РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
13 декември 2007 година
Дело F-65/05
Paulo Sequeira Wandschneider
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Оценка — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2003 г. — Жалба за отмяна — Мотивиране — Явна грешка в преценката“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 EA, с която г‑н Sequeira Wandschneider иска по-специално да бъде отменен неговият доклад за развитие на кариерата за периода от 1 януари до 31 декември 2003 г. и да бъде осъдена Комисията да му заплати сумата от 2 500 EUR, като жалбоподателят си запазва правото да увеличи тази сума, за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял в резултат от доклада за развитие на кариерата за 2003 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Изготвяне — Закъснение
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Участие на заверяващия в процедурата за оценка
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Състав на съвместната комисия по оценяване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Роля на апелативния оценяващ
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Зачитане на правото на защита
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Атестация, която е по-лоша от предходната
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
1. Освен при изключителни обстоятелства атестационният доклад не може да бъде отменен само поради това, че е изготвен със закъснение. Макар в зависимост от случая от закъснението при изготвянето на атестационния доклад да може да възникне право на обезщетение за съответното длъжностно лице, това закъснение не може да засегне валидността на доклада, а следователно и да обоснове неговата отмяна.
Нарушението на задължение, свързано с процедурата по атестиране, представлява съществена нередност, която е в състояние да опорочи валидността на атестационния доклад, само ако при липсата на такава нередност окончателният атестационeн доклад би могъл да бъде различен.
(вж. точки 37 и 39)
Позоваване на:
Първоинстанционeн съд — 9 март 1999 г., Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑185, точка 53 ; 7 май 2003 г., Den Hamer/Комисия, T‑278/01, Recueil FP, стp. I‑A‑139 и II‑665, точка 32 и цитираната съдебна практика
2. От член 2, параграф 3 от приетите от Комисията общи изпълнителни разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, според който заверяващият приподписва доклада за развитие на кариерата, изготвен първоначално от оценителя, и от член 8, параграф 6, първа алинея от посочените общи изпълнителни разпоредби, според който оценителят и заверяващият финализират този доклад, следва, че заверяващият трябва да се възприема като оценител в пълния смисъл на думата. Следователно от обстоятелството, че в информационната система е отбелязано, че заверяващият е приключил с оценяването, не може да се заключи, че оценителят е отстъпил функциите си на заверяващия.
(вж. точка 51)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стp. I‑A‑329 и II‑1465, точка 64
3. Фактът, че на заседанието на съвместната комисия по оценяване, по време на което е разгледана жалбата на длъжностно лице срещу неговия доклад за развитие на кариерата, присъства член, с когото посоченото длъжностно лице преди това е било в конфликт, не би могъл да се отрази на неговата независимост, при положение че този член, който е само заместник член в посочената комисия, не е участвал в гласуването и нищо не показва, че само с присъствието си би могъл да повлияе на резултата от това гласуване. Същото се отнася и до втори член, получил преди това заседание екземпляр от записка на първия член, която поставя под съмнение качествата на това длъжностно лице, тъй като това не е достатъчно, за да се приеме, че този член, макар и косвено, е одобрил съдържанието на тази записка; това се отнася и до трети член на комисията, на когото заверяващ е този на длъжностното лице, тъй като това не означава, че този член е бил в невъзможност да даде напълно независимо становище, доколкото съгласно член 9, параграф 7, първа алинея от приетите от Комисията общи изпълнителни разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника становището на комисията се предоставя на заемащия длъжността, на оценителя, на заверяващия и на контролиращия оценител, без да се споменават съответните позиции на всеки от членовете на комитета.
(вж. точки 64—66)
4. Съгласно член 9, параграф 7, втора алинея от приетите от Комисията общи изпълнителни разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника ролята на контролиращия оценител не трябва да се смесва с тази на оценителя или на заверяващия и когато съвместната комисия по оценяване не му е отправила препоръки, контролиращият оценител може да се ограничи да приеме окончателно доклада за развитие на кариерата, без да обосновава подробно решението си.
(вж. точка 77)
5. Зачитането на правото на защита във всяко образувано срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ това лице акт, представлява основен принцип на общностното право. Този принцип изисква засегнатото лице да е в състояние да изложи ефективно своята гледна точка относно всички обстоятелства, които биха могли да бъдат изтъкнати в негова вреда в бъдещия акт. Тази цел се постига в частност посредством приетите от Комисията общи изпълнителни разпоредби за прилагане на член 43 от Правилника, чиято цел е да осигурят спазването на състезателното начало в хода на процедурата за оценяване на длъжностните лица. Жалбоподател, който е могъл да изложи своите възражения на всеки етап от посочената процедура, не би могъл да твърди, че е било нарушено правото му на защита.
(вж. точки 87—90)
Позоваване на:
Съд — 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стp. 2263, точка 27; 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стp. I‑8147, точка 99; 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, Recueil, стp. I‑8237, точка 99; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стp. I‑10915, точка 37
Първоинстанционен съд — 8 март 2005 г., Vlachaki/Комисия, T‑277/03, Recueil FP стp. I‑A‑57 и II‑243, точка 64
6. Административното ръководство е длъжно да изложи достатъчни и подробни мотиви на атестационните доклади за оценка и да даде на заинтересованото лице възможност да изтъкне своето мнение по тях, тъй като спазването на тези изисквания е още по-важно, когато атестацията е по-лоша в сравнение с предходния атестационен доклад. Коментарите на административното ръководство относно способностите на длъжностното лице са достатъчно точни и аргументирани, когато дават възможност на последното да разбере, че понижението на оценката произтича пряко от слабостите, които е показало през референтния период.
В рамките на изготвянето на докладите за развитие на кариерата пояснителните коментари, които се съдържат в такъв доклад, имат за цел да обосноват изразените в точки оценки. Тези пояснителни коментари служат за основа при изготвянето на оценката, която представлява тяхно цифрово изражение, и дават възможност на длъжностното лице да разбере каква оценка е получило. Следователно в рамките на такъв доклад пояснителните коментари трябва да съответстват на изразените в точки оценки. Предвид признатото на оценителите много широко право на преценка при произнасянето относно работата на лицата, чието оценяване им е възложено, едно евентуално несъответствие в доклада за развитие все пак може да обоснове неговата отмяна само когато това несъответствие е явно.
(вж. точки 96, 112 и 116)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 юли 1992 г., Della Pietra/Комисия, T‑1/91, Recueil, стp. II‑2145, точки 30 и 32; Hubert/Комисия, посочено по-горе, точка 79; Den Hamer/Комисия, посочено по-горе, точка 69; 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑485, точка 53; 25 октомври 2006 г., Carius/Комисия, T‑173/04, Recueil FP стр. I‑A‑2‑243 и II‑A‑2‑1269, точка 106