ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)
10 март 2020 година(*)
„Производство — Определяне на съдебните разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски“
По съединени дела T‑111/14 DEP—T‑118/14 DEP
Unitec Bio SA, установено в Буенос Айрес (Аржентина), за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑111/14,
Molinos Río de la Plata SA, установено в Буенос Айрес, за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑112/14,
Oleaginosa Moreno Hermanos SACIFI y A, установено в Баия Бланка (Аржентина), за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑113/14,
Vicentin SAIC, установено в Авелянеда (Аржентина), за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑114/14,
Aceitera General Deheza SA, установено в Хенерал Дееса (Аржентина), за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑115/14,
Bunge Argentina SA, установено в Буенос Айрес, за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑116/14,
Cargill SACI, установено в Буенос Айрес, за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑117/14,
LDC Argentina SA, установено в Буенос Айрес, за което се явяват J.‑F. Bellis и R. Luff, avocats,
жалбоподател по дело T‑118/14,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явява H. Marcos Fraile, в качеството на представител,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия,
и
European Biodiesel Board (EBB), установено в Брюксел (Белгия),
встъпили страни,
с предмет молба за определяне на съдебните разноски във връзка с четири решения — от 15 септември 2016 г., LDC Argentina/Съвет (T‑118/14, непубликувано, EU:T:2016:502), от 15 септември 2016 г., Cargill/Съвет (T‑117/14, непубликувано, EU:T:2016:503), от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет (T‑111/14, EU:T:2016:505) и от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет (T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509),
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),
състоящ се от: A. M. Collins, председател, Z. Csehi (докладчик) и G. De Baere, съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Определение
Фактите, производството и исканията на страните
1 С осем жалби, подадени в секретариата на Общия съд на 17 февруари 2014 г. и съответно заведени с номера T‑111/14, T‑112/14, T‑113/14, T‑114/14, T‑115/14, T‑116/14, T‑117/14 и T‑118/14, жалбоподателите — Unitec Bio SA, Molinos Río de la Plata SA, Oleaginosa Moreno Hermanos SACIFI y A, Vicentin SAIC, Aceitera General Deheza SA, Bunge Argentina SA, Cargill SACI и LDC Argentina SA, искат отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1194/2013 на Съвета от 19 ноември 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия (ОВ L 315, 2013 г., стр. 2, наричан по-нататък „обжалваният акт“), доколкото с него им е наложено антидъмпингово мито.
2 С определения на председателя на девети състав на Общия съд от 17 юли и 22 септември 2014 г. Европейската комисия и European Biodiesel Board (EBB) са допуснати да встъпят по делата, посочени в точка 1 по-горе, в подкрепа на Съвета на Европейския съюз.
3 С четири решения — от 15 септември 2016 г., LDC Argentina/Съвет (T‑118/14, непубликувано, EU:T:2016:502), от 15 септември 2016 г., Cargill/Съвет (T‑117/14, непубликувано, EU:T:2016:503), от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет (T‑111/14, EU:T:2016:505) и от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет (T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509), Общият съд отменя обжалвания акт в частта, в която се отнася до жалбоподателите. По всяко от делата той осъжда Съвета да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите.
4 С четири жалби до Съда, подадени на 24 ноември 2016 г. и заведени с номера C‑602/16 P и C‑607/16 P—C‑609/16 P, Съветът моли на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съд да се отменят решенията на Общия съд от 15 септември 2016 г., LDC Argentina/Съвет (T‑118/14, непубликувано, EU:T:2016:502), от 15 септември 2016 г., Cargill/Съвет (T‑117/14, непубликувано, EU:T:2016:503), от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет (T‑111/14, EU:T:2016:505) и от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет (T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509).
5 С писмо от 22 януари 2018 г. Съветът уведомява Съда по реда на член 148 от Процедурния правилник на Съда, че оттегля жалбите си.
6 С определение от 15 февруари 2018 г., Съвет/Unitec Bio и др. (C‑602/16 P и C‑607/16 P—C‑609/16 P, непубликувано, EU:C:2018:150) председателят на Съда заличава съединени дела C‑602/16 P и C‑607/16 P—C‑609/16 P от регистъра на Съда и осъжда Съвета да заплати направените от жалбоподателите съдебни разноски.
7 С писмо от 27 април 2018 г. жалбоподателите изпращат покана до Съвета да им възстанови сума в общ размер от 391 249 EUR за осемте дела пред Общия съд, упоменати в точка 1 по-горе, и за четирите дела пред Съда, упоменати в точка 4 по-горе.
8 С писмо от 25 юли 2018 г. Съветът изразява несъгласие с размера на съдебните разноски, които жалбоподателите искат да им възстанови, и предлага да възстанови общо 45 300 EUR за съответните дела пред Общия съд и пред Съда. Предложението на Съвета отговаря на 200 изработени часа при 225 EUR почасова ставка на възнаграждението. Жалбоподателите отхвърлят това предложение с писмо от 28 септември 2018 г., но намаляват общия размер на исканата сума на 388 887 EUR заради допусната изчислителна грешка.
9 С писмо от 10 януари 2019 г. Съветът отхвърля новото им искане и предлага да възстанови сума в общ размер от 54 100 EUR за съответните дела пред Общия съд и пред Съда.
10 С писмо от 18 март 2019 г. жалбоподателите намаляват отново размера на исканата от тях сума на 85 150 EUR за съответните дела пред Общия съд и пред Съда, като тази сума отговаря на 265 изработени часа при 320 EUR почасова ставка на възнаграждението плюс 350 EUR административни разходи. С писмо от 29 март 2019 г. Съветът отхвърля това ново искане и потвърждава предложението си да възстанови сума в общ размер от 54 100 EUR.
11 Тъй като страните не постигат съгласие по размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, на основание член 170, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд на 28 юни 2019 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд молба за определяне на съдебните разноски, с която искат от Общия съд:
– да определи на 185 811,50 EUR размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, които Съветът трябва да им възстанови за дела T‑111/14, T‑112/14—T‑116/14, T‑117/14 и T‑118/14,
– да определи на 1539 EUR размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, които Съветът трябва да им възстанови за настоящото дело за определяне на съдебните разноски,
– да постанови, че тази сума подлежи на увеличаване с лихви за забава, считано от връчването на бъдещото определение по делото.
12 В становището си, подадено в секретариата на Общия съд на 25 юли 2019 г., Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли молбата на жалбоподателите,
– да определи на 43 150 EUR общия размер на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
13 След промяна в съставите на Общия съд, в приложение на член 27, параграф 5 от Процедурния правилник съдията докладчик е включен в трети състав, на който съответно е разпределено и настоящото дело.
От правна страна
14 Съгласно член 170, параграф 3 от Процедурния правилник при спор относно подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд се произнася по молба на заинтересованата страна с определение, което не подлежи на обжалване, след като предостави възможност на страната, за която се отнася молбата, да представи своето становище.
15 Съгласно член 140, буква б) от Процедурния правилник необходимите разходи, направени от страните за целите на производството, по-специално пътните и дневните разноски и възнаграждението на представител, юридически съветник или адвокат, се считат за подлежащи на възстановяване съдебни разноски. От тази разпоредба следва, че подлежащите на възстановяване съдебни разноски са ограничени, от една страна, до разноските, които са направени за целите на производството пред Общия съд, и от друга страна, до разноските, които са били необходими за тези цели (вж. определение от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, Т‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 13 и цитираната съдебна практика).
16 Именно с оглед на тези съображения следва да се определи размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски в настоящия случай.
По размера на подлежащите на възстановяване адвокатски възнаграждения
17 Съгласно постоянната съдебна практика Общият съд е оправомощен не да определя размера на възнагражденията, които страните дължат на своите адвокати, а размера, до който тези средства подлежат на възстановяване от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Когато се произнася по молбата за определяне на съдебните разноски, Общият съд не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение, сключено в това отношение между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници (вж. определение от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 17 и цитираната съдебна практика).
18 Освен това при липсата на разпоредби от правото на Съюза с тарифен характер Общият съд следва свободно да прецени данните по делото, като държи сметка за предмета и естеството на спора, за значението му от гледна точка на правото на Съюза, както и за сложността на делото, за обема на работата, която е трябвало да извършат във връзка със съдебното производство участвалите в него представители или юридически съветници, и за икономическите интереси на страните във връзка с този спор (вж. определение от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 18 и цитираната съдебна практика).
19 Що се отнася, на първо място, до предмета, естеството и значението на споровете от гледна точка на правото на Съюза, както и до сложността на делата, Общият съд констатира, че по същество главните производства са водени по осем жалби за отмяна в областта на антидъмпинга, като във всички тях са изтъкнати три еднакви основания. По първото и второто основание е поставен под въпрос подходът на Съвета, който се състои в това, че не са взети предвид разходите за основните суровини, отразени в счетоводните книги на проверяваните производители износители, поради изкривяване на цените на посочените основни суровини, причинено от системата на диференцираната експортна такса, а са заменени с референтната цена. По първото основание жалбоподателите изтъкват, че подобен подход не съответства на член 2, параграф 5, първа и втора алинея от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51, наричан по-нататък „основният регламент“). По второто основание те поддържат, че подходът не съответства на Споразумението за прилагането на член VI на ГАТТ (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112). По третото основание се твърди, че като приема, че е налице причинно-следствена връзка между вноса на биодизел с произход от Аржентина, който е предмет на разследването, и вредата, причинена на промишлеността на Съюза, Съветът е нарушил член 3, параграф 7 от основния регламент.
20 Следва да се отбележи, че първото основание за обжалване повдига значим въпрос от гледна точка на правото на Съюза, който се отличава с известна фактическа и правна сложност и изисква задълбочен анализ, както изтъкват жалбоподателите. Всъщност това основание се отнася до прилагането на член 2, параграф 5 от основния регламент, който по същество предвижда различни възможности, въз основа на които институциите могат да вземат предвид разходите в частност за производството и продажбата на продукта, обект на разследването, за целите на определянето на нормалната стойност на сходния продукт по смисъла на този регламент. В настоящия случай жалбоподателите изтъкват, че Съветът е действал по същество в нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент, тъй като при определянето на нормалната стойност на сходния продукт по смисъла на основния регламент не е взел предвид цените на суровините, отразени в счетоводните книги на жалбоподателите. Те по-конкретно се оплакват, че Съветът е приложил неправилно решение от 7 февруари 2013 г., Acron и Dorogobuzh/Съвет (T‑235/08, непубликувано, EU:T:2013:65). Оттук следва, че това основание за обжалване се е нуждаело от задълбочен анализ, доколкото повдигнатият с него въпрос е наложил Общият съд да се произнесе по-конкретно относно тежестта на доказване и свободата на преценка на институциите на Съюза във връзка с определянето на нормалната стойност на сходния продукт по смисъла на основния регламент (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 19 декември 2019 г., Unitec Bio и др./Съвет, C‑602/16 P‑DEP, непубликувано, EU:C:2019:1148, т. 30—32).
21 За останалите основания следва да се отбележи, че не се отличават с особена сложност.
22 На второ място, що се отнася до икономическите интереси на страните във връзка със спора, следва да се припомни, че с обжалвания акт върху износа на жалбоподателите е наложено окончателно антидъмпингово мито със ставка между 216,64 EUR и 245,67 EUR на тон нетно тегло. Както поддържа Съветът, жалбоподателите имат икономически интерес във връзка с тези дела, но този интерес не може да се смята за необичаен или значително по-различен от интереса, характерен за всяка процедура за разследване, в която се налагат антидъмпингови мита.
23 На трето място, що се отнася до обема на работата, наложена от спора, жалбоподателите молят размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с осемте им жалби до Общия съд да се определи на 184 837,50 EUR, които според тях отговарят на 543 часа, изработени от четирима адвокати при средно претеглена почасова ставка на адвокатското възнаграждение от малко над 340 EUR.
24 Съветът възразява срещу броя на адвокатите, броя на часовете и приложената почасова ставка на възнаграждението. Той твърди, че за всичките осем дела пред Общия съд е била достатъчна работата на един адвокат в продължение на максимум 170 часа при 250 EUR почасова ставка на възнаграждението.
25 В настоящия случай следва да се констатира, че в подкрепа на искането си жалбоподателите представят справка за изработените от адвокатите им часове („timesheets“), която съдържа подробна информация за вида на работата, времето, което е отнела, и съответните почасови ставки на възнаграждението. От този документ личи, че четирима адвокати са работили общо 540,75 часа, като стойността на тази работа се оценява общо на сумата от 184 837,50 EUR.
26 Първо, следва да се изключат някои часове, които не могат да бъдат отнесени към категорията на подлежащите на възстановяване съдебни разноски по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 15 по-горе, тъй като не се явяват необходими за целите на главните производства пред Общия съд.
27 В този смисъл към категорията на подлежащите на възстановяване съдебни разноски не могат да се отнесат часовете, които съответстват на времето за работа по жалбата на Cámara Argentina de Biocombustibles (Carbio), която не е страна по настоящото дело за определяне на съдебните разноски и която е осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски с решение от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет (T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509). По-конкретно, от обхвата на разглежданото тук искане трябва да се изключат часовете, които отнема отговорът по възраженията на Съвета във връзка с допустимостта на жалбата на Carbio.
28 Освен това не следва да се възстановяват съдебните разноски, отнасящи се до периодите, през които не е било извършено нито едно процесуално действие от Общия съд, доколкото такива разноски не могат да са пряко свързани с участието на адвоката в производството пред Общия съд (определение от 21 декември 2010 г., Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, EU:T:2010:559, т. 33 и 34). Също така следва да се откаже възстановяване на съдебните разноски, отнасящи се до периода след устната фаза на производството, при положение че след съдебното заседание не са извършвани процесуални действия (определение от 24 януари 2002 г., Groupe Origny/Комисия, T‑38/95 DEP, EU:T:2002:13, т. 31).
29 В настоящия случай 2,5 изработени часа при 300 EUR почасова ставка на възнаграждението са записани като отговарящи на времето за път на връщане от Люксембург (Люксембург) след съдебното заседание, проведено на 28 октомври 2015 г. в главните производства, и на последваща работа след съдебното заседание. В това отношение следва да се констатира, че устната фаза на производството е възобновена на 22 февруари 2016 г. Като част от процесуално-организационните действия на 22 февруари 2016 г. и 23 март 2016 г. Общият съд поставя въпроси на жалбоподателите. Като се има предвид обаче изтеклото време между пътуването на връщане от съдебното заседание от 28 октомври 2015 г. и извършването на тези процесуално-организационни действия, посочените часове последваща работа не може да са били посветени на отговора на въпросите в рамките на тези процесуално-организационни действия, доколкото последните още не са били предприети от Общия съд. Следователно упоменатите часове последваща работа трябва да се изключат от категорията на необходимите съдебни разноски, по съображение че се отнасят до период, през който не са извършвани процесуални действия, и съответно не се явяват пряко свързани с участието на адвокатите в производството пред Общия съд.
30 Второ, съгласно съдебната практика, когато адвокатите на дадена страна вече са я подпомагали в хода на процедурите или действията, които са предшествали свързания с тях спор, както е в случая, необходимо е да се вземе предвид фактът, че тези адвокати познават релевантните за спора факти, което вероятно е облекчило работата им и е намалило необходимото време за подготовка за съдебното производство (определение от 21 декември 2010 г., Le Levant 015 и др./Комисия, T‑34/02 DEP, EU:T:2010:559, т. 43).
31 В това отношение жалбоподателите изтъкват, че някои от въпросите, повдигнати пред Общия съд в писмената защита, по-конкретно въпросите за допустимостта на жалбите, не са били обсъждани в хода на административното производство. Следва обаче да се отбележи, че възраженията във връзка с допустимостта на жалбите са засягали само двама от жалбоподателите — молители по настоящото дело за определяне на съдебните разноски, а именно Cargill, жалбоподателят по дело T‑117/14, и Unitec Bio, жалбоподателят по дело T‑111/14, и че в репликите си тези жалбоподатели отговарят на възраженията с два еднакви и съвсем простички параграфа.
32 Трето, жалбоподателите обосновават високия брой изработени часове с обстоятелството, че адвокатите им е трябвало да работят по осем жалби. Според жалбоподателите, които в това отношение се позовават на точка 35 от определение от 13 май 2019 г., Giant (China)/Съвет (T‑425/13 DEP, непубликувано, EU:T:2019:340), съдът на Съюза приемал, че 190 часа за един жалбоподател са разумни. Предвид тази съдебна практика 543 изработени часа за осем жалби не трябвало да се смятат за прекомерни. Освен това делата в главните производства в настоящия случай били по-сложни от делото, по което е постановено решение от 26 ноември 2015 г., Giant (China)/Съвет (T‑425/13, непубликувано, EU:T:2015:896). Жалбоподателите добавят, че наистина някои въпроси по осемте дела са били сходни, но други, процесуални въпроси като поверителността, допустимостта и обработването на данните наложили индивидуално третиране на всеки жалбоподател.
33 Общият съд отбелязва, че наистина в настоящия случай, в който става дума за осем жалби, може да е обосновано изработените часове да са повече, отколкото за подготовката и последващата работа по едно-единствено дело пред Общия съд, но следва все пак да се вземат предвид сходствата между съответните дела от правна и от фактическа страна, които вероятно са довели до икономия на работа за адвокатите.
34 В настоящия случай следва да се вземе под внимание фактът, че ако се изключат някои разлики, всички писмени изявления на осемте жалбоподатели са по същество еднакви, а и жалбоподателите отговарят общо на поставените от Общия съд въпроси. По-конкретно, въпросите от правна и фактическа страна във връзка с прилагането на член 2, параграф 5 от основния регламент са повдигнати с еднакво формулиран текст, поради което им е отговорено с почти еднакви съображения в решения от 15 септември 2016 г., LDC Argentina/Съвет (T‑118/14, непубликувано, EU:T:2016:502), от 15 септември 2016 г., Cargill/Съвет (T‑117/14, непубликувано, EU:T:2016:503), от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет (T‑111/14, EU:T:2016:505) и от 15 септември 2016 г., Molinos Río de la Plata и др./Съвет (T‑112/14—T‑116/14 и T‑119/14, непубликувано, EU:T:2016:509). Сходствата от този тип между тези свързани дела непременно са довели до икономии от мащаба (вж. в този смисъл определения от 27 април 2009 г., Mülhens/СХВП — Conceria Toska (TOSKA), T‑263/03 DEP, непубликувано, EU:T:2009:118, т. 17 и от 27 април 2009 г., Mülhens/СХВП, T‑28/04 DEP, непубликувано, EU:T:2009:119, т. 17; вж. също в този смисъл определение от 12 май 2016 г., Ningbo Yonghong Fasteners/Съвет, T‑150/09 DEP, непубликувано, EU:T:2016:317, т. 28).
35 Освен това, макар въпросите за допустимостта на етапа на изготвянето на жалбата и репликата да са наложили по-задълбочена работа по някои от делата, следва да се отбележи, както вече беше споменато в точка 31 по-горе, че тези въпроси засягат само двама от жалбоподателите — молители в настоящото производство за определяне на съдебните разноски, и са разгледани по еднакъв начин в писмените им изявления, поради което Общият съд им отговаря с еднакви съображения в решения от 15 септември 2016 г., Cargill/Съвет (T‑117/14, непубликувано, EU:T:2016:503) и от 15 септември 2016 г., Unitec Bio/Съвет (T‑111/14, EU:T:2016:505). Молбите за поверително третиране по дела T‑112/14—T‑116/14 и T‑118/14 също са еднакви.
36 Четвърто, следва да се припомни, че съдът на Съюза следва да вземе предвид главно общия брой изработени часове, които могат да са били обективно необходими за целите на производството пред Общия съд, независимо от броя на адвокатите, между които може да е била разпределена работата (определение от 28 юни 2004 г., Airtours/Комисия, T‑342/99 DEP, EU:T:2004:192, т. 30).
37 В настоящия случай, като се имат предвид в частност значението на споровете от гледна точка на правото на Съюза и сложността на въпросите, свързани с едното от изтъкнатите пред него основания, Общият съд определя на 408 часа общото време на адвокатската работа, която обективно е била необходима за целите на представляването на осемте жалбоподатели в съдебната фаза на главните производства. Това обхваща изготвянето на жалбите за отмяна, на репликите, на съвсем кратките молби за поверително третиране по дела T‑112/14—T‑116/14 и T‑118/14 и подготвянето на неповерителните варианти на съответните процесуални документи, отговорите на двете писмени изявления при встъпване на Комисията и на EBB, подготовката за съдебното заседание и представляването на жалбоподателите в съдебното заседание, както и отговорите, общи за всички жалбоподатели, на поставените след съдебното заседание въпроси на Общия съд. Следва да се поясни, че от упоменатото общо време за работа повече часове трябва да се отнесат към подготовката на едно типово дело, служещо за базов модел за работата по останалите седем дела, отколкото към тези останали седем дела.
38 Що се отнася до средно претеглената почасова ставка на възнаграждението, малко над 340 EUR, Общият съд намира, че подобно почасово възнаграждение може да се приложи за часовете за подготовка и изготвяне на писмените изявления и за подготовка и участие в съдебното заседание по отношение на едно-единствено типово дело, служещо за базов модел за работата по останалите седем дела. Общият съд също така намира, че доколкото работата по останалите седем дела, извършена въз основа на подготовката за типовото дело, се е опростила, почасовата ставка на възнаграждението следва да се определи на 220 EUR.
39 При тези обстоятелства би било справедливо размерът на подлежащите на възстановяване на жалбоподателите адвокатски възнаграждения да се определи на 110 160 EUR.
По подлежащите на възстановяване адвокатски разходи
40 Жалбоподателите искат да им се възстановят 974 EUR за пътните и дневните разноски на адвокатите им във връзка с общото съдебно заседание, проведено по главните производства.
41 В настоящия случай следва да се констатира, че в подкрепа на искането за възстановяване на разходите за път и хотел жалбоподателите представят две фактури за хотел на обща стойност 728 EUR и документ, в който се обяснява, че транспортните разходи са изчислени за пътуване с лека кола, а именно 0,5 EUR на километър, или общо 246 EUR.
42 Що се отнася до разходите за участието на двама адвокати в съдебното заседание, Съветът подчертава, че само разходите за един адвокат са били обективно необходими, и предлага да възстанови сумата от 350 EUR.
43 В това отношение Общият съд намира, че макар делата да са били съвсем сходни, адвокатите е трябвало да се подготвят за съдебното заседание и да представляват в него осем жалбоподатели. Ето защо е обосновано да се приеме, че направените разходи за двама представители за целите на участието им в съдебното заседание са необходими по смисъла на член 140, буква б) от Процедурния правилник.
44 Оттук следва, че би било справедливо размерът на съдебните разноски във връзка с пътуването и престоя на двама адвокати с цел подпомагане на жалбоподателите в съдебното заседание от 28 октомври 2015 г. да се определи на 974 EUR.
По разходите за настоящото производство
45 При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски Общият съд взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на постановяване на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски (определение от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P-DEP, непубликувано, EU:T:2012:147, т. 15).
46 Що се отнася до сумата от 1539 EUR, поискана във връзка с провеждането на настоящото производство по определяне на съдебните разноски, следва да се отбележи, че тя не се явява прекомерна, макар представената молба за определяне на съдебните разноски да е по-скоро стандартна.
47 При тези условия съдебните разноски на жалбоподателите по настоящото производство следва да се определят на 1539 EUR.
По искането за мораторна лихва
48 Жалбоподателите молят да се определи мораторна лихва върху сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.
49 В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 170, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник Общият съд е компетентен да констатира евентуално задължение за плащане на мораторните лихви и да определи приложимия лихвен процент (вж. определение от 19 юли 2017 г., Yanukovych/Съвет, T‑348/14 DEP, непубликувано, EU:T:2017:549, т. 64 и цитираната съдебна практика). Съгласно трайно установената съдебна практика искането за увеличаване с мораторна лихва на дължимата сума в рамките на производство за определяне на съдебните разноски трябва да се уважи за периода между датата на връчване на определението за определяне на съдебните разноски и датата на действителното възстановяване на тези съдебни разноски (вж. определение от 19 юли 2017 г., Yanukovych/Съвет, T‑348/14 DEP, непубликувано, EU:T:2017:549, т. 65 и цитираната съдебна практика).
50 Що се отнася до приложимия лихвен процент, Общият съд намира за подходящо да вземе предвид член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1). Съответно приложимият лихвен процент следва да се определи като равен на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия C, в сила на първия календарен ден на месеца, през който настъпва падежът на плащането, увеличена с три и половина процентни пункта (вж. определение от 19 юли 2017 г., Yanukovych/Съвет, T‑348/14 DEP, непубликувано, EU:T:2017:549, т. 66 и цитираната съдебна практика).
51 Ето защо следва да се постанови, че считано от връчването на настоящото определение, сумата на подлежащите на възстановяване съдебни разноски ще се олихвява с мораторна лихва по лихвен процент, равен на приложимия за съответния период лихвен процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с три и половина процентни пункта.
52 По всички изложени съображения общият размер на съдебните разноски, които Съветът трябва да възстанови на жалбоподателите, възлиза на сумата от 112 673 EUR, подлежаща на увеличаване с лихви за забава, считано от датата на връчване на настоящото определение.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)
определи:
1) Определя на 112 673 EUR общия размер на съдебните разноски, които Съветът на Европейския съюз следва да възстанови на Unitec Bio SA, Molinos Río de la Plata SA, Oleaginosa Moreno Hermanos SACIFI y A, Vicentin SAIC, Aceitera General Deheza SA, Bunge Argentina SA, Cargill SACI и LDC Argentina SA.
2) Тази сума подлежи на увеличаване с лихви за забава, считано от датата на връчване на настоящото определение до датата на плащане.
Съставено в Люксембург на 10 март 2020 година.