Жалба, подадена на 8 септември 2011 г. от Европейската комисия срещу решението/определението, постановено на 21 юни 2011 г. от Съда на публичната служба по дело F-55/10, AS/Комисия

(Дело T-476/11 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. Currall и B. Eggers)

Друга страна в производството: AS (Брюксел, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да отмени решението на Съда на публичната служба от 28 юни 2011 г. по дело F-55/10, [AS]/Комисия ;

да се произнесе по съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагането на правото, тъй като се признава интерес от отмяната на решението да се отхвърли кандидатурата. Комисията изтъква в:

първата част на първото правно основание: нарушение на правото на Съюза, тъй като е нарушено Решение на Общия съд от 9 декември 2010 г., постановено по дело T-526/08 P, Комисия/Strack, доколкото СПС е признал на заинтересованото лице интерес да иска отмяна на решението за отхвърляне на кандидатурата му за спорната длъжност, въпреки че не е поискал отмяна на решението за назначаването му, тъй като тези две решения били неделими;

втората част на първото правно основание: грешка при юридическата квалификация на фактите, доколкото се признавал абстрактен правен интерес, без да се провери всяко едно от доказателствата в конкретния случай;

третата част на първото правно основание: незаконосъобразен отказ да се вземат предвид определени данни от медицинското досие, които доказвали, че жалбоподателят нямал правен интерес да води настоящото дело.

Второто правно основание е изведено, от една страна, от нарушение на правото на Съюза при тълкуването и прилагането на правилото за съответствие между жалбата по съдебен и по административен ред, като в тази връзка СПС се позовал на Решение на СПС от 1 юли 2010 г., постановено по дело F-45/07, Mandt/Парламент, и е стигнал до извода, че новото правно основание, изведено от нарушение на Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз, било допустимо, независимо от обстоятелството, че не било повдигнато в жалбата по административен ред и че е било "значително по-различно" от единственото правно основание, изведено от нарушение на обявлението за свободна длъжност и посочено в жалбата по административен ред, а, от друга страна, същото правно основание било изведено от нарушение на член 91, параграф 2 от посочения правилник, доколкото се изтъквало, че "основанието на спора" било правилно определено от "оспорването на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт от страна на жалбоподателя, или, като алтернатива, оспорването на неговата външна законосъобразност", което би изпразнило досъдебното производство от всякакъв смисъл и не би обслужвало повече неговата цел - да благоприятства разрешаването на спора между заинтересованото лице и неговия орган по назначаване по взаимно съгласие.

Третото правно основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 1 от Правилника на длъжностните лица, както и от грешка в мотивите, тъй като СПС тълкувал член 7, параграф 1 от посочения правилник в смисъл, че предоставял абсолютно право на всяко длъжностно лице на достъп до всички длъжности от неговата степен. СПС също така не се съобразил с приложното поле на член 7, параграф 1 от Правилника, както и на член 10 от приложение XIII към Правилника и не взел предвид предоставените от Комисията обяснения във връзка с наличието на интерес на службата.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на правото на Съюза, тъй като сумата от 3 000 евро е присъдена като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, независимо че правното основание, изведено от нарушение на член 7 от Правилника било не само недопустимо, но и неоснователно.

____________