Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
А. M. COLLINS
представено на 11 април 2024 година(1)
Дело C‑710/22 P
JCDecaux Street Furniture Belgium
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Помощ, приведена в действие от белгийските органи в полза на JCDecaux Street Furniture Belgium — Неплащане на наеми и такси за рекламни инсталации, монтирани на територията на град Брюксел (Белгия) — Икономическо предимство — Компенсационен механизъм — Решение на Комисията, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Липса на противоречиви мотиви — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаване“
Въведение
1. С настоящата жалба JCDecaux Street Furniture Belgium (наричано по-нататък „JCDecaux“) иска отмяна на постановеното от Общия съд на Европейския съюз по дело Т‑642/19(2) решение, с което е отхвърлена жалбата му за отмяна на Решение (ЕС) 2019/2120 на Европейската комисия от 24 юни 2019 година относно държавна помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Belgium Publicité (SA.33078 (2015/C) (ex 2015/NN)(3). Настоящото дело е повод по-специално Съдът да се произнесе по естеството и обхвата на съдебния контрол, който следва да извърши в производството по обжалване.
Обстоятелствата по спора
2. Град Брюксел (Белгия) и JCDecaux сключват два последователни договора, всеки от които за срок от 15 години, за монтиране на територията на този град на автобусни спирки и информационно градско оборудване (наричано по-нататък „MUPI“), част от което може да се използва за рекламни цели(4).
3. Първият договор, сключен на 16 юли 1984 г. (наричан по-нататък „договорът от 1984 г“), се отнася до рекламни автобусни спирки и MUPI, които остават собственост на JCDecaux. В него се предвижда по-конкретно, че последното не дължи на град Брюксел плащания за наем, права за ползване или такси за автобусните спирки и MUPI, но трябва да му осигури определен брой компенсации в натура, и по-специално да предостави безвъзмездно кошчета за хартиени отпадъци, обществени тоалетни и електронни вестници, както и да изготви общ план на града, туристически план и план на хотелите, както и план на пешеходните трасета в града. В замяна на JCDecaux се разрешава да използва за рекламни цели определени инсталации, вградени в предоставените автобусни спирки и MUPI или отделени от тях. Всяка от тези инсталации може да се използва в продължение на 15 години, считано от разполагането ѝ, установено със съвместно изготвен протокол(5).
4. През 1998 г. град Брюксел провежда процедура за възлагане на обществена поръчка за „изработка, доставка, разполагане, пускане в експлоатация, поддръжка и обслужване на [MUPI], навеси на спирки за пътници и панели за показване на информация, част от които могат да се използват с рекламна цел“. За да спази договорните си задължения по договора от 1984 г. и да гарантира прозрачността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, град Брюксел посочва в приложение 10 към специалните спецификации на тази процедура (наричано по-нататък „приложение 10“) 282 автобусни спирки и 198 MUPI, обхванати от договора от 1984 г. (наричани по-нататък „вписаните в приложение 10 инсталации“), чието право на ползване от JCDecaux все още не е изтекло съгласно клаузите на този договор, като се посочват местоположението и крайната дата за ползване на всяка от тях.
5. JCDecaux печели обществената поръчка и на 14 октомври 1999 г. е сключен втори договор между него и град Брюксел (наричан по-нататък „договорът от 1999 г.“). Този договор, съдържащ поръчка, специални спецификации и приложения към тях, включително приложение 10, заменя договора от 1984 г. Той предвижда по-конкретно, че град Брюксел става собственик на разположеното градско оборудване срещу заплащане на еднократна нетна цена за всяка предоставена напълно оборудвана, монтирана и функционираща инсталация и че JCDecaux трябва да плаща месечен наем, за да използва това градско оборудване за рекламни цели.
6. При изпълнението на договора от 1999 г. някои от вписаните в приложение 10 инсталации са били демонтирани преди предвидените в това приложение крайни дати, докато други (наричани по-нататък „спорните инсталации“) са запазени и JCDecaux е продължило да ги използва след тези дати. За последните инсталации град Брюксел не е поискал да бъдат плащани наем или такса. Това положение е прекратено през август 2011 г., когато са демонтирани последните вписани в приложение 10 инсталации.
7. На 19 април 2011 г. Clear Channel Belgium (наричано по-нататък „ССВ“) подава жалба до Комисията, в която посочва, че като продължава да използва спорните инсталации след предвидените крайни дати, без да плаща на град Брюксел нито наем, нито такса, JCDecaux е получило държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.
8. На 24 март 2015 г. Комисията открива официалната процедура по разследване на основание член 108, параграф 2 ДФЕС и кани Кралство Белгия и останалите заинтересовани страни да изложат мненията си. Комисията получава мнения от страна на Кралство Белгия, ССВ и JCDecaux. Между последните и Комисията са проведени допълнителни обсъждания и обмен на кореспонденция.
9. В мнението си белгийските органи посочват по-конкретно, че те са приели спорните инсталации да се запазят и да продължат да се използват след предвидените в приложение 10 крайни дати, за да се запази икономическото равновесие в договора от 1984 г., тъй като някои от вписаните в това приложение инсталации са били премахнати предсрочно по искане на град Брюксел, който по-специално поради естетически съображения е пожелал да се монтират други модели. Според тези органи вследствие от предсрочното премахване JCDecaux е понесло неблагоприятни последствия, поради което, за да бъде компенсирано, е било приемливо то да може да запази други инсталации за по-дълъг от предвидения срок и от него да не бъде изисквано да плаща наем или такса за тях(6). Белгийските органи признават, че има известно неравновесие между броя на предсрочно премахнатите инсталации и броя на тези, които са запазени след съответните крайни дати. При изчисляване на разликата между икономиите от наеми и такси, от които JCDecaux се отказало с приемането на това предсрочно премахване, и икономиите от наеми и такси, които направило със запазването на други инсталации след тези крайни дати, то получило само финансово предимство, възлизащо за периода от декември 1999 г. до 2011 г. на максималната сума между 100 000 и 150 000 евро(7). Следователно разглежданата мярка можело да представлява помощ de minimis по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове [107 и 108 ДФЕС] към минималната помощ(8).
10. На 24 юни 2019 г. Комисията приема оспореното решение.
11. В съображения 66—69 от оспореното решение Комисията очертава предмета на своя анализ, като уточнява по-специално, че с оглед правилата за давността, предвидени в член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС](9), анализът разглежда единствено мярката, при която запазването на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 крайни дати, без да се плащат наеми или такси, представлява държавна помощ, предоставена на JCDecaux след 15 септември 2001 г.
12. В съображения 72—81 от оспореното решение Комисията разглежда условията за приписване на държавата и за прехвърляне на държавни ресурси. Тя по-специално подчертава, че белгийските органи не оспорват, че разглежданата мярка може да им бъде приписана, нито че тя е довела до пропусната печалба за град Брюксел от несъбрани наеми и такси за спорните инсталации, които по принцип е трябвало да бъдат заменени с инсталации, обхванати от договора от 1999 г.
13. В съображения 82—96 от оспореното решение Комисията анализира условието за наличие на икономическо предимство.
14. В това отношение Комисията най-напред посочва, че от 1999 г. и докато изтекат разрешителните въз основа на договора от 1984 г., JCDecaux е продължило да експлоатира рекламни инсталации на територията на град Брюксел, без да плаща наеми или такси, макар че съгласно договора от 1999 г. тези инсталации е трябвало да бъдат демонтирани. Според същия договор за експлоатацията на новите рекламни инсталации, които да ги заменят, е било предвидено плащане на наеми и такси(10).
15. По-нататък Комисията отбелязва, че белгийските органи признават, че „като цяло“ JCDecaux се е ползвало от икономическо предимство и че те оспорват само мащаба му. Що се отнася до довода им за наличието на компенсационен механизъм, тя припомня, позовавайки се на решение Orange/Комисия(11), че дадена намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС само ако трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещна престация на осъществените от предприятия, на които е възложено извършването на услуга от общ икономически интерес, престации с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги в съответствие с установените с решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg(12) критерии. Договорът от 1984 г. и договорът от 1999 г. били чисто търговски договори, чиито разпоредби не възлагали на JCDecaux извършването на обществена услуга. Следователно твърдяната компенсация, „дори да се приеме, че целта ѝ е да се компенсират неблагоприятните последствия, свързани с потенциалното задължение за предсрочно премахване на определени инсталации“, предполагала предимство за JCDecaux. Заключението било още по-вярно, защото „трудно може да се счита, че за [последното] е имало неблагоприятни структурни последствия, тъй като [то] самó е приело да премахне тези инсталации, и защото освен това самите белгийски органи са признали, че въпросната компенсация е била повече от необходимото, което се е изисквало за предполагаемите неблагоприятни последствия“(13). Комисията също така изтъква, че в разглеждания случай не е налице нито една от хипотезите, предвидени в точки 69 и 71 от нейното Известие относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 ДФЕС(14), като повтаря по-специално, че JCDecaux „самó“ е приело да премахне определени инсталации по договора от 1984 г.(15). Тя добавя, че не може да се счита, че град Брюксел е действал като частен оператор в условията на пазарна икономика. Всъщност, тъй като твърденият компенсационен механизъм не е бил в официална форма и не е бил контролиран, от предоставените на Комисията факти не се установяват каквито и да било преговори между град Брюксел и JCDecaux във връзка с този механизъм и нищо не показва, че град Брюксел е направил анализ за „действителна пропусната от [JCDecaux] печалба, свързана с предсрочната замяна на определени инсталации, обхванати от договора от 1984 г., в сравнение с извлечената печалба от запазването на други инсталации по същия договор, които освен това са били напълно амортизирани (цената на тези пана всъщност логично е била напълно възстановена — включително печалбата на [JCDecaux] — с експлоатацията им по време на законния срок на действие на договора от 1984 г.)“(16).
16. Накрая Комисията посочва, че нейното становище за наличието на предимство се потвърждава от решение на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) от 29 април 2016 г.(17), в което последният констатира, че JCDecaux не е спазило предвидените в приложение 10 дати за демонтиране на спорните инсталации и че ги е използвало без никакво право в общественото пространство на град Брюксел. Апелативният съд на Брюксел приел, че по този начин JCDecaux е извършило обективно неправомерни действия в противоречие с лоялните пазарни практики, тъй като използването в неговата мрежа на рекламни инсталации, които не е трябвало изобщо или вече да се намират там, му е предоставило незаконно конкурентно предимство, което може да отклони рекламодателите от конкурента му ССВ.
17. От гореизложените съображения Комисията прави извода, че запазването и използването на спорните инсталации от JCDecaux между 1999 г. и 2011 г. след предвидените в приложение 10 крайни дати, без да плаща наеми, нито такси, са довели до намаляване на разходите, които последното обикновено би трябвало да направи при осъществяването на дейността си, и това представлява икономическо предимство.
18. В съображения 97—102 от оспореното решение Комисията разглежда условието за избирателност на предимството. Тя изтъква по-конкретно, че разглежданата мярка е по същество индивидуална и в такъв случай определянето на предимството по принцип дава възможност да се предположи избирателност.
19. В съображения 103—121 от оспореното решение Комисията констатира, че разглежданата мярка е в състояние да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки. Тя по-специално отхвърля довода на белгийските органи, че тази мярка би могла да представлява помощ de minimis по смисъла на Регламент № 1998/2006.
20. В съображение 122 от оспореното решение въз основа на всички гореизложени съображения Комисията прави извода, че разглежданата мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
21. В съображения 123 и 124 от оспореното решение Комисията констатира, че разглежданата мярка е незаконосъобразна държавна помощ, тъй като не е била нотифицирана, а в съображения 125—130 от това решение — че тази мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, след което в съображения 131—144 от посоченото решение разглежда въпроса за размера на подлежащата на възстановяване несъвместима помощ. В това отношение тя обяснява, че „общият принцип“, който трябва да се приложи при изчисляването на този размер, е да се оцени размерът на наемите и таксите, които град Брюксел би събрал при отсъствието на мярката, като уточнява, че това изчисляване трябва да се „направи за всяка инсталация, обхваната от договора от 1984 г. и запазена след 15 септември 2001 г., като за референтни се вземат дължимите наеми съгласно договора от 1999 г. и прилаганите общо такси за рекламните инсталации между първоначално предвидената за демонтирането дата (ако е след 15 септември 2001 г.) или 15 септември 2001 г. (ако първоначално предвидената дата за демонтиране е била преди 15 септември 2001 г.) и датата, когато е осъществено действителното демонтиране“(18). След като припомня, че счита за „необоснована“ дадената от белгийските органи обосновка на компенсационния механизъм, тя приема, че „предоставеното на JCDecaux предимство съответства на всички икономии, направени от предприятието, като е продължило да експлоатира инсталациите, обхванати от договора от 1984 г., вместо да ги замени с такива, които са съгласно договора от 1999 г.“(19). Следователно изчисляването на размера на помощта трябвало да стане, „без да се прилага каквато и да е схема за компенсация“ и като се вземат предвид „за всяка съответна инсталация и за всеки съответен период действащите наеми и таксите, произтичащи от наредбите за таксите от 2001 г. и следващите, за инсталация със същата площ“(20).
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
22. На 25 септември 2019 г. JCDecaux подава в секретариата на Общия съд жалба с искане за отмяна на членове 1—4 от оспореното решение. С определение от 22 април 2020 г. председателят на първи състав на Общия съд допуска ССВ да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията.
23. В подкрепа на жалбата си JCDecaux изтъква четири основания, първото от които главно, а останалите — при условията на евентуалност. В първото основание, разделено на три части, то твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, както и грешка при прилагане на правото, тъй като е приела, че използването на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 крайни дати представлява предимство. В първата част то упреква Комисията, че неправилно не е взела предвид компенсационния механизъм. Във втората част то поддържа, че Комисията е възприела неправилен съпоставителен сценарий, като е счела, че за спорните инсталации, запазени след съответните крайни дати, се дължат наеми и такси. В третата част то претендира, че Комисията неправилно е квалифицирала договора от 1984 г. като „чисто търговски“, вследствие от което е отказала прилагането на критериите, въведени с решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg(21). Във второто основание то твърди, че хипотетична държавна помощ би била съвместима с вътрешния пазар в приложение на Съобщение на Комисията относно рамката на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги(22) и на Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно прилагането на член 106, параграф 2 [ДФЕС] за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес(23). Третото основание е разделено на две части. В първата част то упреква Комисията, че не е изразила в достатъчна степен становището си по посочените от страните доказателства, че в прессъобщението си е предрешила размера на подлежащата на възстановяване помощ и е нарушила вътрешните си процедурни правила. Във втората част то изтъква по-специално, че е невъзможно да се определи размерът на твърдяното предимство, тъй като договорът от 1984 г. не предвижда плащането на наем, права за ползване или такси. В четвъртото основание то твърди, че във всеки случай, давностният срок за възстановяването на твърдяната държавна помощ бил изтекъл.
24. В обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля тези четири основания, а следователно и жалбата в нейната цялост, осъжда JCDecaux да понесе собствените си разноски и разноските на Комисията, и постановява ССВ да понесе направените от него съдебни разноски.
25. Съображенията на Общия съд, които са релевантни за целите на настоящото обжалване, по същество са съображенията, свързани с първата и втората част от първото основание и с втората част от третото основание.
26. Във връзка с първата част от първото основание Общият съд приема, че Комисията правилно е счела, че запазването и използването от JCDecaux на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 крайни дати представляват икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, „дори това запазване да е представлявало компенсационен механизъм на договора от 1984 г.“(24).
27. В това отношение Общият съд най-напред припомня, че понятието „държавна помощ“ е обективно правно понятие, което се определя пряко от член 107, параграф 1 ДФЕС, който не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици, поради което фактът, че целта на държавната мярка е да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г. или че тази цел съответства на принципите на националното право, не позволява да се изключи ab initio квалифицирането на такава мярка като „държавна помощ“(25).
28. На второ място, Общият съд приема, че фактът, че JCDecaux е продължило да използва спорните инсталации след предвидените в приложение 10 крайни дати, без да заплаща наем или такса на град Брюксел, е довел до облекчаване на тези тежести, които биха се включили в неговия бюджет(26). Той отбелязва, че всъщност страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. JCDecaux е можело да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в този договор условия, според които то е трябвало да заплаща наем и такси. Общият съд констатира също така, че съгласно приложение 10 чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г. вписаните в това приложение инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от JCDecaux при предвидените в договора от 1984 г. условия, но само до предвидените в същото приложение крайни дати. Той добавя, че след тези дати инсталациите е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се дължат наеми и такси(27). Той заключава, че продължилото използване на спорните инсталации при условията на договора от 1984 г. след посочените дати е позволило на JCDecaux да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., а следователно и плащането на наеми и такси, които е дължало съгласно последния договор(28). Общият съд също така припомня някои констатации на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) в неговото решение от 29 април 2016 г.(29).
29. На трето място(30), Общият съд приема, че Комисията правилно се е обосновала с решения Orange/Комисия(31) и Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg(32).
30. На четвърто място, като възприема по същество съображенията, изложени от Комисията по този повод(33), Общият съд потвърждава нейното заключение, че твърденият компенсационен механизъм не може да се приеме за съответстващ на критерия за поведението на частен оператор в условията на пазарна икономика(34).
31. Що се отнася до втората част от първото основание, Общият съд приема, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е счела, че JCDecaux е реализирало икономия от наеми и такси, съставляваща предимство(35). По отношение на несъбраните наеми Общият съд повтаря, че след влизането в сила на договора от 1999 г. JCDecaux е можело да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в този договор условия, според които е трябвало да плаща наем и такси(36). Относно несъбраните такси Общият съд отхвърля по-конкретно довода на JCDecaux, че при липсата на единен данъчен режим на територията на страната и дори на територията на регион Брюксел-столица приетите от град Брюксел наредби за таксите не могат да са референтна система. Той приема, че ако трябва да се тълкува като свързан със селективния характер на мярката, този довод трябва да се отхвърли, тъй като, когато мярката е индивидуална, селективността на икономическото предимство се предполага(37). Във всеки случай, по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че тези наредби съставляват референтния данъчен режим(38). Той приема още, че Комисията правилно е заключила, че наредбите за таксите, приети от град Брюксел след 2001 г., е трябвало да се прилагат към спорните инсталации, запазени след съответните крайни дати, и че освобождаването, прилагано от град Брюксел преди данъчната 2009 г., е било дерогация от референтната система, предполагаща предимство чрез държавни ресурси от страна на последния(39). Той отхвърля релевантността, що се отнася до квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ, на двете решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) от 4 ноември 2016 г.(40), които потвърждавали, че JCDecaux не дължи общински такси върху рекламата във връзка с договора от 1999 г.(41).
32. Що се отнася до втората част от третото основание, Общият съд изтъква по-специално, че Комисията е обяснила причините, поради които тя счита, че предимството, от което се е ползвало JCDecaux, е надвишавало оцененото от белгийските органи(42). От друга страна, той отхвърля довода на JCDecaux за невъзможността да се определи размерът на това предимство, и за произтичащото от това нарушение на неговото право на защита, тъй като бил основан на неправилната предпоставка, че запазването и използването на спорните инсталации след предвидените крайни дати представляват предимство само доколкото надхвърлят компенсирането по компенсационния механизъм(43).
Производството пред Съда и исканията на страните
33. На 17 ноември 2022 г. JCDecaux подава настоящата жалба в секретариата на Съда. То иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да уважи направените от него пред първата инстанция искания, като отмени членове 1—4 от оспореното решение, и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. В своя писмен отговор, подаден в секретариата на Съда на 1 февруари 2023 г., Комисията моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди JCDecaux да заплати съдебните разноски. CCB отказва да представи писмен отговор.
34. В съдебното заседание на 17 януари 2024 г. са изслушани пледоариите на JCDecaux, Комисията и ССВ и отговорите им на поставените от Съда писмени и устни въпроси. ССВ иска жалбата да бъде отхвърлена, но не заема становище по съдебните разноски.
Анализ
35. JCDecaux излага две основания в подкрепа на жалбата си, първото от които е изведено от противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение и от грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на понятието „икономическо предимство“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а второто — от явно изопачаване на фактите и на приложимата правна уредба.
По първото основание в жалбата
Доводи на страните
36. В това основание JCDecaux изтъква главно, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е изложил противоречиви мотиви и е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че е налице икономическо предимство. То твърди, че в точки 31 и 40 от това съдебно решение Общият съд е възпроизвел констатациите на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) в решението му от 29 април 2016 г., според които то „не е получил[о] изричното разрешение на град Брюксел“ и е използвало „без никакво основание или право“ редица инсталации от вписаните в приложение 10. В точка 42 от посоченото съдебно решение Общият съд приел „само на това основание“, че запазването и използването от JCDecaux на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 крайни дати представляват икономическо предимство. Според JCDecaux, макар Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) да е установил, че тези инсталации са запазени „без никакво основание или право“, това е така, тъй като той е направил извод за липса на изрично или мълчаливо разрешение от град Брюксел за извършване на „размяна“(44) на рекламните инсталации. Ето защо в отсъствието на решение или намеса на публичните органи по дефиниция не можело да има държавна помощ, тъй като тя би изисквала „най-малко“ действие или бездействие от страна на тези органи. Дори да се приеме, че JCDecaux е получило предимство, то произтичало от факта, че то по своя собствена инициатива е използвало спорните инсталации, като е заемало неправомерно публична собственост. Явно противоречие било да се счита, че такова поведение е основание да се приеме за установено наличието на икономическо предимство, предоставено от публичните органи.
37. При условията на евентуалност, JCDecaux упреква Общия съд, че е допуснал второ противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение, тъй като в точка 42 от това решение той посочил, че предимството, предоставено му от град Брюксел, е помощ, дори запазването на спорните инсталации да се счита за „компенсационен механизъм на договора от 1984 г.“. То възразява срещу това, че Общият съд не е направил никакви изводи от това твърдение, което поставяло под съмнение както възприетата от Комисията правна квалификация, така и метода за изчисляване на подлежащия на възстановяване размер на помощта(45). Всъщност това съдебно решение щяло да доведе до възстановяване на твърдяното предимство в неговата цялост, тоест без да се отчитат направените от JCDecaux разходи във връзка с предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 инсталации и претърпените вреди по договора. Според JCDecaux, след като Общият съд приема, че запазването на спорните инсталации може да представлява компенсация, то тогава не можело цялото евентуално предоставено икономическо предимство автоматично да представлява държавна помощ.
38. Комисията най-напред изтъква, че със своите доводи JCDecaux иска по същество да постигне нова преценка на фактите, и по-специално на своята теория за компенсационния механизъм, която е била отхвърлена както от националния съд, така и от Общия съд. Такава нова преценка на фактите не влизала в правомощията на Съда на етапа на обжалването.
39. По-нататък, като повтаря някои от изложените в обжалваното съдебно решение съображения, представени накратко в точки 27—30 от настоящото заключение, Комисията твърди, че Общият съд правилно е отхвърлил компенсационния механизъм като неотносим.
40. От друга страна, що се отнася до препращането на JCDecaux към решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., Комисията изтъква, че извършваните от Общия съд преценки на националното право са фактически преценки, които не подлежат на контрол от страна на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на националното право. JCDecaux оспорвало само съдържанието и обхвата на това решение. Освен това било неточно да се твърди, че Общият съд се е обосновал единствено с посоченото съдебно решение, за да приеме, че е налице предимство. Що се отнася до довода на JCDecaux, изведен от твърдяната липса на акт на публичните органи, той бил недопустим, тъй като се отнася до условието разглежданата мярка да може да бъде приписана на държавата, което условие не било оспорено пред първата инстанция. Във всички случаи, този довод бил явно неоснователен, тъй като в случая става въпрос за бездействие от страна на град Брюксел, изразяващо се в оставяне на спорните инсталации да продължават да бъдат използвани, без да се търсят наеми или такси.
41. Накрая Комисията подчертава, че квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ и определянето на нейния размер са два отделни въпроса. Тя счита, че вземането предвид на теорията за компенсацията не може да доведе до „преразглеждане на механизма за изчисляване на възстановяването на помощта“, определен в оспореното решение. Тя добавя, че за да бъде изключено квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ, град Брюксел трябвало да оцени предполагаемата понесена от JCDecaux вреда. Тъй като град Брюксел не направил такава оценка, размерът на подлежащата на възстановяване помощ съответствал на наемите и таксите, които JCDecaux трябвало да плати за срока на използване на спорните инсталации от предвидените крайни дати до действителното им демонтиране. Ето защо, дори компенсационният механизъм да е съществувал, quod non, той не можел да постави под съмнение нито правната квалификация на предимството, получено от JCDecaux, нито изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване помощ.
Анализ
42. Припомням, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях(46).
43. Обратно на твърденията от Комисията, считам, че доводите на JCDecaux в подкрепа на първото основание не целят Съдът да направи нова фактическа преценка на компенсационния механизъм или националната съдебна практика. Както JCDecaux подчертава в писмената си реплика, формулираното от него „принципно възражение“ не се отнася нито до преценката на фактите, нито до тълкуването на националното право, извършени от Общия съд, а е изведено от наличието на предполагаемо „фундаментално противоречие“ в мотивите на обжалваното съдебно решение. В това отношение припомням, че според постоянната съдебна практика въпросът дали мотивите на дадено решение на Общия съд са противоречиви, е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване(47).
44. Изтъкнатото главно от JCDecaux противоречие в мотивите се изразявало във факта, че Общият съд не може да твърди, позовавайки се на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., че то е използвало без никакво основание или право спорните инсталации, и в същото време да потвърди извода на Комисията за наличие на държавна помощ, който по дефиниция предполагал решение или намеса на публични органи за предоставяне на предимство. Що се отнася до изтъкнатото при условията на евентуалност от JCDecaux противоречие в мотивите, то е изведено от това, че в точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че твърдяното предимство представлява помощ, и в същото време е приел, че запазването на спорните инсталации може да е компенсационен механизъм на договора от 1984 г. Според мен с тези доводи JCDecaux не поставя под съмнение нито съдържанието, нито обхвата на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., така както са установени от Общия съд. Напротив, то се ползва от тези констатации в подкрепа на своите изложени като главно основание доводи. От друга страна, отбелязвам, че макар в своите писмени изявления JCDecaux да препотвърждава съществуването на компенсационния механизъм, то не оспорва изобщо преценките, които са изложени в точки 25, 26 и 34—41 от обжалваното съдебно решение и които приемат за правилно заключението на Комисията, че дори този механизъм да се приеме за установен, той не изключва предоставянето на предимство на JCDecaux.
45. Според мен следва да се отхвърли и другият изложен от Комисията мотив за недопустимост, според който с довода си за липса на акт на публичните органи JCDecaux оспорвало за първи път на етапа на обжалването пред Съда условието разглежданата мярка да може да се припише на държавата. Макар наистина да изглежда, че този довод не е бил формулиран по същия начин от JCDecaux пред Общия съд, от жалбата пред Съда все пак се установява, че той не е самостоятелно и ново правно основание, което трябва да се обяви за недопустимо, тъй като е повдигнато за първи път, а просто един довод, развит в подкрепа на правното основание за твърдяно противоречие в съжденията, което е накарало Общия съд да потвърди наличието на държавна помощ.
46. Като се има предвид горното, аз не споделям твърдението на JCDecaux, че Общият съд в случая е направил извод за наличие на икономическо предимство „само въз основа“ на разглежданите констатации на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел). Разглеждането на съображенията във връзка с първото изтъкнато пред Общия съд основание(48) показва, че последният счита, че фактът на запазването и продължилото използване на спорните инсталации от JCDecaux след съответните крайни дати, предвидени в приложение 10, без плащане на наеми или такси, е довел до облекчаване на тежестите, които обичайно натоварват бюджета му. Тази преценка е основана по-специално на анализ на клаузите на договора от 1984 г. и на договора от 1999 г., включително приложение 10, на релевантните разпоредби от наредбите за таксите на град Брюксел, цитирани в оспореното решение, както и на мнението, представено от белгийските органи в хода на досъдебното производство. Освен това Общият съд приема, че твърденият от тези органи и JCDecaux компенсационен механизъм не изключва наличието на предимство по други съображения, предадени накратко в точки 27—30 от настоящото заключение. В този контекст позоваванията на Общия съд на констатациите на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) са само един от елементите, които той е взел предвид, за да заключи, че е налице такова предимство.
47. Според мен нито едно от двете твърдения на JCDecaux за противоречие в мотивите не е основателно.
48. Така, от една страна, се установява, че в решението от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) приема, че JCDecaux не е получило „изрично разрешение от град Брюксел да извърши „размяна“ на рекламните инсталации“, и че „[л]ипсата на реакция от страна на [последния] във връзка със запазването на [MUPI] след разрешената за всяка от инсталациите крайна дата не може да се тълкува като имплицитно и сигурно съгласие от страна на публичния орган за дерогация от договорените крайни дати за всяка инсталация“. Въпреки това не трябва да се забравя, че в това решение апелативният съд се произнася изключително с оглед на Loi sur les pratiques du commerce et sur l’information et la protection du consommateur (Закон за търговските практики, информирането и защитата на потребителите) от 14 юли 1991 г.(49), тъй като е трябвало да реши дали обстоятелството, че JCDecaux е запазило и е продължило да използва някои инсталации, без да разполага с необходимите разрешения, представлява по смисъла на член 94 от този закон действие, което противоречи на добросъвестната търговска практика и може да увреди професионалните интереси на неговия конкурент ССВ. Според мен в този контекст изводите на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) трябва да се разглеждат като препратка към липсата на разрешение по смисъла на белгийското административно право(50). Това изобщо не изключва — през призмата на правото на Съюза в областта на държавните помощи(51) — бездействието или най-малкото пасивното поведение на град Брюксел, който при пълно съзнание за фактите не се е противопоставил на запазването на негова територия и използването на определен брой рекламни инсталации от JCDecaux след предвидените крайни дати и най-вече се е въздържал да събере обичайно дължимите наеми и такси, да е в състояние да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС(52). Бих добавил, че JCDecaux не може да твърди, както прави в писмената реплика, че като квалифицира в писмения отговор това поведение на град Брюксел като „бездействие“, Комисията въвежда нов довод на стадия на обжалването. Всъщност с това Комисията само отговаря на повдигнат от JCDecaux довод в подкрепа на главното оплакване в неговото първо основание.
49. От друга страна, струва ми се, че твърдяното противоречие в мотивите, изтъкнато при условията на евентуалност, почива на погрешния прочит на JCDecaux на точка 42 от обжалваното съдебно решение. Както Комисията потвърждава в съдебното заседание в отговор на въпрос на Съда, това, което Общият съд е искал да изрази в тази точка, е, че дори да се предположи, че наличието на компенсационен механизъм и волята на град Брюксел да се придържа към него, бъдат приети за доказани, това не е пречка да се заключи, че JCDecaux е получило икономическо предимство, по-специално доколкото този механизъм не отговаря на първото условие на съдебната практика, установена с решение Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg(53), и не може да се счита за нормално поведение на оператор в условията на пазарна икономика. Това поначало ясно се установява от прочита на точка 42 от обжалваното съдебно решение във връзка с предхождащите я съображения(54). След като е отхвърлил релевантността на твърдения компенсационен механизъм, Общият съд не може да бъде упрекнат и за това, че не е преразгледал от перспективата на този механизъм възприетия в оспореното решение метод на изчисляване на подлежащата на възстановяване помощ.
50. По гореизложените съображения считам, че първото основание в жалбата е допустимо, но неоснователно.
По второто основание в жалбата
Доводи на страните
51. В това основание, разделено на две части, JCDecaux твърди, че Общият съд явно е изопачил фактите и приложимата правна уредба, като е приел, че спорните инсталации, които са били запазени след предвидените в приложение 10 крайни дати, ipso facto са обхванати от правния режим на договора от 1999 г. и следователно за тях се дължат наеми и такси.
52. В първата част JCDecaux оспорва съображенията на Общия съд в точки 29 и 30 от обжалваното съдебно решение. В това отношение то най-напред изтъква, че съгласно „основните принципи на договорното право“ монтираните по силата на договора от 1984 г. инсталации продължават да се уреждат от него до действителното си демонтиране, дори то да е станало след предвидените в приложение 10 крайни дати, остават негова собственост и за тях няма задължение за плащане на наеми или такси(55). То подчертава, че като насрещна престация за значителната инвестиция, изразяваща се в проектиране, производство, монтиране и поддръжка на автобусните спирки и MUPI, предоставени на град Брюксел, то е получило правото да ги използва за рекламни цели, и че икономическото равновесие на този договор почива на точни договорни задължения. На следващо място, JCDecaux твърди, че нито една клауза от договора от 1999 г. не предвижда автоматично демонтиране на инсталациите по договора от 1984 г. или на който и да е друг елемент от съществуващо градско оборудване; обратно, договорът от 1999 г. предвиждал изрично, че монтираните през 1999 г. инсталации могат и дори трябва да съществуват наред с вписаните в приложение 10 инсталации, без това да променя договорните клаузи, приложими към последните инсталации. То добавя, че освен това не е имало задължение за замяна на обхванатите от договора от 1984 г. инсталации с нови по договора от 1999 г., съоръжение по съоръжение и със същите местоположения(56). Следователно запазването на някои принадлежащи на JCDecaux инсталации, обхванати от договора от 1984 г., не можело да спести на последното монтирането и използването на други инсталации, принадлежащи на град Брюксел. Накрая, JCDecaux отбелязва, че тези договори са фундаментално различни по своята икономическа логика и по съответните условия. Според него Общият съд неправилно „предполага хипотетично“, че ако то беше премахнало спорните инсталации на предвидените в приложение 10 крайни дати, щяло да постави на същите места същия брой инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и щяло да плаща на град Брюксел наеми и такси, съответстващи на значително по-различни престации, уредени в последния договор. В писмената реплика JCDecaux добавя, че според доводите на Комисията в писмения отговор обжалваното съдебно решение е опорочено от противоречие в мотивите, доколкото не можело да се твърди, че монтираните по силата на договора от 1984 г. инсталации са с различен правен режим от този по договора от 1999 г. и в същото време — че за тях щели да се плащат наеми и такси, както предвижда последният договор.
53. Във втората част JCDecaux твърди, че в точки 53, 54 и 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил приложимия правен режим във връзка с плащането на такси за използване на спорните инсталации, запазени след предвидените в приложение 10 крайни дати.
54. В това отношение, от една страна, JCDecaux твърди, че Общият съд прави „необосновано тълкуване на правната уредба“, за да достигне в точка 54 от обжалваното съдебно решение до извода, че Комисията не е допуснала грешка при преценката, приемайки за референтна система наредбите за таксите на град Брюксел, цитирани в точка 56 от това решение, като обосновава този извод с факта, че по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че тези наредби за таксите са референтният данъчен режим, отнасящ се до облагането на използването на рекламни инсталации на територията на град Брюксел. Така Общият съд пропуснал да отчете факта, че общините имат данъчна автономия, прогласена в член 170, параграф 4 от белгийската Конституция(57), и следователно не съществува единен данъчен режим не само на територията на държавата, но дори и на територията на регион Брюксел-столица. Впрочем град Брюксел е приел наредби за такси върху рекламата едва от 2001 г. От това JCDecaux прави извода, че Общият съд не е можел да приеме, че референтна система са само посочените от Комисията наредби за таксите на този град, още повече че от две решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) от 4 ноември 2016 г.(58) се установявало, че рекламните инсталации, обхванати от договора от 1999 г., е трябвало да бъдат освободени от таксата върху рекламата.
55. От друга страна, JCDecaux твърди, че фактът, че то не е трябвало да плаща такси за използваните от него с рекламна цел инсталации на територията на град Брюксел, не може да представлява селективно предимство, тъй като в продължение на много години ССВ не разполагало с подобни инсталации, за които да дължи такава такса. То добавя, че когато впоследствие ССВ започнало да използва подобни инсталации на тази територия, то оспорило законосъобразността на Наредбата за таксите от 15 декември 2008 г. пред белгийските съдилища, те я обявили за противоконституционна и отменили таксите, събрани от този конкурент за 2009 г. В това отношение то се позовава на решение на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 4 септември 2018 г., чието съществуване открило случайно и което било потвърдено след обжалване с решение на Cour de cassation (Касационен съд, Белгия) от 1 октомври 2021 г.(59).
56. Комисията изтъква най-напред, че със своите доводи JCDecaux в действителност иска преразглеждане на фактите, без да доказва, че Общият съд е изопачил фактите. Във всеки случай, и двете части на второто основание били неоснователни. Така, що се отнася до първата част, Комисията признава, че договорът от 1999 г. не съдържа разпоредба, която да предвижда автоматично демонтиране на рекламните инсталации, обхванати от договора от 1984 г. По отношение на монтираните по силата на договора от 1984 г. инсталации и вписани в приложение 10, продължавали да се прилагат разпоредбите на този договор дори след влизането в сила на договора от 1999 г., но само до датите за демонтиране, предвидени в това приложение. Това, което Общият съд изтъквал в точка 29 от обжалваното съдебно решение и което било пояснено в точки 48 и 49 от това решение, било, че JCDecaux трябвало да плаща наем за използването на последните инсталации, така както за използването на инсталациите, обхванати от договора от 1999 г. Следователно изводът в точка 30 от обжалваното съдебно решение бил напълно обоснован. С него Общият съд по никакъв начин не приемал, че спорните инсталации, запазени след предвидените крайни дати, е трябвало ipso facto да бъдат обхванати от правния режим на договора от 1999 г. Що се отнася до втората част, Комисията най-напред твърди, че доводът на JCDecaux, изведен от член 170, параграф 4 от белгийската Конституция, е недопустим, доколкото тълкуването на националното право е преценка от фактическо естество и компетентен да я извърши, бил само Общият съд. Освен това белгийските органи не оспорили по време на досъдебното производство, че наредбите за таксите на град Брюксел са референтната система. По-нататък, като препраща към точка 63 от обжалваното съдебно решение, Комисията твърди, че не е пропуснала да вземе предвид двете решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) от 4 ноември 2016 г., но е счела, че те не са релевантни за анализа на понятието „държавна помощ“, доколкото се отнасят до градското оборудване по договора от 1999 г., което принадлежи на град Брюксел. Накрая тя отбелязва, че фактът, че ССВ е било освободено от данъчно облагане в други общини в Белгия, е неотносим за целите на анализа на икономическото предимство, получено от JCDecaux.
Анализ
57. Освен вече изложеното в точка 42 от настоящото заключение, Съдът уточнява, че преценката на фактите и доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда при обжалване, и че подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна. Изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата(60). То е налице и когато при преценката на доказателствата Общият съд явно се е отклонил от разумното(61).
58. В случая в първата част JCDecaux твърди, че заключението на Общия съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че „продължаването на използването на някои от вписаните в приложение 10 инсталации при условията по договора от 1984 г. след предвидените в същото приложение крайни дати [му] е позволило […] да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и следователно плащането на наеми и такси, които е дължал[о] съгласно последния договор“, се основава на явно изопачаване на фактите и на приложимата правна уредба. От тази точка 30 се установява, че това заключение се опира на съждение в три стъпки, направено от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение.
59. В това отношение, най-напред, съм на мнение, обратно на твърденията на JCDecaux, че Общият съд не е изопачил фактите, когато като първа стъпка е констатирал в точка 29 от обжалваното съдебно решение, че „страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. [то] е можел[о] да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в посочения договор условия, според които то[…] е трябвало да плаща наем и такси“. Обратно, различни елементи от преписката ясно показват основателността на тази констатация. Така, от една страна, както ще изложа в точка 60 от настоящото заключение, след предвидените в приложение 10 крайни дати договорът от 1984 г. вече е бил неприложим. От друга страна, считано от 1999 г., монтирането и използването на нови инсталации на територията на град Брюксел са можели да станат единствено в рамките на режима, предвиден в договора от 1999 г. По този повод е уместно да се отбележи, както Комисията припомня в съдебното заседание, че член 1, буква g) от специалната спецификация(62) предвижда изключителни права за кандидата, който спечели процедурата за възлагане на обществена поръчка, в случая — JCDecaux, да използва рекламните инсталации на територията на град Брюксел за целия срок на този договор. Ето защо е можел да се прилага единствено режимът, предвиден в посочения договор.
60. На следващо място, считам, че JCDecaux не доказва, че втората стъпка от съжденията на Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, която гласи, че според „приложение 10 чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г. вписаните в това приложение инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от [него] при предвидените в договора от 1984 г. условия, а именно без да плаща нито наем, нито такса, но само до предвидените в това приложение крайни дати“, се основава на явно погрешна преценка на фактите или доказателствата. От доводите на JCDecaux следва, че то оспорва това съображение само доколкото според него за инсталациите, вписани в приложение 10, продължава да се прилага режимът на договора от 1984 г. до тяхното действително демонтиране, дори когато то настъпи след тези крайни дати. Както Комисията основателно изтъква, нито едно доказателство в преписката не подкрепя тази теза, още по-малко явно. Напротив, някои от тези доказателства пряко я оборват. Така, припомням, в решението си от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) постановява, че използването на спорните инсталации от JCDecaux след съответните им крайни дати е станало без никакво основание или право, което според мен по принцип изключва възможността това използване да е било регламентирано от договора от 1984 г. От друга страна, струва ми се, че макар приложение 10 да предвижда отделна крайна дата за всяка от изброените в него инсталации, това е така, тъй като всяка засегната инсталация е трябвало да бъде демонтирана от местоположението си най-късно на тази дата и от този момент нататък разпоредбите от договора от 1984 г. вече е нямало да се прилагат към нея. С други думи, вписаните в приложение 10 инсталации са можели да съществуват едновременно с инсталациите, монтирани по силата на договора от 1999 г., само до тези крайни дати, без това да променя договорните клаузи, приложими към първите инсталации. Тази гледна точка не само не противоречи на „основните принципи на договорното право“, както изтъква JCDecaux, но в действителност ми изглежда единственото разрешение, съответстващо на тези принципи.
61. Накрая, считам, че JCDecaux не доказва и че в третата стъпка в точка 29 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд посочва, че след предвидените в приложение 10 крайни дати вписаните в това приложение инсталации „е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се дължат наеми и такси“, той е извършил явно погрешна преценка на доказателствата. Според мен това, което Общият съд е искал да изрази с тези думи, е просто, че след тези дати JCDecaux е трябвало, от една страна, да демонтира вписаните в приложение 10 инсталации и от друга страна, да монтира нови инсталации в съответствие с режима на договора от 1999 г. Във връзка с последното отбелязвам, че както се установява от поръчката, която е част от договора от 1999 г., JCDecaux е поело задължение да „спазва стриктно всички условия на обществената поръчка“, сред които е монтирането на 280 информационни пана на цялата територия на град Брюксел, „в рамките на 8 календарни месеца от получаването на поръчката“. Обратно на твърденията на JCDecaux, не мисля, че така Общият съд е приел, че последното е имало задължение за „автоматична“ замяна на всяка от спорните инсталации „позиция по позиция“ с равен брой инсталации по договора от 1999 г.(63). Поначало в оспореното решение Комисията не се основава на такава хипотеза.
62. Считам, че изводът на Общия съд в точка 30 от обжалваното съдебно решение, възпроизведен в точка 58 от настоящото заключение, е единствено логична последица от съображенията, развити в точки 59—61 от настоящото заключение, и следователно не може да се счита за основан на явно погрешна преценка на фактите или доказателствата. По мое мнение, обратно на твърдението на JCDecaux, като е обявил в посочената точка 30 от обжалваното съдебно решение, че така последното е могло да избегне плащането на наеми и такси, които е трябвало да плаща по силата на договора от 1999 г., Общият съд не е приел, че спорните инсталации, запазени и използвани след предвидените в приложение 10 крайни дати, са обхванати „ipso facto“ от режима на договора от 1999 г. Както Комисията посочва в писмените си изявления пред Съда и в съдебното заседание, от правна гледна точка тези инсталации не са обхванати нито от договора от 1984 г., нито от договора от 1999 г. Това означава, както по-специално са констатирали белгийските съдилища, че спорните инсталации са запазени и използвани след съответните си крайни дати неправомерно. Предвид това фактическо положение, което е позволило на JCDecaux да получава значителни рекламни приходи, без да трябва да плаща наеми или такси, за да прецени наличието на предимство, Комисията е трябвало да направи — според използвания от нея в съдебното заседание израз — „съпоставителен сценарий“(64). Според мен Общият съд не е надхвърлил явно границите на разумната преценка на фактите и доказателствата, когато във връзка с това е потвърдил „сценария“ на Комисията, който се изразява в прилагане, чрез препращане, на действалите по време на спорните факти правила, а именно на правния режим по договора от 1999 г. Всъщност припомням, че с оглед на клаузата за изключителни права по този договор, е ставало въпрос за единствения режим, приложим към използването за рекламни цели на инсталации от вида на разглежданите върху публична собственост на град Брюксел.
63. Ще добавя, че както Комисията и ССВ изтъкнаха в съдебното заседание, обстоятелството, че по силата на договора от 1999 г., за разлика от договора от 1984 г., собствеността върху градското оборудване се прехвърля на град Брюксел, само по себе си не е определящо във връзка с въпроса за плащането на наемите. Всъщност в случая става въпрос за наеми, не за същинското наемане на градското оборудване, а за използването на пана с рекламна цел в общественото пространство(65).
64. Втората част е насочена срещу точки 53, 54 и 56 от обжалваното съдебно решение и е изведена от това, че Общият съд изопачил приложимия правен режим относно определянето на референтната система и облагането на използването на спорните инсталации.
65. Преди всичко останало отбелязвам, че както е било и пред Общия съд, от развитите от JCDecaux доводи в подкрепа на втората част не става ясно дали то оспорва съображенията относно наличието на икономическо предимство, или съображенията относно селективния характер на мярката(66). Ако се предположи, че е второто, според мен изводът в точка 53 от обжалваното съдебно решение, че доводът на JCDecaux трябва да се отхвърли, тъй като, когато мярката е индивидуална, селективността на икономическото предимство се предполага, е напълно обоснован(67). В случая сме изправени пред индивидуална помощ, а не пред общ режим на подпомагане.
66. Във всички случаи, считам, че JCDecaux не е представило никакви данни, от които ясно да се установява, че в критикуваните точки от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил съдържанието на релевантното национално право или е направил констатации или преценки, противоречащи на съдържанието на това право.
67. Що се отнася до точка 54 от обжалваното съдебно решение, от доводите на JCDecaux, изглежда, не следва, че то оспорва самата констатация на Общия съд, че по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че наредбите за таксите на град Брюксел представляват референтният данъчен режим. Във всеки случай, считам, че като е потвърдил становището на Комисията, че тези наредби за таксите трябва да се приемат за референтна система, Общият съд не е направил преценка, която да е в явно противоречие със съдържанието на член 170, параграф 4 от белгийската Конституция. Макар наистина тази разпоредба да прогласява данъчната автономия на общините в Белгия и така режимът на облагане на използването на рекламни инсталации във всяка община може да е различен, аз не разбирам по какъв начин това може да е пречка Комисията да вземе предвид само приложимата на територията на град Брюксел данъчна уредба, за да установи наличието на предимство в случая.
68. Що се отнася до довода, който JCDecaux извежда от двете решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) от 4 ноември 2016 г., споделям мнението на Комисията, че в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд не ги отрича, а ги приема за ирелевантни при квалифицирането на разглежданата мярка като държавна помощ. В тези две решения Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) приема, че JCDecaux не дължи таксата за рекламните инсталации, предвидена в Наредбите за таксите от 20 декември 2010 г. и от 5 декември 2011 г., тъй като член 9, първо тире от тези наредби за таксите освобождава от тази такса рекламните инсталации, принадлежащи на град Брюксел. Макар инсталациите, обхванати от договора от 1999 г., действително да са били собственост на град Брюксел, това не се е отнасяло до инсталациите по договора от 1984 г., които са били собственост на JCDecaux. Що се отнася до спорните инсталации, които последното е запазило и е продължило да използва след предвидените в приложение 10 крайни дати, те остават негова собственост, но както беше посочено в точка 60 от настоящото заключение, тяхното използване вече не е било регламентирано от договора от 1984 г. Ето защо след настъпването на посочените крайни дати за тях са били приложими наредбите за таксите, приети от град Брюксел след 2001 г. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат в каквото и да е явно изопачаване на приложимата национална правна уредба или на свързаната с нея национална съдебна практика.
69. Накрая, съгласен съм и с изложеното от Комисията, че обстоятелството, че в продължение на много години ССВ не е дължало такса за използваните от него рекламни инсталации на територията на други общини, е без значение за анализа на предимството по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, получено от JCDecaux. С други думи, това, че ССВ във всички случаи е било освободено от данъчно облагане в други общини, различни от град Брюксел, не означава, че освобождаването на JCDecaux от данъчно облагане в последния град не трябва да се квалифицира като държавна помощ. Обстоятелството, че Общият съд не е обсъдил изрично този въпрос в обжалваното съдебно решение, не е достатъчно, за да се докаже допуснато явно изопачаване на фактите или на приложимата правна уредба. За такова изопачаване не може да се счита и фактът, че Общият съд не е взел предвид решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 4 септември 2018 г., потвърдено след обжалване с решение на Cour de cassation (Касационен съд) от 1 октомври 2021 г., тъй като от преписката не се установява, че тези решения са били доведени до неговото знание в хода на производството пред него.
70. С оглед на гореизложеното, според мен второто основание от жалбата също следва да се отхвърли като неоснователно.
Заключение
71. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отхвърли жалбата изцяло и в съответствие с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда да осъди JCDecaux Street Furniture Belgium да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски. Clear Channel Belgium, встъпила страна в първоинстанционното производство, е участвала в устната фаза на производството пред Съда, но не е поискала JCDecaux да бъде осъдено да заплати съдебните разноски. При тези обстоятелства съгласно член 184, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда следва да се постанови, че тя понася направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване.