Language of document :

Жалба, подадена на 18 юли 2011 г. от L срещу Решение от 7 юли 2011 г. на Съда на публичната служба по съединени дела F-116/07, F-13/08 и F-31/08, L/Европейски парламент

(Дело T-317/10 P)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: L (Люксембург, Великото херцогство Люксембург) (представители: Audrey Sèbe и Vytautas Sviderskis, lawyers)

Друга страна в производството: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

-    да отмени Решение от 7 юли 2010 г. на Съда на публичната служба по съединени дела F-116/07, F 13/08 и F 31/08, L/Европейски парламент;

-    да уважи изцяло или частично неговите искания, направени в първоинстанционното производство,

-    да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага осем правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от погрешното тълкуване на понятието "решение, взето в отговор на жалбата". Според жалбоподателя решението от 10 юли 2007 г. на органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък "ООСД") на Европейския парламент неправилно е прието за ново решение за уволнение и за отмяна на първоначалното решение за уволнение, тъй като с него не се възстановява положението, съществувало преди приемането на първото решение.

Второто правно основание е изведено от недопустимостта на решението на ООСД от 13 февруари 2008 г., с което се отхвърля втората административна жалба на жалбоподателя в настоящото производство, тъй като последният бил получил това решение едва на 27 февруари 2008 г., т.е. след подаването на третата му жалба на 25 февруари 2008 г.

Третото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита. Според жалбоподателя изводът на Съда на публичната служба, че този принцип не е приложим спрямо прекратяване на договора на срочно нает служител, основан на взаимно доверие, противоречи на съдебната практика на съдилищата на Съюза и на докладите на Международната организация на труда.

Четвъртото правно основание е изведено от грешката в преценката на Съда на публичната служба относно последиците от нарушението на член 10 от вътрешните правила на Европейския парламент, тъй като според посочения съд нарушението на задължението за предварително уведомяване на Комитета по персонала не може да доведе до отмяна на решението за уволнение.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа за безпристрастност.

Шестото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като според жалбоподателя решението от 10 юли 2007 г. не съдържа каквито и да са мотиви.

Седмото правно основание е изведено от нарушение на правото на ефективна защита пред съд, тъй като Съдът на публичната служба е приел, че няма правомощие да преценява правилността и сериозния характер на мотивите за уволнението.

Осмото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, тъй като уволнението на жалбоподателя не било обосновано с фактически доказателства.

____________