Дело T‑296/12
The Health Food Manufacturers’ Association и др.
срещу
Европейска комисия
„Защита на потребителите — Регламент (ЕС) № 432/2012 — Здравни претенции за храни — Жалба за отмяна — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение — Пряко засягане — Допустимост — Нарушение на членове 13 и 28 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Принцип на добра администрация — Недопускане на дискриминация — Погрешни критерии за оценка — Регламент № 1924/2006 — Възражение за незаконосъобразност — Право на изслушване — Правна сигурност — Неразумен преходен период — Списък с висящи претенции“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 12 юни 2015 г.
1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове — Регламент на Комисията за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни — Включване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 432/2012 на Комисията)
2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Регламент на Комисията за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни — Жалбоподател, предоставил точни указания за забранени претенции, засягащи неговото правно положение — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 432/2012 на Комисията)
3. Съдебно производство — Доказване — Писмено доказателство — Доказателствена стойност — Преценка от съд на Съюза — Критерии
(членове 64 и 65 от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Жалба за отмяна — Условия за допустимост — Правен интерес — Подаване на една и съща жалба от двама жалбоподатели — Допустимост на жалбата с оглед на единия жалбоподател — Необходимост от разглеждане на допустимостта на жалбата с оглед на другия жалбоподател — Липса
(член 263 ДФЕС)
5. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Подзаконови актове, съдържащи мерки за изпълнение — Понятие — Регламент № 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни — Изключване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 432/2012 на Комисията)
6. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Граници
(съображения 1 и 2, член 1 и член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
7. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Буквално, систематическо, историческо и телеологическо тълкуване — Вземане под внимание на мотивите на разглеждания акт
8. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Неспазване от Комисията на процедурен срок — Отражение върху законосъобразността на съответния акт — Условия
(член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
9. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Прилагане от Комисията на временни мерки спрямо висящите претенции или претенциите в процес на оценяване — Допустимост
(член 13, параграф 1 и член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
10. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Прилагане на временни мерки спрямо висящите претенции или претенциите в процес на оценяване — Установяване на висящите претенции чрез препращане към редица сайтове в интернет — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса
(член 13, параграф 2 и член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 4 и 11 от Регламент № 432/2012 на Комисията)
11. Основни права — Харта на основните права на Европейския съюз — Право на добра администрация — Право на изслушване — Неприложимост на процедурите за приемане на актове с общо приложение
(член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 432/2012 на Комисията)
12. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Задължение за предварително консултиране с производителите от сектора и с другите заинтересовани страни — Липса
(член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент № 432/2012 на Комисията)
13. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент на Комисията за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни
(член 296, втора алинея ДФЕС; Регламент № 432/2012 на Комисията)
14. Право на Европейския съюз — Принципи — Равно третиране — Понятие
15. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламент № 1924/2006 — Научна оценка на рисковете — Изискване за високо равнище на закрила на здравето — Осъществяване на по-занижена научна оценка за здравните претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Изключване
(съображение 17 и членове 5 и 6, член 13, параграфи 1—3 и 5 и член 14 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
16. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламенти № 178/2002 и № 1924/2006 — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Приемане на хармонизиран списък с разрешените здравни претенции — Задължение за приемане на насоки относно оценката от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) на исканията за разрешаване на претенции — Липса — Нарушение на принципа на правна сигурност — Липса
(Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета и член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
17. Сближаване на законодателствата — Хранителни и здравни претенции за храни — Регламенти № 178/2002 и № 1924/2006 — Научна оценка на рисковете — Здравни претенции, различни от тези, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и развитието и здравето на децата — Прилагане на Регламент № 1924/2006 в качеството на lex specialis — Последици
(член 30, параграф 4 от Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета и член 13, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1924/2006)
18. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Общо препращане към други приложени към жалбата документи — Недопустимост
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
19. Възражение за незаконосъобразност — Обхват — Актове, срещу които може да се повдигне възражение за незаконосъобразност — Акт от общ характер, на който се основава обжалваното решение — Необходимост от правна връзка между обжалвания акт и оспорвания акт от общ характер
(член 277 ДФЕС)
20. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Подготвителни актове — Изключване — Публикуван от Комисията списък с разрешените здравни претенции в процес на оценяване, отнасящи се до предвидения в Регламент № 1924/2006 преходен режим — Акт с основна цел да подготви окончателното решение — Изключване
(член 263 ДФЕС; член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета)
21. Жалба за отмяна — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба, която може да е от полза за жалбоподателя — Интерес, който се отнася до бъдещи несигурни събития — Изключване
(член 263 ДФЕС)
22. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Абстрактно излагане — Недопустимост
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Понятието за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея, in fine, ДФЕС, трябва да се разбира като отнасящо се до всеки акт с общо приложение, с изключение на законодателните актове. Подзаконов акт е Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата.
Всъщност този регламент е приет от Комисията в изпълнение на изпълнителни правомощия в рамките на процедура по регулиране с контрол, поради което не представлява законодателен акт. Освен това Регламент № 432/2012 има общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно.
(вж. точки 34—37)
2. Свързаното с прякото засягане условие по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС изисква, първо, оспорената мярка пряко да поражда последици за правното положение на жалбоподателя, и второ, да не оставя никакво право на преценка на адресатите на тази мярка, на които е възложено нейното изпълнение, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от оспорената правната уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер.
При оспорването на Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, жалбоподателят трябва, за да докаже, че е засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, да посочи онези здравни претенции по този регламент, които са засегнали неговото правно положение. По-точно, жалбоподателят трябва да докаже, че при подаването на жалбата в отнасящите се до неговите продукти съобщения с търговска цел е използвал претенции, които впоследствие са били забранени с приемането на Регламент № 432/2012. В това отношение, ако жалбоподателят докаже, че в търговията със своите продукти е прибягвал до отхвърлени от този регламент здравни претенции, следва да се приеме, че Регламентът е могъл да породи действие по отношение на неговото правно положение.
Освен това Регламент № 432/2012 не оставя никакво право на преценка на своите адресати, тъй като разрешението по този регламент има явно чисто автоматичен характер и произтича единствено от оспорената правната уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер. В това отношение съгласно член 2 Регламент № 432/2012 е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
(вж. точки 38, 40, 41 и 44)
3. Дейността на Съда и на Общия съд е подчинена на принципа на свободната преценка на доказателствата, като единственият критерий за преценката на стойността на представените доказателства е тяхната достоверност. За да се прецени доказателствената стойност на даден документ, трябва да се провери правдоподобността на информацията, която се съдържа в него, и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата при съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали с оглед на съдържанието му документът изглежда логичен и достоверен. Във връзка с това трябва да се приеме, че достоверността на доказателствата на жалбоподателя е установена в достатъчна степен, когато по изрично искане на съд на Съюза са представени изявления, подписани от ръководителите на дружеството жалбоподател, които би следвало да могат да предоставят точни указания по отношение на търсената информация, и са представени от адвоката на жалбоподателя, който в качеството си на сътрудник на правосъдието и поради професионалните си етични задължения е длъжен да следи за автентичността и истинността на тези документи.
(вж. точка 42)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 43)
5. Понятието за подзаконови актове, които не включват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС следва да се тълкува с оглед целта на тази разпоредба, която, както е видно от нейния генезис, се състои в това да се избегне положение, при което частноправният субект е принуден да наруши правото, за да получи достъп до съд. За да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа положението на лицето, което се позовава на правото на обжалване съгласно третата хипотеза на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Следователно няма значение дали съответният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други правни субекти. За да се провери дали оспорваният акт включва мерки за изпълнение, трябва да се вземе предвид единствено предметът на жалбата и когато жалбоподател иска само частична отмяна на акт, при необходимост трябва да се вземат предвид единствено мерките за изпълнение, които тази част от акта евентуално включва.
Що се отнася до Регламент № 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, той се прилага по определение автоматично спрямо сдруженията на производители на хранителни добавки и неговото приложение не изисква никакви мерки от страна на националните или европейските публични органи. Следователно този регламент не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
(вж. точки 46—50)
6. Законодателят на Съюза е поверил на Комисията по силата на член 13 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните задачата да състави на равнището на Съюза хармонизиран списък с разрешените здравни претенции, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата. Тази разпоредба обаче не уточнява дали списъкът с разрешени претенции трябва да бъде приет еднократно или обратно, той може да бъде приет на няколко етапа, с което да позволи на Комисията да отсрочи издаването на разрешения за здравни претенции, чиято оценка било пред нея, било пред Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) не е приключена.
Във връзка с това, с оглед на целите на Регламент № 1924/2006, видни от съображения 1 и 2, както и от член 1 от него, следва член 13, параграфи 1—3 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че в него се съдържа само задължение Комисията да постигане резултат, състоящ се в приемането след консултации с ЕОБХ на списъка с разрешени претенции въз основа на предоставените от държавите членки национални списъци. Всъщност нищо в текста на този член или в съображенията на Регламент № 1924/2006 не подсказва, че законодателят на Съюза е възнамерявал да лиши Комисията от възможността да действа поетапно при съставянето на този списък, и в частност да го допълва в зависимост от техническите оценки на ЕОБХ и доколкото наличието на въведените от Регламента условия бъде потвърдено от самата Комисия. Напротив, член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006 предоставя на тази институция свобода на преценка определянето на подходящия ритъм за приемане на списъка с разрешени претенции, при спазване на установените от същия регламент и от правото на Съюза принципи. В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните техническите оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка.
Следователно проверката от съд на Съюза на правилността на направените от Комисията изводи в сложна област се свежда по-специално до изследването дали, упражнявайки правомощията си, институциите на Съюза не са допуснали явна грешка, не са злоупотребили с власт или не са превишили явно пределите на правото си на преценка.
(вж. точки 59, 60, 64, 65 и 73)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 61—63)
8. Макар наистина съгласно член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните Комисията да е длъжна да приеме пълния списък с разрешените претенции не по-късно от 31 януари 2010 г., а той е бил приет на 16 май 2012 г. само частично посредством Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, при липсата на разпоредба, която да предвижда изрично или имплицитно последиците от превишаването на процесуален срок, въпросното превишаване може да доведе до пълната или частична отмяна на акта, в рамките на чието приемане е предвиден разглежданият срок, само ако се установи, че при отсъствието на твърдяното нарушение посоченият акт би могъл да има различно съдържание.
(вж. точка 71)
9. От текста на член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните следва, че прилагането на преходни мерки е предвидено за здравните претенции, които са в процес на оценяване и спрямо които Комисията няма прието решение. Независимо обаче от класифицирането им според трите категории по член 13, параграф 1 от същия регламент, няма пречка претенциите, които остават висящи в очакване да бъдат оценени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) или да бъдат разгледани от Комисията, да могат да се ползват от предвидените в този регламент преходни мерки.
(вж. точка 83)
10. Не е нарушение на принципа на правна сигурност, съгласно който правните норми трябва да бъдат ясни и точни, а техните последици — предвидими, обстоятелството, че за да се установят здравните претенции в процес на оценяване, които могат да се използват в съответствие с член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните след приемането на Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, съображения 4 и 11 от Регламент № 432/2012 препращат към съответните интернет сайтове на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и на Комисията, където на обществено разположение са предоставени, от една страна, консолидираният списък с посочени всички ID кодове на здравните претенции, подадени от държавите членки по реда на член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, и от друга страна, е представен списъкът с изброени ID кодове на здравните претенции, оставащи във висящо състояние, както и списъкът с ID кодове на отхвърлените здравни претенции. В това отношение, макар да би било желателно Комисията да бе приела по отношение както на висящите, така и на отхвърлените претенции, списък във формат, който е подобен на формата на приложения към Регламент № 432/2012 списък с разрешени претенции, с което би се улеснила задачата на заинтересованите страни по тяхното разпознаване, обстоятелството, че в случая Комисията е постъпила по друг начин, не е достатъчно, за да бъде уважено оплакване, изведено от липсата на яснота или точност по този въпрос.
Освен това твърдението на властите на държава членка, че търсенето на висящите здравни претенции създава известно затруднение, само по себе си не е достатъчно, за да се упрекне Комисията, че ѝ липсва яснота и точност, тъй като висящите претенции биха могли да се открият чрез справка в документите, които са предоставени от Комисията и от ЕОБХ на обществено разположение. Също така решението на националните органи да предложат помощно средство на производителите на храни не следва да се счита, че указва наличието на порок в Регламент № 432/2012, водещ до неговата отмяна, а по-скоро представлява помощен механизъм, който тези органи по своя инициатива са решили да утвърдят в рамките на своите правомощия.
(вж. точки 86, 87 и 89)
11. Съгласно член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права правото на добра администрация предполага по-конкретно правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Правото на добра администрация обаче, както то следва от посочената разпоредба, не се отнася до процеса по изготвяне на актове с общо приложение. Всъщност правото на изслушване в насочено срещу определено лице административно производство не би могло да се отнесе към контекста на производство, вследствие на което се приемат мерки с общо действие.
Поради това, доколкото Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, представлява марка с общо действие, член 41 от Хартата на основните права не е приложим.
(вж. точки 97—99)
12. Член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, в качеството му на правно основание за приемането на Регламент № 432/2012 за създаване на списък с разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, не задължава Комисията да се консултира с производителите от сектора и с другите заинтересовани страни в процедурата за приемане на списъка с разрешени претенции. Всъщност съгласно член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 единствено държавите членки са оправомощени да предоставят на Комисията националните списъци със здравни претенции, които са основа за съставянето на списъка с разрешени претенции. При тези условия, във връзка с решението за поетапно приемане на списъка с разрешени претенции, жалбоподателят не може да се позовава в своя полза на нарушено от Комисията право на консултиране, което следва от член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006.
(вж. точка 100)
13. Вж. текста на решението.
(вж. точки 105 и 110)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 113)
15. От съвместното разглеждане на съображение 17 във връзка с членове 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните следва, от една страна, че съгласно този регламент в Съюза могат да бъдат използвани само научно подкрепените здравни претенции, и от друга страна, че разрешение за тези претенции може да бъде получено само при наличието на хармонизирана от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) научна оценка, която отговоря на най-високи изисквания. Този извод е приложим и по отношение на процедурата за издаване на разрешение по член 13, параграфи 1—3 от Регламент № 1924/2006, в рамките на която Комисията не може да изиска от ЕОБХ по-занижена научна оценка в сравнение с тази за претенциите по член 13, параграф 5 или член 14 от същия регламент. Във връзка с това трябва да се посочи, че по отношение на предстояща научна оценка никоя от посочените разпоредби не въвежда различни условия между здравните претенции в зависимост от приложимата към тях разпоредба.
Освен това осъществяването на възможно най-изчерпателна научна оценка на рисковете въз основа на научни становища, основани на принципите на високи постижения в областта на науката, на прозрачност и на независимост, представлява важна процесуална гаранция с оглед на гарантирането на научната обективност на мерките и избягване на приемането на произволни мерки.
(вж. точки 129 и 130)
16. Нито Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, нито Регламент № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и за определяне на процедури относно безопасността на храните съдържат задължение за Комисията или за ЕОБХ преди началото на процедурата за оценка по член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 да приемат специфични научни насоки относно начина, по който ЕОБХ възнамерява да оцени исканията за разрешаване на претенции. Обстоятелството, че впоследствие ЕОБХ е приел такива насоки с оглед на придобития от него опит при първите направени оценки, не може да докаже засягане на правната сигурност. Напротив, следва да се констатира, че приемането на тези насоки допринася за засилването на правната сигурност по отношение по-специално на заинтересованите страни.
(вж. точка 149)
17. От системата, въведена с Регламент № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и за определяне на процедури относно безопасността на храните, и по-конкретно от член 30 от него, следва, че по отношение на указанията, уреждащи процедурата за приемане на научни становища, този регламент представлява уредба, която допълва Регламент № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните, чието приложение е изключено, ако норма на Съюза, каквато е самият Регламент № 1924/2006, съдържа специфични разпоредби относно разрешаването на здравни претенции.
В това отношение, тъй като член 13, параграф 3 от Регламент № 1924/2006 изрично предвижда ЕОБХ да може да прави хармонизирана научна оценка на списъците с претенции, представени от държавите членки съгласно член 13, параграф 2 от този регламент, трябва да се приеме, че член 30, параграф 4 от Регламент № 178/2002 не е приложим при оценката на здравните претенции, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата, поради което ЕОБХ не е имал задължение при осъществяване на оценката нито да провежда обсъждане с националните органи, нито публично да оповестява свързани с такова обсъждане документи.
(вж. точки 160 и 161)
18. Вж. текста на решението.
(вж. точка 162)
19. Предоставената с член 277 ДФЕС възможност за позоваване на незаконосъобразността на акт с общо приложение не представлява самостоятелно право на иск и може да се упражнява само инцидентно, тъй като недопустимостта на основния иск или жалба води до недопустимост на възражението за незаконосъобразност. Освен това инцидентно повдигнатото възражение за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС във връзка с основното оспорване на законосъобразността на дадено решение е допустимо само когато съществува връзка между оспорвания акт и нормата, по отношение на която е повдигнато възражението за незаконосъобразност. Доколкото целта на член 277 ЕО не е да позволи на страните да оспорват приложимостта на всеки акт с общо приложение, независимо дали това е в полза на предявения иск или подадената жалба, обхватът на възражението за незаконосъобразност трябва да бъде сведен до необходимото за разрешаването на спора. От това следва, че актът с общо приложение, по отношение на който е повдигнато възражението за незаконосъобразност, следва пряко или непряко да е приложим към случая, който е предмет на иска или жалбата.
В това отношение наличието на такава връзка следва по-конкретно от извода, че атакуваният с основното искане акт по същество се основава на разпоредба от акта, чиято законосъобразност се оспорва.
(вж. точки 169, 170 и 172)
20. Мерките със задължително правно действие, които могат да засегнат интересите на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение, са актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 263 ДФЕС. За да се определи дали акт или решение произвежда такова действие, се налага придържане към неговата същност. Освен това, когато става въпрос за актове или решения, чието изготвяне се извършва на няколко етапа, обжалваеми актове по принцип са само мерките, които определят окончателно становището на институцията в края на процедурата, с изключение на временните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение.
Не е обжалваем акт публикуваният от Комисията списък със здравни претенции, който може да се използва в съответствие с предвидения в член 28, параграфи 5 и 6 от Регламент № 1924/2006 преходен режим, когато тези претенции са все още висящи и в процес на оценяване от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) или по отношение на тях Комисията още не се е произнесла. Всъщност приемането на списък, единственият предмет на който се състои в посочването на здравните претенции, които все още са в процес на оценяване и по отношение на които Комисията още не се е произнесла окончателно, представлява само временна мярка, чиято цел е да подготви включването или отказа да бъде включена всяка от тези претенции в списъка с разрешените претенции, който вече представлява окончателното решение.
(вж. точки 201—203)
21. Вж. текста на решението.
(вж. точки 206 и 207)
22. Вж. текста на решението.
(вж. точка 209)