Жалба, подадена на 23 септември 2009 г. от Roberto Sevenier срещу Определение на Съда на публичната служба, постановено на 8 юли 2009 г. по дело F-62/08, Sevenier/Комисия

(Дело T-368/09 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Roberto Sevenier (Париж, Франция) (представител: E. Boigelot и L. Defalque, avocats)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отмени оспорваното определение, постановена на 8 юли 2009 г. от трети състав на Съда на публичната служба на Европейския съюз по дело F-62/08, Sevenier/Комисия, съобщено на жалбоподателя на 13 юли 2009 г.,

да се уважат исканията на жалбоподателя, направени в производството пред Съда на публичната служба на Европейския съюз;

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и обжалването.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяната на Определение на Съда на публичната служба (СПС), постановена на 8 юли 2009 г. по дело F-62/08, Sevenier/Комисия, с което СПС отхвърля като явно недопустима жалбата, с която жалбоподателят е поискал отмяната на решение на Комисията от 24 септември 2007 г., доколкото с него се отхвърля искането на жалбоподателя, от една страна, за оттегляне на оставката, подадена от него на 19 октомври 1983 г. и, от друга страна, за сезиране на комисията по инвалидност.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква като главно искане едно единствено правно основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от СПС при тълкуването на понятието "акт с чисто потвърдителен характер", доколкото СПС бил квалифицирал изричното решение, прието след мълчаливото отхвърляне на искането на жалбоподателя, като акт с чисто потвърдителен характер, въпреки факта, че изричното решение уважавало частично искането на жалбоподателя.

При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че СПС е изопачил и е изтълкувал неправилно доказателствата по преписката, и не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е констатирал, че никакво особено обстоятелство по конкретния случай не е обосновавало неприлагането от страна на СПС на установената съдебна практика в областта на актовете с чисто потвърдителен характер.

____________