Жалба, подадена на 5 септември 2011 г. - Éditions Jacob/Комисия

(Дело T-471/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател Éditions Odile Jacob SAS (Париж, Франция) (представители: O. Fréget, M. Struys и L. Eskenazi, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да отмени Решение на Комисията №º SG-Greffe(2011) D/C(2011)3503 от 13 май 2011 г., взето по преписка COMP/M.2978 Lagardère/Natexis/VUP вследствие на Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Éditions Odile Jacob/Комисия, T-452/04, с което Комисията отново одобрява Wendel за приобретатател на прехвърляните активи въз основа на ангажиментите, с които е свързано решението на Комисията от 7 януари 2004 г. за разрешаване на концентрацията Lagardère/Natexis/VUP,

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от явната невъзможност на Комисията да приеме потвърдително решение за валидиране ex post, а така също и с обратно действие, на одобрението Wendel да придобие активите на Editis през 2004 г.. Жалбоподателят изтъква, че:

като предприела подобни действия, без да вземе предвид последиците от установената от Общия съд незаконосъобразност на обстоятелството, че довереника, на когото е било възложено да следи за посоченото прехвърляне, не е бил независим, Комисията е нарушила член 266 ДФЕС и че

като определила за дата, от която обжалваното решение поражда последици 30 юли 2004 г., Комисията нарушила принципа за недопускане на прилагане с обратна сила, в разрез с практиката на Съда, която разрешава подобна сила по изключение само при наличието на двойното условие, че това се изисква от цел, която е от безспорен общ интерес, и че са спазени оправданите правни очаквания на заинтересованите страни. Жалбоподателят сочи, че в случая тези две условия не са изпълнени.

Второто правно основание е изведено от липса на правно основание на обжалваното решение, доколкото решението на Комисията от 7 януари 2004 г. за разрешаване на концентрацията е станало неприложимо вследствие на установеното от Общия съд неспазване от Lagardère на някои от ангажиментите.

Третото и четвърто правно основание са изведени от грешки при прилагане на правото и от явни грешки в преценката, допуснати от Комисията при преценяването на кандидатурата на Wendel, както през 2004 г., така и в новото решение за одобрение, а така също и от грешки във връзка от една страна с отчитането при приемане на обжалваното решение на данните, получени след 30 юли 2004 г., а от друга страна - със селективното и пристрастно отчитане на тези данни.

Петото правно основание е изведено от злоупотреба с власт по-специално като се има предвид, че като приела ex post решение за валидиране с обратна сила на неправомерно прехвърляне и като одобрила нов довереник, на когото е възложена единствено задачата да изготви нов доклад за потвърждаване на качествата на Wendel за приобретател на прехвърляните активи, Комисията изопачила целта на член 266 ДФЕС и на Регламент №º 4064/89¹, който предвиждал между другото възможност за отмяна на решението за разрешение и за санкциониране на страните, които са причина за допуснатото нарушение.

Шестото правно основание е изведено от липса на мотиви, тъй като обжалваното решение е опорочено едновременно от непълнота и от противоречие в мотивите.

____________

¹ - Регламент (EИO) №° 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (OВ L 395, стр. 1 ; повторно пълно публикуване вследствие на поправки OВ 1990, L 257, стр. 13).