Жалба, подадена на 15 април 2014 г. — Deutsche Edelstahlwerke/Комисия

(Дело T-230/14)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Edelstahlwerke GmbH (Витен, Германия) (представители: S. Altenschmidt и H. Janssen, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

на основание на член 264 ДФЕС да отмени решението на Европейската комисия от 18 декември 2013 г. в производство по държавна помощ SA.33995 (2013/C) — Подкрепа за електроенергия от възобновяеми източници и намалена допълнителна такса по EEG за енергоемките потребители,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като предвидената от Gesetz über den Vorrang erneuerbarer Energien (Закон за приоритета на възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „EEG“) допълнителна такса по EEG и особеният компенсационен режим не представляват каквото и да било предоставяне на ресурси, принадлежащи или контролирани от държава членка. Всички свързани с квалифицирането на тези мерки обстоятелства били установени в рамките на производството между Комисията и Федерална република Германия. Нямало каквито и да било съмнения, въз основа на които да се започне производство по член 108, параграф 2 ДФЕС съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО¹ .

Второ правно основание: нарушение на член 108, параграф 1 ДФЕС и на принципа на правна сигурност.

По този въпрос жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила член 108, параграф 1 ДФЕС и принципа на правна сигурност, тъй като при преразглеждане на предварителната си оценка за EEG като помощ е приложила производството за нова помощ по член 4, параграф 4 от Регламент № 659/1999, вместо това за съществуваща помощ по член 17 от Регламент № 659/1999. В това отношение той по-специално посочва, че с решението си от 22 май 2002 г. Комисията не класифицира EEG 2000 като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС поради липсата на каквото и да било предоставяне на ресурси на държава членка. Спрямо решението на Комисията от 22 май 2002 г. промените, настъпили от EEG 2000 до EEG 2012, не били съществени. Комисията следователно трябвало да може да представи различно свое правно тълкуване в производство по член 108, параграф 1 ДФЕС, без да затруднява жалбоподателя.Трето правно основание: нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на състезателното начало.По-нататък жалбоподателят изтъква, че ответникът е приел обжалваното решение, без да даде възможност на жалбоподателя да представи коментарите си.