РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
25 септември 2008 година
Дело F-44/05
Guido Strack
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Обявяване на свободна длъжност — Отхвърляне на кандидатура — Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Допустимост — Правен интерес — Пенсиониране — Комитет за предварителен подбор — Състав — Прилагане във времето на нови разпоредби — Независимост — Безпристрастност — Съобщаване на решение“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Strack иска по същество отмяна на решението на Службата за официални публикации на Европейските общности за отхвърляне на кандидатурата му за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ (A 5/A 4) в посочената служба и на решението за назначаване на г‑н A. на спорната длъжност, както и осъждане на Комисията да заплати обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял
Решение: Отхвърля като недопустимо искането за отмяна на решението, с което г‑н A. се назначава на длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за публикации. Отменя решението, с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за длъжността началник на отдел „Обществени поръчки и договори“ в Службата за публикации. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер на 2 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Жалбоподателят понася половината от направените от него съдебни разноски. Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
(членове 53, 78 и 90 от Правилника за длъжностните лица; член 14 от приложение VIII към него)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за независимост и почтеност
(член 11а от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Свободна длъжност — Съпоставяне на заслугите на кандидатите
(член 29 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Индивидуално решение — Късно съобщаване — Последици
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Жалбоподателят трябва да докаже възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на обжалвания от него акт, а ако интересът, на който се позовава, е свързан с бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че накърняването на това положение е вече сигурно. Що се отнася до длъжностното лице, пенсионирано поради трайна неработоспособност, която е приета за пълна преди подаването на жалбата за отмяна на назначаването на друго длъжностно лице на длъжността, за която жалбоподателят кандидатства, възможността за евентуално възстановяване на работа съгласно член 14 от приложение VIII към Правилника представлява само бъдещо несигурно събитие, което поражда единствено хипотетичен интерес и следователно не е достатъчно, за да се докаже, че правното положение на жалбоподателя би било засегнато, ако обжалваното решение не бъде отменено. Ето защо жалбоподателят трябва да докаже наличието на особено обстоятелство, поради което личният му интерес да иска отмяна на обжалваното решение продължава да съществува.
За сметка на това искането за отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя за спорната длъжност е допустимо, тъй като същият продължава да има интерес от установяването на незаконосъобразността на това решение, тъй като може да иска обезщетение за евентуално претърпените от него вреди.
(вж. точки 70, 72, 74, 76 и 79)
Позоваване на:
Съд — 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, Recueil, стp. 389, точка 11
Първоинстанционен съд — 9 февруари 1994 г., Latham/Комисия, T‑82/91, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II‑61, точка 25; 30 ноември 1998 г., N/Комисия, T‑97/94, Recueil FP, стр. I‑A‑621 и II‑1879, точки 26 и 27; 7 февруари 2007 г., Gordon/Комисия, T‑175/04, все още непубликувано в Recueil, точки 33 и 35
2. Основната цел на член 11а от Правилника е да обезпечи независимостта, почтеността и безпристрастността. За съответното длъжностно лице предвиденото в параграф 2 от този член задължение се изразява в това предварително да уведоми органа по назначаването, за да може последният да вземе необходимите според обстоятелствата мерки, а не в това изначално да откаже да разгледа или разреши случая или за тази цел да пренебрегне обстоятелствата, които могат да обосноват личния му интерес. Следователно член 11а от Правилника има широко приложно поле, което обхваща всички обстоятелства, за които предвид изпълняваната от него функция и конкретния случай длъжностното лице не може да не съзнава, че в очите на третите лица може да изглеждат като възможна причина за пристрастност от негова страна.
(вж. точка 132)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 юли 2002 г., Zavvos/Комисия, T‑21/01, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑483, точка 39; 11 септември 2002 г., Willeme/Комисия, T‑89/01, Recueil FP, стр. I‑A‑153 и II‑803, точка 47; 12 юли 2005 г., De Bry/Комисия, T‑157/04, Recueil FP, стр. I‑A‑199 и II‑901, точка 33
3. Упражняването на правото на преценка, с което разполага администрацията при назначаването и повишаването, предполага тя старателно и безпристрастно да прецени всички релевантни данни за съответната кандидатура и съвестно да се придържа към изискванията, посочени в обявлението за свободна длъжност, тъй като е длъжна да отхвърли всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Всъщност с обявлението за свободната длъжност органът по назначаването сам очертава правната рамка, която стриктно трябва да спазва.
Що се отнася до преценката дали изборът на длъжностното лице е погрешен, подобна грешка трябва да е явна и да надхвърля широкото право на преценка, с което в рамките на обявлението за свободна длъжност органът по назначаването разполага при сравняването на заслугите на кандидатите и оценяването на интереса на службата. Контролът на Съда на публичната служба трябва да се свежда до въпроса дали предвид данните, на които посоченият орган основава преценката си, същият е действал в разумни граници и не е упражнил своето право по явно неправилен начин или за цели, различни от тези, във връзка с които това право му е възложено.
Следователно Съдът на публичната служба не може да замени със своя извършената от органа по назначаването преценка на заслугите и квалификациите на кандидатите, когато от материалите по преписката по никакъв начин не личи, че преценявайки тези заслуги и квалификация, въпросният орган е допуснал явна грешка.
(вж. точки 155 и 156)
Позоваване на:
Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точки 26, 38 и 41; 30 май 1984 г., Picciolo/Парламент, 111/83, Recueil, стр. 2323, точка 16; 4 февруари 1987 г., Bouteiller/Комисия, 324/85, Recueil, стр. 529, точка 6
Първоинстанционен съд — 13 декември 1990 г., Moritz/Комисия, T‑20/89, Recueil, стр. II‑769, точка 29; 18 септември 2003 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑73/01, Recueil FP, стр. I‑A‑207 и II‑1011, точка 54; 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1541, точка 65; 4 май 2005 г., Sena/AESA, T‑30/04, Recueil FP, стр. I‑A‑113 и II‑519, точки 80 и 81
4. Член 25, втора алинея, първо изречение от Правилника предвижда, че всяко индивидуално решение незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице. Само по себе си обаче късното съобщаване не представлява нарушение на посочената разпоредба, което може да доведе до отмяна на обжалваното решение.
(вж. точки 195 и 198)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 март 1997 г., Picciolo и Caló/Комитет на регионите, T‑178/95 и T‑179/95, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑155, точки 28 и 29; 17 ноември 1998 г., Gómez de Enterría y Sanchez/Парламент, T‑131/07, Recueil FP, стр. I‑A‑613 и II‑1855, точка 69; 7 февруари 2007 г., Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, все още непубликувано в Recueil, точка 79