Жалба, подадена на 17 декември 2021 г. от Infineon Technologies AG и Infineon Technologies Dresden GmbH & Co. KG срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 октомври 2021 г. по съединени дела T-233/19 и Т-234/19, Infineon Technologies Dresden GmbH & Co. KG и Infineon Technologies/Европейска комисия

(Дело C-800/21 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Infineon Technologies AG и Infineon Technologies Dresden GmbH & Co. KG (представители: L. Assmann и M. Peiffer, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите молят Съда:

изцяло да отмени решението на Общия съд (трети състав) от 6 октомври 2021 г. по съединени дела T-233/19 и T-234/19 (ECLI:EU:T:2021:647),

да отмени решението на Европейската комисия от 28 май 2018 година относно схема за помощ SA.34045 (2013/C) (ex 2012/NN), приведена в действие от Германия за потребители на базова електроенергия съгласно член 19 от StromNEV,

при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

Основания и основни доводи

Спорът по настоящото дело възниква заради правилото за освобождаване от мрежови такси, по силата на което за 2012 г. и 2013 г. жалбоподателите не са били длъжни да заплащат на своите мрежови оператори мрежови такси за доставките на електроенергия от общата мрежа (наричано по-нататък „освобождаването от мрежови такси“).

В обжалваното съдебно решение Общият съд постановил, че освобождаването от мрежови такси е финансирано с ресурси на държавата и затова представлява помощ по смисъла на член 107 ДФЕС (т. 111 от обжалваното съдебно решение). В това отношение Общият съд се произнесъл в принципно противоречие с понятието за помощ в практиката на Съда.

Освобождаването от мрежови такси било финансирано чрез допълнителната такса по член 19, параграф 2 от германската Stromnetzentgeltverordnung (Наредба за таксите за електроенергийната мрежа, наричана по-нататък „StromNEV“). Противно на постановеното от Общия съд в точка 97 от обжалваното съдебно решение, тази допълнителна такса не представлявала задължителна вноска по смисъла на практиката на Съда, наличието на каквато би могло да е индиция, че ресурсите са държавни по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

С жалбата си жалбоподателите възразяват преди всичко срещу прилагането на европейското право и изтъкват, че Общият съд неправилно е преценил националното право от гледна точка на критериите на европейското право в областта на държавните помощи (първо основание за обжалване). В действителност освобождаването от мрежови такси не било предоставено чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

От практиката на Съда следвало, че държавни ресурси в този смисъл са налице само ако има достатъчно тясна връзка с държавния бюджет. Спорната допълнителна такса по член 19, параграф 2 от StromNEV обаче нямала достатъчно тясна връзка с германския държавен бюджет. Затова тя представлявала частен, а не държавен ресурс, който заплащат помежду си мрежовите оператори и ползвателите на мрежата.

Освен това в подкрепа на жалбата си жалбоподателите твърдят, че Общият съд е изопачил фактите, като не е определил правилно съдържанието и обхвата на националното право (второ основание за обжалване).

____________