУИ. Следователно съгласно обжалваното решение датската държава не носи отговорност за освобождаването от ДДС на Post Danmark, което поради това не може да представлява държавна помощ.

27      Трето, що се отнася до разпределянето на разходите, свързани с дейностите на Post Danmark, и до евентуалното им кръстосано субсидиране, Комисията приема обясненията на датските органи и заключава, че разпределението на общите разходи за дейностите на Post Danmark, попадащи в обхвата на ЗУИ, и за тези, които не попадат в неговия обхват, е подходящо. Комисията добавя, че във всички случаи твърдяното от ITD погрешно разпределение на разходите, изглежда, най-напред не води до прехвърляне на държавни ресурси. По-нататък, според обжалваното решение датските органи не можели да носят отговорност за това разпределяне, тъй като, макар да било вярно, че те са приели счетоводната правна уредба, приложима за Post Danmark, ITD все пак не е доказало по какъв начин са участвали в определянето на цените от Post Danmark за дейностите му, които не попадат в обхвата на ЗУИ. Накрая, Комисията счита, че твърдяното кръстосано субсидиране на търговските дейности на Post Danmark от средствата, получавани за ЗУИ, не представлява предимство, тъй като Post Danmark така и не е получавало компенсация за изпълнението на ЗУИ, калкулирана на базата на разпределението на разходите, от което се оплаква ITD.

28      Четвърто, що се отнася до увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., Комисията приема, че несъмнено с оглед на капиталовата структура на PostNord и начина на определяне на членовете на управителния му съвет, Кралство Дания и Кралство Швеция са били в състояние да упражняват доминиращо влияние върху това дружество. Според Комисията обаче представените от ITD доказателства в подкрепа на жалбата му не позволяват да се установи, че Кралство Дания или Кралство Швеция действително са участвали в такова увеличаване на капитала. От това Комисията заключава, че посоченото увеличаване на капитала не може да се вмени в отговорност на някоя от държавите и поради това не представлява държавна помощ.

29      Освен това Комисията приема, че при обстоятелства като тези, с които се сблъсква PostNord, частен инвеститор би решил да пристъпи към увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., а не да остави дъщерното си дружество, в случая Post Danmark, да бъде обявено в несъстоятелност.

30      Накрая, точките в заключителната част от обжалваното решение гласят следното:

„(205) Комисията решава […] да приеме, че мярката за помощ, във връзка с която е отправено уведомление, относно компенсирането на ЗУИ за периода 2017—2019 г., е съвместима с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС, и да не повдига възражения по отношение на тази [мярка].

(206) Комисията решава освен това, че:

i)      [разглежданата гаранция е] съществуваща помощ;

ii)      освобождаването от ДДС не представлява държавна помощ,

iii)      кръстосаното субсидиране на търговските услуги не се потвърждава по същество и във всички случаи не представлява държавна помощ, и

iv)      [увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.] не представлява държавна помощ“.

II.    Производство и искания на страните

31      На 20 септември 2018 г. жалбоподателите, ITD и Danske Fragtmænd подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

32      Комисията представя писмена защита на 7 декември 2018 г.

33      Жалбоподателите представят реплика на 15 февруари 2019 г. На 17 април 2019 г. Комисията представя дуплика.

34      С молба, представена в секретариата на Общия съд на 16 януари 2019 г., Кралство Дания иска да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията. С решение от 11 април 2019 г. председателят на девети състав на Общия съд уважава тази молба.

35      С молби, представени в секретариата на Общия съд съответно на 17 и 21 януари 2019 г., Dansk Distribution A/S и Jørgen Jensen Distribution A/S искат да встъпят в подкрепа на исканията на жалбоподателите. С определения от 12 април 2019 г. председателят на девети състав на Общия съд уважава тези молби.

36      На 1 юли 2019 г. Кралство Дания представя изявлението си при встъпване. Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution представят изявленията си при встъпване на 3 юли 2019 г. Комисията и жалбоподателите представят становища относно изявленията при встъпване съответно на 15 и 18 ноември 2019 г.

37      След промяна в съставите на Общия съд в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд, съдията докладчик е включен в седми състав, на който съответно настоящото дело е преразпределено на 17 октомври 2019 г.

38      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви представените от Кралство Дания доводи за недопустими и във всички случаи за неоснователни,

–        да допусне и уважи жалбата,

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията и Кралство Дания да заплатят съдебните разноски.

39      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

40      Кралство Дания моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата.

41      Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution молят Общия съд:

–        да допусне и уважи жалбата и да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

III. От правна страна

42      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите сочат само едно твърдение, а именно че Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, въпреки сериозните трудности, породени от преценката на разглежданата компенсация и на другите мерки, от които ITD де оплаква в жалбата си до нея.

43      В самото начало следва да се припомни, че фазата на предварителната проверка на мерките за помощ, за които е отправено уведомление, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС и уредена в член 4 от Регламент 2015/1589, има за цел да позволи на Комисията да си състави първоначално становище относно тези мерки (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43).

44      В края на тази фаза Комисията констатира, че мярката, за която е отправено уведомление, или не представлява помощ, при което приема решение да не се повдигат възражения на основание член 4, параграф 2 от Регламент 2015/1589, или попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС. Когато Комисията след предварителната проверка констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото същата попада в рамките на приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2015/1589 тя приема решение да не се повдигат възражения (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 43 и 44).

45      Когато Комисията приеме решение да не се повдигат възражения, тя не само обявява, че разглежданата мярка не представлява помощ или представлява помощ, съвместима с вътрешния пазар, но и мълчаливо отказва да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (вж. в този смисъл решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 45).

46      Когато Комисията след предварителната проверка констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с вътрешния пазар на мярката, за която е отправено уведомление, на основание член 4, параграф 4 от Регламент 2015/1589 тя е длъжна да приеме решение за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС и в член 6, параграф 1 от същия регламент (решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, C‑83/09 P, EU:C:2011:341, т. 46).

47      Освен това член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент 2015/1589 предоставя на всяка заинтересована страна правото да подаде жалба, за да информира Комисията за твърдяна неправомерна помощ, а това съгласно член 15, параграф 1, първо изречение от същия регламент води до започване на фазата на предварителната проверка, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС, която предполага Комисията да приеме решение на основание член 4, параграф 2, 3 или 4 от Регламент 2015/1589.

48      Наличието на съмнения, които могат да обосноват започването на официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС, намира израз в обективното наличие на сериозни затруднения, които Комисията е срещнала при проверка на характера на помощ на разглежданата мярка или на нейната съвместимост с вътрешния пазар. Всъщност от съдебната практика следва, че понятието за сериозни затруднения има обективен характер (решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 31). За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и съдържанието му, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала и е могла да разполага към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с вътрешния пазар (вж. решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 77 и цитираната съдебна практика), като в това отношение се припомня, че данните, с които Комисията „е могла да разполага“, са тези, които се явяват от значение за преценката, която трябва да се извърши, и които тя е могла да поиска и получи по време на фазата на предварителната проверка (решение от 20 септември 2017 г., Комисия/Frucona Košice, C‑300/16 P, EU:C:2017:706, т. 71).

49      От това следва, че контролът за законосъобразност, който Общият съд упражнява относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество не може да се ограничава до търсенето на явна грешка в преценката (вж. решения от 27 септември 2011 г., 3F/Комисия, T‑30/03 RENV, EU:T:2011:534, т. 55 и цитираната съдебна практика и от 10 юли 2012 г., Smurfit Kappa Group/Комисия, T‑304/08, EU:T:2012:351, т. 80 и цитираната съдебна практика). Всъщност, ако такива затруднения действително съществуват, решението, прието от Комисията без започване на официална процедура по разследване, може да бъде отменено поради този единствен мотив, тъй като не е било проведено състезателно и задълбочено разследване, което е предвидено в Договора за функционирането на ЕС, макар и да не се установява, че съображенията на Комисията по същество са неправилни от правна или от фактическа страна (вж. в този смисъл решение от 9 септември 2010 г., British Aggregates и др./Комисия, T‑359/04, EU:T:2010:366, т. 58).

50      Следва да се припомни, че в съответствие с целта на член 108, параграф 3 ДФЕС и със задължението ѝ за добра администрация Комисията по-специално може да започне диалог с изпратилата уведомлението държава или с трети лица, за да преодолее в хода на предварителната проверка затрудненията, които евентуално е срещнала. Тази възможност предполага, че Комисията може да променя становището си в зависимост от резултатите от започналия диалог, без тази промяна да трябва да се тълкува a priori като доказателство за наличието на сериозни затруднения (решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 35). Само ако тези затруднения не са могли да бъдат преодолени, те ще се окажат сериозни и ще трябва да породят съмнения у Комисията, така че тя да започне официалната процедура по разследване (решения от 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, EU:C:2009:223, т. 61 и от 27 октомври 2011 г., Австрия/Scheucher-Fleisch и др., C‑47/10 P, EU:C:2011:698, т. 70).

51      Жалбоподателят следва да докаже наличието на сериозни затруднения, представяйки съвкупност от непротиворечиви косвени доказателства (вж. решение от 19 септември 2018 г., HH Ferries и др./Комисия, T‑68/15, EU:T:2018:563, т. 63 и цитираната съдебна практика).

52      Именно в светлината на изложените съображения следва да се разгледат доводите на жалбоподателите, целящи да установят наличието на сериозни затруднения, с оглед на които Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване.

53      В случая жалбоподателите се позовават на съвкупност от индиции, които според тях установяват наличието на сериозни затруднения и са резултат, от една страна, от продължителността на фазата на предварителната проверка и от обстоятелствата около протичането ѝ, и от друга страна, от съдържанието на обжалваното решение и от преценката на Комисията относно различните разглеждани в това решение мерки.

1.      По индициите, свързани с продължителността на фазата на предварителната проверка и нейния ход

54      Първо, жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, изтъкват, че продължителността на фазата на предварителната проверка доказва сериозните затруднения, с които се сблъсква Комисията. В това отношение те подчертават, че датските органи са отправили уведомление за разглежданата компенсация на 8 февруари 2018 г., а обжалваното решение е прието на 28 май 2018 г., тоест след изтичане на двумесечния срок, предвиден в член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589 за приемането на решение за започване или не на официалната процедура по разследване.

55      Жалбоподателите добавят, че превишаването на този срок е още по-сериозно с оглед на датата, на която е направено предварително уведомление относно разглежданата компенсация, а именно на 3 ноември 2017 г. В това отношение, от една страна, те поддържат, че в решение от 15 ноември 2018 г., Tempus Energy и Tempus Energy Technology/Комисия (T‑793/14, обжалвано, EU:T:2018:790), Общият съд е установил, че фазата, предхождаща уведомлението, трябва да се взема предвид за целите на преценката за наличие на сериозни затруднения. От друга страна, жалбоподателите посочват, че продължителност над три месеца на фазата на предварителното уведомление нарушава двумесечния срок, предвиден в точка 14 от Кодекса на най-добрите практики при провеждане на процедури на контрол на държавните помощи, приет от Комисията на 16 юни 2009 г. (ОВ C 136, 2009 г., стр. 13, наричан по-нататък „Кодекс на най-добрите практики“). Според тях тази продължителност произтича от факта, че Комисията е започнала да преценява съвместимостта на разглежданата компенсация по време на фазата на предварителното уведомление.

56      Освен това Комисията превишила изисквания срок, като приела обжалваното решение шест месеца след подаването на жалба от ITD.

57      Второ, жалбоподателите поддържат, че контактите между Комисията и датските и шведските органи както по време на фазата на предварително уведомление, така и на фазата на предварителната проверка показват наличието на сериозни затруднения. Те искат от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие да изиска представянето на тези контакти.

58      Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва доводите на жалбоподателите.

59      На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от прекомерната продължителност на предварителната проверка, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика тази продължителност може, заедно с други фактори, да представлява индиция за срещнатите от Комисията сериозни затруднения, ако забележимо надвишава нормалната продължителност на предварителната проверка на определена мярка (вж. решение от 3 декември 2014 г., Castelnou Energía/Комисия, T‑57/11, EU:T:2014:1021, т. 58 и цитираната съдебна практика).

60      В това отношение следва да се направи разграничение между процедурата след уведомление от страна на държава членка и процедурата, в хода на която след подаването на жалба Комисията проверява информацията, независимо от нейния източник, за наличие на предполагаема неправомерна помощ. Всъщност член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589 предвижда, че продължителността на първата не трябва да надвишава два месеца, считано от деня, следващ получаването на пълно уведомление. За сметка на това правото на Европейския съюз не предвижда никакъв срок за приключване на втората, тъй като в член 12, параграф 1 от Регламент 2015/1589 просто се уточнява, че Комисията „разглежда своевременно всяка жалба“ (решение от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 106).

61      В случая Комисията, от една страна, е сезирана с жалбата на ITD от 27 ноември 2017 г., и от друга страна, получава пълно уведомление от Кралство Дания относно мярката за предоставяне на разглежданата компенсация на 8 февруари 2018 г. Комисията приема обжалваното решение, което се отнася до двете процедури, на 28 май 2018 г.

62      Следователно фазата на предварителната проверка продължава три месеца и деветнадесет дни, ако за начален момент се приеме денят, следващ уведомлението от датските органи, или шест месеца и един ден, ако за начален момент се приеме жалбата на ITD.

63      Така, от една страна, при трите месеца и деветнадесет дни, изтекли между подаването на уведомлението от датските органи и приемането на обжалваното решение, предвиденият в член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589 двумесечен срок е превишен с повече от един месец. Такова превишаване на предвидения в тази разпоредба срок обаче може лесно да се обясни с факта, че както следва от точка 72 от обжалваното решение, Комисията разглежда едновременно мярката, за която датските органи са направили уведомление, и четири от петте мерки, въведени от датските органи в полза на Post Danmark, посочени в жалбата на ITD (вж. т. 13 по-горе). Следователно Комисията е трябвало да разгледа значителен обем информация, представена от страните. Освен това преди изтичането на двумесечния срок, предвиден в член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589, датските органи информират Комисията, че възнамеряват да изменят размера на разглежданата компенсация, преминавайки от фиксирана по размер компенсация от 1533 милиарда шведски крони към максимална по размер компенсация от 1683 милиарда шведски крони.

64      Следователно обстоятелството, че продължителността на фазата на предварителна проверка е надвишила с един месец и деветнадесет дни предвидения в член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589 срок, не е индиция за наличието на сериозни затруднения.

65      От друга страна, при шестте месеца и един ден, изтекли между подаването на жалбата на ITD и обжалваното решение, жалбоподателите само твърдят, без допълнителни уточнения, че подобна продължителност „превишава ясно [срока], в който Комисията е длъжна да приключи предварителната си проверка“. Както обаче бе припомнено в точка 60 по-горе, релевантните разпоредби не предвиждат никакъв императивен срок за разглеждането на жалба, отправена до Комисията в областта на държавните помощи.

66      Освен това вече е постановено, че за да се прецени дали продължителността на проверката представлява индиция за сериозни затруднения, следва да се вземат предвид вътрешните правила, установени от самата Комисия (вж. в този смисъл решения от 15 март 2001 г., Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, EU:T:2001:94, т. 94 и от 9 юни 2016 г., Magic Mountain Kletterhallen и др./Комисия, T‑162/13, непубликувано, EU:T:2016:341, т. 146). В това отношение точка 47 от Кодекса на най-добрите практики предвижда, че „Комисията ще положи всички усилия да разследва подадена жалба в рамките на приблизителен срок от 12 месеца от нейното получаване“, „[т]ози срок не представлява обвързващо задължение“ и „[в] зависимост от обстоятелствата при отделния случай, евентуалната необходимост да се изиска допълнителна информация от жалбоподателя, държавата членка или заинтересовани страни може да удължи разследването на жалбата“.

67      В случая, като е приела обжалваното решение шест месеца и един ден след подаването на жалбата от ITD, Комисията е спазила принципите, установени във вътрешните ѝ правила.

68      Жалбоподателите не могат да се позовават в своя полза на решение от 10 февруари 2009 г., Deutsche Post и DHL International/Комисия (T‑388/03, EU:T:2009:30), тъй като от точки 96—98 от него е видно, че Общият съд е приел, че продължителност от седем месеца след уведомлението за дадена мярка от държава членка, а не след подадена жалба, значително надхвърля двумесечния срок, който Комисията е длъжна по принцип да спазва за приключване на своята предварителна проверка в съответствие с член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), чието съдържание е било идентично с това на член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589. Това решение не е релевантно и по отношение на преценката в конкретния случай на продължителността на фазата на предварителната проверка след уведомлението за разглежданата компенсация, направено от датските органи, тъй като тази продължителност от три месеца и един ден се приема за разумна поради съображенията, изложени в точка 63 по-горе.

69      При тези условия продължителността на предварителната проверка не е индиция за наличието на сериозни затруднения.

70      На второ място, що се отнася до обстоятелствата около протичането на фазата на предварителната проверка, жалбоподателите се опират на множество предполагаеми контакти между Комисията и датските и шведските органи.

71      В това отношение следва да се припомни, че само фактът, че са били провеждани обсъждания между Комисията и съответната държава членка през фазата на предварителната проверка и при тези обсъждания Комисията е можела да поиска допълнителна информация за проверяваните от нея мерки, не може сам по себе си да се счита за доказателство, че тази институция е била изправена пред сериозни затруднения в преценката (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 69 и цитираната съдебна практика). При все това не може да се изключи, че съдържанието на обсъжданията между Комисията и уведомяващата държава членка през тази фаза на процедурата може при определени обстоятелства да покаже наличието на подобни затруднения, също както и големият брой искания за информация, отправени от Комисията до уведомяващата държава членка (вж. в този смисъл решения от 9 декември 2014 г., Netherlands Maritime Technology Association/Комисия, T‑140/13, непубликувано, EU:T:2014:1029, т. 74 и от 8 януари 2015 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, T‑58/13, непубликувано, EU:T:2015:1, т. 47).

72      В случая от точки 1—10 от обжалваното решение следва, че най-напред, на 30 ноември 2017 г., Комисията изпраща жалбата на ITD на датските и шведските органи, по която те представят становищата си на 20 и 21 декември 2017 г. След това на 5 февруари 2018 г. Комисията изпраща до датските органи искане за информация във връзка с допълнение към жалбата, изпратено от ITD на 2 февруари 2018 г. Датските органи отговарят на искането на 13 февруари 2018 г. Накрая, след пълното уведомление за разглежданата компенсация от 8 февруари 2018 г., датските органи информират Комисията на 7 май 2018 г., че променят максималния размер на тази компенсация.

73      Не може да се приеме, че тези контакти се отличават с особена честота или интензитет, тъй като Комисията се е обърнала към датските органи само с цел да получи становището им по жалбата на ITD. Следователно те не представляват индиция за наличието на сериозни затруднения.

74      На трето и последно място, противно на поддържаното от жалбоподателите, фазата на предварителното уведомление по принцип не е релевантна за целите на преценката за наличието на сериозни затруднения, тъй като наличието на такива затруднения се преценява с оглед на фазата на предварителната проверка, която започва да тече от пълното уведомление за мярката, както следва от член 4, параграф 5 от Регламент 2015/1589 (вж. в този смисъл решение от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 168).

75      Само при особени обстоятелства като сложността и безпрецедентния характер на мярката, за която е направено предварително уведомление, продължителността на фазата на предварителното уведомление и преценката на съвместимостта на такава мярка през тази фаза, в решение от 15 ноември 2018 г., Tempus Energy и Tempus Energy Technology/Комисия (T‑793/14, обжалвано, EU:T:2018:790), Общият съд приема, че ходът на фазата на предварителното уведомление може да представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

76      В случая обаче жалбоподателите не са в състояние да докажат наличието на особени обстоятелства от такова естество.

77      От една страна, макар да се позовават на продължителност над три месеца на фазата на предварителното уведомление, тази продължителност все пак не се оказва прекомерна, макар да надхвърля двумесечния срок, посочен в Кодекса на най-добрите практики. Всъщност през фазата на предварителното уведомление Комисията иска и от датските и шведските органи да представят становища по жалбата на ITD, както и по допълнителното становище на последното (вж. т. 14 по-горе).

78      От друга страна, що се отнася до съдържанието на контактите между Комисията и датските и шведските органи, жалбоподателите само предполагат, че съвместимостта на разглежданата компенсация е била обсъждана по време на фазата на предварителното уведомление, без да представят конкретни улики в този смисъл.

79      Следователно, дори да се вземе предвид фазата на предварителното уведомление, продължителността и обстоятелствата около протичането на фазата на предварителната проверка сами по себе си не разкриват сериозни затруднения, които са задължавали Комисията да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

80      Тъй като Общият съд е имал възможност да се произнесе по доводите на жалбоподателите, изведени от продължителността и обстоятелствата около протичането на фазата на предварителната проверка, не следва да се уважава искането им за процесуално-организационно действие, изразяващо се в приобщаване към доказателствата по делото на всички контакти в хода на фазата на предварителната проверка и на предходната фаза между Комисията, от една страна, и датските и шведските органи, от друга страна. Във всеки случай жалбоподателите не са представили в подкрепа на искането си за процесуално-организационно действие никаква информация, позволяваща да се установи ползата от подобно действие за целите на производството (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., Europa Terra Nostra/Парламент, T‑13/17, непубликувано, EU:T:2018:428, т. 103 и цитираната съдебна практика).

81      Поради това следва да се разгледат останалите наведени от жалбоподателите доводи в подкрепа на единственото твърдение и целящи да установят, че самото съдържание на обжалваното решение предоставя индиции в смисъл, че проверката на процесните мерки е породила сериозни затруднения, които е трябвало да накарат Комисията да започне формалната процедура по разследване.

2.      По индициите относно съдържанието на обжалваното решение

82      В подкрепа на втората част на единственото твърдение жалбоподателите подчертават по същество, че Комисията е допуснала редица грешки, които доказват наличието на сериозни затруднения, като е приела в обжалваното решение, че:

–        разглежданата компенсация е съвместима с вътрешния пазар,

–        разглежданата гаранция представлява съществуваща помощ,

–        отговорността за освобождаването от ДДС на Post Danmark не може да бъде вменена на държавата,

–        грешката при разпределянето в счетоводната отчетност на Post Danmark на разходите, попадащи в рамките на ЗУИ, и на тези, които не попадат в него, не е доказана, не предполага прехвърляне на държавни ресурси и отговорността за нея не може да се вмени на държавата,

–        увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да се вмени в отговорност на държавата и не представлява икономическо предимство.

1.      По разглежданата компенсация

83      Жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, изтъкват, че Комисията е стигнала до извода относно съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар, като е допуснала редица грешки, които доказват, че тя е била изправена пред сериозни затруднения в това отношение.

84      Най-напред жалбоподателите поддържат, че Комисията погрешно е приела, че при липсата на ЗУИ Post Danmark би се отказало от извършването на определени дейности.

85      От една страна, що се отнася до изпращането на отделни писма и колетни пратки, до препоръчаните пратки, до пратките с обявена стойност и до безплатната услуга за незрящи, жалбоподателите подчертават, че тези услуги са печеливши в градските райони, видно от доклад, изготвен от дружеството BDO и представен в подкрепа на жалбата (наричан по-нататък „докладът на BDO“). При оценката си на условния сценарий, необходим за изчисляването на НИР, Комисията обаче не направила никакво разграничение между градските и селските райони по отношение на тези услуги.

86      В репликата жалбоподателите уточняват, че решението за отказ или запазване на предоставянето на някои услуги трябва да се основава на дългосрочен сценарий и услугите, посочени в точка 85 по-горе, са печеливши в дългосрочен план. Същевременно според жалбоподателите, с оглед на икономическото положение на Post Danmark и на разходите, направени от последното за преструктуриране, разглежданите услуги не могат да се считат за печеливши в краткосрочен план. Така, след като изчисляването на компенсацията се отнася за краткосрочен период, а именно от 2017 г. до 2019 г., Комисията трябвало да приеме, че Post Danmark ще продължи да предоставя такива услуги дори в отсъствието на ЗУИ, въпреки че през разглеждания период посочените услуги ще генерират загуби.

87      От друга страна, жалбоподателите упрекват Комисията, че е приела, че в отсъствието на ЗУИ Post Danmark ще преустанови услугите, свързани с международни пратки с писма и колети. В това отношение те подчертават, че в брошурата на PostNord са посочени стратегически цели за „глобализация“ и „международно присъствие“ чрез „предоставяне на пълни логистични решения“. Ето защо дори в отсъствието на ЗУИ било малко вероятно Post Danmark да се откаже от предоставянето на разглежданите международни услуги.

88      По-нататък жалбоподателите упрекват Комисията, че не е взела предвид някои нематериални ползи, от които се е ползвало Post Danmark благодарение на ЗУИ.

89      От една страна, Комисията неправилно не взела предвид засилването на репутацията на Post Danmark поради изпълнението на ЗУИ. Всъщност ЗУИ предоставяло на Post Danmark монопол върху пощенските услуги и го оправомощавало да отпечатва марки с думата „Danmark“, както и да използва символа на пощенския рог със златна корона в държавните пощенски станции. Според жалбоподателите от доклада на BDO, в който се цитира проучване, направено през 2010 г. от WIK Consult по искане на Регулаторния орган за електронните съобщения и пощите ([Autorité de régulation des communications électroniques et des postes] ARCEP, Франция) (наричано по-нататък „проучването на WIK от 2010 г.“), е видно, че стойността на тази нематериална полза можела да достигне 81 % от тази на ЗУИ.

90      В репликата жалбоподателите добавят, че по принцип се приема, че предоставянето на пощенски услуги подобрява репутацията на предприятието, на което са възложени, и това е така дори когато посоченото предприятие изпитва финансови затруднения. В подкрепа на този довод те представят в приложение C.2 доклад от 28 януари 2015 г. на United States Postal Service Office of Inspector General (Бюрото на главния инспектор на пощите на Съединените американски щати) относно стойността на марката на оператора US Postal (наричан по-нататък „докладът за US Postal“), в приложение C.3, проучването на WIK от 2010 г. и в приложение C.4, доклад на Commission for Communications Regulation (Комисия за регулиране на съобщенията, Ирландия) от 20 декември 2017 г. относно пощенската стратегия на оператора An Post за периода 2018—2020 г. Същите документи са представени от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution в приложения към съответните им изявления при встъпване.

91      От друга страна, според жалбоподателите повсеместното присъствие на Post Danmark, чиито услуги обхващат цялата територия на Дания, му осигурявало значително предимство и представлявало фактор за увеличаване на продажбите, по-специално спрямо дружествата за онлайн търговия. Наличието на такова предимство било признато в годишния доклад за жизнеспособността на PostNord за 2017 г. При изчисляването на НИР, прието от Комисията, обаче не била приспадната никаква сума във връзка с това повсеместно присъствие.

92      В репликата жалбоподателите посочват, че докладът за US Postal е релевантен и за повсеместното присъствие, както и документ, изготвен през 2014 г. от Economic and Social Research Council (ESRC, Съвет за социално-икономически изследвания, Обединено кралство) в рамките на обществена консултация относно конкуренцията в пощенския сектор в Обединеното кралство, представен като приложение С.5 към репликата, а също и от Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution в приложение към съответните им изявления при встъпване. Освен това последните подчертават, че всеки доставчик, на който е възложено ЗУИ, се ползва от стойността на марката, свързана с повсеместното му присъствие, тъй като „ЗУИ изисква пълна и повсеместна универсална услуга“.

93      Освен това според жалбоподателите разглежданата компенсация не отчита стимулите за ефективност в нарушение на точки 39—43 от Рамката за УОИИ. В този смисъл жалбоподателите подчертават, че Комисията е изчислила разходите за ЗУИ въз основа на действителните разходи и прогнозните разходи на Post Danmark. Последното обаче било на прага на несъстоятелността към момента на настъпване на периода, за който се отнася разглежданата компенсация, и се нуждаело от значително преобразуване, за да стане ефективно. Следователно изчисляването на тази компенсация не било извършено на база ефективен доставчик. Жалбоподателите добавят, че посочената компенсация, която се отнася до ЗУИ за периода 2017—2019 г., е била предоставена „a posteriori“ за първата половина на този период между 2017 г. и приемането на обжалваното решение на 28 май 2018 г. Така за тази първа половина от разглеждания период спазването на стандартите за качество, определени в акта за възлагане на универсалната услуга, не е могло да бъде проверено.

94      Накрая жалбоподателите изтъкват „грешка при прилагане на правото“, допусната от Комисията, когато преценила, че разглежданата компенсация е съвместима с вътрешния пазар, като същевременно изрично приела, че тя ще служи за финансиране на част от разходите, свързани с уволнението на някои служители на Post Danmark, които не са били зачислени по ЗУИ, при положение че тази компенсация е трябвало да бъде предназначена единствено за изпълнение на ЗУИ. Всъщност Комисията била длъжна да провери съвместимостта на дадена помощ с оглед на преследваната от нея цел, което тя не направила в настоящия случай, като не проверила дали целта, свързана с уволнението на служители на Post Danmark, е съвместима с вътрешния пазар. При тези условия според жалбоподателите Комисията приела злоупотреба с разглежданата компенсация.

95      Жалбоподателите подчертават също, че Комисията неправилно е приела при изчисляването на НИР да се вземат предвид разходите за уволнение на служители на Post Danmark, без да е установено, че въпросните служители са работели в рамките на ЗУИ. Доводите им се потвърждавали от доклад от август 2012 г. на групата на европейските регулатори на пощенски услуги (ЕРПУ) относно изчисляването на НИР (наричан по-нататък „докладът на ЕРПУ“).

96      В становището си относно изявлението при встъпване на Кралство Дания жалбоподателите изтъкват, че Комисията е трябвало да се основе на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране“), за да разреши разглежданата компенсация да се използва относно уволнението на бивши служители на Post Danmark. Този довод бе отново приведен в заседанието както от жалбоподателите, така и от Dansk Distribution.

97      Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва доводите на жалбоподателите.

98      По-специално, от една страна, Комисията оспорва допустимостта на приложения C.2—C.5, чието представяне за първи път на етапа на репликата не било обосновано от жалбоподателите.

99      От друга страна, Комисията повдига възражение за недопустимост по член 84 от Процедурния правилник във връзка с различни доводи, повдигнати след първата размяна на писмени изявления. Такъв бил случаят, първо, с довода, с който жалбоподателите подчертават на етапа на репликата, че условният сценарий трябва да се установи въз основа на дългосрочната рентабилност на някои дейности. Второ, в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, Комисията оспорва допустимостта на довода, че зачисляване на служителите на Post Danmark към ЗУИ, за които се прилага план за уволнение, не е доказано, тъй като жалбоподателите са развили този довод едва на етапа на репликата и впоследствие, на етапа на становището им по представеното от Кралство Дания изявление при встъпване. Трето и последно, в заседанието Комисията оспорва допустимостта на доводите, обобщени в точка 96 по-горе и свързани с проверката на разглежданата компенсация в светлината на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране.

1)      По допустимостта на приложения C.2—C.5

100    Съгласно член 76, буква е) от Процедурния правилник исковата молба или жалбата трябва да съдържа доказателствата и при необходимост доказателствените искания.

101    Освен това член 85, параграф 1 от Процедурния правилник предвижда, че доказателствата се представят и доказателствените искания се правят при първата размяна на писмени изявления. В член 85, параграф 2 от същия правилник се уточнява, че страните могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания в подкрепа на своите доводи и с репликата и дупликата, при условие че късното им представяне и поискване бъде мотивирано.

102    В това отношение от съдебната практика следва, че при представянето на насрещни доказателства и допълването на доказателствените искания вследствие на представяне на насрещни доказателства от противната страна в писмената ѝ защита не се прилага правилото за преклузивния срок, предвидено в член 85, параграф 1 от Процедурния правилник. Всъщност тази разпоредба се отнася до новите доказателства и трябва да се разглежда в светлината на член 92, параграф 7 от посочения правилник, който изрично предвижда, че е възможно да се представят насрещни доказателства и да се допълват доказателствените искания (вж. решение от 22 юни 2017 г., Biogena Naturprodukte/EUIPO (ZUM wohl), T‑236/16, EU:T:2017:416, т. 17 и цитираната съдебна практика).

103    В случая жалбоподателите са представили различни документи в приложения C.2—C.5 към репликата, чиято допустимост се оспорва от Комисията, тъй като ги счита за просрочени.

104    В това отношение следва да се констатира, че в писмената си защита Комисията възразява, от една страна, че по принцип пощенските оператори, натоварени със ЗУИ, не се ползват поради това от повишена репутация, и от друга страна, че същите тези оператори могат да се ползват от предимства, свързани с повсеместното присъствие, когато предлагат широка гама от търговски дейности в допълнение към същинската пощенска дейност. Документите, представени в приложения C.2—C.5, обаче целят по същество да установят, че противно на твърденията на Комисията, подобряването на репутацията и повсеместното присъствие представляват нематериални предимства, свързани със ЗУИ, които обикновено се признават в пощенския сектор. Следователно, както посочват жалбоподателите в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, представянето на тези приложения на етапа на репликата може да бъде обосновано, за да се осигури спазването на принципа на състезателност по отношение на някои доводи, развити в писмената защита, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 102 по-горе.

105    При тези условия приложения C.2—C.5 са допустими.

2)      По наличието на сериозни затруднения във връзка с разглежданата компенсация

106    Съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес (УОИИ), се подчиняват на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени, и развитието на търговията не се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Съюза (вж. решение от 1 юли 2010 г., M6 и TF1/Комисия, T‑568/08 и T‑573/08, EU:T:2010:272, т. 136 и цитираната съдебна практика).

107    Като позволява при определени условия дерогации от общите правила на Договора, член 106, параграф 2 ДФЕС цели да съвмести интереса на държавите членки от използването на някои предприятия, по-специално в публичния сектор, като инструмент за икономическа или социална политика и интереса на Съюза от спазване на правилата за конкуренция и от запазване на единството на вътрешния пазар. С преценката на пропорционалността на помощта член 106, параграф 2 ДФЕС цели да не допусне операторът, натоварен с предоставянето на обществена услуга, да се ползва от финансиране, което надхвърля нетните разходи за обществената услуга (решения от 7 ноември 2012 г., CBI/Комисия, T‑137/10, EU:T:2012:584, т. 293, от 16 октомври 2013 г., TF1/Комисия, T‑275/11, непубликувано, EU:T:2013:535, т. 131 и от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, T‑125/12, EU:T:2015:687, т. 87).

108    Така в рамките на контрола за пропорционалност, присъщ на член 106, параграф 2 ДФЕС, Комисията трябва да сравни размера на предвидените държавни помощи с размера на нетните разходи, произтичащи от изпълняваните от получателя на тези помощи задачи в рамките на обществена услуга (вж. по аналогия решение от 10 юли 2012 г., TF1 и др./Комисия, T‑520/09, непубликувано, EU:T:2012:352, т. 121).

109    Такава е целта, преследвана с методиката на НИР, според която съгласно точка 25, първо изречение от Рамката за УОИИ „нетните разходи, необходими или които се очаква да бъдат необходими за изпълнението на задълженията за обществена услуга, се изчисляват като разлика между нетните разходи за доставчика, за да извърши услугата със задължение за обществена услуга, и нетните разходи или печалби за същия доставчик, за да извърши услугата без това задължение“. Следователно методиката на НИР предполага да се разработи условен сценарий, т.е. хипотетично положение, при което доставчикът на универсалната услуга вече няма да бъде натоварен с такава услуга, което да се сравни с фактическия сценарий, при който посоченият доставчик изпълнява ЗУИ.

110    Различните доводи на жалбоподателите, изведени от това, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар, следва да се разгледат именно в светлината на тези съображения.

111    В случая жалбоподателите изтъкват четири групи индиции за наличието на сериозни затруднения, изведени, първата, от неправилното отпадане на определени дейности в условния сценарий, според който е направено изчислението във връзка с НИР, втората, от неприспадането на някои нематериални ползи при изчисляването на НИР, третата, от неотчитането при такова изчисляване на стимули за ефективност по смисъла на точки 39—43 от рамката за УОИИ, а четвъртата — от използването на разглежданата компенсация за цели извън изпълнението на ЗУИ.

1)      По условния сценарий

112    Жалбоподателите оспорват изготвянето на условния сценарий, тъй като пропуска да вземе предвид определени дейности. В тази връзка те упрекват Комисията, че е приела изпратения от датските органи условен сценарий, при положение че в него се посочва отпадането на някои дейности, които в действителност вероятно Post Danmark би продължило да извършва в отсъствието на ЗУИ.

113    В самото начало следва да се припомни, че съгласно точки 21—23 от Рамката за УОИИ, които са включени в раздел 2.8, озаглавен „Размер на компенсацията“, се посочва следното:

„21.      Размерът на компенсацията не трябва да надвишава това, което е необходимо за покриване на нетните разходи, понесени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, включително разумна печалба.

22.      Размерът на компенсацията може да се установи въз основа на очакваните разходи и приходи, въз основа на действително понесените разходи и приходи или въз основа на съчетание от двете, в зависимост от стимулите за ефективност, които държавата членка желае да въведе от самото начало, в съответствие с точки 40—41.

23.      Когато компенсацията се основава на част или всички очаквани разходи и приходи, те трябва да се уточнят в акта за възлагане. Те трябва да се основават на правдоподобни и видими параметри относно икономическата среда, в която се предоставя УОИИ. Те трябва да се основават, когато това е възможно, на експертните познания на секторните регулатори или на други органи, които са независими от предприятието. Държавите членки трябва да посочват източниците, на които се основават тези очаквания ([о]бществени информационни източници, равнища на разходите, понесени от доставчика на УОИИ в миналото, равнища на разходите на конкурентите, бизнес планове, доклади за индустрията и т.н.). Оценката на разходите трябва да отразява прогнозното увеличение на ефективността, постигнато от доставчика на УООИ по време на времетраенето на възлагането“.

114    От точки 21—23 от Рамката за УОИИ следва, че държавите членки, които следва да уведомяват Комисията за плановете си за въвеждането на помощ, разполагат с определена свобода на преценка при избора на релевантните данни за изчисляването на НИР и когато такова изчисление се основава на прогнозни данни, Комисията проверява неговата достоверност и се уверява, че то не надхвърля необходимото за покриване на нетните разходи за изпълнението на обществената услуга, включително разумна печалба.

115    В това отношение трябва да се припомни, че по естеството си прогнозните данни съдържат възможност за грешки и само това обстоятелство не може да представлява индиция за сериозни затруднения, които Комисията е срещнала при предварителната проверка на държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2012 г., TF1 и др./Комисия, T‑520/09, непубликувано, EU:T:2012:352, т. 103 и 139).

116    В настоящия случай в точка 148 от обжалваното решение Комисията посочва, че фактическият сценарий се основава на прогнозните разходи и приходи за периода 2017—2019 г. въз основа на финансовите отчети на Post Danmark за първите десет месеца на 2017 г., на прогнози за последните два месеца от същата година и на бизнес план на Post Danmark за 2018 г. и 2019 г. В точка 151 от обжалваното решение Комисията уточнява, че условният сценарий се основава на оценката на разходите и приходите от търговската дейност на Post Danmark, в случай че то не би било натоварено със ЗУИ.

117    От точки 151 и 160 от обжалваното решение следва, че според датските органи без ЗУИ Post Danmark би преустановило изпращането на отделни писма и колети, определени в точка 3 от акта за възлагане на универсална услуга като „писмата, снабдени с марки, и колетите, включени в ЗУИ, които се изпращат от време на време и/или в малки количества и които не са [били] обхванати от договор, сключен с Post Danmark“, препоръчаните пратки и пратките с обявена стойност, безплатната услуга за незрящи, доставката на вестници, списания и каталози, както и международни писмовни пратки и пощенски колети.

118    На първо място, жалбоподателите изтъкват факта, че изпращането на отделни писма и колети, на препоръчани пратки и на пратки с обявена стойност, безплатната услуга за незрящи, доставката на вестници и списания и международните писмовни пратки и пощенски колети са рентабилни в градските райони, и поради това, макар вече да не е натоварено със ЗУИ, Post Danmark би продължило да извършва тези дейности в посочените райони.

119    Най-напред следва да се отбележи, че твърденият рентабилен характер на разглежданите дейности е изведен от доклада на BDO.

120    Във връзка с това, от една страна, съгласно трайната съдебна практика, дейността на Съда и на Общия съд се ръководи от принципа на свободната преценка на доказателствата и единственият критерий за преценката на стойността на представените доказателства е тяхната убедителност. За да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери истинността на информацията, която се съдържа в него, да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали с оглед на съдържанието му документът изглежда логичен и достоверен (вж. решение от 15 септември 2016 г., Ferracci/Комисия, T‑219/13, EU:T:2016:485, т. 42 и цитираната съдебна практика).

121    От друга страна, както бе припомнено в точка 48 по-горе, законосъобразността на решение в сферата на държавните помощи трябва да се преценява с оглед на данните, с които Комисията е могла да разполага към момента, в който го е приела.

122    В случая обаче докладът на BDO е изготвен след приемането на обжалваното решение и по искане на ITD. Така доказателствената стойност на подобен доклад за целите на установяване на наличието на сериозни затруднения, за което тежест носят жалбоподателите, трябва да се счита за силно ограничена.

123    По-нататък, както подчертава Комисията, включването на рентабилни дейности в условния сценарий би довело до увеличаване на печалбата, генерирана от Post Danmark при такъв сценарий, и по този начин до увеличаване на разликата, необходима за изчисляването на НИР, между приходите от ЗУИ и приходите, които Post Danmark би реализирало в отсъствието на ЗУИ. Следователно, ако условният сценарий упоменаваше продължаването на други рентабилни дейности, възможността изчисляването на НИР да доведе до свръхкомпенсация би била допълнително намалена, а оттам и опасността от несъвместимост на разглежданата компенсация с вътрешния пазар.

124    Този извод не се поставя под съмнение от довода, представен от жалбоподателите в репликата, че дейностите, които те представят като рентабилни, в действителност са рентабилни само в дългосрочен план, така че при изготвяне на условния сценарий, предвиден за кратък период, от 2017 г. до 2019 г., подобни дейности биха донесли загуби.

125    Всъщност, дори да се допусне, че подобен довод е допустим, той почива на погрешна предпоставка. В това отношение трябва да се припомни, че изчисляването на НИР, което има за цел да изолира разходите, присъщи за предоставянето на универсалната услуга, предполага да се изготви условен сценарий, т.е. хипотетично положение, при което доставчикът на такава услуга вече не би бил натоварен с нея (вж. т. 109 по-горе). Тази методика се състои, най-напред, в това да се прецени дали в отсъствието на ЗУИ операторът, на когото първоначално е възложено това ЗУИ, би променил поведението си и би преустановил предоставянето на губещите услуги или би изменил условията за предоставянето им, и след това, да се прецени въздействието на тази промяна в поведението върху неговите разходи и приходи, за да се приспаднат от тях и изчислят евентуалните НИР. С други думи, следва да се преценят нетните разходи за ЗУИ, като се оцени доколко операторът, на който е възложено ЗУИ, би увеличил печалбите си, ако не е бил длъжен да предоставя универсалната услуга (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2020 г., První novinová společnost/Комисия, T‑316/18, непубликувано, EU:T:2020:489, т. 272 и 273).

126    Следователно за тази цел е необходимо, както посочва Комисията, условният сценарий да описва стабилно положение, което не отчита разходите на доставчика на универсалната услуга, свързани с преминаването към положение, в което той вече не е натоварен със ЗУИ. Доводите на жалбоподателите не могат да бъдат приети, тъй като предполагат, че продължаването на рентабилни дейности ще води до повече загуби отколкото печалби.

127    На второ място, жалбоподателите поддържат, че предложеният от датските органи условен сценарий не е реалистичен, тъй като предвижда, че в отсъствието на ЗУИ Post Danmark ще се откаже от международните писмовни пратки и пощенските колети, при положение че стратегическите цели на Post Danmark показват „голямо международно присъствие“ и осигуряването на пълни логистични решения за доставката на стоки от чужбина до крайния клиент.

128    При все това, както правилно изтъква Кралство Дания, условният сценарий се отнася само до отказа на Post Danmark от дейностите, включени в акта за възлагане на универсална услуга в отсъствието на ЗУИ, а именно, в съответствие с Всемирната пощенска конвенция, към която препраща точка 2 от акта за възлагане на универсална услуга (вж. т. 5 по-горе), „писмовните пратки“ и „пощенските колети“, адресирани до частни лица, до 20 kg.

129    Следователно от условния сценарий не следва, че датските органи са счели, че ако вече не е натоварено със ЗУИ, Post Danmark ще отслаби своето международно присъствие или вече няма да бъде в състояние да осигурява доставката на стоки на международно равнище. От това следва, че условният сценарий не противоречи на целите на Post Danmark за укрепване на неговото международно присъствие и за предлагането на пълни логистични решения до крайния клиент.

130    С оглед на изложеното критиките на жалбоподателите относно разработването на условния сценарий не разкриват наличието на сериозни затруднения, пред които Комисията е била изправена.

2)      По приспадането на нематериалните ползи

131    Съгласно текста на точка 25, последно изречение от Рамката за УОИИ „[п]ри изчисляването на нетните разходи следва да се оценят ползите, доколкото това е възможно, за доставчика на УОИИ, включително нематериалните ползи“.

132    Що се отнася по-специално до универсалната пощенска услуга, Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (ОВ L 52, 2008 г., стр. 3) въвежда в Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12) приложение I, озаглавено „Ръководство за изчисляване на нетните разходи, ако има такива, на универсалната услуга“. В част Б, трета и четвърта алинея това приложение предвижда отчитане на нематериалните ползи при изчисляването на нетните разходи за универсалната услуга.

133    Така по принцип всяко изчисление на НИР трябва да приспада нематериалните ползи, дължащи се на ЗУИ (вж. в този смисъл решение от 25 март 2015 г., Slovenská pošta/Комисия, T‑556/08, непубликувано, EU:T:2015:189, т. 373), с уточнението, че в нито една разпоредба не се изброяват видовете нематериални ползи, които по принцип се дължат на УОИИ, или по-специално на ЗУИ в областта на пощенските услуги.

134    В конкретния случай в точка 157 от обжалваното решение Комисията припомня, че нематериалните ползи в пощенския сектор включват икономии от мащаба и обхвата, рекламни предимства, свързани с интелектуалната собственост, последици за търсенето поради освобождаване от ДДС, предимства, свързани с пълното териториално покритие, преговорни възможности и по-широка клиентела.

135    В точка 158 от обжалваното решение Комисията посочва, че предложеното от датските органи изчисление на НИР включва две категории нематериални ползи. От една страна, при това изчисляване се отчита увеличаването на търсенето в полза на Post Danmark, що се отнася до данъчнозадължени по ДДС клиенти, които не могат да го приспаднат поради освобождаването от такъв данък за услугите, попадащи в обхвата на ЗУИ. От друга страна, Комисията отбелязва, че датските органи са приспаднали активите, представляващи интелектуална собственост, свързани със ЗУИ, по-специално произтичащи от рекламните последици от видимите контактни точки, напр. пощенски кутии и пунктове за получаване на колети на самообслужване.

136    В точка 159 от обжалваното решение Комисията посочва, че за сметка на това датските органи са изключили от изчисляването на нетните разходи за ЗУИ три категории нематериални ползи, дължащи се съответно на икономиите от мащаба, на увеличените възможности за договаряне и на пълното териториално покритие на пазара за пощенски доставки на списания, периодика и каталози.

137    По същество жалбоподателите упрекват Комисията, че е приела методика за изчисляване на НИР, при която не се приспада никаква неимуществена полза, свързана с подобряването на репутацията на Post Danmark и с повсеместното му присъствие на територията на Дания.

i)      По подобряването на репутацията на Post Danmark

138    Жалбоподателите поддържат, че подобряването на репутацията на доставчика на универсалната услуга винаги се счита за нематериална полза в пощенския сектор и може да достигне 81 % от разходите за ЗУИ. В случая с Post Danmark ЗУИ му позволявало да отпечатва марки с думата „Danmark“ и да използва символа на пощенския рог със златна корона в държавните пощенски станции, като по този начин увеличава стойността на корпоративната марка, утвърдена благодарение на предходното му монополно положение.

139    В самото начало следва да се отбележи, както прави Комисията, че стойността от 81 % от разходите за ЗУИ, посочена от жалбоподателите, произтича от проучване в областта на далекосъобщенията, осъществено от WIK Consult през 1997 г. и възпроизведена в точка 2.2 от проучването на WIK от 2010 г., озаглавена „Нематериални предимства в сектора на електронните съобщения“. Ето защо от посочените данни, които не се отнасят до универсалната пощенска услуга, не може да се заключи, че Комисията е срещнала сериозни затруднения поради неотчитането на въздействието на ЗУИ върху репутацията на Post Danmark.

140    От представените от жалбоподателите различни доказателства обаче е видно, че подобряването на репутацията на доставчика на универсалната услуга може да се счита за нематериална полза, дължаща се на ЗУИ в пощенския сектор. По-специално проучването на WIK от 2010 г. и докладът на ЕРПУ са с идентично съдържание, което гласи:

„Повечето от историческите оператори/[доставчици на универсална услуга] предоставят висококачествени пощенски услуги навсякъде в рамките на своята територия (страни). Поради това те се ползват с отлична репутация и следователно със значителна стойност на своите марки. Клиентелата, която осъзнава това (като също си дава сметка, че [доставчикът на универсална услуга] им предоставя услуги на загуба), е склонна да закупува услуги (извън ЗУИ) от [доставчика на универсална услуга] за сметка на други оператори. Понижаването на качеството на обслужване под стандартите за ЗУИ би могло да доведе до загуба на репутация от предприятието и на стойност от марката“.

141    В това отношение трябва да се подчертае, че цитатът се съдържа в части от проучването на WIK от 2010 г. и на доклада на ЕРПУ, посветени на описа на наличната документация и публикации във връзка с предимствата, от които се ползва доставчикът на универсална услуга в пощенския сектор. В тези документи се уточнява, че идентифицирането на предимството, свързано с подобряването на репутацията на доставчика на универсална услуга, се основава на проучвания от 2001 г., 2002 г. и 2008 г.

142    В случая жалбоподателите не могат да обяснят по какъв начин припомнените в точка 140 по-горе съображения, които могат да докажат, че ЗУИ подобрява репутацията на натоварения с него оператор, са приложими по отношение на Post Danmark, за което всеобщото използване на електронни пратки води до намаляване на оборота с 38 % между 2009 г. и 2016 г. По последния въпрос, както подчертава Комисията, финансовите трудности, изпитвани от Post Danmark през този период, са довели, от една страна, до намаляване на услугите, предоставяни в рамките на ЗУИ, и от друга страна, до увеличаване на цените на тези услуги, което може да изключи наличието на сериозни затруднения относно неприспадането на ползите, свързани с подобряването на репутацията на Post Danmark при изчисляването на НИР.

143    Този извод не се поставя под съмнение от доклада за US Postal, от който е видно, че въпреки финансовите трудности операторът US Postal, натоварен със ЗУИ в Съединените щати, запазва стойността на своята корпоративна марка на много високо равнище, еквивалентно с разходите за ЗУИ. В това отношение, дори да се предположи, че контекстът, в който действа US Postal, е съпоставим с този на Post Danmark, значението на стойността на неговата корпоративна марка и сравнението ѝ с разходите за ЗУИ по никакъв начин не са релевантни, за да се установи, че репутацията на предприятието би била засегната в отсъствието на ЗУИ. Всъщност за целите на приспадането на нематериалните ползи при изчисляване на НИР следва да се оценява не стойността на корпоративната марка на доставчика на универсална услуга, а да се определи дали репутацията на доставчика на универсална услуга се е подобрила, поради това че осигурява такава услуга.

144    Освен това изтъкнатото от жалбоподателите обстоятелство, че поради ЗУИ Post Danmark издава марки с наименованието „Danmark“ и използва лого с пощенски рог със златна корона, също не може да се разглежда като индиция за сериозни затруднения, свързани с неотчитането на нематериални ползи във връзка с подобряването на репутацията на Post Danmark. Всъщност, макар подобно обстоятелство да може да установи връзка между датската държава и Post Danmark, жалбоподателите не доказват, че тази връзка би била прекъсната в отсъствието на ЗУИ. Като се има предвид обаче фактът, че наименованието „Danmark“ е съставна част от фирменото наименование на Post Danmark, което е датският исторически оператор и в това си качество се е ползвало от монополно положение на територията на страната, а датската държава е един от двамата акционери на дружеството майка на Post Danmark, има вероятност, дори този оператор вече да не бъде натоварен със ЗУИ, неговият имидж да продължи да бъде асоцииран с датската държава.

145    Накрая, жалбоподателите не могат валидно да извеждат доводи от проучването на WIK от 2010 г. относно френския оператор La Poste и от доклад относно ирландския оператор An Post.

146    От една страна, макар проучването на WIK от 2010 г. да е достигнало до извода, че след като La Poste е доставчик на универсална услуга, това може да подобри репутацията му, този извод е бил свързан с наличието на обстоятелства, характерни за съответния доставчик, както следва от констатацията, че „сред своите клиенти La Poste има отличителна репутация на предприятие, намиращо се в близост до гражданите“, „[в]сяко нещо, което във Франция се свързва с понятието „[о]бществена [у]слуга“, по традиция заема важно място и изпълнява важна роля в очите на населението“ и „[х]ората се доверяват на пощенските и финансови услуги на La Poste и са особено чувствителни към всякакви промени в предлагането им“. Жалбоподателите обаче не доказват, нито дори поддържат, че такива обстоятелства са налице и по отношение на Post Danmark.

147    От друга страна, що се отнася до доклада относно An Post, цитираният от жалбоподателите пасаж, съгласно който предоставянето на универсалната услуга позволява подобряване на репутацията, е от част, отнасяща се до „изпращането на кореспонденция“. Единствено по отношение на тази услуга от споменатия пасаж би могъл да се направи извод, че вследствие на ЗУИ се стига до подобряване на репутацията.

148    От точки 151 и 160 от обжалваното решение обаче следва, че в отсъствието на ЗУИ Post Danmark ще преустанови осигуряването на изпращане на писма поради загубите от тази услуга. Следователно всякакво намаляване на репутацията, ограничено до сектора на изпращането на писмата, би било без значение за положението на Post Danmark в отсъствието на ЗУИ, тъй като последното вече не би присъствало в посочения сектор.

149    От изложеното следва, че нито едно от посочените от жалбоподателите съображения не позволява да се приеме, че неотчитането от датските органи на подобряването на имиджа на марката поради ЗУИ при изчисляването на НИР е трябвало да породи съмнения у Комисията при разглеждането на съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар.

ii)    По повсеместното присъствие

150    Според жалбоподателите Комисията също неправилно e приела предложеното от датските органи изчисление на НИР, при положение че от него не може да се изведе сума, съответстваща на повсеместното присъствие.

151    В това отношение от представените от жалбоподателите различни доказателства, и по-специално от проучването на WIK от 2010 г. и на доклада на ЕРПУ е видно, че в пощенския сектор повсеместното присъствие означава ефекта на разширяване и изграждане на трайно доверие сред потребителите, които са по-склонни да използват доставчика на универсална услуга отколкото неговите конкуренти, тъй като знаят, че поради ЗУИ този доставчик предоставя услуги на цялата територия.

152    Така в самото начало следва да се отбележи, че от една страна, противно на поддържаното от Комисията, от предимството, произтичащо от повсеместното присъствие, не се ползват единствено операторите, които предлагат банкови или застрахователни услуги, въпреки че такова предимство може да бъде още по-значително, ако предлаганите услуги са многобройни и разнообразни. От друга страна, противно на поддържаното от Кралство Дания, предимството, свързано с повсеместното присъствие, се различава от рекламната ефективност, която означава, че териториалното присъствие, свързано със ЗУИ, предлага на доставчика на универсална услуга видимост на цялата територия, докато всеки друг оператор трябва да прави разходи за реклама, за да получи еквивалентна видимост.

153    При все това фактът, че повсеместното присъствие може да се счита за нематериална полза, свързана с универсалната услуга в областта на пощенските дейности, не влиза в противоречие със съдържанието на обжалваното решение, тъй като в точка 157 от него Комисията посочва, че типичните нематериални и търговски ползи включват „предимствата[, свързани с] универсалното покритие“, както и с „по-широка клиентела“.

154    Освен това, както подчертава Кралство Дания, от изчисляването на НИР невинаги се изважда нематериално предимство, свързано с повсеместното присъствие, за което свидетелства проучването на WIK от 2010 г., представено от жалбоподателите, в което се приема, че ЗУИ не предоставя на френския оператор La Poste никакво нематериално предимство, свързано с повсеместното присъствие.

155    В случая в точка 159, подточка iii) от обжалваното решение Комисията посочва, че според датските органи разпространителите на каталози, списания и периодика са съвсем склонни да избират дистрибутори, които не предлагат универсално териториално покритие. Това съображение, което жалбоподателите не оспорват, цели да установи, че поради статута си на доставчик на универсална услуга Post Danmark не се ползва от свързано с повсеместното присъствие нематериално предимство.

156    Що се отнася до представените от жалбоподателите доказателства, с които се цели да се установи, че ЗУИ предоставя на Post Danmark нематериални ползи във връзка с повсеместното му присъствие, следва да се констатира, че наистина в годишния си доклад за жизнеспособност за 2017 г. PostNord посочва, че поемането на ЗУИ в Швеция и Дания му дава достъп до всички домакинства в тези две държави, което представлява силов фактор с оглед на растежа на онлайн търговията.

157    Този откъс обаче не влиза в противоречие със съдържанието на обжалваното решение, свързано с неприспадането на неимуществена полза поради повсеместното присъствие. Всъщност, от една страна, в точка 149, подточка i) от обжалваното решение Комисията посочва, че за периода от 2017 г. до 2019 г. Post Danmark предвижда значително увеличаване на изпращаните от предприятията до потребителите пратки предвид нарастването на онлайн търговията. От друга страна, от точка 151 от обжалваното решение е видно, че при липсата на ЗУИ Post Danmark би продължило да доставя колети, различни от единичните колетни пратки, но с някои уговорки относно доставката на адрес, която би била преустановена в някои особено слабо населени селски райони. Следователно, както подчертават Комисията и Кралство Дания, дори в отсъствието на ЗУИ повсеместното присъствие на Post Danmark не би се променило съществено по отношение на услугите, свързани с онлайн търговия, тъй като Post Danmark би продължило да предлага на цялата датска територия доставката на колети, различни от единичните колетни пратки, със или без доставка на адрес, в зависимост от районите.

158    Освен това, както правилно отбелязва Комисията, цитираните от жалбоподателите откъси от доклада за US Postal и от документа, изготвен от ESRC, се отнасят до повсеместното присъствие на корпоративната марка на доставчик на универсална услуга, т.е. до въздействието от цялостното покриване на територията върху репутацията на този доставчик. Както обаче бе отбелязано в точки 142—149 по-горе, положението на Post Danmark е било такова, че Комисията е можела да изключи възможността ЗУИ да подобри репутацията му.

159    При тези условия представените от жалбоподателите доказателства не позволяват да се приеме, че липсата на специално приспадане на свързана с повсеместното присъствие неимуществена полза при изчисляването на НИР, представено от датските органи, е трябвало да изправи Комисията пред сериозни затруднения във връзка със съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар.

3)      По отчитането на стимулите за ефективност

160    Жалбоподателите упрекват Комисията, че е приела разглежданата компенсация за съвместима с вътрешния пазар, докато според тях изчисляването на НИР, което е в основата на тази компенсация, нарушава в две аспекта точки 39—43 от Рамката за УОИИ, свързани със стимулите за ефективност. От една страна, изчисляването на НИР не било изготвено на база ефективен доставчик, а от друга страна, не можел да се осъществи никакъв контрол за качеството на универсалната услуга, тъй като разглежданата компенсация отчасти е била изплатена впоследствие.

161    Точки 39—43 от Рамката за УОИИ гласят следното:

„39.      При изготвянето на метода за компенсиране държавите членки трябва да въведат стимули за ефективното предоставяне на УОИИ с висок стандарт, освен ако не могат да докажат надлежно, че това не е осъществимо или подходящо.

40.      Стимулите за ефективност могат да бъдат изготвени по различни начини, за да се вземе предвид по най-добрия начин специфичният характер на всеки случай или сектор. Например държавите членки могат да определят предварително фиксирано равнище на компенсация, при което се предвижда и включва увеличената ефективност, която се очаква да постигне предприятието през времетраенето на акта на възлагане.

41.      Държавите членки могат също да зададат в акта на възлагане цели за производствена ефективност, при което равнището на компенсация се обвързва със степента, до която са постигнати целите. Ако предприятието не постигне целите, компенсацията следва да се намали съгласно метод за изчисляване, уточнен в акта на възлагане. […] Възнаграждението за постигната увеличена производствена ефективност трябва да се определи на такова равнище, че да се позволи балансираното ѝ споделяне между предприятието и държавата членка и/или потребителите.

42.      Тези механизми за въвеждане на стимули за подобряване на ефективността трябва да се основават на обективни и измерими критерии, посочени в акта на възлагане и подлежащи на прозрачно оценяване ex post, извършено от орган, независим от доставчика на УОИИ.

43      Повишаването на ефективността не трябва да бъде за сметка на качеството на предоставената услуга и следва да отговаря на стандартите, определени в законодателството на Съюза“.

162    В конкретния случай в точки 166—169 от обжалваното решение, както и в точка 181, подточка vi) Комисията приема, че датските органи са въвели достатъчни стимули за ефективност на универсалната услуга. От една страна, Комисията счита, че значителен стимул за ефективност може да се изведе от обстоятелството, че разглежданата компенсация ще бъде изплатена предварително и представлява 46 % от НИР, което позволява на Post Danmark да запази цялата увеличена ефективност, при условие да няма свръхкомпенсация. От друга страна, Комисията отбелязва, че стандартите за качество, наложени на Post Danmark в акта за възлагане на универсална услуга, и системата от санкции, въведена в случай на неспазване на тези стандарти, са в състояние да изключат засягането на качеството на универсалната услуга поради увеличената ефективност.

163    Изложените от жалбоподателите доводи не позволяват да се заключи, че подобни съображения съдържат индиция за наличието на сериозни затруднения във връзка с преценката на съвместимостта на разглежданата компенсация.

164    Първо, жалбоподателите неправилно твърдят, че разглежданата компенсация не е съдържала стимул за ефективност, тъй като нейният получател, Post Danmark, е бил на прага на обявяване в несъстоятелност и следователно не е можел да се счита за ефективен доставчик. Всъщност този довод произтича от смесване между, от една страна, стимулите за ефективност, изисквани съгласно точки 39—43 от Рамката за УОИИ, които целят предоставянето на УОИИ да осигурява по-голяма ефективност, като същевременно обезпечава качествено обслужване, и от друга страна, представата, че изчисляването на НИР следва да се извършва на база ефективен доставчик.

165    В това отношение въпросът дали равнището на необходимата компенсация трябва да се определя въз основа на анализ на разходите, които ефективен доставчик би направил за изпълнението на ЗУИ, е без значение при преценката на пропорционалността на помощта при прилагане на член 106, параграф 2 ДФЕС. Всъщност отчитането на икономическата ефективност на доставчика на универсална услуга би означавало да се изисква такава услуга винаги да се предоставя при нормални пазарни условия, което би могло да попречи на осъществяването от правна или фактическа страна на специфичната задача, възложена на предприятията, натоварени с функцията да оказват УОИИ. Именно това е положението, което член 106, параграф 2 ДФЕС цели да предотврати (вж. в този смисъл решение от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия, T‑125/12, EU:T:2015:687, т. 90 и цитираната съдебна практика).

166    Второ, доводът на жалбоподателите, че част от разглежданата компенсация е била изплатена, без да е имало възможност да се провери спазването на стандартите за качество на универсалната услуга, не се подкрепя от фактите. Всъщност такива стандарти за качество, както и механизмът за контрол и санкции са определени в акта за възлагане на универсална услуга от 30 май 2016 г., тоест преди началото на периода, за който се отнася разглежданата компенсация.

4)      По използването на разглежданата компенсация

167    На първо място, жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че разглежданата компенсация е съвместима с вътрешния пазар на основание на Рамката за УОИИ, като същевременно изрично е разрешила използването на тази компенсация не за изпълнението на ЗУИ, а за заплащане на разходите, произтичащи от уволнението на бивши държавни служители.

168    В това отношение е безспорно, както отбелязва Комисията в точка 23 от обжалваното решение, че разглежданата компенсация представлява компонент от новия производствен модел на Post Danmark. По-специално датските власти предвиждат сумата, съответстваща на разглежданата компенсация, да служи за финансиране на част от специалните обезщетения за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark.

169    Съгласно припомнената в точки 106—108 по-горе съдебна практика целта, която стои в основата на член 106, параграф 2 ДФЕС, е да се избегне правилата за конкуренция за възпрепятстват изпълнението на задачите на предприятията, натоварени с обществена услуга, като се позволи на държавите членки да им предоставят финансиране, при условие че то не надхвърля нетните разходи, свързани с тази обществена услуга, включително разумна печалба.

170    Следователно разглеждането на съвместимостта с вътрешния пазар на компенсация за обществена услуга от страна на Комисията се състои в проверка, независимо от действителното предназначение на съответната сума, дали такава обществена услуга съществува и дали поражда нетни разходи за предприятието, натоварено с осигуряването ѝ.

171    Тази преценка се потвърждава от обстоятелството, че компенсацията за обществена услуга може да включва разумна печалба и следователно да надхвърли точния размер на нетните разходи за обществената услуга.

172    Това важи в още по-голяма степен в областта на пощенските услуги, тъй като разпоредбите на част В, първа алинея от приложение I към Директива 97/67 предвиждат, че „[в]ъзстановяването или финансирането на нетни разходи за задълженията за универсална услуга може да изисква определените доставчици на универсална услуга да бъдат компенсирани за услугите, които те предлагат при нетърговски условия“. Всъщност използваният в тази разпоредба израз „възстановяване или финансиране“ изключва всякакво изискване за действително предназначение на прехвърлените средства, съответстващи на компенсацията за универсалната услуга, за нейното изпълнение.

173    Следователно обстоятелството, че предоставената в рамките на разглежданата компенсация сума е предназначена за цел, различна от ЗУИ, само по себе си не означава, че Комисията е срещнала сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на такава мярка (вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2020 г., První novinová společnost/Комисия, T‑316/18, непубликувано, EU:T:2020:489, т. 187).

174    Този извод не може да бъде поставен под съмнение с довода на жалбоподателите, изведен от правните норми, забраняващи неправилното използване на държавни помощи.

175    В това отношение от член 1, буква ж) от Регламент 2015/1589 следва, че неправилно от нейния получател се използва помощ, ако използването е в нарушение на решение на Комисията.

176    В случая обжалваното решение има за предмет преценка на съвместимостта на разглежданата компенсация, предоставена за покриване на нетните разходи, произтичащи от ЗУИ, предвидено в акта за възлагане на универсална услуга. Безспорно е, че в Дания ЗУИ се осигурява от Post Danmark. Следователно само ако се установи, че Post Danmark не е изпълнило наложените му изисквания в рамките на ЗУИ, би могло да се констатира неправилно използване на разглежданата компенсация.

177    На второ място, жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията не е можела да приеме, че изчисляването на разглежданата компенсация ще включва сумата на разходите за уволнение на бившите държавни служители на Post Danmark. По-конкретно, не било доказано, че бившите държавни служители, чието уволнение е обхванато от разглежданата компенсация, действително са били наети за изпълнение на ЗУИ (вж. т. 95 по-горе).

178    В това отношение, най-напред, както вече бе посочено в точка 114 по-горе, държавите членки разполагат със свобода на преценка при избора на релевантните данни за изчисляване на НИР и няма пречка, подобно на датските органи в конкретния случай, те да се основават на разходите, направени по-рано от доставчика на универсална услуга, или на неговия бизнес план. По-нататък, както следва от точки 1 и 10 от споразумението от 20 октомври 2017 г. и от точка 2.2 от обжалваното решение, от една страна, въвеждането на нов производствен модел в Post Danmark е станало необходимо поради промяна в естеството на пощенския пазар заради нарастващата цифровизация на търговията в Дания, и от друга страна, въпросният нов модел в голяма степен е насочен към рационализиране на някои разходи за персонал, свързани с доставката на поща. Следователно е установено, противно на твърденията на жалбоподателите, че бившите държавни служители на Post Danmark, чието уволнение се предвижда, са били неразривно свързани с доставката на пощата — основна дейност в рамките на ЗУИ. Накрая, както подчертава Комисията, без това да се оспорва от жалбоподателите, датските органи възприемат предпазлив подход, като в условния сценарий приемат, че дори да не е било натоварено със ЗУИ, Post Danmark би трябвало да заплати разходите за уволнение на бивши държавни служители в същото съотношение като предвиденото във фактическия сценарий, а това клони към намаляване на въздействието на посочените разходи за уволнение върху размера на НИР.

179    Поради всички тези причини следва да се заключи, че отчитането на разходите за уволнение на бивши държавни служители на Post Danmark при изчисляването на НИР не доказва, че в това отношение Комисията е срещнала сериозни затруднения.

180    Този извод не може да бъде поставен под съмнение от доклада на ЕРПУ. Всъщност съгласно извадката от този доклад, на която се позовават жалбоподателите, „ограниченията за намаляване на числеността на персонала […] не би трябвало да се определят като част от ЗУИ в пощенския сектор“. В случая обаче, както подчертава Комисията, на Post Danmark не е наложено никакво ограничение за намаляването на числеността на персонала заради ЗУИ. Напротив, това предприятие е предвидило да намали броя на служителите си в рамките на фактическия сценарий.

181    Следователно оплакването, свързано с отчитането на разходите за уволнение при изчисляването на размера на НИР, трябва да се отхвърли, без да е необходимо произнасяне по допустимостта му, оспорена от Комисията в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие.

182    На трето място, жалбоподателите и Dansk Distribution изтъкват, че Комисията е допуснала грешка, като не е изследвала съвместимостта на разглежданата компенсация въз основа на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране.

183    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник, в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Въпреки това основание, което представлява разгръщане на основание, изложено по-рано изрично или имплицитно в исковата молба или в жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, трябва да бъде обявено за допустимо. За да може да се счита за разгръщане на изложено по-рано основание или оплакване, новият довод трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в исковата молба или жалбата основания или оплаквания, така че да може да се разглежда като резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство (вж. решение от 20 ноември 2017 г., Petrov и др./Парламент, T‑452/15, EU:T:2017:822, т. 46 и цитираната съдебна практика).

184    Налага се обаче изводът, че едва на етапа на становищата си по изявлението при встъпване на Кралство Дания жалбоподателите поддържат за първи път, че Комисията е била длъжна да приложи Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, а жалбата не съдържа никакво позоваване на посочените насоки. Така, противно на поддържаното от жалбоподателите в заседанието, подобен довод не може да се свърже с оплакването, съдържащо се в частта от жалбата, озаглавена „Усвояване на средствата“, в която те упрекват Комисията, че неправилно е обявила разглежданата компенсация за съвместима с вътрешния пазар въз основа на Рамката за УОИИ, като същевременно е разрешила част от нея да бъде разходвана за уволнението на бивши държавни служители на Post Danmark.

185    Следователно доводът, изведен от неприлагането на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране, не може да се счита за разгръщане на правното основание, повдигнато в жалбата, по смисъла на член 84, параграф 1 от Процедурния правилник и поради това трябва да се счита за нов довод по смисъла на същата разпоредба. Доколкото този довод не се основава на обстоятелства, установени след подаването на настоящата жалба, той следва да се счита за просрочен и следователно да бъде отхвърлен като недопустим. Възпроизвеждането на посочения довод от Dansk Distribution в заседанието също не може да бъде допуснато, тъй като то не го е изтъкнало в изявлението си при встъпване.

5)      Извод

186    От всички разгледани по-горе съображения следва, че жалбоподателите не са доказали наличието на сериозни затруднения във връзка със съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар.

187    Този извод се потвърждава от посоченото в точка 160 от обжалваното решение обстоятелство, че размерът на изчислените НИР от 2571 милиарда датски крони (около 345 милиона евро) е значително по-висок от максималния размер на разглежданата компенсация от 1 192 милиарда датски крони (около 160 милиона евро). Това важи в още по-голяма степен, тъй като жалбоподателите по никакъв начин не са оспорили тези суми, посочени в публичния вариант на обжалваното решение. Също така, макар в писмената защита Комисията да подчертава разликата между размера на разглежданата компенсация и размера на НИР, жалбоподателите не са оспорили разликата и в репликата.

2.      По разглежданата гаранция

188    Жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, изтъкват, че разглежданата гаранция, по силата на която датската държава е поела задължение да изплати обезщетенията за уволнение на бившите държавни служители на Post Danmark в случай на несъстоятелност на последното, не може да се счита за предоставена към момента на приемането ѝ през 2002 г. Затова подобна гаранция не представлявала съществуваща помощ по смисъла на член 17 от Регламент 2015/1589.

189    Първо, според жалбоподателите помощта не се изразява в предимството, предоставено от наличието на самата гаранция, а в неплащането на премия на държавата от Post Danmark в замяна на ползата, предоставена от разглежданата гаранция. В това отношение те подчертават, че от точка 2.2 от Известие на Комисията относно прилагането на членове [107 ДФЕС] и [108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (ОВ C 155, 2008 г., стр. 10, наричано по-нататък „Известието относно гаранциите“) следва, че всяка гаранция трябва да бъде възнаградена с подходяща премия, тъй като в противен случай получателят на гаранцията, а именно в случая Post Danmark, получава предимство.

190    Тъй като обаче гаранционната премия по принцип се начислява периодично и поне веднъж годишно, изобличената от жалбоподателите мярка за помощ била предоставяна поне веднъж годишно на Post Danmark, считано от 2002 г. Следователно повтарящата се липса на годишни плащания на подходяща премия в замяна на разглежданата гаранция представлявала периодично предоставяне на предимства по смисъла на решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия (C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 82).

191    В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, жалбоподателите уточняват, че според тях разглежданата гаранция представлява схема за помощи и, дори да се допусне, че това не е така, съображенията, развити от Съда в решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия (C‑81/10 P, EU:C:2011:811), остават релевантни.

192    Второ, жалбоподателите отбелязват, че сам по себе си фактът, че Комисията е изразила съмнения относно наличието на предимство, е достатъчен, за да се установи, че тя е срещнала сериозни затруднения относно наличието на съществуваща или нова помощ, предоставена на Post Danmark под формата на гаранции.

193    Трето, Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution поддържат, че съгласно принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика предоставянето на гаранция без премия представлява икономическа полза, която даден оператор не би получил при обичайни пазарни условия. Този извод важал независимо от причината, поради която е предоставена гаранцията, дори да се предположи, че тя не е от полза за нито един кредитор. В това отношение Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution подчертават, че съгласно съдебната практика всяко освобождаване от оперативни разходи, които обикновено се понасят от дадено предприятие, представлява предимство.

194    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва тези доводи.

195    Съгласно постоянната съдебна практика разглеждането на съществуващи помощи може да бъде предмет, когато е необходимо, само на решение за несъвместимост, което произвежда действие занапред (решения от 11 март 2009 г., TF1/Комисия, T‑354/05, EU:T:2009:66, т. 166 и от 15 ноември 2018 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, T‑202/10 RENV II и T‑203/10 RENV II, EU:T:2018:795, т. 120).

196    В това отношение член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589 предвижда, че съществуваща помощ е всяка помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 17 от същия регламент.

197    Съгласно член 17, параграф 3 от Регламент 2015/1589 всяка помощ, по отношение на която 10‑годишният давностен срок е изтекъл, се счита за съществуваща помощ. Параграфи 1 и 2 от същия член пък уточняват, че правомощията на Комисията за възстановяването на помощ са предмет на давностен срок от десет години и този срок започва да тече едва в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема.

198    От тези разпоредби следва, че квалификацията като съществуваща помощ зависи от изтичането на давностния срок, посочен в член 17 от Регламент 2015/1589, начален момент на който е датата на предоставяне на тази помощ.

199    В съответствие със съдебната практика помощите се считат за предоставени в момента, в който съгласно приложимата национална правна уредба получателят придобива правото да ги получи (вж. в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40 и 41 и от 29 ноември 2018 г., ARFEA/Комисия, T‑720/16, непубликувано, EU:T:2018:853, т. 177 и 178).

200    В настоящия случай правото да получи разглежданата гаранция, с която датската държава се задължава да покрие в случай на несъстоятелност на Post Danmark обезщетенията за уволнение на служителите на последното, запазили статута си на държавен служител към 1 януари 2002 г., датата на преобразуването му в дружество с ограничена отговорност, е предоставено на основание член 9 от lov nr. 409 om Post Danmark A/S (Закон № 409 за Post Danmark) от 6 юни 2002 г. (Lovtidende 2002 A).

201    В обжалваното решение Комисията приема, че именно на тази дата е предоставено единственото предимство, което може да произтече от тази гаранция, състоящо се в това да се избегне напускане на членове на персонала от Post Danmark в момента на преобразуването му в дружество с ограничена отговорност (т. 187 от посоченото решение). От това Комисията заключава, че тъй като е била сезирана с разглежданата гаранция с жалбата на ITD, изпратена на 27 ноември 2017 г., всяка помощ, която евентуално е предоставена чрез тази гаранция, би била съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка iv) от Регламент 2015/1589 (т. 189—192).

202    Жалбоподателите оспорват факта, че датата на приемане на Закон № 409 за Post Danmark може да представлява начален момент на давностния срок за възстановяването на помощта, която произтича от разглежданата гаранция. Според жалбоподателите разглежданата гаранция подобрява финансовото положение на Post Danmark, освобождавайки го най-малко от плащане веднъж годишно на гаранционна премия, което водело до периодично предоставяне на предимства, които можели да доведат до започването на нов давностен срок за всяко такова освобождаване.

203    В това отношение, както подчертават жалбоподателите, определянето на датата, на която е отпусната помощта, може да варира в зависимост от нейното естество (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 82 и определение от 5 октомври 2016 г., Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, C‑426/15 P, непубликувано, EU:C:2016:757, т. 29). Така в решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия (C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 80—84), на което се позовават жалбоподателите, Съдът е постановил, че при многогодишните схеми за помощи, които се изразяват в плащания или в периодично предоставяне на предимства, помощта трябва да се счита за предоставена на получателя единствено от датата, на която тя действително е била предоставена на последния, така че срокът на погасителната давност започва да тече при всяко реално предоставяне на предимството, евентуално всяка година.

204    Подобно разрешение се обосновава от факта, че в рамките на схемите за помощи, и по-специално за данъчни помощи, датата на въвеждане на схема за помощи и датата, на която е предоставена индивидуална помощ в приложение на тази схема, могат да бъдат разделени от значителен промеждутък от време. При това положение срокът на погасителната давност може да започне отново да тече всеки път, когато се предоставя нова индивидуална помощ в приложение на схема за помощи, което в рамките на схема за данъчни помощи съответства на всяко предоставено освобождаване, когато данъкът се дължи, а именно по правило всяка година.

205    В това отношение в съответствие с член 1, буква г) от Регламент 2015/1589 „схема за помощ“ означава всеки акт, на базата на който и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в акта по общ и абстрактен начин, и всеки акт, на базата на който помощ, която не е свързана с конкретен проект, може да бъде предоставена на едно или няколко предприятия за неопределен период от време или в неопределен размер.

206    В случая обаче разглежданата гаранция се ограничава да предостави, без премия, на определено юридическо лице, Post Danmark, ползването на държавна гаранция за изплащането на обезщетения за уволнение на някои неговите служители в случай на несъстоятелност. Следователно става въпрос за индивидуална мярка, която не попада в обхвата на многогодишна схема за помощи.

207    Независимо от квалификацията на разглежданата гаранция като схема за помощи или като индивидуална помощ, положението по настоящото дело не е сравнимо с това, което обосновава в решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия (C‑81/10 P, EU:C:2011:811), Съдът да приеме, че всяка година започва да тече нов погасителен давностен срок. Всъщност по посоченото дело разглежданото предимство зависи всяка година от особени обстоятелства, доколкото то произтича от евентуалната разлика в облагането между, от една страна, сумата, която France Télécom би трябвало да заплати като професионален данък, чийто размер и ставки се гласуват ежегодно от всяка френска административно-териториална единица, и от друга страна, действително наложената му сума по силата на дерогационен режим (вж. в този смисъл решение от 30 ноември 2009 г., Франция и France Télécom/Комисия, T‑427/04 и T‑17/05, EU:T:2009:474, т. 200—203 и 321—324, потвърдено в производство по обжалване с решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811). В настоящия случай обаче жалбоподателите не са представили никакво съображение, въз основа на което да може да се установи, че размерът на премията, която Post Danmark би трябвало да плаща всяка година в замяна на разглежданата гаранция, би трябвало да се определя периодично в зависимост от присъщи за всеки период обстоятелства, нито че по принцип такъв би бил случаят с размера на гаранционна премия.

208    Така доводите на жалбоподателите произтичат от смесване между, от една страна, периодичното предоставяне на последователни предимства вследствие на многократно индивидуално прилагане на схема за помощи, и от друга страна, предоставянето на индивидуална гаранция, която може да доведе до трайно подобряване на положението на своя получател. В последния случай датата на предоставяне на помощта е датата на нейното приемане с уточнението, че ако тази мярка представлява съществуваща помощ, тя би могла да бъде предмет на решение на Комисията за в бъдеще в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 195 по-горе.

209    Впрочем в Известието относно гаранциите, на което се позовават жалбоподателите, в края на точка 2.1 Комисията посочва следното:

„Помощта е предоставена в момента, в който е дадена гаранцията, а не в момента, в който гаранцията е задействана, или в момента, в който се правят плащания съгласно условията на гаранцията. Дали дадена гаранция представлява държавна помощ или не, и, ако да, какъв може да бъде размерът на държавната помощ, трябва да се оцени в момента на предоставяне на гаранцията“.

210    Следователно, без от това да следва наличието на сериозни затруднения, Комисията е могла да определи датата на предоставяне на разглежданата гаранция и следователно началния момент на давностния срок по отношение на всяка помощ, евентуално предоставена посредством тази гаранция, към датата на нейното приемане, а именно 6 юни 2002 г. (вж. т. 201 по-горе).

211    Във всеки случай доводът на жалбоподателите, възпроизведен в точка 202 по-горе, почива на погрешната предпоставка, че разглежданата гаранция предоставя на Post Danmark предимство, произтичащо изключително от липсата на поне годишни плащания на гаранционна премия.

212    В това отношение е вярно, както те подчертават и както следва от точки 2.1 и 2.2 от Известието относно гаранциите, че неплащането на подходяща премия в замяна на публична гаранция представлява необходимо условие за предимството, което тази гаранция предоставя на своя получател.

213    За да се установи обаче, че плащането срещу предоставянето на гаранция би било необходимо, за да се избегне квалифицирането на такова предоставяне като държавна помощ, най-напред следва да се провери дали посочената гаранция осигурява предимство, като подобрява положението на своя получател. Така Съдът е постановил, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел, че предимството, предоставено на френското публично предприятие La Poste с неограничена държавна гаранция, почива, от една страна, на липсата на насрещна престация за тази гаранция, и от друга страна, на подобряването на условията за кредитиране на това публично предприятие (решение от 3 април 2014 г., Франция/Комисия, C‑559/12 P, EU:C:2014:217, т. 102).

214    Така, противно на поддържаното от жалбоподателите, както и от Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution, не може да се изключи предметът на държавна гаранция при разглеждането на въздействието ѝ върху положението на нейния получател.

215    Тази преценка се потвърждава от точка 2.2 от Известието относно гаранциите, на която се позовават жалбоподателите, от която е видно, че установяването на наличието на предимство, предоставено от държавна гаранция без насрещна престация, предполага да се разгледа действителното отражение на въпросната гаранция върху положението на нейния получател спрямо това на конкурентите му.

216    В случая следва да се подчертае, първо, че разглежданата гаранция задължава датската държава да покрива специалните обезщетения при уволнение на бившите държавни служители, които към 1 януари 2002 г. са станали служители на Post Danmark, само в случай на несъстоятелност на последното. Следователно не се установява, че тази гаранция подобрява положението на Post Danmark, тъй като може да бъде приложена само в хипотезата, че това предприятие би престанало да съществува. С други думи, докато Post Danmark е платежоспособно, то следва да плаща специалните обезщетения за уволнение на бившите си държавни служители.

217    Второ, трябва също да се подчертае, че разглежданата гаранция се отнася изключително до бившите държавни служители на Post Danmark, които към момента на преобразуването на последното в дружество с ограничена отговорност на 1 януари 2002 г. са приели да станат служители в това дружество. Така тази гаранция не може да се ползва от назначения след тази дата персонал, поради което също не може да се приеме, че посочената гаранция засилва привлекателността на Post Danmark сред потенциални нови служители.

218    Трето, наистина, както отбелязват Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution, за помощи се считат мерките, които под различна форма облекчават тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, като сред тях се включват разходите, свързани с възнаграждението на служителите (решение от 12 декември 2002 г., Белгия/Комисия, C‑5/01, EU:C:2002:754, т. 32 и 39). В случая обаче нито последните, нито жалбоподателите твърдят, а и от материалите по делото не следва, че разглежданата гаранция освобождава Post Danmark от редовната вноска, която се дължи от конкурентите му, за да се осигури обезщетение за уволненията в случай на несъстоятелност, нито пък че заради споменатата гаранция се намаляват редовните му тежести във връзка с персонала.

219    При тези условия Общият съд счита, че както правилно подчертава Комисията, разглежданата гаранция предоставя преди всичко предимство на бившите държавни служители на Post Danmark, които са станали служители на последното в момента на преобразуването му в дружество с ограничена отговорност, тъй като в случай на несъстоятелност на Post Danmark те са сигурни, че ще получат всичките си специални обезщетения за уволнение.

220    От изложеното следва, че противно на твърденията им, жалбоподателите не доказват, че разглежданата гаранция подобрява трайно положението на Post Danmark. По същите съображения не може да се приеме доводът на Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution, че съгласно критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика всеки гарант би изисквал плащането на редовна премия за предоставянето на разглежданата гаранция, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на този довод, оспорена от Комисията.

221    Накрая, доводът на жалбоподателите, че Комисията е изразила съмнения относно наличието на предимство, произтичащо от разглежданата гаранция, също не е основателен. Всъщност Комисията отхвърля жалбата в частта относно разглежданата гаранция с мотива, че наличието на предимство поради такава гаранция е било твърде несигурно и във всички случаи, ако се предположи, че такова предимство е било налице, произтичащата от него помощ би представлявала съществуваща помощ, чието възстановяване вече не би могло да бъде разпоредено (вж. т. 201 по-горе).

222    От всичко изложено по-горе следва, че нито една от индициите, свързани със съдържанието на обжалваното решение, изтъкнати от жалбоподателите, не разкрива наличието на сериозни затруднения, обосноваващи започването на официалната процедура по разследване, що се отнася до разглежданата гаранция.

3.      По освобождаването от ДДС

223    Жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, оспорват извода на Комисията, че освобождаването от ДДС на услугите за превоз на стоки, извършвани от Post Danmark в рамките на сделки, сключени между дружество за продажби по пощата и краен клиент (наричано по-нататък „разглежданата административна практика“), не представлява държавна помощ, тъй като освобождаването се дължи на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, а не на действия на датската държава. В това отношение те изтъкват, че осъществената от Комисията проверка е била недостатъчна или непълна и поради това водела до сериозни затруднения.

224    В самото начало жалбоподателите отбелязват, че в обжалваното решение Комисията не е оспорила, че разглежданата административна практика е предоставила икономическо предимство на Post Danmark, произтичащо от увеличаване на търсенето в негова полза, преди да уточни, че фактът, че това предприятие се е ползвало само непряко от тази практика, е достатъчен, за да бъде квалифицирана като предимство по смисъла на правилата относно държавните помощи. С това те показват, че съсредоточават доводите си по въпроса за възможността за вменяване на отговорност за освобождаването, произтичащо от разглежданата административна практика.

225    В това отношение жалбоподателите подчертават, че с административно решение № 1306/90 и с административен правилник F 6742/90 от 1990 г. датската администрация е въвела разглежданата административна практика, преди да я отмени, считано от 1 януари 2017 г., с инструкция № 14-2926872/SKM2016.306.SKAT от 30 юни 2016 г.

226    Жалбоподателите подчертават също, че правното основание на разглежданата административна практика е не член 13, параграф 13, буква а) от Lov om merværdiafgift (momsloven) nr 106 (Закон № 106 за ДДС) от 23 януари 2013 г. (Lovtidende 2013 A) (наричан по-нататък „датският Закон за ДДС“), който транспонира в националното право освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, а член 27, параграф 3, точка 3) от този закон, с който се транспонира член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС, даващ възможност за изключване от данъчната основа на ДДС сумите, което дружество получава от свой клиент като възстановяване на разходи, направени от негово име и за негова сметка. Те твърдят, че въз основа на тези последни разпоредби разглежданата административна практика позволява на дружествата за продажби по пощата да считат плащанията, които са извършвали на дружествата за превоз на стоки, сред които Post Danmark, като разходи, направени от името и за сметка на крайните им клиенти. Така според жалбоподателите поради разглежданата административна практика сделката за превоз на стоки се презумира за осъществена между крайните клиенти на дружествата за продажби по пощата и превозвача, въпреки че между тях не е съществувало никакво правоотношение.

227    При такава конфигурация предоставяните от Post Danmark транспортни услуги били освободени от ДДС в приложение на задължителното освобождаване от ДДС на дейностите, извършвани от обществените пощенски служби, предвидено в член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, транспониран с член 13, параграф 13 от датския Закон за ДДС. Поради това търсенето от страна на дружествата за продажби по пощата автоматично се насочило към транспортната услуга, осигурявана от Post Danmark. Обратно, без разглежданата административна практика услугата за превоз, възложена на Post Danmark от дружество за продажби по пощата, би била освободена от ДДС, докато за транспортните разходи, фактурирани от това дружество на крайния клиент, би трябвало да се приложи съответна ставка по ДДС.

228    Според жалбоподателите е очевидно, че разглежданата административна практика не прилага и няма никаква връзка с член 13, параграф 13, буква а) от датския Закон за ДДС, с който се транспонира член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС. Жалбоподателите твърдят, че установявайки такава връзка, Комисията смесва освобождаването от ДДС, специално предоставено от разглежданата административна практика за сделките на дружествата за продажби по пощата, със задължителното отделно освобождаване от ДДС на доставките на услуги, осъществявани от обществените пощенски служби.

229    Жалбоподателите добавят, че разглежданата административна практика е въведена с решение и с административен правилник, а впоследствие е отменена с инструкция. Те изтъкват, че поради това посочената практика произтича от правен инструмент, приет пряко от датските данъчни органи и следователно датската държава може да отговаря за нея.

230    Накрая жалбоподателите подчертават, че разглежданата административна практика несъмнено се основава на правилото, предвидено в член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС, но тя не тълкува, нито изяснява, нито прилага това правило. В това отношение те подчертават, че самите датски данъчни органи признават, че отмяната на разглежданата административна практика е била мотивирана от липсата на правно основание за нея в датския Закон за ДДС или Директивата за ДДС.

231    Поради това жалбоподателите поддържат, че Post Danmark се ползва непряко от освобождаването от ДДС на транспортните услуги, които му възлагат дружествата за продажби по пощата и това освобождаване се дължи единствено на разглежданата административна практика и следователно за него може да отговаря датската държава. Те считат следователно, че разглеждането от Комисията на тази мярка, която може да представлява държавна помощ в полза на Post Danmark, е било недостатъчно или непълно и поради това е повдигнало сериозни затруднения.

232    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва тези доводи.

233    От една страна, тя подчертава, че освобождаването от ДДС, от което се ползва Post Danmark за услугите си, свързани със ЗУИ, произтича пряко от член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС. За това освобождаване от ДДС отговаряла не датската държава, а то произтичало от въпросната директива. В това отношение Кралство Дания добавя, че независимо от разглежданата административна практика, Post Danmark не е трябвало да начислява ДДС на дружествата за продажби по пощата за техните пратки, попадащи в обхвата на ЗУИ.

234    От друга страна, Комисията поддържа, че разглежданата административна практика е мярка, която, в качеството им на основни ползващи се лица, се отнася до дружествата за продажби по пощата и до потребителите, а не до Post Danmark. В същия смисъл Кралство Дания посочва, като се основава на работите, предхождащи приемането на разглежданата административна практика, че последната не е имала за цел да осигури повече клиенти на Post Danmark, а да изпълни целта на Директивата за ДДС, състояща се в това на потребителите да се осигурят по-евтини пратки. За целта посочената практика дала възможност на потребителите и на дружествата за продажби по пощата да се ползват от предимството на освобождаването, предвидено в Директивата за ДДС за пратките, попадащи в обхвата на ЗУИ.

235    Комисията отбелязва, че макар дружествата за продажби по пощата да са можели да предлагат на клиентите си по-ниски разходи за превоз, ако решат да получават доставките си от Post Danmark, единствената причина за това била, че Post Danmark вече се ползвало от освобождаването от ДДС на ЗУИ поради статута си на доставчик на универсална услуга.

236    Ето защо според Комисията и Кралство Дания „непрякото и случайно“ предимство, от което се ползвало Post Danmark, а именно увеличаването на търсенето в негова изгода, е само вторичен ефект от съчетаването на разглежданата административна практика и освобождаването от ДДС във връзка със ЗУИ, произтичащо от Директивата за ДДС и съответно от Съюза.

237    Накрая, Кралство Дания подчертава, от една страна, че Post Danmark не е действителното ползващо се лице от разглежданата административна практика, тъй като последната не му позволява да се освободи от тежестите, които обичайно натоварват неговия бюджет. От друга страна, според Кралство Дания разглежданата административна практика не е станала причина да направи отказ от ресурси предвид слабото въздействие на тази практика върху оборота на Post Danmark.

238    Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решения от 10 юни 2010 г., Fallimento Traghetti del Mediterraneo, C‑140/09, EU:C:2010:335, т. 31 и цитираната съдебна практика, от 21 декември 2016 г., Комисия/Hansestadt Lübeck, C‑524/14 P, EU:C:2016:971, т. 40 и от 21 декември 2016 г., Комисия/World Duty Free Group и др., C‑20/15 P и C‑21/15 P, EU:C:2016:981, т. 53).

239    В тази връзка, когато Комисията е в състояние да изключи веднага квалифицирането като държавна помощ на определена мярка, след като е констатирала, че едно от съществените условия за прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС не е изпълнено, тя може да избере, когато е необходимо, да приключи разглеждането на дадена жалба след края на предварителната проверка (вж. решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 113 и цитираната съдебна практика).

240    Във връзка специално с първото от посочените в точка 238 по-горе условия, следва да се припомни, че за да могат да бъдат квалифицирани като помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата, като двете условия са отделни и кумулативни (вж. решение от 16 януари 2020 г., Iberpotash/Комисия, T‑257/18, EU:T:2020:1, т. 50 и цитираната съдебна практика).

241    Що се отнася до условието за отговорността на държавата, то изисква преценка дали публичните органи трябва да се считат за участвали в приемането на разглежданата мярка (решения от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 17, от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 21 и от 11 декември 2014 г., Австрия/Комисия, T‑251/11, EU:T:2014:1060, т. 86).

242    В това отношение, когато в разпоредба на националното право е предвидено предимство, изискването държавата да носи отговорност трябва да се счита за изпълнено (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851, т. 18 и от 13 септември 2017 г., ENEA, C‑329/15, EU:C:2017:671, т. 22). Това изискване е изпълнено и когато данъчният режим е приет от правителството на държава (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2006 г., Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 128).

243    По-специално, що се отнася до национална мярка, приета с цел транспониране във вътрешното право на задължение, произтичащо от директива, не може поначало да се изключи възможността подобна мярка да се вмени в отговорност на държавата. Всъщност вече е постановено, че решение на институция, с което се разрешава на държава членка да въведе в съответствие с директива данъчно освобождаване, не може да възпрепятства Комисията да упражни предоставените ѝ от Договора правомощия и следователно да приложи предвидената в член 108 ДФЕС процедура, за да провери дали това освобождаване представлява държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др., C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 49).

244    За сметка на това положението е различно в случай на данъчно освобождаване, предвидено с национална мярка, с която се прилага разпоредба на директива, която налага на държавите членки ясно и точно задължение да не облагат с данък определена сделка. Всъщност в подобна хипотеза транспонирането на освобождаването в националното право представлява обикновено изпълнение на задълженията на държавите по силата на Договорите. От това следва, че мярка, приета в приложение на ясно и точно задължение, предвидено в директива, не може да бъде вменена в отговорност на държавата членка, а в действителност произтича от акт на законодателя на Съюза (вж. в този смисъл решение от 5 април 2006 г., Deutsche Bahn/Комисия, T‑351/02, EU:T:2006:104, т. 102).

245    В обобщение, Съюзът трябва да носи отговорност за национална административна практика, която въвежда освобождаване от данъци, когато тя само възпроизвежда ясно и точно задължение, предвидено в директива, докато трябва да се счита, че отговорност за нея носи държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, ако при транспонирането на директива тя я е приела, използвайки собствената си свобода на преценка.

246    В случая страните признават, че разглежданата административна практика е приета от датската данъчна администрация на основание член 27, параграф 3, точка 3 от датския Закон за ДДС, който от своя страна е приет с цел транспониране в националното право на член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС. Безспорно е също така, че целта на тази административна практика е била да приравни разходите, платени от дружествата за продажби по пощата за транспортни услуги на транспортни предприятия, на разходи, направени от името и за сметка на крайните клиенти на тези дружества. Така никоя от страните не оспорва, че този механизъм е позволил на дружествата за продажби по пощата да прехвърлят върху крайните си клиенти освобождаването от ДДС, от което са се ползвали по силата на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, когато са търсели услугите на Post Danmark, за да осигурят превоза на стоки до посочените клиенти, при условие че този превоз попада в обхвата на ЗУИ.

247    В обжалваното решение Комисията най-напред приема в точка 193, че вероятно разглежданата административна практика е осигурила непряко предимство на Post Danmark в резултат на увеличаване на търсенето по отношение на него, като се има предвид, че в приложение на посочената практика крайните клиенти на дружества за продажби по пощата са се възползвали от липсата на начисляване на ДДС върху транспортните разходи, когато транспортната услуга е била осигурена от Post Danmark.

248    На второ място, в точка 194 от обжалваното решение Комисията преценява, че това непряко предимство произтича главно от освобождаването от ДДС, от което се ползва Post Danmark за услугите, попадащи в обхвата на ЗУИ, по силата на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС. Въз основа на това Комисията стига до извода, че датската държава не може да носи отговорност за освобождаването от ДДС на превоза от Post Danmark на поръчаните от крайните клиенти стоки от дружества за продажби по пощата, преди да заключи в точка 195 от обжалваното решение, че разглежданата административна практика не представлява държавна помощ.

249    В самото начало следва да се подчертае, че след като в обжалваното решение Комисията отхвърля наличието на държавна помощ поради невъзможността датската държава да носи отговорност за последиците от разглежданата административна практика, Кралство Дания не може основателно да поддържа за целите на отхвърлянето на жалбата, по същество, че посочената практика не е предоставила предимство на Post Danmark и не е довела до отказ от ресурси от страна на датската държава. Всъщност, ако тези доводи бъдат приети, това би довело до изменение от Общия съд на мотивите на обжалваното решение в противоречие с постоянната съдебна практика, съгласно която в рамките на жалба за отмяна съдът на Съюза не може да замени мотивите на автора на обжалвания акт със свои собствени мотиви (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., PT Musim Mas/Съвет, C‑468/15 P, EU:C:2016:803, т. 64 и цитираната съдебна практика).

250    Жалбоподателите оспорват извода, до който стига Комисията в обжалваното решение, що се отнася до разглежданата административна практика, и поддържат, че тя наистина е предоставила на Post Danmark предимство, за което датската държава може да отговаря.

251    В това отношение, на първо място следва да се отбележи, че разглежданата административна практика е въведена през 1990 г. с административно решение № 1306/90 и с административен правилник F 6742/90, приети от датската данъчна администрация, и тази практика е била прекратена с издадена от същата тази администрация инструкция № 14-2926872/SKM2016.306.SKAT, считано от 1 януари 2017 г. Така, в съответствие с изложеното в точки 241 и 242 по-горе, от формална гледна точка се установява, че за разглежданата административна практика отговаря датската държава.

252    На второ място, следва да се провери дали Комисията е можела да приеме, че освобождаването от ДДС на предоставяните от Post Danmark транспортни услуги по същество произтича от действия на Съюза, доколкото такова освобождаване е предвидено в Директивата за ДДС, без това да разкрива наличието на сериозни затруднения.

253    Първо, следва да се припомни, че член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, на който Комисията основава анализа си в точка 194 от обжалваното решение, налага освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от обществените пощенски служби.

254    В това отношение, от една страна, Съдът вече е постановил, че понятието „обществени пощенски служби“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС означава органите за управление, предоставящи услуги, които следва да бъдат освободени, и за да се обхванат от текста на разпоредбата тези услуги, те трябва да се предоставят от оператор, който може да бъде квалифициран като „обществена пощенска служба“ в устройствения смисъл на това понятие (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., TNT Post UK, C‑357/07, EU:C:2009:248, т. 27 и цитираната съдебна практика). От друга страна, Съдът е постановил, че доставките на услуги, за които се отнася член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, са доставки, които обществените пощенски служби извършват в това си качество, а именно въз основа на самото им качество на обществени пощенски служби (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., TNT Post UK, C‑357/07, EU:C:2009:248, т. 44).

255    Така текстът на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС е ясен и точен, тъй като установява освобождаването от ДДС на сделките, извършвани от доставчик на универсална услуга и попадащи в обхвата на ЗУИ, в отклонение от общото правило, че всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС.

256    Това е причината, поради която, както признават страните, когато дружество за продажби по пощата използва услугите на Post Danmark за превоза на дадена стока, последното в качеството си на доставчик на универсална услуга в Дания не трябва да начислява ДДС на това дружество, ако поисканата услуга попада в обхвата на ЗУИ.

257    Когато обаче същата доставка за превоз на въпросната стока впоследствие се фактурира от дружеството за продажби по пощата на крайния му клиент, доставката съпътства основната сделка за продажба на споменатата стока от това дружество и не може да се приравни на доставка, „извършена от обществена пощенска служба“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС.

258    С други думи, съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС дружество за продажби по пощата не дължи на Post Danmark ДДС за услугата за превоз на стока до крайния му клиент, когато тази услуга попада в обхвата на ЗУИ. За сметка на това, когато същата услуга впоследствие се фактурира от дружеството за продажби по пощата на крайния му клиент, тя вече не попада в приложното поле на освобождаването, предвидено в тази разпоредба, така че крайният клиент действително се явява платец на ДДС върху разходите за превоз, които заплаща на това дружество.

259    Така, противно на това, което следва от обжалваното решение, и на впечатлението, което оставят Комисията и Кралство Дания в рамките на настоящия спор, освобождаването от ДДС, разрешено от разглежданата административна практика за услугите за превоз на стоки, извършвани от Post Danmark, но фактурирани от дружествата за продажби по пощата на техните крайни клиенти, не може да се разглежда като произтичащо пряко от член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС.

260    Второ, следва да се разгледа доводът на жалбоподателите, че по силата на член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС за освобождаването от ДДС на доставките на услуги за превоз на стоки, фактурирани от дружествата за продажби по пощата на крайните им клиенти, когато тези услуги са били извършени от Post Danmark, не може да се счита, че произтича от действия на Съюза.

261    Съгласно член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС данъчната основа не включва сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като възстановяване на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в собствените му счетоводни книги по разчетна сметка.

262    Така член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС налага от данъчната основа на ДДС да се изключат сумите, които съответстват не на цената на предлаганата от данъчнозадълженото лице услуга, а на възстановяване на плащане, извършено от последното от името и за сметка на клиента. В това отношение следва да се отбележи, както правят страните, че това ясно и точно задължение е транспонирано в датското право с член 27, параграф 3, точка 3 от датския Закон за ДДС.

263    При все това, противно на това, което по същество твърдят Комисията и Кралство Дания, от член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС не може да се направи изводът, че държавите членки трябва да приемат, че разходите за транспорт, фактурирани от дружество за продажби по пощата на негов краен клиент, във всички случаи представляват възстановяване на разходи, направени от това дружество от името и за сметка на последния, което следователно трябва да бъде изключено от данъчната основа на ДДС.

264    Напротив, член 78, първа алинея, буква б) от Директивата за ДДС изисква в данъчната основа на ДДС да се включат съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане.

265    Освен това, както правилно отбелязват жалбоподателите и както признава Кралство Дания в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, в инструкция № 14-2926872/SKM2016.306.SKAT от 30 юни 2016 г. за отмяна на разглежданата административна практика датската данъчна администрация приема, че тази практика „н[е е имала] правно основание нито в датския Закон за ДДС, нито в Директивата [за ДДС], която отменя практиката“, преди да заключи, че „не е възможно да се запази съществуващата система“. Както е видно от точка 49 от обжалваното решение, Комисията е била запозната с тази отмяна, посочена от ITD в жалбата му.

266    При тези условия не може да се изключи, че като позволява чрез разглежданата административна практика разходите за превоз, фактурирани от дружествата за продажби по пощата на крайните им клиенти, да се приравнят на възстановяване на суми, платени от тези дружества от името и за сметка на последните, датската данъчна администрация не се е задоволила само да възпроизведе ясно и точно изискване, наложено от правото на Съюза, а по-скоро е упражнила свободата си на преценка във връзка с транспонирането на директива. Подобно обстоятелство клони към установяване на отговорност за тази мярка на датската държава, а не на Съюза, в съответствие с принципите, припомнени в точки 243—245 по-горе. Тази преценка се потвърждава от писмените изявления на самата Комисия и на Кралство Дания, от които е видно, че разглежданата административна практика е резултат от „тълкуването“ от датските органи на правилото, предвидено в член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС (вж. т. 86 от писмената защита, т. 65 от изявлението при встъпване на Кралство Дания и т. 28 от отговорите на последното на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие).

267    Именно в приложение на разглежданата административна практика дружествата за продажби по пощата получават разрешение да прехвърлят върху крайните си клиенти освобождаването от ДДС на извършваните от Post Danmark транспортни услуги, от което тези дружества са се ползвали в приложение на член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС. Впрочем в точка 89 от писмената защита и в точка 67 от дупликата Комисията подчертава, че увеличаването на търсенето, от което непряко е могло да се ползва Post Danmark, е станало възможно чрез „съчетаването“, от една страна, на освобождаването от ДДС, предвидено в член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, и от друга страна, на прехвърлянето на това освобождаване върху крайните клиенти на дружествата за продажби по пощата, разрешено от разглежданата административна практика. С други думи, както правилно посочват жалбоподателите, в отсъствието на разглежданата административна практика дружествата за продажби по пощата биха били длъжни да начислят ДДС върху разходите за транспорт, фактурирани на крайните им клиенти, независимо от оператора, натоварен с извършването на транспорта. В подобна хипотеза дружествата за продажби по пощата не биха били стимулирани да потърсят услугите на Post Danmark, така че последното не би могло да се ползва от увеличено търсене.

268    С оглед на изложеното Комисията не е можела да изключи наличието на сериозни затруднения по въпроса относно възможността датската държава да носи отговорност за последиците от разглежданата административна практика по отношение на търсенето в полза на Post Danmark, ограничавайки се само да припомни освобождаването от ДДС на доставките на услуги, извършвани от обществените пощенски служби, предвидено в член 132, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС, за което освен това е установено, че не може да се прилага по отношение на разходите за превоз на стока, когато те се фактурират от дружество за продажби по пощата на негови крайни клиенти (вж. т. 257 по-горе). По този начин, при проверката дали отговорността за последиците от разглежданата административна практика се носи от Съюза или от датската държава, Комисията не е изследвала връзките между тази практика и правилото, предвидено в член 79, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС, на което тя се е основавала. Освен това Комисията не е взела предвид отмяната на посочената практика от датската данъчна администрация с мотива, че тя не произтича от правото на Съюза, въпреки че именно подобна отмяна е била посочена в жалбата на ITD.

269    Този извод не би могъл да се постави под въпрос с оглед на довода на Кралство Дания, че при всички положения разглежданата административна практика е имала за цел да осигури на потребителите по-ниски разходи за пратките, а не да увеличи търсенето в полза на Post Danmark. Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС не прави разграничение на държавната намеса в зависимост от нейната/нейните причина или цели, а я дефинира с оглед на нейните последици, поради което понятието за държавни помощи е обективно (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 86 и цитираната съдебна практика). Така преследваната от държавните мерки цел е без каквото и да било значение за квалифицирането им като държавна помощ (вж. в този смисъл решение от 8 декември 2011 г., France Télécom/Комисия, C‑81/10 P, EU:C:2011:811, т. 17 и цитираната съдебна практика).

270    Поради това следва да се заключи, че жалбоподателите правилно твърдят, че Комисията не е извършила пълна и достатъчна проверка по въпроса дали отговорността за увеличаването на търсенето, от което непряко се е ползвало Post Danmark поради прилагането на разглежданата административна практика, може да бъде вменена на датската държава.

271    От това следва, че настоящата жалба трябва да бъде уважена, доколкото е насочена срещу частта от обжалваното решение, в която, без да открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията е стигнала до извода, че датската държава не носи отговорност за разглежданата административна практика и следователно такава практика не представлява държавна помощ.

4.      По счетоводното разпределение на разходите, общи за дейностите на Post Danmark, попадащи в обхвата на ЗУИ, и за дейностите, които не попадат в него

272    Според жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, Комисията неправилно е заключила, от една страна, че разпределението на разходите между търговските дейности на Post Danmark и дейностите, свързани със ЗУИ, е подходящо, и от друга страна, че такова разпределение във всички случаи не води до възможност за отговорност на държавата, нито е свързано с ресурси на държавата или с предоставяне на предимство.

273    В подкрепа на тези твърдения жалбоподателите посочват, на първо място, че съображенията, въз основа на които Комисията е стигнала до такъв извод, не се откриват в обжалваното решение и поради неоповестяването на такива трябвало да се приеме, че приложимата за Post Danmark между 2006 г. и 2013 г. счетоводна уредба налага на последното неправилно разпределение на общите разходи за услугите, свързани със ЗУИ, и за тези, които не са свързани с него (наричани по-нататък „общите разходи“).

274    На второ място, жалбоподателите поддържат по същество, че приложимата между 2006 г. и 2013 г. счетоводна уредба е позволила на Post Danmark да отчете във връзка със ЗУИ всички общи разходи, без да се проверява дали част от тях се поделят или не с услуги, които не са свързани със ЗУИ. Следователно според жалбоподателите е невъзможно да се заключи, че общите разходи на практика са били разпределени въз основа на пряк анализ на техния произход, което е в нарушение на член 14, параграф 3, буква б), подточка i) от Директива 97/67, съгласно който „винаги когато е възможно, общите разходи се разпределят въз основа на пряк анализ на произхода на самите разходи“. По-специално приложимата към Post Danmark счетоводна уредба била изменена през 2014 г. със специфичната цел да се прекрати несъвместимостта на старите редакции с Директива 97/67.

275    Жалбоподателите добавят, че доводите на Комисията, с които тя цели да докаже редовността на счетоводната уредба, приложима за Post Danmark, неправилно се основават на редакцията ѝ, приложима след 2014 г. В жалбата си ITD оспорило двете счетоводни уредби, приложими последователно от 2006 г. до 2011 г. (наричана по-нататък „счетоводната уредба от 2006 г.“), а след това от 2011 г. до 2013 г. (наричана по-нататък „счетоводната уредба от 2011 г.“), отменени с приемането през 2014 г. на нова счетоводна уредба.

276    На трето място, според жалбоподателите разпределението на разходите, свързани с различните дейности на Post Danmark, произтичащо от счетоводната правна уредба, приложима между 2006 г. и 2013 г., предоставя предимство на Post Danmark, като му позволява да намали изкуствено разходите за търговската си дейност, която не е част от ЗУИ, и по този начин да начислява хищнически цени във връзка с нея. В тази връзка посоченото разпределение на разходите за дейностите на Post Danmark довело до увеличаване на цените на пощенските услуги, обхванати от ЗУИ, с 280 милиона датски крони (около 37,5 милиона евро) годишно. Освен това проверката на счетоводната година след приемането на новата счетоводна уредба през 2014 г. показвала, че 4,2 % от разходите, направени по-рано във връзка със ЗУИ, са били прехвърлени към разходите за дейности извън неговия обхват.

277    На четвърто място, жалбоподателите твърдят, че погрешното разпределение на общите разходи води до прехвърляне на държавни ресурси в полза на Post Danmark. Всъщност датската държава била в състояние да даде указания и да насочи използването на ресурсите на Post Danmark. В това отношение жалбоподателите подчертават, че вътрешни трансфери в рамките на правен субект могат да представляват държавна помощ.

278    Освен това жалбоподателите твърдят, че погрешното разпределение на общите разходи е позволило на Post Danmark да се ползва от увеличение на „таксите за марки“. В този смисъл жалбоподателите отбелязват, че Post Danmark, в качеството си на доставчик на универсална услуга, издава пощенски марки, чиято цена се определя така, че да покрива разходите, генерирани от ЗУИ, и може да запази приходите от продажбата на пощенски марки само доколкото тези приходи покриват единствено разходите, генерирани от ЗУИ, като излишъкът трябва да бъде върнат на датската държава. Така, надценявайки тези разходи, Post Danmark се ползвало от надвнесени такси за марки, представляващи пропуснати ползи за датската държава и предоставяне на държавни ресурси в полза на Post Danmark. В становището си във връзка с изявлението при встъпване на Кралство Дания жалбоподателите уточняват, че министърът на транспорта трябва да одобрява цената на пощенските марки за таксуваната национална поща, като по този начин придава на приходите от продажбата на тези пощенски марки квалификацията на държавни ресурси.

279    На пето място, жалбоподателите изтъкват, че Комисията е трябвало да задълбочи анализа си относно отговорността на държавата за мярката, предмет на настоящото оплакване. В това отношение Комисията не проверила нито един от релевантните признаци, откроени в съдебната практика, за да определи дали държавата може да носи отговорност за взето от публично предприятие решение. Освен това жалбоподателите подчертават, че именно датските органи са приели счетоводните уредби от 2006 г. и 2011 г., а тази счетоводната уредба задължава Post Danmark да спазва метод за разпределение, който включва общите разходи в разходите, свързани със ЗУИ.

280    Така според жалбоподателите от посочените грешки следва, че извършената от Комисията проверка в хода на предварителната процедура за разследване е недостатъчна или непълна, а грешките представляват доказателство за наличието на сериозни затруднения, с оглед на които Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване.

281    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва доводите на жалбоподателите.

282    Най-напред следва да се отбележи, че в точка 196 от обжалваното решение Комисията приема, че приложимите към Post Danmark счетоводни правила позволяват надлежно разграничаване между дейностите, попадащи в обхвата на ЗУИ, и тези, които не попадат в неговия обхват. В това отношение тя препраща към частта от обжалваното решение, в която се разглежда съответствието на тези правила с нейната Директива 2006/111/ЕО от 16 ноември 2006 година относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (ОВ L 318, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г. глава 8, том 5, стр. 66), в рамките на преценката на съвместимостта на разглежданата компенсация с вътрешния пазар. В точка 197 от същото решение Комисията уточнява, че между 2006 г. и 2013 г. нормативно изискваната отчетност на Post Danmark е била предмет на ежегоден преглед за съответствие със счетоводната уредба от страна на одобрен от държавата експерт-счетоводител, на редовен контрол от страна на националния регулаторен орган, както и на одит от страна на независима кантора, чийто доклад, публикуван на 4 декември 2014 г., констатира основателността на индекса за разпределение на разходите в отчетността на Post Danmark.

283    По-нататък, в раздел от обжалваното решение, озаглавен „Отговорност и ресурси на държавата“, в точка 198 Комисията приема, първо, че не се установява твърдяното неправилно разпределение на разходите да води до прехвърляне на държавни ресурси, второ, че участието на датските органи в определянето на цените на услугите, които не попадат в обхвата на ЗУИ, не е доказано, и трето, че твърдяното кръстосано субсидиране изглежда не е предоставило предимство на Post Danmark, като се има предвид по-специално че последното дружество не е получило никаква компенсация въз основа на оспореното разпределение на разходите през съответния период. Поради това в точка 199 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че твърдяното лошо разпределение на общите разходи в отчетността на Post Danmark не представлява държавна помощ.

284    Накрая, в точка 206, подточка iii) от обжалваното решение Комисията заключава, че кръстосаното субсидиране на търговските услуги не е потвърдено по същество и във всички случаи то не представлява държавна помощ (вж. т. 30 по-горе).

285    Следователно от обжалваното решение е видно, че Комисията основава извода си най-вече на погрешния характер на твърдението, че приложимите към Post Danmark счетоводни правила са довели до неправилно разпределение на общите разходи, и при всички положения на липсата на няколко критерия, предвидени в член 107, параграф 1 ДФЕС.

286    Поради това жалбоподателите неправилно упрекват Комисията, че не е мотивирала извода си, който са имали възможност да оспорят в различни негови аспекта в жалбата си.

287    Що се отнася до твърдението, че извършеното от Комисията разглеждане е недостатъчно и непълно, в самото начало следва да се припомни текстът на член 14, параграфи 2—4 от Директива 97/67, който гласи следното:

„2.      Доставчикът(ците) на универсална услуга в рамките на своята система за вътрешно счетоводство води(ят) отделни сметки с цел ясно разграничаване между отделните услуги и продуктите, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея. Тази отделна счетоводна отчетност се използва като база, когато държавите членки изчисляват нетните разходи за универсалната услуга. Такива системи за вътрешно счетоводство функционират на основата на системно прилагани и обективно обосновани принципи на разпределение на разходите.

3.      Без да се засяга параграф 4, счетоводните системи, посочени в параграф 2, разпределят разходите по следния начин:

а)      разходите, които могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се начисляват като такива;

б)      общите разходи, тоест разходите, които не могат да бъдат пряко отнесени към конкретна услуга или продукт, се разпределят, както следва:

i)      винаги когато е възможно, общите разходи се разпределят въз основа на пряк анализ на произхода на самите разходи;

ii)      когато прекият анализ не е възможен, категориите общи разходи се разпределят въз основа на непрякото им свързване към друга категория разходи или към друга група от категории разходи, които е възможно да бъдат пряко начислени или разпределени; непрякото свързване се основава на сравними структури на разходите;

iii)      когато не могат да се намерят нито преки, нито косвени мерки за разпределяне на разходите, категорията разходи се разпределя въз основа на фактор за общо разпределяне, изчислен чрез съотношението между всички пряко или непряко начислени или разпределени разходи, от една страна, към всяка от универсалните услуги, и от друга страна, към другите услуги;

iv)      общите разходи, необходими за предоставянето и на универсални, и на неуниверсални услуги, се разпределят съответно; към универсалните и неуниверсалните услуги следва да се прилагат едни и същи параметри на разходите.

4.      Други системи за аналитично счетоводство могат да се прилагат само ако са съвместими с параграф 2 и ако са били одобрени от националния регулаторен орган. Комисията бива информирана преди тяхното прилагане“.

288    В член 4, параграф 3 от счетоводната уредба от 2011 г. е било предвидено следното:

„а)      Пределните разходи за конкретна услуга се отнасят към нея. Това се прилага както за променливите, така и за фиксираните разходи.

b)      Разходите, които не могат да се отнесат пряко към определена услуга, се отнасят, доколкото е възможно, към група услуги въз основа на пряк анализ на произхода на разходите (разпределими общи разходи).

c)      При определяне на разпределението на разходите, посочени в букви а) и б), разходите, необходими за изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга, трябва да се разпределят към всяка от услугите, обхванати от задължението за универсална услуга, или към група от услуги, обхванати от задължението за универсална услуга.

d)      Разходите, които не е възможно да се разпределят въз основа на пряк анализ (неразпределими общи разходи), се отнасят към съответните групи услуги въз основа на непряко свързване с друга категория разходи или с друга група от категории разходи, за които е възможно пряко насочване или отделяне. Непрякото свързване трябва да се основава на сравними структури на разходите.

e)      В случай на неразпределими общи разходи, за които не съществува никакъв метод за разпределение на преките или непреките разходи, категориите разходи трябва да бъдат разпределени въз основа на общ индекс за разпределение, изчислен чрез съотношението между всички разходи, пряко или косвено начислени или разпределени за всяка услуга, обхваната от универсалната услуга, от една страна, и за останалите услуги, от друга страна.

f)      Общите разходи, които са необходими за предоставянето както на универсални, така и на неуниверсални услуги (неразпределими общи разходи), трябва да бъдат разпределяни по подходящ начин. Едни и същи предпоставки за разходи трябва да се прилагат едновременно за универсалните услуги и за неуниверсалните услуги“.

289    Член 4, параграф 3, букви a)—e) от счетоводната уредба от 2011 г. е идентичен с член 4, параграф 4, букви а)—e) от счетоводната уредба от 2006 г.

290    Най-напред следва да се отбележи, че безспорно член 4, параграф 3, буква c) от счетоводната правна уредба от 2011 г. не е формулиран по същия начин като частта от член 14, параграф 3 от Директива 97/67, в която са посочени отчетните принципи, които трябва да спазват определените в държавите членки доставчици на универсалната услуга.

291    Само тази разлика обаче не е достатъчна, за да се установи, че счетоводните уредби от 2006 г. и от 2011 г. нарушават предвидените в Директива 97/67 отчетни принципи. Впрочем член 14, параграф 4 от Директива 97/67 запазва възможността държавите членки да налагат на доставчиците на универсалната услуга системи за аналитично счетоводство, различни от предвидените в параграф 3 от същата разпоредба.

292    По-специално, противно на твърденията на жалбоподателите, които се задоволяват само да отправят съответно твърдение по въпроса, от текста на член 4, параграф 4, буква c) от счетоводната уредба от 2006 г. и от член 4, параграф 3, буква с) от счетоводната уредба от 2011 г., възпроизведен в точка 288 по-горе, не следва, че тези разпоредби налагат или дори позволяват на Post Danmark да разпределя всички общи разходи към направените разходи за осигуряване на ЗУИ. Що се отнася до общите разходи, установеният в тези разпоредби принцип е за разпределяне въз основа на пряк анализ на техния произход.

293    В това отношение Кралство Дания основателно посочва, че тези разпоредби изясняват начина, по който разходите трябва да се записват във вътрешната счетоводна отчетност на Post Danmark, след като са били отнесени към ЗУИ. По-специално от уточненията, направени от Кралство Дания в отговор на въпрос, поставен от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, е видно, че счетоводното разпределение на разходите на Post Danmark се основава на метод на начисляване на „пределните разходи“, определени в приложенията към счетоводната правна уредба като „разходи, както фиксирани, така и променливи, които в краткосрочен или средносрочен план (три до пет години) престават да съществуват в случай на преустановяване на дадена услуга“, като по този начин разходите, считани за пределни, се разглеждат като разходи, които могат пряко да се разпределят към конкретната услуга, с която са свързани. Член 4, параграф 4, буква c) от счетоводната правна уредба от 2006 г. и член 4, параграф 3, буква c) от счетоводната правна уредба от 2011 г., които жалбоподателите оспорват, само посочват, че когато разходите се разпределят за ЗУИ по метода на пределните разходи, тези разходи трябва да се отнесат в рамките на ЗУИ към съответната услуга съгласно правилото, предвидено в буква а), или към съответната група услуги съгласно правилото, предвидено в буква b). С други думи, член 4, параграф 4, буква c) от счетоводната уредба от 2006 г. и член 4, параграф 3, буква с) от счетоводната уредба от 2011 г. представляват само частен случай на прилагане спрямо ЗУИ на принципите, предвидени в букви а) и b) от същите разпоредби.

294    Адекватността на счетоводното разпределение на общите разходи се потвърждава от обстоятелството, възприето от Комисията в точка 197 от обжалваното решение, че счетоводната отчетност на Post Danmark е била предмет на редовни проверки от страна на експерт-счетоводител, одобрен от държавата, и на националния регулаторен орган (вж. по аналогия решение от 15 октомври 2020 г., První novinová společnost/Комисия, T‑316/18, непубликувано, EU:T:2020:489, т. 253).

295    Също така жалбоподателите, които носят тежестта да докажат наличието на сериозни затруднения (вж. т. 51 по-горе), не представят никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че на практика Post Danmark систематично е разпределяло общите разходи към разходите за ЗУИ. В това отношение жалбоподателите само твърдят, че вследствие на приемането през 2014 г. на нова счетоводна уредба, възпроизвеждаща точно текста на член 14, параграф 3 от Директива 97/67, разходите, свързани със ЗУИ, са намалели в сравнение с предходната година, докато разходите, свързани с другите дейности на Post Danmark, са се увеличили. От една страна обаче, този довод се основава на твърдение, което не е подкрепено с доказателства. От друга страна, дори да се предположи, че е доказано, наличието на отбелязана от жалбоподателите промяна в разпределението на различните разходи в сравнение с предходна година само по себе си не е достатъчно, за да се презумира, че през предходния период общите разходи системно са били разпределяни към разходите, свързани със ЗУИ.

296    При тези условия Комисията е можела да приеме, че разпределянето на общите разходи към разходите, попадащи в обхвата на ЗУИ, не е установено и счетоводната правна уредба, приложима за Post Danmark между 2006 г. и 2013 г., води до подходящо разпределение на различните видове разходи.

297    Поради това следва да се заключи, че жалбоподателите не са доказали, че Комисията е срещнала сериозни затруднения, които не е преодоляла, когато не е приела, че счетоводната правна уредба, приложима за Post Danmark между 2006 г. и 2013 г., води до наличието на държавна помощ, главно поради недоказания характер на евентуална нередност в счетоводното разпределение на общите разходи. При това положение не е необходимо да се разглеждат оплакванията, насочени срещу съображенията, изложени от Комисията при условията на евентуалност и свързани с липсата във всички случаи на държавна помощ, произтичаща от разпределянето на разходите в счетоводната отчетност на Post Danmark.

5.      По увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

298    Жалбоподателите, подкрепяни от Jørgen Jensen Distribution и от Dansk Distribution, изтъкват, че изводът, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не представлява държавна помощ, доказва недостатъчния и непълен характер на проверката на Комисията по отношение на тази мярка.

299    На първо място, жалбоподателите оспорват извода на Комисията, че отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да се вмени на датската държава.

300    В този смисъл те най-напред напомнят, че ITD е посочило в жалбата си, че датските и шведските органи са подтикнали PostNord да извърши такова увеличаване на капитала по същите съображения като изложените в споразумението от 20 октомври 2017 г. Освен това в хода на фазата на предварителната проверка ITD представило две презентации, подготвени от датското министерство на транспорта, съответно от 9 и 22 февруари 2017 г., съгласно които жизнеспособността на Post Danmark зависела от увеличения на капитала от страна на PostNord, което доказвало, че датските органи са били уведомени за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. и поради това представлявало индиция, че държавата носи отговорност за подобна мярка.

301    По-нататък жалбоподателите упрекват Комисията, че е направила извод за липсата на възможност за вменяване на отговорност на държавата за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., като се ограничила да посочи, че единствено фактът, че PostNord е публично предприятие под държавен контрол, не е достатъчен, за да се вменят приетите от него мерки на неговите държави акционери. Комисията трябвало да прецени евентуалната възможност да се вмени отговорност на държавата за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. с оглед на критериите, очертани в съдебната практика, и по-специално в решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294).

302    Накрая, жалбоподателите упрекват Комисията, че не е уведомила ITD за позицията си относно липсата на данни, годни да установят, че държавата носи отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., и че не го е поканила да представи становище в тази връзка, като с това е нарушила член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589.

303    На второ място, жалбоподателите оспорват схващането, че частен инвеститор би извършил увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

304    В това отношение, от една страна, Комисията неправилно стигнала до извода, че увеличението на капитала от 23 февруари 2017 г. е позволило да се избегне обявяването в несъстоятелност на Post Danmark, тъй като подобна несъстоятелност била само отложена с няколко години.

305    От друга страна, що се отнася до твърдените отрицателни последици, които увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. позволило да се избегнат, жалбоподателите най-напред оспорват докладната записка на управителния съвет на PostNord (наричана по-нататък „докладната записка на управителния съвет“), която не им била представена и на която Комисията се е основала. По-специално нямало доказателство за датата, релевантността или надеждността на данните, които са послужили за оценката, съдържаща се в тази докладна записка. Поради това жалбоподателите искат от Общия съд да предприеме процесуално-организационно действие за представяне на тази докладна записка.

306    По-нататък жалбоподателите подчертават, че отрицателните последици, които увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. позволило да се избегнат, са изложени по много общ начин в обжалваното решение и не са достатъчни, за да подкрепят извода, че частен инвеститор би избрал да избегне такива последици, като извърши споменатото увеличаване на капитала. Всъщност Комисията не извършила цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, позволяващи да се определи дали разглежданата мярка се дължи на качеството на акционер или на носител на публична власт на държавата, тъй като се основала единствено на обясненията на шведските и датските органи.

307    Жалбоподателите подчертават също, че преценката на Комисията не може да се основава на икономическа рационалност, освен ако се приеме, че принципът на частния инвеститор обхваща всяко увеличаване на капитала от страна на дружество майка в полза на негово дъщерно дружество, което е на ръба на несъстоятелността. Това важало в още по-голяма степен, тъй като с оглед на значителните икономически затруднения на Post Danmark през годините преди увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не съществувала никаква неотложност вследствие на публикуването на годишния отчет на Post Danmark.

308    Освен това, що се отнася до посочените отрицателни последици, обобщени в обжалваното решение, жалбоподателите отбелязват, че Комисията не се е съобразила със съдебната практика относно критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, която предполага отчитането на обективни и проверими обстоятелства. Всъщност Комисията се задоволила с общи изявления и не идентифицирала, първо, страните, чието доверие в групата PostNord би били засегнато от несъстоятелността на Post Danmark, второ, споразуменията за финансиране на групата PostNord, които могат да бъдат прекратени в случай на несъстоятелност на Post Danmark, трето, сключените от PostNord споразумения със собственици на недвижими имоти или доставчици, които биха били засегнати от обявяването в несъстоятелност на Post Danmark, както и гаранциите, които PostNord би трябвало да активира в подобна хипотеза, и четвърто, задачите, които би изгубила оставащата датска част от групата PostNord. Жалбоподателите добавят, че нито една от тези твърдени загуби не е била количествено определена, поради което те не можели да бъдат използвани за установяване на претърпените от групата PostNord загуби в случай на несъстоятелност на Post Danmark.

309    Освен това жалбоподателите поддържат, че отрицателните последици, които увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. позволило да се избегнат, са тясно свързани с влошаването на имиджа на групата PostNord като цяло от евентуална несъстоятелност на Post Danmark. От съдебната практика обаче следвало, че само по изключение, при особени обстоятелства, накърняването на имиджа на държавата в случай на несъстоятелност на публично предприятие може да обоснове увеличаване на капитала с цел да се избегне такова обявяване в несъстоятелност. По този въпрос жалбоподателите подчертават, че е общоизвестно, че Кралство Дания и Кралство Швеция са двамата акционери на PostNord, така че именно защитата на имиджа им е обосновала увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

310    Накрая жалбоподателите упрекват Комисията, че не е преценила дали в рамките на разходите, породени от евентуалната несъстоятелност на Post Danmark, някои от тях биха произтичали от предоставянето на държавни помощи. Такъв би бил по-специално случаят с отпуснатите от PostNord заеми или гаранции, които с оглед на финансовите затруднения на Post Danmark вероятно не биха били предоставени от разумен оператор в условията на пазарна икономика.

311    Комисията, подкрепяна от Кралство Дания, оспорва доводите на жалбоподателите.

312    На първо място, Комисията посочва, че по време на среща, проведена на 19 януари 2018 г., е изразила предварително становище по жалбата на ITD и това предварително становище също е било обсъдено с представителя на жалбоподателите в последващ телефонен разговор. Ето защо Комисията не можела да бъде упрекната, че не е изпълнила свое задължение за предоставяне на информация, произтичащо от член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589.

313    На второ място, тя подчертава, че е изпълнила задължението си за надлежно разглеждане на жалбата на ITD, като е поискала от датските органи необходимата информация за преценка на обстоятелствата, посочени не само в тази жалба, но и в допълнителното писмено становище, представено от ITD. Комисията добавя, че сам по себе си фактът, че жалбоподателите оспорват резултата от тази преценка, не може да бъде показателен за наличието на сериозни затруднения.

314    На трето място, Комисията отхвърля изтъкнатите от жалбоподателите улики, които целят да докажат възможността да се вмени на държавата отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. По-специално презентациите на датското министерство на транспорта доказвали, че датската държава е „пасивен зрител“ на тази операция. Всъщност презентациите запазвали мълчание относно непосредствения риск от обявяване в несъстоятелност на Post Danmark и предвиждали само дългосрочни решения по отношение на това дружество, които не съответстват на увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. Комисията се позовава и на принципа на лоялно сътрудничество в подкрепа на твърдението, че държавите членки са длъжни да ѝ изпратят цялата необходима информация, която да ѝ позволи да провери дали дадена мярка представлява помощ и евентуално дали е съвместима с вътрешния пазар. Така, като уточнява, че започването на официалната процедура по разследване не би ѝ позволило да получи повече информация, Комисията можела да се основе на изявленията на датските и шведските органи, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да им се вмени в отговорност и да заключи, при липсата на индиции за обратното, че това наистина е така.

315    От своя страна, като потвърждава, че е научило за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. едва след извършването му, Кралство Дания изтъква, че нищо не сочи, че операциите на PostNord трябва общо да се вменят в отговорност на датските или шведските органи. В този смисъл то подчертава, че това дружество действа независимо, с голяма самостоятелност на пазара, че се управлява в съответствие с търговски принципи и действа в условията на конкуренция с частни оператори на напълно либерализиран пазар, че не е длъжно да иска одобряване на определени сделки от своите собственици и че всички негови сделки следват чисто икономическа логика.

316    На четвърто място, що се отнася до доводите на жалбоподателите относно критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, Комисията поддържа, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. е пряка последица от публикувания на 10 февруари 2017 г. годишен отчет на PostNord, с който се откроява непосредственият риск от обявяване в несъстоятелност на Post Danmark. Поради това редица основания, сред които повече време за преструктуриране на дъщерното дружество — каквато е позицията на PostNord спрямо Post Danmark — както и запазването на професионалните отношения и на условията на финансиране на финансовите пазари можели да обосноват в кратък срок срещу такъв риск за дъщерното му дружество частен инвеститор да увеличи неговия капитал с ограничена сума.

317    Така Комисията оспорва, че доводите ѝ водят до извода, че всяко увеличаване на капитала от страна на дружество майка в полза на дъщерно дружество би било обосновано.

318    В това отношение, като се позовава на решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия (T‑305/13, EU:T:2015:435), Комисията подчертава, че за да се прецени дали дадена държава членка е действала като частен оператор, следва да се определи икономическата рационалност на разглежданата мярка, като се изходи от контекста, в който тя е била приета. За тази цел Комисията трябвало да разполага с възможно най-пълната и надеждна информация, зависеща от обстоятелствата по случая, както и от естеството и сложността на посочената мярка.

319    Ето защо според Комисията само по себе си обстоятелството, че PostNord не е възложило извършването на задълбочен икономически анализ на независими експерти преди увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., не е достатъчно, за да се приеме, че то не е действало като частен инвеститор, тъй като никое дружество, изправено пред внезапен и непосредствен риск от обявяване в несъстоятелност на дъщерното си дружество, не би имало време да действа по този начин.

320    Така Комисията стига до извода, че като е приела, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да предостави предимство на Post Danmark, тя е съпоставила с икономическата рационалност и логика, от една страна, информацията, предоставена от датските и шведските органи, и от друга страна, информацията, представена от ITD. По-специално Комисията приела, че това увеличаване на капитала отразява разумното поведение на дружество майка, като се имат предвид разходите, които би трябвало да понесе, оставяйки Post Danmark да бъде обявено в несъстоятелност, и възможността последното да бъде преобразувано в ефективно предприятие в бъдеще. Следователно било погрешно да се твърди, че Комисията е следвала сляпо тезата на датските и шведските органи, и по-специално данните, съдържащи се в докладната записка на управителния съвет, описани в точка 80 от обжалваното решение.

321    В това отношение Кралство Дания подчертава, от една страна, че между края на 2016 г. и началото на 2017 г. активите на Post Danmark са претърпели значителни обезценявания, довели през тази година до влошаване на финансовия резултат със 733 милиона датски крони, което, съчетано и с претърпените от Post Danmark загуби от дейността, е довело до внезапна загуба на повече от половината от собствения му капитал. От друга страна, Кралство Дания изтъква, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. е извършено, като се отчита фактът, че преобразуването на Post Danmark е трябвало да му позволи да реализира повишаване на ефективността, макар условията и редът за финансиране на това преобразуване да са били определени едва след сключването на споразумението от 20 октомври 2017 г.

322    Накрая, според Комисията предпоставката за анализа на жалбоподателите, че тя приела и установила, че именно за да опази имиджа си PostNord е извършило увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., е погрешна. При всички положения аналогията със съдебната практика относно запазването на имиджа на държава членка като икономически субект не можела да се приложи по отношение на PostNord, което е оператор със собствена марка.

1)      По наличието на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589

323    Жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589, тъй като не е уведомила ITD за намерението си да отхвърли жалбата му поради липсата на доказателства за възможността на държавата да се вмени отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. и не го е поканила да представи нови коментари по този въпрос.

324    Съгласно член 24, параграф 2, втора алинея, първо изречение от Регламент 2015/1589 „[к]огато Комисията смята, че заинтересованата страна не е спазила задължителния формуляр за жалби или че фактите и правните въпроси, изтъкнати от заинтересованата страна, не предоставят достатъчни основания да се покаже въз основа на prima facie разглеждане […] съществуването на неправомерна помощ или […] неправилно използване на помощ, тя информира за това заинтересованата страна и я кани да предостави коментари в рамките на посочен срок, който обикновено не надхвърля един месец“.

325    Освен това в член 24, параграф 2, трета алинея от същия регламент се уточнява, че „Комисията изпраща до жалбоподателя копие от решението по даден случай, засягащо предмета на жалбата“.

326    От член 24, параграф 2, втора и трета алинея от Регламент 2015/1589, който урежда правата на заинтересованите страни, следва, че след като е получила от заинтересована страна информация за твърдени неправомерни помощи, Комисията или счита, че не са налице достатъчно основания случаят да бъде разгледан и информира за това заинтересованата страна, или взема решение по случая във връзка със съдържанието на предоставената информация (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 55).

327    В настоящия случай обаче, що се отнася до въпроса дали държавата може да носи отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., Комисията постановява решение, след като разглежда жалбата на ITD и приема, че тя не позволява да се установи такава възможност за вменяване на отговорност.

328    При тези условия Комисията не е била длъжна да съобщава на ITD намерението си да отхвърли жалбата му преди приемането на обжалваното решение. Оплакването за нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 следователно трябва да бъде отхвърлено.

2)      По възможността за носене на отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

329    Както следва от съдебната практика, припомнена в точки 239 и 240 по-горе, възможността на държава членка да се вмени отговорност за определена мярка е самостоятелно условие за квалифицирането ѝ като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и, когато Комисията е в състояние да изключи подобна възможност за вменяване на отговорност във връзка с представената ѝ мярка, тя може да постанови решение да не се повдигат възражение срещу нея.

330    В тази връзка според практиката на Съда дадена мярка не може да се вмени на държавата единствено въз основа на обстоятелството, че е приета от публично предприятие (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 51 и 57).

331    Всъщност, дори държавата да е в състояние да контролира публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху сделките на същото, не може автоматично да се презумира ефективното упражняване на този контрол в конкретен случай. Едно публично предприятие може да действа повече или по-малко самостоятелно в зависимост от степента на автономност, която му е предоставена от държавата. По тази причина единствено фактът, че дадено публично предприятие се намира под държавен контрол, не е достатъчно основание взетите от него мерки да се вменят в отговорност на държавата. Необходимо е още да се проучи дали трябва да се счита, че публичните власти участват, по един или друг начин, в приемането на разглежданите мерки (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 52).

332    В това отношение не може да се изисква доказване въз основа на конкретно нареждане, че публичните власти са насърчили конкретно публичното предприятие да вземе разглежданите мерки за помощ. Всъщност от една страна, предвид тесните отношения между държавата и публичните предприятия съществува реален риск държавните помощи да бъдат отпуснати чрез последните по не съвсем прозрачен начин и без спазване на предвидения в договора режим на държавни помощи. От друга страна, по принцип би било много трудно, именно поради съществуващите привилегировани отношения между държавата и публично предприятие, в конкретен случай трето лице да докаже, че мерки за помощи, взети от подобно предприятие, са били действително приети по указание на публичните власти (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 53 и 54).

333    Поради това в точка 55 от решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294), Съдът счита, че следва да се приеме, че възможността за вменяване в отговорност на държавата на приета от публично предприятие мярка за помощи може да се изведе от съвкупност от индиции, произтичащи от обстоятелствата в конкретния случай, и от контекста, в който тази мярка е осъществена. В това отношение вече е бил вземан предвид фактът, че въпросната организация не може да вземе оспорваното решение, без да се съобрази с изискванията на публичните власти (вж. в този смисъл решение от 2 февруари 1988 г. Kwekerij van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, EU:C:1988:38, т. 37), или че освен елементите от устройствен характер, които свързват публичните предприятия с държавата, тези предприятия, чрез които помощите са били отпуснати, е трябвало да се съобразят с нарежданията на правителството (вж. в този смисъл решения от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑303/88, EU:C:1991:136, т. 11 и 12 и от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑305/89, EU:C:1991:142, т. 13 и 14).

334    Освен това, за да се заключи, че приета от публично предприятие мярка за помощи може да се вмени в отговорност на държавата, евентуално други индиции биха могли да се окажат релевантни, сред които по-специално интегрираността на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частни оператори, правният статут на предприятието, тоест дали е субект на публичното право или на общото дружествено право, интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието, или всяка друга индиция, която в конкретния случай показва намеса на публичната власт или невъзможността да липсва намеса при приемането на мярка с оглед също така на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 56).

335    Същевременно единствено обстоятелството, че публично предприятие е създадено под формата на капиталово дружество по общото право, предвид автономността, която тази правна форма е годна да му осигури, не би могло да се счита за достатъчно да изключи възможността всяка приета от подобно дружество мярка за помощ да бъде вменена в отговорност на държавата. Всъщност наличието на положение на контрол и реалните възможности за упражняване на доминиращо влияние, които на практика се съдържат в него, не позволяват незабавно да се изключи всяка възможност да се вмени в отговорност на държавата мярка, приета от такова дружество, и като последица от това, рискът от заобикаляне на правилата на Договора относно държавните помощи, независимо от релевантността на самата правно-организационна форма на публичното предприятие като индиция, която, наред с други, дава възможност да се докаже в конкретен случай дали е налице намеса на държавата (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 57 и цитираната съдебна практика).

336    В настоящия случай в точки 200—202 от обжалваното решение, след като възпроизвежда точка 52 от решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294), припомнена в точка 331 по-горе, Комисията най-напред отбелязва, че капиталовата структура на PostNord и начинът на определяне на неговия управителен съвет показват, че датската и шведската държава биха могли да упражняват доминиращо влияние върху това дружество. По-нататък Комисията приема, че тези обстоятелства не позволяват да се установи, че тези държави са имали ефективен контрол над PostNord към момента на увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., нито че публичните власти са участвали по един или друг начин в приемането на тази мярка. Накрая Комисията приема, че ITD не е представило никакво доказателство, от което да е видна възможността увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. да се вмени в отговорност на датската или шведската държава.

337    Жалбоподателите поддържат, че подобна преценка свидетелства за недостатъчния и непълен характер на извършената от Комисията проверка.

338    В това отношение следва да се отбележи, че Комисията правилно е посочила, че в съответствие с принципите, изведени от Съда в решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294) (вж. т. 330 и 331 по-горе), сама по себе си публичната собственост на капитала на дадено дружество не е достатъчна, за да се презумира, че отговорност за всяко взето от последното решение носи държавата акционер.

339    Същевременно от решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294) следва също, че в случая на предприятие, върху което държава членка може да упражнява доминиращо влияние, Комисията трябва да провери въз основа на съвкупност от достатъчно точни и съгласувани индиции, че участието на държавата в приета от това предприятие мярка е конкретно или че липсата на подобно участие е нереална с оглед на обстоятелствата и на контекста в случая (вж. т. 334 по-горе) (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия, T‑305/13, EU:T:2015:435, т. 51 и 52).

340    Така в случая, след като е констатирала, че PostNord е предприятие, върху което датската и шведската държава са можели да упражняват доминиращо влияние, Комисията не може да се ограничи само с констатацията, че не е в състояние да презумира възможността в отговорност на държавата да се вмени увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. В съответствие с принципа, припомнен в точка 339 по-горе, Комисията е следвало при необходимост да установи конкретно, въз основа на индиции, които е можела да събере съобразно информацията, която е имала на разположение, дали има вероятност отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. да бъде вменена на датската и шведската държава.

341    От това следва, че като се е ограничила с констатацията, че PostNord е публично предприятие, Комисията е извършила недостатъчен анализ на участието на държавата в приемането на спорната мярка. Подобен подход всъщност означава да се изключи възможността отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. да се вмени на държавата единствено поради това че PostNord е учредено под формата на търговско дружество, в нарушение на принципа, очертан от Съда и припомнен в точка 335 по-горе.

342    Освен това следва да се отбележи, че в подкрепа на жалбата си ITD посочва наличието на две презентации, направени от датското министерство на транспорта на 9 и 22 февруари 2017 г.

343    Вярно е, както подчертават Комисията и Кралство Дания, че тези презентации са предвиждали дългосрочни решения, позволяващи въвеждането на нов производствен модел в Post Danmark, без да се споменава за незабавно увеличаване на капитала, каквото е това от 23 февруари 2017 г. От същите презентации обаче е видно, че противно на поддържаното от Комисията, датското правителство е знаело за мащаба на финансовите затруднения, с които Post Danmark се сблъсква през 2016 г., както и за предвижданите през 2017 г. финансови затруднения, за риска от обявяване в несъстоятелност на това предприятие, както и за разходите, произтичащи от подобно обявяване в несъстоятелност за държавата. Както обаче посочва Комисията в обжалваното решение, както и в писмените си изявления, именно последните обстоятелства обосновават увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

344    Следователно знанието на датската държава за тези обстоятелства също е обосновавало задълбочаването на проверката на Комисията относно вменяемостта на отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., тъй като предвид тесните отношения между държавите и публичните предприятия не е било необходимо да се установява, че въз основа на конкретно указание публичните органи са подтикнали PostNord да вземе конкретно тази мярка (вж. т. 332 по-горе).

345    В това отношение трябва също да се припомни, че при определени обстоятелства за Комисията може да възникне задължение да извърши разследване по жалбата, надхвърлящо проверката само на фактическите и правни обстоятелства, доведени до знанието ѝ от жалбоподателя. Всъщност в интерес на правилното прилагане на свързаните с държавните помощи основни правила на Договора Комисията е длъжна да проведе процедурата по разследване на жалбата надлежно и безпристрастно, което може да наложи разглеждането на обстоятелства, които не са били изрично посочени от жалбоподателя (вж. решение от 15 март 2018 г., Naviera Armas/Комисия, T‑108/16, EU:T:2018:145, т. 101 и цитираната съдебна практика).

346    От преписката обаче е видно, че Комисията се ограничава да препрати на датските и шведските органи жалбата на ITD и се задоволява с отговора им от 20 декември 2017 г., съгласно който те са узнали за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. едва след реализирането му, в качеството си на акционери.

347    В това отношение Комисията не може основателно да се позовава на принципа на лоялно сътрудничество съгласно тълкуването му в решение от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия (C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 34). В това решение Съдът постановява, че с оглед на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите, произтичащ от член 4, параграф 3 ДЕС, и за да не се забавя процедурата, държавата членка, която застъпва тезата, че мярка, представена за предварителна проверка от Комисията, не е помощ, трябва в най-кратък срок да съобщи на Комисията, след като последната е влязла в контакт с нея във връзка с тази мярка, обстоятелствата в подкрепа на тази теза. Действително, представените от държавите членки изявления сами по себе си не са ирелевантни в рамките на производствата за контрол върху държавните помощи (вж. в този смисъл решение от 26 юни 2008 г., SIC/Комисия, T‑442/03, EU:T:2008:228, т. 104). В случая обаче от принципа на лоялно сътрудничество съгласно тълкуването му от Съда не може да се направи извод, че на етапа на предварителната проверка Комисията е могла да се основе предимно на твърденията на датските и шведските органи, за да заключи, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да се вмени в отговорност на държавата, при положение че тази мярка е била взета от PostNord, за което Комисията е установила, че е публично предприятие, по отношение на което датската и шведската държава са можели да упражнят доминиращо влияние.

348    С оглед на изложеното следва да се заключи, че жалбоподателите правилно твърдят, че Комисията не е извършила пълна и достатъчна проверка по въпроса дали отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. може да се вмени на датската и шведската държава.

349    Този извод не може да бъде поставен под съмнение с оглед на довода на Кралство Дания, че операциите на PostNord съответстват на чисто икономическа логика и не трябва да бъдат одобрявани от държавите, негови собственици, както е при всички частни предприятия. Всъщност Комисията изобщо не е взела предвид това обстоятелство, когато е приела, че отговорността за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да се вмени на държавата, тъй като само посочва, че капиталовата структура на PostNord и начинът на определяне на неговия управителен съвет не позволяват да се установи участие на държавите, негови акционери, в посоченото увеличаване на капитала. Във всеки случай доводът на Кралство Дания относно условията за упражняване на дейността от PostNord не е подкрепен с никакъв документ.

350    С оглед на изложеното следва да се разгледа вторият мотив на Комисията в подкрепа на извода ѝ, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не представлява държавна помощ, който е изведен от липсата на предоставено от подобна мярка предимство, доколкото тя отговаря на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

3)      По критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика

351    Съгласно съдебната практика въпросът дали Комисията е приложила неправилно критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика не се смесва с въпроса за наличието на сериозни затруднения, налагащи започването на официалната процедура по разследване. Всъщност целта на проверката за наличие на сериозни затруднения е не да се установи дали Комисията е приложила правилно член 107 ДФЕС, а дали към деня на приемане на обжалваното решение е разполагала с достатъчно пълни сведения, за да прецени наличието на държавна помощ и евентуално съвместимостта ѝ с вътрешния пазар (вж. решения от 28 март 2012 г., Ryanair/Комисия, T‑123/09, EU:T:2012:164, т. 129 и цитираната съдебна практика и от 12 юни 2014 г., Sarc/Комисия, T‑488/11, непубликувано, EU:T:2014:497, т. 93).

352    Принципите, изведени от съда на Съюза в неговата практика относно прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика, обаче са полезни за преценката дали в хода на фазата на предварителната проверка Комисията е срещнала сериозни затруднения, които не е преодоляла, когато е приела, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не може да предостави предимство на Post Danmark.

353    Най-напред трябва да се припомни, че според трайната съдебната практика условията, на които трябва да отговаря дадена мярка, за да попада в обхвата на понятието помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, не са изпълнени, ако съответното предприятие е могло да получи същото предимство като това, което му е било предоставено с държавни средства, при обстоятелства, съответстващи на нормалните пазарни условия, като тази преценка се извършва по принцип чрез прилагане на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика (вж. решение от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 70 и цитираната съдебна практика и от 21 декември 2016 г., Club Hotel Loutraki и др./Комисия, C‑131/15 P, EU:C:2016:989, т. 71).

354    Така прилагането на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика предполага да се прецени дали при сходни обстоятелства на частен инвеститор, действащ при нормални условия на пазарна икономика, чийто мащаб може да бъде сравнен с тази на субект от публичния сектор, би могло да се наложи да прави вноски в капитала със същия размер и при същите условия (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., SNCM и Франция/Corsica Ferries France, C‑533/12 P и C‑536/12 P, EU:C:2014:2142, т. 32 и цитираната съдебна практика).

355    В това отношение трябва да се припомни, че действията на частния инвеститор, с които трябва да се сравняват тези на публичния инвеститор, не са непременно действията на обикновен инвеститор, който влага капитал с цел реализиране на относително краткосрочна печалба, а трябва да бъдат поне действията на частен холдинг или на частна група от предприятия, които следват структурна, обща или отраслова, политика, и трябва да бъдат ръководени от перспективи за рентабилност в по-дългосрочен план (решения от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑305/89, EU:C:1991:142, т. 20 и от 24 септември 2008 г., Kahla/Thüringen Porzellan/Комисия, T‑20/03, EU:T:2008:395, т. 238). Поради това, когато вноските в капитала от публичен инвеститор не отчитат изобщо перспективата дори за дългосрочна рентабилност, те трябва да се считат за помощи по смисъла на член 107 ДФЕС, а съвместимостта им с общия пазар трябва да се преценява с оглед единствено на предвидените в тази разпоредба критерии (вж. решение от 4 септември 2014 г., SNCM и Франция/Corsica Ferries France, C‑533/12 P и C‑536/12 P, EU:C:2014:2142, т. 39 и цитираната съдебна практика).

356    По-специално Съдът е постановил, че частен съдружник може разумно да внесе необходимия капитал, за да осигури оцеляването на предприятие, изпитващо временни затруднения, но което евентуално след преструктуриране би било в състояние да възстанови рентабилността си. Следователно дружеството майка може също през ограничен период да понася загубите на свое дъщерно дружество, за да позволи преустановяването на дейността на последното при най-добри условия (решения от 21 март 1991 г., Италия/Комисия, C‑303/88, EU:C:1991:136, т. 21 и 22, от 18 декември 2008 г., Componenta/Комисия, T‑455/05, непубликувано, EU:T:2008:597, т. 87 и от 28 януари 2016 г., Словения/Комисия, T‑507/12, непубликувано, EU:T:2016:35, т. 221).

357    В това отношение държавата членка или съответната публична организация е длъжна да съобщи на Комисията обективните и проверими данни, от които става ясно, че нейното решение да осъществи намеса в капитала на предприятие е основано на предварителни икономически преценки, сравними с тези, които при сходни обстоятелства разумен частен инвеститор, намиращ се в положение, което е възможно най-близко до това на тази държава или на тази организация, би направил, преди да приеме разглежданата мярка с цел да определи бъдещата ѝ рентабилност. При все това елементите на предварителната икономическа оценка, изисквани от държавата членка, трябва да бъдат съобразени в зависимост от естеството и сложността на разглежданата сделка, от стойността на активите, от съответните стоки или услуги и от конкретните обстоятелства (решения от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия, T‑305/13, EU:T:2015:435, т. 97 и 98 и от 11 декември 2018 г., BTB Holding Investments и Duferco Participations Holding/Комисия, T‑100/17, непубликувано, EU:T:2018:900, т. 79 и 80).

358    Така съдържанието и степента на точност на такива предварителни икономически оценки могат да зависят по-специално от обстоятелствата по конкретния случай, от положението на пазара и от икономическата конюнктура, така че в някои случаи липсата на подробен бизнес план на дъщерното дружество, съдържащ конкретни и пълни оценки за неговите бъдещи доходи и подробни анализи на разходите и печалбите, не позволява сама по себе си да се заключи, че публичният инвеститор не е действал по начина, по който би действал частен инвеститор (решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия, T‑305/13, EU:T:2015:435, т. 178 и 179).

359    При все това е постановено, че дори за разумен частен инвеститор да не е възможно да извърши подробни и пълни предвиждания, той не би решил да влее допълнителен капитал в някое от своите дъщерни дружества, регистрирало значителни загуби, без да извърши предварителни, дори приблизителни оценки, позволяващи да се обоснове разумна вероятност за бъдещи печалби, и без да анализира различни сценарии и варианти, включително при необходимост прехвърляне или евентуална ликвидация на дъщерното дружество. Поради това невъзможността да се направят подробни и пълни предвиждания не може да освободи публичния инвеститор от подходящо предварително оценяване на рентабилността на неговата инвестиция, сравнимо с това, което би направил намиращ се в сходно положение частен инвеститор, в зависимост от наличните и предвидими данни (решение от 25 юни 2015 г., SACE и Sace BT/Комисия, T‑305/13, EU:T:2015:435, т. 180—182).

360    По-специално от съдебната практика следва, че когато е изправен пред няколко алтернативи, преди да извърши дадена операция, рационалният частен инвеститор трябва да оцени предимствата и недостатъците на всяка от тях, за да избере най-благоприятната алтернатива (вж. в този смисъл и по аналогия решения от 24 януари 2013 г., Frucona Košice/Комисия, C‑73/11 P, EU:C:2013:32, т. 79 и 80 и от 21 март 2013 г., Комисия/Buczek Automotive, C‑405/11 P, непубликувано, EU:C:2013:186, т. 56—58).

361    Именно в светлината на тези съображения следва да се прецени дали в настоящия случай Комисията е направила пълно и достатъчно проучване на въпроса дали частен инвеститор би извършил увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. и следователно да се определи дали в това отношение е срещнала сериозни затруднения, които не е преодоляла.

362    В точка 203 от обжалваното решение Комисията приема, че частен инвеститор, поставен в положението на PostNord, много вероятно би извършил увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., вместо да остави дъщерното си дружество да бъде обявено в несъстоятелност. В подкрепа на тази преценка тя подчертава, от една страна, че няма никакво съмнение, че Post Danmark би било обявено в несъстоятелност без това увеличаване на капитала, тъй като собственият капитал на това дружество от 1,29 милиарда датски крони в края на 2015 г. станал 108 милиона датски крони в края на следващата година, а за 2017 г. се предвиждали още загуби. От друга страна, като препраща към обясненията на датските и шведските органи, описани в точка 5.1 от обжалваното решение, Комисията отбелязва, че за групата PostNord обявяването в несъстоятелност на Post Danmark би било свързано с много по-високи разходи отколкото увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

363    От точка 5.1 от обжалваното решение, и по-специално от точка 80 от него, следва, че в хода на административното производство датските и шведските органи изтъкват, позовавайки се на докладната записка на управителния съвет, че обявяването в несъстоятелност на Post Danmark би породило следните отрицателни последици:

–        загуба на доверие от страна на кредитни и капиталови пазари, клиенти, доставчици, собственици, служители и други заинтересовани страни, в рамките на цялата група,

–        прекратяване на съществуващи споразумения за финансиране на групата PostNord, което би затруднило рефинансирането и мобилизирането на капитали,

–        влошаване на условията, при които PostNord може да отдава под наем недвижими имоти и да се снабдява от доставчиците, както и на изискванията относно различните видове гаранции, предоставяни от PostNord,

–        застрашаване на положението и репутацията на PostNord на скандинавските логистични пазари, където се намират по-голямата част от клиентите му, които осъществяват дейност в редица страни,

–        отрицателен ефект за паричните потоци в групата PostNord, както и счетоводна загуба.

364    Следователно Комисията основава извода си на факта, че обявяването в несъстоятелност на Post Danmark би породило определени отрицателни последици за групата PostNord.

365    В това отношение не може да се изключи, че отрицателните последици, породени от несъстоятелността на дъщерно дружество, ще накарат частен инвеститор, чиято дейност се ръководи от съображения за икономическа рационалност, да направи капиталови вноски, позволяващи да се осигури оцеляването на това дъщерно дружество.

366    Въпреки това, за да отхвърли на етапа на предварителната проверка квалификацията като държавна помощ на публична инвестиция, чиято цел е да осигури оцеляването на дадено дъщерно дружество, с мотива че тази инвестиция съответства на поведението на рационален частен инвеститор, Комисията трябва, в съответствие с припомнената в точки 355—360 по-горе съдебна практика, да бъде в състояние да установи предимството на такава инвестиция спрямо всяка алтернативна мярка, каквато е обявяването в несъстоятелност на посоченото дъщерно дружество. За тази цел, както следва от същата съдебна практика, въз основа на достоверните данни, с които разполага, Комисията трябва да извърши стриктна проверка на предимствата и недостатъците, от една страна, на варианта за обявяване в несъстоятелност на дъщерното дружество, и от друга страна, на варианта за публично инвестиране с цел осигуряване на оцеляването на предприятието, като в последния случай разгледа по-специално перспективите за рентабилност, които публичният инвеститор може да очаква.

367    В случая обаче, макар Комисията да е приела, че разходите за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. за PostNord са по-ниски отколкото свързаните с обявяването в несъстоятелност на Post Danmark, от обжалваното решение е видно, че в действителност тя се основава изключително на отрицателните последици от производството по несъстоятелност на Post Danmark, без да изключва възможността такова производство въпреки всичко да се окаже по-изгодно от увеличаване на капитала, което например не би осигурило никаква перспектива за рентабилност, дори в дългосрочен план.

368    В това отношение Комисията не може основателно да поддържа, че изводът ѝ, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. съответства на поведението на частен инвеститор, не се основава на докладната записка на управителния съвет и на аспектите, посочени в точка 363 по-горе, а на икономическата логика, която предполагала, че дружество майка, изправено внезапно и непосредствено пред обявяването в несъстоятелност на свое дъщерно дружество, ще реши да осигури неговото оцеляване, като поеме загубите му.

369    Всъщност, първо, с този довод Комисията влиза в противоречие с преценката си в точка 203 от обжалваното решение, единствената, която е посветена на преценката за наличие на предимство, произтичащо от увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., в която препраща към доводите на датските и шведските органи, които се съдържат в точка 5.1 от същото решение.

370    Второ, от обжалваното решение не следва, че Комисията е взела предвид спешността, свързана с риска от несъстоятелност на Post Danmark, възникнал вследствие на публикуването на 10 февруари 2017 г. на годишния отчет на PostNord. Впрочем, дори да се предположи, че от обжалваното решение може да се заключи, че Комисията се е основала на тази спешност, не е доказано, че тя възниква с публикуването на посочения по-горе годишен отчет. В тази връзка в уводната част на този отчет главният изпълнителен директор на PostNord посочва, че резултатите на дружеството „продължават да търпят въздействието на силния спад в обема на кореспонденцията, особено в Дания“, че „бързият темп на цифровизацията е откроил тенденция към огромен спад в обемите и приходите на датския пазар“, след което съобщава за приемането на решение за въвеждане на нов, финансово жизнеспособен бъдещ производствен модел. Следователно, както подчертават жалбоподателите, рискът от несъстоятелност на Post Danmark е бил само последица от дългогодишните финансови затруднения на това предприятие поради спада в пощенските пратки вследствие на всеобщото използване на електронни пратки (вж. т. 6 по-горе).

371    Трето, при всички положения фактът, че PostNord се сблъсква със спешност, не освобождава Комисията от задължението да провери дали увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. може, дори в дългосрочен план, да съставлява рентабилна операция. Всъщност от припомнената в точки 355—359 по-горе съдебна практика следва, че преди да извърши вноска в капитала на дружество, рационалният частен инвеститор по принцип трябва да оцени рентабилността на подобна операция дори когато осъществяването ѝ не може да се предхожда от подробни и пълни прогнози.

372    В това отношение Комисията имплицитно признава, че не е взела предвид съображенията относно рентабилността на увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г., когато в писмената защита приема, че при внезапно и непосредствено предстоящо обявяване в несъстоятелност на дъщерно дружество частен инвеститор може да осигури оцеляването на последното, „като поне спечели необходимото време, за да се оцени добре положението“.

373    Четвърто, дори да се приеме, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. е необходима предпоставка за преструктурирането на Post Danmark, не се установява Комисията да е оценила, дори накратко, правдоподобността на твърдението, че новият производствен модел на Post Danmark би позволил да се възстанови икономическата ефективност на това предприятие.

374    При тези условия не може да се заключи, че Комисията е извършила пълна и достатъчна проверка, в резултат от която е установила предимството на мярката за увеличаване на капитала от 23 февруари 2017 г. пред обявяването на Post Danmark в несъстоятелност.

375    Както изтъкват жалбоподателите, възприетото от Комисията разрешение в обжалваното решение означава да се приеме, че всяка вноска в капитала, направена от дружество с публични капитали в полза на негово дъщерно дружество, изправено пред внезапен риск от обявяване в несъстоятелност, по принцип отговаря на критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

376    Поради това настоящата жалба следва да бъде уважена, доколкото е насочена срещу обжалваното решение в частта, с която без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията заключава, че увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не представлява държавна помощ, тъй като не може да се вмени в отговорност на датската и шведската държава и не поражда предимство.

377    При това положение не се налага да се уважи искането на жалбоподателите за извършване на процесуално-организационни действия за представяне на докладната записка на управителния съвет.

IV.    Изводи по жалбата в нейната цялост

378    В съответствие със съдебната практика самото обстоятелство, че Общият съд приема за основателно твърдение, на което жалбоподателят се позовава в подкрепа на своята жалба за отмяна, не позволява автоматично той да отмени обжалвания акт в неговата цялост. Всъщност цялостната отмяна не може да се приеме, когато е съвсем ясно, че посоченото твърдение, което се отнася до специфичен аспект на обжалвания акт, може да бъде основание само за частична отмяна (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07 P, EU:C:2008:707, т. 104).

379    Частичната отмяна на акт на Съюза обаче е възможна само ако частта, за която се иска отмяна, може да бъде отделена от останалата част на акта. Това условие за отделимост не е изпълнено, когато частичната отмяна на акта води до изменение на неговата същност (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Département du Loiret, C‑295/07 P, EU:C:2008:707, т. 105 и 106 и цитираната съдебна практика).

380    В случая в обжалваното решение Комисията разглежда пет отделни мерки, а именно разглежданата компенсация, разглежданата гаранция, разглежданата административна практика, счетоводното разпределение на разходите на Post Danmark и увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. Тези мерки, чиято взаимна самостоятелност Комисията признава в заседанието, са разгледани поотделно в обжалваното решение и за всяка от тях е направен самостоятелен извод в точки 205 и 206 от него, възпроизведени в точка 30 по-горе.

381    В това отношение в точки 271 и 376 по-горе бе прието, че настоящата жалба е основателна, доколкото е насочена срещу обжалваното решение в частите, в които без да започва официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, Комисията заключава, че разглежданата административна практика и увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г. не представляват държавни помощи. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено в тези му части и жалбата да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.

V.      По съдебните разноски

382    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, когато страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, Общият съд може да реши всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски или да разпредели съдебните разноски.

383    Тъй като жалбата е частично уважена, въз основа на справедлива преценка на обстоятелствата по делото жалбоподателите следва да понесат половината от направените от тях съдебни разноски, а останалата част от съдебните им разноски следва да бъде понесена от Комисията, като последната следва да понесе и собствените си съдебни разноски.

384    Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник Кралство Дания понася направените от него съдебни разноски. Съгласно член 138, параграф 3 от същия правилник Jørgen Jensen Distribution и Dansk Distribution понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2018) 3169 окончателен на Комисията от 28 май 2018 година относно държавна помощ SA.47707 (2018/N) — Държавни компенсации, предоставени на PostNord за осигуряването на универсална пощенска услуга — Дания, в частта, в която след фазата на предварителната проверка се приема, че не съставляват държавни помощи, от една страна, освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), въведено с административно решение № 1306/90 и административен правилник F 6742/90, приети от датската данъчна администрация, и от друга страна, увеличаването на капитала с един милиард датски крони, осъществено от PostNord AB в полза на Post Danmark A/S на 23 февруари 2017 г.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      ITD, Brancheorganisation for den danske vejgodstransport A/S и Danske Fragtmænd A/S понасят половината от направените от тях съдебни разноски, а останалата част от съдебните им разноски понася Европейската комисия.

4)      Комисията, Кралство Дания, Jørgen Jensen Distribution A/S и Dansk Distribution A/S понасят направените от тях съдебни разноски.

da Silva Passos

Valančius

Truchot

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 май 2021 година.

Подписи


Съдържание


I. Обстоятелства, предхождащи спора

II. Производство и искания на страните

III. От правна страна

А. По индициите, свързани с продължителността на фазата на предварителната проверка и нейния ход

Б. По индициите относно съдържанието на обжалваното решение

1. По разглежданата компенсация

а) По допустимостта на приложения C.2—C.5

б) По наличието на сериозни затруднения във връзка с разглежданата компенсация

1) По условния сценарий

2) По приспадането на нематериалните ползи

i) По подобряването на репутацията на Post Danmark

ii) По повсеместното присъствие

3) По отчитането на стимулите за ефективност

4) По използването на разглежданата компенсация

5) Извод

2. По разглежданата гаранция

3. По освобождаването от ДДС

4. По счетоводното разпределение на разходите, общи за дейностите на Post Danmark, попадащи в обхвата на ЗУИ, и за дейностите, които не попадат в него

5. По увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.,

а) По наличието на нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589

б) По възможността за носене на отговорност за увеличаването на капитала от 23 февруари 2017 г.

в) По критерия за частния инвеститор в условията на пазарна икономика

IV. Изводи по жалбата в нейната цялост

V. По съдебните разноски


*      Език на производството: английски.