Преюдициално запитване от Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis (Гърция), постъпило на 30 януари 2024 г. — WI/Anexartiti Archi Dimosion Esodon

(Дело C-73/24, Keladis II¹ )

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Dioikitiko Protodikeio Thessalonikis

Страни в главното производство

Жалбоподател: WI

Ответник: Anexartiti Archi Dimosion Esodon

Преюдициални въпроси

Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и б) (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от Регламент № 2913/92¹ и в член 74, параграф 2 от Регламент № 952/2013² , тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от Регламент № 2913/92 и на член 74, параграф 2, буква в) от Регламент № 952/2013 административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на пазарната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в програмата за автоматизиран мониторинг (AMT) на програмата на Съюза за борба с измамите (AFIS) и определени чрез статистически методи?

При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от Регламент № 2913/92 и в член 74, параграфи 1—3 от Регламент № 952/2013, по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от Регламент № 2913/92 и на член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013, и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от Митническия кодекс на Общността и член 144, параграф 2, буква е) от Регламент № 2015/2447¹ )?

При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от Регламент № 2913/92 и в член 74, параграфи 1—3 от Регламент № 952/2013, или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените приемливи минимални цени, както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на Комисията начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство, C-213/19, EU:C:2022:167)?

При утвърдителен отговор на втория или третия въпрос, трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от Регламент № 2454/93¹ и в член 142, параграф 2 от Регламент № 2015/2447)?

При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на пазарните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от Регламент № 2913/92 и член 177 от Регламент № 952/2013 за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на кодовете на стоките по ТАРИК, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от Регламент № 2015/2447 от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?

____________

¹     Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.

¹     Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

¹     Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1).

¹     Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558).

¹     Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).