Дело C‑369/11

Европейска комисия

срещу

Италианска република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Директива 2001/14/ЕО — Член 4, параграф 1 и член 30, параграф 3 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура — Таксуване — Инфраструктурни такси — Независимост на управителя на инфраструктурата“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 3 октомври 2013 г.

1.        Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и таксуване — Такси за ползване на железопътната инфраструктура — Задължения на държавите членки — Обхват — Определяне на таксите за достъп до инфраструктурата — Изключване — Управител на инфраструктурата, който не е независим — Неизпълнение на задължения

(член 4, параграф 1 и член 30, параграф 3 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

(член 258 ДФЕС)

3.        Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Представяне на обстоятелства, от които е видно неизпълнението на задължения — Презумпции — Недопустимост

(член 258 ДФЕС)

1.        Държава членка, която не е гарантирала независимостта на управителя на инфраструктурата при определяне на таксите за достъп до инфраструктурата и при разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура, не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 и член 30, параграф 3 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура.

Съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива държавите членки трябва да въведат рамка на таксуване и могат да установят и специфични правила за таксуване, като се съобразяват с независимостта на управлението на управителя на инфраструктурата. Според тази разпоредба управителят е този, който трябва, от една страна, да определи таксата за използването на инфраструктурата, и от друга, да я събира.

В това отношение схемите за таксуване и за разпределяне на капацитет трябва да стимулират управителите на железопътната инфраструктура да оптимизират използването на инфраструктурата в рамката, определена от държавите членки. Тези управители обаче не биха могли да постигнат подобно оптимално използване чрез схемата за таксуване, ако ролята им се свеждаше до изчисляване на размера на таксата във всеки конкретен случай въз основа на формула, която е предварително определена с министерска заповед. Ето защо посочените управители трябва да разполагат с известна свобода на действие при определяне на размера на таксите.

(вж. точки 41, 43 и 70; точка 1 от диспозитива)

2.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 63)

3.        Вж. текста на решението.

(вж. точка 68)