Дело C‑350/14

Florin Lazar

срещу

Allianz SpA

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Trieste)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 864/2007 — Член 4, параграф 1 — Понятия „държавата, в която е настъпила вредата“, „вреда“ и „непреки последици от вредоносния факт“ — Лично претърпени вреди от член на семейството на лице, починало в резултат на пътнотранспортно произшествие — Приложим закон“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 10 декември 2015 г.

1.        Право на Европейския съюз — Тълкуване — Разпоредба, която не препраща изрично към правото на държавите членки — Самостоятелно и еднакво тълкуване

2.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право за извъндоговорните задължения — Регламент № 864/2007 — Задължения, произтичащи от непозволено увреждане — Държава, в която е настъпила вредата — Понятие — Държава, в която е настъпила пряката вреда

(член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

3.        Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право за извъндоговорните задължения — Регламент № 864/2007 — Задължения, произтичащи от непозволено увреждане — Понятие — Вреди, свързани със смъртта на лице в пътнотранспортно произшествие и претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в държава членка, различна от тази по мястото на произшествието — Включване

(член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Вж. текста на решението.

(вж. т. 21)

2.        За целите на установяване на закона, приложим към извъндоговорно задължение, произтичащо от непозволено увреждане, член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) посочва правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. За да се определи мястото на настъпване на вредата, следователно трябва да се вземе предвид, видно също и от съображение 16 от споменатия регламент, пряката вреда. По отношение на случаите, при които са причинени болки и страдания на лице или е увредено имущество, в съображение 17 от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнява, че държавата, в която е настъпила пряката вреда, е тази, където са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото. Следователно, когато може да се установи, че е настъпила пряка вреда, какъвто обикновено е случаят при пътнотранспортните произшествия, мястото на тази пряка вреда е релевантният за определяне на приложимото право критерий на привързване, а непреките последици от произшествията са без значение в това отношение.

Впрочем прилагането на правото по мястото на настъпване на пряката вреда допринася да се осъществи посочената в съображение 16 от Регламента Рим II цел за предвидимост на приложимото право, като същевременно се избягва рискът вредоносният факт да се разглежда като състоящ се от няколко части, към всяка от които е приложимо различно право в зависимост от мястото, където различни от пряката жертва лица са претърпели вреди.

(вж. т. 23—25 и 29)

3.        Член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като непреки последици от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба.

(вж. т. 30 и диспозитива)