ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

7 декември 2011 година

Дело F‑44/05 RENV

Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Искане за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство — Липса на компетентност на Съда на публичната служба — Препращане на Общия съд“

Предмет:      Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strack по същество иска да се отмени решението за отхвърляне на неговата кандидатура за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ на Службата за официални публикации на Европейските общности и решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност, както и да се осъди Комисията да му заплати обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял

Решение:      Искането за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство, направено от жалбоподателя в точки 78—85 от представеното на 21 февруари 2011 г. писмено становище и посочено като точка A.4 от исканията в това становище, се препраща на Общия съд на Европейския съюз. Съдът на публичната служба не се произнася по съдебните разноски във връзка с това искане.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Произход — Служебно правоотношение — Нормативна основа

(член 270 ДФЕС)

2.      Производство — Разпределяне на правомощията между различните юрисдикции на Съюза — Искане за обезщетение поради прекомерна продължителност на съдебното производство — Липса на компетентност на Съда на публичната служба — Препращане на Общия съд

(член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 51, първа алинея от Статута на Съда; член 73 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Спорът относно поправяне на вреди между длъжностно лице и институцията, на която то е или е било подчинено, попада в обхвата на член 270 ДФЕС само когато вредите произтичат от служебното правоотношение, което съществува или е съществувало между заинтересованото лице и институцията.

(вж. точка 8)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 12 май 2011 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, точка 116 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑401/11 P

2.      Произнасянето по искането на бивше длъжностно лице за обезщетение поради прекомерна продължителност на производството очевидно е извън компетентността на Съда на публичната служба, доколкото това искане е във връзка със съдебното производство, като това е без значение за останалите искания за обезщетение. Всъщност твърдяната вреда произтича не от служебното правоотношение между жалбоподателя и институцията, а от забавяне за произнасяне, за което вина имали юрисдикциите на Съюза и което нарушавало правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита.

В това отношение съгласно член 73 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба иск или жалба, който/която е подсъден/подсъдна на Съда или на Общия съд, трябва да им се препрати, когато с една молба са направени няколко искания, всяко от които е самостоятелно по същество и може да се разглежда като иск или жалба по смисъла на посочения член 73. Освен това от член 256, параграф 1, първа алинея ДФЕС и член 51, първа алинея от Статута на Съда следва, че Общият съд е компетентен да разглежда като първа инстанция предявените от частноправни субекти искове за обезщетение, когато те не се основават на служебно правоотношение, което съществува или е съществувало между заинтересованото лице и институция.

(вж. точки 9 и 10)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, посочено по-горе, точка 116 и цитираната съдебна практика.