РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

23 октомври 2012 година

Дело F‑44/05 RENV

Guido Strack

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна на решението — Снемане на имунитета на служители на институция във връзка с техни устни и писмени изявления в рамките на съдебно производство — Назначаване на длъжност началник на отдел — Отхвърляне на кандидатура — Жалба за отмяна — Правен интерес на лицето, чиято кандидатура е отхвърлена — Сила на пресъдено нещо — Процесуално нарушение — Претегляне на интересите по делото — Иск за обезщетение — Претърпяна вследствие на нарушение неимуществена вреда“

Предмет: Връщане за ново разглеждане на жалба, първоначално подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, на Съда на публичната служба с Решение на Общия съд от 9 декември 2010 г. по дело Комисия/Strack (T‑526/08 P, наричано по-нататък „решението за връщане на делото“), отменящо частично Решение на Съда на публичната служба от 25 септември 2008 г. по дело Strack/Комисия (F‑44/05, наричано по-нататък „Решение по дело Strack/Комисия“), с което този съд се е произнесъл по подадената от г‑н Strack жалба за отмяна на решението на Службата за официални публикации на Европейските общности, с което се отхвърля неговата кандидатура за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ (A 5/A 4) в посочената служба (наричана по-нататък „спорната длъжност“) и решението за назначаване на г‑н A на спорната длъжност, както и за осъждане на Комисията на заплащане на обезщетение за поправяне на неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял

Решение:      Отхвърля като недопустимо искането за снемане на имунитета. Отхвърля като неоснователно искането за обезщетение. Отменя решението за назначаване на г‑н A и решението на Комисията на Европейските общности от 19 ноември 2004 г., с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за официални публикации на Европейските общности. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски по дела Strack/Комисия, F‑44/05, Комисия/Strack, T‑526/08 P и Strack/Комисия, F‑44/05 RENV, и се осъжда да заплати направените от г‑н Strack съдебни разноски по същите тези дела.

Резюме

1.      Жалби, подадени от длъжностни лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Искане за снемане на имунитета на представителите на страните — Искане, което не е направено от юрисдикция или от компетентен национален орган — Недопустимост

(членове 11 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; (член 19, пета алинея от Статута на Съда; член 30 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Жалби, подадени от длъжностни лица — Предварителна административна процедура — Ход — Срокове

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Искове, предявени от длъжностни лица — Правен интерес — Жалба за отмяна, подадена от трето лице, срещу решението за назначаване на длъжностно лице или друг служител — Допустимост — Отмяна, съставляваща прекомерна санкция — Липса на последици

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Искове, предявени от длъжностни лица — Правно основание, изведено от процесуално нарушение — Негодно правно основание поради обстоятелството, че не е било възможно процедурата да доведе до различен резултат при законосъобразна процедура

5.      Искове, предявени от длъжностни лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение за назначаване на свободна длъжност — Отмяна, съставляваща или несъставляваща прекомерна санкция — Критерии за преценка — Баланс на интересите — Възможност ответната институция служебно да бъде осъдена да заплати обезщетение, в случай че не отмени процедурата по подбора

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Длъжностни лица — Назначаване — Задължение на администрацията да назначи служител на обявено за свободно работно място — Отсъствие — Изключение

7.      Искове, предявени от длъжностни лица — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение за назначаване — Оправдани правни очаквания на длъжностното лице, назначено след незаконосъобразната процедура за подбор — Отсъствие

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

8.      Искове, предявени от длъжностни лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда — Граници

(член 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Що се отнася до искане за снемане на имунитета на представител на една от страните на основание член 30 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, че в тази разпоредба не се посочва изрично, че искане за снемане на имунитет на представителите на страните може да бъде подадено от една от страните. Тъй като обаче целта на имунитета по член 30 от Процедурния правилник е да защити представителите на страните от наказателно преследване и предвид ratio legis на тази разпоредба, Съдът на публичната служба счита, че е длъжен да се произнесе по искане за снемане на имунитет само ако то е отправено от юрисдикция или от компетентен национален орган. Затова Съдът на публичната служба не може да изпълнява отправено от някоя от страните искане за снемане на имунитет, тъй като такова искане не е от неговата компетентност.

Всъщност посоченият член 30 трябва да бъде тълкуван в светлината на член 19, пета алинея от Статута на Съда, който е неговото правно основание. Следва да се има предвид и обстоятелството, че имунитетът на представителите на страните отразява свободата на изразяване на адвокатите, установена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Макар и да е вярно, че производството пред Съда на публичната служба не е наказателно, вярно е също, че член 10 от посочената конвенция защитава по принцип свободата на изразяване на адвокатите и допринася за осъществяване на практика на правото на справедлив процес. Накрая, при тълкуването на член 30 от Процедурния правилник трябва да се вземе предвид член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата, чиято цел е да гарантира основното право на ефективни правни средства за защита пред съд, включително възможността за всяко лице да бъде съветвано, защитавано и представлявано.

(вж. точки 73—76 и 79)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2010 г., DEB, C‑279/09, точки 45 и 46

2.      Във всички случаи продължителността на досъдебното производство не би могла по принцип да бъде прекомерна, тъй като поради различните срокове, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, когато е образувано по искане, то не може да надвишава четиринадесет месеца и десет дни, а когато е образувано по жалба по административен ред, десет месеца и десет дни.

(вж. точка 90)

3.      Допустими са исканията за отмяна на решение от страна на трето лице, насочени срещу решението за назначаване на длъжностно лице или на друг служител.

Несъмнено, когато от акта, който трябва да бъде отменен, се ползва длъжностно лице или друг служител, както в случаите на решение за назначаване, съдът е длъжен да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност, но това задължение на съда не влияе върху правния интерес на третото лице по отношение на решението, което е страна, която иска отмяната.

От една страна, анализът от съда на въпроса дали дадена отмяна не представлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност, се извършва само след разглеждане на законосъобразността на обжалваното решение, като при този анализ се взема предвид по-специално тежестта на установения порок.

От друга страна, дори когато отмяната на едно решение съставлява прекомерна санкция от гледна точка на установения порок, жалбоподателят може да извлече полза от исканията за отмяна, насочени срещу това решение, тъй като обстоятелството, че отмяната на опорочено от незаконосъобразност решение съставлява прекомерна санкция, не изключва възможността съдът да уважи исканията, но и да прикани администрацията да потърси справедливо решение на спора.

(вж. точки 105—108)

Позоваване на:

Съд — 23 януари 1975 г., De Dapper/Парламент, 29/74, точка 16; 5 юни 1980 г., Oberthür/Комисия, 24/79, точки 13 и 14; 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, точка 13

Първоинстанционен съд — 10 юли 1992 г., Barbi/Комисия, T‑68/91, точка 36; 20 юли 2001 г., Brumter/Комисия, T‑351/99, точка 97; 14 ноември 2006 г., Neirinck/Комисия, T‑494/04, точки 66 и 67

Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, точка 38; 5 май 2010, Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, точка 90; 29 септември 2010 г., Brune/Комисия, F‑5/08, точка 18

4.      За да може процесуално нарушение да доведе до отмяна на административен акт, е необходимо при липсата на този порок да е било възможно процедурата да доведе до различен резултат. В замяна на това не се изисква жалбоподателят да доказва, че актът задължително е щял да бъде различен, ако не е бил опорочен с въпросното процесуално нарушение, а е достатъчно да не се изключва напълно възможността за приемане на различно решение от страна на администрацията, за да може наличието на нарушение на изискването за законосъобразност да доведе до отмяна на съответния акт.

(вж. точка 114)

Позоваване на:

Съд — 21 март 1990 г., Белгия/Комисия, C‑142/87, точка 48

Съд на публичната служба — 13 септември 2011 г., Nastvogel/Съвет, F‑4/10, точка 94

5.      Когато от акта, който трябва да бъде отменен, се ползва друго длъжностно лице или служител, какъвто е случаят с решение за назначаване на незаета длъжност, съдът на Съюза е длъжен преди това да провери дали отмяната няма да съставлява прекомерна санкция за допуснатата незаконосъобразност.

В това отношение последиците, които извежда съдът на Съюза от незаконосъобразността на приетите решенията след конкурси за назначаване на работа, не са еднакви, що се отнася до решения, приети след конкурси, предназначени за съставяне на списък с резерви, и решения, приети след конкурси, организирани за заемане на определено работно място чрез назначаване. Всъщност в случая на конкурси, предназначени за съставяне на списък с резерви, отмяната на съвкупността от индивидуалните решения, с които са вписвани имената на издържалите конкурса кандидати в посочения списък, по принцип съставлява прекомерна санкция. За сметка на това, що се отнася до решенията, приети след вътрешен конкурс за заемане на определено работно място, съдът на Съюза разглежда всеки случай поотделно, във връзка с което взема предвид естеството на допуснатото нарушение, както и баланса на интересите.

Когато в рамките на вътрешен конкурс за заемане на определено работно място става въпрос за процесуално нарушение, съдът преценява дали посоченото нарушение засяга единствено разглеждането на кандидатурата на жалбоподателя, или опорочава разглеждането на всички кандидатури. В първата хипотеза процесуалното нарушение трябва да се счита за нарушение, което не може да бъде основание за отмяна на решението за назначаване на одобрения кандидат. Във втората хипотеза съдът претегля интересите по делото, които трябва да бъдат преценени към момента на подаване на жалбата.

В това отношение съдът взема предвид най-напред, интереса на жалбоподателя да участва в процедура за подбор, в която няма нередности, след това интереса на длъжностното лице, назначено след незаконосъобразната процедура за подбор, и обстоятелството, че той е могъл добросъвестно да се доверява на законосъобразността на решението, с което е назначен. Накрая общностният съд разглежда интереса на службата, т.е. по-специално спазването на законосъобразността, бюджетните последици от липса на отмяна на незаконосъобразни решения, възможните затруднения при изпълнение на решение, което е придобило сила на пресъдено нещо, възможното засягане на приемствеността на службата и рисковете от влошаване на социалния климат в институцията.

(вж. точки 116—119)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точки 82, 83, 85 и 87—89 и цитираната съдебна практика

6.      Също така, макар Органът по назначаването да не е длъжен да даде по-нататъшен ход на една процедура за подбор, той може да вземе решение в този смисъл само на обективни, достатъчни и неизвестни към момента на започването на посочената процедура основания.

(Вж. точка 122)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 14 април 2011 г., Šimonis/Комисия, F‑113/07, точка 90

7.      Длъжностно лице, назначено в резултат на незаконосъобразна процедура за подбор, не може да се позовава на оправдани правни очаквания за запазване на назначението си дори когато са изтекли осем години от приемането на съответното решение за назначаване, доколкото последното е било оспорено в надлежния срок за обжалване Всъщност при тези обстоятелства посоченото длъжностно лице не може да не знае, че назначаването му придобива окончателен характер единствено в случай че жалбата на отстранения кандидат не бъде уважена.

(вж. точка 123)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — Bouillez и др./Съвет, посочено по-горе, точка 88

8.      Отмяната на обжалван от длъжностно лице акт на администрацията сама по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно поправяне на неимуществените вреди, които това длъжностно лице може да претърпи, освен ако то не докаже, че е претърпяло неимуществени вреди, които могат да бъдат отделени от незаконосъобразността, която е основание за отмяната, и които не могат да бъдат напълно поправени с тази отмяна. Такъв е случаят, първо, когато отмененият акт съдържа недвусмислено отрицателна оценка за способностите на жалбоподателя, която може да го оскърби, второ, когато допуснатата незаконосъобразност е с особена тежест, и трето, когато отмяната е лишена от всякакво полезно действие, тъй като не може сама по себе си да представлява подходящо и достатъчно поправяне на причинените от обжалвания акт неимуществени вреди.

(вж. точка 128)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 12 май 2011 г., AQ/Комисия, F‑66/10, точки 105, 107 и 109