РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

29 септември 2011 година

Дело F‑121/10

Michael Heath

срещу

Европейската централна банка (ЕЦБ)

„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Пенсионна схема — Пенсионен план — Годишно увеличение на пенсиите — Хармонизирани индекси на потребителските цени — Становище на актюера по пенсионния план — Консултации с Комитета по персонала — Консултации с Надзорния комитет — Право на колективно договаряне“

Предмет:      Жалба на основание член 36.2 от Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за Европейской съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, с която г‑н Heath иска отмяната на извлеченията по неговата пенсионна партида от януари 2010 г., тъй като са изготвени въз основа на годишно увеличение от пенсията с 0,6 % след корекцията на пенсиите за 2010 г., и по същество Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде осъдена да му плати разликата между извършеното увеличение и увеличението, на което той трябва да е имал право, както и сумата от 5 000 EUR като обезщетение за имуществената вреда, която той счита, че е претърпял поради намалението на покупателната му способност, и сумата от 5 000 EUR като обезщетение за твърдяната неимуществена вреда

Решение:      Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Европейската централна банка.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Актове на администрацията — Временни актове — Актове, годни да произведат правно действие

2.      Длъжностни лица — Принципи — Правна сигурност — Обхват

3.      Длъжностни лица — Обжалване — Правни основания — Правно основание, което оспорва техническо становище, послужило като основа на обжалваното решение — Съдебен контрол — Обхват — Граници

4.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Пенсии — Годишно увеличение — Становище на актюера по пенсионния план

(член 17, параграф 7 от приложение ІІІ към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

5.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представителство — Комитет по персонала — Задължително консултиране — Обхват — Годишно увеличение на пенсиите — Изключване

(членове 48 и 49 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка и член 17, параграф 7 от приложение III към тези Условия)

6.      Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представителство — Надзорен комитет по пенсионния план — Задължително консултиране — Обхват — Годишно увеличение на пенсиите — Изключване — Право да се получи становището на актюера по пенсионния план, свързано с финансовата позиция на фонда — Липса

(член 6, параграф 8, втора алинея и член 17, параграф 7 от приложение ІІІ към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)

7.      Право на Съюза — Принципи — Основни права — Свобода на сдружаване — Обхват — Задължение за колективно договаряне — Липса

(член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

8.      Длъжностни лица — Обжалване — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна — Условия за допустимост на искането за обезщетение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Даден акт, дори да е временен, произвежда правно действие през периода, през който е в сила, щом приемането му има за цел да промени съществено правното положение на съответните лица.

(вж. точка 66)

2.      Макар принципът на правната сигурност да изисква от администрацията, когато приема норми, да ги съставя така, че да са достатъчно ясни, за да могат адресатите да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и така да действат съобразно с тях, този принцип не изисква от администрацията да ограничи своето право на преценка, като приеме мерки за изпълнение, чиято цел е да определят начина, по който тя възнамерява да прилага за в бъдеще своето право на преценка.

(вж. точка 88)

Позоваване на:

Съд — 14 април 2005 г., Белгия/Комисия, C‑110/03, точка 30

Съд на публичната служба — 27 септември 2011 г., Whitehead/ЕЦБ, F‑98/09, точка 59

3.      Що се отнася до техническо становище, упражняваният от съда на Съюза контрол се свежда до проверка на това дали то е изготвено от надлежно сезиран експерт, дали посоченото становище се основава на факти, които са точно установени, дали тези факти са в състояние да подкрепят изводите, до които е стигнал експертът, и дали това становище съдържа мотиви, които да позволят на компетентния орган да прецени съображенията, на които се основават съдържащите се в него изводи, и да установи понятна връзка между съдържащите се в него констатации и изводите, до които той стига, но този контрол не може да се отнася до това дали е целесъобразно да се вземат предвид определени данни или да се прилага един или друг метод за изчисление, стига възприетите данни или метод да е релевантен или релевантни.

(вж. точка 90)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 юни 2000 г., C/Съвет, T‑84/98, точка 43

4.      Относно годишното увеличение на пенсиите на бившите служители на Европейската централна банка, актюерът по пенсионния план не може да бъде упрекван, че не е приложил към становището си, чийто адресат е Изпълнителният съвет, оценка на финансовото състояние на пенсионния фонд или какъвто и да било друг документ, като се има предвид, че член 17, параграф 7 от приложение ІІІ към Условията за работа на персонала на Европейската централна банка не изисква актюерът по пенсионния план да дава цифрова оценка на финансовото състояние на посочения фонд, щом предвид контекста, в който е изготвено, неговото становище е достатъчно мотивирано, за да даде възможност на Изпълнителния съвет да вземе информирано решение.

Също така посоченият член 17, параграф 7 не изисква от актюера по пенсионния план да извършва сравнителна оценка на съответните разходи по приложения процент за обща корекция на заплатите на персонала на Банката и на приложения процент на хармонизирания индекс на потребителските цени на паричния съюз, когато финансовото състояние на пенсионния фонд е такова, че е възможно само увеличение на пенсиите, което съответства на по-ниския от двата процента, така че не е обосновано сравняване на разходите за прилагане съответно на всеки от тези два процента.

Освен това сам по себе си фактът, че становището на актюера не е мотивирано — което не се изисква от разпоредбите на член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа, — не позволява да се установи, че Управителният съвет не е наясно какво е точното финансово положение на пенсионния фонд, като се има предвид, че ако желае, Управителният съвет може да попита актюера по пенсионния план за това. Следователно от липсата или недостатъчните мотиви на становището на актюера по пенсионния план не може да се стигне до извода, че Управителният съвет не изпълнява задължението да положи грижа, нито задължението за добра администрация.

(вж. точки 95, 96 и 107)

5.      Сред въпросите, за които трябва да бъде консултиран Комитетът по персонала на Европейската централна банка, членове 48 и 49 от Условията за работа на персонала на Банката посочват не въпросите, свързани с „пенсиите“, а единствено свързаните с „пенсионната схема“, което понятие препраща към правилата, свързани по-специално с условията за финансиране на пенсионните права, условията за придобиване на тези пенсионни права, начина на изплащането им и коригирането им в зависимост от разходите за издръжка, без обаче в тях да се включват мерките, приети в приложение на тези правила, чието предназначение по-специално е да определят именно процента на годишното увеличение на пенсиите. Следователно Банката не може да бъде упреквана, че не се е консултирала с Комитета по персонала, преди да определи увеличението на пенсиите по член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа.

(вж. точка 119)

6.      Що се отнася до консултирането с Надзорния комитет по пенсионния план на Европейската централна банка, нито от разпоредбите относно мандата на посочения комитет, нито от друга разпоредба следва, че преди приемането на годишното решение за увеличение на пенсиите по член 17, параграф 7 от приложение III към Условията за работа на персонала в Банката трябва да се проведе консултация с този комитет. Също така няма разпоредба от мандата на Надзорния комитет или друга разпоредба, която да предвижда, че Надзорният комитет трябва да получи препис от становището на актюера по пенсионния план относно финансовото положение на фонда. Всъщност, макар мандатът на Надзорния комитет да посочва в член 30, че Надзорният комитет трябва да получи препис от доклада за оценка на актюера по пенсионния план, от общата структура на приложимите към пенсионния план разпоредби следва, че докладът за оценка, предвиден в член 30 от мандата на Надзорния комитет, посочва доклада за оценка, който фигурира в член 6, параграф 8, втора алинея от приложение III към Условията за работа, който доклад актюерът по пенсионния план трябва да изготви по искане на управляващия плана, за да прецени валоризацията на пенсионния фонд, а не становището, което актюерът по пенсионния план трябва да даде в рамките на процедурата по годишното увеличение на пенсиите.

(вж. точка 120)

7.      Нито разпоредбите на член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нито тези на член 11 от Европейската конвенция за правата на човека предвиждат задължение за работодателя да сключва колективни трудови договори в областта на политиката относно заплатите или дори да предвижда процедура, която да дава възможност на синдикатите, представляващи интересите на персонала, да играят решаваща роля при установяването и прилагането на приложимите за персонала правила. В най-добрия случай член 6, параграф 2 от Европейската социална харта насърчава, но не изисква „създаването на механизъм за доброволни преговори между работодателите или организации на работодатели и организации на работниците с цел условията за наемане на работа да се определят с колективни трудови договори“. Що се отнася до член 28 от Хартата на основните права и до член 11 от Европейската конвенция за правата на човека, макар те да закрепват правото на свободно сдружаване, което включва правото на работниците да създават синдикати за защита на своите икономически и социални интереси, техните разпоредби не предвиждат задължение да се въведе процедура за колективно договаряне или да се възложи на посочените синдикати право да участват при вземането на решение при изготвянето на условията за наемане на работниците.

(вж. точка 121)

8.      По изключение от принципа, че отхвърлянето на исканията за отмяна води до отхвърляне на исканията за обезщетение, когато исканията за отмяна са отхвърлени, исканията за обезщетение, които са тясно свързани с тях, могат все пак да бъдат уважени, ако причина за твърдяната вреда е незаконосъобразност на обжалваното решение, която, макар да не е могла да обоснове отмяната на това решение, е причинила вреда на жалбоподателя.

(вж. точки 129 и 130)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, точка 164