Language of document : ECLI:EU:T:2014:864





Решение на Общия съд (девети състав) от 8 октомври 2014 г. —
Lidl Stiftung/СХВП — A Colmeia do Minho (FAIRGLOBE)


(Дело T‑300/12)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „FAIRGLOBE“ — По-ранни национални словни марки „GLOBO“ — Относително основание за отказ — Липса на реално използване на по-ранните марки — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Правило 22, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 2868/95“

1.                     Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Тълкуване при съобразяване на ratio legis на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета) (вж. точка 22)

2.                     Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Реално използване — Понятие — Критерии за преценка (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета) (вж. точки 24—28)

3.                     Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Частично използване — Последици — Понятие „част от стоките или от услугите“, обхванати от регистрацията (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета) (вж. точка 47)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 2 април 2012 г. (преписка R 1981/2010‑2), постановено в производство по възражение със страни A Colmeia do Minho Lda и Lidl Stiftung & Co. KG

Диспозитив

1)

Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 2 април 2012 г. (преписка R 1981/2010‑2), постановено в производство по възражение със страни A Colmeia do Minho Lda и Lidl Stiftung & Co. KG, в частта, в която се констатира, че реалното използване на по-ранните марки е надлежно доказано.

2)

СХВП понася своите съдебни разноски, както и разноските, направени от Lidl Stiftung & Co.