Language of document : ECLI:EU:T:2021:527

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети разширен състав)

1 септември 2021 година(*)

„Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз „Limbic® Types“ — Абсолютни основания за отказ — Решение, взето след отмяната от Общия съд на предходно решение — Препращане на делото за разглеждане от голям апелативен състав — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) — Грешка при прилагане на правото — Служебна проверка на фактите — Член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 — Сила на пресъдено нещо — Член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 — Състав на големия апелативен състав“

По дело T‑96/20

Gruppe Nymphenburg Consult AG, установено в Мюнхен (Германия), представлявано от R. Kunze, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от D. Hanf,

ответник,

с предмет жалба срещу решението на голям апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2019 г. (преписка R 1276/2017-G) относно заявка за регистрация на словния знак „Limbic® Types“ като марка на Европейския съюз,

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, D. Spielmann (докладчик), U. Öberg, O. Spineanu-Matei и R. Mastroianni, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 20 февруари 2020 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 22 май 2020 г.,

предвид писмения въпрос, поставен от Общия съд на страните на 18 ноември 2020 г.,

след съдебното заседание от 16 март 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 15 ноември 2013 г. жалбоподателят, Gruppe Nymphenburg Consult AG, подава в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) заявка за регистрация на марка на Европейския съюз на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).

2        Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „Limbic® Types“.

3        Стоките и услугите, чиято регистрация се иска, спадат към класове 16, 35 и 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и съответстват по-специално за всеки от тези класове на следното описание:

–        Клас 16: „Печатни произведения, по-специално книги, периодични издания, вестници и брошури в областта на корпоративните консултации и консултациите в областта на управлението на човешките ресурси, както и ръководства относно марките“;

–        Клас 35: „Реклама; корпоративни консултации и консултации в областта на управлението на човешките ресурси, по-специално в областта на развитието на марките, марковото позициониране, развитието на предприемаческата култура, изготвянето на модели, подбора на персонал, мотивирането на сътрудниците, рекламата и маркетинга, представянето на статии и проучвания на пазара“;

–        Клас 41: „Образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност; конференции, обучение и образование в областта на развитието на марките, марковото позициониране, развитието на предприемаческата култура, изготвянето на модели, подбора на персонал, мотивирането на сътрудниците, рекламата и маркетинга, представянето на статии и проучвания на пазара; публикуване на книги, списания, вестници и брошури в областта на корпоративните консултации и консултациите в областта на управлението на човешките ресурси, както и на ръководства относно марките“.

4        С решение от 30 май 2014 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 7, параграф 2 от същия регламент (понастоящем член 7, параграф 2 от Регламент 2017/1001), що се отнася до стоките и услугите, посочени в точка 3 по-горе.

5        На 29 юли 2014 г. жалбоподателят подава жалба пред EUIPO срещу решението на проверителя на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).

6        С решение от 23 юни 2015 г. първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата. Той приема, че знакът „Limbic® Types“ е описателен за разглежданите стоки и услуги по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

7        На 7 септември 2015 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу решението от 23 юни 2015 г., регистрирана под номер T‑516/15.

8        С решение от 16 февруари 2017 г., Gruppe Nymphenburg Consult/EUIPO (Limbic® Types) (T‑516/15, непубликувано, наричано по-нататък „отменителното съдебно решение“, EU:T:2017:83), Общият съд уважава жалбата на жалбоподателя и отменя решението от 23 юни 2015 г. поради неправилна преценка на апелативния състав относно описателния характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

9        С решение от 16 юни 2017 г. на президиума на апелативните състави делото е препратено за ново разглеждане от големия апелативен състав под номер R 1276/2017-G. Със съобщение от 2 август 2017 г. на секретариата на апелативните състави жалбоподателят е уведомен за това препращане.

10      Със съобщение от 29 май 2018 г. големият апелативен състав уведомява жалбоподателя, че счита абсолютните основания по член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001 за пречка при регистрацията на заявената марка за разглежданите стоки и услуги и е поискал от него да представи становището си. Жалбоподателят изпълнява това искане на 21 септември 2018 г.

11      С решение от 2 декември 2019 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) големият апелативен състав отхвърля жалбата. Първо, той посочва, че в отменителното съдебно решение Общият съд е приел, че доказателствата, на които се основава първи апелативен състав в решението си от 23 юни 2015 г., не са достатъчни, за да се направи извод за описателния характер на заявената марка. При това положение, след като приема, че са налице допълнителни факти и доказателства, той стига до извода, че на основание член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 следва да се произнесе отново по описателния характер на заявената марка. Второ, за да прецени посочения описателен характер, той най-напред отбелязва, че разглежданите стоки и услуги са предназначени за широк кръг потребители, както и за специалисти, предоставящи корпоративни консултации и консултации в областта на управлението на човешките ресурси, рекламата и маркетинга, човешките ресурси, управлението на предприятия, професионалното обучение, професионалния спорт, наставничеството, развлеченията и културата. По-нататък той констатира, че заявената марка е представена като „лимбични типове“, и приема, че съответните англоезични потребители ще възприемат тази марка като обозначаваща по същество класификация на лицата според личностни профили или личностни типове, изготвени въз основа на информация за лимбичната система. Накрая, въз основа на констатациите си той стига до заключението, че заявената марка е описателна за разглежданите стоки и услуги. Трето, той приема, че заявената марка е лишена от отличителен характер. Поради това той отхвърля жалбата.

 Искания на страните

12      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

13      EUIPO иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

14      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест основания: първо, съществени процесуални нарушения, второ, нарушение на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, трето, нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от посочения регламент, четвърто, нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от същия регламент, пето, нарушение на член 94, параграф 1 от посочения регламент и шесто, нарушение на член 96 от същия регламент.

 Предварителни бележки

15      Предвид датата на подаване на разглежданата заявка за регистрация, а именно 15 ноември 2013 г., която определя приложимото материално право, настоящият спор се урежда от материалните разпоредби на Регламент № 207/2009 (вж. в този смисъл определение от 5 октомври 2004 г., Alcon/СХВП, C‑192/03 P, EU:C:2004:587, т. 39 и 40 и решение от 23 април 2020 г., Gugler France/Gugler и EUIPO, C‑736/18 P, непубликувано, EU:C:2020:308, т. 3 и цитираната съдебна практика).

16      Следователно в случая, що се отнася до материалноправните норми, позоваванията на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001, направени от апелативния състав в обжалваното решение и от жалбоподателя в изтъкнатите доводи, следва да се разбират като отнасящи се до член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, който е с идентично съдържание.

17      Освен това, доколкото съгласно постоянната съдебна практика по принцип е предвидено процесуалноправните норми да се прилагат към датата на влизането им в сила (вж. решение от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 45 и цитираната съдебна практика), предвид датата на съответните събития спорът се урежда от процесуалните разпоредби на Регламенти № 207/2009 и 2017/1001.

 По първото основание: съществени процесуални нарушения

18      В подкрепа на това основание жалбоподателят изтъква три твърдения за нарушение.

 По първото и второто твърдение за нарушение, свързани с липсата на съобщаване и непълнота на мотивите на решението, с което делото е препратено за разглеждане от голям апелативен състав

19      С първото твърдение за нарушение жалбоподателят заявява, че решението от 16 юни 2017 г. на президиума на апелативните състави, с което делото е препратено за разглеждане от голям апелативен състав, не му е било съобщено, а е бил уведомен за това решение едва със съобщението от 2 август 2017 г., в нарушение на член 165, параграф 3, буква а), на член 166, параграф 4, буква а) от Регламент 2017/1001, на член 35, параграфи 1 и 4 и на член 37, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625 на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент 2017/1001 и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ L 104, 2018 г., стр. 1).

20      С второто твърдение за нарушение жалбоподателят поддържа, че решението от 16 юни 2017 г. на президиума на апелативните състави е опорочено от нарушение на задължението за мотивиране, въведено с член 94 от Регламент 2017/1001, тъй като предвидените в член 165 от посочения регламент причини за това препращане не са споменати в него. Той добавя, че подобно излагане на мотиви е още по-необходимо, тъй като, от една страна, първи апелативен състав, който е приел решението от 23 юни 2015 г., посочено в точка 6 по-горе, е съставен само от един член, и от друга страна, не е възможно да се установи на какво основание делото е било препратено за разглеждане от голям апелативен състав.

21      EUIPO оспорва допустимостта на тези твърдения за нарушения с мотива, че те не насочени срещу обжалваното решение, а срещу решението от 16 юни 2017 г. на президиума на апелативните състави, което не уврежда интересите на жалбоподателя. Тя оспорва и тяхната основателност, а що се отнася до второто твърдение за нарушение — и неговата относимост, с мотива че със съобщението от 29 май 2018 г. жалбоподателят е бил уведомен за причините за препращане на делото за разглеждане от голям апелативен състав и че той е бил поканен да представи становището си в отговор на посоченото съобщение.

22      Съгласно член 72, параграф 1 от Регламент 2017/1001 пред съдилищата на Европейския съюз може да се обжалват само решенията на апелативните състави. В рамките на такова обжалване са допустими само правни основания, насочени срещу решението на самия апелативен състав (вж. в този смисъл решения от 7 юни 2005 г., Lidl Stiftung/СХВП — REWE-Zentral (Salvita), T‑303/03, EU:T:2005:200, т. 59 и от 16 май 2019 г., KID-Systeme/EUIPO — Sky (SKYFi), T‑354/18, непубликувано, EU:T:2019:333, т. 99 и цитираната съдебна практика).

23      Налага се изводът, че посочените от жалбоподателя нередности биха могли да засегнат решението от 16 юни 2017 г. на президиума на апелативните състави, но не и обжалваното решение.

24      Следователно първото и второто твърдение за нарушение от първото основание са недопустими.

 По третото твърдение за нарушение: нарушение на член 169, параграф 1 от Регламент 2017/1001

25      Според жалбоподателя съставът на големия апелативен състав, който е приел обжалваното решение, противоречи на разпоредбите на член 169, параграф 1 от Регламент 2017/1001, тъй като един от членовете на този състав е единственият член на апелативния състав, който е приел решението от 23 юни 2015 г.

26      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя.

27      Съгласно член 169, параграф 1 от Регламент 2017/1001 членовете на апелативните състави не могат да участват в производство по обжалване, ако са участвали при вземане на решението, което е предмет на обжалване.

28      Освен това следва да се припомни, че отменителното съдебно решение има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред (вж. решение от 25 март 2009 г., Kaul/СХВП — Bayer (ARCOL), T‑402/07, EU:T:2009:85, т. 21 и цитираната съдебна практика).

29      В случая следва да се припомни, че регистрацията на заявената марка е отказана с решение от 30 май 2014 г. на проверителя на EUIPO и че във връзка с подадената от жалбоподателя жалба с решение от 23 юни 2015 г. първи апелативен състав е потвърдил отхвърлянето на заявката за регистрация. Последно посоченото решение обаче е отменено с отменителното съдебно решение, което е станало окончателно, така че то е било премахнато с обратна сила от правния ред. Следователно по смисъла на член 169, параграф 1 от Регламент 2017/1001 решението, което е предмет на обжалване пред голям апелативен състав, не е решението от 23 юни 2015 г., а решението на проверителя от 30 май 2014 г.

30      Освен това член 35, параграф 4 от Делегиран регламент 2018/625 гласи:

„Ако решение на апелативния състав по дадено дело е отменено или променено с окончателно решение на Общия съд […], с оглед съобразяване с това решение в съответствие с член 72, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1001 председателят на апелативните състави преразпределя делото в съответствие с параграф 1 от настоящия член към апелативен състав, който не включва членовете, приели отмененото решение, освен ако делото бъде отнесено към разширения апелативен състав („голям състав“) […]“.

31      Следователно, тъй като в случая делото е препратено за разглеждане от голям апелативен състав, последният е можел да включи единствения член на апелативния състав, който е приел решението от 23 юни 2015 г.

32      От гореизложеното следва, че съставът на големия апелативен състав, който е приел обжалваното решение, не е засегнат от какъвто и да било порок, който може да доведе до незаконосъобразност на посоченото решение. Поради това третото твърдение за нарушение, а следователно и първото основание, трябва да бъдат отхвърлени.

 По второто основание: нарушение на силата на пресъдено нещо

33      Жалбоподателят по същество твърди, че обжалваното решение е прието в нарушение на силата на пресъдено нещо съгласно член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, тъй като големият апелативен състав не е изпълнил задължението си да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с отменителното съдебно решение, поради което е нарушил абсолютната сила на пресъдено нещо, с която се ползват мотивите и диспозитива на това съдебно решение. Всъщност в това съдебно решение Общият съд бил стигнал до извода, че заявената марка не е описателна за разглежданите стоки по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, а не че апелативният състав не е установил надлежно наличието на описателен характер на тази марка. Тъй като по този начин Общият съд се е произнесъл по същество, жалбоподателят стига до извода, че големият апелативен състав не би могъл надлежно да разгледа отново посочения описателен характер.

34      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя. На първо място, тя твърди, че с отменителното съдебно решение решението от 23 юни 2015 г. е отменено, а не изменено, поради което посоченото съдебно решение не задължава EUIPO да разреши регистрацията на заявената марка. При зачитане на разпределението на правомощията съответно на Общия съд и на EUIPO, отменителното съдебно решение не съдържало окончателно установяване на годността заявената марка да бъде регистрирана и наличието или липсата на абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. От отменителното съдебно решение единствено следвало, че доказателствата, на които се основава преценката, извършена от първи апелативен състав в решението от 23 юни 2015 г., били недостатъчни, за да се стигне до извода, че марката е описателна за разглежданите стоки и услуги.

35      На второ място, EUIPO поддържа, че задължението за служебна проверка на фактите, което ѝ е възложено по силата на член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, се прилага по отношение на абсолютните основания за отказ на регистрация — до датата на регистрацията — и че по силата на член 45, параграф 3 от Регламент 2017/1001 тя може по собствена инициатива да открие повторно процедурата по разглеждане на абсолютно основание за отказ по всяко време преди регистрацията, ако това се обосновава от нови факти, произтичащи от бележките на трети лица, от направените в хода на последващо производство по възражение констатации или, както в случая, вследствие от станало окончателно отменително съдебно решение.

36      На трето място, EUIPO твърди, че жалбоподателят неправилно упреква големия апелативен състав, че е преразгледал описателния характер на заявената марка, тъй като извършената от този състав проверка се отнася до фактически обстоятелства и доказателства, различни от тези, въз основа на които е било прието решението от 23 юни 2015 г.

37      В самото начало следва да се припомни, че тъй като отменителното съдебно решение не е било обжалвано, то е станало окончателно.

38      Освен това съдебната практика вече е подчертала значението на принципа на силата на пресъдено нещо както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Всъщност, за да се гарантират стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (вж. решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 86 и цитираната съдебна практика).

39      Освен това, съгласно член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 EUIPO е длъжна да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с изпълнението на решение на съда на Съюза.

40      Безспорно е, че с решението от 23 юни 2015 г. апелативният състав е отказал регистрацията на заявената марка поради описателния характер на тази марка по отношение на разглежданите стоки и услуги. В отменителното съдебно решение Общият съд е уважил първото основание на жалбата, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. В точка 1 от диспозитива на това съдебно решение Общият съд отменя решението от 23 юни 2015 г. на апелативния състав.

41      Мотивите, поради които Общият съд е уважил първото основание на жалбата, изложени в точки 34—52 от отменителното съдебно решение, са следните:

„34            [Н]алага се констатацията, че апелативният състав не е установил, че в случая съответните потребители ще установят по непосредствен начин и без специални разсъждения конкретна и пряка връзка между разглежданите стоки и услуги, от една страна, и знака „Limbic® Types“, от друга страна.

35            Разбира се, символът „®“ и думата „types“ могат да бъдат разбрани от съответните потребители — първият от тях като изобразяване на знак, обозначаващ регистрирана марка, а втората — като представляваща често използвана дума на английски език, която препраща към общата форма, структурата или характера, които отличават определен вид, група или клас от живи същества или предмети. Значението на тези два елемента с оглед на съответните потребители, както това е възприето от апелативния състав, не е оспорено от жалбоподателя и трябва да бъде потвърдено по същите причини като изложените в обжалваното решение.

36            Не е достатъчно обаче един или няколко от съставните елементи на даден знак да са описателни; описателният характер трябва да бъде установен за знака в неговата цялост, включително в конкретния случай, за третата дума, а именно думата „limbic“ (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2016 г., provima Warenhandels/СХВП — Renfro (HOT SOX), T‑543/14, непубликувано, EU:T:2016:102, т. 29).

37            В това отношение, както отбелязва EUIPO, също като проверителя и апелативния състав, думата „limbic“, както се потвърждава по-специално от Oxford English Dictionary, препраща към „лимбичната система“ (на английски език limbic system), обозначаваща дял от мозъка, който влияе на хормоналната регулация и вегетативната нервна система. Жалбоподателят се съгласява с това определение в хода на производството.

38            Независимо от това следва да се приеме, на първо място, че както правилно изтъква жалбоподателят, съчетанието на трите думи, съставящи заявената марка, е необичайно, що се отнася до разглежданите стоки и услуги.

39            Всъщност от различните определения в речника, цитирани от проверителя и апелативния състав, следва че думата „limbic“ обикновено се използва на английски език като част от известните изрази „limbic system“ или „limbic lobe“, които описват определена част от мозъка.

40            Що се отнася обаче до заявената марка, от една страна, думата „limbic“ е била премахната от израза, който обикновено придава нейния смисъл. Така думата „limbic“ е лишена от своя ясен и пряк смисъл.

41            От друга страна, тя фигурира в заявената марка в съчетание със символа „®“ и думата „types“, т.е. съчетание, което не е често срещано или обичайно в структурата на английския език.

42            Така поради необичайния характер на съчетанието, свързано със съответните стоки и услуги, формулировката на предложената за регистрация марка създава впечатление, различаващо се от това, което създава обикновеното обединяване на съставляващите я елементи, а това може да придаде на заявената марка неописателен характер на разглежданите стоки и услуги (вж. в този смисъл съдебната практика, посочена в точка 21 по-горе).

43            На второ място, следва да се констатира, както правилно изтъква и жалбоподателят, че думата „limbic“, която препраща към лимбичната система, представлява медицинско понятие, отнасящо се до неврологията, и следователно е твърде специализиран термин.

44            В това отношение следва да се отбележи, че апелативният състав само е констатирал, че съответните потребители разбират марката като препращаща към различните личностни типове, които реагират по различен начин при стимулиране на лимбичната система.

45            В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 22 по-горе, обаче не се установява, че съответните потребители, които не включват лица, упражняващи медицински професии, ще разберат незабавно думата „limbic“ без други разсъждения като отнасяща се до част от мозъка или поне до частта от мозъка, която влияе на хормоналната регулация и вегетативната нервна система. Също така не е доказано, че съответните потребители ще възприемат без други разсъждения съчетанието на трите съставни елемента на заявената марка като указващо смисъла на различни личностни типове, които реагират по различен начин при стимулиране на частта от мозъка, влияеща на хормоналната регулация и вегетативната нервна система, и следователно като описателно означение на разглежданите стоки и услуги или на някоя от техните характерни особености.

46            Накрая, фактът че с разглежданите услуги (спадащи към класове 35 и 41) би могло да се цели предоставянето на информация за различните лимбични типове и по този начин да се позволи на предприятията да определят най-добрата си стратегия за реклама и продажби в зависимост от различните личностни типове, както приема апелативният състав в точки 22 и 23 от обжалваното решение, не е достатъчен, за да се приеме, че заявената марка е описателна за посочените услуги.

47            Всъщност освен факта, че в заявената марка се употребява дума, която се използва в необичайно съчетание и е лишена от своя ясен и пряк смисъл, не е установено, че средният специалист, по-специално в областта на рекламата, търговското управление и управлението на човешки ресурси и на предприятия, при наличието на специализиран термин в областта на медицината, не би трябвало поне да започне процес на тълкуване, включващ период за размисъл, за да разбере смисъла на предлаганата за разглежданите услуги марка. Подобен процес на тълкуване обаче е несъвместим с признаването на описателния характер, чието значение трябва да се възприеме незабавно, без други разсъждения (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2011 г., Psytech International/СХВП — Institute for Personality & Ability Testing (16PF), T‑507/08, непубликувано, EU:T:2011:253, т. 40).

48            Също така поради същите причини (вж. точка 47 по-горе) следва да се посочи, че дори да се предположи, че разглежданите стоки в областта на корпоративните консултации и консултациите в областта на управлението на човешките ресурси (спадащи към клас 16) биха могли да предоставят информация за различните лимбични типове и тяхното поведение и за най-добрия начин да им се въздейства, както приема апелативният състав в точка 21 от обжалваното решение, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме заявената марка за описателна за посочените стоки.

49            Освен това, що се отнася до преценката на описателния характер на заявената марка с оглед на разбирането ѝ от широкия кръг потребители, достатъчно е да се отбележи, че в светлината на гореизложените съображения тя би следвало в още по-голяма степен да включва процес на тълкуване, който е несъвместим с описателния характер на дадена марка (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2011 г., 16PF, T‑507/08, непубликувано, EU:T:2011:253, т. 43).

50            Що се отнася до посочената от EUIPO съдебна практика, съгласно която на основание член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 трябва да се откаже регистрация на словен знак, ако поне едно от неговите възможни значения обозначава характерна особеност на съответните стоки и услуги (решение от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 32), с оглед на горепосоченото е достатъчно да се отбележи, че заявената марка няма достатъчно ясно и пряко значение, за да може съответните потребители да я считат за описателна за разглежданите стоки и услуги.

51            Следва да се направи извод, че преценката на апелативния състав, че съответните потребители ще разберат знака „Limbic® Types“ в смисъл на различни личностни типове, които реагират по различен начин при стимулиране на лимбичната система, е неправилна.

52            Също така апелативният състав е допуснал грешка в преценката, като е приел, че посоченият знак се намира в достатъчно пряка и конкретна връзка със съответните стоки и услуги от класове 16, 35 и 41“.

42      Както бе припомнено в точка 28 по-горе, отменителното съдебно решение има действие ex tunc и следователно има за последица премахването с обратна сила на отменения акт от правния ред.

43      Освен това е постановено, че силата на пресъдено нещо се отнася само до фактическите и правните въпроси, които действително или по необходимост са разрешени в разглеждания правораздавателен акт (вж. решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 87 и цитираната съдебна практика).

44      Следователно, за да се съобрази с отменителното съдебно решение и да го изпълни в неговата цялост, институцията, автор на отменения акт, е длъжна да спазва не само диспозитива на решението, но и мотивите, довели до постановяването му, които представляват неговата необходима основа. Всъщност именно тези мотиви, от една страна, указват конкретната разпоредба, приета за незаконосъобразна, а от друга страна, разкриват точните основания за установената в диспозитива незаконосъобразност, които съответната институция е длъжна да вземе предвид, когато замества отменения акт (вж. решение от 1 март 2018 г., Shoe Branding Europe/EUIPO — adidas (Две успоредни ивици върху обувка), T‑629/16, EU:T:2018:108, т. 102 и цитираната съдебна практика).

45      В случая вследствие на отменителното съдебно решение подадената от жалбоподателя жалба срещу решението на проверителя от 30 май 2014 г. става отново висяща пред EUIPO. За да изпълни задължението си, произтичащо от член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, да приеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното съдебно решение, EUIPO е трябвало да гарантира, че жалбата ще доведе до приемането на ново решение на апелативен състав. Големият апелативен състав, на който делото е препратено за разглеждане, уведомява жалбоподателя със съобщението от 29 май 2018 г., че според него абсолютните основания, посочени в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, са пречка за регистрацията на заявената марка за разглежданите стоки и услуги и че той е оправомощен да разгледа отново тези основания за отказ.

46      В обжалваното решение големият апелативен състав, като се позовава на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001, най-напред приема, че EUIPO е обвързана от диспозитива на съдебно решение само доколкото фактите и правните въпроси, на които то се основава, са идентични. Той твърди също, че в отменителното съдебно решение Общият съд е приел, че представените „до момента“ доказателства не са достатъчни, за да се установи абсолютното основание за отказ на регистрация, посочено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, и цитира мотивите на отменителното съдебно решение, откъси от точки 34 и 45—48 от посоченото съдебно решение, които според него са в подкрепа на това твърдение. Като приема, че може да се основе на нови доказателства и да се позове на разпоредбите на член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, той стига до извода, че е възможно и необходимо отново да се разгледа дали заявената марка е годна за регистрация, доколкото решаващите мотиви на отменителното съдебно решение не са пречка за преразглеждане на абсолютно основание за отказ въз основа на нови доказателства. Поради това той приема, че е длъжен да преразгледа посоченото основание.

47      Следва да се припомни, че съгласно член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 проверителите в EUIPO, а при обжалване — апелативните състави в EUIPO, пристъпват към служебна проверка на фактите, за да определят дали по отношение на заявената марка е приложимо някое от основанията за отказ на регистрация. От това следва, че на тях може да се наложи да обосноват решението си с факти, които не са били посочени от заявителя (решение от 19 април 2007 г., СХВП/Celltech, C‑273/05 P, EU:C:2007:224, т. 38).

48      Освен това съгласно член 45, параграф 3 от Регламент 2017/1001, както и съгласно член 27, параграф 1 от Делегиран регламент 2018/625 апелативният състав има право по собствена инициатива да открие повторно процедурата по разглеждане на абсолютни основания за отказ по всяко време преди регистрацията, ако прецени това за уместно, включително да изтъкне основание за отказ на заявката за регистрация на марка, което все още не е било посочено в решението, предмет на обжалване (решение от 12 декември 2019 г., Рефан България/EUIPO (Форма на цвете), T‑747/18, непубликувано, EU:T:2019:849, т. 21).

49      EUIPO обаче може да упражни правомощията, предоставени ѝ от тези разпоредби, само при спазване на задължението ѝ по член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001 да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с изпълнението на решение на съда на Съюза.

50      Така в конкретния случай големият апелативен състав е имал право да извърши нова служебна проверка на фактите, за да определи дали по отношение на заявената марка е приложимо някое от абсолютните основания за отказ на регистрация. В рамките на тази нова служебна проверка обаче той е бил длъжен да спазва не само диспозитива на отменителното съдебно решение, но и мотивите, довели до постановяването му.

51      В това отношение, както правилно отбелязват големият апелативен състав в обжалваното решение и EUIPO в писмения отговор, Общият съд приема, по-специално в точки 45—48 от отменителното съдебно решение, възпроизведени в точка 41 по-горе, че някои от преценките на първи апелативен състав в решението от 23 юни 2015 г. не са достатъчно обосновани или не позволяват да се приеме, че заявената марка е описателна. По този начин Общият съд приема, че те не позволяват да се подкрепи изводът на първи апелативен състав относно описателния характер на заявената марка.

52      Освен това с мотивите, съдържащи се в точки 50—52 от отменителното съдебно решение, посочени в точка 41 по-горе, Общият съд се произнася по описателния характер на обхванатите от заявената марка разглеждани стоки и услуги, като приема, че последната е лишена от такъв характер и следователно че абсолютното основание за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, неправилно е било противопоставено на регистрацията на тази марка.

53      Следователно въпросът за описателния характер на заявената марка трябва да се разглежда като фактически и правен въпрос, който действително е разрешен с отменителното съдебно решение, по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 43 по-горе. В това отношение мотивите в точки 45—48 и 50—52 от отменителното съдебно решение относно липсата на такъв характер са решаващи за подкрепата на точка 1 от диспозитива на посоченото съдебно решение, с която се отменя решението от 23 юни 2015 г., и представляват неговата необходима основа. Следователно те са обхванати от силата на пресъдено нещо, с която се ползва това съдебно решение.

54      Този извод не може да бъде поставен под въпрос от доводите на EUIPO, че в отменителното съдебно решение Общият съд не е посочил изчерпателно релевантните факти за преценка на годността за регистрация на тази марка, нито от доводите, изведени от обхвата на служебната проверка на фактите, предвидена в член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001, съгласно които упражняваният от съда на Съюза контрол по принцип се извършва изключително въз основа на установените от апелативния състав факти и доказателства.

55      Всъщност, както бе установено, макар отменителното съдебно решение да съдържа мотиви, според които някои преценки на първи апелативен състав да не са достатъчно обосновани или да не позволяват да се приеме, че заявената марка е описателна, това решение съдържа и мотиви, с които се санкционират направените от този състав неправилни преценки по същество въз основа на установените факти. Така с отменителното съдебно решение Общият съд стига до извода, че решението на първи апелативен състав е опорочено от грешка в преценката във връзка с условията за прилагане на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 относно описателния характер на заявената марка.

56      Освен това предоставената на EUIPO компетентност за служебна проверка на фактите не ѝ позволява да постави под въпрос фактически и правни въпроси, които Общият съд действително е разрешил по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 43 по-горе. Всъщност обстоятелството, че големият апелативен състав е основал проверката си относно описателния характер на заявената марка на фактически обстоятелства, които първи апелативен състав не е взел предвид при приемане на решението си от 23 юни 2015 г., не може да лиши от сила на пресъдено нещо направената от Общия съд в точки 50—52 от отменителното съдебно решение преценка относно описателния характер на тази марка.

57      Освен това трябва да се отхвърли доводът на EUIPO, изведен от аналогията между обхвата на извършваната от нея служебна проверка на фактите в рамките на заявка за регистрация и на производство за обявяване на недействителност поради наличие на абсолютно основание за отказ. Всъщност изтъкнатото от EUIPO обстоятелство, че възможността за обявяване на недействителността на дадена марка след регистрацията ѝ потвърждавало, че законодателят е съзнавал вероятността към момента на първото разглеждане на наличието на абсолютни основания за отказ всички релевантни факти да не са непременно известни или установени, не означава, че EUIPO може в рамките на производство по регистрация на марка да не зачете силата на пресъдено нещо, с която се ползват преценките на съда на Съюза относно описателния характер на тази марка в съдебно решение, отменящо решението на апелативния състав, с което той се е произнесъл в рамките на производство по регистрация.

58      От гореизложеното следва, че като е отхвърлил заявката за регистрация на заявената марка с мотива, че тази марка е описателна по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, големият апелативен състав е нарушил силата на пресъдено нещо на отменителното съдебно решение и по този начин е нарушил изискванията на член 72, параграф 6 от Регламент 2017/1001.

59      Следователно второто основание трябва да бъде уважено.

 По четвъртото основание: нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

60      Жалбоподателят упреква апелативния състав, че е нарушил член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като е приел, че заявената марка няма отличителен характер по отношение на разглежданите стоки и услуги. По-специално той поддържа, че проверката на отличителния характер на тази марка се основава на вече направени преценки в рамките на проверката на описателния характер на посочената марка, както и на твърдението, че тази марка е описателна.

61      EUIPO оспорва доводите на жалбоподателя и в това отношение препраща към мотивите на обжалваното решение.

62      Като начало следва да се припомни, че дори да се предположи, че противно на решението на EUIPO, Общият съд приеме, че по отношение на знак, който е предмет на заявка за регистрация на марка на Европейския съюз, не се прилага някое от абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, отмяната от Общия съд на решението на EUIPO, с което се отказва регистрацията на посочената марка, неминуемо би довело EUIPO, която е длъжна да се съобрази с диспозитива и мотивите на решенията на Общия съд, до това да възобнови производството по разглеждане на заявката за въпросната марка и да я отхвърли, ако счете, че по отношение на съответния знак се прилага друго абсолютно основание за отказ, предвидено в същата тази разпоредба (вж. решение от 6 октомври 2011 г., Bang & Olufsen/СХВП (Изображение на високоговорител), T‑508/08, EU:T:2011:575, т. 33 и цитираната съдебна практика).

63      Всъщност всяко от основанията за отказ за регистрация, изброени в член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, е независимо от останалите и изисква отделно разглеждане (вж. решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 45 и цитираната съдебна практика).

64      Следователно основателно големият апелативен състав, както той сам отбелязва, е имал право да разгледа в обжалваното решение абсолютното основание за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, съгласно което се отказва регистрацията на марките, лишени от отличителен характер.

65      Съгласно съдебната практика основанията за отказ следва да се тълкуват в светлината на общия интерес, който е в основата на всяко от тях. Общият интерес, който е взет предвид при разглеждането на всяко едно от тези основания за отказ може, и дори трябва, да отразява отделните съображения в зависимост от разглежданото основание за отказ (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 46).

66      Отличителният характер на дадена марка означава, че тя позволява да се установи, че стоката, за която се иска регистрация на марката, произхожда от определено предприятие и следователно може да бъде различена от стоките на останалите предприятия (вж. решение от 21 януари 2010 г., Audi/СХВП, C‑398/08 P, EU:C:2010:29, т. 33 и цитираната съдебна практика).

67      Понятието „общ интерес“, което е определящо за член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, очевидно не се разграничава от основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя или на крайния ползвател произхода на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да разграничи тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, EU:C:2004:258, т. 48).

68      Освен това следва да се припомни, че несъмнено, без да се засяга възможността за придобиване на отличителен характер чрез използване, посочените в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 описателни знаци също така нямат отличителен характер и че съгласно съдебната практика ако поне едно от възможните значения на знака указва характерна особеност на съответните стоки, знакът се квалифицира като описателен по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, като следователно му се отказва регистрация (вж. в този смисъл решение от 23 октомври 2003 г., СХВП/Wrigley, C‑191/01 P, EU:C:2003:579, т. 30 и 32).

69      Тази съдебна практика, установена в рамките на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, обаче не може да се приложи по аналогия към прилагането на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент, когато отличителният характер на заявената марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 се поставя под въпрос поради причини, различни от описателния ѝ характер (решение от 3 септември 2020 г., achtung!/EUIPO, C‑214/19 P, непубликувано, EU:C:2020:632, т. 36).

70      В конкретния случай големият апелативен състав отбелязва, че съответните специализирани потребители биха сметнали заявената марка за носеща изцяло информативно фактическо послание, а не като търговски знак, за публикации, спадащи към класове 16 и 41, услуги в областта на развлеченията, спорта и културата, както и обучение и продължаващо обучение, спадащи към клас 41, и услуги в областта на маркетинга, корпоративните консултации и консултациите в областта на управлението на човешките ресурси, спадащи към клас 35, при които става въпрос за създаването или използването на личностни профили въз основа на лимбичната система.

71      Големият апелативен състав добавя, че това важи и за професионалните потребители в областта на културата, спорта и развлеченията, които просто биха предположили, че с разглежданите услуги се вземат предвид най-новите познания за различните лимбични типове и следователно че те представляват добавена стойност в сравнение с традиционните услуги от същия вид.

72      Освен това големият апелативен състав отхвърля довод на жалбоподателя, основан на решение от 5 юли 2012 г., Deutscher Ring/СХВП (Deutscher Ring Sachversicherungs-AG) (T‑209/10, непубликувано, EU:T:2012:347), тъй като делото, по което е постановено това решение, се отнася до различен знак и различни стоки и услуги, и тъй като посоченият знак ще се разбере като измислено наименование, докато заявеният знак има ясно описателно значение.

73      Накрая, големият апелативен състав приема, че поредицата от думи, от които е съставена заявената марка, не съдържа никаква графична или семантична промяна, поради което не притежава характеристика, която да направи заявената марка в нейната цялост годна да отличава нейните стоки и услуги от тези на други предприятия.

74      Налага се изводът, че посочените в точки 70 и 71 по-горе мотиви, с които големият апелативен състав приема, че заявената марка ще се разбира като фактическо послание с изцяло информативен характер, целят установяването при необходимост на евентуалния описателен характер на тази марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, доколкото заявената марка би могла да служи в търговията, за да се обозначи по-специално качеството, предназначението или други характеристики на разглежданите стоки и услуги по смисъла на тази разпоредба.

75      Освен това големият апелативен състав припомня, че според него заявената марка има ясно описателно значение.

76      Що се отнася до основанието, припомнено в точка 73 по-горе, от една страна, то се основава на погрешните изводи на големия апелативен състав, че заявената марка има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009. От друга страна, то доказва използването на погрешен критерий, за да се прецени дали заявената марка може да бъде регистрирана — критерий, според който знак, съставен от описателни елементи, би могъл да отговаря на условията за регистрация, ако съществува осезаема разлика между знака и обикновения сбор от елементите, които го съставят. Всъщност, макар подобен критерий да позволява да се изключи използването на марка, за да се опише стока или услуга, той все пак не позволява да се определи дали дадена марка може да гарантира на потребителя или на крайния ползвател какъв е произходът на стоката или услугата, която тя обозначава.

77      От гореизложеното следва, че големият апелативен състав не е извършил проверка на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, независимо от проверката на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква в) от същия регламент, като е основал съображенията си на предпоставката, че заявената марка има описателен характер по смисъла на последната разпоредба, и следователно не е взел предвид общия интерес, който член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по-специално има за цел да защити. По този начин той е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приложил последно посочената разпоредба.

78      Поради това четвъртото основание следва да се уважи.

79      От всичко изложено по-горе следва, че обжалваното решение трябва да се отмени в неговата цялост, без да е необходимо произнасяне по петото и шестото основание, изведени съответно от нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент № 2017/1001 и от нарушение на член 96 от същия регламент. Не е необходимо произнасяне и по третото основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, тъй като, както бе посочено в точка 53 по-горе, преценката на Общия съд относно описателния характер на спорната марка в отменителното съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо.

 По съдебните разноски

80      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като EUIPO е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, в съответствие с искането на същия.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети разширен състав)

реши:

1)      Отменя решението на голям апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 декември 2019 г. (преписка R 1276/2017-G).

2)      Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

Papasavvas

Spielmann

Öberg

Spineanu-Matei

 

      Mastroianni

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 септември 2021 година.

Подписи


*      Език на производството: немски.