РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 юли 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Внос на текстилни стоки с неправилно деклариран произход от Ямайка — Последващо събиране на вносни мита — Искане за опрощаване на митата — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс на Общността — Член 220, параграф 2, буква б) и член 239 — Решение на Европейската комисия за отхвърляне в един особен случай — Валидност“
По дело C‑589/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния, Испания) с акт от 31 юли 2017 г., постъпил в Съда на 10 октомври 2017 г., в рамките на производство по дело
Prenatal SA
срещу
Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC),
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, T. von Danwitz (докладчик) и C. Vajda, съдии,
генерален адвокат: E. Sharpston,
секретар: L. Hewlett, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 октомври 2018 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Prenatal SA, от P. Muñiz, abogado,
– за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от A. Caeiros и S. Pardo Quintillán, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 февруари 2019 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася, от една страна, до валидността на Решение COM(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай (преписка REM 03/07) (наричано по-нататък „Решение REM 03/07“), и от друга страна, до тълкуването на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. (ОВ L 311, 2000 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на член 905, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7 стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1335/2003 на Комисията от 25 юли 2003 г. (ОВ L 187, 2003 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 16, стр. 13) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Prenatal SA и Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (TEARC) (регионален данъчен орган за Каталуния (TEARC), Испания) относно искането на това дружество за възстановяване на вносни мита.
Правна уредба
Споразумението от Котону
3 Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (ОВ L 317, 2000 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 23, стр. 3) е одобрено от името на Европейската общност с Решение 2003/159/ЕО на Съвета от 19 декември 2002 г. (OВ L 65, 2003 г., стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 31, стр. 93; наричано по-нататък „Споразумението от Котону“). Тъй като Споразумението от Котону влиза в сила на 1 април 2003 г., то се прилага предсрочно, считано от 2 август 2000 г., съгласно Решение № 1/2000 на Съвета на министрите на АКТБ—ЕО от 27 юли 2000 г. относно преходните мерки, приложими от 2 август 2000 г. до влизането в сила на Споразумението за партньорство АКТБ—ЕО (OВ L 195, стр. 46), чийто срок на действие е удължен с Решение № 1/2002 на Съвета на министрите на АКТБ—ЕО от 31 май 2002 г. (OВ L 150, 2002 г., стр. 55).
4 Съгласно член 3 от Споразумението от Котону „[с]траните […] взимат всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящото споразумение, водещи до постигането на неговите цели“.
5 Член 36, параграф 1 от приложение IV към това споразумение гласи:
„Комисията се представлява във всяка от страните от [Африка, Карибите и Тихоокенския басейн (АКТБ)] или във всяко регионално групиране, което изрично е поискало това, от делегация, управлявана от ръководителя на делегацията, одобрен от страните от АКТБ или заинтересованите държави. Когато ръководителят на делегацията е назначен към група от страните от АКТБ, се предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че ръководителят на делегацията се представлява от заместник, пребиваващ във всяка от държавите, в която ръководителят на делегацията не пребивава. Ръководителят на делегацията представлява Комисията във всички сфери на нейната компетентност и във всички нейни дейности“.
6 Член 1 от приложение V към посоченото споразумение предвижда преференциално тарифно третиране при вноса в Европейския съюз на стоки „с произход от страните от АКТБ“, в смисъл че се допуска внасяне в Съюза на тези стоки, освободени от мита и такси, имащи равностоен ефект.
7 Протокол 1 към това приложение V (наричан по-нататък „Протокол 1“) е неразделна част от приложението и се отнася до дефинирането на концепцията на „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество. В него се съдържа член 15, който е озаглавен „Процедура за издаване на сертификат за движение EUR.1“ и гласи:
„1. Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държавата износител въз основа на заявление, отправено в писмена форма от износителя или, на негова отговорност, от упълномощен от него представител.
2. За тази цел, износителят или негов оторизиран представител попълват и сертификата за движение EUR.1, и образеца на заявлението, който се намира в приложение IV. Тези форми се попълват в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол. Ако те са попълнени на ръка, трябва да са попълнени с мастило с печатни букви. Описанието на продуктите трябва да е дадено в клетката, предназначена за тази цел, без да се оставят каквито и да е празни редове. Когато клетката не е напълно попълнена, трябва да се начертае хоризонтална линия под последния ред на описанието, като празното пространство се зачертава напречно.
3. Износителят, като подава заявление за издаване на сертификата за движение EUR.1, трябва да бъде готов по всяко време по искане на митническите органи на държавата износител от страните от АКТБ, където се издава сертификатът за движение EUR.1, [да представи] всички необходими документи, доказващи статута на произход на въпросните продукти, както и спазването на другите изисквания на настоящия протокол.
4. Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държавата износител от страните от АКТБ, ако въпросните продукти могат да се считат за продукти, произхождащи от страните от АКТБ или в някоя друга държавите, посочени в член 6, и отговарят на изискванията на настоящия протокол.
5. Издаващите митнически органи предприемат всички необходими стъпки за проверката на статута на произход на продуктите и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол. За тази цел те имат правото да изискват всяко доказателство и да осъществяват всяка проверка на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат за необходима. […]“.
8 Член 31 от този протокол, е озаглавен „Взаимно подпомагане“ и предвижда в параграф 2:
„За да гарантират правилното прилагане на настоящия протокол, Общността, [отвъдморските страни и територии (ОМСТ)], страните от АКТБ си сътрудничат посредством компетентните митнически администрации при проверките на [истинността] на сертификатите за движение EUR.1, декларациите върху фактурите или декларациите на доставчиците и верността на информацията, представен[а] в тези документи.
Властите, с които се извършва консултирането, предоставят съответната информация относно условията, по силата на които този продукт е произведен, като обръщат особено внимание на начина, по които са приложени изискванията на правилата за произход в различните заинтересовани страни от АКТБ, държавите членки, OCT“.
9 Член 32 от посочения протокол e озаглавен „Проверка на доказателствата за произход“ и предвижда в параграфи 1, 3 и 7:
„1. Последващите проверки на доказателствата за произход се извършват случайно или при всеки случай, при ко[й]то митническите власти на страната вносител основателно се усъмнят в [истинността] на тези документи, произхода на въпросния продукт или изпълнението на изискванията на настоящия протокол.
[…]
3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата износител. За тази цел [те] има[т] правото да извършва[т] всякаква проверка и да изисква[т] всяко доказателство от счетоводството на износителя или да извършва[т] всяка друга проверка, която счита[т] за необходима.
[…]
7. Когато процедурата по проверката или всяка друга налична информация сочат, че разпоредбите на настоящия протокол са нарушени, държавите по собствена инициатива или по искане на Общността извършват подходящите проверки или организират извършването на тези проверки със съответната бързина за установяването и предотвратяването на тези нарушения и за тази цел заинтересованите страните от АКТБ могат да поискат участието на Общността в тези проверки“.
10 Съгласно член 37 от Протокол 1:
„1. Създава се Комитет по митническо сътрудничество, нарича[н] по-долу „Комитетът“, на който се възлага осъществяването на митническото сътрудничество с оглед на точното и еднакво прилагане на настоящия протокол и осъществяването на всяка друга задача в областта на митниците, която може да му се възложи.
2. Комитетът редовно изследва влиянието върху страните от АКТБ, и по-специално върху най-слабо развитите страни от АКТБ на прилагането на правилата за произход и препоръчва на Съвета на министрите подходящите мерки.
3. Комитетът взема решенията за кумулиране в съответствие с условията, установени в член 6.
4. Комитетът приема решението относно дерогациите от настоящия протокол при условията, установени в член 38.
[…]
6. Комитетът се състои, от една страна, от експерти от държавите членки и служители на Комисията, отговарящи за митническите въпроси и, от друга страна, от експерти, представляващи страните от АКТБ и от служители на регионалните обединения на страните от АКТБ, които отговарят за митническите въпроси. Комитетът може да изисква подходящата експертиза, когато е необходимо“.
Митнически кодекс
11 Член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс гласи:
„Извън случаите, посочени в член 217, параграф 1, втора и трета алинея, последващо вземане под отчет не се допуска, когато:
[…]
б) размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация.
Когато преференциалният статут на дадена стока е установен на базата на система за административно сътрудничество, включваща властите на трета страна, ако издаденият от тези власти сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не е можела да бъде открита по смисъла на първа алинея.
Същевременно, издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
[…]“.
12 Съгласно член 239 от този кодекс:
„1. Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:
– които се определят съгласно процедурата на комитета,
– които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересуваното лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия.
2. Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.
[…]“.
Регламентът за прилагане
13 В част IV от Регламента за прилагане, отнасяща се до митническото задължение, се съдържа дял III, озаглавен „Заплащане на размера на митническото задължение“. Този дял обхваща член 868—876а, уреждащи исканията по член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс. Член 871 от посочения регламент гласи:
„1. Митническите органи отнасят случая до Комисията за решаване според процедурата, описана в членове 872 до 876, когато решат, че условията, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса, са изпълнени и:
– сметнат, че Комисията е допуснала грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Кодекса,
– обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания, проведени от Общността съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията, за да се осигури правилното прилагане на законодателството по митническите и селскостопанските въпроси [(ОВ L 82, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 10, стр. 3)] или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или
[…]
2. Обаче случаите, упоменати в параграф 1, няма да бъдат отнасяни, когато:
[…]
– Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.
3. Досието, предоставено на Комисията, трябва да съдържа всичката информация, изискваща се за цялостно разглеждане. […]
[…]
6. Ако се създаде някоя от следните ситуации, Комисията връща досието на митническите органи и за процедурата, упомената в членове 872 до 876 се смята, че никога не е била започвана:
[…]
– съгласно параграфи 1 и 2 досието не трябва да се предава,
[…]“.
14 Член 873, първа алинея от Регламента за прилагане предвижда:
„След консултации с група от експерти, съставена от представители на всички държави членки, заседаваща в рамките на Комитета за разглеждане на дадения въпрос, Комисията ще реши дали разглежданите обстоятелства са такива, че въпросните мита не трябва да бъдат заведени в счетоводните книги“.
15 В глава 3 от Регламента за прилагане, която е озаглавена „Специални разпоредби по прилагане на член 239 от кодекса“ и се съдържа в дял IV от част IV, член 905 гласи:
„1. Когато молбата за възстановяване или опрощаване, подадена съгласно член 239, параграф 2 от Кодекса, е подкрепена от доказателства, които могат да съставляват особена ситуация, резултат от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да бъде вменена измама или очевидна небрежност, държавата членка, от която е вземащият решение митнически орган, отнася случая до Комисията за решаване съгласно процедурата, описана в членове 906 и 909, в случай че:
[…]
– обстоятелствата по случая са свързани с констатациите от разследвания на Общността съгласно Регламент № 515/97 или съгласно друго законодателство на Общността, или по споразумение, сключено от Общността със страна или група страни, в което са включени разпоредби за провеждане на такива разследвания от Общността, или
[…]
2. Обаче случаите, упоменати в параграф 1, не се предават, когато:
[…]
– Комисията вече разглежда случай, включващ въпроси, които са съпоставими от фактическа и правна гледна точка.
3. Досието, предоставено на Комисията, трябва да съдържа всичката информация, изискваща се за цялостно разглеждане. […]
[…]
6. Ако се създаде някоя от следните ситуации, Комисията връща досието на митническите органи и за процедурата, упомената в членове 906 до 909 се смята, че никога не е била започвана:
[…]
– съгласно параграфи 1 и 2 досието не трябва да се предава,
[…]“.
16 Съгласно член 907, първа алинея от Регламента за прилагане:
„След консултации с група от експерти, съставена от представители на всички държави членки, заседаваща в рамките на Комитета за разглеждане на дадения въпрос, Комисията ще реши дали разглежданата ситуация е такава, че да оправдае възстановяването или опрощаването“.
Решение REM 03/07
17 Решение REM 03/07 се отнася до искане за опрощаване на вносни мита за текстилни стоки, за които се прилагат сертификати за движение EUR.1 (наричани по-долу „сертификатите EUR.1“), издадени от ямайските митнически органи до митническите органи, стоки, които са внесени в Съюза през периода 2002—2005 г.
18 В това решение Комисията припомня, че към момента на настъпване на фактите е допуснато внасяне на въпросните стоки в Съюза, освободени от вносни мита, доколкото тези стоки са били обхванати от сертификати EUR.1, от които се установява техният ямайски произход. След проведена през март 2005 г. мисия, свързана с определянето на техния произход, Комисията е счела, че този произход и произтичащото от него преференциално тарифно третиране са им били признати въз основа на неточно представяне на фактите от ямайските износители.
19 С посоченото решение Комисията е приела, на първо място, че в случая митническите органи на Ямайка не са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, и на второ място, че не е имало особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. При това положение, без да разглежда предвидените в тези разпоредби други условия, тя решава, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в конкретния случай, който е предмет на това решение.
20 Дружеството, поискало опрощаването на вносни мита в конкретния случай, по който е прието Решение REM 03/07, подава жалба за отмяната му пред Общия съд на Европейския съюз. С определение от 9 декември 2013 г., El Corte Inglés/Комисия (T‑38/09, непубликувано, EU:T:2013:675), Общият съд постановява, че липсва основание за произнасяне по същество по тази жалба, като приема, че предметът ѝ е отпаднал вследствие на отмяната на акта за установяване на митническо задължение за вносни мита и че Решение REM 03/07 не е можело да породи правни последици по отношение на правното положение на това дружество.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
21 През периода 2002—2004 г. Prenatal извършва внос на облекла в Испания, като представя сертификати EUR.1, които са издадени от ямайските власти и в които се посочва преференциален произход „Ямайка“. Предвид тези сертификати испанските данъчни органи предоставят на този внос преференциално тарифно третиране на основание член 1 от приложение V към Споразумението от Котону.
22 През март 2005 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) провежда разследване, съвместно с представители на няколко държави членки, за да провери произхода на облеклата, внесени в Съюза въз основа на посочените сертификати EUR.1. В доклада си от мисията (наричан по-нататък „докладът на OLAF от 2005 г.“) OLAF установява, че за направата на внесените от Prenatal облекла са били използвани компоненти, внесени от Китай или Хонконг, поради което не може да се счита, че тези облекла са с произход от Ямайка по смисъла на правилата на Споразумението от Котону.
23 Въз основа на изводите от това разследване ямайските органи обезсилват разглежданите сертификати EUR.1 за релевантния период. След обезсилването на тези сертификати испанските органи извършват последващо събиране на сумата на дължимите от Prenatal митни сборове за посочения внос.
24 На 10 май 2006 г. Prenatal подава искане пред Dependencia Regional de Aduanas de la Delegación Especial de Cataluña (Регионална митническа служба към Представителството на централната власт в Каталуния, наричана по-нататък „регионалната митническа служба“) за възстановяване на тези митни сборове съгласно член 239 от Митническия кодекс.
25 Тъй като счита, че с доводите си в подкрепа на това искане Prenatal оспорва изводите, съдържащи се в доклада на OLAF от 2005 г., на основание член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане, регионалната митническа служба изпраща на Комисията посоченото искане и досието към него. Комисията заключава, че от правна и фактическа страна случаят с Prenatal е сходен на друг случай, а именно на този, който е предмет на преписка REM 03/07, и връща досието в съответствие с член 905, параграф 6 от Регламента за прилагане.
26 Вследствие на приемането от Комисията на Решение REM 03/07 регионалната митническа служба отхвърля искането на Prenatal за възстановяване, както и жалбата му по административен ред, подадена след това пред TEARC. Поради това дружеството отнася въпроса до Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния, Испания).
27 Пред запитващата юрисдикция Prenatal изразява съмнения по отношение на валидността на Решение REM 03/07, с мотива че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала липсата на грешка от страна на ямайските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и липсата на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. TARC оспорва този довод.
28 При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от [Митническия кодекс,] [Решение REM 03/07], с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
2) Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от [Митническия кодекс]) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от [този кодекс])?
3) В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
4) В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от [Регламента за прилагане] и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?“.
По искането за възобновяване на устна фаза на производството
29 С молба, подадена в секретариата на Съда на 15 февруари 2019 г., Prenatal е поискало да се постанови възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда, с мотива че в заключението на генералния адвокат не са взети предвид факти, които според това дружество са от решаващо значение за преценката на валидността на Решение REM 03/07.
30 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които съгласно Статута на Съда на Европейския съюз се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на заинтересован субект със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 21 март 2019 г., Verkehrsbetrieb Hüttebräucker и Rhenus Veniro, C‑266/17 и C‑267/17, EU:C:2019:241, т. 55 и цитираната съдебна практика).
31 В замяна на това Съдът може във всеки момент, след изслушване на генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник, по-специално когато смята, че делото не е достатъчно изяснено, или когато делото трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните или заинтересованите субекти не са разисквали.
32 В случая с искането си за възобновяване на устната фаза на производството Prenatal по същество само изразява несъгласието си със заключението на генералния адвокат, без да излага нов довод, въз основа на който да се реши настоящото дело. При това положение Съдът счита, след като изслуша генералния адвокат, че разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе по преюдициалното запитване, с което е сезиран, и че не е необходимо то да се разглежда във връзка с довод, който не е бил обсъден пред него.
33 Поради това искането за възобновяване на устната фаза на производството следва да бъде отхвърлено.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
34 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да прецени валидността на Решение REM 03/07 с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и на член 239 от същия кодекс.
35 Най-напред следва да се отбележи, че с Решение REM 03/07 Комисията е отхвърлила искане за опрощаване на вносни мита в един особен случай въз основа на Митническия кодекс и на Регламента за прилагане, по-специално въз основа, от една страна, на член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс във връзка с членове 871 и 873 от Регламента за прилагане, и от друга страна, на член 239 от този кодекс във връзка с членове 905 и 907 от посочения регламент. Когато тази институция се произнася по такова искане въз основа на посочените разпоредби, тя трябва вместо митническите органи на държавата членка на вноса да провери условията за внос за определени стоки и прилагането на релевантните митнически норми (вж. в този смисъл решение от 25 юли 2018 г., Комисия/Combaro, C‑574/17 P, EU:C:2018:598, т. 54 и цитираната съдебна практика).
36 Освен това следва да се припомни, че съгласно член 220, параграф 2, буква б), първа алинея от Митническия кодекс последващо вземане под отчет на вносни или износни мита не се допуска, когато „размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последният от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация“. Предвидените в тази разпоредба условия са кумулативни (вж. в този смисъл решения от 18 октомври 2007 г., Agrover, C‑173/06, EU:C:2007:612, т. 30 и цитираната съдебна практика и от 15 декември 2011 г., Afasia Knits Deutschland, C‑409/10, EU:C:2011:843, т. 47).
37 Що се отнася до член 239 от Митническия кодекс, съгласно практиката на Съда той представлява обща клауза за справедливост, която включва опрощаването на вносни мита, стига да са изпълнени две условия, а именно наличие на особена ситуация и липса на груба небрежност и недобросъвестно поведение от данъчнозадълженото лице (решение от 25 юли 2018 г., Комисия/Combaro, C‑574/17 P, EU:C:2018:598, т. 45 и цитираната съдебна практика).
38 В случая Комисията е приела, от една страна, че ямайските митнически органи не са допуснали грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, когато са издали разглежданите сертификати EUR.1, и от друга страна, че не е имало особена ситуация по смисъла на член 239 от посочения кодекс, въз основа на която да бъдат опростени платените вносните мита. При това положение, без да разглежда предвидените в тези разпоредби други условия, тя решава, че в случая, който е предмет на Решение REM 03/07, не следва да се предостави поисканото опрощаване на вносни мита.
39 Пред запитващата юрисдикция Prenatal твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е констатирала в това решение както липсата на грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, така и липсата на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. По-нататък запитващата юрисдикция отправя питане до Съда относно валидността на посоченото решение с оглед на предвидените в тези разпоредби изисквания.
Относно наличието на грешка по смисъла на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс
40 В съответствие с член 220, параграф 2, буква б), втора алинея от Митническия кодекс, ако издаденият от властите на трета страна сертификат EUR.1 се окаже с невярно съдържание, това по принцип представлява „грешка, която не е можела да бъде открита“ от данъчнозадълженото лице по смисъла на първа алинея на тази разпоредба. Въпреки това в трета алинея от посочената разпоредба се уточнява, че „издаването на сертификат с невярно съдържание не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, освен ако, в частност, е очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране“.
41 Що се отнася до наличието на грешка, по смисъла на тази разпоредба, в случай като този, който е довел до приемането на Решение REM 03/07, е безспорно, че разглежданите сертификати EUR.1, издадени от ямайските митнически органи, са с невярно съдържание, тъй като съответните стоки са произведени в Ямайка не изключително от прежда, а от облекла с произход от Китай, и следователно не отговарят на условията да се ползват от преференциалното тарифно третиране на стоките с произход от държавите от АКТБ съгласно Споразумението от Котону. Безспорно е също, че тези сертификати са били издадени въз основа на невярно представяне на фактите от износителя на съответните стоки и доставчика им, установени в една от свободните зони на Ямайка.
42 При тези обстоятелства следва да се провери дали, както изисква член 220, параграф 2), буква б), трета алинея, in fine, от Митническия кодекс, е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели или е трябвало да знаят, че съответните стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.
43 В това отношение съгласно практиката на Съда лицето, което се позовава на изключението съдържащо се в тази разпоредба, in fine, следва да докаже, че условията за прилагането ѝ са изпълнени (вж. в този смисъл решение от 9 март 2006 г., Beemsterboer Coldstore Services, C‑293/04, EU:C:2006:162, т. 45 и определение от 1 юли 2010 г., DSV Road/Комисия, C‑358/09 P, непубликувано, EU:C:2010:398, т. 58). По този начин всяко лице, което има право да оспори законосъобразността или валидността на решение на Комисията въз основа на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс, следва да докаже, че органите, издали сертификат EUR.1, очевидно са знаели или е трябвало да знаят, че разглежданите стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
44 За тази цел при упражняване на правомощията, предоставени ѝ от законодателя на Съюза, Комисията трябва да направи оценка на условията за износ на съответните стоки и прилагането на релевантните митнически правила от органите, издали сертификата, въз основа на представените пред нея доказателства, за да провери дали е очевидно, че тези органи са знаели или е трябвало да знаят за посочените нередности. За да извърши тази проверка, Комисията има широка свобода на преценка (вж. по аналогия, относно последващите проверки на националните митнически органи, решение от 26 октомври 2017 г., Aqua Pro, C‑407/16, EU:C:2017:817, т. 61 и 73 и цитираната съдебна практика).
45 При тези обстоятелства съдът на Съюза не може да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка, а трябва само да провери дали тази институция е превишила пределите на своята свобода на преценка, като въз основа на представените пред нея доказателства е стигнала до извода, че не е било очевидно, че властите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.
46 В това отношение следва да се припомни, че когато Комисията разполага с широка свобода на преценка, съдът на Съюза трябва по-специално да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (вж. в този смисъл решения от 15 март 2017 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия, C‑414/15 P, EU:C:2017:215, т. 53, и от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 68 и 69).
47 С оглед на тези съображения следва да се провери дали Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като в Решение REM 03/07 е стигнала до извод за липсата на грешка от страна на ямайските митнически органи по смисъла на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс.
48 На първо място, Prenatal твърди, че в това решение Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че не е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели, че разглежданите стоки не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.
49 За да докаже пред запитващата юрисдикция, че ямайските митническите органи са знаели това, Prenatal се е позовало на доказателствата, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07 от Комисията. Първо, от доклад на правителствената агенция Jamaica Promotions Corporation (наричана по-нататък „Jampro“) е видно, че през 1998 г. след одит на две производствени предприятия, установени в една от свободните зони на Ямайка, тази агенция е констатирала значителна разлика между производствения капацитет на тези предприятия и количеството крайни продукти, които след това са изнесени в Съюза. Второ, с писмо от септември 2004 г. OLAF е информирала ямайските митнически органи за наличието на подозрения, че изнасяните от тези свободни зони текстилни стоки не са в съответствие с правилата в областта на преференциалния произход. Трето, официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа показват, че вносът на прежди в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни продукти, изнесени в Съюза. Четвърто, ямайските митнически органи многократно са посочвали несъответствие между описанията на внесените от Китай стоки, както са описани в декларациите за внос, и действителното съдържание на контейнерите. Накрая, пето, някои длъжностни лица в тези свободни зони са се позовали на липсата на съответна преработка в Ямайка на стоки, внесени от Китай, преди да бъдат реекспортирани в Съюза.
50 След като е разгледала всички доказателства, с Решение REM 03/07 Комисията е стигнала до извода, че от тях не може да се установи, че ямайските митнически органи са знаели за съответните нередности.
51 Що се отнася до доклада на Jampro, Комисията е приела, че последният, изготвен през 1998 г., не предоставя никаква информация за това дали тези органи са знаели за посочените нередности през периода от януари 2002 г. до март 2005 г., за който се отнася разглежданият внос. С писмото от септември 2004 г., отправено до посочените органи, те са уведомени само за наличието на подозрения относно валидността на разглежданите сертификати EUR.1, които подозрения е трябвало да бъдат подкрепени с още доказателства в рамките на бъдещо разследване.
52 Относно официалните ямайски статистически данни за вноса и износа, Комисията е отбелязала, че стоките, поставени в свободните зони на Ямайка, не са били обект на статистически проучвания, така че тези официални статистически данни не са позволявали да се установи, че вносът на китайска прежда в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни стоки, които след това са били изнесени от тези свободни зони в Съюза. За да стигне до този извод, OLAF е използвала официалните китайски статистически данни, които обаче не били известни на ямайските митнически органи.
53 Що се отнася до нередностите, констатирани от тези органи, Комисията е посочила, че макар в някои случаи тези органи действително да са установили, че описаните в декларациите за внос стоки не съответстват на тези, които се съдържат в контейнерите, тези нередности не са се отнасяли до разгледания вносител в случая, който е довел до приемането на Решение REM 03/07, и освен това за тях са дадени достоверни обяснения в писмо от този вносител относно обстоятелствата по нарушението.
54 Накрая, що се отнася до изявленията на длъжностните лица, работещи в една от свободните зони на Ямайка, Комисията е подчертала, че тези изявления са направени от двама охранители, отговарящи за контрола при влизането и излизането на тези свободни зони, като според Комисията показанията им не позволяват да се направят изводи за това дали ямайските митнически органи действително са знаели за реалната дейност на съответните предприятия. Комисията е пояснила също, че тези изявления са опровергани от лицето, отговарящо за една от тези свободни зони.
55 Трябва обаче да се отбележи, най-напред, че в представената пред Съда преписка няма данни, които да могат да опровергаят преценката на Комисията, че докладът на Jampro се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, като в писмото от септември 2004 г. само се посочват подозрения за възможни нередности, а официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа не са свързани със стоките, поставени в свободните зони на Ямайка.
56 По-специално, тъй като докладът на Jampro се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, Комисията не може да бъде упрекната за това, че е приела, че резултатите от този доклад не могат да бъдат пренесени към периода, разглеждан в тази процедура, и че поради това сам по себе си посоченият доклад не предоставя доказателство за това, че ямайските органи действително са знаели за посочените нередности през разглеждания в същата процедура период.
57 По-нататък, що се отнася до изводите на Комисията, че установените от тези органи нередности са били извършени от вносител, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на това решение, и за тях са дадени достоверни обяснения в писмо от този вносител, в представената пред Съда преписка няма доказателство, което да може да опровергае тези изводи.
58 Накрая, същото се отнася и за констатацията на Комисията, че изявленията на двама охранители, работещи в една от тези свободни зони, са били опровергани от лицето, отговарящо за друга свободна зона.
59 Впрочем с оглед на тези констатации и преценка на Комисията следва да се отбележи, че в представената пред Съда преписка няма данни, че Комисията е превишила пределите на своята свобода на преценка, когато е приела, че от взетите поотделно или заедно доказателства, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, обобщени в точка 49 от настоящото решение, не може да се установи несъмнено, че ямайските митнически органи са знаели, че стоките, за които се отнася това решение, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.
60 Поради това не може да се приеме, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е стигнала до извода, че не е било очевидно, че ямайските митнически органи са знаели, че стоките, за които се отнася Решение REM 03/07, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.
61 На второ място, Prenatal твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е констатирала, че ямайските митнически органи са щели да знаят за посочените нередности, ако са изпълнили задължението си да извършат физически проверки.
62 За да докаже пред запитващата юрисдикция, че ямайските митнически органи е трябвало да знаят за посочените нередности, Prenatal се е позовало на доказателствата, представени в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07 от Комисията, според които само в редки случаи ямайските митнически органи са разпечатвали пломбите на контейнери, в които са се намирали внесени суровини, или са проверявали при предприятията, произвеждащи текстилни стоки в свободните зони на Ямайка, дали тъкането на преждата действително е извършено в предприятия, установени в тези зони.
63 Според Prendatal констатациите в доклада на Jampro, големият брой искания за последваща проверка на сертификати EUR.1 и официалните ямайски статистически данни за вноса на прежди и износа на крайни продукти е трябвало в съответствие с член 15, параграф 5 и член 32 от Протокол 1 да накарат тези органи да направят физически проверки и да изготвят доклади за дейностите, извършвани в свободните зони на Ямайка. Въпреки това констатациите в протокола от заседанията на Trade Board (Съвет по търговия) на Ямайка, проведени през януари 2006 г., потвърждават, че посочените органи все още не са въвели система за физически проверки, за да могат да проверят статута на произход на облеклата, изнесени от тези свободни зони.
64 След като е разгледала всички доказателства, в Решение REM 03/07 Комисията е стигнала до извода, че от тях не може да се установи, че ямайските митнически органи не са изпълнили задълженията си за проверка, като са извършвали предимно документни проверки и само допълнително физически проверки.
65 За да се провери дали Комисията е имала основание да стигне до този извод, следва да се разгледат най-напред всички задължения на тези органи, произтичащи от Протокол 1.
66 В това отношение член 15, параграф 5, първо изречение от този протокол предвижда, че митническите органи, издаващи сертификати EUR.1 „предприемат всички необходими стъпки за проверката на статута на произход на продуктите и изпълнението на другите изисквания на настоящия протокол“, без обаче да уточнява обстоятелствата, при които трябва да се извършват проверки, нито пък конкретните мерки, които трябва да се приемат за тази цел. Всъщност съгласно второто изречение от тази разпоредба тези органи „имат правото да изискват всяко доказателство и да осъществяват всяка проверка на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат за необходима“. При това положение посочените органи разполагат с широка свобода на преценка при определяне на необходимите мерки за контрол.
67 По този начин текстът на тази разпоредба не налага задължение на митническите органи, които издават сертификати EUR.1, систематично да извършват физически проверки, което се потвърждава и от нейния контекст. Всъщност според член 15, параграфи 1 и 2 от Протокол 1 митническите органи на държавата износител издават сертификати EUR.1 „въз основа на заявление, отправено в писмена форма“ от износителя или негов упълномощен представител, като това заявление трябва да включва сертификата EUR.1 и формуляра на заявлението, образци от които се съдържат в приложение IV към Споразумението от Котону, надлежно попълнени от износителя или негов упълномощен представител. Освен това посоченият член 15, параграф 3 предвижда, че износителят, който подава заявление за издаване на такъв сертификат, трябва по-специално да може да представи по всяко време по искане на посочените митническите органи „всички необходими документи, доказващи статута на произход на въпросните продукти“.
68 От тези разпоредби следва, че процедурата по издаване на сертификати EUR.1 по същество представлява писмена процедура, основаваща се на представянето на документи. При това положение от прочита на член 15, параграфи 1—3 и 5 във връзка с член 15 от Протокол 1 следва, че органите, издаващи сертификати EUR.1, могат да се ограничат до документни проверки, ако считат, че представените им документи са достатъчни и подходящи, за да удостоверят произхода на разглежданите стоки и изпълнението на другите изисквания, предвидени в Протокол 1. По този начин посочените органи не са длъжни систематично да извършват физически проверки на всички стоки, които са предмет на заявление за издаване на сертификат EUR.1.
69 Относно член 32 от този протокол следва да се припомни, че параграф 1 от него предвижда, че последващите проверки на доказателствата за произход се извършват „случайно или при всеки случай, при ко[й]то митническите власти на страната вносител основателно се усъмнят в [истинността] на тези документи, произхода на въпросния продукт или изпълнението на изискванията на [посочения] протокол“. Този член обаче не посочва мерките, които органите на държавата износител трябва да предприемат за тази цел, а предвижда в параграф 3, че тези органи „има[т] правото да извършва[т] всякаква проверка и да изисква[т] всяко доказателство от счетоводството на износителя или да извършва[т] всяка друга проверка, която счита[т] за необходима“. При това положение, както посочва генералният адвокат в точка 51 от своето заключение, тази разпоредба не налага на посочените органи задължението да извършват физически проверки, нито да ги извършват с определена честота, доколкото те считат, че други мерки за контрол, като документни проверки, са достатъчни и подходящи, за да удостоверят произхода на разглежданите стоки и изпълнението на другите изисквания, предвидени в Протокол 1.
70 Все пак член 32, параграф 7 от този протокол предвижда, че „[к]огато процедурата по проверката или всяка друга налична информация сочат, че разпоредбите на настоящия протокол са нарушени, държавите по собствена инициатива или по искане на Общността извършват подходящите проверки или организират извършването на тези проверки със съответната бързина за установяването и предотвратяването на тези нарушения и за тази цел заинтересованите страните от АКТБ могат да поискат участието на Общността в тези проверки“.
71 От това следва, че държавата износител от АКТБ е длъжна да извършва необходимите проверки за установяването и предотвратяването на нарушения на разпоредбите на Протокол 1, когато са налице индиции за наличието на нередност във връзка с произхода на съответните стоки (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2011 г., Afasia Knits Deutschland, C‑409/10, EU:C:2011:843, т. 31 и 32). Впрочем тези необходими мерки за проверка могат да съдържат и физически проверки.
72 За разлика от това, при липсата на такива индиции, органите, издаващи сертификати EUR.1, могат да се ограничат главно до документни проверки, а физически проверки да извършват само допълнително.
73 С оглед на тези съображения следва да се провери дали в Решение REM 03/07 Комисията е имала основание, без да допусне грешка при прилагане на правото, да направи извод, че ямайските митнически органи са изпълнили задълженията си за контрол в съответствие с Протокол 1.
74 В това отношение от самия текст на член 220, параграф 2, буква б), трета алинея от Митническия кодекс е видно, че упражняваният от Комисията контрол се ограничава до това да се провери дали от представените доказателства се установява наличието на очевидни индиции за евентуално неспазване на разпоредбите на посочения протокол от ямайските митнически органи.
75 Относно доказателствата, обобщени в точки 62 и 63 от настоящото решение, Комисията е взела предвид в Решение REM 03/07 констатациите, съдържащи се в доклада на Jampro за наличието на значителни разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и равнището на износа на готови облекла. Тя обаче е отбелязала, че тези разлики се отнасят до период, различен от разглеждания, и че следователно не могат да бъдат пренесени към него. Комисията е добавила, че ямайските органи са счели, че посочените разлики произтичат от обстоятелството, че действителното работно време в съответните предприятия не е било изцяло отчетено в този доклад.
76 Що се отнася до исканията за последваща проверка, отправени до ямайските митнически органи, Комисията е подчертала, че много от тези искания са се отнасяли до автентичността на печатите, положени върху сертификатите EUR.1, а не до прилагането на правилата в областта на преференциалния произход. Тя е уточнила, че макар в два случая в отговорите, дадени на тези искания от посочените органи, да са упоменати разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и равнището на износа на крайни продукти, тези отговори са се отнасяли до период, предхождащ разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07. Накрая, в Решение REM 03/07 Комисията е изложила мотивите, припомнени в точка 52 от настоящото решение, поради които официалните ямайски статистически данни относно вноса и износа не позволяват да се направи извод, че вносът на китайски прежди в Ямайка не е бил достатъчен, за да се произведе количеството крайни продукти, които впоследствие са изнесени от тези свободни зони в Съюза.
77 Най-напред обаче следва да се припомни, че както е видно от точка 55 от настоящото решение, в представената пред Съда преписка няма данни, които да могат да опровергаят извода, че констатираните в доклада на Jampro значителни разлики между производствения капацитет на предприятията, установени в една от свободните зони на Ямайка, и количеството готови облекла, което е изнесено от тази зона в Съюза, са се отнасяли до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07. Следователно Комисията не може да бъде упрекната за това, че е приела, че тези разлики не могат да бъдат пренесени към разглеждания в тази процедура период.
78 От друга страна, тези разлики могат да произтичат не от факта, че готовите облекла, внесени от Китай в Ямайка, са били изнесени с цел измама от последната държава като продукт с произход от Ямайка, а от факта, че в този доклад не е отчетено действителното работно време в посочените предприятия.
79 По-нататък, що се отнася до исканията за последваща проверка, отправени до ямайските митнически органи, следва да се отбележи, че доколкото отговорите на тези органи са се отнасяли до производствения капацитет на някои ямайски предприятия, в представената пред Съда преписка няма данни, които да опровергаят извода на Комисията, че те са се отнасяли до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07.
80 Накрая, същото се отнася и за констатациите, обобщени в точки 52 и 76 от настоящото решение, според които официалните ямайски статистически данни не предоставят индиция за стоките, поставени в свободните зони на Ямайка.
81 Доколкото по отношение на констатираните в доклада на Jampro разлики между производствения капацитет на съответните предприятия и равнището на износа на готови облекла, Prenatal поддържа пред Съда, че неотчитането на действителното работно време в тези предприятия не може да обясни посочените разлики, следва изводът, че това предприятие не оспорва факта, че същият доклад се отнася до период, различен от разглеждания в процедурата, довела до приемането на Решение REM 03/07, и че това дружество не е доказало, че въпреки това посоченият доклад е релевантен за разглеждания в главното производство период. Ето защо този довод трябва да се отхвърли като неотносим.
82 Що се отнася до документите, представени от Prenatal във връзка с отговорите на ямайските митнически органи по исканията за последваща проверка, следва да се посочи, че тези документи не уточняват стоките, за които тези органи са потвърдили, че имат произход от Ямайка и следователно не позволяват да се направят изводи, релевантни за разглеждането на Решение REM 03/07.
83 Следователно нито представените от Prenatal доводи, нито доказателствата, на които то се позовава, обобщени в точки 62 и 63 от настоящото решение, могат да опровергаят констатациите и преценката на Комисията в Решение REM 03/07, нито е възможно от тях, взети поотделно или заедно, да се установи на наличието на очевидни индиции, че стоките, за които се отнася Решение REM 03/07, с произход от предприятия в тези свободни зони, не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране съгласно Споразумението от Котону.
84 При тези обстоятелства трябва да се приеме, че от представената пред Съда преписка не е видно Комисията да е допуснала грешка при прилагане на правото, като при упражняване на предоставените ѝ правомощия е стигнала до извода, че не е очевидно, че ямайските митнически органи не са изпълнили задълженията си за проверка, произтичащи от член 15, параграф 5 и член 32 от Протокол 1.
85 От всички изложени по-горе съображения следва изводът, че при разглеждането на Решение REM 03/07 с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс, не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.
Относно наличието на особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс
86 Според данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, Prenatal поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си да следи правилното прилагане на Споразумението от Котону, като не е използвала инструментите, предвидени за тази цел в член 31, параграф 2 и член 37, параграф 2 от Протокол 1, и че това неизпълнение представлява особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, припомнен в точка 37 от настоящото решение.
87 В това отношение следва да се припомни, че недостатъчният контрол от страна на Комисията за правилното прилагане на Споразумението от Котону може да представлява особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс. Всъщност, както следва от член 17, параграф 1 ДЕС, като пазител на Договорите и на сключените в съответствие с тях споразумения Комисията е длъжна да осигури точното изпълнение от трети държави на задълженията им, договорени по силата на сключено със Съюза споразумение, посредством инструментите, предвидени в споразумението или във взетите въз основа на него решения (вж. по аналогия решение от 25 юли 2008 г., C.A.S./Комисия, C‑204/07 P, EU:C:2008:446, т. 92 и 95).
88 Впрочем това задължение произтича и от самото Споразумение от Котону. Така член 3 от това споразумение във връзка с член 17 ДЕС изисква Комисията да вземе всички необходими мерки, общи или специални, за да гарантира изпълнението на задълженията, произтичащи от посоченото споразумение. Освен това съгласно член 15, параграф 1 от Споразумението от Котону Комисията присъства като представител на Съюза в Съвета на министрите и в различните комитети, предвидени в това споразумение. От друга страна, по силата на член 36, параграф 1 от приложение IV към посоченото споразумение тази институция се представлява от делегация във всяка страна от АКТБ или във всяко регионално групиране, което изрично е поискало това, което ѝ дава възможност най-малкото да бъде надеждно информирана относно развитието на правната уредба на тези държави, и в частност относно прилагането на Споразумението от Котону към конкретен момент (вж. по аналогия решение от 25 юли 2008 г., C.A.S./Комисия, C‑204/07 P, EU:C:2008:446, т. 96—98).
89 На първо място, що се отнася в случая до член 31, параграф 2 от Протокол 1, следва да се припомни, че тази разпоредба предвижда, че както Съюзът, така и държавите от АКТБ „си сътрудничат посредством компетентните митнически администрации при проверките на [истинността] на сертификатите за движение EUR.1, декларациите върху фактурите или декларациите на доставчиците и верността на информацията, представен[а] в тези документи“.
90 При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 56 от своето заключение, Комисията е длъжна с особено внимание да осигури точното изпълнение от държавите от АКТБ на техните задължения, договорени по силата на това споразумение, тъй като то установява едностранно преференциално тарифно третиране само на стоките с произход от тези държави.
91 От самия текст на член 31, параграф 2 от Протокол 1 обаче следва, че държавите от АКТБ си поделят със Съюза отговорността да проверяват истинността на тези документи и верността на информацията, представена в тези документи. По-специално за проверката на статута на произход на стоките в рамките за контрола за верността на информацията, представена в документите по член 31, параграф 2 от Протокол 1, носи отговорност преди всичко държавата износител от АКТБ, а що се отнася до Съюза — държавата вносител в съответствие с член 32 от Протокол 1. Комисията обаче следва да поиска информация от посочените държави относно развитието на положението и евентуално да предприеме подходящи мерки, за да осигури точното изпълнение на Споразумението от Котону.
92 В случая от представената пред Съда преписка е видно, че през 2003 г. германските органи са привлекли вниманието на Комисията на обстоятелства, от които според тях следва, че сертификати EUR.1, издадени от ямайските митнически органи за облекло, евентуално не са в съответствие с Протокол 1. Впоследствие през март 2004 г. OLAF е започнала разследване, докато ямайските органи са предупредени за евентуални нередности през септември 2004 г. и по покана на тези органи са направени посещения на място през февруари и март 2005 г.
93 От това е видно, че Комисията е осъществила контакти по този въпрос с митническите органи на държавата износител от АКТБ и с тези на държавата членка вносител, както и че е предприела своевременно мерки, които са дали възможност да се установят нередностите, констатирани в доклада на OLAF от 2005 г. Освен това е безспорно, че вследствие на този доклад ямайските органи са обезсилили сертификатите EUR.1, издадени през съответния период, като по този начин са преустановени разглежданите нередности. При тези обстоятелства не може да се поддържа, че Комисията не е изпълнила задължението си сътрудничество по член 31, параграф 2 от Протокол 1.
94 На второ място, що се отнася до член 37 от Протокол 1, следва да се отбележи, че макар Комисията е част от Комитета за митническо сътрудничество, предвиден в този член, от самия текст на параграф 1 от него следва, че на този комитет се възлага да осъществява митническото сътрудничество с оглед на точното и еднакво прилагане на този протокол, но не и сам да проверява това прилагане.
95 Това тълкуване относно задачата на посочения комитет се потвърждава от другите разпоредби на посочения член 37. Всъщност съгласно параграф 2 от него Комитетът по митническо сътрудничество изследва влиянието върху най-слабо развитите страни от АКТБ на прилагането на правилата за произход, като вследствие на това изследване този комитет приема не решения, а само препоръки към Съвета на министрите. Освен това, макар съгласно член 37, параграф 3 във връзка с член 6 от Протокол 1 посоченият комитет да може да се произнася по евентуалното прилагане на правилата за произход по този протокол към стоки, включващи материали, които кумулират различен произход, както и съгласно член 37, параграф 4 и член 38 от посочения протокол — по приемането на някои дерогации от Протокол 1, тези разпоредби не предоставят на Комитета по митническо сътрудничество правомощието сам да проверява правилното прилагане на правилата за произход от държавите от АКТБ, нито да взема решения за последиците, които трябва да се изведат от евентуално неспазване на тези правила. Следователно няма основание за позоваване на член 37, параграф 1 от Протокол 1, за да се докаже, че при обстоятелствата, довели до приемането на Решение REM 03/07, Комисията не е изпълнила задължението си да следи за правилното прилагане на Споразумението от Котону.
96 Ето защо Комисията не може да бъде упрекната, че не е изпълнила задължението си да следи за правилното прилагане на Споразумението от Котону в случая, по който е прието Решение REM 03/07. При това положение Prenatal не е доказало, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела в Решение REM 03/07, че не е налице особена ситуация по смисъла на член 239 от Митническия кодекс.
97 Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че при разглеждането на това решение с оглед на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и на член 239 от този кодекс, не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.
По втория, третия и четвъртия въпрос
98 С въпроси от втори до четвърти, които трябва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали когато Комисията връща на националните митнически органи досието по искане за възстановяване на митни сборове, тези органи са обвързани от преценката на Комисията, че е налице сходство във фактическата и правната обстановка между случая, с който е свързано това искане, и този, който е разглеждан в рамките на друго искане, с което вече е сезирана Комисията, или противно на направената от нея преценка, посочените органи могат да стигнат до извод, че тези случаи не са съпоставими.
99 Комисията поддържа, че въпроси от втори до четвърти са недопустими, тъй като испанските митнически органи и запитващата юрисдикция споделят разбирането, че случаят, за който се отнася искането за възстановяване на митни сборове, разглеждано в главното производство, и случаят, посочен в искането, във връзка с което е постановено Решение REM 03/07, са със сходна фактическа и правна обстановка, така че отговорът на тези въпроси не е необходим за решаване на спора в главното производство. По същите съображения Prenatal счита, че четвъртият въпрос е от хипотетично естество и поради това е недопустим.
100 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications, C‑637/17, EU:C:2019:263, т. 57 и цитираната съдебна практика).
101 В случая от съдържащите се в акта за преюдициално запитване данни е видно, че националните митнически органи вече са се произнесли по искането на Prenatal за възстановяване на митни сборове, като са възприели преценката на Комисията, че е налице сходство във фактическата и правната обстановка между случая, за който се отнася това искане, и този, който е разгледан в рамките на искането, във връзка с което е прието Решение REM 03/07, преценка, която се споделя както от запитващата юрисдикция, така и от Prenatal. Освен това в представената пред Съда преписка няма данни, от които да е видно, че по спора в главното производство е било възможно националните митнически органи да стигнат до извод, че посочените случаи не са сходни.
102 При тези обстоятелства е очевидно, че за решаването на спора в главното производство не е необходим отговор на въпроси от втори до четвърти и че поради това поисканото тълкуване на правото на Съюза е от хипотетично естество по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 100 от настоящото решение.
103 Ето защо преюдициални въпроси от втори до четвърти трябва да бъдат обявени за недопустими.
По съдебните разноски
104 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
При разглеждането на Решение COM(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай (преписка REM 03/07), с оглед на член 220, параграф 2, буква б) и на член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на посоченото решение.
Подписи