РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
1 септември 2010 година
Дело T-91/09 P
Carina Skareby
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2005 г. — Опростен доклад, изготвен за периода от януари до септември 2005 г. — Пълно възпроизвеждане на оценките, посочени в доклада за развитие на кариерата за 2004 г., частично отменен след постановяване на обжалваното решение“
Предмет: Жалба, подадена срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 декември 2008 г. по дело Skareby/Комисия (F‑34/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑477 и II‑A‑1‑2637), с искане за отмяна на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 15 декември 2008 г. по дело Skareby/Комисия (F‑34/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑477 и II‑A‑1‑2637), доколкото с него Съдът на публичната служба отхвърля твърдението за нарушение, изведено от липсата на оценка на ефикасността на г‑жа Carina Skareby за периода от януари до септември 2005 г. Отменя решението от 18 юли 2006 г. за изготвяне на доклада за развитие на кариерата на г‑жа Skareby за периода от 1 януари до 31 декември 2005 г. в частта му, която се отнася до точка 6.1, озаглавена „Ефикасност“. Отхвърля в останалата ѝ част жалбата, подадена до Съда на публичната служба под номер F‑34/07. Осъжда Европейската комисия да понесе пълния размер на съдебните разноски по настоящото производство и по производството пред Съда на публичната служба.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Непълнота на мотивите — Използване от Съда на публичната служба на имплицитни мотиви — Допустимост — Условия
(член 36 от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)
2. Обжалване — Правни основания — Грешка при прилагане на правото
(член 256 ДФЕС; член 10, параграф 2 от приложение І към Статута на Съда)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост
(член 266 ДФЕС; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар и Съдът на публичната служба да е длъжен да мотивира решенията си в съответствие с член 36 от Статута на Съда, който е приложим към него по силата на член 7, параграф 1 от приложение І към този статут, това задължение за мотивиране не му налага да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички логически разсъждения, направени от страните по спора. Мотивирането може да бъде имплицитно, при условие че позволява на засегнатата страна да научи причините, поради които съдът в първа инстанция не е уважил доводите ѝ, а на въззивния съд — да разполага с достатъчно елементи, за да упражни своя контрол.
(вж. точка 36)
Позоваване на:
Съд — 9 септември 2008 г., FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, Сборник, стp. I‑6513, точка 96; 2 април 2009 г., Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, Сборник, стp. I‑2665, точка 42
2. Съдът на публичната служба е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е съгласил с продължаването в опростен доклад за развитие на кариерата на оценка, която на практика не е съществувала поради частична отмяна от Общия съд на доклада за развитие на кариерата за предходната година. Съдът в първоинстанционното производство е осъзнавал, че поема риск, като се основава на този доклад, тъй като е привлякъл вниманието върху факта, че неговото решение относно законосъобразността на този доклад било предмет на обжалване.
(вж. точка 57)
3. Съдът на публичната служба няма правомощие да отправя разпореждания до институциите, нито да прави декларации или принципни констатации. Всъщност в съответствие с член 266 ДФЕС институцията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на решението, с което се постановява отмяната.
(вж. точка 70)
Позоваване на:
Общ съд — 28 октомври 2004 г., Meister/СХВП, T‑76/03, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1477, точка 38