ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 18 февруари 2016 година(1)
Дело C‑504/14
Европейска комисия
срещу
Република Гърция
„Опазване на природата — Директива 92/43/ЕИО — Защита на естествените местообитания и на дивите видове — Присъствие на морската костенурка Caretta caretta в залива Кипарисия — Територия от значение за Общността „Кипарисийски дюни“ — Опазване на видовете“
I – Въведение
1. Докато по делото за обикновения хомяк във френската област Елзас към момента на произнасянето на Съда състоянието на популацията вече е било почти катастрофално(2), настоящият случай е по-оптимистичен. През последните години плажовете на залива Кипарисия по западното крайбрежие на Пелопонес се превръщат в най-важното място за размножаване на морската костенурка Caretta caretta в Съюза и броят на гнездата непрекъснато се увеличава(3). Вероятно това е отчасти и причината за решението на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature and Natural Resources, IUCN) през 2015 г. да класифицира популацията на тази костенурка в Средиземноморието в категорията „least concern“, тоест в категорията на видовете с най-слабо застрашен природозащитен статус в прилаганата от този съюз система за оценка(4).
2. Гърция и неправителствените организации (НПО), които над 20 години работят за опазването на костенурката, заслужават само поздравления за тези свои успехи.
3. Въпреки това, както Комисията в светлината на Директивата за местообитанията(5), така и Постоянният комитет на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания(6) изискват допълнителни мерки за опазване(7). Критиките на Комисията във връзка с опазването на вида се отнасят, от една страна, до изискваните конкретни защитни разпоредби и от друга, до необходимите практически мерки за опазване. Доколкото засегнатите плажове са и част от защитена зона по смисъла на Директивата за местообитанията, Комисията счита, че са нарушени и разпоредбите относно защитата на териториите — както в резултат от конкретни планове и проекти, така и с оглед на общата забрана за влошаване на състоянието.
4. Въпреки че цялостната картина е положителна, намирам критиките на Комисията за отчасти основателни. Всъщност компетентните гръцки органи са разрешили осъществяването на множество дейности в тази зона, които едновременно застрашават размножаването на костенурката и увреждат защитените дюнни местообитания. Въпросните дейности включват например някои форми на експлоатация на плажове за туристически цели и на пътища и улици, а също и риболова и жилищното строителство.
II – Правна уредба
5. Директивата за местообитанията предвижда да се обособят защитени територии, така наречените „територии от значение за Общността“, които да служат за защита на определени типове местообитания (приложение I към Директивата) и на някои животински и растителни видове (приложение II).
6. В приложение I са изброени в частност различни дюнни местообитания, а в приложение II е посочена морската костенурка Caretta caretta. Последната дори е класифицирана като приоритетен вид, тоест вид, който се нуждае от специална защита.
7. Член 4, параграф 5 от Директивата за местообитанията урежда действието във времето на разпоредбите относно защитата на териториите:
„След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4“.
8. По предложение на Гърция през 2006 г. Комисията включва територията „Кипарисийски дюни“ („Θίνες Κυπαρισσίας“) под номер GR2550005 в списъка на териториите от значение за Общността по член 4 от Директивата за местообитанията(8). Със Закон № 3937/2011 Гърция класифицира тази територия като специална защитена зона.
9. Защитата на териториите е уредена в член 6, параграфи 2—4, както следва:
„2. Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.
3. Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката на] въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.
4. Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.
[…]“.
10. Наред със защитата на териториите Директивата за местообитанията предвижда и специфични забрани във връзка с опазването на определени животински и растителни видове, посочени в приложение IV, включително морската костенурка Caretta caretta; тези забрани са установени в член 12:
„1. Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:
a) […];
б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;
в) […];
г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка“.
III – Фактите, досъдебната процедура и исканията на страните
11. В залива Кипарисия се намира пясъчен плаж с дължина от около 80 километра, който се разпростира по сравнително права линия в посока север-юг. Приблизително 20 километра от този плаж са част от защитената зона „Кипарисийски дюни“.
12. Защитената зона обхваща крайморска ивица с широчина около 300 до 600 метра навътре в сушата. В началото тя представлява пясъчен плаж, който във вътрешността преминава в местообитание тип 2110, зародишни подвижни дюни. На места след това се среща местообитание тип 2260, дюнни склерофилни храсталаци (Cisto-Lavenduletalia). На юг от Вунаки зад плажа и зародишните подвижни дюни се намират и два ареала с приоритетни типове местообитания, а именно 2270*, залесени дюни с Pinus pinea и/или Pinus pinaster, и 2250*, дюни с хвойнови гъсталаци (Juniperus spp). Накрая, зад плажа е разположен и ареал с местообитание тип 9540, средиземноморски борови гори от ендемични мезогейски борове, чиято площ е почти колкото общата площ на дюнните местообитания, а край Вунаки има по-малък район с местообитание тип 5210, маторал с Juniperus spp(9).
13. В настоящия случай става въпрос най-вече за близо десеткилометровия участък от тази територия, разположен между селищата Елеа и Кало Неро. Съгласно стандартизирания формуляр с данни за тази територия(10) в този участък се намира един от най-важните средиземноморски плажове за размножаването на морската костенурка Caretta caretta. Страните по делото са единодушни, че междувременно този плаж се е превърнал в най-важното място за размножаването ѝ.
14. Неправителствените организации, които работят за опазването на костенурките, възразяват срещу осъществяването на различни дейности на тези плажове и поради това подават жалба до Комисията срещу Гърция.
15. След неформални контакти с гръцките органи, на 28 октомври 2011 г. Комисията отправя покана до Гърция да вземе отношение по твърдението за нарушение на членове 6 и 12 от Директивата за местообитанията. Въпреки допълнителната информация, представена от Гърция, Комисията продължава да счита, че е налице нарушение на тези разпоредби, и на 1 октомври 2012 г. изпраща на Гърция мотивирано становище. В него тя определя последен срок за отстраняване на нарушението, който изтича на 1 декември 2012 г.
16. Тъй като не е удовлетворена и от допълнителните отговори на Гърция, на 12 ноември 2014 г. Комисията предявява настоящия иск.
17. Европейската комисия иска от Съда:
a) да установи, че Република Гърция не е изпълнила задълженията си:
– по член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията, тъй като:
aa) не е приела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и обезпокояването на видовете, за които е определена тази територия; и
бб) е разрешила (без да извърши надлежна проверка за въздействието им, както изисква член 6, параграф 3) дейности, които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние върху съответните територии, като намалят или увредят местата за гнездене на приоритетния вид Caretta caretta, който се среща в този район, което ще доведе до обезпокояване на този вид, и на последно място, като намалят и увредят дюнни местообитания 2110 и 2220 и приоритетно местообитание 2250; както и
– по член 12, параграф 1, букви б) и г) от същата директива, тъй като не е приела необходимите мерки за въвеждане и прилагане на ефективна строга система за опазване на морската костенурка Caretta caretta (приоритетен вид) в залива Кипарисия, така че да предотврати обезпокояването на този вид през размножителния период и дейностите, които може да доведат до увреждане или унищожаване на местата за размножаването му;
б) да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
18. Република Гърция иска от Съда:
a) да отхвърли иска;
б) да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
19. Най-напред Комисията и Гърция си разменят по две писмени изявления. На 29 април 2015 г. приключва писмената фаза на производството, а на 16 юни 2015 г. Комисията прави искане за допускане на ново доказателство, а именно Становище 32/2015 на гръцкия Държавен съвет по проекта за президентски указ относно създаването на регионален парк в залива Кипарисия.
20. Накрая страните излагат устно становищата си в съдебното заседание от 13 януари 2016 г.
IV – Правен анализ
21. Комисията упреква Гърция, че що се отнася до територията „Кипарисийски дюни“, не е изпълнила наложените ѝ с Директивата за местообитанията задължения за защита на териториите и опазване на видовете. В отклонение от поредността, в която Комисията излага доводите си, най-напред ще разгледам въпроса за защитата на териториите, тъй като в този контекст може цялостно да се обсъдят посочените от Комисията отрицателни въздействия, докато въпросът за опазването на видовете се отнася единствено до морската костенурка Caretta caretta.
22. Що се отнася до двете основания на иска, следва да се посочи, че наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище. Последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда(11).
23. Най-напред обаче следва да се разгледа въпросът за допустимостта на късно представеното от Комисията доказателство.
А – По допустимостта на късно представеното становище
24. Съгласно член 128, параграф 2, първо и второ изречение от Процедурния правилник по изключение страните могат да представят доказателства и да правят доказателствени искания след приключване на писмената фаза на производството. Те излагат съображения за късното представяне и поискване на тези доказателства.
25. Становището на гръцкия Държавен съвет, което Комисията представя едва на 16 юни 2015 г., се отнася до проекта за президентски указ относно защитата на някои територии в залива Кипарисия. В становището в частност се споменава за наличието на рискове за територията „Кипарисийски дюни“.
26. В становището е посочено, че то е изготвено на 8 април 2015 г. Върху копието, което Комисията представя в Съда, се вижда положена ръкописна резолюция за одобряване на становището с дата 15 април 2015 г. Гърция пък споменава това становище в дупликата си, постъпила в Съда на 29 април 2015 г.
27. Комисията твърди, че е научила за посоченото становище едва след приключването на писмената фаза на производството, като това нейно твърдение не е оспорено. То е и правдоподобно, като се имат предвид посочените по-горе дати. Може да се допусне, че Комисията е научила за съществуването на становището най-късно от дупликата. След това тя е трябвало да си набави този документ и да прецени значението му за настоящото дело. Ето защо изложените от Комисията съображения са годни да обосноват късното представяне на становището — едва на 16 юни 2015 г. Освен това в случая допускането на това доказателство няма да доведе до забавяне на производството.
28. Гърция възразява, че становището не съдържа нови данни, и изтъква, че то не бива да се взема предвид включително защото е прието в процедура по издаване на президентски указ, която все още е в ход.
29. Според мен и двата довода са неубедителни.
30. Какви данни съдържа становището и дали те са нови, е въпрос на преценка на доказателството. За допустимостта му обаче това е без значение. Впрочем становището потвърждава някои от изразените от Комисията критики конкретно що се отнася до нарастващия натиск върху защитената територия.
31. Доказателствената сила на становището не може да бъде поставена под съмнение и от обстоятелството, че то е изготвено в рамките на процедура, която все още не е приключила. Може би нямаше да е така, ако ставаше въпрос за проектостановище, което още не е прието окончателно. Случаят обаче не е такъв. Затова и по предходни дела Съдът е вземал предвид подобни становища(12).
32. В допълнение следва да се отбележи, че нито значението на досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения, нито меродавният момент за преценката на наличието на нарушение, а именно 1 декември 2012 г., са пречка за допускането на становището като доказателство. Всъщност то не може да доведе до разширяване на предмета на делото нито във времево, нито в съдържателно отношение, но пък би могло да потвърди обсъжданите по делото критики на Комисията.
33. Ето защо предлагам на Съда да допусне становището като доказателство.
Б – Защитата на териториите
34. Съгласно член 4, параграф 5 от Директивата за местообитанията правилата за защита на териториите по член 6, параграфи 2—4 от същата директива се прилагат от момента, в който държавата членка предложи съответната територия и Комисията я включи в списъка на защитените територии. Следователно защитните разпоредби са приложими за обсъжданата в настоящия случай територия „Кипарисийски дюни“ от 19 юли 2006 г. — датата на съобщението за съответното решение на Комисията(13).
35. Комисията твърди, че е налице нарушение на общата забрана за влошаване на състоянието по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията (по този въпрос вж. раздел 1 по-нататък) и неизпълнение на задължението по член 6, параграф 3 за извършване на оценка на въздействието на някои планове и проекти върху околната среда (по този въпрос вж. раздел 2 по-нататък).
1. Член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията
36. Комисията упреква Гърция, че е допуснала осъществяването на различни дейности на плажовете между Елеа и Кало Неро в залива Кипарисия, дейности, които са несъвместими със забраната за влошаване на състоянието по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Тъй като във връзка с това Комисията сочи голям брой най-различни дейности, първо ще представя общо изискванията, произтичащи от забраната за влошаване на състоянието, след това ще обсъдя конкретно какво застрашава морската костенурка Caretta caretta на плажовете, където се размножава, а накрая ще разгледам различните критики на Комисията.
а) Критерият по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията
37. Съответната дейност е съобразена с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията само ако се гарантира, че не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-точно консервационните ѝ цели(14). От това следва, че в производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка твърдението за нарушение ще е основателно само ако Комисията докаже в достатъчна степен от правна гледна точка, че държавата членка не е взела подходящите мерки, за да не допусне експлоатацията на проектите — доколкото се извършва след класифицирането на съответната защитена територия — да доведе до влошаване на състоянието на местообитанията на засегнатите видове и до обезпокояване на тези видове, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на въпросната директива да се осигури опазването на споменатия вид(15).
38. За да установи наличието на нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, не е нужно обаче Комисията да докаже, че има причинно-следствена връзка между експлоатацията на даден проект и значителното обезпокояване на засегнатите видове. Напротив, достатъчно е да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини значително обезпокояване на посочения вид(16).
39. Наистина Съдът прилага критерия за наличие на вероятност или на опасност само за да провери дали е налице значително обезпокояване на видове, но при все това няма причини този критерий да не се прилага и при проверката за наличие на другия вид отрицателно въздействие по смисъла на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, а именно влошаване на състоянието на защитени местообитания.
40. Всъщност посоченият критерий се обяснява с обстоятелството, че и предварителната оценка на даден проект, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, задължително се извършва, когато съществува подобна опасност(17). В тази хипотеза може да бъде издадено разрешение само ако при оценката се установи, че проектът няма да има отрицателно въздействие върху съответната територия, или ако проектът е обоснован по смисъла на член 6, параграф 4. Това се преценява както за защитените видове, така и за защитените местообитания. След като целта на член 6, параграфи 2 и 3 е да се гарантира едно и също равнище на защита(18), същият критерий трябва да се прилага и спрямо установяването на нарушение на член 6, параграф 2.
41. Установяването на нарушение с оглед на този критерий обаче не представлява непременно окончателно доказателство, че дадена мярка — например експлоатацията на проекти — е недопустима. Напротив, въпросното установяване може да бъде опровергано с подходяща оценка на въздействието върху територията или пък мярката може да бъде обоснована в съответствие с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията(19).
б) Застрашаването на морската костенурка Caretta caretta на плажовете, където се размножава
42. Страните са единодушни по въпроса за размножителните навици на морската костенурка Caretta caretta. След като достигне полова зрялост на около 20-годишна възраст, костенурката се връща на всеки две до три години на плажа, където се е излюпила, за да снася яйца. В Гърция периодът на снасяне започва в края на май и приключва с изтичането на месец август. Костенурката излиза през нощта от водата и търси най-сухото място на плажа, където изравя 40- до 60-сантиметрова дупка и снася средно 120 яйца. Малките костенурки се излюпват два месеца по-късно, изпълзяват от пясъка и се запътват към морето.
43. Особен риск от обезпокояване, например в резултат от шум или светлина, има най-вече при снасянето на яйцата и излюпването на малките костенурки. Последните са много уязвими и голяма част от тях умират, преди да достигнат полова зрялост. Например, когато се излюпват през нощта, светлините откъм сушата очевидно може да ги привлекат и да ги отклонят от пътя към морето. Освен това трябва да се избягват всякакви действия, които се отразяват на пригодността на плажовете като места за размножаване, например строителството на сгради(20).
44. Тъй като през последните години се увеличава броят на гнездата на морската костенурка Caretta caretta по спорните плажове, Гърция счита, че животното е защитено в достатъчна степен.
45. На това обаче Комисията правилно възразява, че констатираните понастоящем данни за снасянето отразяват интензивността на размножаване, постигната преди около 20 години, и следователно се дължат на приложените по онова време мерки за опазване. Впрочем с аналогични резерви IUCN също ограничава благоприятната си оценка за популацията на костенурката в Средиземно море(21).
46. В допълнение следва да се отбележи, че според докладите на неправителствената организация Archelon наблюдаваната понастоящем интензивност на размножаването изглежда е силно зависима от активните мерки за опазване, например маркирането на гнезда и изграждането на защитни бариери. Подобни мерки обаче са само временно решение. Всъщност установените в Директивата за местообитанията задължения за защита по отношение на защитените видове имат главно за цел да предотвратят обезпокояването и увреждането им, за да могат те да се размножават в естествената си околна среда без подкрепата на човека.
47. Нещо повече, увеличаването на броя на гнездата само по себе си не е показател за евентуалното отрицателно въздействие върху други природни дадености на територията, например дюнните местообитания.
48. Следвайки тази логика, когато е установено нарушение на защитните задължения, Съдът по принцип отхвърля като ирелевантен довода за липса на доказани вреди(22).
49. Ето защо е необходимо да се анализират отделните спорни дейности.
в) Спорните дейности
50. Наистина представянето на твърденията по това основание на иска е значително затруднено поради обстоятелството, че Комисията посочва едни и същи проблеми на различни места в исковата молба и често се позовава по твърде общ начин на обемисти приложения и на включените в тях снимки, част от които — с много лошо качество. Така или иначе Гърция явно е запозната с твърденията за нарушения, така че правото ѝ на защита не е накърнено. Освен това тези твърдения се отнасят до защитата на общото природно наследство на Съюза(23) от непоправими вреди. От прочита на преписката с известни усилия може да се установи, че в някои от посочените от Комисията аспекти всъщност е под съмнение ефективната защита на територията. Ето защо въпреки недостатъците на исковата молба Съдът следва да разгледа тези твърдения.
i) Строителството на къщи в територията
Разрешените проекти край Агианаки и Вунаки
51. Комисията възразява срещу това, че в разглежданата територия през 2006 г. и 2010 г. са построени къщи край Агианаки, а през 2012 г. е издадено разрешение за три други вили край Вунаки(24), които се строят от 2013 г.
52. Гърция не оспорва този довод и дори признава, че съгласно гръцкото право вече издадените разрешения за строеж могат да продължат да се изпълняват.
53. Такива строителни дейности оказват пряко отрицателно въздействие върху дюнните местообитания в защитената територия, където се реализират. Освен това тези дейности и експлоатацията на сградите създават сериозна опасност от обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta при размножаването ѝ, например с шум и светлина. Изтъкнатото от Гърция обстоятелство, че в защитената територия до този момент се строи сравнително малко, не изключва наличието на това отрицателно въздействие.
54. Следователно по принцип Гърция е трябвало да предприеме мерки за предотвратяване на тези дейности в защитената територия в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.
55. Същевременно, що се отнася до изградените през 2006 г. постройки, следва да се припомни, че защитата на териториите е приложима едва от 19 юли 2006 г. Тъй като Комисията не уточнява кога е било извършено строителството, по отношение на тези постройки може да се установи нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията само поради даденото разрешение за експлоатация.
56. Що се отнася до строителните дейности от 2013 г. нататък, те не са предмет на настоящото дело, тъй като са извършени след изтичането на срока, определен в мотивираното становище.
57. Не може автоматично да се изключи да е имало пречки — по съображения за правна сигурност — за вземането на мерки от гръцка страна за предотвратяване на останалите отрицателни въздействия. Наистина принципът на правната сигурност не може да е основание за издаването на разрешения за строеж при неспазване на режима на защита на териториите. Доколкото обаче Комисията не предоставя информация за датата на издаване на разрешенията, възможно е и по отношение на изградените през 2006 г. постройки да се приеме, че разрешенията са били издадени, преди да започне да се прилага режимът на защита на териториите, тоест преди 19 юли 2006 г.(25).
58. Както обаче Съдът неотдавна отново потвърди, и в тази хипотеза член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията би бил приложим спрямо мерките за изпълнение на тези разрешения, ако те са били предприети след 19 юли 2006 г.(26). Следва обаче да се има предвид, че по съображения за правна сигурност може да се дължи изпълнение на законосъобразните разрешения по аналогия с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията(27). Такава обосновка обаче би изисквала да се оцени въздействието на съответния строителен проект от гледна точка на целите за опазване на защитената територия, за да може да се претеглят тези съображения(28).
59. Тъй като нито е спряла посочените строителни проекти или експлоатацията им, нито ги е обосновала, Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.
Планираното изграждане на 50 луксозни жилищни сгради между Агианаки и Елеа и на четири жилищни сгради край Елеа
60. На следващо място, Комисията възразява срещу проекта за изграждане на 50 луксозни жилищни сгради на плажа между Агианаки и Елеа.
61. Несъмнено следва да се приеме, че такъв проект също би оказал отрицателно въздействие върху дюнните местообитания и би довел до значително обезпокояване на костенурката, а следователно би бил несъвместим с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията. Ако гръцките органи бяха издали разрешение за този проект или бяха го допуснали, това можеше да съставлява и нарушение на забраната за влошаване на състоянието.
62. Комисията обаче не изтъква наличието на такова нарушение.
63. Доводите на Комисията във връзка с този проект се свеждат само до това, че вече са извършени първоначални строителни работи. Според неоспорения ответен довод на Гърция обаче извършването на строителни дейности е забранено преди издаването на разрешение за строеж. Следователно Комисията е трябвало да докаже, че Гърция не е обезпечила в достатъчна степен спазването на тази забрана. Тя обаче не е направила това. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
64. Същото се отнася и до твърдението на Комисията, че „вероятно ще бъде издадено разрешение“ за строителството на четири жилищни сгради край Елеа. Наличието на такова намерение, което понастоящем не може да бъде осъществено поради това че, както посочва Гърция, са спрени всички процедури за издаване на разрешение, все още не може да съставлява нарушение на забраната за влошаване на състоянието.
Междинно заключение
65. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като e допуснала в защитената територия изграждането на къщи край Агианаки през 2010 г. и експлоатацията на други построени през 2006 г. къщи, а и е оставила в сила разрешението за строеж на три къщи край Вунаки.
ii) Разширяването на подходи и пътища
66. По-нататък, Комисията възразява срещу различни пътни проекти, а именно откриването на пет нови подхода към плажа, нов път, който свързва Кало Неро с Елеа успоредно на плажа покрай съществуваща железопътна отсечка, път зад плажа на Кало Неро, който се използва като паркинг и къмпинг, както и полагането на битумна настилка върху съществуващи подходи и пътища.
Строителството на пет подхода към плажа
67. Макар да признава, че гръцките органи са обявили новите подходи за незаконни и са изискали както затварянето им, така и възстановяването на предишното състояние на мястото, Комисията счита тези мерки за недостатъчни.
68. Гърция поддържа в своя защита, че подходите към плажа са съществували още от началото на 70-те години и че тогава това е било регламентирано с влезли в сила решения. От съвместен доклад на различни гръцки органи обаче е видно, че няма доказателства за съществуването на нито един от петте подхода преди 2009 г., че поне три от тези подхода не са съответствали на първоначалните изисквания и че по онова време е било взето решение не за пет, а само за четири подхода(29).
69. В същия доклад обаче се потвърждава, че тези подходи са били изградени от частно предприятие и че за това са му били наложени парични санкции(30). Разбирам изложения от Гърция довод в смисъл, че тези парични санкции изглежда все още са предмет на съдебен спор.
70. Доколкото гръцките органи нито са изградили подходите, нито са издали разрешение за тях или са ги допуснали, Гърция не може да бъде упрекната за тяхното строителство. Нещо повече, доколкото тяхната законосъобразност следва да бъде изяснена по съдебен ред, (все още) не може да се изисква от Гърция да се погрижи за тяхното премахване.
71. При все това Комисията основателно критикува Гърция за това, че не е забранила експлоатацията на подходите.
72. Всъщност Гърция пренебрегва факта, че забраната за влошаване на състоянието не се изчерпва със забраната на нови увреждащи дейности. Напротив, тя изисква също така държавата членка да вземе подходящи мерки за защита, за да не допусне дейностите да доведат до влошаване на състоянието на местообитанията на засегнатите видове и до обезпокояване на тези видове, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на въпросната директива да се осигури опазването на споменатия вид(31).
73. Следователно Гърция е трябвало да гарантира, че използването на улиците и пътищата няма да доведе до значително обезпокояване на костенурката или до отрицателно въздействие върху дюните. Държавата членка обаче не е изпълнила това задължение.
74. Доколкото улесняват достъпа на моторни превозни средства до плажа, посочените улици и пътища създават сериозна опасност от обезпокояване на костенурките, по-специално с шум или светлина по време на снасянето и при излюпването на малките костенурки. Освен това те увеличават риска от навлизане на превозни средства на плажа. При определени обстоятелства това може пряко да доведе до смърт на костенурките. Най-малкото пясъкът се уплътнява, което затруднява и дори препятства изравянето на гнезда. Освен това коловозите в пясъка могат да представляват препятствия, които да попречат на новоизлюпените костенурки да стигнат невредими до морето.
75. Доколкото в съответния си край пресичат дюнните местообитания, подходите водят до пряка загуба на защитени от правото на Съюза територии. Дори да са съществували към момента на класифицирането на територията, следва да се приеме, че вследствие от нерегламентираното паркиране на автомобили на посетители на плажа в края на подходите и около тях се причиняват допълнителни вреди на дюнния ландшафт(32). Управлението на превозни средства по плажа също може да окаже отрицателно въздействие върху дюнните местообитания(33). Освен това такива подходи създават условия за незаконно къмпингуване по дюните, което може да причини допълнителни вреди(34).
76. Гърция не може да обори тези критики с най-общия довод, че съответните съдебни дела са още висящи. Всъщност въпреки тези дела по принцип трябва да е възможно да се вземат временни мерки за защита на територията, например като се ограничи използването на подходите.
77. Няма обаче основание да се приеме, че Гърция е положила усилия да вземе такива защитни мерки или че тези мерки не са били възможни по съображения, свързани с правото на Съюза, или по фактически съображения.
78. Следователно в тази му част искът е основателен.
Пътната връзка между Кало Неро и Елеа
79. На следващо място, Гърция твърди, че пътната връзка между Кало Неро и Елеа покрай съществуващата железопътна отсечка се намира много далече от плажа и няма нищо общо с подходите. Разбирам този довод в смисъл, че Гърция поема отговорността за тази пътна отсечка, но я счита за съвместима със забраната за влошаване на състоянието.
80. Факт е обаче, че тази пътна връзка се намира в защитената територия. Видно от представената от Гърция карта(35), въпросният път действително не минава през плажа, но все пак минава през различни защитени типове местообитания. Освен това подходите към плажа се разклоняват от този път, така че тази пътна отсечка също представлява част от системата от подходи. Следователно въпросната пътна връзка най-малкото създава вероятност или опасност от отрицателно въздействие върху защитената територия.
81. За да избегне осъждане във връзка с този въпрос, Гърция трябваше да обори тези твърдения на Комисията. За целта държавата членка можеше например да представи подходяща оценка на въздействието, която доказва, че пътната връзка не оказва отрицателно въздействие върху територията. Това обаче не е направено.
82. Следователно и в тази му част искът е основателен.
Полагането на битумна настилка върху някои пътища и улици
83. Освен това Гърция поддържа, че полагането на битумна настилка върху някои пътища и улици по никакъв начин не улеснява достъпа до плажа, а само намалява праха и шума. Тези доводи обаче не са убедителни. Дори тези улици и пътища през пясъците да не могат да бъдат отнесени към нито един защитен тип местообитание и също така да не са пряко част от потенциалните места за гнездене на костенурката, полагането на пътна настилка върху преминаващи през пясъците улици и пътища улеснява тяхното използване и оттам — достъпа до плажа. Следователно този ремонт на улици и пътища увеличава опасността от обезпокояване на костенурката и отрицателно въздействие върху дюните.
Междинно заключение
84. В обобщение, Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като:
– не е ограничила експлоатацията на улици и пътища в защитената територия, така че да се предотвратят отрицателното въздействие върху територията и значителното обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta по време на размножаването ѝ,
– изградила е пътна връзка между Кало Неро и Елеа в защитената територия успоредно на железопътната отсечка или най-малкото е издала разрешение за изграждането ѝ, и
– е допуснала полагането на битумна настилка върху улици и пътища в защитената територия.
iii) Дивото къмпингуване
85. На следващо място, Комисията възразява срещу това, че боровата гора на дюните до плажа на Елеа редовно се използва за „диво къмпингуване“, често с каравани. Тази практика е проблем преди всичко за опазването на дюнните и горските местообитания, но и увеличава риска къмпингуващите да обезпокояват нощем костенурките на плажа.
86. Макар да подчертава, че „дивото къмпингуване“ е строго забранено, Гърция все пак признава, че то отдавна се практикува. От 2013 г. обаче засегнатите райони били под наблюдение и така положението значително се подобрило.
87. Следователно Гърция имплицитно признава, че до релевантния момент, а именно 1 декември 2012 г., спазването на забраната за „диво къмпингуване“ не е било обезпечено в достатъчна степен.
88. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е обезпечила в достатъчна степен спазването на забраната за „диво къмпингуване“ в защитената територия.
iv) Експлоатацията на плажни барове
89. По-нататък Комисията възразява срещу това, че между Елеа и Кало Неро са били експлоатирани най-малко три плажни бара, включително през нощта. Вследствие на светлината и шума това обезпокоявало костенурките по време на снасянето и застрашавало новоизлюпените костенурки.
90. Гърция се ограничава с довода, че експлоатацията на плажни барове е била забранена през 2013 г. и 2014 г., което обаче е след изтичането на релевантния срок, и че оттогава вече не се експлоатират плажни барове. Това означава, че тази държава членка имплицитно признава, че преди това, тоест преди изтичането на срока, обезпокояването на костенурките вследствие от експлоатацията на плажните барове не е било предотвратено в достатъчна степен.
91. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е ограничила в достатъчна степен експлоатацията на барове на плажовете в защитената територия, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
v) Използването на плажа
92. Следващата критика на Комисията се отнася до това, че на плажа се разполагат плажни принадлежности, по-специално слънчеви чадъри и шезлонги, които наемодателите оставят на плажа и през нощта, както и дървени пътеки. Според Комисията това намалява пространството за гнезда и пречи на костенурките.
93. Гърция приема имплицитно тази критика, като се ограничава да посочи, че от 2013 г., тоест след изтичането на меродавния срок, слънчеви чадъри и шезлонги вече се отдават под наем само встрани от плажовете край Кало Неро, където се размножава костенурката.
94. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е ограничила в достатъчна степен отдаването под наем на плажни принадлежности и полагането на дървени пътеки по плажовете в защитената територия, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
vi) Почистването на плажа с тежки превозни средства
95. Комисията възразява и срещу това, че плажовете се почистват отчасти с тежки превозни средства. Това водело до уплътняване на пясъка и можело да унищожи снесените яйца.
96. Гърция наистина поддържа, че приложимите от средата на 2013 г. правила за експлоатацията на плажовете забраняват почистването на плажа с превозни средства през размножителния период на костенурката, но това не променя факта, че е възможно пясъкът да бъде уплътнен и в резултат от използването на такива превозни средства извън размножителния период.
97. Така или иначе това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли, тъй като Гърция поддържа, без да бъде опровергана по този въпрос, че става дума за единичен случай, допуснат много преди да бъде отправена първата покана за представяне на становище. Следователно Комисията не е доказала в достатъчна степен, че към изтичането на срока, определен в мотивираното становище, са били необходими допълнителни мерки за предотвратяване на такъв тип почистване.
vii) Светлинното замърсяване
98. Комисията твърди, че особено в района на Кало Неро костенурките се обезпокояват вследствие от светлината на разположените близо до плажа ресторанти, хотели и магазини, както и от уличното осветление. По-точно, тази светлина отклонявала новоизлюпените костенурки от пътя им към морето и обезпокоявала костенурките при снасянето на яйцата.
99. Гърция се защитава с довода, че на мястото отдавна има осветление, и заявява, че в бъдеще ще бъдат взети мерки за предотвратяване на такова обезпокояване.
100. Както за улиците и пътищата, и тук следва да се изтъкне, че държавите членки са длъжни да вземат подходящи мерки за защита, за да не допуснат съществуващите дейности да доведат до обезпокояване(36). Тъй като досега такива мерки само са заявени, искът и в тази му част е основателен.
101. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е ограничила в достатъчна степен светлинното замърсяване на плажовете в защитената територия, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
viii) Черпенето на пясък между Агианаки и Елеа
102. Наред с това Комисията упреква Гърция, че е допуснала дейности по черпене на пясък между Агианаки и Елеа. Гърция обаче оспорва да е имало такива случаи. Доколкото Комисията не уточнява допълнително твърдението си, искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
ix) Разширяването на селскостопанската експлоатация на дюните
103. Следващата критика от страна на Комисията е за разширяването на селскостопанската експлоатация на дюните.
104. Гърция обаче поддържа, че през последните 20 години селскостопанската експлоатация по-скоро е намаляла. В становището на Държавния съвет също става дума само за продължаваща селскостопанска експлоатация на части от защитената територия, но не и за разширяването ѝ(37).
105. Като доказателство в подкрепа на твърдението си Комисията представя само една снимка от мотивираното становище, от която нищо не личи. Следователно Комисията не опровергава довода на Гърция. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
106. Комисията твърди също така, че дюните между Елеа и Агианаки са разоравани в периода между 20 февруари и 3 март 2013 г. Тази дейност обаче е извършена едва след изтичането на определения от Комисията срок и следователно е без значение за настоящото дело.
107. Освен това твърдението на Комисията за застрашаване на костенурката вследствие от присъствието на овце на плажа не изглежда особено правдоподобно. Гърция убедително твърди, че е невъзможно мястото да се използва за овцевъдство, тъй като на пясъка не растат растения, които овцете да пасат. По-скоро следва да се приеме, че фотографираните овце(38) са били прекарани през плажа на път между две пасища. Малко вероятно е при това овцете да са можели да увредят снесените яйца, намиращи се на дълбочина до 50 сантиметра.
x) Обезпокояването откъм морето
108. На последно място, Комисията възразява и срещу допускането на риболовни дейности във водите пред плажа. В това отношение тя се позовава на доклади на неправителствената организация Archelon, според които през нощта местните рибари редовно разполагат застопорени хрилни мрежи с няколкостотин метра дължина точно до плажовете, перпендикулярно на брега. Освен това в началото на периода на снасяне през май и в края на периода на излюпване през октомври по-големи кораби извършвали риболов с трални мрежи, понякога на разстояние до един километър от брега, макар изискваното отстояние да било поне една и половина морски мили. Наистина тези нарушения се разкривали и наказвали чрез радарно наблюдение, но наказанията не били възпиращи(39).
109. Според Комисията има значителен риск костенурките да попаднат в мрежите и да се удавят, когато излизат да снасят яйца и когато се връщат обратно в морето.
110. Гърция обаче твърди, че риболовните дейности са незначителни. Рискът бил много ограничен, още повече че изхвърлените на брега мъртви костенурки нямали характерните наранявания. Когато костенурките попадали в мрежите, рибарите веднага ги освобождавали.
111. Доводите на Гърция обаче не са убедителни.
112. Доводът ѝ за мащаба на риболова е твърде общо формулиран и няма отношение към конкретните констатации, направени от Archelon.
113. Гърция не оспорва самото извършване на критикуваните практики.
114. Очевидно е, че риболовът с мрежи в близост до брега поражда значителен риск за костенурките, тъй като те се концентрират там по време на снасянето на яйцата. Поради това е недопустим по-специално местният риболов със стационарни хрилни мрежи непосредствено до брега.
115. Риболовът с трални мрежи на малко по-голямо разстояние обаче също застрашава костенурките. Наказанията, които се налагат в случаите на риболов твърде близо до брега, изглежда също не са достатъчни, за да се предотврати застрашаването на костенурките.
116. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като не е ограничила в достатъчна степен риболова до плажовете в защитената територия, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
117. Комисията възразява и срещу използването на развлекателни лодки и водни колела край брега, но докладите на неправителствената организация Archelon, на които тя най-общо се позовава, не съдържат никакви данни в това отношение. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
xi) Междинно заключение
118. В обобщение, Гърция е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като в защитената територия:
– e допуснала изграждането на къщи край Агианаки през 2010 г. и експлоатацията на други построени през 2006 г. къщи, а и е оставила в сила разрешението за строеж на три къщи край Вунаки,
– не е ограничила експлоатацията на улици и пътища, така че да се предотвратят отрицателното въздействие върху територията и значителното обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta по време на размножаването ѝ, изградила е пътна връзка между Кало Неро и Елеа успоредно на железопътната отсечка или най-малкото е издала разрешение за изграждането ѝ и е допуснала полагането на битумна настилка върху някои улици и пътища,
– не е обезпечила в достатъчна степен спазването на забраната за „диво къмпингуване“,
– не е ограничила в достатъчна степен експлоатацията на барове на плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta,
– не е ограничила в достатъчна степен отдаването под наем на плажни принадлежности и полагането на дървени пътеки на плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta,
– не е ограничила в достатъчна степен светлинното замърсяване на плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta carettа, и
– не е ограничила в достатъчна степен риболова до плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
2. Оценката на въздействието
119. На следващо място, Комисията упреква Гърция за това, че не е подложила определени дейности на оценка на въздействието по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Тази разпоредба предвижда процедура по оценяване, която има за цел да гарантира посредством предварителен контрол, че за план или проект, който не е непосредствено свързан или необходим за управлението на съответната територия, но може съществено да я засегне, разрешение се дава само доколкото той не засяга целостта на територията(40).
120. Макар че дейностите, посочени в раздел IV.B.1, буква в), несъмнено са извършени след момента, от който се прилага забраната за влошаване на състоянието по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тоест след 19 юли 2006 г.(41), наличието на неизпълнение на задължението за извършване на оценка на въздействието по член 6, параграф 3 предполага гръцките органи да са издали разрешение за съответната дейност след този момент. Алтернативно Комисията би могла също така да критикува това, че някои дейности може да се извършват без разрешение, макар по естеството си да изискват оценка на въздействието(42).
121. По отношение на повечето спорни дейности обаче Комисията не излага доводи по тези два въпроса. По-точно, като цяло тя не посочва датата на издаване на евентуалните разрешения, а в повечето случаи не дава никаква информация дали изобщо са издадени разрешения.
122. Само по отношение на проекта за изграждане на три вили край Вунаки документите от преписката сочат, че за осъществяването му е издадено разрешение през 2012 г.(43). Както вече казах, този проект би могъл да доведе до загуба на дюнни площи и до обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta. Ето защо за издаването на разрешение е била необходима оценка на въздействието.
123. Следователно Гърция е нарушила член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, тъй като през 2012 г. е издала разрешение за изграждането на три вили край Вунаки в територията „Кипарисийски дюни“, без преди това да подложи този проект на подходяща проверка, за да оцени въздействието му върху тази територия от гледна точка на целите за опазването ѝ. Извън това искът следва да се отхвърли в тази му част.
В – Опазването на видовете
124. Комисията упреква Гърция, че е нарушила член 12, параграф 1, букви б) и г) от Директивата за местообитанията, тъй като не приела необходимите мерки за въвеждане и прилагане на ефективна строга система за опазване на морската костенурка Caretta caretta в залива Кипарисия, така че да предотврати обезпокояването на този вид през размножителния период и дейностите, които може да доведат до увреждане или унищожаване на местата за размножаването му.
125. Съгласно член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията държавите членки са длъжни да вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват всяко умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция (член 12, параграф 1, буква б), както и всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка (член 12, параграф 1, буква г). Тези изисквания се прилагат още от изтичането на срока за транспонирането на Директивата за местообитанията, тоест от 1994 г.
126. Такава строга система за опазване трябва да позволява действително предотвратяване на всяко умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, както и всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) към Директивата за местообитанията(44). С оглед на признака за умишлен характер Съдът е постановил, че той може да бъде осъществен само ако е доказано, че извършителят е искал или най-малкото е допускал настъпването на увреждане, забранено съгласно член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията(45).
127. Транспонирането на тези задължения изисква държавите членки не само да са приели пълна законодателна уредба, но и да прилагат конкретни и специфични мерки за опазване(46). Тези мерки с превантивен характер трябва да са последователни и съгласувани(47).
128. Както пълната законодателна уредба, така и последователните и съгласувани превантивни мерки за опазване трябва да съответстват на конкретните потребности на морската костенурка Caretta caretta при нейното размножаване. Ето защо следва да се припомни, че особен риск от обезпокояване, например в резултат от шум или светлина, има най-вече при снасянето на яйцата и излюпването на малките костенурки. Новоизлюпените костенурки са много уязвими и голяма част от тях умират, преди да достигнат полова зрялост. Например когато се излюпват през нощта, светлините откъм сушата очевидно може да ги привлекат и да ги отклонят от пътя към морето. Освен това трябва да бъдат избягвани всякакви дейности, които се отразяват на пригодността на плажовете като места за размножаване, например строителството на сгради(48).
1. Пълната законодателна уредба
129. На първо място, Комисията критикува липсата на пълна законодателна уредба и в това отношение изтъква, че в досъдебната процедура Гърция е признала за непълнотите в действащата правна уредба.
130. Гърция оспорва това твърдение, като се позовава на голям брой разпоредби, имащи за цел да допринесат за опазването на морската костенурка Caretta caretta. Подготвяният президентски указ трябвало само да кодифицира и консолидира съществуващите разпоредби.
131. Макар че според Комисията Гърция изпада в противоречие с доводите си от досъдебната процедура, цитираните от Комисията пасажи сочат единствено че Гърция вижда известни преимущества в приемането на допълнителни разпоредби, но не и че счита тези разпоредби за абсолютно необходими.
132. Следователно основателността на иска в тази му част зависи от доказването на непълнотите в гръцкото законодателство. За съжаление обаче Комисията само твърди, че някои разпоредби не са достатъчни или са твърде общи. От това обаче не става ясно дали въведената от Гърция уредба като цяло е непълна.
133. Въпреки това при цялостна преценка на спорната материя се налага изводът, че поне към релевантния момент гръцката правна уредба е била непълна. Всъщност този извод се налага с оглед на потребностите на костенурката, на свързаните с нейното опазване вече констатирани нарушения на забраната за влошаване на състоянието по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията и на някои по-нови гръцки разпоредби.
134. Би било относително просто да се осигури необходимата защита, като изцяло се затворят разглежданите плажове в периода от май до октомври и освен това се спрат проектите, които биха могли да имат трайно отрицателно въздействие, тоест проектите за строителство или черпене на пясък.
135. Също така е възможно обаче експлоатацията на плажовете в частност за туристически цели да се съчетае с опазването на костенурката, каквато явно е целта на Гърция. Същевременно това изисква значително по-сложна уредба, която подробно да определя кои дейности са разрешени или забранени на тези плажове(49).
136. Междувременно Гърция дори е приела такава уредба, а именно министерски постановления за забрана на издаването на разрешения за строеж и за експлоатацията на плажовете. Независимо дали с установените в тях разпоредби законовата уредба става пълна, или все още остава непълна, критиките на Комисията са основателни. Това е така, тъй като тези актове са приети едва през май и юни 2013 г., тоест след изтичането на релевантния срок. Тъй като на 1 декември 2012 г. все още са липсвали сходни разпоредби, по онова време законовата уредба е била непълна.
137. Впрочем мерки, които редовно трябва да се подновяват, не могат да съставляват пълна законова уредба, тъй като винаги съществува рискът някога да се окаже невъзможно своевременно да бъдат подновени(50).
138. Освен това констатираните нарушения на забраната за влошаване на състоянието по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията показват, че липсват ефективни правила, които да ограничават експлоатацията на подходите към плажа и използването на осветление в близост до плажа, така че да се предотврати обезпокояването на костенурките по време на снасянето на яйцата и излюпването на малките костенурки.
139. Този извод се потвърждава от становището на Държавния съвет, в което се констатира, че европейските задължения на Гърция спешно изискват приемането на консолидирана правна уредба относно защитата на територията(51).
140. Следователно Гърция е нарушила член 12, параграф 1, букви б) и г) от Директивата за местообитанията, тъй като не е приела пълна законова уредба относно опазването на морската костенурка Caretta caretta в защитената територия „Кипарисийски дюни“.
2. Конкретните мерки за опазване
141. Освен непълната правна уредба Комисията критикува и недостатъчните конкретни мерки за опазване.
142. В това отношение всички вече констатирани нарушения на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията представляват и нарушения на забраната за обезпокояване, предвидена в член 12, параграф 1, буква б). Това е така, тъй като всички те водят до обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta. В светлината на практиката на Съда(52) това обезпокояване е и умишлено. Всъщност значението на плажовете за размножаването на костенурката е добре известно там. От това следва, че при извършването на съответните дейности най-малкото е допускано, че ще се стигне до обезпокояване.
143. Разликите между действието във времето на член 6, параграф 2 и член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията са видни от примера със строителството през 2006 г. Докато по отношение на тези дейности не може да се установи нарушение на член 6, параграф 2, тъй като остава неясно дали е строено преди или след момента, от който се прилага тази разпоредба(53), член 12 вече е бил приложим, считано от 1994 г. Следователно това строителство е извършено в нарушение на забраната за обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta.
144. Констатацията на тези нарушения сочи, че конкретните мерки за опазване все още не са достатъчни и че в това отношение Гърция е нарушила член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за местообитанията.
145. За разлика от това за нито една от тези дейности не е доказано, че увреждат места за размножаване и почивка. Всъщност Комисията не е доказала, че са засегнати пясъчни площи, където морската костенурка Caretta caretta строи гнездата си. Следователно в това отношение не може да се установи нарушение на член 12, параграф 1, буква г).
V – По съдебните разноски
146. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Ако обаче всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, съгласно член 138, параграф 3 всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Наистина Гърция е загубила делото по повечето предявени основания, но пък искът не е уважен или е само частично уважен по някои от най-важните предявени от Комисията основания. Поради това всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
VI – Заключение
147. Поради това предлагам на Съда да постанови следното:
„1) Допуска като доказателство становището на Държавния съвет на Гърция от 8 април 2015 г., представено от Комисията на 16 юни 2015 г.
2) Република Гърция е нарушила член 6, параграф 2 и член 12, параграф 1, буква б) от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, тъй като в територията „Кипарисийски дюни“ („Θίνες Κυπαρισσίας“, код GR2550005 по „Натура 2000“):
– e допуснала изграждането на къщи край Агианаки през 2010 г. и експлоатацията на други построени през 2006 г. къщи, а и е оставила в сила разрешението за строеж на три къщи край Вунаки,
– не е ограничила експлоатацията на улици и пътища, така че да се предотвратят отрицателното въздействие върху територията и значителното обезпокояване на морската костенурка Caretta caretta по време на размножаването ѝ, изградила е пътна връзка между Кало Неро и Елеа в защитената територия успоредно на железопътната отсечка или най-малкото е издала разрешение за изграждането ѝ и е допуснала полагането на битумна настилка върху улици и пътища в защитената територия,
– не е обезпечила в достатъчна степен спазването на забраната за диво къмпингуване,
– не е ограничила в достатъчна степен експлоатацията на барове на плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta,
– не е ограничила в достатъчна степен отдаването под наем на плажни принадлежности и полагането на дървени пътеки по плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta,
– не е ограничила в достатъчна степен светлинното замърсяване на плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta carettа, и
– не е ограничила в достатъчна степен риболова до плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
3) Република Гърция е нарушила член 6, параграф 3 от Директива 92/43, тъй като през 2012 г. е издала разрешение за изграждането на три вили край Вунаки в територията „Кипарисийски дюни“, без преди това да подложи този проект на подходяща проверка, за да оцени въздействието му върху тази територия от гледна точка на целите за опазването ѝ.
4) Република Гърция е нарушила член 12, параграф 1, буква б) от Директива 92/43, тъй като през 2006 г. е допуснала строителни дейности край Агианаки в близост до плажовете, където се размножава морската костенурка Caretta caretta.
5) Република Гърция е нарушила член 12, параграф 1, букви б) и г) от Директива 92/43, тъй като не е приела пълна законова уредба относно опазването на морската костенурка Caretta caretta в защитената територия „Кипарисийски дюни“.
6) Отхвърля иска в останалата му част.
7) Европейската комисия и Република Гърция понасят направените от тях съдебни разноски“.