Дело C‑104/16 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Front populaire pour la libération de la saguia-el-hamra и du rio de oro (Front Polisario)

„Обжалване — Външни отношения — Споразумение между Европейския съюз и Кралство Мароко за мерки за либерализация в областта на селското стопанство и риболова — Решение за одобряване на сключването на международно споразумение — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална легитимация — Териториален обсег на споразумението — Тълкуване на споразумението — Принцип на самоопределение — Принцип на относително действие на договорите“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 21 декември 2016 г.

1.        Съдебно производство — Устна фаза на производството — Възобновяване — Задължение за възобновяване на устната фаза на производството, за да се даде възможност на страните да представят становища по правни въпроси, повдигнати в заключението на генералния адвокат — Липса

(член 252, втора алинея ДФЕС; член 23 от Статута на Съда; член 83 от Процедурния правилник на Съда)

2.        Обжалване — Правен интерес — Жалба от привилегирован жалбоподател

(член 56, втора и трета алинея от Статута на Съда)

3.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране ЕО—Мароко — Тълкуване — Прилагане на съответните правила на международното право — Принцип на самоопределение

(Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране ЕО—Мароко)

4.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране ЕО—Мароко — Териториален обхват — Територията Западна Сахара, която е несамоуправляваща се и по отношение на която страните не упражняват суверенитет — Изключване

(член 94 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО—Мароко)

5.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Евро-средиземноморско споразумение за асоцииране ЕО—Мароко — Териториален обхват — Прилагане на споразумението по отношение на народа на Западна Сахара без неговото съгласие — Изключване

(член 94 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО—Мароко)

6.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Споразумение за либерализация ЕС—Мароко — Тълкуване — Предимство на разпоредбите на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО—Мароко, които не са изменени със Споразумението за либерализация

(член 94 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране ЕО—Мароко; Споразумение за либерализация ЕС—Мароко)

7.        Международни споразумения — Споразумения на Съюза — Тълкуване — Вземане под внимание на по-късната практика по прилагане на споразумението — Обхват — Разширяване от съд на Съюза на териториалния обхват на споразумение, без да е доказано съществуването на практика, която да е израз на споразумение в този смисъл между страните — Недопустимост —Несъвместимост с принципа на добросъвестно изпълнение на договорите

8.        Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Съвета, което се отнася до сключването на споразумение с трета държава и няма правно действие на контролирана от тази държава територия, тъй като последната не упражнява по отношение на посочената територия международно признат суверенитет — Използване на движение, което е признато за представляващо народа на тази територия и участва в преговорите, водени от ООН за определяне на статута на посочената територия — Недопустимост

(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Споразумение за либерализация ЕС—Мароко)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 60—65)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 68 и 69)

3.      За да може при тълкуване на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, да определи правилно правните последици от липсата на уговорка, изключваща Западна Сахара от териториалния обсег на посоченото споразумение, съдът на Съюза е длъжен да спазва не само правилата за добросъвестно тълкуване, закрепени в член 31, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., но и правилото на параграф 3, буква c) от този член, според който при тълкуването на договора се вземат под внимание всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните по този договор.

В това отношение обичайният принцип на самоопределение, припомнен по-специално в член 1 от Устава на ООН, е, както посочва Международният съд в своето консултативно становище за Западна Сахара, международноправен принцип, приложим за всички несамоуправляващи се територии и за всички народи, които все още не са получили независимост. Той е освен това право, противопоставимо на всички, и един от основните принципи на международното право. На това основание този принцип е част от международноправните норми, приложими в отношенията между Съюза и Кралство Мароко, които съдът на Съюза е длъжен да вземе предвид.

Като се има предвид отделният и различен статут, признат на територията на Западна Сахара по силата на принципа на самоопределение по отношение на която и да е държава, не е възможно посоченото по-горе споразумение да бъде тълкувано в смисъл, че се прилага за тази територия.

(вж. т. 86, 88, 89 и 92)

4.      Обичайното правило, закрепено в член 29 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., гласи, че ако от договора не личи друго намерение или не е установено по друг начин, този договор е задължителен за всяка страна по отношение на цялата ѝ територия.

Така от това правило следва, че договорът по правило обвързва държава в обичайния смисъл, придаван на понятието „територия“ в съчетание с използваното преди него притежателно местоимение „ѝ“, по отношение на цялото географско пространство, на което тази държава упражнява всички правомощия, признати от международното право на суверенните субекти, и което не включва всяка друга територия, която например само се намира само под юрисдикцията на посочената държава или за която тази държава само носи международна отговорност. В това отношение от международната практика следва, че когато даден договор трябва да се прилага не само на територията на определена държава, но и извън тази територия, това изрично се предвижда в него, независимо дали става въпрос за територия под юрисдикцията на тази държава, както е посочено например в член 2, параграф 1 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г., или за територия, за международните отношения на които държавата носи отговорност, както предвижда например член 56, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Така, що се отнася до тълкуването на член 94 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, според който това споразумение се прилага „на територията на Кралство Мароко“, обичайното правило, закрепено в член 29 от Виенската конвенция, поначало не допуска да се счита, че Западна Сахара попада в териториалния обсег на посоченото споразумение за асоцииране.

(вж. т. 94—97)

5.      Съгласно принципа на относително действие на договорите, който е принцип на общото международно право, закрепен в член 34 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., договорите не трябва нито да увреждат, нито да облагодетелстват трети страни без тяхно съгласие.

Този принцип трябва да се вземе предвид при тълкуването на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, тъй като с прилагането му по отношение на Западна Сахара това споразумение би засегнало „трета“ по него страна. Всъщност в консултативното си становище относно Западна Сахара Международният съд приема, от една страна, че към момента на колонизирането ѝ от Кралство Испания Западна Сахара не е била ничия територия (terra nullius), и от друга страна, че от предоставените му доказателства и сведения не се установява наличието на каквото и да било отношение на териториален суверенитет между тази територия и Кралство Мароко.

Като се има предвид всичко това, народът на Западна Сахара трябва да се разглежда като „трета страна“ по смисъла на принципа на относително действие на договорите. В това си качество тази трета страна може да бъде засегната от прилагането на Споразумението за асоцииране в случай на включване на територията на Западна Сахара в приложното поле на посоченото споразумение и не е необходимо да се определя дали прилагането на споразумението би могло да ѝ навреди или, напротив, да я ползва. Да се приеме при тези обстоятелства, че територията на Западна Сахара попада в приложното поле на Споразумението за асоцииране, би противоречало на международноправния принцип на относително действие на договорите, който е приложим в отношенията между Съюза и Кралство Мароко.

(вж. т. 100, 103, 104, 106 и 107)

6.      В член 30, параграф 2 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. е закрепено правилото, че когато договорът установява, че е подчинен на предидущ или последващ договор или че не трябва да се смята за несъвместим с такъв договор, предимство имат разпоредбите на този друг договор.

Що се отнася до Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, то има за предмет изменението на предходно споразумение между Съюза и Кралство Мароко, а именно посоченото Споразумение за асоцииране, и по-специално разпоредбите на това предходно споразумение в областта на либерализацията на търговията със селскостопански и риболовни продукти. За целта посоченото споразумението за либерализация изменя четири от деветдесет и шестте члена на Споразумението за асоцииране — сред които не е член 94 — и заменя три от петте протокола към това споразумение. С това се изчерпват измененията, както се потвърждава от размяната на писма между Съюза и Кралство Мароко, под формата на която е сключено Споразумението за либерализация.

Следователно Споразумението за асоцииране и Споразумението за либерализация са два последователно сключени договора между едни и същи страни и Споразумението за либерализация, като последващ договор относно точно определени, ограничени аспекти на материя, която вече е пространно уредена с предходния договор, трябва да се счита за подчинено на последния. Като се има предвид тази особена връзка, в съответствие с правилото, закрепено в член 30, параграф 2 от Виенската конвенция, разпоредбите на Споразумението за асоцииране, които не са изрично изменени със Споразумението за либерализация, трябва да имат предимство за целите на прилагането на последното, за да се избегне всякаква несъвместимост между двете споразумения.

(вж. т. 110—113)

7.      Съгласно член 31, параграф 3, буква b) от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г., при тълкуването на договор трябва да се вземе под внимание, наред с контекста на договора, по-специално и всяка по-късна практика по прилагането му, която свидетелства за наличие на споразумение между страните относно неговото тълкуване. В този контекст съдът на Съюза трябва да установи дали в определени случаи това прилагане е израз на споразумение между страните за изменение на тълкуването на разглеждания договор.

В това отношение да се приеме, че както се твърди, е била налице воля на Съюза, изразяваща се в последваща практика, според която определено споразумение е приложимо за несамоуправляваща се територия, непременно предполага да се допусне, че Съюзът е възнамерявал да изпълнява това споразумение в противоречие с принципите на самоопределение и на относително действие на договорите, макар многократно да е припомнял необходимостта от спазване на тези принципи. Такова изпълнение е при всяко положение несъвместимо с принципа на добросъвестно изпълнение на договорите, който обаче е задължителен принцип на общото международно право, приложим за субектите на това право, които са страни по договор.

(вж. т. 120 и 122—124)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 130, 132 и 133)