Дело T‑466/20
LF
срещу
Европейска комисия
Решение на Общия съд (четвърти състав) от 15 септември 2021 година
„Публична служба — Договорно наети служители — Заплата — Надбавка за експатриране — Член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника — Отказ да се отпусне надбавка за експатриране — Обичайно местопребиваване — Изпълняване на задължения в служба на международна организация, установена в държавата по месторабота“
1. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Длъжностни лица и служители с гражданство на държавата членка на месторабота — Обичайно пребиваване извън държавата членка по месторабота през референтния период — Изчисляване на периода — Неутрализиране на периодите на служба, осъществена за държава или международна организация — Допустимост — Условия — Служба извън държавата по месторабота
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица; член 20, параграф 2 и членове 21 и 92 от Условията за работа на другите служители)
(вж. т. 34, 39, 40, 48, 49, 53, 64 и 65)
2. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Длъжностни лица и служители с гражданство на държавата членка на месторабота — Обичайно пребиваване извън държавата членка по месторабота през референтния период — Понятие за обичайно местопребиваване — Отчитане на работата в служба за международна организация, установена в държавата по месторабота — Допустимост
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица; член 20, параграф 2 и членове 21 и 92 от Условията за работа на другите служители)
(вж. т. 66—72)
3. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Обичайно пребиваване извън държавата членка по месторабота през референтния период — Понятие за обичайно местопребиваване — Обстоятелства, които позволяват да се презумира наличие на обичайно местопребиваване в държавата по месторабота — Обстоятелства, които не са годни да поставят под съмнение факта, че е налице такова местопребиваване
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 78, 79, 85—92 и 102)
4. Длъжностни лица — Заплата — Надбавка за експатриране — Условия за предоставяне — Различни непоследователно сключени договори между служителя и институциите — Определяне на правото на надбавка за експатриране при всяко постъпване на служба — Вземане предвид на предходни решения, с които е предоставяна надбавката за експатриране — Изключване
(член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
(вж. т. 93 и 113)
Резюме
Жалбоподателят — LF, е белгийски гражданин, който е живял във Франция между 1982 г. и 2013 г. На 1 май 2013 г. той постъпва на работа в Европейската комисия в Брюксел като договорно нает служител със срочен договор, който изтича на 30 април 2019 г. След това се регистрира като търсещо работа лице в Белгия — до 1 септември 2019 г., когато постъпва на работа в Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA).
С решение от 11 септември 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) служба „Управление и плащане по индивидуални права“ към Комисията отказва да предостави на жалбоподателя надбавката за експатриране, тъй като той не е доказал, че е имал обичайно местопребиваване извън държавата по месторабота, а именно Белгия, през последните десет години, изтичащи при постъпването му на служба в REA, противно на изискването по член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз(1) (наричан по-нататък „Правилникът“) относно длъжностните лица, които са или са били граждани на държавата по месторабота.
Тъй като според него престоят му в Белгия е бил свързан единствено с работата му за Комисията, което е пречка за създаването на трайни връзки между него и тази държава и съответно за прехвърлянето на обичайното му местопребиваване от Франция в Белгия, жалбоподателят подава жалба до Общия съд и иска отмяна на обжалваното решение.
С решението си Общият съд отхвърля тази жалба, като изяснява какви са условията, на които трябва да отговарят длъжностните лица и служителите с гражданство на държавата по месторабота, за да получават надбавката за експатриране, след като са изпълнявали задължения в служба на международна организация, която също е установена във въпросната държава по месторабота.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд определя границите на десетгодишния референтен период за целите на прилагането на член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника. Той констатира, че в случая този период започва на 1 февруари 2006 г. и изтича на 31 август 2019 г. За да стигне до този извод, Общият съд неутрализира периода от три години и седем месеца, през който жалбоподателят е работил във френско министерство, в съответствие с разпоредбите на Правилника, които изискват да не се вземат предвид периодите, през които длъжностното лице е изпълнявало задължения в служба на държава или на международна организация извън държавата по месторабота(2). Обратно, периодът, през който жалбоподателят е работил в Комисията, не е неутрализиран, тъй като Правилникът не предвижда това за периодите на служба за международна организация в самата държава по месторабота.
След това, на второ място, Общият съд приема, че упражняването на дейности в международна организация, намираща се в държавата по месторабота, може да се взема предвид при определянето на обичайното местопребиваване през десетгодишния референтния период на длъжностните лица и служителите, които са или са били граждани на тази държава. В това отношение наистина изпълнението на задължения в служба на такава организация може да препятства създаването на трайни връзки между длъжностното лице или служителя и държавата по месторабота(3), но за определянето на обичайното му местопребиваване по-определяща роля има презумпцията за наличието на многобройни и тесни връзки между всяко лице и страната, на която е гражданин(4), което предполага анализ на личните и професионалните връзки, които то е създало в тази страна.
Затова, на трето място, Общият съд преценява фактите относно личния и професионалния живот на жалбоподателя, за да определи дали той е запазил обичайно местопребиваване във Франция през целия референтен период, въпреки преместването си в Белгия, и дали съответно трябва да получава надбавката за експатриране.
Въз основа на това Общият съд заключава, че първо, противно на твърденията на жалбоподателя, обичайното му местопребиваване не може да се е намирало във Франция просто защото е живял, учил е и е работил там в началото на референтния период. Второ, същото се отнася и за обстоятелството, че близките на жалбоподателя живеят във Франция. Всъщност, без да се отрича значението на връзката с родителите, съществен за определянето на обичайното местопребиваване е фактът, че длъжностното лице или служителят е създал(о) свое семейство и живее с него в определена държава, като всеки от членовете на семейството се занимава с дейностите, съответстващи на жизнения етап, на който се намира. Обратно, субективните причини, поради които лицето се е установило със семейството си в дадена държава, а също и гражданството на съпругата му не са определящи в пространство, в което гражданите на Съюза могат да се движат, както пожелаят, без да търпят дискриминация въз основа на гражданството.
Трето, фактът, че жалбоподателят е запазил недвижим имот, номер на мобилен телефон и банкова сметка във Франция, също не доказва намерението му да установи там постоянния или обичайния център на своите интереси. Освен това фактът, че е работил в Комисията само на срочен договор, не изключва възможността да се е установил в Белгия с намерението да остане там. Това се доказва от обстоятелството, че при изтичането на посочения договор жалбоподателят остава в Белгия със семейството си и в продължение на четири месеца е регистриран там като търсещо работа лице, което показва, че е установил обичайното си местопребиваване в тази държава поне през част от референтния период. В това отношение Общият съд припомня, че запазването на местопребиваване в държавата по месторабота дори за съвсем кратък срок през десетгодишния референтен период е достатъчно, за да доведе до загуба или отказ да се предостави надбавката за експатриране. Накрая, този извод не намира опровержение в обстоятелството, че жалбоподателят е получавал въпросната надбавка по време на работата си в Комисията, понеже въпросът за правото на тази надбавка е трябвало да бъде отново преценен при постъпването му на служба в REA.
Тъй като жалбоподателят не е доказал да е имал обичайно местопребиваване извън държавата по месторабота през целия десетгодишен референтен период, Общият съд отхвърля жалбата му.