Дело T‑454/13

Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM)

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Морски каботаж — Помощи, приведени в действие от Франция в полза на Société nationale maritime Corse Méditerranée (SNCM) и на Compagnie méridionale de navigation — Услуга от общ икономически интерес — Компенсации за услуга, която е допълнителна към основната и е предназначена да покрие пиковите периоди през туристическия сезон — Решение, обявяващо помощите за несъвместими с вътрешния пазар — Понятие за държавна помощ — Предимство — Решение Altmark — Определяне на размера на помощта“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 1 март 2017 г.

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Изключване — Условия, посочени в решение Altmark

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

2.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контрол на Комисията само в случаите на явна грешка — Възможност за преценка въз основа на предварително приети от Комисията насоки

(член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС; членове 1 и 4 от Регламент № 3577/92 на Съвета; точка 46 от Известие 2012/C 8/02 на Комисията)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка с оглед на член 107, параграф 1 ДФЕС — Съобразяване на по-ранна практика — Изключване

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията за констатиране на несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 107, параграф 1 ДФЕС и член 296 ДФЕС)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Първо условие, изведено в решение Altmark — Сектор на морския каботаж — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Реална необходимост от обществена услуга — Обхват — Задължение на националните власти да докажат, че липсва частна инициатива

(член 107, параграф 1 ДФЕС; членове 1 и 4 от Регламент № 3577/92 на Съвета)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Четвърто условие, посочено в решение Altmark — Процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез която се избира кандидатът, способен да извършва съответните услуги на най-ниска цена за местните власти — Обхват

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

7.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Нарушение на принципа на пропорционалност и забраната за неоснователно обогатяване — Липса

(член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС)

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Задължение — Бенефициери в затруднено положение или в несъстоятелност — Липса на последици

(член 108, параграф 2 ДФЕС)

9.      Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Изчисляване на подлежащата на връщане сума

(член 108, параграф 2 ДФЕС; член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

10.    Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, отпусната в нарушение на процедурните правила по член 108 ДФЕС — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Защита — Условия и граници — Изключителни обстоятелства — Липса

(член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 84—90)

2.      С оглед, от една страна, на широкото право на преценка, с което разполага държавата членка по отношение на определението на задача за извършване на услуга от общ икономически интерес (УОИИ) и условията за прилагането ѝ, и от друга страна, на обхвата на ограничения до явната грешка контрол, който Комисията може да упражнява на това основание, контролът, който Общият съд трябва да упражнява относно преценката на Комисията в това отношение, също не може да надхвърля тази граница, като при това положение този контрол трябва да се сведе до преглед дали Комисията правилно е установила или отхвърлила наличието на явна грешка от страна на държавата членка.

Все пак правомощието на държавата членка да определя УОИИ, не е неограничено и не може да бъде упражнявано произволно само с цел да се избегне прилагането на правилата за конкуренция в отделен сектор. По-специално, когато съществуват специфични правила на правото на Съюза, в които попадат определянето на съдържанието и на обхвата на УОИИ, те обвързват преценката на държавите членки в съответствие с точка 46 от Съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес.

В случая обаче са съществували такива правила, а именно разпоредбите на Регламент № 3577/92 относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж), в член 1 от който е залегнал принципът на свободно предоставяне на услуги в областта на морския каботаж в Съюза и в трето съображение от който се уточнява, че целта му е да отмени ограниченията за това свободно предоставяне на услуги. В член 4 от Регламента за морския каботаж се предвиждат възможни изключения от този ръководен принцип, а именно възможността държавите членки да сключват договори за обществени услуги с корабоплавателни дружества, които участват в редовни услуги до, от и между острови, или да им налага задължения за извършване на обществена услуга като условие за предоставяне на каботажни услуги.

(вж. т. 93 и 112—115)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 98 и 99)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 102)

5.      Като се имат предвид съображенията на Съда в решение от 20 февруари 2001 г., Analir и др. (C‑205/99), основаващи се на тълкуване на членове 1 и 4 от Регламент № 3577/92 относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) с оглед на основната им цел, а именно да се осигури свободното предоставяне на услугите в областта на морския каботаж и следователно да се приемат ограничения на тази свобода само при много строги условия, следва да се заключи, че за да провери дали е спазен първият от критериите Altmark, в решението за обявяване на разглежданите помощи за несъвместими с вътрешния пазар Комисията правилно е приела, че „обхватът на обществената услуга, определен от договор за обществена поръчка, трябва да е необходим и пропорционален на реална нужда от обществена услуга, доказана от недостатъчното транспортно обслужване при обичайни пазарни условия“.

Националните органи не могат да пропуснат да докажат, че съществува липса на частна инициатива. Всъщност от точка 34 от решение Analir и др., посочено по-горе, ясно следва, че доказването на реална нужда от обществена услуга е свързано с доказването на такава липса. С други думи, именно въз основа на констатация за липсата на частна инициатива се определя реалната нужда от обществена услуга.

Така, за да може да се установи услуга от общ икономически интерес (УОИИ) в сектора на морския каботаж, не е достатъчно съответната държава членка да изтъкне преследването на цел, свързана с териториално единство. Освен това постигането на тази цел трябва да не е било осигурено все още от обикновеното действие на пазарните механизми. Ако последното позволява да се постигне част от тази цел, създаването на подобна УОИИ е обосновано само доколкото отговаря на съответното бездействие на пазара.

(вж. т. 119, 124, 125 и 172)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 238)

7.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 268 и 269)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 270)

9.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 278)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. т. 284—284, 292 и 293)